Въпрос: Как да прехвърлим човека от нивото на умозрително възприемане, чрез тази идея, на ниво усещания, при което той ще бъде готов да отстъпи?

Отговор: Това е възможно само при условие, че човек вижда и така усеща, разчитайки на голям брой примери, колко той е свързан с другите и зависи от тях, доколко няма избор и колко е добре да бъде в правилна връзка с другите. Това означава,че човек трябва да види какво печели и какво губи. Това е етап от убеждаването.

След това преминаваме към практическа работа с групи от хора. Те трябва да включват въпроси и отговори, игри, песни, филми – трябва да преведем човека през емоционалното възприятие на плюсовете и минусите на поръчителството и обединението, да му покажем, в истинската му форма, до какво може да доведе изпълнението или неизпълнението на тези принципи. Това е вторият етап.

Третият етап, трябва да използваме това, което се нарича „навикът става втора природа“ – вече говорихме за това в предишните беседи. Ако човек свикне да се съобразява с другите и да бъде свързан чрез взаимно поръчителство в малка група, постепенно, обучавайки се на това и разбирайки, че това му е изгодно, той пренася това към все повече и повече хора, докато достигне до едно състояние, в което възприема целия свят като един общ кръг.

Трябва да привлечем към сътрудничество учени, които говорят за това на научен език. Те обясняват от гледна точка на природата това, което се случва и какво ще се случи във всеки конкретен случай, както и един лекар, който казва: „Вие сте с такова заболяване и само това лекарство ще ви помогне. Но това лекарство е постижимо.“ Наистина е трудно, но човек е готов да се откаже от всичко за живота си.

Трябва да използваме силата на обкръжението, което може да убеди човек във всичко. Мога да кажа на черното – бяло. Ако до мен стоят 20 души и в продължение на 20 часа ме убеждават, че то е бяло, аз ще започна да мисля, че е бяло. Мозъкът ми променя програмата и като резултат от външното убеждаване, аз започвам да виждам, че това е бяло! Това е практическо потвърждение.

Влиянието на обкръжението променя свойствата на човека, променя всичко, с което сме свикнали. Все пак, това е начинът, по който сме расли! Не сме знаели какво виждаме и какво става около нас, на това са ни научили! И сега само трябва да разберем, че човек може да бъде научен на всичко. Трудно е да се изтрият стереотипите му, но ние не правим това, а само поправяме егоистичното му изкривяване, за да може, като отдава на другите, сам да се наслаждава.

В крайна сметка, той получава правилната егоистична печалба, а и как може да бъде иначе?! Грижат се за него, обещават му най-доброто, само че за това трябва да отстъпи, и какво от това? За всичко в живота трябва да платиш! Все пак, това не е чак толкова голяма отстъпка, понеже още щом човек започне да се отнася само с добро, с любов към другия, той започва да се наслаждава от това, което отдава.

Човек не трябва никога да чувства натиск и напрежение: „Нямам изход, аз ще се отнасям добре към теб, въпреки че това изисква от мен огромни душевни сили, вътрешни усилия…“ В никакъв случай! Трябва да създадем такива медии, такива външни въздействия върху човек, че той да се промени и на него изведнъж ще му стане по-леко! Той ще започне да се наслаждава от това, че се отнася добре към теб. Ще се намери в един прекрасен свят! Всички се отнасят добре с него и той се отнася добре с тях!

Трябва да преминем от релсите на принудата в релсите на доброволността, да се научим да отстъпваме, отначало принудително, а след това – по желание.

От 5-а беседа за новия живот, 27.12.2011

[68225]

Filed under: Възпитание на децата | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Говорихте за това, че вместо към напълването трябва да се стремим към желанието, към потребността. Какво означава да се стремим към желанието? Какво означава да получим напълване от желанието?

Отговор: По улицата върви младеж и целият сияе от щастие. Защо? Той обича момиче.

Кажете, какво му става от тази любов? Защо това чувство така го напълва? Какво получава той? Той не получава, а е готов да отдава. Той иска да се свърже с нея, да обича. Не говоря за любов между възрастни хора, не и за сексуални отношения, а за по-високо чувство, макар то също да е основано на получаване.

Ти обичаш човека и искаш да му направиш удоволствие. Искаш на него да му бъде хубаво, стремиш се да се свържеш с него.

Освен хормоналното влечение, присъщо и на животните, ни е дадено това възвишено чувство, за да научим нещо от него. Нищо не е създадено просто така. Затова в нашия биологичен организъм, в това белтъчно тяло има някакво въодушевление от чувството към ближния, наречено любов на един човек към друг.

Защо това ме напълва? Чувствата ни напълват. Любовта се напълва от това, че съм в отдаване, а не в получаване. И ако получавам нещо от обичащия ме, то е само, за да ме пробуди и да откликна в отговор. Но, всъщност, ако в мен живее любовта, аз се наслаждавам, отдавайки на любимия човек, а не получавайки от него.

Това са закони на природата, нищо не можеш да  направиш.

От урока по книгата „Зоар“, 30.01.2012

[68030]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Не е възможно да се приближиш до истинската любов, без да се осланяш на ненавистта. Без ненавистта имаме само животинска любов, игра на  хормони. Една инжекция – и ти вече обичаш. Друга инжекция – и ето, ти вече не обичаш. Любовният плам в нашия свят е гонитба за самонапълване. Когато ти се прияде – заобичваш бифтека, когато искаш да създадеш семейство – заобичваш децата и жената. Това са различни видове напълване, които могат да се възпроизведат, съединявайки електроди към мозъка.

Истинската любов се изгражда над ненавистта. Иначе тя не може да бъде усетена. И затова в нашия свят няма любов, тъй като става дума за човешка любов, а не за животинско привличане, което ми доставя егоистично удоволствие, без да имам реална основа.

Въпрос: Това ми напомня на мултипликационен филм, в който героите се озовават във въздуха над пропаст, но продължават да бягат още известно време, преди да погледнат надолу.

Отговор: Вярно, те откриват, че са увиснали над пропастта – и тогава падат. Точно това се случва днес и със света. Това е напълно адекватна илюстрация на кризата. Ето защо власт имащите се страхуват да погледнат надолу.

Въпрос: Как да се хвана за нещо в такава ситуация? Как да достигна до истинската любов?

Отговор: Всъщност аз съм малък човек, не усещам висшите материи, в създалата се ситуация само се обърквам. Какво да правя? Отговорът е прост – трябва ми група. Това е едновременно и диагноза на болестта, и лекарство.

От урока ”Предисловие към учението за десетте сфирот”, 31.01.2012

[68209]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: В какво се състои действието издигане над егоизма? Това мисловен процес ли е или включване на някакво намерение? Какво е това?

Отговор: Можете да се опитате самостоятелно или с помощта на психолог да разкриете своята същност. Просто да откриете себе си, така да се каже, да направите дисекция и да изложите своята същност пред себе си с всичките й свойства, желания и мисли.

Свойствата са ни дадени от природата, желанията се формират под влияние на обкръжаващата среда, а мислите се формират за да изпълним и реализираме тези желания, да достигнем желаното. Такива сме създадени.

Когато виждате пред себе си цялата картина на вашия психологичен вътрешен  свят, тогава можете да се отнасяте обективно към нея, сякаш това не сте вие, и можете да работите над самия себе си.

Ако при това се присъединявате към някаква особена цел, която искате и можете да постигнете и започвате правилно да работите с вашите вътрешни дадености, свойства, получени от родителите или от далечни прадеди, да работите с желанията, които сте получили от обкръжаващата среда в процеса на възпитание и с мисълта, как максимално да реализирате тези свойства и желания, ако виждате пред себе си някаква много сериозна, голяма, грандиозна цел – значи, вие можете обективно да започнете работа със своите дадености, за да постигнете тази цел.

Тази цел се поддържа от обществото около вас. Вие можете с помощта на обществото, с помощта на тяхната критика, одобрение, с помощта на тяхната поддръжка, получавайки от него сила, енергия, да започнете да работите с всичко това. И това общество постоянно ще ви показва вярната посока към целта, защото целта е вътре в самото общество – внедряването ви в това общество като органичен елемент.

В такъв случай вие се издигате над себе си и гледате на себе си отстрани – от страната на това общество, от страната на тази цел. И естествено, започвате правилно и обективно да се променяте, при това независимо, какво усещате в своите егоистични желания, мисли и свойства. Основната проверка е , че при това се интегрирате с обществото и още повече се доближавате до  целта си.

Ако това е така, на вас ви е напълно безразлично, какво правите със себе си. Това означава да се ”издигнете”.

Човек сам трябва да дойде до тази цел, до това ниво. Защото всеки от нас трябва осъзнато да постигне състоянието на интегрално взаимодействие с останалите, използвайки при това всичките вътрешни и външни ресурси на обкръжаващото общество и своето собствено. Но той трябва сам да се промени , а не само да популяризира тази методика.

От 7- та лекция за интегралното възпитание, 14.12.2011

[68075]

Filed under: Възпитание | Add Comment/Ask Question→

 

Съобщение: За пръв път в историята на интернет бунтът и протестите започнаха в самата мрежа. Много уеб-сайтове прекратиха своята работа, потапяйки мрежата в „информационно затъмнение“.

Протестите са предизвикани от два законопроекта – Sopa и Pipa, подготвени от правителството на САЩ. Официално тези законопроекти са предназначени да преустановят пиратските продукти и да защитят авторското право на уеб-сайтовете извън границите на САЩ. При това, проектите вече са подложени на критиката на такива уважавани източници като Google, Wikipedia, Tumblr и Twitter. Членовете на интернет-съобществото са убедени, че тези закони ще задушат всички признаци на свобода и откритост в мрежата.

Единственото място в света, където винаги можеше да се намери безплатна и свободна информация, вече е под ударите на Американското правителство. Никой от тези, които са подготвяли този закон, дори не е помислил да се поинтересува от мнението на средностатистическите потребители.

Световната криза се добра и до мрежата, но ни се иска да вярваме, че прогресивната част от човечеството все още може да повлияе на хода на тази история.

Реплика: Има два пътя – цензура или възпитание. Цензурата не е поправяне. Ако не започнем да се поправяме, да се възпитаваме – мрежата, създадена от нас, ще ни „изяде“, защото представлява нашето собствено уродливо отражение. Необходимо е не ограничаване на мрежата, а възпитание на човечеството. Ето с какво трябва да се заеме мрежата! Ако някой извънземен влезе в нашия интернет и види какви сме – не бихме ли се засрамили от себе си…?

[67185]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Как да се поправим, за да съществуваме добре, спокойно, безопасно? А иначе така ще си останем безработни, с криза в семейните отношения и възпитанието, с проблеми във всекидневния живот. Стигнахме до това, че отсъствието на взаимно разбиране и усещане е станало определящо в нашата съдба. Цялото човечество е подобно на едно семейство, но това семейство е несполучливо.

Затова говорим за примирието, което трябва да стане с помощта на трета сила. Когато между съпрузите възникнат проблеми, те се обръщат към психолог – сега е модерно да имаш личен психолог, който постепенно ги сближава. Той беседва с всеки поотделно и с двамата заедно, задава въпроси, обяснява ситуацията, задължава ги да общуват един с друг и да разкриват себе си. Помага им да разберат първо себе си, а след това и партньора.

И тогава на всеки му става ясно, че дори той да е противоположен на другия, си струва да тръгне към взаимни отстъпки. И единият да не изказва всички свои претенции, и вторият да прощава и отстъпва в нещата, които не са му по душа, както е казано, че „всички престъпления ще ги покрие любовта“.

Ние разбираме взаимните „престъпления“, нали от природата всички сме егоисти и никого не зачитаме. Но ако ни е ясно, че нямаме избор – и в семейството, и в производството, и в екологията, – то от безизходица ще приемем методиката, която ни помага да се съединим един с друг.

Тази методика е чисто психологическа: да говорим един с друг, за да знаем и разбираме по-добре характера на човека или особеностите на целия народ. Да не се стесняваме, да говорим открито, като възрастни, умни хора.

Да, ние сме различни, но над различията трябва да се съединим, да не се потискаме и укоряваме за неприятните склонности и свойства. Те са във всеки, но ние се издигаме над тях и казваме: „любовта ще покрие всички престъпления „. Престъпленията съществуват, но постепенно, изхождайки от любовта, преставаме да им обръщаме внимание!

Така майката смята своето дете за най-доброто, най-красивото. Тя не е способна да види в него нищо лошо или недостойно, защото любовта я заслепява, и тя вижда в него само хубавото. И дори това, че в него има също лошо, тя не го забелязва. А в съседското дете, обратно, вижда отрицателната, а не положителната половина, защото към него не изпитва любов. Но, ако допуснем, че в нея възникне любов към него, то и в него няма да вижда лошо – само хубаво.

Това виждаме в живота. Кажи на майката за недостатъците на характера или поведение на детето – тя няма да се съгласи с това. Тя или напълно ще го оправдае, или изобщо ще отрича всичко, защото всъщност не вижда в него лошото. Това се нарича, че „всички престъпления се покриват от любовта“.

И към взаимното поръчителство, което трябва да постигнем, стигаме постепенно. Избор няма, и ние започваме от далеч да се вглеждаме и изучаваме един друг. Но това учение по начало трябва да бъде насочено към построяване на връзка на любов над различията.

Тоест отрано тръгваме към отстъпки, и тогава в нас се появява възможност да се обединим също и на чувствено ниво. А когато се сближаваме, то светът става по-спокоен и надежден. Не се страхуваме да пускаме децата да се разхождат сами, всеки човек може да се погрижи за тях не по-лошо от нас, а ние да се погрижим за другите. Ако мечтаеш и си представяш добро общество, то, разбира се, това трябва да бъде общество, в което се съблюдава закона на взаимното поръчителство.

От 5-тата беседа за новия живот, 27.12.2011

[67972]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Може да говорим на дълго и широко за връзката между нас, която в последно време изисква от нас да общуваме помежду си емоционално, на нивото на чувствата. Трябва да започнем да се свързваме помежду си не само в съответствие с екологичното законодателство, в процеса на производство, на функциониране на банковата система, съвместното възпитание и здравеопазване, а всеки човек лично – и съответно на това, всички държави, трябва да участват в добрите отношения помежду си.

В процеса на еволюция на природата, развитието е преминало през неживо, растително, животинско ниво, достигайки до човека. По същите етапи се е развивала и човешката цивилизация, водейки ни до факта, че започваме да придобиваме образа на единен човек. Именно това състояние се нарича Адам, Човек.

И тук възниква въпросът: как да изпълним това? Всъщност, в противен случай е невъзможно да съществуваме – взаимното добро отношение е изискване за нашето развитие и без него не можем да определим законите в икономиката, в производството, търговията. Светът е в задънена улица, объркан, не разбира какво да прави по-нататък. Хората някак си загубиха изобщо връзка един с друг, защото сега те трябва да се свързват със сърце и душа, което никога не е било помежду им.

Ние или сме се презирали, или сме обменяли стоки, или от безнадежност сме си сътрудничили в производството и търговията. Но нито от човека, нито от държавата не се е изисквало добро отношение към партньора. А сега от нас едва ли не искат вътрешни, психологически усилия в отношението ни към чуждия човек и именно в това се състои нашето развитие.

Смятаме, че без тези взаимоотношения не можем правилно да съществуваме дори у дома. Ако живея в апартамент, с няколко човека, то ние някак си ще се разбираме помежду си, ако всеки има свой собствен ъгъл. Но сега ние сме толкова зависими един от друг – всеки от всеки, че без правилните взаимоотношения между нас,  нашият живот ще е просто ужасен.

Така че, трябва да постигнем съгласие, а то се нарича взаимно поръчителство. С други думи, нашите отношения трябва да бъдат такива, че всеки да чувства, че животът му зависи от другите. Така войниците от един отряд знаят, че животът на всеки зависи от всички,  и ако някой не поддържа и не се грижи за останалите, то всички ще загубят.

Тези системи на взаимна зависимост в природата и техниката се наричат интегрални или аналогови системи. В тях всички части са така свързани помежду си, че ако някоя част се провали, то целият механизъм спира да работи. Очевидно е, че в развитието на човешкото общество сме израснали толкова, че днес сме достигнали до такова съединение.

От 5-а беседа за новия живот, 27.12.2011

[67975]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво трябва да променя в себе си, така че да стана зъбно колелце, работещо безпрепятствено в общия механизъм?

Отговор: Като цяло, в работещия общ механизъм това зъбно колелце определя движението на целия механизъм, а не е малко безполезно колелце. Сега ние се въртим в него против волята си, затова животът ни е пълен със страдание. А ще се въртим с разбиране, така да се каже – с песен на уста? И така какво следва?

Факт е, че когато човек е свързан правилно с целия механизъм, тъй като той му влияе, отдава му мислите си, чувствата, своя труд, той започва да върти този механизъм сам. Човек е все едно Творец на този механизъм. Той се издига до нивото на Висшата сила на природата, на нейния замисъл, на плана й. И тогава в човека възниква съвсем друго ниво на съществуване, на познание, на усещане за вечност, съвършенство, което прониква цялата природа на нейното най-висше ниво. Ето към какво отиваме.

Отиваме към състояние, което дори не можем да си представим. Нямаме никаква представа какво ни очаква. Но това е вече следващия етап, далеч от съвременната практическа психология.

Реплика: Как мога да стана това правилно, добро зъбно колелце?

Отговор: За да направите това, на първо място трябва да преминете през определено количество занятия, да ги адаптирате в себе си, за предпочитане в група, където хората ви съответстват по ниво на развитие, по духовна нагласа и т.н.

След това, под ръководството на инструктор може да започне практическа работа в обсъжданията, в дебатите помежду ви.

След това трябва да създадете своя среда, която ще влияе на вас и вие на нея. И по този начин, системата постепенно се изгражда .

Трябва да разберем, че човечеството е преминало през всички етапи на своето предишно развитие постепенно, в течение на стотици хиляди години, а този етап можем да вземем само за едно поколение. Виждаме как  се развива всичко днес, с каква огромна скорост, тъй като егоизмът е нараснал качествено – достигнал е  своите най-високи нива е висока честотата на промените.

Започнахме нашите беседи с това, че имаме определен набор от класове, лекции, по време на които трябва да получите определени знания, след това – умения. И тогава вече идват практическите занятия и реализация в живота.

Ние не можем просто да „хвърлим“ човека в света, дори и бебето подготвяме за живота почти 20 години. Трябва, най-малко за половин година да направим нещо с човека така, че да започне да реализира себе си по-нататък.

От 7-а беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[68071]

Filed under: Възпитание на децата | Add Comment/Ask Question→

 

Въпреки, че сме различни, все пак по някакъв начин се разбираме, както в семейството. Вярно, че това не е лесно. Да кажем, имам родители и жена ми също, всеки от нас има братя и сестри, техните деца, нашите деца. При това трябва да се съобразяваме един с друг, нали сме взаимозависими и от положителната и от отрицателната страна.Така че, не се стремим да се изменяме и променяме един друг.

Разбираемо е, че когато съм срещнал жена, която е възможно, да се отличава от мен като характер, но съгласно други сметки сме решили да бъдем заедно, то с това решение, всъщност, сме признали – дори без думи, че ще водим общ живот, в който не всичко ще бъде гладко.

Налага ни се да отстъпваме един на друг, частично или напълно да се съгласяваме с мнението на другия и т.н. Но от безизходица се съединяваме, защото искаме да създадем семейство, да продължим рода, да се поддържаме един друг.

Такова възпитание, което учи да се разбираме един с друг, не достига на младите двойки. Макар да смятаме, че свободно избираме за себе си най-подходящия спътник, но всъщност сме много различни. При животните подбора на двойката произтича инстинктивно, а хората, доколкото техния разчет е изкривен, искат нещо особено, възможно, дори уникално, не разбирайки, че именно от това възникват трудностите в общуването.

Отсъствието на образование, разбиране и възпитание относно семейния живот и умението да се отстъпва един на друг, ни води до криза на институцията семейство. Сега по-голямата половина на света са неженени. Те не са готови да встъпят в брак и не искат да имат деца, защото чувстват неспособност да се грижат за някой.

Тази криза продължава вече няколко десетки години, а сега сме принудени да решаваме такива проблеми и между страните. Защото всеки от нас, в крайна сметка, се явява и получаващ, и отдаващ, относително съседните държави, както в съпружеската двойка. Затова и на международно ниво трябва да се изучава, как да се отстъпва и как да се обединяват над всички различия и несъгласия. А това никъде не са ни учили.

Как да се направи? Каква е техниката на отстъпването, нали само с отстъпката си показваме добро намерение?

Сега от безизходица се намираме в такава криза, която ни учи на истинските неща. И тази насъщност се чувства от хората така (и в това е нашата надежда), че те няма да тръгнат към „развод“, защото „развод“ между държавите означава война.

Надявам се да разберем, че нямаме избор, и трябва да се държим сдържано. Затова сме създали ООН – такова място, където всички могат да се събират и да обсъждат мирното сътрудничество, – и множество други организации, които се занимават с възпитание и здравеопазване.

Например, в Женева има международни организации, за съществуването на които никога не съм предполагал. Да кажем, има комисия за честотите на предаванията, която следи за това, всяка теле- и радиостанция по света да имат своя честота и да не пречат на другите.

Има съвет по пускането на лекарства, медицински препарати и услуги, определящи стандарта в тази област. Благодарение на това можем да се разберем един с друг, и докторът, изпращайки болния на лечение в друга страна, може да обясни на своя колега всички нюанси от изисканите процедури.

Дори има организации, определящи знамето на всяка страна – за да няма еднакви флагове. Съществуват стандарти във всички области, ставаме толкова свързани и близки един с друг, че трябва да се изработят закони, регулиращи всички области на взаимодействие.

И както парламента на всяка страна установява закони на взаимодействие между гражданите, така днес се прави за целия свят. Такива организации съществуват вече няколко години, и без тях на нас ще ни е много трудно.

Но днес проблема се състои не в това, че трябва да определим мястото на всеки. Днес положението е такова, че трябва да построим общ „покрив“, състоящ се от общо разбиране и усещане, че сякаш се намираме в една стая. В такъв случай на нас ще ни е трудно да бъдем заедно, ако между нас няма връзка, и то добра.

Трябва да почувстваме не просто близост, а взаимна зависимост, която да задължи всеки да измени своето отношение към другите. Ние сме зависими, свързани и обединени, желаейки или не, на различни нива – в храната, облеклото, възпитанието, културата, техниката, обезпечаване на енергията, водата и дори въздуха.

Ако някое производство замърси атмосферата, то няма какво да дишаме. Известни са ни съглашенията в Киото, определящи емисиите за производство на отпадъци и замърсяване на атмосферата.

Мисля, че трябва да се представи списък на международни организации и тези въпроси, с които се занимават. Тогава ще почувстваме мащабите на нашата връзка. Част от такива организации се намират в Париж, Лондон и Ню Йорк, но основната маса се разполага в Женева.

Това е много важно, защото дава на човека представа за такава взаимна зависимост, в която трудно може да повярваш. Тя е по-голяма от тази в семейството. В семейството мога да престана да разговарям, да се скарам, дори да се отделя за известно време.

А тук е невъзможно. Получава се, че всички съществуващи страни по света вече се намират в единна мозайка, от която никой не може да излезе и да се държи така, както му се иска. Виждаме, че всеки път, когато някой се опитва да направи някакво самостоятелно движение, нищо не се получава. След определено време той се връща или се ограничава само с думи, като не стига до практически действия, защото в наше време това е неизпълнимо.

От 5-тата беседа за новия живот, 27.12.2011

[67792]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Когато цивилизованите страни са се развили до крайно ниво, те започнали да развиват страните от така наречения ”трети свят” (Африка и Азия) и влезли в тези държави, за да издигнат там заводи и подготвят цялата инфраструктура.

Но за да организират производството, е необходимо също така да обучат хората, затова там откриха училища. Заедно с това, развитите страни започнаха да приемат за обучение в своите университети хора от тези региони. И от този момент нататък на материално благополучие, просвета, култура и наука цялото човечество стана много взаимно свързано.

Днес всичките държави в света са свързани с много тесни връзки. Така Американците с насмешка разказват, че когато искат да позвънят от Ню- Йорк в Бостън, то първо се свързват с операторите в Индия, които на свой ред ги свързват с нужния оператор. Получава се, че тези телефонни линии до такава степен са свързани помежду си, че ние не се съобразяваме с разстоянията, не пренебрегваме коятп и да е страна и не правим сметка, че ще трябва да полагаме кабели на друг материк.

А ако се вникне в този процес още по внимателно, то ще видим, че цялото Земно кълбо е обвито от колосална многослойна мрежа от връзка. И днес вече е невъзможно да се построи или направи нещо, ако нямаш достатъчно знания и нямаш възможността да получиш най доброто оборудване, от който и да е производител в света или необходимите специалисти и информация – така сега е устроен светът.

Всички тези връзки се развиха през последното столетие и внезапно открихме, че тази система не работи по ред причини. Аналитиците и специалистите в сферата на социологията, политологията, икономиката и финансите предлагат своите решения, всеки на свой ред. Но в крайна сметка, има едно просто решение: тази система изисква от нас много по-вътрешни връзки.

И за да продължим своето развитие, ние сме задължени да постигнем по-тясна връзка и да разберем и да признаем необходимостта от взаимното поръчителство, т.е. че сме зависими един от друг, живеем на една планета – Земята и друг изход, освен да усетим, че всички ние съществуваме, като едно семейство, нямаме.

С други думи, развитието ни е започнало с търговията между нас и с това, което сме произвеждали: оборудване, продукти за храна и т.н. Постепенно започнахме да създаваме съвместни предприятия, международни банки, обединени фондови пазари. Аз мога да извършвам търговски операции на Токийската борса, а след това на Германската, Московската или Ню Йоркската – не е важно къде и с какво търгувам, защото навсякъде всичко е еднакво. Аз само анализирам, къде имам сметка да влагам и къде не.

Но парите се съхраняват на едно място и ползвайки се от електронната поща банките само си препращат една на друга известия за преводи и операции – и това е достатъчно. Няма значение, къде физически се съхраняват парите, защото ние смятаме, че златото се явява основен еквивалент за тяхната стойност. Възможно е самите пари да се съхраняват от някоя държава от третия свят, като хранилище за всички златни запаси – основното е, че съществува строг контрол.

Както вече казах, в последно време ние усещаме, че нашите връзки в такъв вид не могат съществуват повече. Особено това се отнася за Европа. От една страна това е най-развитото място, но от друга най-раздвоеното. И ние виждаме, че поради това раздвоение те са лишени от вътрешно съответствие, разбиране и усещане, че се отнасят към една система. Това спира всички държави от общия пазар, тъй като общия пазар не е достатъчен – необходимо е всички тези държави да се обединят с още по-здрави и тесни връзки, а това не е толкова просто.

Трудното е в това, че ние трябва да бъдем по-близки един до друг по дух, съгласно разбирането на създалото се положение, признаването на невъзможността да съществуваме един без друг. Затова  трябва да възпитаваме народите на Европа, а това са 30 държави, за които взаимната зависимост между тях е задължителна.

Това е ясно, че е така, но проблема е в това, че и политолозите, учените, политиците вземат решения разбирайки с разума си необходимостта от промени, но емоционално все още не са готови да се откажат от своя личен живот и от националните се особености.

Всъщност, ние мислим, че това е ненужно. Човек не трябва да променя своите навици и своето поведение, отнасящи се спрямо културата и националните традиции. Той трябва само да се повдигне над всичко това и да се обедини с останалите хора, във взаимно поръчителство.

От 5-та беседа за новия живот, 27.12.2011

[67795]

Filed under: Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→