Духовният етап на еволюцията
Баал a-Сулам, „Мир в света“: Цялото противоречие между получаването за себе си и отдаването на ближния е чисто психологическо. И само ако се промени векторът от получаване за себе си на отдаване, човек ще се наслаждава на всичко, изработено от него без безбройните страдания.
Днес, когато произвеждаме много повече от необходимото за всеки един, животът ни, по идея би трябвало да е много щедър, изобилен, умиротворен. С такива ресурси бихме могли да се избавим от всякакви беди и проблеми, разбирайки, че тялото ни има нужда само от насъщното, а всички останали усилия трябва да влагаме в равновесие с Природата, с Твореца, уподобявайки Му се. Каквото и да ни разкрива Той, ние трябва веднага да се устремяваме към подобие по свойства, към сливане – нека да е дори егоистично. С това ние придобиваме здраве, добро отношение в семейството и т.н.
Всъщност тук, в този свят ние имаме едно единствено средство за постигане на спокоен живот – да произвеждаме насъщното и необходимото, а всичко останало да пренасяме в духовната сфера. В противен случай, ние сами си вредим, защото произвеждаме само излишни проблеми.
Какъв е правилният ред? Да допуснем, десет часа на ден посвещаваме на духовното и от време на време отделяме по някой час за материалните нужди на обществото. Автоматизацията напълно позволява да се премине на такъв режим.
Тогава ще видим, че нашият свят наистина е завършил предходния етап на индустриалното развитие и е преминал към следващия етап, към развитие на духовното. Такъв ще бъде финалният, поправен образ на живота в този свят: човек живее, за да подсигурява необходимото за своето ”’животинско стъпало” и за да се развие на стъпалото Човек – на нивото на подобие с Твореца. Ето какво е пред нас днес, съобразно с еволюционните процеси, и нищо друго не може да се добави тук.
И затова на дадения етап ние трябва все повече и повече да се включваме в работата за изграждане на новото общество, на нови отношения, на новия човек. Тогава ще видим, как се разкриват всички онези наслаждения, които така сме желали и не сме постигнали на предходния етап. Да ги постигнем можем само на човешкото стъпало, защото формата за тяхното реализиране трябва да е подобна на Твореца.
От тук ни става ясно, че няма за какво да чакаме нови наслаждения в този свят. Напротив, отсега нататък ни очакват само стадии на израстване, които все едно ще ни накарат да приемем вярната форма, или ще се потопим в беди. И бедите в крайна сметка ще извършат своето – чрез тях ще натрупаме нужния ум и разум и ще преминем към правилните решения.
От урок по статията ”Мир в света” 31.07.2013
[113477]
Коренът на духовната работа се състои в търсене на основите на действията на Твореца, извършвани над нас. Само като ни се разкрива, че Творецът присъства навсякъде и във всичко, създавайки и построявайки всяко наше състояние, всъщност, от този момент нататък, ние започваме своята осъзната и обмислена работа. Това разбиране и осъзнаване е над знанието, в новите желания, а не в онези, които сега притежаваме.
Въпрос:
Много е трудно да убедиш човек, дори вече занимаващ се с кабала, че е необходимо да се съедини с другите. Той не усеща никакво желание и никаква потребност за това. Тъкмо обратно, по-скоро обикновеният човек ще предпочете да се сближи със съседите си и с другите хора. Тъй като той чувства, че му е изгодно да поддържа добро отношение и да избягва конфликтите, за да направи живота си безопасен.


Баал
Конгрес в Санкт-Петербург. Урок №3
Ако попитате хора от различни страни дали имат надежда за мир, ще бъде трудно да предположим какъв ще бъде техният честен отговор. Много от тях напълно са се отчаяли от добри очаквания и не знаят какво може да им помогне. Това се отнася по еднакъв начин до „големите и малките в света“. Отчаяние завладява всички и ние като че ли забравихме основни неща: да създаваме семейство, да имаме деца, да гледаме напред към бъдещето… Човечеството е изправено пред сериозен проблем, и очевидно, той трябва да доведе хората до определено решение.
Природата не се променя – променя се нашето възприятие на природата, степента на нейното разкриване. Човекът се променя, става по-умен, получава по мощни и по-фини инструменти за изследване и затова все по-дълбоко изучава природата. Самата природа не се променя – мени се човек и разкрива в нея нови явления, нови закони, свойства, връзки.