Интегрално възпитание на човечеството

Цикъл от беседи на проф. Михаил Лайтман с психолога Анатолий Улянов

От стенограмата на 13–та беседа

18 декември 2011 г.

Два възгледа за кризата

Въпрос: Информацията за кризата, която сега влиза в активна фаза на развитие, – това негативна, отрицателна информация ли е?

Отговор: Минахме през период на вътреутробно развитие на плода и сега настъпва период на раждането: напъни, големи драматични явления, даже риск за майката и детето. Но ние считаме това за необходим акт в раждането, в проявлението в нашия свят сякаш от друг свят, от съвършено противоположното състояние, на новия човек.

Защо трябва да смятаме това за криза?..

Ако покажете на същество от друга планета това, което се случва с бременна жена: как се ражда нещо от нея, при това с крясъци, напъни, около нея се суетят хора, – то би помислило, че човек умира, че с него се е случило нещо, че тук нищо радостно няма.

А зад вратата стои мъж с букет, родственици. Съвършено непонятна картина.

Така че ние се отнасяме към кризата, като мъжа с букет, а вие се отнасяте към нея, като към извънземно.

Реплика: Когато започнеш да откриваш истината на човек, то информацията се възприема много болезнено.

Отговор: Не напразно природата зачертава, изтрива в жените спомена за раждането, защото им е било тежко, – и те отново са готови за това.

Виждаме, че се случва процес, който трябва да преминем, – нищо не можеш да направиш. И съгласно това, което преживяваме, трябва да издигаме следващото ниво, което достигаме с помощта на тази криза.

Самата дума ”криза” – означава раждане, издигане. И затова трябва да се отнасяме така. Прочети още

Filed under: Интегрално възпитание | Add Comment/Ask Question→

 

ТВ програма с д-р Михаел Лайтман

„Нов живот”

Епизод 4

С участието на Орен Леви
1 януари 2012
Петах Тиква, Израел

Разкриване на моделът на развитие

Днес ще разговаряме за единния, общ закон на природата, от който сме част. Напредвайки, виждаме, че има определен модел на развитие. Поколение след поколение, в продължение на хиляди години се появиха и развиха неживото, растителното, животинското и човешкото ниво на природата.

Нашето развитие става постепенно. От поколение на поколение, година след година и дори ден след  ден, ние се развиваме все повече и повече, но накъде отиваме? За да се отговори на този въпрос, трябва да изясним какъв е този закон, който действа над нас?

Виждаме, че съществува вид механизъм, който се намира над нас и развива цялата природа в определена посока, правейки я все по-сложна, на по-високо качество, по-добре оформена и взаимосвързана във всички нейни части. Искаме или не, сме принудени да се подчиняваме на заповедите на този закон, който ни влияе и ни кара да се развиваме.

Това е един общ закон. Всичко, което съществува, е под негово влияние: всичко, което виждаме на нашата планета, всичко, което е родено и се движи в някаква посока.

Ние изучаваме законите на природата, използвайки науката, и, ако искаме да постигнем нещо, знанието за тези закони ни помага да постигнем успех. Започваме по-добре да разбираме как да избегнем лошото и да притеглим по-близо доброто, как да се намали количеството грешки и гафове.

Ето защо, ако знаехме този общ закон, който включва всички останали закони (физика, химия, зоология, биология, ботаника, астрономия, медицина, психология, малкото, което вече познаваме, и всичко, което все още предстои да открием за себе си), това знание ще ни помогне да успеем.

Науката ни помага да направим живота си по-добър и по-удобен. Преди човек е работил от сутрин до вечер, както е казано „с пот на челото ще изкарваш хляба си” (Генезис), а сега един човек може да нахрани хиляди хора с хляб благодарение на развитието на технологиите, химията и цялата селскостопанска индустрия. Същото важи и за шивашката промишленост, строителството, образованието, културата, всичко!

Изглежда, че днес, със сегашното ни разбиране на всички закони и сили, които притежаваме, бихме били способни да построим прекрасен, чудесен живот за себе си! Познавайки сегашното състояние на света и характеристиката на населението, виждаме, че произвеждаме такова количество и асортимент от продукти и стоки, които могат да осигурят нормален, не мизерен, живот за цялото население на света.

Проблемът е само във факта, че човек е егоист и не успява да използва правилно целия потенциал, който получава от познанието на законите на природата. На нас ни е дадено изобилие, но някои държат голяма власт в ръцете си; пари, оборудване и всичко останало, докато други, като резултат от това, не получават дори минималното необходимо за живот.

Това значи, че всичко е в човешката природа, която не ни позволява да създадем добър, комфортен, спокоен и сигурен живот на една красива и просперираща планета. Ето защо нашата цел е да разберем човешката природа и да разберем как можем да подобрим живота си, така че да искаме да създадем добър и успешен живот за себе си и за другите.

Това е възможно чрез познание на законите, което само сега, в нашето време, започва да се разкрива в природата. Това е законът на глобалната сила, която включва останалите сили в себе си и независимо от нашите желания (защото ние не искаме това), кара хората, страните и цивилизациите да бъдат по-свързани и в нужда един от друг. Прочети още

Filed under: Интегрално възпитание | Add Comment/Ask Question→

 

Как да се оценява важността на другарите от групата, как да се отнасяме към тях? Ако някой вижда другаря си като стоящ на по-ниско стъпало и иска да го поучава как да се държи по-добре, т.е. да изглежда по-добре, отколкото е в действителност, в този случай стоящият на по-ниското стъпало не може да бъде негов другар, а ученик. Ако вижда другаря си по-висок от себе си, че има на какво да се научи от него, т.е. да вземе добрите му качества, в този случай той го възприема като Учител, а не като другар. И само когато вижда другаря на същото ниво със себе си, тогава го възприема като другар и е готов да се обедини с него. Т.е. другарите са тези, които се намират в еднакво положение, имат близки възгледи, идеи, решени са да се обединят в устремяване към общата цел.

Да предположим, че двама другари, чиито идеи си приличат, вършат заедно някаква печеливша работа. Ако те чувстват, че силите им са равни, то тогава всичко е наред, те делят печалбата по равно. Но ако един от тях чувства, че той е по-добър от другия, че носи по-голяма полза, тогава той иска да получи по-голямата част от печалбата.

Но нещата стоят напълно различно, ако говорим за любовта между другарите, когато те се обединяват в името на това да има пълно единство между тях, т.е. когато и двамата са равни – това се нарича единство. Ако вършат заедно някаква работа, а резултатите не делят поравно – това не е единство.

Когато става дума за любовта между другарите, то разбира се, всичко, което ще спечелят заедно, ще делят поравно, и тогава ще имат любов, мир и съгласие.

Всеки от групата трябва да смята, че той е най-незначителен от всички, тогава ще може внимателно да се вслушва в мнението на останалите. Ако човек се смята за по-голям от другите, тогава няма да може да взима нищо то тях, тъй като в дълбочината на неговата душа ще се загнезди мисълта, че той все едно знае по-добре от другите. Освен това членът на групата трябва да се отнася към своя другар така, все едно той е най-великият човек в своето поколение. И тогава групата ще оказва на човека благоприятно въздействие, и той ще се движи към общата цел.

Но как е възможно да смятам, че моят другар е по-добър от мене, когато ясно виждам, че е обратното – по-талантлив съм от него, имам по-добри качества от него? За да се надвият подобни мисли, съществуват два начина на отношение към тях:

– ако вече съм си избрал другар, то, независимо от това, какво виждам в него, вярвам, че той е много по-добър от това, което ми се струва.

– ако съм избрал другар, то се старая да виждам в него само добри качества и да не забелязвам лошите, както се казва: „Всичките прегрешения ще покрие любовта“. Както е известно, лесно виждаме недостатъците на съседските деца и не ги забелязваме у собствените, тъй като нашата обич към тях скрива недостатъците на нашите деца. Опитайте се да кажете на човека нещо лошо за децата му, той веднага ще започне да възразява и да разказва за добрите черти на своите деца.

В действителност, всеки човек има и добрите, и лоши черти. Затова и съседът, и бащата на децата казват истина. Но съседът не усеща обичта към чуждите деца, която има техният баща, чиито очи са затворени от любовта и който иска да вижда само хубавите качества на своите деца. Въпреки всичко, бащата също вижда истината, макар и не цялата, просто защото не забелязва лошите качества на децата си, тъй като това не му носи удоволствие.

Така и обичта към другарите изисква ние да виждаме само добрите качества на другаря и да не забелязваме недостатъците. Затова, ако виждаш някакъв недостатък у другаря, това означава в действителност, че този недостатък не е негов, а е твой, и недостатъкът се проявява в това, че нямаш истинска обич към другаря, и затова виждаш лошите му качества.

[72589]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група | Add Comment/Ask Question→

 

В това известно на всички правило са включени поправянията на всички желания (сърцето) и мисли (размислите, разумът) на човек. И обратно, само след като поправи всичките си желания и мисли, човек достига свойството на обичта към хората, към цялото човечество и към природата.

Тъй като у всеки човек любовта към ближния е много слаба и затова не се проявява в явен вид, ако няколко човека се обединят заедно в група, и всеки потисне егоизма си спрямо другите, тогава всеки ще получи сили от всички останали – в този случай ще се случи увеличаване на отделните сили на членовете на групата в една голяма сила и ще се появи възможност да се изпълни законът на природата „възлюби ближния“.

Възниква противоречие: за постигане на любовта към ближния е необходимо да се поправят всички егоистични свойства или за постигане на любовта към ближния е нужна само любов към другарите в групата?

Обикновено хората се обединяват в компании, за да подобрят с нещо своето положение, и всеки прави сметка колко дава на другите и колко получава, т.е. такава група се основава на егоизма. И ако член на такава група усеща, че вън от групата може да получи повече, отколкото в рамките на групата, той се разкайва за това, че се намира в нея. Такова общество отдалечава човека от издигане на нивото „Човек“.

Действително, да постигнем любовта е възможно само след поправяне на всичките ни егоистични желания и мисли. Но ако се обединят заедно малките желания за любов на всички, на всеки, тогава при обединяване заедно, те ще създадат нова, обща, голяма сила – от нея може да се възползва всеки от членовете на групата за постигане на любов към другарите, а после ще може да достигне обич към човечеството и към Природата.

Но всичко това при задължителното условие: всеки потиска егоизма си спрямо другия. Ако човек все пак е отделен с егоизма си от другаря, няма да може да получи от него неговата сила на любов към ближния. Тоест само според степента на своето самоанулиране пред другарите е възможно да получим от тях силата на любовта.

Това прилича на написването на цифрите: ако първо напишем 1, а после 0, тогава ще имаме 10, т.е. 10 пъти повече, а ако след единица напишем две нули, тогава ще имаме 100, т.е. 100 пъти повече. Това означава, че ако неговият другар е единица, а той е нула, тогава човекът получава от другаря си 10 пъти повече. А ако казва, че е две нули спрямо другаря, ще получи от него 100 пъти повече.

И обратно, той е единица, а другарят му е нула, тогава имаме 0,1 и той е 10 пъти по-малък от другаря. А ако може да каже, че той е единица и има двама другари, които са две нули спрямо него, тогава той е 0,01 в сравнение с тях. По този начин, колкото е по-голямо количество нули, с които той оценява другарите си, толкова по-малък е той.

И все пак, дори да имаш вече сили, за да обичаш ближния и можеш да го проявиш реално, вече чувстваш, че личната изгода само ти вреди, въпреки всичко, не си вярвай и се бой, че можеш да спреш по средата на пътя и да паднеш в егоизъм. Трябва да се боиш, че ще ти дадат такива егоистични удоволствия, пред които няма да можеш да устоиш и ще се насладиш от тях вместо от любовта към ближния. Именно страхът да се срине в егоизма дава на човек сили да спазва закона на природата – закона на отдаването и любовта.

[72525]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група | Add Comment/Ask Question→

 

Цялото развитие на човека в неговата еволюция става чрез развитие на желанието да получава наслаждения, което се нарича любов към себе си или егоизъм. Затова, ако човек не усеща, че ще получи нещо, не е способен дори на най-малкото действие. Той усеща това като отсъствие на мотивация, енергия, необходима за неговото вътрешно или физическо движение.

Но Природа като такава представлява противоположното на егоизма свойство – алтруизъм, отдаване и любов. Тя тласка човек към получаването на това свойство, като го развива с постепенно увеличаващи се страдания, които той постепенно осъзнава като породени от него и от общочовешкия егоизъм.

С други думи, Природата поставя пред нас като цел на нашето развитие да достигнем подобие с нея. Именно пред човека, защото в неживата, растителната и животинската природа егоизмът отсъства – те се управляват и съществуват инстинктивно, подчинявайки се на своята природа.

Тъй като потискането на егоизма противоречи на нашата природа, на цялото ни естество, се нуждаем от група от единомишленици, която ще ни даде по-голяма сила за неговото преодоляване.

Затова е нужна група, която би обединявала хората, които имат едно желание – да постигнат подем над егоизма, над взаимното отблъскване, към взаимна обич.

В резултат на нашето обединяване около обща цел у всеки от нас, вместо пълно безсилие да противостои на своя егоизъм, ще се появи голяма сила, която ще му помогне да се издигне над егоизма си заради обединяване.

Тази голяма сила ще се появи в резултат на събиране на индивидуалните ни малки сили, по-точно дори не сили, а само желанията. Тези наши не големи сили ще се съберат заедно, ще се умножат взаимно, което ще позволи на всеки от нас да се извиси над малкия си егоизъм в единство. По този начин у всеки от нас ще се появи огромно желание да се изкачи над своя егоизъм и да достигне единната цел.

Но за да се случи това, е необходимо всеки член на групата да потисне, да принизи своето „Аз“ спрямо останалите. Това може да се направи само ако не забелязваш недостатъците на приятеля, и напротив, обръщаш внимание само на неговите добри качества. Ако все пак един от членовете на групата смята себе си поне с нещо малко по-добър от останалите, то той вече не може истински да се обедини с тях.

По време на заниманията по интегрално възпитание (обединение) на групата е нужно да сме сериозни и да не се отклоняваме от целта, заради която сме се събрали – за достигане на единното желание на взаимното отдаване и любов, както това изисква от нас подобието с Природата.

[72465]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в Харков. Урок №6

Има молитва, има и молба. Молитва е, когато човек се обръща към Твореца с вече готовото си намерение. А молба е, когато отначало моли Твореца да му формулира молитвата.

Например, преди две и половина хиляди години цар Давид е написал в Псалма: ”ле-маан ахай ве–реай”. Това означава: заради моите другари Те моля и заради цялото Ти творение (то се нарича ”домът на Твореца”, защото Той го изпълва). Заради Твоята къща аз Те моля да събереш всичко това заедно, защото Твоят дом трябва да помести всички народи на света, както е казано: ”Тъй като Моят дом е дом за молитва на всички народи”.

Ние с вас търсихме с какви думи да се обърнем към Твореца. А всъщност трябва да получим тези думи отгоре. Светлината трябва да ни научи на своя език, наречен ”светия език”, който е изграден въз основа на свойството отдаване и любов, в противовес на нашите днешни усещания и тяхното изразяване. Така че, всъщност, нашето обръщение започва с молба за поправяне, за промяна на нашата молба.

В нашето движение към Твореца е много важно да се опитваме да намерим, да усетим взаимността. Няма Творец без творение и няма творение без Творец. ”Творец се нарича онова, което се образува вътре в нас – свойството отдаване, което се облича в нас. Това е поле, което се усеща на някакъв материал. А материалът – това сме ние. Затова само ако има подготвена такава ”подложка”, такова място, ще започнем да проявяваме, да разкриваме, да усещаме онова, което ще се нарича ”Творец”. Става дума само за усещане на Него в нас. Затова Творец на иврит означава ”Боре”:  от сричките ”Бо” и ”Ре“ – т.е. ”ела и виж”.

Човек трябва да контролира своя стремеж към Твореца. Ако той е правилен, в него човек усеща стремежа на Твореца към него. Взаимност има винаги: ако намерението е правилно, в него веднага започва да се проявява светлината. Понякога се случва обратно, когато Творецът ни поправя, показвайки ни, че не сме се устремили съвсем точно към Него, че това е необходимо да се прави от доста по-дълбока точка на сърцето. Но винаги трябва да се стремим да усетим взаимност.

Всяка случайна молба, всяко правилно обръщение – ако желаем то да бъде в свойството отдаване, задължително трябва да започва с благодарност. В противен случай това е просто егоистично обръщение. Дори ако мислим за молитвата, която искаме да получим от Него, или дори ако искаме да се обърнем към Него заради вашите другари, без значение дали това обръщение е правилно, то трябва да започва с благодарност. Едва след това, на висотата на тази благодарност, може да се моли – и тогава тази молба ще бъде насочена по-нататък, към разрешение за отдаване.

Често ме питат: ”Какво да правя, ако не мога да намеря в себе си нищо, за което да благодаря?”. Защото по правило, когато човек е в състояние наистина да се моли, на него му е лошо, тежко.

Трябва да се сравните с другите и да видите, че сте особени, че Творецът ви е избрал. Виждате какво се случва с другите хора, на които Той не е дал малкото усещане за себе си, наречено „точка в сърцето“.

Това е само точка, защото в нея все още нищо не усещаме, освен определена принадлежност към Висшето. Затова тя ни устремява някъде напред. Ако тя се разшири, в нея ще се образува усещане, осъзнаване, разкриване. За сега това е само точка, но тя ни води напред. А на хората, които не я притежават, за голямо съжаление им е още по-зле.

Значи тук има възможност за благодарност. Не егоистична – затова, че Творецът ме е създал особен, а заради това, че ме насочва да мисля за другите. Самият той се намира в Своето свойство отдаване и не може да се доближи още по-близко до творенията, защото тогава те просто ще се ”залепят” за Него, ще бъдат вързани към светлината, към насладите и няма да могат да преминат към свойството отдаване. Затова с помощта на такива хора като нас, Той ни дава възможност да се доближим към останалите и постепенно да им обясним какво е това контакт с Висшата сила.

Но все едно, каквото и да е, на нас ни е много тежко да напредваме, независимо, че знаем, че всичко идва от Твореца и всичко се поправя от Твореца, от светлината. Но обръщението ни към Него трябва да се формира в нас, а то се формира под въздействието на молбата ни към Него. Това се нарича молитва, предхождаща молитвата: ”Дай ни възможност правилно да се обърнем, правилно да се молим. Дай ни възможност да молим не за себе си – доколкото това е възможно, да усетя останалите, да моля от тяхно име.”

От 6-ти урок на конгреса в Харков, 18.08.2012

[86598]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в Харков. Урок №4

Въпрос: В групата провеждаме женски събрания, но понякога ни се струва, че някои жени се ангажират повече с някакви свои въпроси. И мъжете просто казват, че не чувстват потребност от нас. Имаше опити за общи събрания, но те някак си не се получават. Въз основа на какво трябва да се събираме с мъжката част на групата? Как трябва да става това?

Отговор: Трябва да се събирате, за да обсъждате предимно организационни въпроси, като в семейство: какво ще правим с помещението, със занятията, с децата и т.н. Задължително трябва да се обсъжда. Трябва да се провеждат общи събрания.

Всичко останало е вътрешна работа. Тя трябва да бъде отделна за мъжете, отделна за жените. Жените трябва да създават вътре в себе си вектор, насочвайки своите желания през мъжете към Твореца. Това е най-доброто от всичко.

След това ще видите как те се променят, ще станат по-сериозни. Към тях трябва да се отнасяте и като към майстор, и като към роб. Като нашите деца: от една страна, те са по-малки от нас, но пък ни дърпат напред. Така е и тук. Групата на жените расте според помощта си към мъжете и чрез мъжете тя получава светлина, или по-скоро получава я във връзката между двете групи – цялата работа обикновено е вътре.

От 4-тия урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[86360]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в Харков. Урок №4

Въпрос: Има групова работа и има разпространение. Какво е необходимо да се изясни, за да няма отклонения нито на едната, нито на друга страна, така, че в мен да се получи хармонично съчетаване?

Отговор: Хармонично съчетаване е, когато чувствате, че външният свят, групата, Творецът – сте едно и също нещо. Само тогава ще има хармонично съчетаване, т.е. някъде в края на поправянето. А засега, винаги ще имате трудности с какво да се занимавате. Трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата.

Разбира се, най-важното е групата и състоянието в нея, тъй ката без нея, няма да има с какво да се обръщаме към хората, да се обръщаме към Твореца – няма откъде. Аз сам не мога да се обърна към Него.

Така, връзката с групата е от ключово значение. След това идва отношението – т.е. аз и групата като едно общо проявление, изясняване на Твореца като Онзи, Който създава, поправя ни и ни допълва.

И след това, когато вече започнете да схващате този модел, тогава се обръщате към света, защото да се обърнеш именно към Твореца е желателно, когато вие свързвате с това целия свят.

От 4-тия урок на конгреса в Харков, 18.08.12

[86263]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в Харков. Урок №3

Въпрос: На семинара вчера някои от кръговете не са били в състояние да постигнат взаимно съгласие. Как да достигнем до взаимно съгласие по време на семинара днес. Къде грешим?

Отговор: Не мисля, че допускате каквато и да е грешка, както не може да се каже, че детето е допуснало грешка. Това е естествен растеж и се нарича възпитание на народа (ерата).

Мисля, че се получиха отлични резултати на семинара вчера, независимо от факта, че не всички групи говориха. Може би те са твърде срамежливи, за да споделят своите заключения. Необходимо е да разберем, че въпреки еднаквите фрази на групите, все още мислим по различен начин и си представяме тези думи по свой собствен начин.

В крайна сметка, съединявайки се в групата, стигаме такова състояние, което се нарича ,,Обща молитва“, когато всички общи фрази, които са така различни за всеки човек, се обединяват в общото интегрално желание. Това е необходимо да достигнем.

От 3-тия урок на конгреса в Харков, 17.08.12

[86167]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Практическо обединение | Add Comment/Ask Question→

 

Беседа за затворите и затворниците

26 декември 2011 година

Саар Зукер: Здравейте, доктор Лайтман. Бих искал да обсъдя с Вас една тема, която макар и да не се среща често в заглавията, е много актуална за съвременното общество. И тя е: затвори и затворници. Във вестник „а-Арец“ е публикувана статия със заглавието: „Системата на образованиeто се e провалила, затворите процъфтяват“. По-конкретно, авторът на статията пише за това, че през 80-те години бюджетът за поддържане на затворите в САЩ е нарастнал с 95%, а бюджетът за образованието е съкратен с 6%.

Михаел Лайтман: Целият проблем е в това, че подготвяйки човек за живота, въобще не отделяме внимание на неговото възпитание. Но не става дума за това, да възпитаваме човека в рамките на детската градина или на училището – там той получава образование, там му даваме знания. „Какво учихте днес?“ – питаме, когато детето се върне от училище. Освен това, в училище то се намира под много силен натиск от обкръжението. Сбивания, съперничество, гордост, завист и дори пристрастяване към наркотици – всичко това разглеждаме като един вид странични явления, с които нищо не може да се направи. Най-много от всичко ни интересува какви бележки ще донесе, дали успешно си взима изпитите. Не искаме от бебето, от малкото дете, от тийнейджъра да направим Човек. Не виждаме как в процеса на своето израстване детето става възпитано, умее правилно да се държи в обществото, знае кое е добро и кое – лошо, как трябва да постъпва и какво не трябва да прави, за да не се превърне обществото в джунгла, където оцелява по-силният. Мисля, че проблемът е именно в това. И затова, независимо колко средства ще отделяме за развитието на затворите, или дори за училищата, нищо няма да се промени, защото те „не са много далеч един от друг“: училището подготвя тези, които после лежат в затвора.

Саар Зукер: Тогава в какво е нашата грешка? Казвате, че тя е в системата на възпитанието?

Михаел Лайтман: Цялата работа е в това, че самите родители не са научени да бъдат хора, не са ги научили да решават семейните проблеми, да възпитават децата. Вижте как родители се отнасят към своите деца. Колко случаи на жестоко отношение към децата! И всичко е заради това, че не са ги възпитавали, не са им обяснявали – какво е това дете, какво е това родител, как да се отнасяме към детето. Те не са получили правилни примери на възпитание. Ние сякаш пренебрегваме най-важната част на живота: как да възпитаме добър човек, как да създадем правилно, благополучно общество, защото обществото – това е събрание на добри хора. Не обучаваме хората да бъдат съпрузи, да градят семейство и затова те не са в състояние добре и съвместно да съжителстват. Не изграждаме правилно отношение към другите. Накратко казано, не даваме на човек усещане, че той представлява част от интегрално общество, че всички се намираме на Земното кълбо, все едно сме вътре в някаква сфера, в която напълно зависим един от друг.

Затова всеки се държи в съответствие с вътрешните си егоистични подбуди, прави това, което е добре за него, дори ако това противоречи на закона, и той знае, че в следствие ще понесе наказание за това. Защото няма „спирачки“, не е получил правилните примери, които биха му показали какво ще се случи с него, не знае какво представлява наказанието, затворът. Необходимо е децата да се водят в затвор!

Когато бях студент и изучавах биокибернетика ни заведоха на различни места: болници, родилни домове. Присъствахме на раждане. Бях на 18 – буквално бях шокиран от видяното и започнах да се отнасям съвършено различно към жените. И така с всички – бяхме 30 млади момчета. Когато излязохме от родилното бяхме потресени – няколко раждания – това е тежък, трагичен процес. Започнахме по различен начин да се отнасяме към момичетата – не лекомислено, а по мъжки, отговорно. Посещавахме психиатрични болници, морги. На такива места са ни водили, където човек всеки път получава шок от житейските ситуации, които вижда. И помня тези усещания и до ден днешен. Професорът ни се казваше Свядич и той ни водеше на места от този род. Той е знаел какво прави!

Прочети още

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Интервюта | Add Comment/Ask Question→