Книгата като средство за разкриване

Въпрос: От къде е дошла Тора? Някои хора считат, че тя е била спусната на Моисей свише.

Отговор: Това не е дори концепция, а липса на концепция.

Реплика: Други предполагат, че Моисей сам я е написал.

Отговор: Преди всичко не я е написал сам. Имало е хора, негови ученици, които са я писали в продължение на 40 години, прекарани в пустинята. Нищо тук не излиза извън рамките на обичайното, на известния за нас свят. С изключение на една добавка – разкриването на висшата сила, която обхваща този свят и управлява цялата природа.
Когато казваме, че Тора е била „дадена”, „предадена” на народа на Израел, става дума за постижение. Нямало е никаква ръка, която да е дала нещо свише. Висшата сила е именно сила, а не „небесна полиграфия“, подхвърляща на Моисей свитъци. Нима можем да си представим подобно нещо?

Не, Тора е била записана по обикновен начин. Висшата сила, както и силите в нашия свят, няма да те докоснат с ръце и няма да ти доставят пергамент или хартия. Хората, които са я постигали се запознавали с нейното въздействие, с предназначението и, с целта и – и по този начин с времето са се превърнали в „народ на Книгата”.

„Книга” в дадения случай – е разкриване, първоизточник, с помощта на който можем да проявим неговия автор: кой е той, защо я е написал, какво е искал от нас, отъждествяваме ли се с него или не. Ако живея в този свят, без да виждам или знам нещо повече от него, то Книгата, Тора, за мен е това, което ми е дадено като висш първоизточник, посредством който мога да позная Висшата сила. Ние нямаме каквато и да е връзка с нея, освен чрез Тора.

Ръководство за всички поколения Още…

Filed under: Тора | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Вярно ли е, че човек е подложен повече на отрицателно влияние, отколкото на положително? Колко по-лесно е да се поддаваме на паника и вълнения, отколкото да сме спокойни?

Отговор: Просто не сме научени да противостоим на паниката, понеже винаги ни води злото начало – неговата жажда за власт, за слава, за завист и т.н.

Ако обърнем тези свойства в положителната посока, то те ще ни влияят в същата степен, както и отрицателните и дори повече.

Във всяка ситуация правим някаква равносметка. Помня, когато синът ми беше студент, се предостави възможност да пътешества в Европа. И аз му разреших. Нямаше го вкъщи два месеца. Вълнувах се, разбира се. Това беше преди повече от 20 години, когато още нямаше мобилна връзка.

По-късно се отправи към Далечния Изток, в много опасни места, в Южна Америка. Как можех да не му позволя това? Поставих се на негово място. Как по друг начин, на 17-18 години ще може да опознае живота? Бях длъжен да разреша, въпреки че, разбира се, се безпокоях. Още…

Filed under: Възпитание на децата, Здраве | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Има ли някакви шансове за успех човек, който учи просто по инерция? Той не изоставя съвсем материалния живот, макар че той също не го привлича. Но от друга страна, вижда че кабала за него е твърде голямо предизвикателство и не вярва, че ще може някога да стигне до разкриване на Твореца.

Отговор: Не е възможно да се учи по инерция. Всеки преживян миг изисква разход на енергия. Когато човек се учи, му въздейства висшата светлина и го удържа. Явно за него е нужно да премине през такъв период. Има периоди, когато човек въобще се превръща в безжизнено тяло: в материалния свят той вече се е отучил да живее, а в духовния още не е започнал.

Въпрос: Имам впечатление, че с години може да бродим на границата на духовния свят и така и да не достигнем до молитва?

Отговор:  Не, това зависи от теб, от обкръжението. Повярвайте, говоря на основа на практическия ми опит: не може периодът на подготовка да продължава безкрайно. Няма състояние което да продължава вечно.

В действителност всеки миг, в който ти съществуваш, някак е свързан с духовно напредване, светлината ти въздейства, и капка по капка ти влива духовна сила. Само че, тя трябва да се натрупа до необходимото ниво, а за това е нужно  време.

И ако искаш бързо да достигнеш до разкриване, трябва да го ускориш. Но не може да бъде така, че чашата никога да не се напълни. Това не се случва. Всъщност е необходимо да се знае само едно: как да се свърже групата с целта.

Аз искам да ям супа, а на мен ми казват: „Тогава си донеси чиния!“ Но аз нямам чиния, къде тогава да ми налеят супата? Чинията – това е групата. Ако не се включа в групата, нямам в какво да получа духовното. Трябва неразривно да свържа групата с постигането на целта, с разкриването на Твореца. Още…

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: В устната Тора е казано, че фараонът изпраща на народа на Израел своите шпиони. Какво се подразбира под „шпиони“?

Отговор: Шпиони са всички мисли и желания, които започват да се пробуждат в човека в процеса на неговата духовна работа, напомняйки му за предишния живот: за житейските радости, грижата за собственото благополучие, за участието във всички действия на материалния свят. Всекидневната рутина изведнъж става много желана и ти се струва сладка, привлекателна, топла и надеждна.

Въпрос: Казано е, че народът все пак е издържал натиска на шпионите и част от тях убил, а част отблъснал назад. Какво в мен е това „убиване на шпионите“?

Отговор: Всички възникващи в нас егоистични намерения, желания и мисли трябва да се убиват, тоест да се разкъса връзката с тях, да се изхвърлят от главата, и тогава те умират. Колкото повече мислиш за нещо, толкова повече захранваш с енергия този обект и той няма да те напусне.

Още повече, не трябва даже да го ненавиждаш, така ти също го подхранваш, радвайки ненавистта. Например, когато двама човека се ненавиждат един друг, у тях възниква вътрешен подем, усещане за борба, живот. А когато ти просто „отрежеш“ своята ненавист към някого, преставаш да я усещаш и така я спираш.

Ето защо, насочвайки се точно към целта, ти „убиваш“ всички свои животински желания и мисли, които през цялото време ти идват, стараейки се да те отклонят от духовния път.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 23.04.2014

[151694]

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment/Ask Question→

Авраам прокарал ясна граница между истината, природата, човешкия разум, който я изследва, възможността да напредва към човешката степен, която отличава човека от животното – и от друга страна, всевъзможни мистики и вярвания. Това дори не е религия, в която всичко е доста строго организирано и не са някакви тъмни суеверия.

Съществува откритата от Авраам наука кабала, даваща на човека знанието за Твореца и съществува религия, където също действат ясни закони, поставящи човек в твърди рамки.

Религия – това са обществените рамки, които изцяло обвързват човек и не му позволяват да своеволничи. Това е определен допълнителен пресинг с обещана награда или наказание, в този и/или в бъдещия свят, в рая или ада.

Но между тези две основни течения: кабала, (наука за висшата сила) и религиите, съществува определена сива област. Тя възниква, защото хората вече не се задоволяват от простите религиозни рамки, и се опитват сами да разберат: каква е съдбата ми, какво ще стане с мен, как мога да успея в живота и да се предпазя от нещастията?

В тях възникват практически въпроси. Те не питат за бъдещия свят, който ни обещава религията, а за своя ежедневен живот. За тях е важно да успеят днес и те търсят всякакви средства за това: благословения, амулети, които да могат да защитят децата им и самите тях – прости символи, които предават на човек увереност и надежда за бъдещето. Още

Filed under: Кабала | Add Comment/Ask Question→

Началото е в постинга Свят, който няма място

Въпрос: Мога ли да се намеся в кода на висшето управление, който се спуска към мен във вид на букви? Във всяка друга система, ако аз пиша кода, то определям как ще се държи материала на тази система, какви процеси ще протекат…

Отговор: В този код е написано всичко. Но заедно с това, в него има и промеждутъци, където ти можеш да внесеш своята реакция. Тоест, не се движиш сляпо като робот, без всякаква свобода на волята, подчинявайки се на този неизменен закон, на тези сили, които те управляват.

Приемаш върху себе си тази програма, която действа в теб, но тя ти оставя място за твоята независимост.

Именно това се изисква от теб – да разбереш тези букви и да ги внесеш по правилен начин в тези най-пусти места, които са ти оставили, отпечатвайки текста.

Тези места трябва да запълниш със своите букви, така че с автора на текста да работите в унисон, помагайки на тази програма да се развива прекрасно и добре по Неговото и твоето желание.

Въпрос: Излиза, че буквите могат да се разделят на две отделни части:

1. букви, отпечатани върху мен, които определят какво ще се случи с мен
2. букви, които добавям сам, когато разбера тази мъдрост на буквите, започвам активно да участвам в този процес и пиша тези букви сам.

Това означава, че се уча да властвам над това, което се случва с мен в моята реалност?

Отговор: Вярно. Защото, какво означават пустите места в този текст, в тази програма? Дават ти две сили свише – сила на получаване и сила на отдаване, за да можеш да ги съвместиш помежду им така, че да запълниш промеждутъците вътре в текста.

Следва продължение…

От 479-та беседа за новия живот, 21.12.2014

[151295]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Език на кабала | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Знаците на зодиака и съдбата, това е вълнуваща тема, която интригува и е много неразбираема. Влияят ли звездите на нашата съдба, възможно ли е да я предскажат и какво може да се направи с това знание?

Нали, най-сложното в живота е неговата непредсказуемост. Живеем, не знаейки какво ще се случи с нас в бъдеще, какви сюрпризи ни подготвя съдбата.

Човек не може да управлява своя живот. И затова астрологията, която сякаш може да предсказва по звездите характера на човека и цялата му съдба, толкова интересува хората.

Астрологията е била известна още в Древен Египет, в Древна Гърция, на Изток, в Индия, в Китай, а също и при американските индианци. И в наши дни също много вярват, че има връзка между звездите на небето и състоянието на човека. Наистина ли, съществува такава връзка?

Отговор: Цялата Вселена се развива постепенно, стъпаловидно и човекът е последният етап на нейното развитие, най-развит от всички. Но именно, защото човек е развит повече от животните и притежава такъв разум и чувства, с които може все повече да разкрива природата, се чувства много уязвим.

Казано е, че „двудневното теленце, вече се нарича биче“ защото едва родило се, то вече притежава такъв разум и чувства, като възрастния бик. Знае какви растения може да яде и какви не трябва, и не пада от височина, за разлика от малкото дете, което е необходимо дълго да обгрижваме и възпитаваме, докато не поумнее.

Ако детето не бъде възпитавано , то ще израсне като животно. Но ако му предадем целия човешки опит, натрупан за дълги години, то ще бъде човек на това ниво, до което са му дали да се развие. Човекът се развива сам и в тази степен разкрива света.

Затова човекът е много чувствително същество, защото е задължен фино да усеща природата. Силен е с това, че е способен да изгражда за себе си системи, защитаващи от неудобствата на природата. Човекът е изнамерил огъня, изобретил е електричеството, научил се е да отоплява жилището си, да осветява нощния мрак. Научил се е да установява връзка на огромни разстояния, измислил е интернет.

Човекът е усъвършенствал природата, добавяйки в нея всички удобства, които не са му достигали. И в същото време, самият той не се е изменил много. Очевидно е, че съществуват много точни граници на човешките възможности.

Можем по всякакъв начин да усъвършенстваме своя бит, но не е по силите ни да отговорим на най-съществените въпроси: „Каква е моята съдба? Какво ме чака в бъдеще? Кога ще умра?

Какво е било с мен до моето раждане и какво ще бъде след смъртта, тоест, какво се случва извън границите на този живот?

Защо съм срещнал в своя живот, именно тези хора, които ме обкръжават? Защо съм се родил именно с такъв характер, с такъв пол, в определена страна и в определена епоха?“ Още

Filed under: Без категория | Add Comment/Ask Question→

Системно форматиране

Въпрос: Не за първи път наблюдаваме, как нов чoвек попада в политическата система с искрено желание за благотворни промени, но се оказва в порочен кръг.

За да постигне резултати, той трябва да действа по правилата на системата – и тогава тя започва да го „форматира“, докато духът на нововъведенията в него не се замени със застоялата атмосфера на старите рамки. Може ли да се избегне това? Може ли да бъде иначе?

Отговор: Не. В рамките на старата система ние нямаме никакви шансове. Попадайки тук, човек преминава през неизбежно „прекрояване“ и вече не поражда нищо качествено ново.

Въпрос: В последния, 19-ти Кнесет, (Израелското Народно събрание – б.п.) влязоха 53 нови депутати – почти половината от състава му. Първоначално те бяха мощна сила, стремяща се към промени. Но, в крайна сметка, принципно, нищо не се измени. Това е нелогично?

Отговор: В егоистично, развалено общество политическото ръководство е егоистично и развалено повече от всички. Нали лидерите са избрани по критериите на точно това общество като най-успели негови представители. Те са огледалото на народа. „Те” това сме ние, само че в прогресия.

Системата ги „поглъща“, подобно на машина за унищожаване на документи, и ги „изплюва“ вече други. Човек трябва да общува, да играе своята роля, да се занимава с дела, да се изказва в медиите, да заседава, работи, съблюдавайки всички съществуващи норми. Друг изход няма за него – така или иначе, той попада в много твърда система и е принуден да се адаптира към нея. Иначе тя „не го слуша“, не може да се съобразява с него.

Отначало го приветстват горещо, а после, когато повдигне дума за нещо конкретно, му казват: „Не, при нас редът е друг. Да, разбира се, нужни са промени, но трябва да се действа по правилата, да се отчитат различните интереси и сфери на влияния…“

В крайна сметка системата прави от човека това, което и е нужно, не оставяйки и камък върху камъка така, както са били по-рано. „Преформатират“, „смилат“ го, като дървена кукла: била една кукла – станала друга.

След половин година от такава аклиматизация в системата, човек забравя, какъв е бил по-рано. Той вече не е същия, вече не помни грандиозните замисли – да кажем, за поевтиняване на жилищата или хранителните продукти. Още повече, че му дават да управлява тези структури, в рамките на които може да намали цените и той, оглавявайки някое министерство, нищо не може да направи. Още

Filed under: Възпитание, Израел днес, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Да си представим, че при нас в студиото има 10 човека от най-различни слоеве на обществото: мъже и жени, които искат да се справят със своите тревоги и вълнения. Как може да им се помогне да намерят точката на равновесие: да не бъдат безчувствени като камък, но и да не раздуват до крайност всякакви дреболии?

Отговор: Важно е всеки един човек да се разглежда като малка индивидуална система, намираща се в равновесие с общата система, в която индивида съществува.

Очевидно всеки от 10-те члена на групата усеща необходимостта да промени своя живот. Преди всичко, на тази група хора и е необходимо да си представи своето прекрасно бъдеще. Да поиграе на подреден, спокоен живот, в който всички наоколо излъчват надежда, увереност, топлина. Ако всеки се намира под въздействието на своето малко обкръжение, то съответно всички ще започнат да се отнасят по друг начин към живота.

Въпрос: Как да се впечатля от обкръжението?

Отговор: В него трябва да се чувствам малък сред големи, подобно на това както детето се чувства до родителите си. Преди всичко е нужно да уважавам това обкръжение, да го считам важно и велико, да се уча от него. Това е първото.

Второ, трябва да чувствам себе си по отношение на тези хора голям, даващ. И започвам да играя на това, че съм спокоен и уверен човек. Даже ако в живота далеч не съм такъв, все едно, включвам се в играта: „Хора, всичко е наред. Хайде да погледнем ситуацията от друга страна.“

При това не трябва да наричаме такова поведение несериозно – ние просто неутрализираме своите с нищо неоправдани реакции на външните фактори, които някой умишлено раздува, желаейки да ни продаде нещо или само да привлече вниманието ни. Ако всички присъстващи тук спазват правилата на играта, всеки внезапно ще почувства, че където и да се намира, хората са привлечени от него като с магнит, защото той излъчва увереност в утрешния ден.

От 87-та беседа за новия живот 21.12.2012

[151554]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве | Add Comment/Ask Question→

Началото е в поста Свят, който няма място

Цялата материя желае да се наслаждава – неживата, растителната, животинската природа, хората. Осъзнато или неосъзнато, но всички искат само едно, да им бъде хубаво във всеки миг. Това е единствения естествен стремеж на всеки.

Въпрос: Сега аз се стремя да ми е хубаво. Как с това са свързани буквите?

Отговор: Буквите се намират в твоята материя, желанието за получаване, и отпечатват върху нея своя печат. Буквите идват към нас във всеки миг. Точно като клавишите на пишещата машина, те през цялото време чукат по твоя материал, желанието да се насладиш, и ти постоянно получаваш всевъзможни впечатления, желания, мисли. И така е за всичко.

Въпрос: Но как буквата чука по мен? Къде?

Отговор: Сега ние се намираме в телевизионното студио, около нас работи снимачната група, а зад стените му се случват други събития. Всичко това отпечатват буквите в материала – нежив, растителен, животински и човешки, за да съществува всичко и да се развива в някакво направление.

Всички нас ни привеждат в действие с помощта на това, че някой свише натиска клавишите на своята печатна машина, отпечатва текста, и съгласно този текст действаме. Това е както програмен код в компютъра.

Въпрос: И този код ме привежда в действие?

Отговор: Да. Той определя какво ще пожелаеш, какво ще помислиш, какво ще решиш, какво ще направиш, и какво ще се случи. Всичко се случва в този код. Всичко! Затова всички искат да знаят буквите, но им е неизвестно какво са те.

Следва продължение…

От 479-та беседа за новия живот, 21.12.2014

[151292]

Filed under: Възприемане на реалността, Език на кабала | Add Comment/Ask Question→