Въпрос: Много хора по света пропагандират за сплотяване и грижа за ближния. Как да се обединим с тях?

Отговор: С тях не се обединяваме. Има немалко „прекрасни души“, които доброволно работят в болниците, помагат на нуждаещите се, участват в дейности на благотворителни организации и фондове. Помагат на хората и е много хубаво. Както пише Баал а-Сулам и както потвърждават социологическите изследвания, до 10% от човечеството е проникнато от алтруистически желания.

Но днес за първи път в историята е настъпил преломен момент, и човекът трябва да се обучава по законите на този свят, в който встъпва. Защото нашата задача не е поредното егоистично подслаждане, не е подаръци за бедните, не е козметично преразпределение на ресурсите  в полза на нямащите.

Не, човечеството стои на прага на качествено ново измерение, в което сме длъжни да достигнем към глобално, интегрално единство. Природата вече ни подчертава какво има пред нас, сякаш говори: „Така трябва да изглеждате – органично свързани, както един човек с едно сърце, подобно на всички останали мои части. Достатъчно се разраства в мен раково образуване“.

Никой, освен нас, не разбира същността на произтичащото. И затова трябва да учим хората, ние – просветителската организация, обучаваща по законите на глобалния свят.

Взаимовръзката се проявява повсеместно, няма да се разединим, дори да поискаме. Единствената възможност да се скъса нашата връзка е  война, но и тя няма да помогне, защото вътрешните връзки никъде не изчезват. Войната бързо ще свърши, и отново ще бъдем принудени да продължим обединението, само че в по-тежки условия.

Днес кризата разрушава всички сфери на човешката дейност. И в това състояние трябва да видим трамплин, точка за скок към следващата степен. Еволюцията на природата ни задължава да преминем към нов етап.

Каква ще бъде нашата полза? Ние ще спечелим тази нова система. Работейки заедно над взаимното обединение, постигаме вътрешната сила на природата, нейния вътрешен механизъм – и се изкачваме на новата степен на битието. Преди всичко, се избавяме от днешните беди и проблеми, и освен тях, достигаме следващото измерение.

Друг изход няма, към това ни задължава природата. И затова не раздаваме подаръци на празници, оставяйки го на други организации, и се занимаваме само с новото, интегрално възпитание. Точно така, както яслите и училищата подготвят децата за живота в нашия свят, сега трябва да подготвим цялото човечество за живота в света, който се е открил пред нас, и в който всички са обединени в глобална взаимовръзка.

Висшата, единна, интегрална система се приближава към нашата, човешката система, разрушена от егоизъм, и ако се сблъскат, ще се случи ужасен взрив.

От урока по статия „Една заповед“, 07.10.2011

[56861]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как да обясним на масите нашия поглед за кризата и за справедливо разпределение? Защото  за тях това е нещо утопично.

Отговор: Няма да ни се наложи да чакаме много. Хората, разбиращи от икономика и водещите в международно отношение, изпитват дълбока тревога от произтичащото. Виждайки, какво става, те вътрешно треперят. Ако обикновеният човек се окаже в такова състояние, то би изменило хода на неговите мисли.

Приближаваме се към безизходно положение. Две кризи – икономическа и екологична – ни подгонват в капан. Висшето управление изобщо не ни оставя свобода на избор. Страданията довеждат човека с точка в сърцето до науката кабала, и само тогава той започва да избира. От друга страна масите постоянно ги движат беди.

Затова цялата работа е в теб. Само когато започнеш да реализираш това, което ти е възложено, бедите ще отстъпят и ще започнем да преминаваме към равновесие с Природата. Тогава и екологията ще ти поднесе приятни сюрпризи – нали ще разкриеш в Природата нови сили.

Разбира се, искаме да ускорим процеса. И  съм настроен оптимистично, защото ден след ден наблюдавам, как специалистите по икономика и финанси, а също и учени все по-грамотно описват ситуацията.

Изоставаме от темповете на развитие именно ние – тези, които са длъжни да разпространяват по света вестта за единство. И нашето изоставане е много голямо. Само това ме плаши.

От урока по статия „Мир в света“, 06.10.2011

[56785]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Целта на целия процес, през който преминаваме, е разкриването на Твореца. Разкриваме Го по Неговите действия върху нас. За тази цел Творецът създава система, закони, според които тя съществува и действа, и човека вътре в тази система.

Тогава Той задвижва човека и системата. Човек трябва да се вслушва във влиянието на Твореца, какво се случва вътре в него и отвън, защото всичко това са действия на Твореца. Както е казано: „Няма никой освен Него“.

Ако човек е съгласен, че всичко идва свише, от Твореца, той става чувствителен към всичко, което се случва вътре и около него, към начина, по който то му влияе. Така човек се опитва да разбере какво Творецът иска да му разкрие.

Анализирайки всякакви видове действия: добри и лоши, близки или далечни за него, такива, които той възприема като добри или лоши, човек започва да разчита плана на Твореца относно него. И когато разкрие огромната пропаст между него и Твореца, противоположността на мислите им, започва да разкрива двете крайности, едната обратна на другата.

От една страна, той чувства, че иска да действа според своята собствена природа. Но тъй като вече е разкрил, че е по-добре да следва противоположната природа, разбира, че трябва да действа различно. По такъв начин разкрива злото в себе си, злите мисли.

Но той се радва за това! В крайна сметка, колкото повече грехове разкрива в себе си, колкото повече усилия полага да ги разкрие, толкова по-близо ще стигне до истинска молитва, тоест до молбата да ги поправи. Молбата за поправяне се нарича „изкупление“.

Злите мисли не трябва да изчезват, а трябва да бъдат „подсладени“. Тоест трябва да добием ново намерение върху нашите егоистични желания, които се обръщат в отдаване.

Разкриването на греховете и престъпленията с помощта на голямата светлина, светлината хохма (мъдрост), която свети върху човека и го изправя пред факта, колко лош и противоположен на Твореца е той. Тогава според това усилие, той може да достигне поправяне.

Всички поправяния, както и всички наши грехове, са работа на Твореца. Накрая всички грехове и техните поправяния, цялата светлина, която привличаме, за да разкрием злото и да го поправим, светлината на сливането, са само за да доставим удоволствие на Твореца. Оказва се, че разкривайки греховете и тяхното изкупление, човек достига обятията на Твореца и сливане с Него.

От урок по статия по книгата „Шамати“, 06.10.2011

[56705]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

В работата над обкръжението има два подхода: обучение и възпитание.

Обучавайки човека, му разказваме за ”кръглия”, взаимосвързан свят, който трябва да пребивава в равновесие с природата, за мрежата, свързваща нашето общество, в което всички сме длъжни да се включим. Обясняваме какво е това глобален, интегрален свят и в какво се състои кризата, разгръщаща се между нас и общата мрежа. Учим хората на тази наука – за всеки в рамките на способностите му, в подходяща за него форма. Говорим за природата, за нейните закони и това се нарича образование.

Второто съставящо глобалното просвещение е възпитанието. В неговите рамки привличаме хората към дейност в групите, в различните социални системи. Обясняваме как правилно да уредим връзката, привличаме психолози, провеждаме колективни мероприятия. Тук също е необходимо учене, но главното е именно практическата част. Човекът трябва да възприема, да усвоява, вътрешно да откликва на различните форми на отдаване и обединение, демонстрирани по телевизията и  радиото, по вестниците и др.

А по-нататък, благодарение на всички тези усилия на обществото, към нас приближава светлината, възвръщаща към Източника и ни променя помалко. Двойното въздействие на обучението и възпитанието активира силата на масите – особеният ефект на ”множеството”, както е казано: ”В многочислеността на народа е величието на царя” (Мишлей). Това не просто е множество, това е болшинство, в което се разкрива по-високо измерение.

В самота без другарите, със своята точка в сърцето, ти си нула. Така до никъде няма да стигнеш. Но ако заедно прилагате усилия на духовния път, то, независимо колко нищожни биха били те, ще достигнете до успеха, благодарение на ефекта на масите. Ако човечеството би се включило в тази работа, промените биха последвали незабавно, още на следващия ден.

От урок по статия ”Мир в света”, 06.10.2011

[56787]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Съществуват три степени на достигане на пълно сливане на човека с Твореца: обятие, целувка и сливане (соитие), които той достига с помощта на разкриващата се система от връзки.

Тези степени и символизират празниците в началото на Новата година: самата Нова Година(Рош Ашана) – е обятие отляво, а след нея обятие отдясно – светлината на Сукот, която нараства всеки ден. Чак до 8-я ден, веднага след свършването на Сукот(Шмини Ацерет), в който се достига пълно сливане.

Казано е: “ Неговата лява ръка под моята глава, а дясната – ме прегръща“. След това произтича съединение, което се нарича „целувка“ – по-високо от табура, и след него на нивото Есодот – по-ниско от табура, в получаващите желания, когато вече има светлина Хасадим, за да притегли вътре в нея светлината Хохма заради отдаване.

Целият свят сега разкрива тези степени. И дори светът да не знае, какви етапи преминава, то той се намира в този процес. Отначало постепенно се разкриват греховете – лошото усещане, причина, принуждаваща да се разкрие злото, на нас ни е зле. Но още не знаем, защо ни е зле и никъде нищо не се получава.

След това настъпва следващия етап, когато започваме да разкриваме, че причината за тези неудачи е в това, че не сме съединени един с друг и не съответстваме на природата.

Обръщайки се към света в общо, към всички хора, Творецът остава в определено скриване, и вместо Себе си, отдаващия, предлага на хората в качеството си на свой представител – обкръжаващата ги природа, с която трябва да достигнем равновесие.

Вместо, да достигат любов към приятелите и да строят общия духовен съсъд за разкриване на светлината на сливането, хората просто разкриват необходимостта да се обединят, за да съответстват на този глобален и интегрален механизъм, който действа в природата и сега започва да навлиза и на човешко ниво.

Преди сме мислели, че то действа само на ниво нежива, растителна и животинска природа – като закон за съществуването на Вселената. Но себе си сме считали за нещо по-висше. Сега откриваме, че ние също се намираме вътре в този глобален механизъм, който се появява в нас и ни задължава също да се съединим между нас и с всички останали части на природата в едно, в единна система.

Получава се, че не само за тези, които осъзнато се стремят да достигнат разкриване на Твореца, но и за цялото човечество започват да се разкриват неговите „прегрешения“ – само в по – скрита форма. Всички хора трябва да достигнат поправяне – тоест съединение между себе си – всичките негови степени: „обятие“, „целувка“ и „сливане“, само в някаква друга форма.

Отначало произтичат такива явления, които ни се дават в качество на подготовка. А след това, както е казал Рамбам, започват по-малко да разкриват тайната на отдаването на “ жените, робите, децата, старците“ – тоест на всички тях, които не се отнасят към „мъжете“, способни на собствено преодоляване ( мъж, „гевер“ – произлиза от думата преодоляване, „итгабрут“).

Става въпрос за цялото човечество, което постепенно разкрива законите на висшата система. За сметка на това, всеки става способен да се присъедини към тези, които се отнасят към „мъжете“, които ще им обезпечат светлината на сливане с Твореца.

Поради това тези празници символизират достатъчно дълъг процес – не тези няколко дни, които продължават по календара. Всеки нов ден – е ново разкритие: отначало лявата линия, а следващите 5 дни – разкритие на дясната линия, и разпространение на светлината в 7 сфирот на Зеин Анпин до 8-я ден, веднага след свършването на Сукот, Шмини-Ацерет, които вече съответстват на Малхут – осмата сфира, следваща зад тях.

Всичко това символизира дълга, упорита работа и постепенно преминаване на степените на състояния.

От урока по статия на книгата „Шамати“, 06.10.2011

[56701]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо се казва, че системата е съвършена – ако аз липсвам в нея?

Отговор: Системата на световете, разпространяваща се от света на Безкрайността и до нашия свят – е съвършена, на нея не й достига само светлината. Тя се намира в малкото състояние (катнут) – както необходимия минимум за съществуване, напълнен само със светлината Хасадим.

Но ако получаваме желание да живеем, то трябва  да се включим в тази система. Ние сме последната част на тази система, Малхут. И в тази Малхут има само една точка – чрез която можем да влезем в системата и да донесем своето желание. Но не егоистическото желание на отделния човек – а желанието към съединение. Тоест това е желанието към отдаване.

Ако  внеса в Малхут желание за отдаване, т.е. с приятелите искаме да се съединим така, че да станем като един човек, тогава това желание ще стане като едно цяло – вече не е индивидуално желание на всеки, а наше общо желание. То се нарича „обществена молитва“ и се включва в Малхут.

В такъв случай, тя се превръща в 10-та сфира от всички сфирот. Пред нея са първите 9 сфирот – това са 5-те свята. А ние сме последната точка, Малхут на всички светове. Тук внасяме и нашето желание за съединение, т.е. към отдаване и така активизираме 9-те първи сфирот –  свойствата на отдаване. Те започват да ни влияят, съгласно нашия стремеж към нея, и да ни поправят.

Така последната сфира Малхут се превръща в желание за отдаване и пробужда към живота 9-те първи сфирот, всички висши светове, съединявайки се с тях в общо сливане в една система.

По такъв начин влизаме във висшата система и започваме да се запознаваме с нея. И тогава започваме реално да постигаме всичко, което четем в „Учението за Десетте Сфирот“: Атик, Арих Анпин, тяхното въздействие, Аба ве-Има, ЗО“Н, които се издигат и спускат, взаимодействието на различните части на духовните обекти, капките сълзене от върха на света (мазлин). Виждаме всички тези отношения между нашите духовни корени, опознаваме ги, и можем да ги управляваме, благодарение на знанието за тази система.

На мен всичко в нея ми става познато, сякаш виждам, че това е – магазин, а това – банка, това – съм аз, тук – моята работа, а това – моето семейство, тези – са мои близки, тези – далечни. Така започвам да опознавам новия свят, висшата система, и да напредвам в нея.

И сега кабалистичните книги, вместо „чудесно средство“ (сгула), стават за мен пряка инструкция. Както при покупката на перална машина, отварям инструкцията, и узнавам, как да я използвам. Точно така отварям „Учението за Десетте Сфирот“ и виждам, как да приведа в движение висшата система.

А може да минеш дори без книги, както е казано: „Душата на човека го учи“. И без всякакви книги, мога да започна практически да познавам тази система и все повече да се усъвършенствам в нея.

И всичко това – е право пред нас! Остава само една последна крачка.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 04.10.2011

[56537]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Между хората съществува далеч по-тясна и взаимообвързваща връзка отколкото тази, която ни се вижда или която, при цялото наше желание, можем да разкрием. От гледна точка на природата тя представлява  единен организъм, който постепенно ни се разкрива.

Излиза, че цялата природа е единна. Тя е започнала да се развива от точка, в резултат на Големия взрив, и макар че се разделя в нашите представи на много различни части: нежива, растителна, животинска, човешка, на физически, химически, биологични, етични, морални и други закони, ние не виждаме всичко това заедно. Не виждаме как всичко си взаимодейства и е взаимосвързано, как моите мисли и чувства влияят на взрива на звездите или взрива на звездите влияе, да допуснем, на растенията в моята градина. Не виждаме всичко, но това не означава, че го няма.

Природата е глобална! И това, че днес все повече разкриваме нейната глобалност – това просто ние го разкриваме. Всъщност, всичко съществува в нея и се разкрива според степента на нашето развитие. Тъй като онова, което разкривам днес, а не съм могъл да разкрия вчера, става поради това, че съм се развил днес малко повече и затова съм го разкрил, а не защото в природата се появяват някакви нови функции, които по-рано не са съществували. То се появява в мен, защото аз се развивам.

Аз съм най-активният развиващ се елемент на природата. Развивам се като човек все повече, по-бързо, от всичко останало – в своите знания, в постиженията, усещанията, във всичко. И когато се развивам, започвам да виждам по – далеч, по – високо, по -дълбоко.

Нима Америка не е съществувала до момента, когато са я открили? Съществувала е! Или не са съществували някакви звезди, галактики, които не сме видели вчера, а днес виждаме? Съществували са! Всичко съществува, само че не сме го наблюдавали, защото не сме били достатъчно развити за това.

Започваме да разкриваме, че всички сме взаимосвързани на такива нива, които не усещаме. Тоест, не усещам тези взаимовръзки тактилно, зрително, чрез звук и аромат, но те съществуват извън моите усещания: в някакви мисли, в системите за връзка между нас.  И аз – правейки, мислейки, преживявайки нещо, влияя на теб.

От беседата за глобалното възпитание, 07.09.2011

[56672]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Днес постъпваме в система, която ни показва, че трябва да действаме към отдаване, към връзка между нас, към връзка с групата и към едно ново преобразование. Намираме се в криза: не лично ние, които изучаваме кабала, а светът. От къде произлиза всичко? Какво е кризата? Това е усещането на световния егоизъм относно системата, която започва да се проявява в нас, както една снимка се проявява на фотографически лист. Постепенно, като от мъгла, се появява нова картина, която не ни съответства.

Изведнъж свойствата на светлината, отдаването, връзката помежду ни, се пораждат в нас, докато егоистичните, индивидуалните свойства (отблъскването, използването един друг) съществуват в нас. Противостоенето на тези две системи и тяхното въздействие една на друга образуват огромна, многообразна, нова конструкция: от една страна, егоистичната система, а от друга, алтруистичната.

Така никога не е било с нас. Винаги сме имали само една егоистична сила и сме работили в нея. Желанията са се появявали в нас и сме ги реализирали. Мислили сме си, че това е всичко: искали сме да се развиваме, да действаме, да работим, да правим всичко.

Защо? Защото се отъждествяваме с възникналия егоизъм, който се развива в нас, с нашите желания. В нас не са възниквали въпроси за техния произход, защото сме ги чувствали като наши собствени: аз искам това и това, и това. В мен не е съществувал въпросът „защо аз искам това?”. Аз искам. Не усещам, че някой ми дава тези въпроси, „вкарва” ги вътре в мен и започвам да работя. Не! Напълно се сливам с тези желания: чувствам се като едно цяло с тях. Това са моите желания, които се зараждат в мен: аз искам.

Как изведнъж се е случило това? Аз съм едно обикновено животно с естествени, инстинктивни, малки желания, необходими за съществуването ми. И изведнъж в мен възникват нови егоистични желания, свързани с развитието на технологията, обществото, семейството, образованието, възпитанието, културата, банките, финансите и икономическите връзки между нас, търговията и обмена, откриването на нови земи, развитие, общуване. От къде се е развило това в човека в сравнение с животните, които не се развиват по този начин?

Работата е там, че нашият егоизъм се развива през цялото време и ни подтиква все повече и повече да реализираме своите нови желания. Не чувствам, че зараждащите се в мен желания идват отвън. Усещам, че те се появяват в мен и затова се впускам да реализирам така наречените „мои” желания.

Всъщност това не са мои желания. Просто не чувствам, че не са мои и затова се впускам напред и действам. Не усещам, че съм като един малак механичен заек, който се навива с ключ и подскача. Не усещам това до правилния момент – до днес.

От виртуалния урок, 25.09.2011

[56098]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

Виждаме, че не можем да успеем в този свят! Изведнъж нещо започва да ми пречи. Искам да сключа договор с разни бизнесмени, правителства; искам да доставям и да купувам стоки, да произвеждам и да продавам. Искам да работя с пари, с механизми и изведнъж виждам, че съм попаднал в някаква мрежа от взаимоотношения, които не разбирам. Сякаш зад гърба ми се наговарят и някой ми пречи, сякаш съществува някаква тайна мрежа, някакъв заговор.

Чувстваме, че не можем да успеем! Работя според старите закони, които съм изучавал в Института: какво е икономика, взаимовръзка, търговия, промишленост, технология, държавни връзки, управление. Мога да бъда човек, който знае целия съвременен свят, всички достъпни за човешкия разум науки, който знае всички подходи и все едно – няма да преуспея! Независимо от това, аз не знам какво да правя! Днес не мога да сключа и един договор, да играя на борсата, да създам каквото и да е предприятие и да бъда при все това уверен, че то утре ще е успешно. Няма да бъде! Просто всичко върви на провал.

Възниква въпросът: „Какво още не знаем за нашия свят?“. При това, не знаем не за самата природа, не за всевъзможните селскостопански науки, не за биологията, географията и т.н. За нас изведнъж се оказва загадка именно нашето човешко общуване. То не работи така, както е работело по-рано – при това, не работи на едно много ясно ниво: пари, промишленост, производство, продажба, покупка, тоест обмен и т.н. Нещо не достига, все още не знаем някои допълнителни данни: някои коефициенти, неизвесни са ни формулите. Икономиката не работи, а икономиката е всичко.

Изхождайки от това, че сме взаимосвързани, нека направим изводите, какви трябва да бъдем, за да можем да използваме правилно тази взаимовръзка? Ако говорим за всеобща зависимост, то трябва да намерим помежду си нови, реални формули за връзки, за да могат нашите договори, планове – да се сбъдват.

От беседата за глобалното възпитание, 07.09.2011

[56779]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Съобщение: Любовта трябва да се лекува – до такъв извод е достигнала Международната оррганизация по здравеопазване (МОЗ). Внесли нежното чувство в официалния регистър като сериозен недъг и са му дали шифър – „Ф63.9″.

Любовта отнесли към психическите отклонения – към „разстройство на навиците и влеченията“. За симптоми се смятат постоянните мисли за друг човек, смяна на настроянията и дори алергична реакция. А къде да се излекуваме от всичко това, МОЗ не съобщава.

Реплика: Любов няма, а има желание да се наслаждавам от другия и ако това потиска другите желания, то се явява психично отклонение. Любов се нарича не когато искаш да се насладиш или се наслаждаваш от някого, а когато желаеш да насладиш другия без каквато и да е връзка със себе си.

В такъв случай, трябва отначало напълно да се освободиш от мисли за себе си, обективно да усетиш желанията на другия и да ги напълниш абсолютно безкористно, т.е. без всякакъв резултат за себе си. Проверка на истинността на чувството за безкористна любов може да бъде това, ако ти абсолютно се отстраняваш от напълването на другия и предоставяш това на страничния човек дотолкова, че за теб никой и да не узнае.

[56720]

Filed under: Здраве | Add Comment/Ask Question→