Въпрос: Защо след добра работа и изпълнение на вашите съвети, ние постоянно получаваме удари? Ще имали край този процес?

Отговор: Твоята жалба е същата, както на евреите в Египет, обвиняващи Мойсей: ”Щом само отиде при Фараона, той започна да ни бие! Повече не ходи при него, не го ожесточавай, не дразни кучето!”.

В това се заключава процесът: да ожесточиш своето зло начало, както е казано: ”Винаги човек ще насъсква своето добро начало на злото начало.”

Въпрос: И кога ще свърши това? Накъде вървим?

Отговор: Не разбирам, защо да питаме за това? Вървим към състояние, когато няма да питаме за резултатите от нашите действия, тъй като искаме да постигнем отдаване. След преодоляване на психологическата бариера (махсом), ще ти се разкрие духовният свят.

Ще престанеш да питаш за своето бъдеще, а само ще отдаваш, като в празно пространство. В това ще се състои твоето наслаждение. Такъв подход ще разкрие пред теб новото измерение.

Ти не можеш с егоистичните си инструменти: ”кога, къде, как?” – да възприемеш духовния свят. Той се намира точно тук, но може да ти се разкрие само при противоположен подход. Ти нямаш подходящи желания за него.

Въпрос: А кога най-после светлината ще ме отреже от моя егоизъм?

Отговор: Тогава, когато работата стане възнаграждение за теб. Тук съществува психологическа бариера, която не ти позволява да се издигнеш над потребността да виждаш, да знаеш, да придобиваш, да се напълваш и да извършваш действия без да очакваш съответна реакция, а само за отдаване. При такъв подход ще ти се разкрие духовният свят.

Но не се опитвай да извършваш такова ”алтруистично” действие, само и само той да се разкрие.

Аз мисля, че тук може да помогне само успешното разпространение. Ние самите нямаме такава сила и няма и да имаме. На нас ни трябва още един широк пояс от хора около нас, които да ни поддържат.

От урока по статия на Рабаш, 01.04.2014

[131526]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Filed under: Интегрално възпитание, Клипове | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: От какво зависи способността на човек да запази търпение по този път?

Отговор: Търпението зависи от подготовката, когато знам, че в следващия момент мога да получа такава вътрешна промяна, такова усъвършенстване на чувствата и разума, че да не мога да отговарям за себе си. Кой може да знае, какъв ще бъда след няколко секунди: кръгъл глупак, световен гений или велик кабалист? Аз – това е само компютър, където с едно натискане на клавиша мога да сменя програмата.

Затова сам не мога да подготвя нищо вътре в себе си, а само в обкръжението си. Творецът ми е дал възможността сам да управлявам бъдещето си, т.е. всеки следващ миг посредством обкръжението! Ако искам да знам кой ще бъда след миг, то мога да погледна своето обкръжение, своето отношение към другарите и към нашите задължения един пред друг и, съдейки по това, да предскажа следващото си състояние.

Тъй като висшата светлина винаги ме приповдига, разкривайки ми все по-голямо зло, за да мога да напредвам. И ако сме във връзка с обкръжението, можем да бъдем уверени, че то ще се погрижи за нас и ще ни помогне да напреднем.

Не мога да се приближа към Твореца, ако не съм сключил договор с обкръжението. Затова е казано, че ”Творецът пребивава сред народа си”. Без подкрепата на обкръжението, която съм си подготвил, аз ще получа от Твореца само добавъчен егоизъм, допълнителни пречки.

Няма какво повече да очаквам от Него, но ако съм подготвил опора от обкръжението, то с тяхна помощ със сигурност ще развия правилно желание. Над онова зло, което ще ми разкрие Творецът, за сметка на обкръжението ще мога да създам молитва към Твореца, да превърне злото в добро.

Така работя през цялото време: Аз ->обкръжението->Твореца, аз – >Твореца.

От урока по книга Шамати, 01.04.2014

[131422]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Какво е това намерение за отдаване? Ако работя с желанието на ближния,за да го напълня, вместо да напълня себе си – това се нарича намерение за отдаване. Работата с желанието на ближния – това означава да се стремиш да го реализираш. И тъй като желанието не е мое – това се смята за работа с намерението. Аз смятам това желание за по-висше от своето собствено, още по-скъпо, както в отношението към своето дете.

Не е важно, че желанието на другаря ми е материално, но тъй като изначално той ми е чужд и нас ни е разделял егоизмът, ненавистта, затова да прекрачиш своя егоизъм и да напълниш неговите желания се нарича работа с намерение за отдаване. Получавам това напълване отгоре заради него и го превеждам към него, т.е. получавам, за да отдавам.

Реплика: Между другото, всеки път, когато накрая проверявам себе си, откривам, че съм работил, за да спечеля нещо за себе си.

Отговор: Затова ти засега се намираш в този свят, а не в духовния. Става дума да проникнеш действително в желанието на ближния, да го поставиш по-високо от своя егоизъм, който го отблъсква. Аз моля Висшата светлина да направи твоето желание мое желание и тогава аз работя над него като че ли то е мое собствено.

Тоест получавам такава възможност свише, да получа твоето желание като „свое“, но то не е мое, а „като мое“, т.е. над моя егоизъм. Ние не разбираме тази много важна тънкост.

Получава се така, че аз работя с твоето желание и го напълвам, защото искам да се съединя с теб и с това да доставя радост на Твореца. Защото ние Му доставяме удоволствие с всички съединени части на разбития съсъд.

Oт подготовката към урока, 24.03.2014

[130733]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как да се обръщаме към хората в Израел с нашето послание така, че да не ги настроим срещу себе си?

Отговор: Трябва да даваме рационални обяснения и да не излагаме всичко веднага. Баал а-Сулам ни обяснява ясно и конкретно картината, в максимално научен вид, с разбиране за бедите, които могат още да се разкрият, ако народът “не промени курса”. Ние трябва да адаптираме това послание за широката аудитория и да обясним на хората, че само обединявайки се, ще достигнем до благоденствието.

Успехът в такива области като образованието, личната безопасност, взаимоотношенията между хората и др. се осигурява със собствените сили. Държавата не е способна на това, не се отнася към сферата на нейната компетентност. Тя не може да създаде Министерство на любовта, което да реши всички проблеми между нас. Нито една страна не се занимава с нещо подобно. Това е винаги прерогатив на гражданите, на хората.

А от друга страна, в древността, преди разрушаването на Храма, най-висшият държавен институт на народа на Исраел е бил именно “Палатата на любовта”, в нейния истински, а не Оруеловски смисъл. Тя е доминирала над останалите учреждения. Облагането с данъци, възпитанието, безопасността – всички други сфери и ведомства са заемали по-ниски степени от държавната пирамида. А “Министър на любовта” е бил Великият първосвещенник.

Днес, за да преобърнем наредената пирамида и да я приведем в нужния вид, е необходима усърдна работа сред народа.

От урок по “Предисловие към Книгата Зоар”, 04.03.2014

[129090]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Мнение: Отдавна е забелязано едно поразително явление: застаряващите, отмиращи народи са враждебни към евреите, а изпитващите подем държави ги приветстват. Някои обясняват тази закономерност по рационален начин, с това, че еврейските мозъци и капитал се явяват мощен катализатор на икономическите и интелектуалните им успехи, а други, с Божието провидение и висшите закони на метафизиката.

Така или иначе, тази закономерност се съхранява през вековете, и се повтаря отново и отново.

Великите завоеватели от древността Александър Македонски и Юлий Цезар не са скривали симпатиите си към евреите и са способствали за процъфтяването им. Алчните и високомерни гръцки Селевкиди, водейки империята си към крах, са преследвали и разорявали евреите, провокирайки въстанието на Макавеите.

Разгромяването на еврейските въстания в началото на първото хилядолетие съвпада с началото на залеза на Римската империя.

Триумфът на християнска Испания протича в апогея на развитието на еврейската ѝ община, а след изгнанието на евреите Испания престава да бъде велика държава.

Въздигането на Англия започва с поканата на евреите от Оливър Кромуел, и след това кралството се превръща във водеща страна в Европа и владетел на моретата. Предателството на евреите от страна на Лондон през Втората Световна война ознаменува началото на краха на империята.

Полският крал Казимир, поканвайки евреите, укрепва държавата си, превръщайки я в една от най-силните в Европа. С политиката на изгонването на евреите идват анархията и края на самата държава.

Русия в пълна степен демонстрира тази парадигма: въвличането на евреите в обществения живот и отказа ѝ от антисемитизма води до разцвета на страната, а след нападенията и дискриминацията над евреите настъпва упадък и развала на страната.

Същата закономерност се наблюдава и в наше време в Западна Европа, която иска да бойкотира Израел, с ирационалната си ненавист към него.

Днес Западна Европа е умираща, деградираща цивилизация. Коефициентът на раждаемост е 1.5, при минимум 2.1 деца на жена. Образованата и амбициозна младеж отпътува от Европа в САЩ, Канада, Австралия. През 2013г. 300 000 човека са напуснали Франция, завършили престижни университети, млади специалисти и предприемачи. Испанските специалисти отиват на работа в Латинска Америка, Полша и дори Мароко. Икономическата криза е поразила Стария Свят и той се намира в „режим на свободно падане“.

Икономиката на Германия се държи на мощната индустриална база от миналия век и на репутацията на германските стоки. Хай-тека изостава от САЩ, Далечния Изток и Израел. Италия е една банкрутирала страна.

Почти всички западноевропейски страни живеят в заеми. Западна Европа все още се намира под властта на крайно левите идеологии.

Европа е на път към връщане към феодалните държави: в Испания – Каталония, в Англия – Шотландия, Белгия се разчленява на богатата Фламандия и застоялата Валония. В Швейцария се опасяват, че бургундските сепаратисти ще поискат да завладеят швейцарските богатства и да окупират Женева и Лозана. Сепаратистките настроения назряват във френския Бретан.

Такава е днешната Западна Европа. Деградираща, жалка, лишена от ценностни ориентири и даже от инстинкт за самосъхранение. Място, където левите професори, интелектуалци и студенти вървят рамо до рамо с емигрантите от Магреб и Пакистан в поддържането на „правата на палестинския народ“, бойкотирането и развала на собствените им европейски държави.

По такъв парадоксален начин умиращата, уморена от историята Европа се обединява със своите бъдещи завоеватели против евреите, настоявайки за санкции и бойкот от държавата, явяваща се част от същата европейска цивилизация. И с това, според неизменните закони на метафизиката, сама си подписва смъртна присъда.

Поддържат Израел и се стремят да развиват сътрудничество с него САЩ, Канада и Австралия. Въпреки политическите разногласия със сегашната администрация, кампанията на бойкота не е пуснала корени в САЩ, а броят на американците симпатизиращи на Израел само се увеличава. Водещите американски компании и Intel са избрали Израел в качеството на главен център на развойната си дейност. Израел експортира 40% в САЩ, а в Германия само 7%. Дори само тези цифри са достатъчни, за да се разсеят страховете от катастрофа в случай на бойкот.

Друга насока са страните от третия свят, икономическите гиганти от Далечния Изток, Индия и страните от Латинска Америка. Те се отнасят безразлично към „палестинския проблем“, но са крайно заинтересовани от израелските технологии и сътрудничеството с Израел.

В културен план, Израел винаги се е ориентирал към Европа и в морално отношение е зависим от Стария Свят, без значение в какво плачевно състояние се намира той. Мнението на европейците, както и по-рано, значи много за израелците, а културните предпочитания и зависимост е трудно да бъдат изкоренени.

На Израел ще му се наложи да се утешава с това, че разполага със симпатиите на Източна Европа. В Чехия, Полша, Словакия, България и в Прибалтика Израел съхранява имиджа си на силна и смела страна, съпротивляваща се на съседните авторитарни режими, и предавана от Запада, толкова цинично и подло, както им бяха предани навремето.

Израел не е застрашен от бойкот и изолация. Той има достатъчно приятели и партньори. Трябва само да можеш да ги забележиш, а не да залагаш на една враждебна и гибнеща цивилизация, забравяйки за нейната история и печалния ѝ опит.

Реплика: На света все още му предстои да разкрие истинската картина на развитието на земната цивилизация, която произтича посредством евреите, както явно, така и скрито (посредством 10-те разпръснали се колена и т.н.) и днес стига до своя логически завършек: реализацията на методиката на световно обединение, подем към следващата степен на развитие и преход в новата реалност.

[130948]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

В обичайния живот ние обикновено крием своя егоизъм. Ако изцяло завися от врага, то егоизмът започва да изчезва, омразата се топи. Няма къде да отида и започвам да търся как да го заобичам и да го накарам да ме заобича. Сработва инстинктът за самосъхранение. Не мога да мразя този, от когото зависи животът ми – най-ценното нещо, което имам.

Но в този случай нищо нe може да се получи. Омразата ще се разкрива между всички все повече и повече, в света ще растат сепаратистките движения. Колкото повече нашият свят се проявява като неразделен и взаимосвързан, толкова повече ще израстват в него и противоположни на това тенденции.

Всеки ще се стреми да се отдели и в крайна сметка стигаме до същото състояние, както в древността, когато всеки град, всеки регион е бил отделна държава. Целият свят ще бъде разделен на такива феодални владения.

От една страна, егоизмът расте и всеки точно чувства своите граници, своите владения, отделя себе си от останалите. В резултат на това, в този свят от седем милиарда души се появяват десетки хиляди държави, неспособни да се разбират помежду си.

Дори хората вече са неспособни да се разбират помежду си. Някога членовете на цялото семейство са живели в една стая: родители, деца и внуци. А днес, двама не могат да живеят в мир в един апартамент. Това се нарича омраза.

Според степента, в която се разкрива нашата зависимост един от друг, дотолкова се проявява сепаратизмът, изолацията – желанието да се прекъсне зависимостта, да се разделят, за да се отдалечат. Тези две тенденции няма да изчезнат и постоянно ще растат в човешкото общество все повече и повече и решение за това няма! Двете ще нараснат до небето и ще бъде невъзможно да се разреши конфликтът.

Изкуството на съединение се нарича науката кабала. Накрая ще достигнем такова състояние между всички: деца, възрастни, в училище, на работа, в международните отношения, в рамките на обществото, че няма да можем да говорим един с друг и ще се нуждаем от науката за свързване!

Това ще бъде необходимо, за да се създадат просто нормални взаимоотношения на работното място, в училище, в семейството, в целия живот. Тогава хората ще се нуждаят от тази наука, тъй като омразата, отхвърлянето, невъзможността да говорят помежду си, да гледат другите ще достиге такива страшни размери, че хората няма да могат да прекрачат тази пропаст.

Ще бъде невъзможно да се преодолее нежеланието да виждаш и чувстваш другите. Човек ще търси усамотение, наблизо да няма абсолютно никой. Няма да иска никой да се приближава до него. Но от друга страна, той ще трябва да направи това: да седне в класната стая, в университетската аудитория, да общува с другите хора.

В днешно време, един човек не може да направи нищо, дори и учените извършват научни изследвания в големи групи. Още повече, че по време на работа, навсякъде трябва да бъдат включени в екипи. Но хората губят способността си да си сътрудничат един с друг, дори с още един като него, до такава степен ще нарастне разделението.

Затова науката за съединението ще стане много популярна. Целият свят ще се нуждае от нея.

Човек трябва да разбере, че всички духовни светове: 5 свята, светът на Безкрайността, цялата стълба със стъпала и парцуфим се разкриват в „неестествени“ връзки между хората. Съгласно природата, в нас се разкрива омраза и взаимна зависимост. Но ако установим връзка между тези полярни полюси: омраза и зависимост, ако се свържем с други над своя разум, над желанията и всички наши сметки, там ние ще открием нови отношения и ще усетим нов свят.

Сега ние възприемаме света с петте си сетива, тоест в пет вида егоистични връзки между нас, виждайки всичко в своя егоизъм, т.е. във всяко състояние търсим възможност да бъдем уверени и да се насладим. Така за сметка на науката за съединение, на кабала, достигаме до нови над егоистични отношения: любов към ближния като към себе си, и започваме да разкриваме вътре в нашите връзки пет допълнителни сетивни органа: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут.

И в тях ние ще разкрием явления, които се наричат ​​духовни светове – до пълна връзка, която се нарича свят на Безкрайността. Духовният свят се разкрива в отношенията между нас и градацията в нашите отношения от пълно разделяне до пълното сливане – определят стъпките по духовната стълба.

Доколкото се старая над самия себе си, над своя егоизъм и омраза да развия любов, по този начин разкривам етапите на духовните светове. Ето защо няма нужда да търсим духовния свят в каквито и да е други пространства, в книгите, в механичните действия с ръце и крака. Всичко се определя само от работата в сърцето, и доколко в своите усещания мога да се сближа с други, над своето отхвърляне, ненавист, без да желая да я изтрия и унищожа.

Всичко е построено именно над омразата, както се казва: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Така че в любовта, построена над омразата, аз ще разкрия един нов свят, който се нарича света на хората. Тъй като в него всички ние сме обединени в едно и придобиваме образа на човек, на Адам („подобен“ на Твореца).

От подготовката за урока, 25.03.2014

[130828]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Filed under: Интегрално възпитание, Клипове | Add Comment/Ask Question→

Най-разпространената грешка е да се самообвиняваш за своите собствени недостатъци. И това може да продължи години, ако не можем да се освободим от нея благодарение на поръчителството. За целта е необходим натиск от страна на групата, което да повлияе на разума ми и да освободи главата ми от грижите за самия себе си, от притесненията: какво съм направил, как съм навредил, колко лош съм бил, как съм сгрешил…

Това е такава клипа, която взима човек в плен, и можеш да се отървеш от нея само за сметка на поръчителството. Групата трябва така да ми повлияе така, че да престана да мисля за себе си, тъй като тя ще ме задължи да мисля за нея.

Ние всички преминаваме едни и същи състояния – не едновременно, а поетапно, един след друг, но на всички ще им се наложи да минат през това. Ако видиш, че другарят ти се самообвинява за недостатъците си, то трябва да му кажеш, да не съжалява себе си, а да се грижи за групата. Защото тъкмо в групата се намира неговият духовен съсъд, а не вътре в него самия.

Изобщо, за всичко отминало трябва да се каже ”Няма никой освен Твореца” и всичко се е случило по решение на висшето управление. До този момент аз нищо не съм правил и не съм решавал. А от този момент и нататък мога да си помогна само аз самият.

Но човек не е способен сам да се отскубне от тези мисли. Клипата всеки път ще го стяга в онова същото блато на разкаяния и угризения. А на високите стъпала това е още по-лошо. Само силата на обкръжението може да задържи човека над всички тези разчети, иначе той пада в клипата и дълго и болезнено страда.

От подготовка към урока, 27.03.2014

[131080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какви усилия трябва да приложим, за да осъществим духовно действие?

Отговор: Усилията, които трябва да се прилагат, трябва да бъдат само за обединение – това е единственото, което не ни достига. Ние сме следствие на разбиването и затова всички наши действия са насочени само към обединението ни.

В никой от нас няма нещо, което да трябва се поправя! Това е горчива заблуда, че ние през цялото време търсим нещо в себе си и се обвиняваме. Това е клипа, която изсмуква всички сили от човек. Няма какво да поправям в себе си – трябва да поправя само връзката между нас.

Това е съдбовна грешка, която ако бихме могли да избегнем, бихме достигнали много бързо до поправяне. Проблемът е в това, че не обръщаме внимание на онова място, където наистина трябва да поправим съсъда, за да достигнем до Шхина.

Трябва да поправим само нашите връзки. Не трябва да гледаме на себе си и на другите: мога да бъда добър или лош, с ужасни свойства – но това не се отнася към поправянето. На поправяне подлежат само връзките между нас.

С една дума, това е като волейболна мрежа, в която основното е въжето а не възлите. Всички възли – това са егоистите и индивидуалистите. Те се разкриваха в нашия свят до днес и властваха със сила. Но днес вече не могат да властват, тъй като цялата сила премина във въжето. Започна нов подход.

Затова човек няма какво да поправя в себе си, а само отношението си към групата. Само така се реализира неговата свобода на избор и поръчителство. Пренос на акцента от личното поправяне към общото – това е преход от етиката и морала към науката за обединение, към кабала.

Много е важно да се усвои този подход, тъй като ние и до сега действаме като индивидуалисти и гледаме само себе си. Но това въобще не е свързано нито с разкриване на злото, нито с неговото поправяне. Затова е казано, че мнението на Тора е противоположно на мнението на масите, т.е. дори на такива еснафи, които искат да се поправят.

С това се определя подходът ни към която и да е област от живота: към образованието, културата, кардинално различавайки се от общоприетото. Получава се такова противоположно отношение, тъй като не предаваме никакво значение на това, на което всички останали обръщат внимание. Какъв е смисълът да се занимаваме с това, ако то не помага?

Затова, сега целият свят се намира в криза, тъй като цялото внимание е насочено към човека, вместо към поправяне на връзките между хората. Затова всички управляващи губят своята сила и способност да управляват, защото светът става все по-тясно свързан.

От подготовка към урока, 27.03.2014

[131020]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→