Неличен живот

конгресс, группаВъпрос: Как да се усети правилната връзка?

Отговор: Правилната връзка е само тогава, когато усещаме връзката помежду ни, а не самия себе си. Това е точно обратното на случващото се днес.

Ако не се обвързваме със себе си, ще почувстваме връзката между нас, т.е. общият орган, който живее и съществува. Всеки един от нас няма да се чувства като отделна клетка, a ще се усеща включен в цялото тяло, и ще дава от себе си, докато не се почувства част от цялото тяло. Това ще означава достигане на връзка помежду ни.

Колективното чувство на живота в общия организъм, който не принадлежи на един човек, а е резултат от връзката между нас, това чувство се нарича Творец.

Нарича се Адам (един човек), неговото завършено състояние се нарича Творец, светлината на живота, силата на взаимното отдаване.

От сутрешния урок по писмо на Рабаш, 20.09.2012

[88654]

Изградете своя Създател

каббалист Михаэль ЛайтманСистемата от връзки помежду ни се разкрива постепенно, благодарение на факта, че се свързваме. В тази обща мрежа чувстваме нашите желания, които постепенно започват да се обединяват, както и общата сила, изграждаща се в тях.

Тази сила е Светлината, която се разкрива чрез нашите желания и е образът на Даващия, който е от външната страна. Ние Го изграждаме и разкриваме. Това изображение е наречено Творец (Боре), което означава ела и виж (Бо-Ре от иврит)

Творецът съществува само ако го изградим в своите желания, намерения, стремежи и усилия.

Може да изглежда странно, тъй като е казано: „Аз съм първият, Аз съм и последният“, „Няма никой, освен Него“, „Неговата слава изпълва целия свят“. И след всичко това се казва, че човекът изгражда Твореца?

Все още се подготвяме да повярваме, че трябва да разкрием Твореца, който е скрит като със завеса, която се движи и Го скрива. Но това само ни показва, че ние сме тези, които изграждат формата, с която наричаме Твореца.

От  урок пописмо на Рабаш, 20.09.2012

[88661]

Малко е да слезеш от дървото – трябва да се издигнеш над себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Днес хората вече разбират, че световните дела ще се влошават. И въпреки това, науката кабала е все така далечна за масите, както преди. Как да скъсим това разстояние? И за какво е необходимо това?

Отговор: За да предостави както на нас, така и на човечеството, възможност за прилагане на усилия. Това откъсване позволява на нас и на обществото да въведем взаимна работа по отношенията ни един към друг. Дистанцията е създадена специално – тук трябва да приложиш знанията си, осъзнаването си, своето разбиране.

Струва ни се, че това пречи за продължаването на естествения процес? Някога маймуните са слезли от дърветата. С времето те станали примитивни хора. След това следва епохата на робовладелците, средновековието, капитализма. И днес, когато той завършва своя период с крах, хората биха могли да осъзнаят необходимостта от доброволно обединение. Тогава защо развитието да не продължи автоматично?

Защото тогава няма да има човек. Това ще бъде все същата тази маймуна, слязла от дървото и задвижвана от своя егоизъм. Ние не осъзнаваме, че сме напълно подвластни на себелюбието. Ако ми бяха показали системата, в която се намирам, бих видял, че не правя нищо сам. При такива обстоятелства творение не се образува. Прекарай когото си искаш през филтъра на самостоятелността и от него нищо няма да остане – само една Висша сила, която съществува изначално.

”Как да създадем човека?” – ето в какво се състои въпросът. Да създадеш човек може само ако му предоставиш неосветено място, малко знания и малко сили, за да може именно в мрак, без да знае каквото и да е, без разбиране, той да намери начин да се издигне над своята природа и да изгради нещо противоположно на самия себе си. Тогава той ще пожелае да вземе от Твореца нужните му части, доброволно подчинявайки се на обкръжението, което ще го задължава към това. И благодарение на такава съвместна работа той ще може да придобие свръх естествена форма – онази, която лежи над неговото естество. Тъкмо тя се нарича ”човек” (Адам) – форма, която той е създал, без да използва решимот, останали в него от маймуната.

От урок по ”Предисловие към книгата Паним Мейрот”, 19.09.2012

[88590]

Да поговорим за неземното

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какви са предпочитаните разговори в групата по интегрално обучение и кои не?

Отговор: Образно казано, говорим само за дружба и любов.

Не изследваме нашите състояния, защото всички те се намират на животинско ниво.

Първо трябва да се издигнем на ниво ”Човек”, да създадем неговия обществен образ, нашето общо свойство на отдаване и любов, отношението ни един към друг. Можем да разсъждаваме само на нивото на тази мрежа от правилни взаимоотношения между нас и само за това, което укрепва нашето съвместно състояние.

Защо? Защото укрепвайки се в него, започваме да генерираме или да освещаваме сегашното си животинско състояние и то също започва да се променя. Само и единствено чрез висшето състояние можем да променим сегашното си нищожно състояние. Всички конфликти или постепенно ще започнат да изчезват, или да се изострят, преди да изчезнат, и на този фон само развиваме нашето съвместяване.

От беседата за интегрално възпитание, 04.03.2012

[88484]

Бърза помощ за болния

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как групата може да ме пробуди?

Отговор: В това се състои част от нашето поръчителство. Трябва да чувствам, че ако не пробудя другите, то и те няма да направят същото за мен. Тъкмо в това е основният проблем, защо заспиваме и не напредваме, и изоставаме от света. Вместо да теглим света след себе си към поправяне, ние изчакваме, докато светът не прояви до край своето заболяване, разбиването.

Ако в някой твой близък, например в детето ти, се проявява ден след ден някаква опасна болест и то се чувства все по-зле – ти би ли чакал спокойно до пълното му влошаване? Нима не би търсил лекарство за него и не би настоявал да го изпие?

Преживяваш ли така за целия свят? Ако не, то не изпълняваш своята мисия. Групата не те пробужда, и ти не я пробуждаш.

От урока по писмо от Рабаш, 14.09.2012

[88533]

Биологична съвместимост

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Сега около 30% от активните жени и мъже на възраст от 30 до 40 години на въпроса „Трябва ли да се създават семейства?“ отговарят „А защо?“. Това означава, че те дори не разбират защо е необходимо това.

Казваме, че природата ни въвежда в интегрална част на нивото „Човек“. Жизнена необходимост ли е семейството на това ниво?

Отговор: Когато сме макар и малко по-назад в интегралната схема, чувстваме, че се връщаме назад към природата, а следователно и към факта, че отново има нужда от семейство.

На въпроса „А защо?“ – отговаряме, че природата все пак ще ни доведе до това състояние с ударите на съдбата. Ако можем правилно да разпределим отговорностите, в съответствие с интегралните закони за преминаването между всички членове на обществото, ще дойдем до такова състояние, където децата, взаимните отговорности, семейните задължения, няма да се усещат като огромна тежест от мъжете и жените.

За това можем да говорим, но не в началото на обучението, а по степента, до която хората са пропити с живота в групата, издигат се над себе си, усещат интегралността. Тогава можем да обсъдим какво е възможно  да се добави към тази интегралност, не просто теоретизиране, фантазиране в групата, а от нашия живот. Може би отношенията ни с непознати по време на работа? А къде още и в какво? Какво ще стане, ако помислим за интегрално семейство?

И тогава започваме да фантазираме в области, които са ни подвластни. Какво означава семейство? Защо то е в основата на цялото човешко общество? И не само на човешкото, но и на животинското, тъй като всички животни действат инстинктивно в това отношение: те нямат никакви претенции едно към друго, без недомлъвки, без разводи. Те ясно разбират чрез определени, по принцип хормонални параметри, кои от тях си подхождат едно на друго. Така трябва да бъде и при нас.

В това отношение не трябва да се различаваме от животните. Веднага щом изключим от нашето ежедневие влиянието на Холивуд, модата на някои невероятни стандарти, които не са необходими на никого, освен на тези, които ги предписват, за да печелят от това, човек постепенно, особено под влияние на интегралното образование и възпитание, започва да чувства своите лични, физически нужди, искания.

Той започва да чувства това, което лично му харесва, а не това, което му налагат холивудските канони. Той има различен поглед върху жените, на това, как ще се чувства удобно и добре с тях. Той се спуска от неудържимото пиене, от безцелната смяна на партньорите, към по-естествено ниво и става просто природен, естествен, но не и примитивен човек.

Сега можете да говорите с човека за това, че ако използваш вътрешните си инстинкти като животно, предизвикваш ги още повече в себе си, ще видиш какво в действителност ти харесва на теб, а не на някой друг – не това, което някъде, по някакъв начин си изкопирал от някакви герои и героини. Нека да изберем от теб именно тази субстанция – този образ, с който си се представяш отстрани.

Тогава за мъжа това ще бъде образ на жена: подобна по нещо на майка, по нещо – на съпруга, по нещо – на някаква подкрепа, на нещо удобно, меко, надеждно, грижовно, символизиращо домашното огнище.

Като говорим на тези теми в мъжка, а може би и в смесена група, постепенно предизвикваме в мъжа такива дремещи, заспали чувства, такива вътрешни инстинктивни, животински пориви, когато определяш по миризмата дали  този партньор е подходящ или не.

Когато по този начин пробуждаме естествените чувства във всеки мъж и жена, а не ограбени от рекламата, от модата и всичко останало, тогава те започват да осъзнават колко те трябва да бъдат различни. Те виждат, че в действителност преследват съвсем ненужни образи, предписани от Холивуд или нещо още, просто за престиж, да покажем себе си чрез специални партньори и т.н. Това означава, че е абсолютно погрешно.

Освен това, ако говорим за общество на разумно потребление, за общество на почти равни доходи, то тогава изчезва стълбата на конкуренцията от всякакъв вид и остава само биологичният компонент – как хората могат да се обърнат един към друг като нормални, естествени, природни партньори.

В това отношение ще ни бъде относително лесно да ги обединим заедно. Особено ако те се намират постоянно в групата и всеки ден общуват помежду си по метода на интегралното възпитание, след това остава само един единствен въпрос – за биологичната съвместимост.

От беседата за интегралното възпитание, 05.03.2012

[88571]

Не забравяй да си купиш хляб за душата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво да направя, ако нищо не ми помага да се пробудя и ме обхваща пълно безразличие?

Отговор: Трябва да се разбере, че дори ако не мога да се пробудя отвътре, все още мога да изиграя външно пробуждане и по този начин да пробудя другарите си вътрешно. Ако говорим за величието на Твореца, ще се запалим и ще се пробудим. И така е във всички действия. Достатъчно е, срещу заплащане, артисти да изиграят пред мен театрална сцена за възхищението и вдъхновението от духовната цел и аз съм впечатлен от това.

Има история за кабалист, живеещ в едно еврейско селище, който канил в дома си певци и улични музиканти, за да свирят за него. Жена му се карала, защо им дава последните пари, които имали, защото след това те самите няма да имат какво да ядат. А той отговарял, че няма с какво друго да съживи душата си.

Жената се чудела как те могат да го вдъхновяват – та той е голям човек, уважаван равин, а те са просто скитници и пияници, които сега ще купят водка с получените от него пари и ще се напият. Но той отговарял, че това не е важно. Те му свирят за пари, защото искат да пият, а той слуша, за да се пробуди за духовна работа.

Така че, трябва да намериш другари, които да играят пред теб, дори от личен интерес – главното е да те вдъхновят.

От урока по писмо на Рабаш, 14.09.2012

[88530]

Нужно е гориво за нашия кораб

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво да правя, ако в мен не възниква желание да моля за обединението на другарите, а тъкмо обратно?

Отговор: Това е знак, че не си се подготвил. Преди всичко, трябва да принизиш гордостта си, да се принизиш пред обкръжението и да започнеш да усещаш, че другарите ти са велики хора, вървящи напред. А ти си останал сам някъде там, далеко, с една дума, спящото бебе, което са го забравили в количката.

Всички вече са заминали далече напред, а ти в своята гордост си мислиш, че си особен и затова си се откъснал толкова напред. Но не – те са напреднали, а ти си останал назад. Трябва преди всичко да осъзнаеш това. Откъсването от връзката с обкръжението е първата причина за всички неуспехи.

Целият проблем е в това, че във вас няма желаниe, напрежениe. Така е, защото не анализирате това, което е важно. Трябва постоянно да се прилагат усилия за това. Ако мисля за нещо през цялото време, то става най-важното за мен и аз няма да забравя за него по време на учението.

А освен това, цялата група, като едно цяло трябва да работи така, че да пробужда във всеки важността на духовната цел. Това се нарича взаимно поръчителство, когато си внушаваме един на друг, че няма нищо по-важно от отдаването. Ако всички се намират в летаргичен сън, то един човек не може да върви срещу силата на цялата група и той също заспива.

Проблемът е в това, че сте свикнали да се движите с чуждо гориво – вместо, всеки да пробужда останалите, а след това от тях да получава много повече, отколкото е вложил. Групата трябва да работи с усилвателя на всяко частно желание.

Но аз виждам, че всички чакат кога аз ще накарам този кораб да се движи от моите викове и налягане. А без това той лениво се поклаща на вълните и чака кога ще го тикнат напред. Щом престана да тикам, тутакси всички поглеждат към мен, защо съм спрял. В такава форма не е възможно да се напредва.

От урока по книгата  „Зоар“, 11.09.2012

[88296]

Преграда по пътя на отдаването

каббалист Михаэль ЛайтманТворецът е създал желанието за наслаждение, пребиваващо в света на Безкрайността – единственото творение, ”създадено от нищото” и слято с Твореца. Така то изглежда от страна на Твореца.

А след това, с помощта на особени действия, Творецът е отделил със сила това творение от себе си и между тях се образувала преграда, разделяща тези две свойства: получаване и отдаване. Сега между тях има разлика от 125 стъпала и творението е с една дума като орган, който е отделен от тялото, който е загубил своята чувствителност.

Затова не усещаме какво е това връзка с Твореца, отрязани сме от Него като орган от тялото. И ако човек не получи пробуждане отгоре, то никога не би се замислил за това, а би живял като всяко едно животно.

2012-09-13_rav_bs-maamar-le-sium-zohar_lesson_n2_01

Човек  е онова устремяване към висшето, пробуждащо в нас желанието да станем подобни на Твореца и свързани с Него. Без това пробуждане ще останем на неживото, растителното или животинското стъпало на развитието. А стъпалото човек се определя от това, че ние сами се стремим към Твореца. Тогава това ниво може да се нарече човешко, тъй като Адам (човек) означава ”подобен” (доме) на Твореца.

Това пробуждане се нарича ”точка в сърцето” и ни дава право да се наричаме Исраел – Човек, ”устремен направо към Твореца”. На такъв човек е възложена работа, която да го върне обратно при Твореца с помощта на собствени усилия и всякакви други упражнения, които се наричат Тора и заповеди. Тора е светлина, възвръщаща ни към Източника, която въздейства на желанието за наслаждение, и го превръща в отдаващо.

Такива действия се наричат заповеди и те се случват за сметка на особена сила, наречена светлина, възвръщаща към Източника. Тази светлина се състои от 613 светлини, въздействащи на 613 желания, поправяйки ги, и с това премахва преградата между творението и Твореца. Разделящата сила се превръща в противоположното, в сила на единството. Тя увеличава 620 пъти това първоначалното сливане, което съществува изначално, до нашето разделяне в света на Безкрайността.

От урок по книгата „Зоар“, 13.09.2012

[88401]

Няколко щриха от картината на духовния свят

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Може ли поне с няколко думи да се покаже какво очаква човека в духовния свят?

Отговор: Невъзможно е усещанията в духовния свят да се опишат. Как да се предаде на човек, който възприема само чрез днешните си, земни сетива, усещането за безкрайност, подем над времето, когато противоположните полюси са свързани помежду си, а миналото, настоящето и бъдещето се сливат в една точка?

Това е такова пространство, в което изменяш гледната си точка на един милиметър и вече виждаш абсолютно друг свят. Още на един милиметър – и още един нов свят. Всичко зависи от позицията ти към света на Безкрайността. Ти сам избираш ъгъла на виждане и веднага ти се разкрива друг срез от безкрайната реалност.

Но това е невъзможно да бъде обяснено, тъй като тези картини не съдържат нашите обичайни изображения. Може да научим човека на духовната механика, по какъв начин се извършва прехода от едно състояние в друго, как да изпълнява действията. Но е невъзможно да му се предаде какво ще чувства – за това той трябва да е готов за духовно усещане.

На всяка духовна степен се извършва необикновено разширение на познанието и усещанията, които нямат аналог в нашия свят. Няма изразни средства, с които може да се предаде то – нито с музика, нито с цветове.

Колко художници са се опитвали да достигнат това в последните етапи от развитието на живописта, в импресионизма, но цялото това течение е спряло и не е могло да продължи повече. Човек не притежава по-големи средства да изрази вътрешния си свят.

От беседата на тема „Разпространение на кабала“, 07.09.2012

[88453]