Мнение (Ф. Франкони, учен-фармаколог, във вестник La Stampa): Полът влияе върху здравето. Това, което ефективно въздейства на мъжкия организъм, не може също така ефективно да въздейства на женския. Има препарати, които не функционират или предизвикват по-силни странични ефекти.

Целта на гендерната медицина е да продемонстрира, че сърцето, мозъкът, черният дроб, белите дробове, трябва да се разглеждат като мъжки или женски органи. Медицината трябва да взема предвид различията в протичащите в организмите на мъжът и жената процеси, определяйки тактиката на лечението и защитата на здравето.

Реплика: Според кабала, в организмите на мъжът и жената няма нищо еднакво и затова е невъзможно даже да бъдат сравнени, камо ли техните органи да бъдат използвани за кръстосано присаждане.

[62093]

Filed under: Здраве, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Не е лесно да достигнеш до усещането за необходимост от истинска любов. В нашия свят съществува само любов към себе си. Обичам нещо и искам да го приближа, да приближа него към себе си, да се изпълня с нещо. С други думи – „да получа“. „Любовта“ за нас означава придобиване. „Аз обичам“ – това означава, че ми харесва, че е МОЕ – така казва желанието за наслаждение.

Естествено това носи хубаво усещане. Но ние оценяваме това свойство в човека, сякаш то говори за неговите добри качества, защото целият ни свят е такъв „потребителски“. Ние не обичаме нищо по друг начин, освен в егоистичното си желание.

Любовта, за която говори Кабала – е съвършено различна, не много ясна за нас.

Има една висша сила – независима от нас и съществувала преди нашето сътворение, без нас – до тогава, когато в Твореца е възникнало желание да създаде творение. Творение е това, което е извън тази висша сила, Твореца и Го усеща.

Да Го усеща – това означава вече да разбира, да чувства, да разбере Неговите свойства. И за да приведе творението до такова усещане, необходимо било да го създаде с противоположни качества – в егоистична любов. А развитието трябва да го доведе до любов към Твореца, която се нарича „любов към ближния“. В крайна сметка освен Твореца и творението – няма никой друг.

Това развитие ние трябва да преминем сами – тоест да почувстваме, да разберем, да изследваме, да изясним всички подробности за усещането на Твореца. И в крайна сметка да заменим егоистичната любов – желанието за наслаждение, позволяващо да усещаме само себе си и включващо ни в себе си – до развитие на усещане, което е извън нас. Защото този външен се нарича „ближен“.

И понеже това усещане ни дава степен, позицията на Твореца – това е добро начало.

Няма нищо друго освен тези две състояния – или чувствам себе си, или чувствам Твореца. Но този преход е напълно непонятен за мен, защото съм отделен от второто състояние и не мога да го усетя. И за да ми помогне да премина от усещане за себе си към усещане за Твореца, Творецът ми е подготвил вътре в моето егоистично желание, вътре в усещането ми за себе си – един вид илюзия, че не съм сам!

Затова ми се струва, сякаш се намирам в среда, която се нарича „ближния“ и включва неживия, растителен, животински свят  и хората – всички видове същества, части на творението. А самият аз – конкретния, обикновен човек да почувствам, как мога да използвам това обкръжение: дали за собствен интерес, или да опитам да работя и да направя това заради самото обкръжение.

Необходимостта да действам за обкръжението възниква, когато в мен се събужда желанието за Твореца. Аз още не разбирам това желание, не знам за Твореца и затова ми дават упражнение: опитай да се отнасяш алтруистично към ближния – към този, който е извън тебе. Това е мястото, където ти можеш да изградиш  любовта към ближния.

И, когато, за сметка на тези упражнения, откриеш много нови свойства и разбиране, направиш много разяснения – ще можеш да се приближиш и до връзката с Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 29.11.2011

[62041]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Творецът – това е силата на отдаване, царяща в цялата реалност. Тази сила на отдаване може да ни свети отдалеч, и не е важно кои сме ние, какво си представяме, от какъв материал сме създадени, – със своето въздействие тя е способна да ни обърне в подобие на себе си – в отдаващи.

За да успеем да постигнем връзка с тази сила, хората, вече постигнали я, ни описват всевъзможните форми, в които се разкрива тази сила на отдаване – Творецът. Те ни описват устройството на системата на Неговото въздействие върху нас, и така можем да влезем във връзка с Него. Защото ние никога не можем да кажем нещо за самия човек, а говорим за разкриване на неговите действия, за неговите прояви спрямо нас. Затова Баал а-Сулам пише: никога не знаем какво представлява същността, а разкриваме само действията на тази същност.

Така и с Твореца. Казано е: „От действията Ти ще Те познаем“ – от неговите действия постепенно възприемаме Неговия образ, все по-правилно и по-правилно. Защо? – Защото Неговите действия строят в нас всевъзможни отпечатъци, различни форми, съгласно които започваме да разбираме, да мислим, изясняваме, да внасяме порядък в тях, и тогава можем да съставим Неговия образ. Разбира се, всичко това излиза от нашето впечатление, но във всеки случай така достигаме осъзнаване.

Затова нашето разкриване, осъзнаване и разбиране се нарича „образно познание“. Защо образно? Защото, от една страна, нашият материал остава същия – желание за наслаждение, и няма друг материал. От друга страна, формата, която се облича на този материал, – това е желание за отдаване, свойството на Отдаващия, Неговия образ, който възприемам, впечатлявайки от Него.

За да се впечатля от този образ, от Твореца, се въодушевявам от групата и така се приближавам към възприятието за Него. Четенето на книгата „Зоар“ е особено с това, че желаем да получим впечатление от всевъзможните форми на отдаване на Твореца, разкрили се на тези хора, които са били вече способни да ги възприемат. Тези форми слизат и към нас, но те са скрити, и не ги усещаме, не сме способни никак да опишем своите усещания от тези форми. Няма в нас ясно усещане, за всевъзможните видове, проявления, свойства, когато бих усетил в себе си някакви промени.

Кабалистите са описали всички тези форми и ни дават цялостната картина: как става в човека това познание, как се изменя в него, как се развива от най-малката негова форма – точка в сърцето. И на всеки етап, започвайки от мъничка точка, всичко се развива отначало от негативната страна, противоположна на Твореца, а след това към положителната страна, подобна на него. И отново от отрицателната страна, от другото свойство, противоположно на Твореца – и отново към положителната страна, подобна на него. И така през цялото време: наляво – надясно, наляво – надясно. Така се развива всяко разбиране, от най-мизерното до най-голямото.

Състоянията, в които пребиваваме противоположни на Твореца, се наричат „зло начало“. Състоянията, в които възприемаме Неговото свойство, подобно на Него, – се наричат „добро начало“. Тоест „началото“ – желанието – остава, само ние го наричаме зло, ако приема форми, обратни на Твореца, или добро, ако получаваме свойства, подобни на Него.

Всъщност, говорим за себе си относително свойство любов, защото такова е отношението на Твореца към творенията. Затова на всяка крачка преминаваме от ненавист – към любов, и отново от ненавист – към любов. Чувствайки в себе си ненавист, усещаме част от понятието „планината Синай“ – „планината от Ненавист“, а в противовес на това, чувствайки любов, ние усещаме светлината, възвръщаща към Източника, разкриването на Тора и т.н.

Затова, четейки книгата „Зоар“, в която се говори за всички състояния – лоши и хубави, за негативните и позитивните сили, които взаимно действат в равна степен за постигане на целта, – трябва да се постараем да се включим в тези велики кабалисти, които са усетили всички тези състояния, да бъдем слети с тях.

Тоест, сега искам да вляза в това събрание на раби Шимон, където се намират също така Баал а-Сулам, Рабаш и всички велики кабалисти – всичко това е един апарат, една система, поправената част на съсъда, в която вече е станало поправянето. И там, в тези желания, се намират великите души, пребиваващи в усещането, в постижението на Твореца, в тези свойства, както в Него. За това те ни разказват, както родителите на своите деца. И макар детето да не  разбира напълно за какво говорят възрастните , то трябва да се постарае да разбере.

От урока по Книгата „Зоар“, 29.11.2011

[62053]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Баал а-Сулам, ”Същност на религията и нейната цел”: Крайната ни цел е готовност за сливане с Твореца, за да се възцари Той в нас. Тази цел е задължителна и няма никаква възможност да се отклоним от нея, тъй като висшата сила твърдо ни управлява по два начина: по пътя на страданието и по пътя на Тора.

Обаче в обкръжаващата ни действителност ние виждаме, че Неговото управление се осъществява по двата начина едновременно. Мъдреците са ги нарекли ”пътя на земята” и ”пътя на Тора”.

Съществува Висша сила, която е създала желанието за наслаждаване и го е отгледала. Тя е дала на това желание всичко, каквото е необходимо за израстването му, но пораствайки, то изведнъж открило, че на него му е зле, че всъщност не получава желаното. През юношеството, докато растяло, всичко било наред: каквото поискало това и получавало. След това то искало повече и отново получавало желаното. Но сега, когато порасло, нищо не изглежда така: то вече не получава напълване автоматично. Тъкмо обратно, колкото повече му се иска, толкова по-малко получава.

И тогава желанието се замислило: Кой или какво ми причинява зло?

По този въпрос човечеството се разделя на няколко категории. Едните (99%) просто продължават пътя си, точат се от злото към доброто и се наслаждават както могат. Други се впускат в търсене на същността, источника на причината за ставащото.

Човечеството се е опитвало да обясни този контраст на Управление, което толкова кардинално се променя, когато човек израства. Отначало всички се отнасят към него добре, а след това настава истински преврат и сега все нещо искат от него и проявяват лошото си отношение. Това противоречие много ни бърка и затова някои започват да търсят отговора на гатанката.

Що се отнася до Висшата сила, която е създала желанието за наслада и го е отгледала до голям егоизъм – в крайна сметка тя ще съумее да го завърши и да го доведе до вярното състояние.

С тази цел в реалността действат две сили, помагащи ни по пътя: Привличаща и отблъскваща. Егоистическото желание не обича страданията, а обича наслажденията – иначе казано не обича пустотата, а обича напълването. По такъв начин, с него може да се управлява с помощта на тези две състояния. Когато го опустошава то бяга напред и търси напълване. Когато го напълват, то се привлича от това. Посредством тези две юзди с него може да правиш каквото си поискаш.

Но каква полза от това, че желанието стопроцентово се подчинява на браздата на Твореца? Всъщност, неживата, растителната и животинската природа се развиват имено така, но за какво тогава е творението? Тъй като при това той няма никаква индивидуалност, както при човека, когото го водят по пътя на живота на наслаждението и страданието. Своеобразието и индивидуалността във всички светове, сред всички създания могат да се проявят само в особени създания, които притежават способността да действат между тези две юзди.

Нека желанието напълно да е подчинено на висшето управление, няма къде да избяга – отвсякъде го обкръжават тези същите сили, ако не явно, то скрито.

Но основното е в това, че тези създания искат да постигнат действия: какви са те? Защо са те? Върху какви желания се извършват? Те искат сами да опознаят системата си и по нея започват да разбират, кой управлява нашите желания. Така по принципа ”по Твоите действията ще Те познаем”, те постигат действащия разум – Силата, действаща в творението.

И затова, когато порастваме и откриваме, че ни управляват две сили: позитивната и негативната, когато различаваме юздите, които направляват нашия бяг – това вече е добре, това вече е признак, че ние вече сме преминали от 99% в 1 особен %, заради който е създадено и самото творение.

Разкривайки въздействието на Твореца във вид на страдания и наслаждения, на зло и добро, топло и студено, глад и насищане ние трябва да разбираме, че всичко това е призовано така да ни доведе до осъзнаване на Твореца като Абсолютно благо. Кабала е наука за разкриване на Твореца, разкриване на неговите действия. И затова ние постоянно правим изследвания върху себе си. Кой съм аз и какво съм аз? Цялата реалност, включвайки групата – в мен”. И в крайна сметка аз откривам, че там, дълбоко дълбоко вътре във мен действа Твореца, Абсолютното благо.

От урока ”Същност на религията и нейната цел”, 28.11.2011

[61976]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Съгласно изследванията, човек се учи по-добре, когато получава стимули и възнаграждения, а не наказания. Защо в желанията си чувстваме, че Творецът ни възпитава чрез наказания?

Отговор: Също както непослушното дете не иска да полага усилия и получава подарък за това. Предпочита да бездейства, независимо от заплахата от наказание.

Аз например, като дете бях голям инат. Не исках да изучавам предметите в училище, бяха ми безинтересни. Бях много наказван заради това, но въпреки всичко не исках да посвещавам време и сили на това, което не харесвах. Много четях и научавах, но от това, което ме интересуваше, а не от предметите в училище. Независимо от наказанията – не отстъпвах, защото за мен беше по-важна свободата да се занимавам с това, което искам. По такъв начин, губех двойно, отказвайки се от възнагражденията и навличайки си наказания.

Ето, че и ние се намираме в същата ситуация. Първо, трябва да се откажем от живота, с който сме свикнали. Но, това не е такъв проблем, защото съвременният свят вече ни подготвя за това. И второ, трябва да се откажем от егоизма си, от своето ”Аз”, от познатата отплата – самонапълването. Напротив, възнаграждението ни трябва да бъде възможността да напълним ближния – защото това е още по-лошо от училищна програма, за която най-малкото се полагат подаръци.

Действително, засега не чувствам наказание за това, че не извършвам отдаване на ближния. И разбира се вече не виждам подарък в това да раздавам на всички останали. Че кой ще се съгласи на това?

Тогава за какво тука са се спуснали хора от целия свят? Заради какво са се отказали от отпуските и от удобствата? За какво са вложили пари и време? На човек му дават първото усещане за обединение и трябва да приеме този призив, да не го пуска, трябва да работи над това зачатъчно желание.

Представи си, колко пари, време, усилия, нерви са вложили хората, за да прелетят до нас. И сега трябва да разсъдят по следния начин: ”Всичко, което съм направил до този момент, в крайна сметка не съм го направил аз. Защото няма никой друг освен Него. Творецът ме е довел до тук, пренасяйки ме през хиляди километри.

И ето сега, получавайки импулс свише, трябва да се погрижа за това, как да добавя към него от себе си.” Колкото повече усилия коства на човек идването, толкова по-важно е да му се обезпечи тази добавка. Защото иначе няма да внесе в работата своето ”Аз”. Излиза, че Творецът го е хванал ”за ухото”, качил го е на самолета и го е довел на Конгреса.

Навсякъде е управление свише. Къде съм тук аз? Аз съм този, който трябва да Го разкрия и да приема участието Му в деянията. Не е просто да добавя себе си към това, но именно тук в мен има такава възможност. И по този начин идвам към Абсолютното добро. Защото Творецът ме е отвел до особено действие – и сега аз, от своя страна, също съм длъжен да стана особен.

От урок по статия ”Същност на религията и нейната цел”, 28.11.2011

[61972]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

В книгата „Зоар” четем за висшата система – така, както четем за устройството на някаква електронна или механична система. Просто четем, свързваме се с нея, но не я привеждаме в действие.

Да я приведем в действие не означава да знаем как работи тя. Защото пускаме различни системи и работим с тях, даже не знаейки устройство им: пред мен има някаква система и ме обучават кои бутони да натисна, на коя страна да завъртя лоста, за да заработи. И колкото по-малко знаеш за вътрешното устройство на системата, толкова по-добре – в краен случай няма да се объркаш.

Затова трябва да знаем как да пуснем висшата система. А след това, от нашите действия, както е казано: „От действията Ти ще Те позная“, започваме да виждаме тази система, да я разбираме, да я усещаме, да придобиваме връзка с нея. Както стругарят, в процеса на работа на струга, започва да познава характера именно на своя струг, а не на друг, свойствата на металите, от които трябва да направи детайли с различни форми. Той знае, слуша, усеща и даже чувства мириса, излизащ от струга.

Тоест, в процеса на работа, от действието, започваме да познаваме тази система. Но в началото ни обучават кой „бутон” да натиснем, за да видим. Така учим детето: „Виж, ако натиснеш копчето – лампичката светва. Завърташ лоста – и машината се движи“. Така започваме да опознаваме света.

Същото е и с духовния свят. Изучаваме система, която е изключително разнообразна, многостранна и сложна, в нея има безчислено множество елементи и връзки, съединяващи помежду им всички души, във всички ситуации, и не само в този свят, а във всички висши светове – нещо, което даже не сме способни да си представим с нашия разум. Цялата тази система въобще не се съотнася с нашия разум, защото връзките, измерението, всичко съществуващо там е над времето, движението и пространството, над скоростта на светлината.

Но, независимо от това, можем да пуснем тази система, за да ни въздейства. Не знаем как действа, но я пускаме. Така в много случаи в нашия живот използваме природата. Например, има много „бабини“ рецепти за отвари от треви, предаващи се от поколение на поколение. Нима знаем как действат? Не. Само ни е известно, че помагат. Така животните по мирис намират именно тази трева, която може да ги излекува, – и няма да се объркат, за разлика от нас с нашите аптеки и лекарства.

Тоест, необходимо ни е да знаем, че това помага, че така „натискаме” и получаваме отговор. Това не е никак просто. Не знам какво е написано в книгата „Зоар”, за какво се обяснява вътре. Но за сметка на това я чета заедно с всички, имам възможност да възбудя системата, за да работи тя върху мен. Иначе, ако не натисна „бутона” – тя няма да работи над мен лично, а ще въздейства въобще на цялата реалност, на цялото човечество. За да работи над мен лично, трябва сам да я пробудя.

Затова четем книгата „Зоар” и с това натискаме „бутона“, за да ни въздейства системата персонално – и на нашата група като цяло, защото заедно четем тази книга, и лично на всеки от нас. Така, хайде да се постараем да пуснем тази система.

От урока по Книгата „Зоар”, 28.11.2011

[61946]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Нима по духовния път можем да напредваме само посредством страданията?

Отговор: Не. Напредвай с добро, това зависи  от теб. Страданията идват свише по реда си, а ти от своя страна можеш да вървиш напред с помощта на светлината. Издигни МАН, молитва за поправяне – тогава ще дойде светлината и ще те издърпа напред с добро. А ако не молиш, ще напредваш по трудния начин.

Съществува   сила на доброто и сила на злото. И въпросът е в това – ще се обърна ли с молба към добрата сила, която ще ме издърпа пред мощната сила на злото, натискаща ме отзад.

Отрицателната сила действа в съответствие с плана (във времето), а положителната – съгласно желанията и спойката в поръчителството. Моята задача е да се опитам да не ме достига силата на злото, да изпреваря злото с добро.

Въпрос: Как да го направим, ако всички ние страдаме?

Отговор: Освен тебе, всички другари се радват на всеки момент от живота. Ние чувстваме себе си в Твореца, който ни напълва и обгръща. Ние чувстваме вечността и съвършенството. Ние се къпем в растящо изобилие. Така че, присъединявай се към нас и ще изпревариш злото с добро.

Въпрос: Как?

Отговор: Прави това, което ние искаме.

Въпрос: Какво искате вие?

Отговор: Искаме да се потопиш вътре, да се разделиш с егоизма си. „Другар“ е този, който забравя за себе си. А и защо са ти собствени грижи, ако там, в себе си изпитваш лоши усещания? Остави желанията и мислите, в които ти е зле и ела в светлината. Тук ще вземеш от нас други мисли и други желания.

Изборът е в твоите ръце.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 28.11.2011

[61968]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Без взаимно поръчителство е невъзможно да се достигне социална справедливост.

Каква трябва да бъде социалната справедливост? Съществуват десетки всевъзможни методики, планове, които са съвършено несъпоставими помежду си. Нито в една от тях няма отговор на този въпрос, защото не е възможно да се достигне до справедливост, ако не гледаш на всички като на едно семейство.

Трябва да достигнеш до такова вътрешно състояние, когато за теб са равни всички, когато седиш заедно с всички на кръглата маса, като в семейство, обсъждаш общите проблеми и чувстваш всички еднакво близки. Само когато можеш да разпределиш общата ”баница”, спрямо всеки за всичко и съвместно с тях да решаваш проблемите, съветвайки се с останалите и взимайки под внимание всичките им мнения, защото са ти скъпи. Само тогава ще достигнеш социална справедливост. Иначе е невъзможно! Затова всичките им прекрасни лозунги, също както в Съветския съюз, са обречени на провал.

Днес трябва да се обръщаме към всички, постепенно да подготвяме населението, да се обяснява, че стачката днес не е метод и че не ”камъкът е оръдието на пролетариата.”

Искате социална справедливост – заповядайте, ще имате справедливост, ако станете равни.

По какъв начин да се достигне равенство? Ти си беден и искаш да няма богати? Давай да направим това с помощта на взаимното поръчителство.

Ти си богат и виждаш, че не можеш да управляваш нищо? Не! – можеш да управляваш и да получаваш наслаждение от управлението – само че не от парите във вид на нули в сметката, които не са ти нужни, а от чувствата на благодарност за управлението ти.

Големите индустриалци, финансисти – те са велики хора. Постигнали са всичко, благодарение на труда си и умеят да управляват големи системи. Оставете им това, което могат да правят, само им дайте друго наслаждение. Днес получават едни страдания от това, че милионите и властта им ”убягват”. Дайте им друго: почит, уважение, одобрение, възхищение от това, което правят за обществото, и ще дойдат при вас.

Тоест трябва да имаме подход към всички слоеве на обществото.

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 30.10.2011

[61764]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Има ли при четенето на книгата Зоар време, когато трябва да полагаме усилия, и време, когато Зоар ни дава тласък от своя страна?

Отговор: Преди всичко трябва да разбереш, срещу какво се намираш.

Ако гледаш стар филм от преди 30-40 г. то се удивяваш: какви наивни са били хората, как са играли, как са направили филм. Но за тях всичко това, е било истина, те са мислели, че показват своя живот със цялата сериозност. Артистите са били прекрасни. Но хората са били други. Ако погледнеш хора от преди 200-300 години назад, то би ги видял още по-обикновени и примитивни.

А какво би открил, гледайки на всички народи, на целия свят 2000 години назад? Как са живели? Всички почти на „дърветата“, наистина диваци – даже в Европа през средните векове.

Но ако погледнете на хора, които пишат такива книги, както Зоар, 2000 години назад? Това е наука, философия, възприемане на света, достигане на реалността… Дори ако такъв човек седи сред нас сега, би се почувствал нищожен в сравнение с него. Тук няма понятие за време. На теб ти дават да се докоснеш до нещо, което се намира извън нашия свят – със системата, управляваща цялата реалност.

Затова към тази управляваща система, към тези сили, към тези души, написали ти за това, да издигнеш своята молба, да заплачеш, като младенец, желаещ да расте с тяхна помощ, на техните ръце! И не е важно, колко разбираш, в какво състояние се намираш – не ти го организираш. Но от даденото ти състояние старай се да разбереш, къде се намираш, на чии ръце можеш да бъдеш – и да се обърнеш към тях с молба.

Въпрос: С каква молба?

Отговор: Не зная. Ти трябва да усетиш потребност. „В мен няма недостатък от нещо. Само ме вземете на ръце – искам да спя…“ Това също е молба – да те вземат на ръце, за да се усетиш в тях, като младенец, на когото е топло и надеждно в ръцете на майката, – той чувства нейната миризма, нейната гръд, пълна с мляко, – и тогава спокойно спи. Искаш това? – Тогава го разкрий! Най-малко това.

А може би, искаш нещо по-изяснено – на основата на това състояние, когато оставаш в техните ръце, но може повече да се възползваш от тяхната помощ. Защото  порасналият съхранява в себе си всички свои предишни връзки с майката. Пъпната връв не пропада, расте все повече в разбиране, осъзнаване.

Колкото висшият е по-голям, и колкото повече мога да се възползвам от неговата помощ, да го възвеличавам в  очите си – толкова повече го задължавам да се издигне. С това се извършва нещо по-възвишено, отколкото аз, равно на Безконечността, – и тогава мога да получа от него, както от Безкрайността. Ако пренебрегвам висшия, какво мога да получа от него?… Напротив.

Затова всичко се крие в отношение към моето ниво, където сега се намирам. Ако възвишавам висшия над себе си, то мога да получа от него. Колкото по-високо го издигам, на по-високо стъпало, каквото само мога да си представя, – толкова повече мога да получа от него. Ако започна да го снижавам, считайки се за по-висш, – какво мога да получа от по-низшия, отколкото аз?…

От урока по книгата „Зоар“, 23.11.2011

[61634]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение NewScientist:  Еврозоната представлява сложна система от мрежи, подобна на тези, които съществуват в природата. Това й придава свойства, които рядко се разглеждат от икономистите, но биха могли да помогнат за днешната криза.

Какво означава сложна мрежа?

Сложните мрежи се състоят от много взаимносвързани компоненти, които си влияят върху поведението. Изменението, породено от един елемент в друг, като ехо откликва в първия. Може би, най-известния пример за такава система е – взаимоотношения между хищници и животни. Седемнайсет страни на еврозоната са подчинени точно на такива механизми с обратна връзка.

Сложните мрежи се регулират от баланса между отрицателната обратна връзка (например, лихвените проценти), която оказва стабилизиращо въздействие, и положителна обратна връзка (например, самоусилващия се спад в доверието към пазара), дестабилизираща обстановка.

Как това помага да се разберат икономическите кризи?

При определени обстоятелства един от видовете обратна връзка може да стане толкова силна, че да застави системата да се измени и премине в друго състояние. Например, популацията на животните може внезапно да се съкрати, а икономиката – да премине в рецесия.

Такива преломни моменти, като правило, са непредсказуеми. Компютърните модели са способни да покажат, как може да се измени системата, но болшинството икономисти не ги приемат.

Може ли да се разберат сложните системи толкова добре, че да се контролират?

На устойчивостта на системите  (съпротивление на промените) влияят разнообразие от компоненти в мрежата, а също така плътност и продължителност на връзките (включвания). Колкото по-голямо съединение, толкова по-гъвкава система: ако един от елементите се повреди, неговата работа изпълняват другите. Но във всяка гъвкавост има предел. Само като премине определен праг, голямо количество връзки правят системата по-малко устойчива, понеже един неуспех може да предизвика каскаден ефект. Задачата е в това, как да се намери техния правилен баланс.

Може ли да се говори за това, че самия факт по обединението на седемнадесетте валутни зони в една е предрешил колапса в системата?

Да. Именно затова гръцката криза по дълга е станала криза за всички в еврозоната, дори Гърция да има 2,5% БВП в Евросъюза. Ръста на гръцкия дълг води към стремително падане на доверието в пазара на гръцките държавни облигации. А кредиторите на Гърция основно се намират в еврозоната, затова пазарите са започнали да губят доверие и към други по-слаби нейни участници, например, към Италия.

Възможно ли е било да се избегне кризата?

Германия се е отказала от идеята за еврооблигации, за да не прехвърли върху себе си слабите- това е било прибързано решение. Биологическите примери са показали, че ако силният в системата иска да остане в безопасност, то трябва да инвестира в защита на слабите, както в мравуняка.

Ако образуването на съединение е толкова рисковано, защо е нужно еврото?

Сложната мрежа прави икономиката по-ефективна. Тя също позволява адаптация към проблемите: например, други страни просто да помогнат на Гърция и заедно с нея да построят нова защита от дефолт.

Просто от време на време системата се налага да принася в жертва ефективността, за да стане по-стабилна ( за това трябва да се намалят връзките или да се плати за мерки на защита). Впрочем, някои отношения имат не толкова икономическа, колкото политическа природа, и практически е невъзможно да се намалят.

Защо икономистите отказват да го разберат?

Някои вече започват да разбират, че да потушиш няколко малки пожара е просто, отколкото един голям. Банковата сфера е станала лъч в тъмното царство на еврозоната, власт която не поставя колективните интереси на преден план.

[61086]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→