Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че човечеството е на ръба на колективно самоубийство. Както съобщава The Guardian, Гутериш се обърна със заявление към министрите от 40 държави, събрани за обсъждане на климатичната криза.

В това заявление той казва: „Половината човечество е в опасна зона поради наводнения, суша, разрушителни бури и горски пожари. Нито една държава не е застрахована от подобни бедствия. Ние обаче продължаваме да сме зависими от изкопаемите горива“.

Г-н Гутериш добави: „Ние имаме избор. Колективно действие или колективно самоубийство. Всичко е в нашите ръце“.

Нашият избор
Всъщност не бих се изненадал, ако човечеството загине в катаклизъм. Нашето его не ни позволява да мислим за никого, освен за себе си. С нашето отношение и безразсъдно потребление на продукти и ресурси, „защото утре ще умрем“, гибелта ни е неизбежна.

Но преди да дойде нашият край, човечеството го очакват много катаклизми. През почивните дни в Европа, Северна Америка и Южна Америка бушуваха горски пожари. Рекордна жега обхвана целия континент от Португалия до Великобритания.

Сушата в Африка, горещата вълна в Индия и Южна Азия и безброй едновременни бедствия, за които The Guardian не съобщава, едва ли са прелюдия към това, което предстои.

Ще видим как Земята се обръща отвътре навън. Хората ще търсят подслон, но няма да има къде да избягат, освен да се заровят в земята. Ако не се обединим и не се издигнем над нашето его, гибелта на човечеството ще бъде неизбежна.

Г-н Гутериш също добави, че според него решението е в насърчаването на възобновяемите енергийни източници. Той заяви, че „развитите страни трябва да изискват незабавно предоставяне на инвестиции и помощи. Те са необходими за разширяване на използването на възобновяеми енергийни източници“.

Генералният секретар на ООН поиска банките „да променят остарелите си принципи и политики, за да поемат повече рискове“ и да инвестират във възобновяеми енергийни източници“.

Игра на една врата
Тук нашите мнения се разминават диаметрално. Не съм виждал нито едно доказателство, че възобновяемите енергийни източници подобряват климата. Доколкото разбирам, програмата на деня по отношение на  климатичните промени има за цел да привлече финансите на световните играчи и да ги разпредели между техните поддръжници.

Освен прехвърляне на пари на борците за промяна на климата, не виждам никакви реални действия. По принцип те казват така: „Дайте ни пари, ние знаем какво да правим с тях“. Това е уговорена игра, игра на една врата и нищо добро няма да излезе от нея.

Можем да преминем на електомобили и да се откажем от бензина, да използваме слънчеви батерии за получаване на електричество и да забраним въглищата, но това няма да спре климатичните промени.

ООН е арена за гръмки думи, празно разклащане на въздуха и нищо друго. Тя е сборище от тайни агенти от цял свят, а не място за реални позитивни действия, подобряващи света. Затова, ако някой възлага надежди на ООН или нейните представители, не се залъгвайте, няма да има полза от тях.

Единствената надежда
Ако не искаме да се върнем в каменния век, единствената ни надежда е да си помогнем един на друг да се издигнем над нашето его. Не можем да се контролираме сами, но можем да си помогнем взаимно.

Егоизмът е основата на човешката природа, в нас няма по-могъща сила. Заради егоизма хората предпочитат да умрат, вместо да признаят поражение. И тези хора наистина могат да устроят колективно самоубийство за всички нас.

Ако обаче успеем да  насочим гнева си не един към друг, а към собственото си его, което ни настройва един срещу друг, тогава имаме шанс.

Трябва да нарисуваме ясна картина на нашето бъдеще, без никакви филтри, разкрасявания и самозаблуда. Трябва да осъзнаем какво подготвяме за нас и за нашите деца и да гледаме трезво към бъдещето. Тогава може би ще се появи решимостта да се издигнем нагоре.

Можем да избегнем предстоящия апокалипсис и да стигнем до едно по-здраво, грижовно и в резултат на това щастливо човешко общество.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Мисъл и желание – дисбалансът между тези две системи създава много проблеми. Човек, който е неспособен да ги контролира, в крайна сметка се откъсва от реалността. Изчезва в алкохола, наркотиците, затваря се в себе си. Опитвайки се да контактува възможно най-малко с външния свят, той развива защитни модели на поведение, ограждайки се от околните със стена от безразличие, лицемерие, презрение…

Как да се научим да съчетаваме правилно мисълта и желанието така, че да не си противоречат, а де се допълват?

Силата на мисълта
Човечеството се развива в продължение на десетки хиляди години и главното в нашето развитие е силата на мисълта. Точно способността да се мисли, основно отличава човека от останалите нива на природата: неживо, растително и животинско.

Като цяло умственото ни развитие трябва да съответства на физическото. Ако интелектът надвишава физическите възможности, тялото е болно от нещо. И обратното, ако човекът е физически развит, но няма съответните умствени способности, той може да представлява опасност за обществото. Представете си какво може да се случи, ако възрастен спортист е с разум на двегодишно дете.

Следователно мисълта и желанието винаги трябва да съвпадат, да се съпоставят. Силата на мисълта не трябва да надвишава физическите възможности, а физическите възможности не трябва да надвишават силата на мисълта. Ако това условие е изпълнено, човек е в хармония със себе си. Той може да реализира своите желания и в същото време да разбира кои от тях си заслужава да реализира, а кои не.

По този начин зад силата на мисълта стои разбирането: какво искам, кои желания мога да реализирам и кои не мога, а кои изобщо не си струва да реализирам. Тоест мисълта обслужва желанията, които формират основата на моето Аз.

Именно мисълта разкрива какво искам. Тя сортира желанията, проверява ги и дава резултат: „Това са желанията, които трябва да реализирам. Някои веднага, други по-късно, а останалите в по-далечно бъдеще“. Мисълта също и отхвърля някои желания: „Това е много опасно. Не си струва да се заемаш с него, ще си навлечеш нещастие, срам и други проблеми, чак до болести и смърт“.

Мисълта сортира всичко: тези желания са лесни, а тези трудни, тези са дългосрочни, а другите краткосрочни, тези зависят само от мен, а тези и от обкръжението.

С една дума, мисълта не действа сама по себе си, тя сякаш се издига над желанията и ме насочва към правилна реализация на тяхната полезна част. Невъзможно е мисълта да се разглежда самостоятелно, изолирана от реалността. Мисълта е предназначена просто да ми помогне да управлявам желанията си.

С помощта на мисълта мога да култивирам някакво желание така, че то да се засили, да изпъкне, да придобие важност, да ме притисне. И обратното, мога да отслабя, да „умъртвя“ желанието ако се убедя, че е непродуктивно.

По този начин, въпреки че мисълта е продукт на желанието, когато управлявам мисълта, мога да управлявам желанието. Но именно желанията са моето вътрешно Аз. И всъщност да научиш човека правилно да използва желанията и мислите, означава да го формираш. В крайна сметка всичко останало е само резултат от дейността на този механизъм.

Управление чрез мисълта
Това разбиране има дългосрочни последствия. Например, ако искам да откажа тютюнопушенето, мога със силата на мисълта да се убедя, че този навик е изключително вреден за мен. Разглеждам различни илюстрации, чета статистики за болестите и смъртните случаи от тютюнопушене, давам на моето желание такива доказателства, които вместо с удоволствие да го напълнят със страх. И постепенно обезсилвам желанието си да пуша.

По същия начин мога да управлявам всичко области на живота. Има много случаи, когато хора, които мислено се настройват за положителни промени, наистина ги получават.

Разбира се, ще бъде трудно да се пренастроим сами. Човек се нуждае от група съмишленици. Все пак всички си влияем, независимо дали искаме или не. Следователно много зависим от обкръжението, което избираме.

Организирайки за себе си група хора, които искат да се научат как правилно да използват силата на мисълта, човек всъщност придобива власт. Понеже силата на мисълта е силата на властта. Властта на човека над себе си, на човека над човека…

Кабала отива още по-далеч в това отношение утвърждавайки, че чрез силата на мисълта можем да придобием сила, контрол над нашата взаимовръзка с универсалните, духовни сили на природата. Те са тези, които ни водят през живота. Следователно след като се научим с помощта на мислите да управляваме желанията си, можем коренно да променим живота си и да заживеем в абсолютна хармония със себе си и света около нас.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→