Filed under: Клипове | Add Comment/Ask Question→

 

Само искам да направя едно много важно допълнение към всичко, което съм казал за изграждането на успешни семейни отношения. Нищо няма да се получи, ако се опитваме да приложим тези методи в някои частни случаи.

Може да работим с много двойки и да ни се струва, че сме ги научили на този метод. Но с негова помощ те няма да успеят да постигнат какъвто и да е успех.

Тъй като никой няма такова търпение, за да го изпълни, и обществото не го поддържа. Ние не сме устроени така, че да съумеем да го направим – за тази цел трябва да има истински „професионалисти“ в изграждането на такава система от отношения и да се занимават само с това.

Само в рамките на поправянето на цялото общество, в което ние също ще построим такива отношения помежду си, ще можем да научим хората да създават такава вътрешна семейна връзка. Тоест, това е неразривно свързано с интегралното образование.

При идеални съпружески отношения двойката е свързана така, че ние се напълваме един от друг, давайки на другия наслаждение, което не може да бъде постигнато самостоятелно. И аз не мога да го получа от никой друг, защото чувствам, че тук участва целият вътрешен свят на човека, който е редом с мен или срещу мен.

Ние се намираме в сливане (в зивуг) с душа и сърце, което означава най-дълбокото взаимно проникване, благодарение на което ние се включваме един в друг.

И това е така, защото вътре в нашата връзка чувстваме цялостното въздействие на обкръжението, което също е свързано в такива отношения. Ние двамата се превръщаме в едно цяло и чувстваме, че именно чрез връзката между нас можем да се свържем с голямото общество, за да постигнем сливане (зивуг) и от това да получим чудесно допълване: усещане за хармония с обществото.

По този начин, ние получаваме огромно допълнение, дори в сравнение с любовната идилия в семействата. Но действайки като двойка, една семейна клетка по отношение на обществото, ние получаваме милиарди пъти по-дълбоко усещане.

Любовта между нас нараства многократно, ако съответства на общата любов, която цари в обществото, в което живеем! В наши дни, само ако е заради това, ще сме в състояние да създадем правилно семейство – в противен случай, не. И затова, повтарям, това е невъзможно да се достигне без Интегралното образование.

И това ще е от полза за цялото общество, което също ще чувства любовта вътре в себе си, но такава, която ни издига на съвсем ново ниво. Вътре в малкото семейство това може също да се нарече психологичен ефект, телесни чувства. Но ако постигнем такава любов в мащабите на цялото общество, то се издигаме на съвършено ново ниво на живот.

Въпрос: Нима чрез любовта между нас двамата ние можем да разпалим любовта в цялото човешко общество?

Отговор: Не, ние трябва едновременно да развиваме и едната, и другата. Едната любов поддържа другата и те не могат да съществуват една без друга. Ето защо, ако се опитваме да приложим този метод само в рамките на семейството, нищо няма да се получи.

Любовта изисква взаимна подкрепа между семейството и обществото. И очевидно това умишлено е устроено така, че този огромен недостиг на добри семейни отношения, който чувстваме днес, да ни накара да уредим отношенията в обществото.

От 196 беседа за нов живот, 09.06.2013

[133241]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

[86823]

Filed under: Възпитание на децата, Интегрално възпитание, Клипове | Add Comment/Ask Question→

 

Ако някой се е докоснал до нещо нечисто: до трупа на нечист звяр, или до трупа на нечисто животно, или до трупа на нечист гад, и е забравил за това, че е станал нечист и се е провинил; или ако се е докоснал до нечист човек – каквато и да е нечистота, излязла от човека – и е забравил за това, а след това се е сетил, то той е виновен. [Тора, ”Левити”, ”Вайкра”, 5:02 – 5:03]

Прикосновение означава приближаване и контакт. В духовния свят сближаването между две състояния става в зависимост от съвпадането на техните свойства. Съприкосновяване – това е явление, когато в две духовни състояния или в два обекта има поне една сходна част, т.е. едно общо свойство и тогава те се намират в контакт помежду си.

Но при това сближаване може да възникне голям проблем. Проблемът е в това, че има абсолютен егоизъм и абсолютен алтруизъм. Ако алтруизмът по някакъв начин се опорочава, той започва да се доближава до егоизма, в това време, когато помежду им трябва да има разстояние.

Ако алтруизмът може да се задържи в нормално състояние и да произвежда действия на отдаване и любов, то егоизмът не му пречи, доколкото алтруизмът го поставя под съкращение (цимцум).

А ако алтруизмът отслабва, в духовното пространство започва неговото сближаване с егоизма. Тогава между тях се появява точката на контакт, означаваща, че в алтруизма се е образувало свойство, подобно на егоистичното, и те се съединяват заедно. Чрез това общо свойство може да се осъществи протичане на егоистични намерения и човек дори няма да почувства, какво се случва с него.

За това в Тора е посочено, че човек може да забрави, какво се случва с него. Нужно е откъсване, отделяне на всевъзможните егоистични свойства от алтруизма, и в съответствие с това ние трябва да направим такова поправяне, че отново да бъдат разделени помежду си, т.е. да изгорим егоистичните свойства, или да ги заровим, или да ги изхвърлим зад границите на държавата, което означава – зад пределите на нашето обединение.

Съществуват много конкретни указания, как вътрешно да се отървем от егоизма и да се опазим от него.

Реплика: Най-общо казано, в нашия свят човек не може да устои пред контакта с егоизма, каквито и клетви да дава – например, да не взема подкуп. Той се кълне, че винаги ще бъде чист, и изведнъж се срива….

Отговор: Никой не може да бъде абсолютно чист. Аз не защитавам никого, но е казано: ”Не си вярвай до смъртта ти”, – т.е. до смъртта на твоя егоизъм. Но трябва да правим всичко, което съответства на духовните правила, и тогава в крайна сметка, ще запазим себе си. А най-главното, само групата може да те опази, обществото, в което се намираш.

Самата група може да се запази само чрез единство. Тъй като тя се съединява помежду си само с помощта на Висшата сила – на онази обща сила, която всички проявяват един към друг, работейки за благото на останалите.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 27.11.2013

[133826]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Клипове | Add Comment/Ask Question→

 

Статия на моя ученик Михаил Брущейн

Антисемитизмът – природно явление

”През 2013 година в света е имало 554 случая на нападения над евреи. Най-много антисемитски инцидента през 2013 са фиксирани във Франция, на второ място Великобритания, на трето Канада, след тях САЩ. Минимум 15 политически и обществени деятели от най-висок ранг в различни части на света са били принудени да напуснат своите постове заради антисемитски изказвания.” (От отчет на института Кантора).

В света се случват неща, които преобръщат съзнанието. Особено шокиращ е конфликтът между Украйна и Русия. До неотдавна такъв поврат на събитията ми се струваше по-малко вероятен, отколкото нашествие на Земята от извънземни, и въпреки това, вече е факт.

Възникналата ситуация непрекъснато се анализирана от медиите на всички държави в света. Основен въпрос за обсъждане е: коя е причината за взаимната ненавист между два братски народа. И макар във връзка с това противопоставяне да се появи разговорното понятие ”зелени човечета”, никой не споменава, че корените на тази ненавист се крият в сферата на свръхестественото.

Едновременно с това, целият свят за пореден път е покрит от вълната на друга ненавист. Тя предизвиква много по-малък обществен резонанс, независимо, че за това явление не могат да намерят еднозначно обяснение повече от 40 века.

”Тайнствената историческа съдба на евреите. Непостижимо е самото запазване на този народ и няма рационално обяснение за това. От гледната точка на обикновените обяснения на историята този народ би трябвало да е изчезнал. Нито един народ на света не би издържал подобна съдба.” (Н. А. Беляев)

Защо ненавиждат евреите?

Кой, как и защо ненавижда евреите е безсмислено и непродуктивно да се говори, то отдавна е омръзнало на всички до втръсване. Отговорите на тези въпроси не решават проблема, защото не отговарят на главния въпрос: „Каква е причината за ненавистта към евреите?“.

Между другото, този въпрос не вълнува само евреите, но и антисемитите. Така, в крайна сметка, е твърдял производителят на коли и донякъде известен като антисемит Х. Форд.

”Между не евреите по отношение на еврейския въпрос съществуват само две категории. Едните не могат да търпят евреите, без да са в състояние да обяснят своето отвращение. Другите желаят да внесат някаква яснота за създалото се положение и признават еврейския въпрос като проблем.” (Х. Форд)

Множество антисемити и евреи търсят и откриват хиляди причини за тази многовековна ненавист. Но всъщност, всичко е тъкмо обратно. Не причините пораждат ненавистта, а неугасващата хилядолетна ненавист към евреите ни рисува стотици „обективни“ причини.

”Смята се, че Холокоста и антисемитизма са се случили защото Хитлер е дошъл на власт. Но дефакто всичко е тъкмо обратно – Хитлер е дошъл на власт, защото е съществувал антисемитизъм, той го е използвал, за да завоюва любовта на народа”. (Идо Натаняу)

Настъпи време да осъзнаем, че самото съществуване на еврейския народ ни говори не за някакво случайно явление, а за природно явление, подобно на гравитацията или вятъра. Ние може да се отнасяме към евреите както си искаме, но самият факт за такова ”особено” отношение говори, че явлението е уникално.

Да се запитаме, в какво се състои особеността на евреите? В това, че сред тях има много с Нобелови награди? Или много музиканти, банкери? Да, евреите са известни със своите достижения в тези области и в това спор няма. Но нали банкерите, лауреатите и дори шахматистите не са само евреи. Излиза, че основната еврейска тайна се крие в нещо друго…

Еврейската тайна

Поразителното е в това, че тази ”страшна” тайна не е нужно да се краде, защото до нея има свободен достъп. За всички без изключение: и за евреи, и за не евреи.

Тя може да се споделя с всички и то безплатно. За да я завладее, човек не трябва никъде да ходи. Нищо не трябва да заплаща и не трябва да моли някого или да иска разрешение от някого. Тя е необходима на всички, но никой не знае за нея. Няма тегло и никой не може да я изнесе. По-скъпа е от всичко на света, но никой не я иска дори като подарък. Тя е пред нас, но ние не вярваме в нея. Тя не може да бъде подарена или да бъде получена като подарък.

И накрая, най-удивителното.

Евреите не я използват от много време, но продължават да си плащат за нея. Плащат неравномерно, но постоянно.

За каква тайна става дума? Още не сте се досетили? Става дума за идеята, съдържаща се в петте думи: „Възлюби ближния както самия себе си”.

Що се отнася до плащането за получаването на тази тайна, тук всичко е много просто.

Това се нарича ”Антисемитизъм”.

Източници на антисемитизъм

Антисемитизмът не е случайност и не е нечия прищявка. Той се появява едновременно с еврейския народ, чийто баща се явява Авраам.

Законът ”Възлюби ближния както самия себе си”, на основата на който е създаден еврейският народ, ”събудил” друг, огледален не него закон – ”антисемитизма”.

”Антисемитизмът е сянката на еврейския народ… Аз съм физик и знам, че всеки обект хвърля сянка. Сянката, хвърляна от моя народ, се явява антисемитизмът”. (А. Айнщайн)

Каква е връзката между етичния принцип ”възлюби ближния както самия себе си” и антисемитизма?

Преди всичко, да погледнем на нещата реално. Едва ли някой, освен завършените идеалисти, смята, че този етичен принцип съответства на човешката природа. Последните световни събития за сетен път потвърждават това. Това е, което знаем, което се случва пред нашите очи. Всъщност, светът се намира в задънена улица.

И все пак да си представим за миг, че някой, с някакви невъобразими методи е съумял да съответства на този принцип. Какво ще стане тогава? Тогава би се появила надежда, че всичко може да бъде иначе, и това е основното. Тогава бихме получили увереност, че можем добре да се отнасяме към всички, а всички към всеки. Тогава щяха да изчезнат насилието и жестокостта. Тогава народите биха дружили и живели в мир. Биха изчезнали гладът и бедността…

Но това е утопия – биха казали всички и ще бъдат прави. Днес това е невъзможно, а и по-рано също. Едновременно с това, в историята на човечеството е съществувало едно изключение на това правило – народът на Авраам.

Този народ нееднократно е доказвал, че ближния може да се обича както самия себе си. Да, това не е траело дълго, кратки периоди на братска любов се сменяли с дълги години на взаимна ненавист. Но дори това да бе станало възможно поне за един месец, дори само за един ден на хиляда години, за това би си струвало да се отдаде всичко.

Ако беше нереално, нима човечеството би си позволило да се нагърби с това? Съдете сами. Принципът, който реално не може да се следва, лежи в основите на цялата ни цивилизация!

„Възлюби ближния както самия себе си (Златно правило) в религията на Авраам, в конфуцианството, античната философия и ред други световни религии е основополагащ етичен принцип.“ (Уикипедия. Златното правило на нравствеността)

Какво общо има антисемитизмът с това? Много просто. На народите на света им трябва пример и примерът да не е краткотраен някъде от миналото, а постоянен и то сега. За да следваме този принцип, не е достатъчно само да знаем за него, а трябва да го виждаме пред очите си и то постоянно.

Кой трябва да ни даде такъв пример? Разбира се, онези, които са донесли този принцип на света. А ако те не предават този пример? Ако те не знаят, че този пример трябва да се предаде? Ако те не знаят как да го направят? Тогава ще има антисемитизъм…

„Антисемитизмът никога не е бил цел, той винаги е само средство, мерило за противоречията, които нямат изход.” (Гросман В.С.)

[133888]

Filed under: Без категория | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Защо Баал а-Сулам пише, че след демокрацията и социализма настъпва фашистки режим?

Отговор: Защото демокрацията не може да осигури задоволяване на желанието за наслаждение. Това желание расте и се нуждае от прогрес. Самото то иска да бъде все по-свързано, демокрацията го води до това състояние. Но каква полза получава то от обединението, по какъв начин да го реализираме?

Обединението може да бъде реализирано или само заради собствената ни полза, или заради Твореца. Едно от двете, трето не съществува. Ако напредваме по обикновен, естествен начин, тогава обединението се получава заради наша изгода. А това означава, че се обединяваме срещу всички останали и се опитваме да ги превърнем в свои роби.

Такъв подход можем да видим в целия свят след всеки повече или по-малко демократичен строй. Щом хората получат и капчица свобода, те веднага започват да усещат, че не им достига обединение. Но те не знаят как да го използват: добре, обединихме се – а какво по-нататък?

Необходимо е обединението да бъде използвано за някого или за нещо. И като резултат, то се използва за това да воюваме срещу другите и да демонстрираме колко сме силни, единни и сплотени като народ. Това се получава по естествен начин и задължително се случва. Дори сега тази тенденция вече може да се види в света. От ден на ден светът все повече се приближава до нацизма.

Достатъчно е да погледнем какво се случва в общия европейски пазар, при взимането на решения там, събитията в Америка, в Русия и в много държави по света. Може би вие не го усещате все още, но аз виждам, че нацизмът става все по-приемлив в обществото.

Започват да говорят за него като за нещо легитимно. Започват отдалече: от това, че трябва да се обсъди, така че да не се повтори пак. Но докато започне обсъждането, провеждат се конгреси, печатат се материали – и ето, че хората свикват с темата. Това е първият етап.

Макар да се твърди, че това явление е лошо, учените историци все пак трябва да го обсъдят. След това към обсъждането се включват философи, футуролози, изследвайки, как то се е случило и защо. Накрая те стигат до извода, че такова поведение е заложено в природата на човек и че нацисткият режим е закономерен етап в развитието на човечеството. Тоест той е заложен в природата ни и не може да бъде избегнат. Така се прави легитимация на фашизма.

После започват разговори за необходимостта от обединение на народа, за това, че са нужни санкции срещу емигрантите, за това, че ни е необходимо единство срещу враговете, защото сме слаби и губещи. Става дума сякаш за принудителни мерки, уж необходими за оцеляване. Постепенно тази идея все повече се развърта. За целта съществува специална технология, с помощта на която впоследствие – в течение на няколко години – на народа може да се продаде всичко.

Хитлер също не веднага е дошъл на власт, минали са много години от Първата до Втората световна война. И той е имал на какво да се основава, наистина е бил избран от болшинството. А днес това е още по-просто да се направи, защото обединението в наши дни е още по-търсена, още по-чувствителна тема. Защото съществува много по-голямо разочарование от нашето развитие.

Престанахме да се развиваме – цялото човечество. Нов мобилен телефон на всяка половин година – това не е свидетелство за технически прогрес. Това вече са стари технологии, няма нищо ново – просто се променя външното оформление, за да се продаде стоката. Достигнахме предела на развитието на техническата мисъл и скоро същото ще се случи с биологията и с всичко останало.

Вижда се, че има множество причини за развитието на нацизма. Тези тенденции се усилват във всички страни: във Франция, в Украйна, в Русия, в Америка и трябва да се замислим за това, докато все още не е късно.

От урок на тема „Денят в памет от Холокоста и героизма“, 28.04.2014

[133847]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение (Борис Стругацки, писател): Чумата е в нашия дом. А ние не умеем да я лекуваме. Дори повече, не можем да поставим правилна диагноза. И който вече се е заразил, често не забелязва, че е болен и че е заразо-носител.

На него му се струва, че знае всичко за фашизма. Тъй като на всички е известно, че фашизмът – това е: черните есесовски мундири; лаещата реч; изпънатите по римски за поздрав ръце; свастиките; черно-червените знамена; маршируващите колони; хората – скелети зад бодливата тел; блажният дим, излизащ от комините на крематориумите; бесният фюрер с чуканчето; дебелият Гьоринг; проблясващите стъкълца от пенснето на Хитлер…

О, ние прекрасно знаем, какво е това фашизъм – немски фашизъм, или хитлеризъм. И на ум не ни идва, че съществува и друг фашизъм, такъв отровен, толкова страшен, но свой, домашен. И затова сигурно не го забелязваме от упор, когато пред нашите очи той се разраства в тялото на държавата, с една дума, като злокачествен тумор.

Ние различаваме свастиката, скрита зад руническите знаци. До нас достигат приглушените вопли, призоваващи ни към разправа с чужденците. Забелязваме ежедневно мръсните лозунги по стените на нашите домове. Но не можем да си признаем, че това също е фашизъм. Струва ни се, че фашизмът – това са: черните есесовски мундири, и лаещата чуждестранна реч, блажният пушек от комините на крематориумите, войната…

А, между другото, фашизъм – това е просто. Нещо повече, фашизъм – това е много просто! Фашизъм – това е диктатура на националистите. Съответно фашист е човек, изповядващ (и проповядващ) превъзходството на една нация над друга и при това – активен борец на ”желязната ръка”,  на ”дисциплинирания ред” и други такива прелести на тоталитаризма.

Това е. Друго няма в основите на фашизма. Диктатура плюс национализъм. Тоталитарно управление на една нация. А всичко останало – тайна полиция, лагери, клади от книги, война – израства от това отровно зърно, като смъртта от раковата клетка. Това е най-важният признак на фашистката идеология – разделянето на хората на ”свои и чужди”. Много важен признак на фашизма е лъжата. Разбира се, не всеки, който лъже, е фашист, но всеки фашист обезателно е лъжец. Той просто е принуден да лъже.

Пътят на историята отдавна е навъртян, логиката на историята е безпощадна, и само при идването на власт на новите фюрери, ще заработи спреният конвейер: отстраняване на друго-мислещите, потъпкване на неизбежния протест, концлагерите, бесилките, упадък на световната икономика, милитаризация, война. А ако, опомняйки се, решите да оставите този страшен конвейер, вие ще бъдете безпощадно унищожен, като най- последния демократ-интернационалист.

Знамената ви няма да са кафяво-червени, а например – черно-оранжеви. На вашите събрания няма да викате ”хел”, а да речем ”слава”! Няма да имате щурмбанфюрери, а ще са, например, капитан-бригадири, но същността ще е фашистка – диктатурата на нацистите ще си остане, което ще рече, че лъжата ще си остане, кръвта, войната – сега вероятно ядрена.

Живеем в опасно време. Чумата е в нашия дом. На първо място тя се поражда от оскърбени и унижени хора, а те са толкова много сега.

Може ли историята да се върне назад? Сигурно може – ако това бъде пожелано от милионите. Тогава дайте да не си пожелаваме това. Тъй като това зависи много от нас самите. Не всичко, разбира се, но по-голямата част.

Източник: вестник „Невско време“ (СПб.). 1995. 8 Април (първа публикация)

[133769]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Винаги сме мислили, че се развиваме посредством собствените си сили, без да осъзнаваме, че тази инициатива не е наша, а идва от природата. Сега тази вътрешна сила сякаш се е обезценила и човек не знае, какво да прави.

Това се вижда добре по младото поколение, което не се суети много, не се нуждае от някакви постижения, много-много не се интересува, а предпочита просто да минава времето.

Младите хора не притежават някогашната сила, позволяваща да се изграждат и извършват велики дела. Не им достига енергия, заинтересованост и всичко това се обяснява с вътрешните причини: с това, че висшата сила не действа вътре в тях, не пробужда човека, а само организира външните обкръжаващи условия.

По такъв начин, сякаш природата ни казва, че трябва сами да разберем в какъв свят живеем. Сами трябва да се замислим: как искаме да се развиваме и в каква посока? Как да получим тази сила за развитие, разум и как да я реализираме?

Преди, това се е осъществявало от само себе си в разума и в сърцето на човек, карайки го да действа инстинктивно. Благодарение на това, ние виждахме как трябва да се развиваме, как да изградим живота си, да се учим, работим, да учим децата. Но днес това не се случва автоматично, а ни е дадено да си го откупим.

В резултат, започваме да чувстваме и да разбираме, че по-рано ни е развивала силата на природата и ние сякаш знаехме накъде трябва да вървим. Това желание само се е пробуждало вътре в нас.

Но сега то не се пробужда и започваме да осъзнаваме, че наистина е настъпило някакво ново време. Ние не разбираме, какво искат от нас, защото ние не искаме нищо. Тоест вътре в нас не се пробуждат никакви желания и какво да правим?

Обкръжаващите ни условия стават все по-тежки. Скоро ще разберем, че няма да има какво да ядем и пием, все по-малко са възможностите за нормални жизнени условия. Външните условия ще се влошават все повече, за да накарат човек вътрешно да избере някаква цел и метод за развитие.

Човек става сякаш стопанин на своя живот и съдба, но откъде да знае, как да я управлява в нашия свят, при положение, че всичко е така свързано едно с друго: държави, народ, общество.

Това ни води до необходимостта да имаме методика за управление на нашия живот. Във всички отминали поколения човек е бил умен заради пробуждащите се в него сила, желания, стремеж. И независимо, че се е обърквал и грешил по кой път да тръгне и как да се развива, той е решавал това инстинктивно и е знаел, как да изгради живота си.

А в наше време, в това ново състояние, ние трябва да получим всичко свише, но вече за сметка на собствените ни усилия. Само че не знаем как да получим свише вътрешната част, необходима за нашето развитие: разума, чувствата, посоката. Ние само усещаме, че нещо не ни достига и че без методиката, която ще да получим свише, няма да се разминем.

Преди тя е действала инстинктивно, отвътре. Но сега, за нейното получаване е необходима предварителна работа, усилия, молби, молитви, МА”Н. И затова се нуждаем от науката кабала.

Но това осъзнаване е по пътя на естествения ход на нещата (беито) – дълъг и труден път. Това са така наречените ”400 години на изгнание”, докато не преминем докрай всички стадии на своето вътрешно развитие: 1-2-3-4, за да може с помощта на болката и ударите да разкрием желаната форма.

Но успоредно с това, в света вече не случайно методиката на кабала съществува, тя вече е дадена на хората, адаптирана и преведена на много езици. И затова ние можем да я използваме, изучавайки и организирайки я в правилна форма. Тогава ще напредваме по пътя на ускорението, т.е. по пътя на ахишена.

По пътя на ”ахишена” ние трябва да достигнем чрез страдания онази част от пътя, която би трябвало да изстрадаме съгласно естествения ход на развитие на всичките 4 стадии.

Тези разбирания ни се дават без страдания, както е казано, ”праведникът взима със себе си в Райската градина не само своята част, но и частта на другаря си”. Всичко това идва при нас за сметка на нашите усилия и обединение. С това ние значително съкращаваме времето и страданията. В това се състои работата ни.

Затова трябва да развием широко разпространение: преди всичко за народа, намиращ се на земята на Израел, а след това за целия свят. И всичко това, за да не позволим на човечеството само, слепешката да търси пътя на развитие, защото това ще доведе до огромни нещастия. Това ще бъде такова развитие, както по-рано, за сметка на непрестанни войни.

От урок по статията ”Удостоил се – ахишена”, 25.04.2014

[133547]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Реплика: В съвременното общество има такава тенденция, при която хората встъпват в интимна връзка много бързо, още след първата среща. В това има огромен недостатък. В общественото съзнание сексуалната революция се възприема като слободия.

Отговор: Именно затова не получаваме наслаждение от секса. Съществува някакво обществено съгласие, че можем да встъпваме в интимни връзки много бързо, едва запознали се и нищо не знаейки един за друг. И тогава губим цялата тази огромна добавка, която и именно ни довежда до взрив от чувства.

Защото, какво се случва, след като двойката е достигнала до телесно удовлетворение? Всичко свършва и нищо не остава. Така природата ни задължава да добавим към този акт чувствен компонент. Ако него го няма, излизаме от това празни. След момента, когато всичко свършва, нашите мисли вече са на съвсем друго място. Възможно е вече да мислим за някаква нова връзка.

Напълването е възможно само в този случай, че изграждаме такава система от връзки, които сексът само допълва, а не се прави само заради удовлетворяване на животинския инстинкт на най-ниско ниво. Трябва да се учим да обичаме! Преди всичко, трябва да изградим обща система на връзки, взаимни отстъпки и взаимно разбиране, приятни контакти.

Това са такива системи, които ми позволяват вътрешно да почувствам човека и това, как да му нося наслаждение. Той ще почувства как да ми достави удоволствие, наслаждавайки ме. Тук става въпрос не за секса, а за всякакви други връзки между нас двамата.

Приятно ни е да бъдем заедно, харесва ни да си говорим, да се виждаме, приятно ни е да ядем храната, приготвена от другия – това са тези всевъзможни човешки прояви, с които можем да доставим удоволствие един на друг.

За да заобичам другия както себе си, първо трябва да разбера какви са неговите потребности и да се постарая да ги напълня. Партньорът разбира какви са моите потребности и ги напълва. На него му е необходимо да почувства удоволствие от мен, а аз искам да почувствам удоволствие от него. Когато между нас възниква такава връзка, при която всеки се намира като че ли в другия и напълва неговите потребности, ние вече можем да достигнем интимна близост. Тя също означава, че се намираме един в друг и напълваме партньора.

Ние сме разностранни личности, заети с различи неща и не винаги искаме внимание един от друг. Но в нас постоянно „дреме“ тази потребност, която може да се събуди във всеки момент и да се удовлетвори с няколко нежни думи, докосване.

Въпрос: Разбирам тази техника, но красивите думи не винаги докосват сърцето. Какво трябва да направя, за да трогна тази вътрешна точка в съпругата ми, която тайно чака внимание от мен?

Отговор: Започваме отдалече с ласкави думи, за да разчувстваме човека. Това е същият  подход, както във всички други човешки взаимоотношения, не само между съпрузите: ти се стараеш да дадеш на партньора напълване, любов.

„Ухажване“ означава, че преди всичко изучавам човека, за да разбера какво представлява той, с помощта на всевъзможни малки, кратки проверки, опитвайки внимателно. Така си изяснявам чувствителните точки в него и докосвайки ги, мога да му доставя удоволствие. Трябва да развия свой подход в отношението си към тези чувствителни точки, разширявайки ги все повече и повече.

С такива упражнения пробуждам в партньора потребност от моето внимание. Аз го напълвам и напълвам: казвам му красиви думи, подарявам му някакъв подарък, проявявам грижа и внимание и така постепенно приучвам човека към това напълване, буквално както се приучва животно. Всеки от нас е устроен по този начин. За сметка на това, формирам в него потребност от напълване, от моето добро отношение към него.

Тук за малко спирам тези свои действия, после отново напълвам партньора, за малко спирам – напълвам. По такъв начин го разпалвам и формирам в него все по-голямо желание. Такава игра играем един с друг. Тази игра е между двама обичащи се души, които знаят как да поддържат своята любов на слаб огън така, че във всеки момент да могат да разгорят от нея голям пламък.

Това е изкуство. Не мога да повтарям една и съща дежурна фраза на всяка жена, трябва да се настроя на желанията на съпругата си. Но и това все още не е достатъчно. След като се настроя, трябва да започна да отглеждам това желание, всеки път да го разраствам за сметка на напълването. До момента, докато това не стане навик и втора природа, жената остро ще се нуждае от това мое отношение. Същото е и по отношение на мен спрямо нея.

Излиза, че ние сме построили обща площадка: в жената се формира потребност от мен, а в мен – от нея. Това е общата област, в която зависим един от друг и това е пространството на нашата любов.

От 196-а беседа за нов живот, 09.06.2013

[132948]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→