Въпрос: Искам да изясня мястото на човека в природата. От една страна, животът на съвременния човек, в определен смисъл, е по-нещастен, отколкото дори този на животните. А от друга страна, в резултат на интегралното образование човек може да се превърне в супермен, виждащ бъдещето, пред когото са открити всички възможности?

Отговор: Но за това ти трябва да излезеш от своето “аз“ и да почувстваш другия като самия себе си. Чрез това се издигаш над своя егоизъм. Така вече не мислиш за материалната полза. Издигаш се над този човек, като какъвто познаваш себе си днес, и се включваш в една велика мисъл, така наречения “замисъл на творението“, желаейки да го реализираш с всички сили.

Тогава започваш да разбираш, че за неговата реализация трябва да запознаеш всички хора с него. Това те издига над животинското ниво. Започваш да се отнасяш по съвършено друг начин към всичко – точно толкова добре, колкото го правиш към себе си. За теб няма да има разлика между неживата, растителната, животинската природа и хората – към всички ще се отнасяш с любов.

Въпрос: Но тогава какво място в природата ще заемам аз?

Отговор: Ти ще отъждествяваш себе си с общия мозък, заключен в природата, с всичката тази сила, система, и действително ще се издигнеш над всички други създания, над всичко съществуващо, защото ще знаеш, разбираш и влияеш на великия замисъл на природата, на нейната програма. Ще внесеш в тази програма този недостигащ свободен параметър, който преди е бил случаен, поради това, че ти не си приемал самостоятелно участие  в тази програма.

А сега, когато участваш в замисъла като независима личност, добавяш в него мощност. Благодарение на теб, цялата нежива, растителна и животинска природа ще започне да чувства добри промени от страна на замисъла на творението, на тези сили, които я управляват и поддържат живота в нея. Накрая цялата природата ще започне да се успокоява, достигайки хармония.

Въпрос: А какво ще почуства тогава кучето ми?

Отговор: Кучето не може да почувства нищо друго, освен добър или лош животински живот. Но когато човекът поправи себе си, това ще повлияе също и на животните: ще подобри здравето им, ще им осигури по-комфортни усещания. Защото сега твоето куче страда само заради теб.

Ако ти имаш лошо настроение, то твоето куче чувства това. Има случаи, когато стопанинът е потопен в депресия и след време неговото куче също се нуждае от антидепресанти от отчаяние. Всичко става заради хората. Така че си струва да приложим усилия, било то и заради своите кучета!

Въпрос: Преди мислех, че човекът се намира на върха на пирамидата – на ниво, по-висше от всички останали: неживо, растително, животинско. Но сега се съмнявам, че това е така. Къде е моето място в цялата тази система на природата?

Отговор: В резултат на егоистичното си развитие, човекът се е смъкнал на дъното на пирамидата, вместо да бъде на върха ѝ, тъй като усеща себе си най-нещастния от всички. Но ние можем да преобърнем тази пирамида! Неживото, растителното и животинското ниво усещат връзката си със замисъла на творението, с неговата програма, докато човекът – не. Ние пак сме управлявани от нея, но без нашето съгласие, без да се сливаме с нея.

Трябва да доведем себе си до сливане и тогава действително ще се окажем на самия връх на пирамидата. Целият свят ще ни принадлежи! Ще се издигнем над пространство, време, движение, случайност. По такъв начин, човекът ще премине от света на материалните предмети и ежедневни сметки, оказващи се грешни още утре или дори в следващия момент, и ще се изкачи на нивото на мисълта.

Въпрос: Кой е по-умният: човекът или природата?

Отговор: Разбира се, че природата е по-мъдрата! Кой кого е създал? Природата е и по-умна, и по-силна от човека!

Въпрос: Какво означава за човек да се окаже на върха на пирамидата?

Отговор: Да бъде на върха означава да се слее със замисъла на творението. Тъй като от страна на природата в човека е заложена способност да достигне разбиране и постигане на цялата програма на творението, на своя собствен замисъл, той се издига на същата степен, както и цялата природа.

По такъв начин той се слива с този замисъл и се включва в него, достигайки съвършенство. Това и означава да бъде венецът на творението – затова е създаден човек. Именно поради това днес страдаме – това е началото на правилната потребност да достигнем това положение.

Въпрос: Можем да направим прост извод: ако се научим да чувстваме който и да е страничен човек, така както чувстваме сами себе си, то ще видим бъдещето!?

Отговор: Правилно!

От 305-та беседа за новия живот, 23. 02 2014

[132320]

Filed under: Възпитание на децата | Add Comment/Ask Question→

 

Filed under: Клипове | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: В какво се състои работата на човек в Египет?

Отговор: Той се опитва да се съедини с другите и това му се отдава по малко всеки път в някакъв нов вид, но всички плодове и опити за обединение получава Фараонът, ”изсмуквайки ги от тила ни”.

Тоест, егоизмът краде всичко и го съхранява вътре в себе си. А човек усеща, че няма нищо. Ето това се случва с нас.

А след това, както е казано: ”Ще го погълне чудовището, а после ще изригне”. Силата на егото поглъща плодовете на нашия труд, а след това ги изплюва, отдавайки всичко на човека отведнъж.

Въпрос: Кога най-накрая ще се случи това?

Отговор: Когато се натрупа достатъчно количество погълнати усилия от егоизма, което да позволи на човек да се повдигне и премине към отдаване. В никаква друга форма не е възможно да се натрупат такива отрицателни усилия и негативни впечатления. Ти няма да можеш да работиш, ако всички те са пред теб.

Дори когато ти ги показват едва-едва, ти правиш разчет на това, което имаш: онова е лошо, това също – и веднага бягаш, спасяваш се. А за да не бягаш и да продължиш да работиш, твоите разочарование изчезват. Това ти дава възможност да продължиш, достигайки до още едно разочарование в собствените сили.

В крайна сметка натрупаното разочарование, а и нуждата от група, трябва да станат толкова големи, че да закрещиш и да пожелаеш да излезеш. Не да избягаш от работата, а да избягаш от егоизма си, от самия себе си!

Тук има няколко условия, които трябва да узреят, да се натрупат. Това е акумулаторен процес, какво да се прави.

А за да ти се помогне, съществува тъмнината и поглъщането на твоите неуспехи. И тогава трябва да се вдъхновиш с помощта на групата, обучението, учителя и всеки ден отново и отново да се изправяш на крака.

От урока по статия на Рабаш,14.04.2014  

[132687]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение: Фондовият пазар го очаква голямо падение, по-голямо от това, по време на внезапния крах през 1987 г.

Започва забавяне на ръста на фондовия пазар в сектора на биотехнологиите и интернета, оценката на ценните книжа няма нищо общо с реалността (те не се оценяват по печалбата, а по коефициента на цените и обема на продажбите), нивото на доверието спада – а това води до срив на фондовия пазар.

Реплика: Пред нас са все по-неочаквани, резки и болезнени сривове на илюзиите, фондовете, държавите – като цяло, устройството на света. Докато не започнем да решаваме глобалната задача на човечеството, като общуваме помежду си – преходът му на новото стъпало на развитие: сами няма да пожелаем да станем интегрално взаимосвързани, не по неволя, не чрез пазара, а чрез добро, осъзнато желание.

[132804]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво означава да работиш със светлината като нейн партньор?

Отговор: Това означава, че аз поръчвам действията на светлината. За да изляза от Египет, трябва да почувствам, че се намирам в състояние, което е невъзможно повече да търпя, и в същото време, да зная какво е следващото състояние, което искам да достигна.

Защото и страданието в моето състояние не може да бъде истинско, ако не знам какво искам вместо него. Ако нещо ме боли, знам, че има състояние без болка, или даже може да има и наслаждение, но в противоположност на него, сега чувствам болка. Тоест, не ми достигат състояния, в които няма болка или дори да има наслаждение.

„Преимуществото на светлината се постига от тъмнината“ – едното се изгражда от другото. Ако се намирам в Египет, то още там трябва да усещам някакво светене от живота извън Египет. Затова на намиращите се в Египет е необходим духовен корен, позволяващ да почувстват, че това е Египет, и да поискат да излязат от него.

Иначе Египет ще им се стори забележителна страна. И може би дори не толкова забележителна, но все едно, те няма да се стремят да излязат от нея, както това се вижда по цялото човечество. Вътре в човек трябва да има духовен корен, за да почувства той, че произлиза от светлината и сега се намира в непоносимо състояние, отива към светлината и трябва да се върне към нея. Този механизъм трябва да работи подсъзнателно в него и се нарича корен на душата.

Такъв корен има в душите, отнасящи се към Галгалта-Ейнаим, или за сметка на взаимното включване. В края на краищата, цялото човечество ще се чувства така, но това ще се разкрива поетапно.

Да се намираш в Египет, това все още не означава да бъдеш близко до изхода. Египетското изгнание продължава 400 години, тоест включва в себе си множество изменения. Състоянието, заради което излизаме от Египет, е такова, че е невъзможно да се търпи повече. Знам, че ако остана тук, ще умра, и ужасно искам да изляза към отдаването.

Искам да бъда под управлението на светлината и не съм способен повече да остана във властта на своето егоистично желание. Тези две усещания трябва да присъстват едновременно и ние молим светлината да ги изгради в нас.

От урока по статия на Рабаш, 13.04.2014

[132668]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

От Псалм 143: Побързай, отговори ми, о Господи, изнемогва моят дух, не крий лика си Ти от мен, а то ще заприличам на слезлите в гроба. Дай ми да чуя Твоята милост на сутринта, тъй като аз се позовавам на Теб, покажи ми пътя, по който да вървя, тъй като възнесох душата си към Теб. 

Спаси ме от враговете ми, о Господи, при Теб е  моето убежище. Научи ме да изпълнявам волята Ти, тъй като Ти си моят Бог, добрият дух Твой, ще ме изведе на равнината. Заради името си, Господи, оживи ме, с Твоята справедливост изведи от бедите моята душа. И с милостта си изтреби враговете мои и погуби всичките тирани на моята душа, защото аз съм раб Твой. 

Тук виждаме какво ниво на вяра над знанието притежава човек. Бъдещето освобождение трябва да се случи набързо, както това вече се е случило в материалните клони на духовния корен на това освобождаване при изхода от Египет.

Изходът произлиза от състояние, в което вече никой не се надява, че може да излезе, никой не мисли, че е възможно това да се случи в такова време, в такава ситуация – и изведнъж това се случва в най-неподходящия момент!

Кабалистите винаги са скривали връзката на кабала със закона на любовта към ближния като към самия себе си, не желаейки да разкриват на обикновения човек, че всичко зависи от любовта, обединението, предаността на душата, от изхлизането от себе си на среща с другите, от възприемането на реалността извън желанието на човек, над неговия егоизъм.

Те разбирали, че това ще отблъсне хората от науката кабала, от поправянето. Егоистът не може да чуе, че трябва да работи само за връзка с ближния, когото той пренебрегва съгласно природата си. Човек мисли само за себе си и не е способен да мисли за някой друг и то безкористно, без каквото и да е възнаграждение. Тоест той няма да мисли за другия, а за възнаграждението, което ще получи.

Ако говорим на хората за такава любов, то те, разбира се, никога няма да се доближат до поправянето. Затова, вместо методиката за поправяне, кабалистите насочили хората за момента да се занимават с определени материални действия – да изпълняват заповеди, които се научават в детството. Детето се учи от ранно детство на такова поведение, за да порасне и да мисли, че така трябва и да бъде, и че такова е желанието на Твореца.

Затова сред тях има винаги противници на науката кабала. И те разбират, че все някога ще трябва да достигнат отдаване и любов към ближния, към съединяване на всички части на разбитата душа – но не и сега. Още няма явни признаци за това, че това време е дошло, от страна на висшето управление, съдейки по общото състояние на света и по състоянието на народа на Израел.

И наистина, едва през ХХ век видяхме такива признаци. А главното, което ни казват кабалистите, е, че времето е настъпило. Но колкото повече приближаваме разкриването на всички истини, до обяснението, за какво всъщност се говори в науката кабала и как тя се реализира в действителност чрез обединяване, това толкова повече отблъсква хората. На тях им е трудно дори да запомнят това.

Инстинктивно човек не се стреми към съединение – това не е на преден план, не е нещо, за което той мисли, пробуждайки се сред нощ или ставайки сутрин. Затова в зависимост от по-нататъшното напредване, ние ще видим колко хора ще се присъединят към нас и колко ще отпаднат. Защото тази цел не привлича обикновения егоист.

Привлекателни са различните мистични и измислени теории, използващи данните на науката кабала за предсказване на бъдещето, кръговрата на живота, на тайните сили. Но разкриването на Твореца – това е разкриване на свойството отдаване. Човек е готов на това, ако има някаква егоистична изгода, т.е. готов е да отдава, ако има личен интерес. Но това е забранено да се показва.

Не трябва да се разкрива, какво носи проявата на висшите сили на творението. Баал а-Сулам пише, че ако хората знаеха, какво им дава това, то биха се съгласили да си отсичат ръцете и краката по седем пъти на ден, само и само поне за един миг да усетят сливането с Твореца. Но ако на човек му се даде такова усещане, то той вече няма да се раздели от това впечатление и няма да може да мисли за нищо друго.

Тогава как би могъл някога да се издигне до вярата над знанието и да поиска да постигне отдаване? Ако първо се разкрие светлината Хохма, то светлината Хасадим вече никога не ще го поправи. Отново ще се повтори разбиването и то още повече, отколкото преди. Затова, за поправянето на човек са необходими три съставни.

Първата съставна е коренът на душата, решимо.

Втората съставна – светлината, която някога е била в решимо-то и желае да го напълни заради отдаване, но го е напуснала и сега е във вид на обкръжаваща светлина. Тоест, тази светлина отдалеч присветва, осветява от разстояние и чака кога решимо-то, намиращо се в желанието за наслаждаване, ще получи от това желание подкрепа.

Желанието за наслаждаване е напълно егоистично и затова не може да подържа решимо-то. Но то може да се съединява с другите решимот с така наречените точки в сърцето и от тях да получава впечатления. Така тези решимот се съединяват и приближават едно към друго. Доколкото решимот и точките в сърцето се сближават, дотолкова те пробуждат светлината, възвръщаща към Източника.

Светлината, възвръщаща към Източника, може да бъде лична и обща. Личната светлина винаги поддържа и се грижи за решимо-то, постепенно предвижвайки го. А общата светлина се пробужда за сметка на това, че решимот се сближават за сметка на действията на хората, и ги поправя, тъй като тези решимот са разбити.

Така се получават трите фактора: решимот, обкръжаващата светлина и нашите опити да се съединим, т.е. единство, което може да бъде постигнато за сметка на физическите тела, на този въображаем свят.

Така ние работим и главното е да не се тревежим за преходните състояния, които са особено тежки преди самото разкриване. Ние не разбираме, кое ни помага да напреднем, кое е близко до духовното и кое не. Обикновено това е противоположно на нашия разум и чувства.

От подготовка към урока, 14.04.2014

[132676]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

[ 86734]

 

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Клипове, Образование | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Често хората, които дълго време живеят заедно, по същество не се познават един друг. В интегралната методика има упражнение „Запознаване”, когато съпрузите започват отново да се запознават един с друг: жената казва, как тя вижда мъжа си, а той – как той вижда себе си и т.н. Сравнявайки това, те разбират, че не знаят много един за друг. Възможно ли е такова упражнение да се направи с подрастващи?

Отговор: Това упражнение е много полезно, но то трябва да се прилага бавно. Защото на човек му е много трудно да излезе от себе си и да започне да възприема света чрез друг, още повече противоположен на него. А е още по-трудно в този процес да се включи детето, тъй като то винаги вижда родителите си да общуват на чисто битово ниво. Затова за него е най-добре да се присъедини към интегралното взаимодействие, когато родителите говорят помежду си за някакви общи проблеми.

Аз знам това по себе си. Родителите ми бяха лекари, майка ми – гинеколог, баща ми – зъболекар. Те често разговаряха на професионални теми. Майка ми се занимаваше с научни изследвания в своята област и разказваше за това на баща ми, а аз подслушвах.

Като момче ми бяха интересни сексуалните проблеми и проблемите в гинекологията. След това аз задавах на майка ми въпроси относно тези теми и тя много деликатно ми обясняваше всичко. Впоследствие, това ми даде много.

По този начин детето се формира под влияние на тези разговори и дискусии, които се провеждат между родителите. Работата не е само в това, че то е включено в професията на родителите си, то се включва в технологията на връзка, на комуникация между тях.

Въпрос: Как да постъпят родителите , ако при обсъждане на семейните проблеми виждат, че детето им подслушва?

Отговор: Нека да подслушва, а после може да го повикат и да му обяснят за какво са говорили. Това ще го научи на правилно взаимодействие и впоследствие, то точно така ще построи своето семейство. Знаем по себе си доколко са ни въздействали тези стереотипи, които сме получили от родителите си, виждайки как те общуват помежду си, обсъждат различни житейски ситуации, спорят, съгласяват се един с друг. Всичко това се наслагва и влиза в нас.

Може специално да изчакате, когато детето се прибере от училище и умишлено да започнете разговор по каквато и да е тема, красиво да я обсъждате, като не се карате, опитвайки се да намерите общо решение. Да предположим, че вие говорите в кухнята, а то ходи наоколо и се вслушва в разговора ви. Можете дори да го попитате за мнението му, включвайки го съвсем неочаквано в дискусията. А след това, постепенно то само ще проявява желание да участват в семейните съвети.

От ТВ програмата „Беседи с Михаел Лайтман“, 11.12.2013

[131299]

Filed under: Възпитание на децата | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: В материалния свят богатият човек има голямо състояние. А какво придобивам аз в духовното, какво получавам от другарите?

Отговор: Твоето духовно богатство се определя от това, доколко си успял да напълниш другарите си. Това означава, че ти си ”получил” от тях.

Придобитото от теб остава извън теб. Но и ти излизаш от себе си навън. Желанието ти да им отдаваш се нарича твой духовен съсъд. А онова, което привличаш в този съсъд, напълвайки другарите, се нарича светлина. Ти се пренасяш целия навън. Ето това е твоята духовна придобивка.

Духовният съсъд не се намира вътре в теб!

От урок по ”Предисловие към Паним меирот”, 25.03.2014

[132135]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение: Глобализацията представлява преобразуване на световното пространство в единна зона, където свободно се движат хора, капитал, стока, информация, където възникват и се развиват субекти за обществено развитие, социални инструменти, формира се и се осъзнава от човечеството тясната взаимна връзка в рамките на системата ”човек – общество – природа“, което води до окончателно формиране на вселенската цялост. Глобализацията образува качествено ново състояние на света.

Акцентирайки върху човека, като на основен субект на процеса, може да се каже, че глобализацията е постоянен процес на опознаване на хората едни с други и обкръжаващото ги пространство, в резултат на което се образува цялостна социална структура от планетарен мащаб.

Глобализацията представлява завършен закономерен, обективно-исторически процес на мащабна интеграция на всичко социално: държави, народи, съобщества, културни ценности, сфера на обществен живот, която способства за формиране на световното общество и цялостната планетна система, унифициране на обществения живот на различни територии. Защото планетата представлява затворено пространство, човечеството се обединява в единна социум култура „Holistic World“ – кръгъл свят.

Протича цялостно осъзнаване на световната система от човека, откриване на все нови граници на тази цялостна система. От тук се променя начинът на мисленето, на познанието за света, ценностната система, приоритетите, човешкото поведение.

Ако до неотдавна на обикновения човек му е било достатъчно да мисли само за себе си и за своето най-близко обкръжение, то глобалните тенденции от последното десетилетие го карат да чувства отговорност не само за ”за своето” в обичайното разбиране на думата, но и за общата съдба на човечеството и на цялата планета, да разшири рамките на ”своето” до планетарен, глобален мащаб. В резултат на това хората се оказват жители на един ”голям дом”.

Става смяна на приоритетите на общественото развитие, акцентът постепенно се пренася върху социалната сфера на живота на обществото, като една от доминантите на съвременната глобализация, а дотогава преобладаваха пространствено-географският, икономическият, политическият, и културният аспект. Глобализацията формира качествено новото състояние на обществото, трансформирайки социалните структури и модели на взаимодействие в обществото, променящи ролята и значението на човека.

Реплика: В края на проявата на цивилизацията като все по-глобална и интегрално-взаимосвързана се открива, че народите по неволя се сближават, престават да забелязват границите и разстоянията, но правителствата пречат за това сближаване и всячески препятстват такъв род процеси, заради личното си егоистично облагодетелстване. Става все по-ясно, че именно правителствата са излишни и дори вредни за новите интегрални връзки на световното общество.

[132421]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→