Проучване: Нашият мозък не получава, не обработва и не разбира информацията. Мозъкът не е хомогенна, твърда структура, всяка от които обработва своята информация. Нашият мозък – не компютър с отделни блокове.

Мозъкът се състои от отделни клетки – неврони. Информационните връзки между тях са химични – под формата на йонни входове и изходи.

Ние не бихме разбирали без мозъка, но мозъкът не би разбрал без нас.

Фактът, че ние сме в състояние да взаимодействаме със света – е в резултат на дейността на поколения живи същества, опитващи се да установят контакт с него. Ние имаме съвкупност от живи клетки, които са се научили на това взаимодействие, имаме групи и системи, които да координират своята активност. Най-важният въпрос в психофизиологията е да изучи едновременно работата на мозъка и неговото съдържание.

Мозъкът – е електромеханична структура, мозъкът не може да разбере всичко – разбирането се намира вътре в нас.

Ние не може да поставим образа на физическия свят в нашият мозъкът – изображението „се разпада“ още на нивото на ретината. След това, този образ се реконструира отново – и ние сме творци на всичко, което виждаме.

Имаме нещо повече от самата структурата на мозъка. Ние доизграждаме обкръжението, в съответствие с вътрешния опит. Имаме в главата нещо повече от неврони – в нея се ражда модел на външния свят, детайлен и динамичен.

Това означава, че мозъкът може да контролира нещата в околната среда с помощта на своята активност, за да осъществява контакт с външния свят.

Реплика: Нямаме тяло, имаме само желание и разум – ако има правилно съчетание,има и човек. А това, че ние виждаме света – призрачен, нереален, не съществуващ, и само разглеждаме в мозъка картина , която изглежда, че наистина съществува нас.

Картината на света, която рисуваме в нас, е според нашето подобие на единната висша сила. Ние наблюдаваме различията на нашите свойства от по-висша сила.

Това е вътрешният език на нашия мозък, който затова ни го рисува в изображения.

[138637]

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в Сочи. Урок №1

Щастието не се измерва чрез благосъстоянието, успехите в бизнеса, размера на къщата, броя на електрическите устройства в нея. Невъзможно е да бъде измерено чрез материални ценности.

Преди всичко, чувството на щастие не е индивидуално, субективно. То обхваща цели групи от хора. От една страна, в индекса на щастието има показател за интегралност: ако всички около мен са нещастни, то аз не мога да бъда щастлив.

Мога, например, да се чувствам силен – и то временно, тъй като за това също е необходимо одобрение на определена част от обществото. Можем да чувстваме щастие в колективното обединение, когато между хората има поддръжка и съгласие.

Второ, макар на човек да му се иска да постигне това, на което го учат в обществото: пари, обществено положение, власт, слава и т.н. – в действителност той подсъзнателно търси усещане за щастие.

Но тъй като не го учат на това, той през целия си живот си остава нещастен, с чувството за пълна нереализираност. Към края на дните си, като се обърне към миналото си, той разбира, че в неговия живот не е имало никакъв смисъл: нито за себе си, нито за децата си, нито за внуците му. Те, както и самият той, няма да бъдат щастливи.

Затова най важното нещо в живота е да намерим формулата за щастие и да научим и другите на това. Нещо повече, ако не научиш другите, самият ти няма да бъдеш щастлив, защото чувството за щастие, както показват проучванията, зависи от усещането за щастие на хората около нас . Именно това е, на което мъдростта на кабала ни учи.

От 1-я урок от конгреса в Сочи, 13.07.2014

[140423]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

 „Ако жената зачене (тазриа) и роди момченце.” Жената – това е Малхут, раждащата душите. „И роди момченце” – т.е. мъжкото и женско начало не са включени едно в друго, както се случва в онзи свят, където душите се раждат с мъжко и женско начало.

Защото низсиште със своите грехове довеждат Малхут до това, че мъжкото и женско начало на душите не могат да се обединят в онзи вид, в който те се спускат отгоре по двойки, мъжкото начало с женското.

Затова е казано: ”И роди момченце” – понеже в този свят е разкрито само мъжкото начало, невключено в женското. („Книга Зоар с коментар на Сулам„. Глава „Тазрия„, п.23)

В духовния свят мъжкото и женско начало – свойството отдаване и свойството получаване – се намират в правилни състояния. Те са взаимно свързани помежду си и се допълват едно друго, т.е. зачеват и раждат новия живот от своята лява и дясна линия. Но доколкото зачеването и раждането не се случват едновременно, поправянето се осъществява сменяйки се. Затова жената ражда и мъжката, и женската страна.

Жената – това е висше стъпало, което побира в себе си решимото (духовните гени) и ги развива в себе си. По такъв начин се ражда душата, но само при условие, че нашето тяло, т.е. нашите желания съпътстват целия духовен процес.

В хората от нашия свят души няма, на материално ниво – това е животинска субстанция. Ако искаме в нас да има нещо човешко, ние трябва да развием своята душа, тогава ще се наричаме „човек”.

Във всеки от нас има духовни гени и ние можем да способстваме за тяхното девет-месечно вътре-утробно развитие в Малхут, издигайки там нашите желания и въжделения и правейки всичко, за да се развиват нормално духовните гени. В крайна сметка, от така нареченият девет-месечен духовен период – девет последователни процеса, които преминават над тях – се образува душата.

Затова на животинско (материално) ниво ние трябва да съществуваме в онзи вид, в който ни кара да функционираме природата, историята, обществото и т.н., а всичко останало да се пренасочва над това, заради развиването на духовния ген.

Въпрос: В духовния свят мъжкото и женското начало са свързани, а в нашия свят всичко е разпиляно, разбито, разделено, ражда се отделно. Това означава ли, че ние трябва да съединим тези две начала и да се върнем към духовното състояние?

Отговор: Всички духовни сили са устремени към това, да се реализират духовните гени на всеки човек и от тях да се създаде един единствен организъм, една единна душа. В нея няма никакво разделяне – тя е една и е подобна на Твореца!

Във висшия свят няма понятие „женска душа”, „мъжка душа“, защото там цари пълна хармония на взаимно допълване.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138672]

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Не осквернявайте душите си с никакви пълзящи и не се осквернявайте с тях, защото ще станете нечисти. Тъй като Аз съм Бог, Всесилен ваш, освещавайте се и ще бъдете свети, тъй като Аз съм свят и не осквернявайте душите си с никакви гадове, пълзящи по земята. Тъй като Аз съм Бог, който ви изведе от страната египетска, за да съм Всемогъщ. Бъдете свети, тъй като свят съм Аз. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 11:43-11:45) 

Ако използваме всичките си желания, поправяме ги правилно, ще достигнем стъпалото на светостта – пълното отдаване и любов към ближния.

В Тора постоянно се повтаря: ”Аз ви изведох от Египет”, защото да излезеш от собствения си егоизъм може само под въздействието на Висшата светлина. От нас се иска само желание.

Всички глави на Тора оповестяват за служене на Твореца, за духовните закони, за проявата на егоизма във всичките му форми и тяхното последващо поправяне. Егоизмът може да се изразява на всеки език: с езика на музиката, на думите, картина, танц – с каквото поискаш.

Главното е да го разберем правилно, да го поправим с помощта на Висшата светлина и да го употребим в правилния му вид – за отдаване и любов. Тогава ще станем като Твореца: ”Тъй като Аз съм Бог ваш, освещавайте се и ще бъдете свети”.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138346]

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

И всяка гад, която пълзи по земята, това е мерзост и не трябва да се яде. Всичко пълзящо по корем и всичко, което ходи на четири крака, и всякакви многокраки от пълзящите по земята не яжте, защото това е мерзост. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 11:41-11:42)

Пълзенето по земята по корем – това е най-ниското стъпало на егоистичните желания. Невъзможно е да бъдат повдигнати до ниво за ползване – употребявани за храна.

Понеже какво означава храна, прехрана? Ти взимаш желание от животинско ниво и го използваш за оживяване на човешкото ниво. А този вид желание дори не се откъсва от земята (от егоизма). Но всичко това са алегорични картини. Всъщност, трябва просто да откриваш в себе си такива желания и да ги сортираш.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138344]

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в Сочи. Урок 4

Въпрос: Как да преодолеем усещането за неравенство между новите и големите, опитни другари?

Отговор: Не разбирам, в какво се проявява усещането за неравенство? Човек прави всичко, което може, така, както и всички. Той постоянно се опитва да работи над себе си, за да се анулира, да се свърже с останалите. Каква е разликата – голям ли е той, малък, начинаещ, опитен, с някакви особени качества? Това няма значение.

Ако всички около мен са велики, на мен ми е по-добре, тъй като получавам от тях добри примери и се устремявам напред. Мислейки за своята духовна реализация, помагам на целия свят. Тъй като никой не прилича на другите!

По мое време аз бях като бебе в ръцете на пет-шест кабалиста, които са учили при Баал а-Сулам. Какво съм представлявал тогава, кой съм бил за тях? – Никой. Но те се отнасяха към мен много внимателно, учтиво.

Видях, че те не ми разказват всичко и много премълчават. Постепенно все повече ми се проясняваше, кое и защо, така че и аз нямах никакви претенции към тях. Когато се намирах в духовни падения и ходех отпуснат като във вода, те ме ободряваха, уверявайки ме, че след две седмици всичко ще ми се разкрие. И макар че това беше лъжа, в мен е останало впечатление от тях като за любящи бавачки.

Така групата трябва да се отнася към всеки от своите другари.

От 4- я урок от конгреса в Сочи, 14.07.2014

[140901]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Само източникът и кладенецът, вместилището с вода, остават чисти, а онзи, който се докосне до трупа в тях, е нечист. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 11:36)

Ако трупът падне в източник на вода, тя все едно остава чиста.

Между другото, водата, в която се намира трупът, по-рано се е смятала за лечебна. Някога на гробищата, където е погребан Ари, имало кладенец за измиване – яма, пълна с вода, където преди погребение измивали труповете. Хората специално ходили там и се потапяли в тази вода, за да оздравеят. След това тази яма била заровена.

Съществувало народно поверие, че е полезно да се миеш с онзи сапун, с който са къпели покойника. Тоест това са онези средства, които поправят даже мъртвия, т.е. дори мъртвото желание.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138342]

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

А от птиците, ето от тези трябва да се гнусите, не трябва да ги ядете, това е мерзост, това са: орел, грифон и морски орел. И коршун, и сокол по неговия род. И щраус, и сови, чайки и ястреб и неговия род. И кукумявка, и корморан, ибис, бухал, пеликан, и сипка, и щъркел, чапла и нейния род, прилеп, папуняк.

И всяко летящо насекомо, придвижващо се на четири крака – това за вас да е мерзост. Но ето тези вие може да ядете от всякакви летящи насекоми, придвижващи се на четири крака, които имат колене над стъпалата, за да скачат… (Тора, „Левит“, „Шмини“, 11:13-11:21)

Тук се изброява цялата градация на човешките желания. Постепенно, според степента на напредъка, аз започвам да проявявам в себе си своята вътрешна същност и да виждам тези наименования над себе си. Те са като надписи. На мен ми става ясно каква е гематрията (числовото значение) на даденото желание, неговото наименование, неговите свойства. Изведнъж започвам да усещам, че разбирам описаната в Тора биология, зоология, ботаника. Тя е в мен.

А всеки, който нещо е носил от трупа им, трябва да изпере дрехите си и да бъде нечист до вечерта. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 11:25) 

Одежда – това е външният екран. Ако се докосна до непоправено желание, то падам и губя екрана. Затова трябва да поправя това желание – да го измия с вода, със светлината на милосърдието.

Ако не мога да го поправя, защото то изведнъж е отслабнало и аз сега не съм в състояние да работя с него за отдаване, то трябва да се отдалеча от източника на съблазън, т.е. да изляза зад пределите на стана.

Когато започна да постигам това, всички текстове на Тора изплуват в мен, дори и ако не ги зная. Те оживяват и ми стават понятни. Защото как авторът е писал Тора? – От това, което е разкрил в себе си.

Той не е бил нито биолог, нито зоолог, не се е разхождал по полята, горите и планините. Нима е видял тези свойства, особено щрауса и другите животни, които по тези краища никога не са обитавали? Всичко това се разкрива в човека.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138338]  

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

От всичко, което e във водата, може да ядете, всичко, което има плавници и люспи във водата, моретата или реките – могат да се консумират. Все пак, онези, които нямат плавници и люспи, в моретата или в реките, от всички гадове водни, от всички живи същества, които са във водата – те са мерзост за вас. И тъй както те са мерзост за вас, не яжте месото им и до труповете им се не допирайте – гнусете се. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 11:9-11:11)

Плавник (снапир – от думата „снеор“) символизира екрана, който отразява светлината, не желаейки да я получава за себе си. А люспите (каскасет) – това е екранът, който се намира над желанието, около тялото. Той не само отразява светлината, но и я превръща от получаваща в отдаваща.

Този вид желание по своето ниво и по мощ е по-малко, отколкото животинското желание, затова те могат да се използват. Във връзка с това те не се нуждаят в допълнителни пояснения, как трябва да бъдат убивани, как да бъде изпускана тяхната кръв, да се приготвят за храна. Рибата може да се яде и с мляко. Тя не се брои за месо. Затова се казва ”нито риба, нито месо”. Тъй като това е друго състояние в човека – много по-ниско, отколкото 4-я стадий (месо).

А желанието, наречено ”животно” – това е много сложна система и трябва да се знае, как то трябва да бъде убито, как да се приготви, за да се употреби за ядене, т.е. да се извиси до ниво ”човек”. Всички желания, неживи, растителни, животински – трябва да бъдат издигнати от нас до такова ниво.

С неживото ниво всичко е много просто: взимаш и определяш става ли за консумация, например, солта, водата, и т. н. Водата може да се опита с помощта на куче: ако кучето я пие, това означава, че и човека може да пие от нея.

С растителната храна трябва да се знае, какво е растението и дали посадените плодни дървета и храсти са навършили три години, след което може да се събират техните плодове.

А ако това е риба, то трябва да има плавници и люспи. При това рибата не трябва да се убива: хванал си я, хвърли я на брега, тя сама умира. Не е задължително да се удря по главата, да се стреля по нея или да се коли. Без значение е как тя ще умре.

Но с животните е по-сложно, защото скокът е огромен – от нивото на риби и птици към нивото на животното. Трябва ясно да се определи, способно ли е твоето желание от това ниво да бъде поправено на отдаване.

Животните се убиват по особен начин – с прекъсване на сънната артерия. Изключение правят само елените. Еленът може да бъде убит и със стрела и пак да се смята, че е (кашерен), годен за ядене. Това е такова свойство.

А всички останали домашни животни се връзват, разрязват им сънната артерия, за да се изтече по-бързо кръвта. След което ги одират, премахват сухожилията (жилите) от задните крака, които е забранено да се използват, отделят горната от долната част, месото нарязват на парчета, осоляват ги, слагат ги под наклон, за да се отстрани кръвта и само след това го варят.

При това, трябва точно да се знае, колко време да се вари месото, за да не остане несварено – това е задължително условие. Такава е процедурата за ползване на животните за храна, те олицетворяват много силни егоистични желания в нас, които се нуждаят от последователно поправяне.

Тези закони са много сложни и детайлно договорени. Ако вземете Вавилонския Талмуд, в него има посветени много трактати, обясняващи приготвянето на храни. Но всички те обясняват как трябва да работим с нашите вътрешни желания, а не как (кашерно) да приготвяме храната, да допуснем в къщи или в ресторанта. Онова, което правим всекидневно – това вече е традиция.

Всички тези правила са написани изключително, за да постигнем нивото ”Човек”.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138327]  

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво означава целият народ да се обедини?

Отговор: Да се обединим означава да се намираме в хармония с природата. Народ, който е постигнал хармония с природата, е свързан вътре в себе си, като цялата природа: неживата, растителната природа и животинския свят.

Всички се съединяват в една система: всички нива и части на природата. Неживата природа поддържа растителния свят, а растенията – животните. Всичко в природата е подчинено на кръговрата и включването едно към друго, представлявайки затворена сфера. Всичко – освен човека.

Хората – това е особено явление на земята, защото те изначално по природа са разрушители. Така е направено специално, за да ни се даде възможност със собствени усилия да се свържем помежду си и с цялата природа в такава, единна, интегрална форма в една обща система.

Хората в такава форма, работещи над себе си, за да се съединят помежду си, а след това да се присъединят към цялата интегрална природа – се наричат евреи (ехуди). Защото те се стремят към единство (ихуд), към съединение, милосърдие и любов.

И постепенно това поправяне трябва да се разпространи между цялото човечество. Започнал го е нашият прародител Авраам, живеещ в древния Вавилон, който събрал всички, които са се съгласили с тази идея и е създал от тях група. Тази група станала основа за народа на Израел.

Следващият етап на напредък на тази група са събитията на планината Синай. Там те приели условието да се обединят, като един човек с едно сърце. Така те се превърнали в народ, народа на Израел, в основата на който е заложено това условие за единство.

Народът на Израел не прилича на нито един народ, сформиран някъде в определена местност и носещ характера на националния ген. Всеки французин може да премине през гиюр и да стане евреин, преставайки да е французин. Тоест той ще приеме условието: да се съедини с народа на Израел.

В наше време такова единство не съществува и това е признак, че все още се намираме в изгнание. Изгнание означава разделение, а освобождение – обединяване на народа. Днес ние не сме народ, а събрани изгнаници.

Реплика: Но мен повече ме интересува конфликта ни с палестинците, отколкото вътрешното разединение в народа на Израел!

Отговор: Но конфликтът между Израел и палестинците е невъзможно да бъде решен без нашето вътрешно обединение. А скоро този конфликт ще се превърне в противопоставяне с целия свят – ще ни бъде невъзможно да излезем извън границите ни.

Събитията ще се развиват така, че ще се озовем в ситуация, когато нищо няма да можем да направим със своите съседи. Те ще могат да ни замерят с ракети, както си поискат. А ние няма да можем да им отвърнем, защото целият свят ще започне така да крещи по нас за всяка жертва от противниковата страна, че Израел ще се окаже с напълно вързани ръце.

Максимум, ще можем да взривим няколко празни къщи на територията на Палестина. Но така не ще спечелим войната.

Израел ще се озове срещу целия свят, а не срещу арабите. Тъй като целият свят е зад арабите и ни заплашват: ”Да не сте посмели да убивате някого!”. А когато арабите убиват евреи, светът не обръща внимание на това. И тогава, какво ще правим в тази ситуация без изход?

Някои предлагат да игнорираме целия свят, да влезем в Газа и да я разрушим цялата. Но доколко можем да си позволим това? Утре ще излезе резолюция на ООН и всички страни ще скъсат с нас всякакви отношения: сътрудничество, търговия, промишленост, банкови връзки. И тогава Израел ще се озове в пълна изолация и това ще ни убие. В днешния свят държавата не може да съществува, ако не е свързана с другите държави.

Въпрос: Но какво да направим, ако ситуацията става все по-лоша? Терористите стават все по-изкусни – излизат от морето, из под земята, отвсякъде! Ако някога ракетите достигаха южните градове, то сега достигат до всяка точка на Израел. А вие казвате, че не трябва да ги унищожаваме, защото ще се озовем в международна изолация?

Отговор: Но ние не можем да сринем Газа с бомби. Всички, които призовават към това, просто си правят политически имидж за кратко време. Всички разбират, че светът няма да ни го позволи. Това е напълно ясно. В света властва международно обществено мнение – мнението на публиката, а не на правителството.

И от целия свят излиза единно мнение срещу Израел. За тази ситуация нямаме никакво решение, освен вътрешно да обединяваме народа. Ако започнем да работим над своите вътрешни отношения в израелското общество, то ще станем пример за целия свят и тези добри отношения ще се проектират върху целия свят. По такъв начин в света ще настъпи спокойствие във всички области, започвайки от семейството, бизнеса и до международните отношения и политика.

И затова няма да се налага да чакаме, докато такова обединение се случи с народа на Израел. Щом само започнем да прилагаме усилия за такова обединение, веднага ще видим как целият свят и дори враждебните ни съседи веднага ще променят своето отношение към нас.

Стига ни да положим едно зрънце на блюдото на везните, в полза на единството на Израел и нашите противници ще прибавят хиляди килограма зърно в полза на обединението и доброто отношение към Израел.

От 421-а беседа за новия живот, 17.07.2014

[140863]

Filed under: Израел днес, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→