Entries in the '' Category

В какво училище ще учат нашите деца?

Понятието “училище” в съвременния му смисъл се появява едва през втората половина на XVIII вek по време на индустриалната революция. Повсеместното преминаване към машинно производство създаде огромно търсене на работници и училището започна да осигурява „на конвейр“ работна ръка за индустрията.

Но днес този модел е не само остарял, той отдавна е изживял своята потребност! И не става дума за това, че изискванията към работещите в предприятията са се променили.

Принципите на училищната система са сбъркани от самото начало. Те не възпитават у детето правилно отношение към себе си и към света. Резултатът от това е плачевен и ние го виждаме с очите си: образователното ниво е по-ниско от всякога, нивото на насилие и омраза между нас е извън граници, семействата се разпадат, състоянието на екологията е катастрофално… Можем да изброяваме дълго.

Ето защо днес се нуждаем от напълно нов подход към възпитанието и образованието. Какъв е той? На първо място, това е промяна на приоритетите – възпитанието да изпревари обучението.

Защо? Защото без това е невъзможно да оцелеем в новия, глобален, интегрален свят.

Трябва да заменим всички наши образователни програми “Опазване на околната среда” с образователни програми “Човекът, като неразделна част от природата”. В края на краищата не става въпрос за почистване на природата от замърсяване или за възстановяване на екосистемата, а за създаване на интегрална система, в която всичко е “една природа”, а не “човек и природа”.

Нуждаем се от нова парадигма на света, която да внуши на всички разбирането, че благосъстоянието на всяка клетка и всеки орган, от индивида до държавата, зависи от сътрудничеството и грижата за общото благо.

Във всички образователни институции, от детските градини до университетите, в учебната програма трябва да се въведе нов предмет – взаимна отговорност или взаимно поръчителство.

Ето и основните му принципи:

Възпитание на индивида

Предназначението на училището не се ограничава до предаване на сухи знания за получаване на диплома. Училището трябва да възпитава човек, който разбира обективната реалност на света и който да може да преодолява отчуждението, да умее да изгражда силни и здрави връзки с другите хора.

Влияние на обкръжаващата среда

Детското обкръжение е основният фактор, който оказва влияние върху детето. Ето защо е необходимо да се създаде мини-общество сред децата, малко семейство, в което всеки да се грижи за всеки . Детето, израснало в такава среда, разбира колко е важно да се изгражда същото общество и извън класната стая. Децата растат под влиянието на родители, учители, средства за масова информация и външното обкръжение. В повечето случаи примерите, които детето получава от тази среда, не съответстват на принципите на поръчителството. Ето защо трябва да се погрижим на детето да се дават положителни примери.

Възпитателят

Не учителят е този, който управлява образователния процес, а възпитателят. Той трябва да бъде възприеман от учениците като “един от тях”. Само тогава той ще може постепенно да повишава нивото на тяхното съзнание. Принципът “един от нас” работи добре, когато децата и възпитателите общуват „в кръг„ и разговарят като равни.

Удължен учебен ден

Учебният ден продължава в групова допълнителна подготовка. През целия ден децата са заедно във всички дейности – учене, отдих, хранене и игри.

Общият успех

Успехът на възпитателния процес се определя от постигането на уважение един към друг и интегриране в единна хармонична система. Успехът на всяко дете се измерва с приноса му към обединението на общността и с резултатите, постигнати от групата като цяло. В такава хармонична система, всяко дете може да намери своето специално място и да реализира скрития в него потенциал. Така се създава среда, в която цари приятелство и сътрудничество, вместо съперничество.

Стил на учене

Необходимо е да се редуват  традиционният стил на учене по маси и чинове, с ученето в кръг. 

Малки учебни групи с няколко преподаватели

За предпочитане е всяка група да бъде придружавана от двама преподаватели и психолог, специализиран в областта на груповата и социалната психология.

Ролята на учителя

Учителят обучава децата и заедно с тях преминава през училищната програма. Той трябва да бъде възприеман като приятел, а не като страшилище. Изкуството на учителя е да създаде особена атмосфера на любопитство, в която децата са нетърпеливи да научат повече за света. Добре работеща техника е обсъждането в общи беседи.

Учене чрез игра

Чрез играта децата се развиват и разкриват взаимовръзките в материята. Чрез играта детето опознава света по-добре, тъй като най-успешното учене е ученето чрез преживяване. Ето защо  е необходимо да се използват игрите като основен метод при работата с деца. Принципите, които са заложени в него са: моят успех зависи от другите, успехът на другите зависи от мен, за да постигнем резултат, е необходимо да вървим един към друг.

Образователни екскурзии

Веднъж седмично да се организират екскурзии: сред природата, в парка, във фабрика или завод, в зоологическа градина или земеделски район, във филмово студио или снимачна площадка, в театър, в операционна зала, в болница, в родилен дом, в държавни учреждения, в музей, в старчески дом и т.н. Полезно ще бъде всяко място, където децата могат да се срещнат с реалния живот. Екскурзията трябва да бъде придружена от обяснения, последвани от съвместно обсъждане на видяното. Такива екскурзии ще подготвят детето за интегриране в “големия” свят.

По-големият учи по-малкия

Най-горните класове се заемат да подпомагат по-долните, а последните от своя страна учат още по-малките и т.н. Благодарение на това всички се чувстват равностойни партньори в общия процес, наречен живот. Основното знание, което трябва да се усвои, е свързано със системата на отношения между хората.

Ситуации от ежедневието

Като част от учебния процес децата трябва да упражняват всички ситуации, които възникват в реалния ежедневен живот. Те трябва да се научат да анализират проявите на завист, борбата за власт, измамата и други ситуации. Това ще помогне на детето да се отнася с разбиране и емпатия към другите. То ще осъзнае, че другите също могат да бъдат прави, въпреки че в този момент не е съгласно с тяхното мнение. То ще осъзнае, че утре и то може да се окаже в подобна ситуация и че всеки човек и всяко мнение имат място на този свят. В резултат, това ще му помогне да се отнася към останалите с търпение и разбиране.

Анализ на поведението

Дейностите, в които участват децата, се заснемат и след това се гледат заедно. По този начин децата свикват да виждат себе си отстрани и да реагират адекватно в различни ситуации. Освен това те се научават да изследват вътрешните си промени и развиват способност за самоанализ.

Родителска подкрепа

Процесът на обучение се осъществява с подкрепата и участието на родителите. Ценностите, които се възпитават в училище, трябва да бъдат активно подкрепяни в семейството. За да се заздрави веригата дете-родител-възпитател е нужно да се организират редовни срещи-дебати с родителите.

Подготовка за семеен живот от ранното юношество 

От 11-годишна възраст децата започват да се подготвят за бъдещия семеен живот. Приоритетната тема на обучението е “Разбиране на психологията на противоположния пол – основа за разбирателство в семейството”.

Курсове за възрастни

За да се адаптира към интегралния свят, човек трябва да премине през процес на обучение. Всеки човек трябва да придобие знания за тази световна интегрална система и да може да използва тези знания на практика. Дори не става въпрос за дисциплините, които ще бъдат включени в програмата за обучение, основното е подходът. Същите история и география, представени в проекцията на интегралния свят, ще помогнат за радикална промяна на светогледа на учениците.

За интеграцията в новата реалност са необходими знания по социология, психология, биология и дори физиология: “човекът като интегрална система”, “взаимодействие на системите “човек” и “общество”. Разнообразните системи на заобикалящия свят и взаимодействието на човека с тях – всичко това ще помогне на човека и обществото да се адаптират в глобалния свят.

Основното е да се научим да виждаме пълната картина на света. В този свят не съществуват изолирано физика, география, биология, човек, правителство, общество. Всичко това е едно неразделно цяло. Всички – и преподаватели, и работници – се нуждаят от интегрално ограмотяване! Без това знание човечеството се държи като раков тумор. Ние изяждаме самите себе си. Изхвърляме храна и в същото време гладуваме. Разработваме лекарства и усъвършенстваме оръжия. Говорим за хуманност и в същото време подлагаме хората на електрически шокове.

Какво би станало, ако променим егоистичния мироглед с интегрален? Ако използваме продуктите по предназначение и следователно произвеждаме по-малко? Ако спрем да произвеждаме оръжия и отбранителни средства? Ако намалим разходите за полиция, затвори и адвокати? Защото тогава съвсем естествено ще има милиони… безработни.

Програма за заетост

Днес един от всеки трима души на планетата е беден или безработен. Безработицата е един от основните фактори за увеличаване на броя на разводите, депресията, престъпността и липсата на социална стабилност.

Икономическият спад удря не само джобовете на гражданите, но и тяхното психическо здраве. Депресията се увеличава. По данни на СЗО депресията заема първо място сред заболяванията, като изпреварва онкологичните и сърдечносъдовите заболявания.

Ето защо е необходимо да се започне работа по нов модел на програма за заетост. Същността на този модел е процесът на социална адаптация. Такива програми са необходими като инструмент за промяна на социалното съзнание на обществото като цяло. Негативният образ на безработните, който днес цари в обществото, трябва да изчезне. Това ще върне на безработните хора предишното им самочувствие и солидарност с обществото. Чувствата на огорчение, обреченост и горчивина, които могат да доведат до безпокойство и отчаяние, ще бъдат заменени с чувство за принадлежност и чувство за дълг.

Програмата на курса трябва да включва следните дисциплини: “Съвременни социални промени”, “Ново социално мислене”, “Развитие на междуличностния диалог”, “Създаване на семеен бюджет” и др. Курсовете по интегрално образование са и място за придобиване на професията възпитател, учител, инструктор. Не е нужно да работите повече – трябва да се научите на интеграция и взаимно сътрудничество.

Курсове за служители на предприятия

Изследванията показват, че съвместните дейности укрепват връзките между служителите и носят осезаеми ползи за цялото предприятие. В същото време слабите връзки и борбата завласт водят до неуспехи и провали. Ето защо основната цел на курса за служители на предприятия е да научи на колективно мислене и съвместно вземане на решения. В резултат на това комуникацията ще започне да се подобрява, както в рамките на производствения екип, така и между екипа и ръководството на предприятието. Новата атмосфера ще доведе до повишаване на мотивацията, удовлетворение от работата, съпричастност и лична отговорност. Екипът ще почувства важността и стойността на всеки служител. Вследствие на това ще се засили връзката на служителите с предприятието, ще се увеличат икономията на ресурси и производителността на труда, ще се подобри опазването на околната среда, ще се подобри системата на взаимоотношения с доставчици, клиенти и др.

В рамките на интегралното образование е възможно да се предлагат допълнителни курсове за предприятията: “лична, семейна и обществена психология”, “отношения между деца и родители”, “брачни отношения”, “рационално домакинство”.

Курсове за пенсионери

Населението на света застарява. Според прогнозите на ООН до 2045 г. хората на възраст 60 години ще бъдат повече от тийнейджърите под 14 години. Нараства и броят на дълголетниците на възраст 100 и повече години. През 2009 г. те са били 454 000. Експертите на ООН смятат, че след 40 години те ще бъдат над 4 000 000. Това е нормален, естествен процес. Въпросът е: как да помогнем на възрастните хора да се интегрират в новия глобален свят? Как можем да направим така, че нашите родители, баби и дядовци да не се чувстват откъснати от новата глобална реалност? В края на краищата в света няма нищо излишно или ненужно.

Отдавна е известно, че много от болестите и неразположенията на възрастните хора възникват в резултат на самотата, чувството за ненужност, откъсването от децата и внуците. Все повече доказателства показват, че социалните връзки имат решаващо влияние върху здравето на индивида и обществото. Правилните взаимоотношения в обществото увеличават продължителността на пълноценния, радостен живот. Днес това е по-актуално от всякога, тъй като светът се движи към състоянието “всички сме едно семейство”.

Курсът, който включва всички аспекти на правилното взаимодействие в интегралния свят, ще компенсира онова, което днес липсва на нашите възрастни: социална активност, възможност за предаване на натрупания опит, ефективно взаимодействие с новото поколение и най-важното – уважение и любов от страна на децата, внуците и цялото общество. Програмата на курса включва много компоненти от обичайния курс за “възрастни”, като се отчитат особеностите, характерни за хората в пенсионна възраст.

Рехабилитация на затворници

Броят на затворниците в много страни по света непрекъснато нараства. Броят на затворниците рецидивисти също нараства. Не е тайна, че вместо да се поправи, човек в затвора развива криминални умения и връзки. В резултат на това затворът се превръща в наказание не само за престъпника, но и за обществото като цяло. Необходима е специална програма за обучение, за да се реабилитират затворниците. Затворът не трябва да бъде място за наказание, а място за превъзпитание. 

Програмата трябва да включва: психология, обществени науки, икономика, брак и семейство, управление на кризи и родителство. Преподавателите трябва да бъдат опитни педагози и психолози. Учебният процес включва работа с учебни материали и полагане на изпити. На по-напреднал етап лишените от свобода, които успешно са завършили курса, могат да бъдат наети като обучители на непълнолетни затворници. Взаимодействието между реабилитирания възрастен и непълнолетните правонарушители ще бъде ефективно средство за превъзпитание. Успешното завършване на такива курсове може да бъде решаващ фактор за намаляване на присъдите или за предсрочно освобождаване.

Няма съмнение, че по този начин ще бъде възможно да се прекъсне порочният кръг, в който попада извършителят на престъпление. За това, което се случва със света, са виновни всички. Няма престъпници, няма жертви, всеки е абсолютно еднакво отговорен за лошото и доброто. Защото живеем в интегрален свят, а свойството на интегралния свят е “кръгът”, отсъствието на начало и край. Следователно няма кой да бъде обвиняван – всички явления в човешкото общество са провокирани от всички.

Трябва да проумеем същността на цялата интегрална система и да започнем да се отнасяме към всички по различен начин.

Вземане на решения

В идеалния случай решенията трябва да се вземат на кръглата маса, когато всеки може да погледне в очите на всеки. Днес всички ние – както правителствата, така и обикновените граждани – се налага да осъзнаем, че няма друг начин за решаване на социалните проблеми, освен да обсъдим нуждите на всички заедно на кръглата маса (ако не физически, то метафорично). На маса, на която никой не командва, всички са равни и имат еднакъв статут.

Трябва да помним, че всички зависим един от друг и сме отговорни един за друг като членове на едно семейство. Проблемите, които ни застигат на всяка крачка, не са причини, а симптоми на истинската болест – липсата на сплотеност и взаимна отговорност един за друг. Ето защо днес е най-важно да решим проблемите си във формат „кръгла маса,“ един по един, по реда на приоритетите. По този начин постепенно ще изградим общество, което ще се ръководи от принципа на взаимното спонсориране.

Под „кръгла маса„ разбираме механизъм за вземане на решения по въпроси, които засягат интересите на всички социални групи в обществото, както и място, където тези социални групи се срещат помежду си. За да решим минималния проблем и да осигурим задоволяване на потребностите на всички, трябва да седнем заедно – икономисти, политици, социолози и т.н., както и народни представители – на една „кръгла маса“ и да помислим кои са сега основните потребности на нашето голямо семейство.

На първо място е нужно да се изготви списък на националните приоритети. Механизмът на съставянето му трябва да бъде абсолютно прозрачен и ориентиран към постигане на максимално благосъстояние на всички слоеве от населението – само в този случай решението на кръглата маса ще получи широка подкрепа от обществото. Въз основа на този ред на приоритетите, следва да се формира държавният бюджет, наред с други неща.

Средства за масова информация

Изследванията в областта на психологията и социалните науки показват, че обкръжаващата среда е решаващ фактор за човешкото развитие и в крайна сметка определя ценностната скала на човека. Обществото, в което се намираме, диктува модата, потребителската култура, външния ни вид, свободното ни време. Социалните норми, според които се държим и дори посоката на мислите ни са продиктувани основно от средата. А медиите играят важна роля за формирането на общественото мнение. Днес, с напредването на технологиите, достъпността, скоростта и обхватът на разпространение на информация са наистина неограничени. Това може да донесе както безценни ползи, така и непоправими вреди.

Твърдението, че медиите са само носител на информация, а не на идеология, не издържа проверката. И ние го виждаме на всяка крачка. Един от най-острите проблеми на съвременните медии е проблемът с насилието. Сериалите, музикалните клипове, филмите и дори анимационните филми, които заливат интернет, са изпълнени със сцени на насилие и жестокост. Не толкова отдавна редица анимационни филми, с които са израснали цели поколения, бяха забранени за показване на деца.

Но забраните няма да решат проблема. Необходимо е пълно преориентиране на медиите. Жестокостта, индивидуализмът и конкуренцията трябва да отстъпят място на съпричастността, сътрудничеството и доверието. Ето защо е толкова важно медиите да вземат активно участие в разпространението на концепциите на ново социално мислене.

Става дума за един напълно различен свят, за едно различно човечество. Това наистина е интегрално взаимодействие на всеки с всеки, но то се случва най-вече с одобрението и внимателната, съпричастна подкрепа на медиите. Това е най-важното нещо. По медиите можем да преценим дали сме близо до тази цел или сме далеч от нея. Към днешна дата, уви, ние сме противоположни на интегралността.

 

 

 

Кармата в нашия живот

Понякога в живота се случват събития, които сякаш са подготвени от някого, а в други случаи, напротив, изглеждат като нелеп инцидент. В източните философии и религии съществува понятието “карма”. Арабска поговорка гласи: “Не можеш да избягаш от това, което ти е отредено свише”.

Но дали съдбата ни наистина е предопределена, като вече заснет филм или може да бъде променена?

Кабалистите казват, че целият житейски сценарий е написан предварително, но човек сам определя под каква форма ще се спусне върху него. За разлика от неживата материя, растенията и животните, които са във властта на “сляпата съдба”, т.е. на безусловното висше управление на природата,  на човека е дадена свободна воля.

Съгласно теорията на Дарвин, както и на някои други програми, в процеса на еволюцията природата движи всичко. Но човекът, за разлика от всички останали, може да вземе съдбата си в свои ръце. Ако не го направи, той живее като животно, намиращо се под абсолютния контрол на природата, без да има възможност да повлияе на съдбата си, в която всичко е предварително предопределено.

Човекът в този случай реагира инстинктивно на всички събития в живота, без да внася нищо ново от себе си. Той е като машина, чието поведение е известно предварително.

Но ако внимателно изучим всички наши системи: психология, физиология, всички наши свойства, бихме могли да прозрем нашите решения и реакции към всички житейски ситуации.

Засега вярваме повече в кармата мислейки, че всички страдания и наслаждения, които изпитваме, ни се изпращат в зависимост от извършените грехове или добри дела.

В действителност ние сме само като машина, която се влияе от определени външни фактори и сили. И само те определят какво ще се случи, докато от нея нищо не зависи. Така живеят 99,99% от всички хора по света.

Но сред тях има и хора, които разбират, че кармата няма нищо общо. Те могат да вземат съдбата в свои ръце и да реагират не инстинктивно, въз основа на естествените си свойства, а да се издигнат над изконната си природа, дори да ѝ противодействат. Такова поведение е съвсем различно от поведението на обикновените хора.

По принцип човек може да излезе от тази автоматична предопределеност. Това е много трудно, но е възможно въпреки, че не е по силите на самия човек, а се случва с помощта на специална сила, която съществува в природата и се нарича “светлина,  връщаща към източника”. (Как да я привлечем към себе си е отделна тема).

Тази сила започва да действа върху нас, когато искаме да се издигнем над собствената си природата. Вътре в нашата природа всички сме просто роботи, действащи според зададена програма.

Ако привлечем тази особена сила към себе си,  придобиваме допълнителна, по-висша природа – отдаване, обединение, любов. Това ново свойство ще започне да ни развива, ще бъде допълнение към нашите лични качества и програма на живот.

Тогава ще спрем да вървим инстинктивно по течението, което ни носи от раждането до смъртта. Ще започнем да живеем по различен начин: във взаимодействие с новото  за нас управление, висшето управление на природата, реагирайки на неговото влияние и постигайки съвсем различни резултати в живота.

Вече няма да е необходимо да вярваме в кармата. Ще разбираме ясно причините и следствията от нашите постъпки. А плашещата с неопределеността си съдба ще се превърне  в поредица от планирани събития, които ще изградим със собствените си ръце.