От статията на Баал а-Сулам ”Свобода на волята” (конспект)

Прахът земен. В началото е сътворен човека в четири типа желания за получаване: неживо, растително, животинско, говорящо. И в това той е подобен на всичките части на творението, като ”праха земен”. Силата ”желание за получаване” се облича и действа в обектите, които стават желателни за получаване. А действието получаване се нарича ” живот”. До възникването в човека на човешки видове за наслаждаване, различни от другите създания, той се брои за лишен от живот, за мъртъв, тъй като в неговото желание за получаване няма място за получаване и проявяване на живота.

Душа.”И вдъхна в ноздрите му душа за живот” – човек получа ”формата за получаване”, свойствена за човека. Думата ”душа” – от думата ”вдъхнал”, предал, вложил (страдателен залог).

Живот. ”И вдъхна в ноздрите му” – т.е. привнесе в него душа – цялата съвкупност от форми, достойни да бъдат в ”желанието за получаване”. И тогава силата ”желанието за получаване” на отделните желания, намира място, за да се облече и да действа в новите форми за получаване (за отдаване), което е постигнала от Твореца. И това действие се нарича”живот”.

Жива душа. За нея е казано: ”и стана човека жива душа”, – доколкото желанието ”за получаване” започнало да действа в новите форми за получаване (за отдаване) , то в него се разтвори живота, и станал той жива душа.

Мъртъв. А по-рано без да вземаме под внимание това, че е била в него силата на ”желанието за получаване”, се е броил за мъртъв, за безжизнено тяло, защото нямало в него нови форми, място, което да се изяви в действие. И без да се взема под внимание, че основата на човека е ”желанието за получаване”, но се брои за половината на цялото, защото е задължено да се облече в каквато и да е реалност, подхождаща му – когато то и придобития образ образуват едно цяло. В противен случай то няма да просъществува и един миг.

Среда за живот. По такъв начин, когато егоизмът на човека, в съответствие на неговата генетична запис (решимот), достигне пълното си развитие, човек усеща в себе си ”желанието за получаване” в цялата му пълнота и сила, т.е. желае богатства, почести и всичко каквото вижда. Това се нарича среда на живота. А след нея започва спада, всъщност смъртта – неговото его постепенно угасва и заедно с него изчезват образите на онова, което е желал да получи. Той се отказва от много удоволствия, за които е мечтал в юношеството. Материалните придобивки губят своя смисъл.

Смъртта. А през старостта, когато над него витаят сенките на смъртта, настъпва времето, което той не желае, тъй като неговото ”желание за получаване” е угаснало, изчезнало е. И не остава нищо, освен мъничка, незабележима за окото искрица, още облечена в нещо, което поддържа човека в неговия животински живот. Но вече няма никакво желание и надежди за получаване на каквото и да било.

Причина за смъртта. Виждаме, че ”желанието да получаваш” заедно с ”образа на желаемото” представляват едно цяло. При тези две съставни, техните проявления, величина и време на съществуване са равни. Разликата при отказа за насищане и при отказа за угасването – е в това, че при пресищането човек не изпитва съжаление от прекратяването.

Отказът е в следствие на отчаянието, пълен със съжаление и болка и затова се нарича ”частична смърт”. Но причината за отказа на човека от живота (от което той умира), не е в пресищането, както при сития, отказващ се от храна, а от отчаяние. Егото се свива, усеща своята слабост и смърт, усилва отчаянието и човек се отказва от младежките си надежди.

[57069]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какви промени трябва да осъществим на дадения етап?

Отговор: Основното, което трябва да се направи, е да се промени погледа на човека към света, неговия подход. Да кажем истината и нищо повече от това не се изисква. Без това не трябва да се престъпя към практически крачки.

Тъй като още не сме се разбрали със случващото се. Преди всичко, хората трябва да се съгласят с необходимостта от вътрешни промени, устремени към единството. Достатъчно е първоначалното съгласие, предизвикано от тоталното отчаяние, от тоталното пресъхване на източниците за напълване – и хората ще придобият ново разбиране, проникнати от нови чувства, ще започнат да осъществяват нови замисли, още преди да са им дошли на ум. Благодарение мощта на глобалното обединение масите придобиват мъдрост.

Въпрос: Какво означава да се ”съгласиш на обединение”?

Отговор: Хората вътрешно ще се съгласят с онова, което е ново, доброто бъдеще на света – същността на единството на всичките. Това вече е друг поглед върху света. Аз повече не се съпротивлявам, съгласен съм да узная това, вливам се в тази програма, разбирам това послание. Аз вече разбирам, че кризата е предизвикана от огромния егоизъм, който ни е разделил, във времето, когато пред нас се разкрива единната насочена система.

Ето това е съгласието: вместо да следим за курса на долара и текущите ставки, хората започват да променят пътя на своите мисли. ”ние ще подредим света, ако повече се обединим помежду си, защото такова е днес условието за всеобщия успех, заложено от самата Природа. Собственика на завода, доктора в поликлиниката – където и да се намира човек, с каквото и да се занимава, той вече знае, че може да преуспее само по пътя на обединението. Безполезно е да се краде от някого, да забогатяваш за нечия сметка, да изпреварваш някого на завоя и т.н. Променя се самото отношение към живота.

Днешната финансова система е построена на печалбата за чужда сметка. В началото всичко беше наред: хората пестяха и инвестираха в промишления сектор. Но след това започнаха спекулативните игри и надуване на цените. За чаша струваща 5$ започва наддаването: един дава 20$, друг 30$, и по тези цени ние построяваме цялата индустрия, давайки си вид, че цената се базира на реални пари. В случая, долърът от златен, стана книжен и ние изпуснахме контрола върху икономиката. Това вече не е икономика, а една голяма лъжа – и затова днес тя се разрушава.

Трябва да преминем към съвършено друга система и главното тук е – задачата която си поставяме. Световната икономика и световните финанси трябва да ни помагат за уравновесяването на общата система. Ние ще оперираме не с раздути, а с трайни парични ресурси, съответстващи на реалната мощ на световната икономика – и с това ще поведем света към равновесието. Всички заедно ще обсъждаме как по-добре да се вложат наличните средства, за да постигнем максималния баланс.

Такъв е подходът на новата икономика: Да се печели не от пари, залегнати в банката, а от усилването на връзката и равновесието между всичките системи.

От урока по статията ”Мир в света”, 11.10.2011

[57338]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: В Израел се опитват да намерят отговор на поставените искания, вследствие на социалния протест. Какви са вашите препоръки?

Отговор: С цялото си уважение към председателя на комисията г-н Трахтенберг, аз препоръчвам да създадем такава организация, която преди всичко, ще знае какъв път държим. Нашата крайна цел – единството на народа и страната.

Вземайки това направление, дайте да видим, откъде да започнем. Разбира се, като начало трябва да издигнем нишите над чертата на бедността. А след това да се заемем с оздравителната програма – да създадем за всяка сфера на действие програма, която ще позволи поетапно да се пренесе промишлеността, търговията, системата за управление, здравеопазването, банковата система и т.н. Етап след етап, трябва да се реорганизираме в единен интегрален комплекс.

За това трябва да се обучат и възпитат хората, задействайки обкръжението, за да разберат те с какво сме се сблъскали, пред каква криза сме изправени и как можем да облекчим ситуацията. Трябва да им се обясни в какво се състои решението – лекарството за болестта, която сме диагностирали, как и в какви дози да се приема, и колко време. Трябва те самите да поискат де се възползват от това лекарство.

Затова трябва да има система за агитация, отваряща очите на хората, за онова, което става. Аз искам да стана утре сутринта и да се почувствам с целия народ в едно общо разбиране за света, в който живеем. Аз излизам на улицата, пътувам с маршрутката, разговарям с колеги по работа, слушам радио и гледам телевизия – и навсякъде хората говорят по същество, всички са адекватни и не са слепи като някои в своето непробиваемо неведение, можещи само да крещят за поредните катастрофи.

Икономистите днес заплашват хората с глад, а докторите, вместо да лекуват, карат ни в уплахата си да изчисляваме колко живота ще струва тяхната стачка. Достатъчно! Дайте да се разберем в ситуацията. Дайте да разберем защо е недоволен медицинският персонал, защо се паникьосват финансистите, защо хората не могат да дочакат заплатата. Дайте да погледнем общата картина, а не отделните и фрагменти, с каквито и тревожни окраски да пулсират.

За да се реши проблемът, трябва да се приповдигнем над него. А между това хората излизат на улицата, без да знаят те самите за какво го правят. В повечето случаи те нямат ясни искания и ясна програма, а имат само една болка или отделен повод за недоволство. Дайте да обхванем света с безпристрастно око. Това не е просто, странично, кратковременно явление, това не са частни проблеми на една държава или отделните сектори на обществото – това е общочовешки проблем. Цялата цивилизация навлиза в ново състояние – защо да не го използваме и да проявим зряло и разумно отношение?

Европа е на ръба на краха!

Обаче вместо това ние крещим :”Борсата пада! Европа е на ръба на краха!”. Ето такива ”впечатлителности” вместо нормален конструктивен подход. Ясно е, че хората на това не са способни, но като добавка към това те не могат да си дадат отчет за собствената си несъстоятелност. Опитвайки се да се борят със симптомите на болестта, те само преместват мебелите в каютата на потъващия кораб. Та ето какво трябва да се направи, да се пазим от необмислени решения.

От урока по статията ”Мир в Света”,11.10.2011

[57226]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Когато четем книгата „Зоар”, трябва да си представим мрежата от всички хора по света и как тази висша система се разкрива. Тогава ще разберем, че Абе ве Има, ИШСУ”Т и ЗО”Н, които „Зоар“ описва, са видовете връзки между нас.

Намираме се в система, свързваща ни един с друг. Във връзките между нас има десет сфирот. Десет сфирот означава един цял свят: Зеир Анпин и Малхут са ЗО”Н, Хохма и Бина са висшата Абе ве Има и ИШСУ”Т (Израел Саба ве Твуна), Кетер е Атик, а Арих Анпин – половината от висшия и половината от нисшия.

Можем да разделим връзката между нас на пет свята или пет сфирот: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин, Малхут, или на ЗО”Н, Абе ве Има, Кетер и т.н. Учим за цялата тази система в света Ацилут.

Ако стана подобен на теб, така поправям себе си във всички тези взаимовръзки. Разбира се, това става само до определена степен, а не на нивото на Гмар Тикун (крайното поправяне). Така се приближавам до теб.

Между всеки човек и неговия приятел има 125 степени. Когато всеки един постигне напълно своя другар, той постига цялата система, защото общото и частното са равни. Така напредваме.

Науката кабала ни учи за случващото се между нас – не за нас самите, а за нишките, които ни свързват, видовете връзки между нас. Това е най-главното. Затова изучаваме какво е това начало на месеца (Рош Ходеш), какво е началото и краят (Шабат) на седмицата, какво са празниците. Това са различни форми на връзки, които съществуват в  мрежата съобразно с особени действия, които се случват в тази система.

Системата работи в зависимост от нейната цел. Всеки един е желание за получаване. Това желание е нищо, съвършено безформено, неживото ниво на човека – прахта, от която всичко е било създадено.

Системата пробужда прахта и постепенно я съживява, а след това ние – този безформен материал – започваме да се развиваме. Тази система се развива, укрепва и поддържа всичко сама. Не съществува нищо друго освен това. Ние живеем в тази система.

Затова е казано, че висшата светлина, която се намира в тази система, съживява целия свят. Тя ни пробужда по два начина. От една страна, тя възбужда в нас недостатъка да се свържем с другите – иначе не получаваме достатъчно жизнена енергия. Нашата жизненост зависи от включването ни в системата, в която протичат всевъзможно процеси, така както в нашето тяло, в кръвоносната, лимфната, нервната и останалите системи.

Животът е връзката между елементите, излизането и влизането на енергия, обмена на вещества, а в мрежата от връзки между нас обменът става на нивото на нашите желания.

Затова трябва да си представим как можем сами да пробудим системата без да чакаме тя сама да се пробуди „в своето време (беито)”, по своята програма, която е предхождана от не много приятни последици за нас.

Ако можем да пробудим системата, ще я почувстваме приятно, защото докато се пробужда, ще започнем да я разбираме, да се съгласяваме с нея, с идеята, че трябва да отдаваме, да бъдем свързани един с друг, да бъдем свързани в тази система. Общият закон на системата е законът за взаимно поръчителство, абсолютната взаимовръзка между всички части. Това е законът за здравото тяло, което е в хармония, в съвършена глобална, интегрална връзка.

Затова четем книгата „Зоар”, която говори за тази система. Кабалистите не ни казват нищо друго освен това. Няма нищо друго освен да говорим за това. Нашият свят е противоположно копие на тази система, напълно противоположна (разбита) система. Това означава, че връзките сякаш съществуват, но не ги виждаме, не ги изучаваме правилно и не знаем как правилно да ги използваме. Всичко е в противовес.

Кризата, която се разкрива днес, е всъщност разкритието на връзката между нас. На древногръцки думата „криза“ означава повратна точка, т.е. поправяне, а не разрив. И действително това е поправяне.

На иврит думата „криза“ (машбер) също се нарича „родилни камъни”, специално място, на което жените, които раждали, са сядали в миналото. РАШИ пише за това в коментарите към Тора.

Нека да прочетем книгата „Зоар” и да се надяваме, че връзката между нас ще бъде разкрита.

От урока по книгата „Зоар”, 02.10.2011

[56222]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Баал а-Сулам, ”Мир в света”: Как може да се убеди индивида с обещание за равенство на всички членове на обществото? Защото няма нищо по-далечно от човешката природа. Всички копнежи на индивида, напротив, се състоят в това да се издигне над цялото общество.

Дори да сме придобили ”справедливо” разпределение и социална ”справедливост” – нима ще ме заболи сърцето от всяка потребност да се извися над другите? Защо трябва да съм като всички? Може ли да се търпи това?

Справедливото разпределение само по себе си е противоположно на основата ни, на нашето естество. Защото във всеки от нас се таи усещането за собствената изключителност. За нас няма нищо по-ненавистно от това да приличаме един на друг, да сме еднакви. Просто ми е необходимо с нещо да се различавам, в нещо да противореча на другите, да се издигам над тях. Иначе не се усещам човек.

Животните могат да бъдат еднакви, неразвитите хора също. Обаче това вече го израснахме. Не е проста работа, че зад гърбовете ни останаха хиляди години на развитие на човешката степен от нейното неживо, растително и животинско ниво. Днес се добрахме до ”човека в човека” и затова никой не може да бъде удовлетворен от общото еднообразие. В епохата на робството или феодализма това беше възможно, но съвременният свят се промени. Загледайте се във всеки негов ъгъл, погледнете китайците и индийците, които по-рано естествено се влачеха в общите редици. Днес вече не е така.

И значи, не е възможно да се установи социална справедливост, доколкото нито един човек, по своята природа, не може да бъде равен с другите. В нашия свят вече няма никаква възможност да се изравни обществото със собствени сили. Когато сме живеели с племената в пещерите, всичко е било наред, но днес нямаме дори малък шанс да достигнем света, доволството, общото съгласие, които самите ние да не пожелаем да нарушим за миг.

Това е много голям проблем, който ни избутва от нашата изключителност. Творецът ”коварно” е заложил именно такова ”провокативно” свойство – уникалността, която разбива социалните ни начинания, не ни позволява да се укротим, да се успокоим и да се съгласим с това, както всички.

Макар да изяснихме, че в изключителността е заложен голям, прекрасен и величествен смисъл, доколкото това свойство ни е дадено направо от Твореца – единственият корен на всички творения, но заедно с това, когато това усещане за изключителност се е загнездило в тесногръдия ни егоизъм, действието му е станало разрушително. В крайна сметка е станало източник на всички нещастия по света, както на миналите, така и на бъдещите.

И затова, независимо от всички усилия на демонстрантите, на искрените борци и на подстрекателите,  нищо няма да ни помогне. След едни ”поправители”, винаги ще последват други и конфликтите никога няма да позволят да преминем към съгласие на кръглата маса. Всеки договор ще повлече след себе си нови поправки и забележки, и нито една конструкция не ще се задържи за миг.

Не стига това, че хората не могат да бъдат равни помежду си, но днес от тях се изисква и взаимно обединение, доколкото същите тези са привели себе си в съответствие с Природата. Това вече е вторият голям проблем: как да достигнем единство над всички противоречия, над всички желания, над цялата наша изключителност?

Своята изключителност трябва да я ”издухаме”, ”да я отстраним”, иначе как да се обединим. Или трябва да използваме същата тази изключителност за обединение.

Настана много краен момент: пред нас е природата с всичките й противоречия и изключителност, която кара човекът да използва другите. А срещу него – необходимостта от единство…

От урок по статия ”Мир в света”, 10.10.2011

[57100]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Трябва да създадем гигантска система на агитация, преди всичко в Израел. Трябва с всички сили да разпространяваме нашите материали, трябва да положим здрава основа под понятието поръчителство в интернет и СМИ. Трябва да влезем в света с тези понятия, а в Израел да го направим ”велика държава” на нашия малък ивритоговорящ виртуален свят.

Скоро много европейски страни ще бъдат обхванати от сериозни безредици. Процесите се развиват стремително и това изисква действия от нас. Обаче, освен обяснението на причините и задачите, трябва да говорим за икономиката на отминаващия период. Световната система стана глобална, обаче специалистите по остарял начин я описват с термините на егоистичната, потребителска икономика. Така че трябва да зададем новия формат, описващ текущата ситуация в новия свят.

И затова ще осъществим същия този нов възглед в описанието на крайното състояние – балансираната икономика на базовите потребности, в която хората получават излишък вече на ”човешка” степен на развитие. На ”животинско” ниво обезпечаваме всичко необходимо: жилище, храна, лечение и пр. Човек живее в изобилие, не се грижи за нищо – това е базовото ниво. А в същото време ”човешките” му желания са преминали към духовно напълване.

По такъв начин обозначаваме целевото състояние и прокарваме ”мост” към него – формулираме процеса на прехода. Преходът не е елементарен и не можем да го осъществим сами. Обаче има специалисти, разбиращи, че друг изход няма. Постепенно те се съгласяват да се присъединят към нас, да разберат смисъла на обясненията ни, а ние на свой ред ще разберем техните формулировки. Така ще работим заедно, описвайки етап след етап.

Отначало формулираме общата задача, после ще я уточним в детайли, ще преминем към поетапна реализация, ще създадем блок-схема, ще разясним отделните места, и в крайна сметка ясно ще въведем какво трябва да се прави, в качеството на първата крачка.

Така ще изменим пронизващата света взаимовръзка, целия ред от конци, минаващи между хората. Защото икономиката е система от връзки между нас. Казано е в Тора: ”Идете и печелете един от друг”. С други думи: обединявайки се един с друг, ще достигнете напълване. Това вече е науката кабала в действие. Защото тя говори за това, как да се поправи светът, тоест да се поправят връзките между нас – от материалната, егоистична, потребителска връзка, прокарана чрез ”американската мечта”, до дълбоката връзка, която води към мечта от друг вид. В това и се състои работата ни.

Обаче не трябва изведнъж да се хвърляме напред. Единственото, което трябва да направим веднага е да помогнем на тези, които умират от глад. Това е необходимо. А всичко останало трябва да се върши осмислено. Тук е и проблемът: хората засега не могат да разберат, че е достатъчно да започне придвижването в правилната посока, даже ако още нищо не си осъществил на практика, и светът изведнъж ще се окаже на твое разположение.

Вече не си враждебен към Природата, не противоречиш с дискретността си и обособеността си на интегралната система. Напротив, обръщаш се към промените в себе си, твоето желание, мисли, вече са устремени към тях и това е достатъчно. Светът започва да работи над теб, и ето че все повече разбираш, повече желаеш да се промениш, все повече съответстваш на необходимите промени.

Представи си, какво ще бъде, когато огромна маса от хора се съгласи с това, че друг изход няма и трябва да осъществим тези промени. Тогава ще наберем огромна сила и ще осъществим замисленото.

От урок по статия ”Мир в света”, 11.10.2011

[57222]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Целият проблем е в подхода. Ако се опитвам да поправя тази криза, използвайки старите си методи, търсейки решения и опитвайки се да поправя икономическата система, която съм изградил, това се нарича Амалек (най-голямото, най-жестоко желание за получаване в нас) – нашият основен враг.

Но трябва да осъзная, че това разкриване идва при мен от природата. Нищо не може да се направи, като използваме старите методи, тъй като тази промяна се случва вътре в човешката природа. Промяната не е във всеки от нас по отделно, а в нашите отношения, във връзките между хората. Не съм искал това да се случва, но то се случи.

Трябва да започнем да виждаме това и да разберем, че всеки от нас е егоист и ще си остане такъв. В същото време, връзката между нас е станала по-силна и е различна от преди. Няма да мога да изградя тази връзка според изискванията на моето его.

А ние сме като твърди топчета вътре в една система и всяко топче е егоист. Обаче връзките между нас вече не са егоистични. Не са такива, каквито сме ги построили в старата икономическа система, която е била директен отпечатък  на старото ни его, точна демонстрация на егоистичните връзки.

Но днес се разкрива различен вид връзка и затова не можем да контролираме мрежата, която сме изградили. Това се нарича разкриване на Твореца и ние не се отнасяме правилно към него. Не разбираме, че трябва да се включим в новата природа.

Ние сме егоисти, но връзките между нас не са егоистични; те се променят. Трябва да бъдем по-чувствителни към тези промени и винаги да се приспособяваме към тях, да се съгласяваме с тази нова връзка. Правейки това, „ще заличим спомена за Амалек“, нашият най-лош враг.

По този начин премахваме нашето безразличие, пренебрежение и безгрижие. Превъзмогваме безгрижното си отношение към промените и започваме да изследваме какво се случва тук. Тогава ще имаме нужда от мъдростта на кабала, защото иначе не можем да вложим всички сили, които имаме, всички учени и всички средства в света в анализ и пак няма да направим и едно правилно заключение.

Това е защото бихме останали като непроницаеми топчета – всеки вътре в стария си егоизъм. Сега трябва да получим инструкцията (думата „Тора“ идва от думата „Ораа“  – инструкция), която ще ни научи как да действаме правилно, за да извършваме такива действия тук долу и това ще даде тласък на промени горе.

Самият Творец разкрива тази мрежа, новата връзка между нас. За нас обаче това означава криза, защото сме изградили определена система, а Той отпечатва различна върху нея.

Няма какво да правим с тази нова система. Можем само да променим себе си според тази новоразкрита система, да настроим тези топчета към новата връзка между нас. Това означава, че трябва да издигна молитва, тоест трябва да помоля за промяна в мен, за нещо, което липсва в мен, което ми пречи да се свържа с тази нова мрежа правилно.

Тази нова мрежа ще продължи да се разкрива все повече и повече; този облак ще продължи да се спуска по-ниско и по-ниско. Нашата работа е да се опитаме да разпознаем тази мрежа и да пожелаем да се настроим към нея с практически действия. Така ще призовем влияние свише, което ще реализира това вътре в нас.

Промяната няма да бъде в системата, а в нас. Ние ще се променим в съответствие с нея.

От урок по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54349]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Не е важно дали разбирам правилно какво чета в книгата или колко съм объркан – зачита се моето желание да разбера! Човек напредва благодарение на влиянието, което получава от висшата система, докато учи, чува за нея, желае да бъде включен в нея, извършва всякакъв вид действия към нея и работи с обкръжението си и по разпространението.

Постепенно започва да усеща тази система отдалече: започва да разграничава, че тя е Аба ве Има, вътрешни и външни части, и светлината хасадим (милосърдие) или гвурот, които му влияят според това, доколко той е включен в системата.

Това е цял свят и е невъзможно да се обясни на някого, който не живее в него. Както е невъзможно накратко да обясниш на същество от друга планета това, което се случва в този свят. То самото трябва да бъде в него, да получи нашите инструменти, чувства, интелект и вкусове. Ако приеме нашия живот, тогава след известно време то също ще поеме всякакъв сорт впечатления от обкръжаващото го общество и ще разбере какво се случва в този свят.

Не е възможно да разберем нищо чрез думи. Всичко трябва да премине през теб и да остави вътрешни впечатления в теб. Тогава ще разбереш, както казват „едното вътре в другото“.

Ние също сме така. Пробуждайки обкръжаващата светлината върху себе си с нашето желание да влезем в тази система, започваме да усещаме какво е пред нас: че цялата система е основана на любов и отдаване.

„Аз за моя Любим“ – в крайна сметка, се стремя към отдаване чрез тази система, изградена от мои приятели. „И моят Любим за мен“ – защото тогава ще започна да чувствам как Той ме променя с помощта на обкръжаващата светлина от същата система, в която желая да вляза. И така се случва моето поправяне.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 04.10.2011

[56433]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Олег Яалом

Като начало, ще формулирам някои положения, които ще се постарая да поясня и, доколкото е възможно, да обоснова.

Причините за днешната икономическа криза нямат отношение към икономиката, както и причините за бронхопневмонията не са свързани с високата температура на болния. Нормален лекар няма да лекува такъв болен с лекарства, понижаващи температурата. Разбира се, такива хапчета се използват, но само като съпътстващо средство, облекчаващо процеса на основното лечение, а не заменящо го.

Количеството на хората в света се подчинява на проста формула – колкото повече хора могат да намерят своето място в света, толкова повече ще бъдат те. И обратно. Раждаемостта, екологията, войните и епидемиите не са причини за промяната на числеността на хората на Земята, а само инструменти, които глобалните закони на мирозданието използват, за да регулират тази численост.

Къде е причината за такова бързо нарастване на числеността на човечеството през последните сто години, особено през ХХ век? Кабала постулира зависимостта на който и да е процес на изменения в света от промяната на нивото на егоизма, неговото повишаване или, обратно, снижаване. Звучи просто, но какво именно се е повишавало?

Желанието да ядеш или да спиш не може да расте безпределно, то има естествени ограничители. Даже желанието да бъдеш богат има предел, макар мнозина да не се замислят над това. Лесно може да се намери човек, който иска да има един милион долара и достатъчно много са тези, които мечтаят за милиард. Но колко хора сте виждали да искат трилион? Сто трилиона? От този пример се вижда, че даже на пръв поглед неизмеримите видове егоизъм имат своя предел, просто той не се вижда достатъчно ясно в обикновения живот, както да си натъпчеш стомаха, например.

Тогава какво расте? Възникват нови видове желания, които по-рано не ги е имало изобщо, възниква процес на рекомбинация на желанията, тяхното взаимно включване, преплитане и цялото това разнообразие не заменя старите желания, а ги отмества на втори план. С хода на историята пирамидата на желанията расте, напомняйки баница от многолистно тесто, която се приготвя от вселенския кулинар, изпичайки все нови и нови пластове.

И сега достигаме до интересен извод: голямото количество хора в обществото е необходимо, за да се обслужват тези допълнителни желания. Новите поколения трябва нещо да ядат, нещо да обличат и някъде да живеят. Но с развитието на технологиите 2-3% от населението на Земята могат да нахранят цялото човечество. Излиза, че тези допълнителни хора няма какво да правят.

На пръв поглед, какво лошо има в това? Нека им дадем безплатна храна, минимум дрехи и удобства и нека си живеят. Но обществото като система, която е изградена на егоистичен принцип, просто органично не може да приеме хора, които не участват в процесите на всеобщата покупко–продажба. То изтласква безполезния баласт на периферията на обществените отношения и постепенно, така или иначе, ги „утилизира”. Унищожаването на милион души за месец – два  в Африка през 90–те години или няколко милиона в Камбоджа – това са класически примери на такава утилизация. А още съществуват епидемии, екология и лоша реколта, спонтанно възникнал локален ядрен конфликт и т.н.

Прочети още

Filed under: Без категория, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Общата тенденция на желанието за наслаждение е все по-голямо съединение, но сега ще трябва сами да го реализираме. Разликата е много голяма в сравнение с цялото предишно развитие . Това се вижда дори в развитието на съвременната наука, която разкрива в наши дни, че в природата съществува скорост по-висока от скоростта на светлината.

Рамбам още през 12 век написа, че целият свят съществува под скоростта на светлината. Но Рамбам е бил кабалист, а кабалистите са могли да разкрият това още преди хиляди години. Но как обикновеният човек може да открие скорост по-висока от скоростта на светлината – нали не се намира в духовния свят?

Работата е в това, че желанието за наслаждение става толкова тясно преплетено и подобно на духовното и с такава сила ни задължава да се съединим, че ние започваме да разкриваме гранични явления – на границата между нашия свят и духовния. Това се случва вътре в нас – защото всички разкрития се случват вътре в мен, там се намира целия свят. И затова учените откриват такива явления, които са абсолютно неестествени, несвойствени за нашия свят и не съответстват на материалните закони.

Същото се случва с всички останали проблеми, които ни се разкриват сега в света. Ние откриваме вече духовните закони, но не искаме да ги признаем, защото тези закони са ни противоположни! Затова не искаме да ги спазваме и да ги изпълняваме, поради което и възниква такава криза.

Това е криза на възприятието! Разкрива ни се нова закономерност, но ние не я искаме – искаме да играем така, както и по-рано – на нашите си игри! Вече сме установили такива правила на играта и изведнъж – разкрива се нещо ново, но ние не го искаме. И така ще се противим, докато не получим достатъчно удари, за да се съгласим и да поискаме.

От урока по статия на книгата „Шамати“, 10.10.2011

[57207]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→