Въпрос: Необходимо ли е да достигнем до ненавист към другарите преди да достигнем до любов? Какво е това ненавист в духовното?

Отговор: Никога не се стремим да достигнем ненавист. В никакъв случай! Нито в семейството, нито в къщи, нито с децата, нито с когото и да било!

Не трябва да се стремим към нищо лошо! Само чрез стремеж към добро можем да разберем истинската си природа. Опитвайки се да заобичаме другаря си, започваме да разкриваме, че го ненавиждаме. Затова на пътя към „възлюби ближния както себе си“ разкриваме големи проблеми. И преодолявайки ги всеки път, изпадаме в ненавист.

Ако искате да узнаете своята природа, трябва да се устремите само към любов, т.е. максимално да се включите в ближния: „От какво се нуждаеш? Какво не ти достига, за да постигнеш целта?“ Стараете се да го тласнете към целта, въпреки че самите вие се стремите към нея. Това не се основава на някакви ваши егоистични изчисления, а именно защото той я желае.

Опитвайки се изкуствено да направите всичко заради ближния, започвате да разкривате, че го ненавиждате: „Защо трябва да му помогна? Как мога да искам той да постигне това? Къде съм аз във всичко това?“. Тук ненавистта се разкрива много бързо и трябва да работим над нея.

Но това първо разкритие на истинска ненавист над усилията, които правим, за да се сближим, е вече истинска духовна ненавист. Това не е както в нашия свят. В нашия свят не се взимат под внимание нито положителните, нито отрицателните емоции.

Всичко, което се намира в нашия свят, се намира в човешкия егоизъм и не се отнася към духовния свят. А работейки над сближаването с другарите в групата, в зависимост от усилията да се сближим, да ги напълним и повдигнем, започваме да виждаме доколко сме противоположни на това – тук се заключава нашата работа. А ненавистта ще се прояви там и тя вече ще бъде духовна. Цялата духовност се постига само над стремежа за обединение. Само и единствено! И положителното и отрицателното.

От урок  №3 преди конгреса в Красноярск, 13.06.2013

[111203]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Казваме, че Храмът е в сърцето на човек. Що за понятие е това?

Отговор: Храмът е център на съединението на народа. Той учи на единство, съдържа в себе си всички тези свойства и показва пример, по какъв начин трябва да се осъществи всичко.

Защо говорим за „крушение на Храма“, а не за „крушение на държавата“? Защото той е духовната основа, в която се е прекратило действието на единния народ. Това е започнало 70 години преди разрушаването на Храма.

70 години са 7 сфирот по 10 сфирот във всяка. Народът постепенно е слизал по тях, докато не се е спуснал до малхут: хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут и е станало разбиване на Храма, крушение на единството. Това предварително е било известно.

Тоест, човек е престанал да принася в Храма истинска жертва, която води към обединение. Той започнал да подчертава „Аз принесох жертва“. И това намесващо се „аз“, нашият егоизъм, разрушава всички Храмове. Това е причината за тяхното разрушаване.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“, 04.03.2013  

[111348]

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: В Тора се описват заповедите и законите. Каква е разликата между тях?

Отговор: Законите (мишпатим) изхождат от страната на ограниченията, а заповедите – от страната на желанието да се съблюдават и изпълняват. Но по принцип и тези, и онези ни показват едно: по какъв начин  човек трябва да се уподоби на Твореца.

Става дума не за нивото на нашия свят. В Тора всички закони и заповеди се разглеждат относно нашия егоизъм и как той да бъде преобразуван в нещо обратно на себе си, подобно на Твореца, на свойството на пълно отдаване, любов, връзка с всички, когато в тази връзка се разкрива самото свойство отдаване – вселенската сила, наричана Творец.

В разкриване на тази сила има ”613 егоистични свойства”. Ние трябва да ги поправим от егоистичното прилагане за самия себе си, за собствена полза, дори понякога във вреда на другите (така ние усещаме собствената полза), на алтруистично прилагане, да ги обърнем в полза на другите, и с помощта на това да се съединим, да се слеем, да се уподобим на Твореца.

В тези действия ние имаме ограничения, когато аз се издигам над своя егоизъм и преставам да работя с него. След това, така го преобразувам, че мога да извършвам алтруистични действия  над него. А след това сам присъединявам този егоизъм към моето алтруистично намерение и действам заедно с него за благото на отдаването.

Например, крадецът престава да краде. Това е първата заповед. Втората заповед – цялото майсторство в кражбата той отдава за благото на хората. Както например в разказа на О. Хенри крадецът отваря сейф, в който е влязло дете.

По такъв начин, присъстват всички етапи: издигане над егоизма и преобразуването му в действие – в алтруизъм. Първо е ограничението: аз не крада. Второ, издигане над егоизма: каквито и алтруистични възнаграждения да ми предложат, каквото и да ми дадат, аз все едно, няма да се възползвам и няма да извърша действия, които биха навредили някому. Трето, използвам бързината на реакцията, способностите си и възможностите си, за да отдавам, насочвайки ги към любовта.

Така се разпределят и заповедите, и законите. Но в тяхното изразяване има ограничения на дясната, лявата и средната линия спрямо себе си, обществото, Твореца – много и различни нюанси.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната книга”, 11.03.2013

[111526]

Filed under: Духовна работа, Заповеди, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение: Президентът на Международния московски кинофестивал, Никита Михалков, каза, че болшинството фестивални картини  се отличават с мрак и безизходица.

Мрачните филми са отражение на световната тенденция. Филмите на всеки голям кинофестивал предизвикват„желание да стреляш в съседа си или в себе си”. Намират се в състояние на дълбока криза. Просто конфликтът между двама души, който е често срещан в литературата или киното, е недостатъчен. Трябва да ни плашат чрез 3D. В хората се появи привичка към вътрешна катастрофа. Смъртта на екрана вече не вълнува. Загубихме уважение към живота, към хората и от това се ражда кризата.

Реплика: Изниква въпросът защо изкуството не увлича масите към новия свят – защото дейците на културата също не виждат изход от кризата. Не искат да слушат за поправяне на човека. Надявам се банкрута на изкуството да ги доведе до необходимостта от интегрално възпитание и върху него да строят произведенията си за масовия зрител, защото именно изкуството се явява средство за възпитание на народа.

[111230]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Баал а-Сулам, „Предисловие към ТЕС“, п.42: Това, че сме толкова отдалечени от Твореца и до такава степен сме способни да пристъпим Неговото желание, е предизвикано не от какво да е, а от една причина, служеща като основа на всички страдания и мъки, които ни се налага да търпим, и всички злонамерени грешки, които ни подхлъзват.

И заедно с това е разбираемо, че отстранявайки тези причини, ние веднага ще се избавим от всички мъки и страдания и ще се удостоим със сливане с Твореца с цялото си сърце и душа. И тук ще ти кажа, че тази първоначална причина се състои в нищожността на нашето разбиране за Неговото управление на Неговите създания. Ние не Го разбираме така, както подобава.

Ние изобщо не разбираме Твореца. Просто сме потопени в тъмнина и си фантазираме каквото си искаме, построявайки от своите фантазии различни версии, методики, представи за душите, за бъдещия свят и т.н.

Дори не можем да си представим вярно  нашия материален свят – тъй като и тази действителност е скрита от нас. Потопени в тоталното помътняване на чувствата, ние с една дума спим, откъснати не само от висшите светове, но и от сегашната реалност.

По такъв начин проблемът ни е в това, че ние не познаваме Твореца, т.е. висшата светлина, действаща в цялата реалност. Ние не виждаме, че той е Добър и Твори Добро. Дори повече, въобще не осъзнаваме и не разбираме, не усещаме и не различаваме нито Неговите действия, нито тяхната същност – нищо.

И затова ни е нужна науката кабала, за да познаем тези действия и да реализираме принципа ”от действията Ти ще Те познаем”. Само тогава ще започнем да познаваме Твореца и Неговата Природа – като Добър и Творящ добро, а също така целта на творението, която се състои в това, да носи благо на Неговите създания. И с помощта на светлината, възвръщаща към Източника, ние също ще се влеем в нея.

Разкриването на Твореца от творението е необходимо, за да Го оправдаем, да се слеем с Него и да Му доставим удоволствие – т.е. да изпълним всичко онова, което ни е възложено. И науката кабала е единственото средство, което е способно да помогне на човек в издигането от тази лъжлива, мнима реалност в истинската и единствено съществуващата.

От урок на тема ”Подготовка към петербургския конгрес”. Урок №1 ”Няма никой освен Него”. 03.07.2013

[111463]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

И стоеше народът в подножието, а Моисей се приближи към мъглата, в която се криеше Всесилният [Тора, Изход, Итро, 20:18]

Творецът, силата на Природата, свойството отдаване се нарича светлина. Това е животворяща, оживяваща разума светлина, светлината на топлината.

”Мъглата” алегорично олицетворява състоянието на скритието на светлината. Съществува екран, който скрива безкрайната светлина сякаш с покривало, с перде, с облак, сякаш се намира в някаква капсула. Човек не възприема и не чувства, че тя съществува! Но когато започва да строи екран, то в зависимост от придобитото, той постепенно, слой след слой смъква облака на скритието.

С други думи, в мен има пет нива на желанието. Ако придобивам екран на своето най-тънко желание, на номер едно, по такъв начин смъквам най-тънкия слой на скритието (който се състои също от пет части) и като че ли влизам частично в този облак. Продължавайки да работя, аз още повече привличам върху себе си анти-егоистичния екран и напредвам в този облак. Дотолкова, доколкото мога да се облека в алтруистичното намерение и любов към ближния, аз влизам в този облак. По такъв начин достигам до такова състояние, когато откривам тази светлина, свойството отдаване направо в себе си. Аз постепенно се освобождавам от целия си егоизъм и ставам човек на светлината.

Въпрос: Защо този последен стадий не е описан в нито една книга?

Отговор: Стадият на пълното поправяне още не е постигнат от никого до сега. Това ще се случи само в края на всеобщото поправяне. Затова, занапред ни очакват големи подаръци, открития.

От ТВ програма ”Тайната на вечната Книга”, 04.03.2013

[111358]

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Баал а-Сулам, „Кабала и философията“: Ако има някакво определение, позволяващо да разпознаеш и отделиш духовното от материалното, то такъв отговор може да даде само онзи, който веднъж е постигнал нещо духовно, и го е усетил – а такива са истинските кабалисти.

Материалният свят напълно е откъснат от духовния. Както ни обясняват кабалистите, всъщност материалният свят е илюзорен, и веднъж осъзнали се, ние ще видим, че съществуваме ”като в сън”. Този сън и нашето съществуване ни се струват като реалност, но нейната същност е мнима, въображаема.

Но за сега ние самите не можем да сме категорични. Имаме си действителност и пет сетивни органа, посредством които можем да я изследваме. Тези изследвания представляват науката – комплект от достоверни знания, с помощта на които може да се ръководим. С тяхна помощ създаваме промишленост, произвеждаме лекарства, строим къщи – с една дума, благоустройваме се. На основата на тези знания можем гарантирано да разчитаме, защото те са проверени и надеждни и затова ни придават увереност и напълно ни удовлетворяват.

Но освен това, ни посещават мисли за ”живота след смъртта”. Какво е това, ние не знаем. Физически ние умираме заедно с тялото, но има твърдения, че притежаваме още някаква част – духовна. Но реални доказателства за това няма, и както казва науката кабала, в човек няма никаква духовна част. Който не постигне духовното, той прекарва своя живот на физическо, ”животинско” ниво. Не случайно Баал а-Сулам е казал, че не го интересува къде ще заровят ”торбата” с кокалите му.

Но има възможност да се промени природата, естеството така, че в допълнение към нашето ”животинско” битие да придобием още една реалност – духовната.

Тук нещата се опростяват: каквото придобиеш, това и ще имаш. Никакви фантазии не биха ни помогнали, нищо от нашия свят не може да се отнесе към духовното. Духовният свят съществува сам по себе си и ако не си в него, то не можеш да разсъждаваш за него. Като следствие, учените не се занимават с тази тема, поради липса на подходящи инструменти за измерване.

И все пак има особен подход към живота под наименованието ”философия”. Тя обича да мъдрува тъкмо за тези неща, които е невъзможно да бъдат изучени със средствата на традиционната наука. И в резултат на това, философите имат всевъзможни мнения за духовния свят, сякаш те наистина го усещат, разбират го и го изследват. Разбира се, това е анти научен подход, нямащ никакво отношение към науката, към здравия смисъл. Тук всичко е фантазия. И неслучайно ”философията” в наши дни се използва като нарицателна дума: ”философ” наричат онзи човек, който е откъснат от реалността. Това е правилно.

Ето защо Баал а-Сулам се обявява срещу философския подход. По-рано, когато не е било разрешено науката кабала да се разкрива, философите са имали възможност да разпространяват своите виждания колкото си искат. Но днес науката кабала излиза на светло, а философията продължава да разсъждава за неща, за които няма ни най-малка представа, само пречи и обърква хората.

Баал а-Сулам обяснява, че философията няма основа, на която да се базира, че не трябва да се ръководим от философите, защото те се самозаблуждават, и объркват и другите, с което лишават хората от възможността да форсират своя път към целта на творението. А тъкмо тази цел днес излиза на преден план и се извисява над всичко останало. И ако ние не побързаме, ако позволим на философите и по-нататък да ни объркват, то ще си докараме големи страдания. Тъкмо това е вълнувало Баал а-Сулам.

Между другото, възниква любопитен въпрос: как могат трезвомислещите хора да си фантазират за онова, което не са постигнали, без каквито и да е доказателства и проверки, без реален анализ и тест? Тази философска загадка все още чака отговор…

От урок по статията ”Кабала и философията”, 02.07.2013

[111309]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Красноярск: урок №3

Въпрос: Казано е: „Възлюби ближния като самия себе си“. Кой e „ближен” за човека с точка в сърцето?

Отговор: По принцип, ближен наричаме всеки случаен в света човек, който e бил чужд за нас, а е станал ближен. За човека с точка в сърцето, съгласно йерархията, ближни са тези, които са с него в една посока, в един път – другари по група. С тях можем да бъдем откровени, можем да се занимаваме за обединение, с взаимна поддръжка, да реализираме духовната система от връзка. Тъй като не сме се озовали случайно в групата – ние се отнасяме към една вътрешна, висша система и затова се събираме заедно. Затова, на първо място, трябва да създадем помежду си такива условия, като ”любов към ближния”.

”Любов към ближния” се определя от това, че аз започвам да усещам желанието на своя другар, неговите потребности, над своите.

Под понятието ”възлюби ближния като себе си” се има предвид ”над себе си, повече от себе си”. Днес аз се обичам повече от всичко останало в света. Това означава, че и към другарите си трябва да се отнасям така, че те да са ми по-важни от мен самия. Това всъщност се явява овладяване на свойството отдаване, когато аз възприемам най-голямото им желание – достигане до целта, разкриването на висшата система – като свое лично разкриване и помагам и на тях. И ако духовността на другарите ми е над моята, в този момент аз постигам разкриването.

Под любов ние не разбираме онова, което е прието да се смята за любов в нашия свят, а разбираме помощта към онези, които се намират редом с нас в един път, за да достигнат своята цел. Любов се нарича напълването на желанието на другия.

От урок №3 преди конгреса в Красноярск, 13.06.2013

[111114]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Изследване: Съвсем не е лесно да изменим навиците си. Но има начин. По време на експеримента студентите поставяли призиви за изключване на климатиците, когато не са нужни. Имало три вида призиви:

1. Спестявайте пари

2. Пазете планетата

3. Бъдете добри граждани

Но никой не изключвал климатика си по-често от преди.

Но на призива:

4. Съседите ви правят това по-добре от вас – хората започнали да изключват климатиците си.

Това е потвърждение на феномена „социално доказателство“.

Хората се отзовават положително, ако ги убедите, че останалите правят така. Ние се намираме под влиянието на други хора и затова най-лесният начин да убедите някой човек да измени поведението си е използването на силата на обкръжението.

Реплика: Кабала използва това велико свойство влияние на обкръжението върху човека за неговото поправяне. Под влияние на обкръжението човек е готов да извърши дори алтруистични действия. И затова, ако бъде поставен в правилна среда, той ще е готов да и се подчинява без каквото и да е предварително съгласие. Затова вместо въздействие върху човека, ние трябва да създаваме около него правилното обкръжение.

[111041]

Filed under: Възпитание, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

 

Всичко в света се състои от две свойства: получаване и отдаване – да допуснем, вода и огън, плюс и минус, Северен и Южен полюс. Двете полюсни състояния се явяват като две свойства на природата и те въздействат на материята. Освен тях няма нищо друго.

Материята – това е желанието да се насладиш, да получиш, да се напълниш. Тя се явява като естествена природна материя. Като пример, всеки атом желае да запази своята форма: големият атом – голямата форма в зависимост от относителното тегло, мястото в периодичната таблица, количеството частици в ядрото и т. н.

Доколкото всичко се състои от минус и плюс, то тези плюс и минус винаги трябва да са разделени помежду си от някакъв адаптер, например, мотор, към който те да се включат, след което той започва да работи. При това товарът трябва да е полезен. Ако товарът е вреден, както при атомната бомба, тогава произтича сблъсък и взаимно унищожаване, грубо казано, дава на късо. В този случай при срещата на две противоположни свойства се освобождава огромно количество енергия, защото тя  се изразходва не за взаимност, а навън.

Всяко ниво на сила, всяко свойство в човек си има свое ниво на подобие, т.е. съпротивление, което трябва да стои между плюса и минуса. Ако плюсът и минусът са малки – съпротивлението може да бъде малко, ако плюсът и минусът са големи – съпротивлението трябва да бъде голямо, иначе ще стане ”късо съединение”.

Затова в човек, всички желания да получава са градуирани спрямо свойството отдаване: 0, 1, 2, 3, 4: 5 нива на желанието. Съответно на тях има 5 нива на напрежение, 5 нива на Висшата светлина (отдаване) и между тях – съпротивление.

В Тора е посочено, как те се градуират. Ако аз се намирам в такова състояние, когато съм срещу Твореца, т.е. свойството  получаване се намира срещу свойството отдаване, то свойството ”Моисей” в мен може да бъде на кратко ниво с Твореца, на къс крак, което означава, редом стоящ, на практика, лице с лице.

Все повече овеществените, материални, дебели, груби нива, трябва да се отделят настрана. Затова се казва, че Моисей стои най-близко до Твореца, а след него Аарон, левитите, мъжете, жените, старците, децата. А по-нататък всякакви стада и прочее. Тоест те стоят, като пирамида или кръгове, около планината Синай – около точката на докосване с висшето свойство.

Защо е казано ”около планината”, а не по правата линия? Защото те все още не са придобили екран, те все още нямат линия, а за сега всичко е в кръгове.

От ТВ програма  ”Тайната на вечната Книга”, 04.03.2013 

[111019]

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment/Ask Question→