Живеем в егоистичен свят и всеки един го възприема съобразно с количеството напълване и удоволствие, което може да получи, с ползата, която може да има: лична и в сравнение с другите. Човек непрекъснато сравнява себе си с другите: понякога е по-добре да получа по-малко, а понякога повече от другите, а пък в други случаи да получа много, когато останалите получават дори повече. Привикнали сме да действаме по този начин в нашия свят и винаги се развиваме така.

Но сега един напълно различен свят се разкрива пред нас. Той ни принуждава да действаме по различен начин, например като мравки, работещи винаги заедно като един организъм, или като птици, които летят и се усещат една друга. Когато птиците летят, цялото ято сменя посоката си по едно и също време като едно общо: не първата птица променя посоката и след това останалите, а всички заедно.

Също така, синхронно се придвижва и едно стадо от риби. Между тях съществува много точна връзка, едно общо поле, което ги управлява. Всички чувстват напълно останалите, без значение дали са първи или последни в стадото, и затова всички те се обръщат едновременно. В състояние на общност всеки чувства не себе си, а общото цяло и изпълнява общото желание, общия план.

Природата ни задължава да действаме заедно по същия начин, но не инстинктивно като мравките, рижите или птиците, а осъзнато. Това състояние е съвършено непонятно за нас. Как мога да възприемам целия свят като едно голямо стадо и заедно с него да се обръщам и взаимодействам, като едно общо цяло, с една глава и едно сърце? Но сега влизаме в това състояние въпреки и независимо от нашето желание. Вече съществуваме в него като едно огромно ято от птици, стадо от риби или колонии от мравки, но още не го разбираме.

Но постепенно започваме да осъзнаваме това. Виждаме, че повече не можем да управляваме себе си и да повлияваме на нещата, както преди сме правили, защото сега напълно различен общ работен план се разкрива, в който трябва да почувстваш всеки един и всички заедно трябва да почувстваме общото движение, обръщане и да се предвижим в едно направление.

В съответствие с това трябва да разпределим всичко помежду си: да консумираме и да управляваме на пръв поглед лични неща, които изведнъж се оказват обществени. Човек няма нищо свое. Всичко, което прави, е част от общото. В края неговата малка работа трябва да включва общия план. Той трябва да се чувства като частица от стадото, което е управлявано от общата мисъл, общия разум, общия план.

От ТВ програма „Интегрален свят”, 16.10.2011

[59290]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Докато четем на „Зоар“, трябва да започнем да усещаме видовете връзки и взаимоотношения между нас, за които тя разказва. Да допуснем, че съществува някаква скрита форма на съединение между нас, незнайна и тайна, но без съмнение съществуваща. Искаме да я разкрием: кой към кого е свързан, по какъв начин, в какъв вид, в каква зависимост и как могат те да си въздействат?

„Зоар“ описва всички тези форми на съединение и не само между нас, а в целия свят. Сега светът е объркан и не знаем как да намерим правилната връзка между всички нас или как да действаме по правилен начин по отношение на другите.

Така, от една страна, „Зоар“ е разкрита, а от друга, в света се зараждат проблеми, за които не сме и подозирали. Проблемите изникват в различни форми, сфери на човешката активност в този свят. Трябва да намерим връзката между тях, да разберем за какво точно говори „Зоар“. Тогава, в зависимост от разкритото пред нас от „Зоар“, трябва да изградим съответстваща реалност в този свят. Това се нарича разкриване на духовния свят между нас.

Да предположим, че не поправеното и разбито състояние, в което съществуваме, ни се разкрие днес. „Зоар“ разказва за поправеното състояние, по-висшето, което се намира на няколко стъпки от нас. Но при всички случаи, ако искаме да напреднем към това състояние, да поправим поне малко настоящата ситуация, то това вече е молитва.

Искаме същите взаимовръзки, описани в „Зоар“, да бъдат разкрити на мястото на разбитата връзка, която ни се разкрива сега. Това е така, защото това, което се е разбило, е било връзката между частите на общата душа. Затова искаме да я поправим.

От урока по книгата „Зоар“, 26.10.2011
[58805]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Баал а-Сулам, ”Свят”: Любовта към ближния може да се определи като отдаване на ближния, което е най-близко до същността ù и е призвано да ни помогне да не забравяме за намерението.

В статиите ”Даряването на Тора” и ”Поръчителство”, Баал а-Сулам обяснява, че злото начало ни е дадено като взаимна ненавист, за да се издигнем над нея и от тази ненавист да изплетем връзките на любовта. По такъв начин поправяме себе си, разкриваме между нас подобието на универсалната Сила, Твореца, и преминаваме към сливане с Тях.

В статията ”Свят”, Баал а-Сулам обяснява това с помощта на сериозен, научен подход, който ни позволява да действаме, отхвърляйки всичко, което няма реално съществуване в света.

Нашият живот, напредването ни в света и ние самите – всичко това е настроено, за да изпълним ”работата на Твореца”, т.е. да се поправим и да Му се уподобим. Принципът на реализация е прост: любовта към ближния е отдаване на ближния. А отдаването на ближния означава, че поставям желанието на другия по-високо, отколкото собственото. Подобно на майката, която се грижи за детето, защото съм призван в служене на другия, на ближния, на всички, на цялото човечество. И ако достигна тази степен означава, че съм поправил себе си. А какво се случва с моето Аз?

Издигаш се над себе си, казва Баал а-Сулам. Но все още в теб остава ”животното”, за което си се грижил по-рано. И в степента как го оставяш, пренасяйки грижите си, желанията и мислите към другите – там намираш душата си. Тя се намира извън тялото – във връзката с ближния, в твоята грижа за него, в стремежа си към него. Ако имено така ще се отнасяш към ближния, то ще намериш съсъд за душата си, заедно с напълването.

Ето защо ”животното” се нуждае единствено от теб, за да излезеш наяве от него. То ще се обновява в кръгооборотите на живота и смъртта, докато не успееш изцяло да се освободиш, в любов към ближния. Тогава нуждата от животното отпада и се прекратяват животинските ти кръгообороти.

От урок по статия”Свят”, 04.11.2011

[59798]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Не разбирам, в какво се състои свободната воля оставена на човека, след като винаги избирам най-изгодния вариант от всички възможни?

Отговор: Самата точка на свободен избор не съществува –защото избора е знак, че съм изминал вече всички подготвителни етапи, които предшестват избора, и сега ме карат да направя тъкмо такъв избор от няколко или няколко хиляди такива варианти.

Самото действие, което наричаме момент на избора – не е никакъв избор. Това вече е реализация на всичките предходни приготовления, които сега ме карат да кажа, че аз искам именно това, а не онова.

Ако имам някакъв свой избор – аз не се намирам в точката на избора. Точката на избора – е подготовката за този момент. И тази подготовка може да бъде много дълга, многостранна, включвайки много различни действия, които в края на краищата, ще ме доведат до някакъв определен избор.

Аз сега формирам в себе си всевъзможни наклонности, мисли, желания, свойства, поддръжка от обкръжението, семейството, учението, разпространението – и с това всъщност аз избирам вътре в себе си, създавам условия, които ще ми помогнат да взема след това нещо определено.

То не е като в нашия свят, когато отивам в магазина и си избирам какво да си купя, предпочитайки едно нещо пред друго. В духовното така не става. Изборът в духовния свят е продължителна, последователна работа, с която постигам определено желание – голямо, открояващо се и насочено към нещо конкретно. А през това време, всичките останали желания гаснат редом с него и не ми пречат да избера онова, към което изначално съм се прицелил.

Особено това се отнася към нашите действия в групата. Аз идвам заедно с всички да се храня на трапезата, приятно да си изкарам времето, да разговарям, да се уча, да участвам във всевъзможни мероприятия, в разпространението – и всичко това, за да се вдъхновя от тях, от величието на целта. Това означава, че аз избирам тази цел!

Но кога съм я избрал? Аз вече цяла година я избирам! През цялата година съм извършвал различни действия , в резултат на които, всеки път все по-точно и по-точно съм се насочвал към целта. Ето това се нарича избор!

А не като в нашия свят, където гледам и избирам, какво в този момент ми се иска: този бонбон или този сладолед. Това съвсем не е така.

От урока по статия на Рабаш, 04.11.2011

[59781]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как да се съглася на това другарят ми да получи награда за моята работа?

Отговор: Ако това е действие за отдаване, то работя и намирам наслаждение от самата работа. А напълването искам да предам на другия.

Но тук има тънкост, защото ако чувствам, че извличам полза от работата си – то даже няма да ме интересува възнаграждението. Все едно да кажеш на малкото дете: „Ако подредиш всички кубчета, ще получиш 10 долара“. А то не разбира какво е това 10 долара – на него му харесва да подрежда кубчета! Затова, тези 10 долара, които са така ценни за теб – за него не са възнаграждение.

Получава се, че ако извличам наслаждение от работата по-голямо, отколкото наградата за нея – то тя самата става моето възнаграждение, а предишната награда губи значение. Тоест просто сменям една отплата за друга. Но нима за това става въпрос в духовната работа?

Става въпрос за възнаграждението, което много искам, а работата за мен не е наслаждение, а труд. Но аз се преодолявам с помощта на получената сила на светлината, за да мога, въпреки всичко, да предпочета работата, а възнаграждението да предам на другите. А без това преодоляване, просто ще сменям едно егоистично напълване за друго.

Или ме пращат, като подгонен, да тичам и да донеса писмо – или съм спортист, който тича и се наслаждава от самото тичане. Чувствате ли разликата? Главното е съпротивлението, силата на противостоене, да не изчезне, а да се добави. Именно за сметка на това, че я използваме, увеличаваме силата на отдаването и разкриваме светлината.

НАРАНХАЙ – това е светлината на отдаване, която се разкрива именно над преодоляването. Иначе няма къде да се разкрие. Това е като токът, който се проявява от съпротивлението и тогава може да се получи от него мощност.

От урока по статия на Рабаш, 03.11.2011

[59650]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

На корекция подлежат само тези желания, които имат допълнение – специална форма на отношение към желанието, която се нарича намерение.

Има инстинктивни желания за напълване на неживото, растително и животинско ниво, които просто са заложени в нас от природата. А има и желания, действащи за сметка на намерението, които предполагат особено отношение към източника на напълване, а не към самото наслаждение.

Аз искам да бъда богат, не защото ще получа наслаждение от това, което купувам с тези пари, а защото завиждам на богатия си съсед. Искам да бъда голям, красив, строен – през цялото време се сравнявам с останалите. Тук се намесва някакво отношение към другите, от което извличам допълнително наслаждение. Ако изчезне отношението към ближния, то у мен няма да има никаква причина за това наслаждение.

Егоистичното желание е резултат от факта, че някога сме били свързани, а след това сме се разделили. И това отстраняване, разделяне действа върху желанието, като го увеличава и му придава форма на отношение към чуждите, странични желания, и в крайна сметка – към Твореца. Тоест към нещо намиращо извън мен.

А простото инстинктивно желание аз искам само да го напълня и това е. При това съвсем не ме вълнуват останалите – това е само мое желание. Но желанията на „човешко“ ниво – това не са вродените ми желания, а придобитите. Аз съм ги придобил за сметка на това, че някога съм бил свързан с останалите или сега се намирам в такова обкръжение, което разпалва в мен такива желания.

Поправят се именно такива желания, в които има намерение, което е резултат от миналото съединение в едно желание. Затова то присъства в нас и през цялото време се пробужда, искайки поправянето си.

Именно за сметка на поправянето на това намерение ние стигаме до разбиране на сътворението, на Твореца – усещането е 620 пъти повече напълване и връзка.

От урока по статия на Рабаш, 03.11.2011

[59653]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Въпрос от английския блог: Напоследък срещам хора, които ми казват, че правя всичко неправилно. Не живея както трябва, не съм се оженил за който трябва, гледам неправилно на живота и на другите неща.

Другарите в групата постоянно ме учат как е „правилно“, като да  се намират вече на много високо ниво, сякаш са вече самия Творец. Виждам с какво презрение се отнасят към мен хората, в същото време аз се старая да се държа приятелски с всички и никого да не поучавам.

Всичко това ме разстройва много силно. Не знам как да живея по – нататък в този студен свят. Моето Его ли показва лицето си  така? Ако е така какво да правя, за да се справя с него? Обърнах се с тези въпроси към Твореца, но не получих отговор или не го разбрах.

Отговор: Творецът ви предпазва от гордостта. Съгласете се с всички.

Въпрос от английския блог: Аз съм ученик в ББ и мисля, че разбирам всички въпроси обхванати в блога. Но всички мои усилия да обясня тези понятия на хората, които са ми близки, но не се занимават с кабала, срещат различни видове съпротивление – от възклицание, че това е утопия, до много агресивни изблици на гняв. Какво ще ме посъветвате да направя, освен собственото ми задълбочаване в разбирането на кабала и намерението ми за постигане сливането с Твореца?

Отговор: Замълчете и се занимавайте със себе си.

[59750]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment/Ask Question→

Баал а-Сулам, ”Любов към Твореца и любов към творенията”: Поръчителството трябва да обхване целия свят. Нито един човек няма да достигне желания финал по пътя на духовното без помощта на всичките жители на света.

И това е много важно. Дори големият кабалист никога няма да достигне до края на поправянето, докато не го достигне целия свят до последния детайл. Така и тялото не може да бъде съвършено, ако е нарушена работата на една негова клетка дори. Защото става дума за цялата система.

А значи, целият свят трябва да дойде до края на поправянето и въпросът е само в това, в какъв ред се поправяме. Някои от душите са се събудили по времето на Авраам, някои в по-следващите кръговрати, някои се събуждат днес, а други все още не са се събудили. Всеки с времето си и според мястото в общата работа по поправянето.

И затова всеки човек, чрез своето поправяне скланя към добро целия свят.

В човека е включен целият свят и самият той е включен във всеки – това означава, че всички се поправят посредством него. Това малко ни обяснява законите на интегралната система, която открива днес всеобщата взаимна връзка.

Казано е: “Един грешник унищожава много благо“. Тъй като със своя грях той сякаш заграбва онова добро, което е сложил на общата чаша на везните и връща целия свят назад.

Това е то взаимното поръчителство – реалната ситуация де-факто. Само че по-рано тя е била скрита и затова от нас не се е изисквало да изпълняваме този закон, а днес той се проявява и предявява пред нас съответните изисквания.

Има желаемо и действително. Действителното е разкриващата се система на всеобщата взаимна връзка, където сме включени един в друг. Баал а-Сулам преди 80 години е написал, че целият свят е едно семейство. Тогава хората още не са усещали това, но днес накрая започваме да откриваме тази връзка, за сега все още не толкова тясна, както е в семейството. Взаимната зависимост все още не желана, но е вече очевидна.

Ден след ден тази система от връзки ще се изявява все по-ясно. Ще видим, че всеки влияе на всички и е подложен на влиянието на всички. Това ще ни се стори като нещо ужасно: как може да се намираме в подчинение на целия свят?

Просто няма накъде да бягаме – това означава, че аз трябва колкото се може по-скоро да се погрижа за световното възпитание и поправяне, за правилните и добри човешки взаимни отношения между хората. Щом тази кошмарна взаимна връзка съществува, то всички ние трябва да пробудим във всеки мъничко жалост или страдание към другите. Тъй като сме свързани в щастие и в беда и нашето влияние се предава от всеки на всички и от всички на всеки.

От урока по статията ’’Любов към Твореца и към творението”, 03.11.2011

[59666]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как правилно да се влезе на Конгреса и какъв трябва да бъде резултатът?

Отговор: За да даде Конгресът добри резултати, всички трябва ”да горят” от очакване и въодушевление, всички трябва да изпитват по-силен ”глад” за единството, в който се разкрива царящата между нас Висша сила. Казано е: ”Живея в моя народ”. Това е и подготовката за Конгреса.

А в резултат трябва действително да разкрием силата на обединението ни, на практика да проявим висшата светлина, енергията на взаимовръзката между нас – не в емоциите, а в реалното усещане. Това ще бъде настоящата светлина – с определена степен на авиют, с определен механизъм на предаване между нас.

Долавяйки тези свойства, започваме да разкриваме нещо извънтелесно – да разкриваме в нови съсъди, в ново възприятие. Тогава ще напуснем тялото и ще попаднем в реалност, съществуваща извън плътта, и така ще встъпим в човешкото измерение.

От урока по статията ”Любов към Твореца и творението”, 03.11.2011

[59656]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Ние всички сме получили някакво начално усещане за важността на горчивия плод на отдаването, но не можем да понесем неговия страшен и горчив вкус. Но ако разкажем един на друг колко той е важен, то всеки ще вникне в тази ценност. А от друга страна, още по-ясно ще усети, доколко това е отблъскващо и противно на природата му. Получава се,че тази вещ е необичайно ценна, но тя не е по силите ми. И ако човек се намира в обкръжение, което му внушава, че няма избор, тъй като този плод му е необходим и в него се състои целия живот, то той се съгласява да промени природата си. Той започва да открива, че за това съществува средство, и изисква сила, коята да го промени: светлината възвръщаща го към източника.

Така постепенно в него започва да се разкрива нов вкус. Той започва да намира в тази горчилка – сладост за сметка на добавената още горчивина!

В Талмуда се привежда следния пример, че е забранено да се посипва лимон или грейпфрут със сол, защото тя намалява естествената горчивина и я превръща в наслада. Както е казано: ”солта подслажда месото”.

Към горчивия плод ние добавяме още по-горчива съставка – антиегоистичен екран, и тогава той се превръща в сладък! Така човек получава средство, което се нарича сила за отдаване.

И тогава тази горчивина, която той е усещал по-рано в егоистическите си желания, за сметка на екрана става сладка. Това означава, да придобиеш връзка с отдаването, тъй като отдаването за него се превръща в наслаждение. А отдаващият, т.е. Творецът, му става близък – до такава степен, че човек усеща в себе си желание да отдава на Твореца.

А по нататък той развива този вкус към новата храна, както ние в нашия живот придобиваме вкус към новата храна, ставаща за нас наслада. Детето няма да започни да пие вино, тъй като то е кисело или горчиво – а ще иска да пие сладък сок. Т.е. нашите обичайни вкусове се развиват в продължение на живота ни, и ние можем да развием ново отношение към такива неща, които по-рано не сме понасяли.

Така се случва и във вътрешната работа. Ако човек се гриже за важността на отдаването, което е много горчив плод, в който няма нищо превликателно, а тъкмо обратното, всичко е отблъскващо, то тази важност се превръща за него в дясна линия. А горчилката – в лява линия. И тогава той изгражда нова, средна линия – средство за усещане на сладостта вътре в горчилката.

Точно както в “Мегилат Естер“ (свитъкът на Естер), което означава разкритие (мегила) скриването (Естер). Сладостта се усеща вътре в горчивината, а “тъмнината ще засияе като светлина“. И така всичко, което сме усещали като горчиво – за сметка на новото отношение става сладко.

Но “земята не ще роди плодове, докато не бъде създаден човека“. Тъй като плодове вече има, и земята е готова да ни ги даде и само трябва човека да се роди, за да усети, че има плодородна земя, носеща му плодове и те са сладки – иначе това не е плод. Тоест това са плодове, които се разкриват в резултат на човешката работа – а без нея, той няма да пожъне плодове.

Според това, доколко той е изградил средната линия, новото отношение, към онова, което е усещал горчиво – той ще открие сладкия плод.

От урока по статия на Рабаш, 01.11.2011

[59424]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→