Конгреса във Франция. Урок №4

Човек, стремящ се да разкрие истинския свят, желаещ да знае, как и защо живее на тази земя и изобщо, какво се случва тук, вижда себе си като изследовател, изучаващ света, за да го разбере и почувства.

Но всъщност, това е неправилен подход, доколкото в центъра на света се намираме не ние, а висшата сила. Тя определя и задвижва всичко. И ако искаме да изследваме света, то през цялото време трябва да се прилепяме към висшата сила.

За да разкрием истинската картина на света, преди всичко трябва да видим Източника на цялата тази реалност и всичко случващо се в нея. Аз трябва да знам, че всичко изхожда от тази сила. А всички творения, включително и аз самия, неживото, растително, животинско ниво и хората – всичко, съществуващо в този свят, което ни е известно или все още не сме открили, получава от този Висш източник.

 

Аз трябва да концентрирам вниманието си имено на Него, на Твореца. Това означава, че всяко нещо, което се случва с мен и с останалите, всичките ни усещания, минали и настоящи или бъдещи идват от Твореца с една единствена цел, да ни отведаткъм Него.

Но за да достигнем всички до Него, трябва да получим от Него всякакви впечатления, без значение какви са: позитивни или негативни. Постоянно трябва да се намираме между тези приживявания и така, ден след ден, ще Го изучаваме все повече и повече.

Тези етапи на напредване към Твореца се наричат пет свята (олам) от думата “скриване“ (алама): Асия, Ецира, Брия, Адам Кадмон, след което следва света на Безкрайността, където ние се сливаме с Твореца в едно цяло. Така крачка след крачка ние се приближаваме към Него – да допуснем по 20% на всеки етап, докато не достигним 100% подобие, разбиране, постигане на Твореца.

Излиза, че цялото вътрешно усещане на тялото и душевните преживявания, аз ги отнасям не към хората, които ме заобикалят, които сякаш са ги придезвикали – а към Твореца.

Всички хора и целия свят, включително и моето тяло и мен самия, сме задвижвани от Него. Затова трябва само да зная, как вярно да се отнасям към всичко случващо се: първо, да помня, че всичко произтича от Твореца, и второ: идва, за да ме научи да Го разбирам.

Тоест, трябва да си направя изводи от всички преминаващи състояния и да забележа добрия знак, за онова, което сега усещам. Тъй като Творецът не е създал нищо лошо и ако аз съм се насочил към Него, то не мога да усетя никакво зло. Или съм се насочил в някоя друга посока, където ще ми бъде зле.

През цялото време трябва да съм насочен като радар, преценявайки при какъв поглед върху света и към всичко останало аз улавям отношението на Твореца, т.е. виждам, че всичко идва от Него с едничка цел, да ме насочи към Себе си – и само с добро.

Затова е написано “Обичащите Твореца ненавиждайте злото“. Ние започваме да откриваме, че когато сме насочени във вярната посока, посоката към Твореца, то всичко противоречащо на отдаването, се проявява като зло. Защото насочвайки се към Него изисква от нас да бъдем такива, като Него. На това трябва да се учим всяка секунда от живота си.

От 4-я урок от конгреса във Франция, 11.05.2014

[135427]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

 

Изследване чрез магнитно-резонансна томография: Понякога ставаме толкова близки с друг човек, че преставаме да разбираме къде свършва нашата собствена личност и къде започва чуждата. Изследователите са установили, че хората са в състояние да се интегрират с близките си на ниво неврони.

Проекцията на хора от близкото обкръжение на общуване са преплетени с нашата самоидентификация на нивото на невроните – те стават част от нас, от нашето съзнание, част от „невронния гоблен“, където са вплетени хора, към които не сме безразлични.

Реплика: В действителност, ние сме свързани в много по-тесни връзки, така че нашите мисли, чувства, действия, всички ние и във всичко сме едно тяло – и единствено нашият егоизъм лъжливо ни показва, че сме разделени на части.

[134945]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как да си представя съответствието по форма с Твореца, за която трябва да помоля?

Отговор: Това е именно съответствието по форма. Тоест, вътрешно ти напълно се различаваш от другия, но спрямо трети човек, вие действате абсолютно еднакво. Това означава, че между вас има съответствие на формите относно нещо трето, нещо външно, или дори в отношенията между вас.

Това е само форма. Вие имате различни желания, различни мисли – всичко е различно. Но вие се самонастройвате така, че постигате съответствие.

Ако аз приличам на другия, това не се нарича съответствие. Ако съм точно такъв като другия аз не мога да се свържа с него: аз обичам месо и той обича месо, аз ненавиждам риба и той ненавижда риба – излиза, че няма какво да си дадем един на друг.

Аз трябва да му дам онова, което имам, а той да ми даде онова, което той има. Тук обезателно трябва да има такова съответствие, както между мъжа и жената, които проникват един в друг. Тогава това ще бъде съответствие между даващия и получаващия.

Аз постигам съответствие с Твореца именно за сметка на това, което искам да получа от Него, това, което Той иска да ми даде – тъй като с това аз Му отдавам. Ние и двамата отдаваме един на друг, но аз установявам връзка с Него за сметка на това, което получавам от Него. По отношение на Него аз съм като жена, както Малхут срещу Зеир Анпин.

И ако моето получаване е само заради Него, то това се смята за отдаване. Както е казано, че ако невестата дарява подарък на важния младоженец, то това се смята, че сякаш тя получава от него.

Излиза, че съответствието по форма е многозначно понятие. Съгласно желанието си, аз трябва да искам да получа от Твореца всичко, което Той желае да ми даде. А Той иска да ми подари света на Безкрайността, светлината, която няма край. Но съгласно моето намерение, аз трябва, тъкмо обратно, да искам да отдавам точно така, както Той.

Нашите действия се различават: аз получавам, а Той отдава. Но спрямо намерението е тъкмо обратно – аз Му отдавам, а той се наслаждава от мен. Така аз спасявам състоянието, тъй като иначе няма как да доставя удоволствие на Твореца. Той няма никакъв шанс да се наслади, ако не е това.

Само при условие, че аз приемам всичко, което Той има за мен, както крава, която се разкъсва от мляко, желаейки с това да Му доставя удоволствие – той може да се наслади.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 13.05.2014

[135289]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение (Д. Дубровский, ИФРАН, д.ф.н., проф.): Постоянното задълбочаване на екологичната криза и другите глобални проблеми показват, че нашата потребителска цивилизация стига до задънена улица. За това много се говори и пише, но не се виждат никакви решителни действия.

За да се промени гибелната траектория на развитието на земната цивилизация, трябва да се промени съзнанието на масовия човек. Това е равносилно на промяна на природата на човека.

Понятието природа на човека се изразява в комплекс от устойчиви свойства на социалния индивид, които се възпроизвеждат във всички епохи и у всички народи, което указва на принадлежността им към нашата биологична организация.

Главният въпрос е в това, как да се променят негативните свойства в природата на човека: неразумното потребление, агресията към себеподобните, прекомерните егоистични стремежи – в тях е източникът на нашите глобални проблеми.

Нямаме еднозначен отговор. Преди всичко, има само два мислими варианта:

– трябва или да се промени биологичната природа на човека по пътя на реконструкция в неговия геном, за да се промени неговата психика и методите на неговата жизнена дейност:

– или да се тръгне по пътя на въплъщаване разума и личността в небиологично самоорганизираща се система, т.е. по пътя на антропо-технологични преобразувания, по пътя на еволюционния транс-хуманизъм.

Реплика: Ученият разсъждава правилно по своему. Защото сам човекът не може да измени своята природа. Това е възможно само привличайки тази сила, която го е създала. Но тази сила няма да я намерим в нашия геном. Можем да препрограмираме човека за действия не заради себе си, а заради другите, да приема във всички жизнени ситуации важността на другите, а не на себе си. Но това ще бъде робот (ангел). Ние и сега сме такива роботи (ангели), постъпващи през цялото време заради себе си.

Но целта на нашето развитие е да ни доведе до състояние, в което ставаме притежатели на две сили, отдаване и получаване, и използвайки ги за благото на обществото, ставаме подобни на Твореца. Такова изменение може да се извърши само извиквайки в себе си скритата (несъществуваща в нас) сила на висшата светлина, свойството пълно отдаване. В това се състои и същността на науката кабала, нейната методика.

[134448]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво представлява отдаването?

Отговор: Същото, като любовта ли? Но любовта е отношение, а отношението е действие, реализация на любовта.

Но в нашия свят ние наричаме любов стремежът към напълване на егоизма.

Какво представлява любовта между нас? В мен има желание и в теб има желание.

Ако съм способен да се присъединя към твоето желание и да направя твоето желание като свое, по-важно от моето собствено, да направя така, че моето желание да служи на твоето, да го напълни – това ще означава, че аз те обичам.

И когато по такъв начин напълвам твоето желание, това се нарича, че извършвам действие по отдаване.

Ние сме създадени като едно желание. Но след неговото разбиване на части, сме се отделили един от друг, между нас се е появил егоизъм, който ни заставя да се чувстваме далеч един от друг.

Със собствени усилия, без да унищожаваме егоизма, трябва да построим над него такава връзка между нас, която самият егоизъм да я укрепва!

В крайна сметка, полученото между нас съединение ще бъде 613 (Таряг) пъти по-силно от създаденото първоначално от Твореца единно желание.

А ние ще се почувстваме подобни на Твореца, напълнени вместо с първоначалната светлина Нефеш, със светлината НАРАНХАЙ – светлината на любовта и отдаването!

От урока по статия от книгата „Шамати“, 06.11.2009

[5542]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как в бъдеще човек ще измерва своя успех в обществото?

Отговор: Оценката за успех ще бъде обратна в сравнение със сегашната: т.е. доколко, без да отчитам своя егоизъм, правя всичко за благото на обществото. Аз изхождам само от ползата за него и нищо не очаквам за самия себе си. Това е безкористното служене на хората.

Вместо да използвам другите, да служат на моя джоб и на моята гордост, аз използвам сам себе си, за да им служа. Това е обратен на егоизма подход, който се нарича отдаване или отразена светлина. Благодарение на нея ние започваме да виждаме реалността през съвкупността от хората и това, което наблюдаваме, се нарича духовен свят.

Въпрос: Какво е това висш свят, как да го видим?

Ответ: Трябва да преобърнеш себе си: вместо през цялото време да мислиш за себе си, започни да мислиш за другите. Това е обратно възприемане на реалността, към обществото и към целия свят. Вместо да използвам другите за собствени цели, аз използвам себе си в името на другите.

Въпрос: Какво може да даде сила на човек за такъв поврат?

Отговор: Към това могат да го подтикнат или големи страдания, при които по-добре смърт, отколкото такъв живот – но няма да му се отдаде да умре и затова се налага да се промени, да преобърне себе си от егоизъм на отдаване. Или да обезпечим ново образование, изучаване на ”науката за обединение”.

И тъй като се отнасяме с добро към хората, то не искаме да чакаме, те да получат такива удари, които да ги принудят да се обединят, независимо от цялата съпротива на природата им – ние предлагаме да използват методиката за обединение още сега.

От 364-та беседа за новия живот, 29.04.2014     

[135251]

Filed under: Възпитание на децата, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Веднъж, когато моята десетгодишна дъщеря прекоси пътя пред една кола, ми се поиска да умра. Това може ли да се нарече истинска любов?

Отговор: Това е естествено, инстинктивно усещане, над което не ти си този, който е работил.

Въпрос: А нали аз съм я отгледал?

Ответ: Всяко животно реагира така. Така или иначе, това усещане идва без всякакви целенасочени усилия от твоя страна. И затова, това не е онази истинска любов към ближния. Дъщеря ти в твоето възприятие не е ”ближния”, а е част от самия теб и привързаността ти към нея си остава на материално ниво, не се отнася към стъпалото Човек (Адам).

Въпрос: Какво е това стъпало? Трябва ли да обикна цялото човечество, както своите деца?

Ответ: Не. Преди всичко, ти трябва да провериш, доколко обичаш себе си – във всяко едно отношение. А след това, по подобаващ начин, трябва да пренесеш тази любов върху човечеството – във всички възможни детайли и вариации.

Въпрос: Казано честно, аз не че не обичам другите – аз просто не мога да ги търпя. А вие говорите за такава любов?

Отговор: Вярно. Над това страдание осъзнаваш, до каква степен ти си влюбен в самия себе си. На фона на другите хора ти осъзнаваш своето себелюбие.

Въпрос: Днес е тъкмо обратно: чувайки по новините, че виден политик е вкаран в затвора, аз ликувам. Учудвам се, как може да се радваш, че някого го чакат страдания в близките 6–7 години? Стана ми дори болно от собствената ми липса на жалост. В крайна сметка, какво ме засяга, че той ще прекара зад решетките?

Отговор: Колкото на другия му е зле, дотолкова на мен ми е добре. Човек винаги проверява себе си като се сравнява с обкръжаващите. Ако ти попаднеш на място, където хората получават половин килограм хляб и литър вода на ден, обикновен сандвич би те извисил над останалите в твоите усещания. Сега ти дори не го поглеждаш, а там той би станал за теб прекалено скъп. Всичко е относително.

Въпрос: Значи, когато вкарват някого в затвора, трябва истински да ми е болно от това?

Ответ: Разбира се.

Въпрос: И това е любовта, за която говорим?

Ответ: Да, болно ти е, сякаш са заключили теб самия.

Въпрос: Възможно ли е това?

Ответ: Ако го пожелаеш, светлината ще го изпълни. Тогава ти ще страдаш заедно с целия свят – и ще можеш така да поправяш целия свят. Иначе – няма друг начин…

От урок по статията ”Даряването на Тора”, 16.05.2014

[135121]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Filed under: Интегрално възпитание, Клипове | Add Comment/Ask Question→

 

В нашия свят има едно много странно явление – явлението човек, който се развива от поколение на поколение. Той развива своя разум и за сметка на това, променя обкръжаващата го среда.

Но разумът сам се развива за сметка на обкръжението и затова не се издига над постигнатото от това обкръжение, над използването. С това той не се различава много от животното. Човек просто малко повече използва природата, обкръжението.

Желанието на животното е ограничено, не расте от поколение на поколение и се напълва от обикновени, простички неща: храна, секс, продължаване на рода. Това е всичко, с което живее животното.

В човека ги има същите тези удоволствия, но освен тях, има още богатство, власт, знания. Затова хората са много по-активни и действени, а също и по-егоистични, отколкото животните. Тъй като в тези човешки напълвания силата на егоизма не е ограничена от нищо, човек желае да погълне целия свят и затова му вреди. Той разваля своята обкръжаваща среда до такава степен, че става трудно да се живее в такъв свят, който като че ли е построен за благото на човека.

А нали човек е получил разум, за да се устрои по-удобна и добра среда. Но тук се намесва нещо, което разваля всичко това –нашето егоистично желание.

Ако оценим целия досегашен живот от такава гледна точка, то би било по-добре да не се раждаме и да не се обричаме на такива страдания. Баал а-Сулам пише в статията ”Мир в света”, че ако човек би направил разчет и би претеглил наслажденията и страданията в този свят, то би предпочел да не се ражда.

Но има особена цел, поради която се намираме в този свят. Само по тази причина съществува цялата нежива природа, растенията, животните и особено хората. Тя определя характера ни и всички вътрешни и обкръжаващи ни условия. Всичко това е предназначено за нашето духовно развитие.

Духовното развитие – е подем от текущото ни състояние в духовния свят, който означава единство, любов и отдаване на ближния. Но така той се определя спрямо нас, а по същество, духовност се нарича Творецът, светлината, даряващият и любющият.

Всичко това разкриваме като природа на Твореца и го наричаме духовно. Нашата природа е материална, тъй като произлиза от материала на желанието за наслаждение. А природата на Твореца произлиза от светлината, от силата на отдаване и любовта и затова се нарича духовна. Нейна основа е духът, противоположен на материята.

От урок по статията ”Даряването на Тора”, 13.05.2014

[134931]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Кой не се е влюбвал през живота си? Огромни сили се крият в това чувство. Сили, движещи всички нас и активиращи цяла каскада от вътрешни импулси. В тези „приливни вълни“ се съдържат разнообразни елементи, с които не умеем да работим правилно.

От една страна, влюбването е страстно сексуално влечение, а от друга страна, е по-дълбоко чувство, любов, изискваща интимна, съкровена връзка.

От какво се състои любовта? В какви цветове е подреден нейният спектър? В какви граници блести този брилянт? Как да го шлифоваме, така че той да не избледнее, а обратното – да блести все по-ярко? Явно, ако не се научат на това, хората и занапред ще „затъват“ в „поредицата от препятствия“, която ще поставя пред нас съвместният ни живот.

Наред с другите сфери, любовта днес също се оказва в криза. Започваме да разбираме, че в същността си любовта е майсторство, което трябва да овладеем. Не ни достига умението да обичаме… Прочети още

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→