И говорил Бог, обръщайки се към Моисей на планината Синай, така: «Говори със синовете на Израел и им кажи: когато дойдете в страната, която Аз ви давам, в съботата, земята трябва да се посвети на Бога. Шест години сей полето и шест години режи лозата и събирай плодовете на тази земя.

А в седмата година ще бъде събота за покой за тази земя, събота за Бога: не засявай полето си и лозата не зарязвай. Това, което самичко ще израсте готово за жътва, не ожънвай и лозите със зрялото грозде не обирай, необходим е покой за земята. [Тора, „Левит“, „Бе-ар“, 25:1-25:5]

На пръв поглед ни се струва, че в главата «Бе-ар» («По хълмовете») са дадени законите, учещи как да се отнасяме със земята, да отглеждаме растения, да се занимаваме със селско стопанство.

Но от гледна точка на вътрешните ни желания, които се делят на нежива, растителна, животинска и човешка природа (четири степени на егоистични желания) то ще можем да разберем как да се настроим правилно в духовната работа.

Например, желанията на неживо ниво не се развиват или се развиват, толкова бавно, че за периода на съществуване, т.е. пълния кръгооборот на живот, аз не чувствам тяхното развитие.

Към «неживото» се отнасят желанията за самосъхранение на постоянно ниво. Аз не искам те да се променят, но за това трябва да положа усилия.

Да предположим, че трябва да се удържам в постоянна любов и грижа към приятеля си. Тоест моето ниво на взаимодействие с него е постоянно и то се отнася до неживия стадий, тъй като не го развивам. Но самото ниво се развива.

Тъй като през цялото време работя над него постоянно, благодарение на това, то прогресира и взаимоотношенията с приятлите ни се променят. Оставайки неживи, непроменящи се по характер помежду си, те се издигат на все по-високо ниво. И затова взаимната ни любов, взаиммното включване един в друг, разбирането, съдействието през цялото време стават други.

Въпрос: Ако взаимоотношенията между приятелите се издигат на все по-високо ниво, това означава ли, че те стават по-здрави?

Отговор: Те укрепват, но благодарение на това, че ние насочваме всички действия да поддържаме постоянството на нашите взаимоотношения. Представете си, доколко неживото ниво в действителност е живо, защото то се отнася не към обкръжаващата външна природа, а към мен.

Въпрос: Какво тогава представляват растителните желания в нас? Казано е, че шест години трябва да засявам полето, а на седмата да събирам реколтата?

Отговор: Това означава, че преработвам растителното ниво на желанията, т.е включвам собствените си действия, мисли и желания в максимално съхраняване на отношенията с приятелите в двустранното единение, във взаимно поръчителство.

Развивам ги на следващите нива – издигайки ги от неживото стъпало към растителното, а след това на животинско и човешко. И през цялото време на тези нива аз следя, всички мои действия да бъдат неживи, съхранявайки постоянно ниво на взаимоотношения.

А на седмата година – има особено действие, когато благодарение на това, че съм извършил работа над всички свои шест параметъра (хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод) получавам свише следващото ниво на подем на поредното стъпало.

Аз прескачам на него, като цифра в измервателен уред, без да прилагам каквито и да е допълнителни усилия от своя страна. На седмата година не правя нищо, всичко достига до мен свише.

С други думи, неживото ниво само ни се струва неживо, тъй като от него произлизат всички останали степени. За да напредваме отначало трябва да работя именно с неживото ниво, което символизира земята.

След това с растителното ниво в земята, за да израсте определен продукт със собствено хранене. За това аз разоравам и засявам полето с помощта на особен вид от животинското ниво (животни). И всичко това го правя с цел да бъде в полза на човека.

Получавайки плодовете на земята, аз трябва да ги превърна в храна за земята под формата на торене. Това се извършва или чрез животните или чрез растителното ниво. След това ги превръщам в храна за растенията, за животните и за човека.

Излиза че, неживото ниво дава чрез себе си храна за целия цикъл. Затова, когато достигам до седмата година, аз не работя сам, тъй като тогава се включва малхут, която действа на отразената светлина и пронизва надолу всичко, което съм направил. Така, сумирайки цялата извършена работа, човек встъпва в контакт с Твореца.

Затова седмата година се нарича „годнина на Твореца“. Всичко, което съм направил със свои усилия, се излива в тази година в получаване на силата на светлината, която ме издига на следващото стъпало.

Аз не мога да се издигна на нея сам. Реализирайки в себе си всички усилия над четирите вида желания, аз завършвам работата и тогава сработва щракването (седмата година) която ме довежда до следващото стъпало. А на него се случва същото нещо, но под друго качество и преживяването е съвсем различно.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 16.07.2014

[155165]

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Изследване: Оказа се, че съществуването на живота противоречи на теорията на вероятността на която и да е планета във Вселената, включително и на Земята.

Днес са ни известни повече от 200 параметъра, които са необходими, за да може планетата да поддържа съществуването на живота. Всички тези параметри трябва точно да се спазват, в противен случай всичко ще се разпадне.

Ако не беше близо масивната планета като Юпитер, чието притеглене привлича астероиди, хиляди пъти повече астероиди биха падали на повърхността на земята“ – се казва в статията.

Но ние съществуваме. Биха ли могли всички тези многочисленни параметри случайно да бъдат толкова идеални? – Астрофизиците изясниха, че силата на четирите основополагащи взаимодействия (гравитационно, електромагнитно, ядрено и слабо ядрено) са били предопределени за по-малко от една милионна част от секундата след Големия взрив. Ако която и да е от тези величини е била малко по-различна, Вселената не би могла да съществува.

Реплика: Существуването на висшия разум с план на творението, с предопределение, със система за управление на творението – не отрича наличието на свободна воля в творението. Кабала разкрива природата на Твореца и всичко, което е създадено от Него, за да позволи на всеки човек да достигне пик на познанието, на вечността и съвършенното съществуване.

[151160]

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Отговорете кратко и просто: какво е това душа?

Отговор: Душата е желанието да обича и да отдава, което човек развива в себе си, започвайки да усеща в това желание духовния свят.

Сега имаме само желание да получим и да се насладим, да притеглим към себе си всичко, което ни се струва хубаво. А желанието за отдаване означава, че се включвам в желанието на другите хора и започвам да ги напълвам, получавайки с това своя душа.

Всъщност душата се намира извън моето тяло, а не вътре в него, тоест аз отъждествявам  себе си не с този свят, а със своето желание за отдаване – излизам от себе си и усещам външната реалност. По такъв начин, започвам да възприемам духовната реалност, следващата степен.

Баал а-Сулам пише: „Всеки човек е роден, само заради придобиване на съвършената душа, напълнена със светлината на Твореца, и е готов за неразрушимо и вечно сливане с Него“ („Плодовете на мъдростта“, „Беседи“, статия „Сътворение на душата“).

От програмата на радиостанция 103FM, 01.02.2015

[155149]

Filed under: Без категория | Add Comment/Ask Question→

 

Изследване: Когато хората чувстват себе си добри, те вършат лоши неща. Добродетелта и коварството вървят ръка за ръка.

Клиентите с лични торби купуват повече продукти от тези, които използват безплатните торби от магазина – тенденция да се поглезят за добродетелта (че не ощетяват магазина с безплатни торби).

Живущите в по-големи къщи получили съобщения за пестене на вода и ежеседмична информация за потреблението си. Като резултат тяхното потребление паднало с 6%. Но за сметка на това се увеличило потреблението им на електричество – т.е добродетелта се покрила с друг егоистичен акт.

Накрая се оказва, че най-добрия начин да бъдат заставени хората да правят добро е – да ги накарате да почувстват себе си лоши.

Реплика: Именно така и работи върху нас Природата (по пътя на страданията), и така призовава да се постъпва кабала (по пътя на светлината) – чрез осъзнаването нищожността на собствената егоистична природа, от която в такъв случай се появява възможност – да се избавим!

[155187]

Filed under: Възпитание, Деца | Add Comment/Ask Question→

 

Хората започват да се разочароват от съвременната наука. Колкото и открития и да е правила, в крайна сметка виждаме, че нейната помощ е във вреда.

Науката ни даде множество лекарства, но от друга страна, медицината се превърна в световна индустрия, която не винаги поставя пред себе си за цел да излекува пациентите.

Науката ни позволи да произведем продоволствия в изобилие, но половината свят гладува.

Науката създаде цяла армия машини, които са способни да заменят човека в почти всички области, но милиони хора са принудени да се превиват от работа понякога за стотинки, а безработните напротив, остават без нищо и полека лека отпадат от живота.

Ние не сме подсигурени. Всички наши текущи постижения в действителност водят към завършек на определен исторически период. И днес, в началото на 21 столетие, става очевидно, че той е бил нужен за да разберем: че нито науката, нито техниката, нито съвременната жизнена философия – нищо няма да ни донесе късмет.

Нямам шанс за добър живот, а главно, няма шанс да престанем лицемерно да отвръщаме поглед от собствения си край. Тъй като искам не просто да изчезна в края на годините си, а да разкрия вечния живот. Но не. Максималното на което съм способен – е по-малко да се огорчавам в дадения миг, да използвам различни „примамки“. Такъв е живота ни.

Днес човечеството прави изводи: защо, за какво ни е всичко това? И затова настъпи време за разкриване на науката кабала. Тъй като толкова много знание за общата система, толкова много наука, изучаващи нейната програма и способи за нейната реализация действително струва нашето внимание. Без нея няма да намерим истински отговор нито на един въпрос.

Към това ни навежда анализа на изминатия път. Изминаха 5774 години от времето на Адам. Стотици хиляди години съществува рода човешки. И какво следва? Какво постигнахме в своето развитие? Радостта в живота ни повече ли е? Увереността? По-добре ли му е на човек в този свят? Знае ли той въобще защо живее? Или просто съществува за да поддържа биологичната си жизнена дейност, за да страда тялото по-малко?

Колко нещастен е той в подчиняването си на „животинските“ нужди на своя организъм, в постоянно служене на него: сега го слагам да спи, сега хо храня, мия, доставям му наслаждение… През целия си живот той се грижи за своето „животно“, което в крайна сметка все едно умира.

И за това ли живеем? За това ли отиват знанията ни, рисурсите на нашата личност? Нима човекът в мен живее, за да храни „животното“?..

Но сега човек има възможност да разкрие науката кабала – и тогава той ще разбере какво е придобил.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 18.08.2014

 [141747]

 

 

 

 

Filed under: Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Авраам e бил въплъщение на Адам Ришон. Разкаял се Авраам и разбил идолите, на които се покланяли хората и цялата храна, която поставяли пред тях.

Той е поправил това, което е нарушил Адам и Терах и съкрушил греха  и изграждането на злото, издигнато  от тях, т.е. изграждането на клипот, възникнало в резултат от прегрешенията на Адам, и установил господството на Твореца и Неговата Шхина над целия свят. [Книга Зоар. Глава „Бе – ар”]

Адам Ришон – това е структурата на единствената сътворена душа, която след разбиването е претърпяла огромни изменения. Отначало тя е съществувала в състоянието „хафец хесед”, т.е. нищо не е получавала и не е изисквала за себе си. Такова състояние се нарича „райска градина” или „ангел”.

Ангелът е сила, в която няма абсолютно никакъв егоизъм. Той изпълнява всякаква работа, необходима на общата сила на Природата. Казано е, че ангелът е част от Твореца. Той се управлява от висшата сила, която движи цялото мироздание към целта – към постигането на свойството на отдаването и любовта.

Въпрос: Има ли в нас запис на състоянието „Адам Ришон”?

Отговор: В нас има запис („решимот”  – духовни гени) на всички състояния. Тъй като сме се спуснали в нашия свят от духовното ниво на абсолютното съвършенство, и сега, използвайки миналите записи, съхранили се в нас, трябва сами да се издигнем нагоре, но съзнателно, привличайки към себе си висшата сила и поправяйки се с нейна помощ. Тази сила се нарича „Тора” от думата „ор” – „светлина”.

Ние получаваме висшата светлина стъпаловидно, тя идва към нас постепенно, според мярата на нашия подем. Системата на висшето излъчване, въздействайки ни, ни формира, издига и поправя, съвместявайки отново всичко в една обща  структура, която се явява същата обща душа, първоначално създадена в мирозданието.

И в това се заключава историята на нашето слизане отгоре надолу. Издигането отдолу нагоре започва с това, че общата душа „Адам” се е разбила и открила себе си като абсолютно егоистична, непригодна   за контакт със светлината – с Твореца. Това се нарича „грехопадение и изгнание от райската градина”.

Творецът изчезнал от усещанията на хората и те останали да блуждаят в земната тъмнина. Затова сега се намираме в нашия свят абсолютно разбити, разединени, отдалечени един от друг.

Двадесет поколения кабалисти след Адам са се опитвали да поправят това състояние. Но десетте първи поколения, осъзнавайки своите проблеми, не могли нищо да направят докато не се появил Ноах. Той се спасил по време на Световния потоп на Земята, докато мнозинството от хората загинали.

Но това не е гибел, а почистване. Защото гибелта като такава не съществува. Загиналите хора олицетворяват егоистичните желания, които ние сега не можем да използваме. Затова се счита, че те умират. Но след това те се възраждат в правилния си вид и се появяват уж следващите поколения.

Това са същите тези желания, които са преминали стадия на своето почистване чрез гибелта в предишния си егоистичен вид, и сега се възраждат в алтруистичен. По този начин следващите десет поколения след Ноах – това са вече поколенията, доближаващи се до Авраам, към осъзнаване на правилното духовно движение.

Последното стъпало преди Авраам е неговият баща Терах. Терах – това е усещането на егоизма, който ние искаме да използваме и да се наслаждаваме чрез него, а Авраам – е осъзнаването на злото на този егоизъм, т.е. неговата обратна страна.

Авраам и Терах представляват едно единно цяло, но само частта „Терах” желае да работи с егоизма, а частта „Авраам” вече разбира, че не трябва да работи с него, че това е гибел.

И затова те се откъсват един от друг. Авраам променя отношението си към живота, към света, което се нарича Терах, и става Авраам [„ав” – „баща”, „ам” – „народ”], което означава „баща на народа”. Тоест, той става праотец на всички тези желания, които в крайна сметка ще се поправят.

[154969] 

Filed under: Древен Вавилон, Духовна работа, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение: Кризата продължава и продължава. Заседнахме по средата на екзистенциалната пустиня. Нима с това ще свърши животът ни, живота на нашето „изгубено“ поколение?

Днес ние създаваме бъдещето, намирайки се в края на историческа епоха, изпълнена с велики идеи и поразителни метаморфози, водещи към щастлив живот.

Ако искате без да се замисляте да трупате „печалба“, дайте ни тогава истинска възможност да влияем на човешкия живот. Революцията в представата за това, какво е процъфтяване и достатъчност и за какво са нужни тези усещания, трябва да бъде включена в концепцията за цялостност и блясък на осъзнатото битие. Искате да изцелите душата си? Изцелете света.

Реплика: Подобни текстове се носят из мрежата, но никой няма ясен план. Има нещо като логически правилни текстове, но при внимателно четене веднага се откриват пропуски, с нищо необосновани призиви и пр. Но е добре все пак, че хората търсят изход за всички нас. В крайна сметка те подготвят себе си за разбиране на методиката на кабала.

[155054]

Filed under: Без категория | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Съществува ли висш съд, който определя къде ще попадне човек след  смъртта си: в рая или в ада?

Отговор: Ние се намираме в строга система, укрепена с железни връзки. Това е програма, която обхваща цялото мироздание.

Със своето поведение, зависещо от свойствата на човека и неговото обкръжение, той оказва влияние върху системата и усеща нейната съответна реакция върху себе си.

Това се нарича съд и милосърдие. Според това, как човек въздейства на системата, така и тя реагира и му въздейства. В това се състои целият „висш съд”.

Затова е необходимо да се учим как да се държим така, че да й оказваме само положително въздействие.

Въпрос: Получава се, че рая и ада ние усещаме тук и сега, а не някъде след смъртта?

Отговор: Правилно! Няма друг рай и ад освен тези, които се намират тук, в този свят. Аз сам определям къде  се намирам: в рая или в ада. Ако постановя, че моето егоистично желание е адът, защото то добре ме пази под себе си и не ми позволява да достигна вечен живот, тогава аз ще се чувствам в ада.

Забележително е, вие че сте разбрал това! Следователно, сега ще се постараете да се откъснете от егоизма си, и да достигнете този рай – т.е наистина ще започнете да усещате себе си във вечния и съвършен свят. Ще почувствате, че живеете в рая и не се вълнувате за тялото си.

  [155081]

Filed under: Без категория | Add Comment/Ask Question→

 

[154827]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

 

Тора, „Левит“, 23:01 – 23:02: И заговорил Бог, обръщайки се към Моше: „Говори със синовете на Израел и им кажи: Божиите празници, които трябва да нарекат свещени събрания, това са Моите празници…“

 Свещени събрания на различни нива – това са празниците.

Преди да се съберат заедно, хората трябва сериозно да се занимават с духовна работа, опитвайки да се обединят. Този период се нарича разстояние между празниците. А периодът на обединяване на масите към ново по-високо ниво на единство между себе си олицетворява празника.

Тора описва какви жертви са направени, т.е. над какво ниво на егоизъм хората трябва да се издигнат, за да създадат определен стил на свещено събрание, което се нарича Песах, Шавуот, Сукот и т.н.

Въпрос: От духовна гледна точка, към какво водят човека веригата от празници?

Отговор: Към достигане на пълно съвършенство.

От всички празници има два най-незабележими: Шавуот и Пурим. Струва ни се, че има нещо особено в празникът Шавуот (получаването на Тора). Той продължава само един ден, през който се четат много малки откъси от молитви и се ядат млечни храни. Но получаването на Тора е огромен празник! Какво би могло да е по-важно от това?! Обичаят да се яде млечна храна на този ден произлиза от факта, че той символизира свойството отдаване, свойството разпространение на Тора.

А към Пурим ние се отнасяме като към някакъв детски празник. Това са двата най-скрити празника, защото трябва да бъдат достигнати чрез много сериозни вътрешни усилия. Като правило, колкото по-високи, по-дълбоки и духовно по-силни са някой състояния, толкова те са по-дискретни, скрити и скромни.

Реплика: Ние винаги говорим много за празника Песах, изходът от Египет, но това е само началото…

Отговор: Това е началото на всички духовни състояния. А също е и началото на годината, началото на месеца и началото на всяко изчисление в духовната работа.

От ТВ програмата „Тайната на Вечната Книга“, 28. 05. 2014

[154327]

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment/Ask Question→