Учените не за първи път прогнозират световен глад и планетарни катастрофи. Можем ли само пасивно да чакаме  ужасните им прогнози да се сбъднат? Или е по силите ни да променим нещо?

През 1972 година група учени от отдела за системна динамика на MIT Sloan School of Management на Масачузетския технологичен институт под ръководството на Денис Медоуз направили компютърни изчисления за граинците на растежа на световната икономика и населението на Земята.

Изводът, който прави Медоуз:

След като населението и глобалната икономика надхвърлят физическите  възможности на Земята, ни остават само два пътя: или неизбежният колапс, причинен от ескалацията на дефицити и кризи, или доброволният социален избор на контролиран спад в производството.

След 30 години, през 2002 година, направили повторно тези изчисления, отчитайки новите данни, базирани на по-съвършени математически модели и с помощта на по-мощни компютри. Но резултатите на практика останали  същите.

Изчисленията показали, че приблизително през 2025 г. човечеството ще влезе в най-мащабната криза в своята история. В същото време не само промишленото производство, но и хранителните ресурси ще започнат рязко да намаляват. С други думи, човечеството е застрашено от глад.

Замърсяването на околната среда ще расте експоненциално. В резултат на това, населението на планетата рязко ще намалее. В действителност това означава глад, епидемии, бедствия, войни и революции.

И това вече не са смътните предсказания на ясновидците и абстрактните разсъждения на Малтус. Това е ясна и задълбочена научна прогноза, която не може да бъде пренебрегната. Въпреки това през последните 50 години човечеството успява да игнорира наближаващата изчислена катастрофа.

Неизбежна ли е катастрофата?

През последните 30 години използвахме една трета от всички природни ресурси, загубихме 80% от всички гори и броят им продължава да намалява. От 15-те океански рибни зони в 13-те на практика няма риба.

Слушаме тази информация и не я чуваме. Повечето просто не мислят за нея, не искат да слушат „депресивни предположения“. И дори когато някои проблеми достигнат до хората, те са склонни да обвиняват правителствата или някакви външни сили за тях.

Те не подозират и не искат да чуят, че кризисните явления изразяват само законите на природата и за да се справим с тях, трябва поне да знаем тези закони.

Разбира се, в това имат вина и транснационалните корпорации, които с помощта на рекламата пропагандират идеологията на потреблението. Те се водят единствено от желанието да получат максимална печалба. И оправдават щетите, които причиняват, като казват, че осигуряват на света електричество, храна и работни места за милиони хора.

В същото време мълчат, че с подобни технологии и качеството на продуктите нашите деца и внуци просто нямат шанс да оцелеят.

И така, на кого са нужни такива индустрии и техните продукти, ако те застрашават самото съществуване на човечеството?

Премълчаването на проблема обаче се обяснява не само с ползите от транснационалните корпорации. Нито политиците, нито обществените личности, нито дори мнозинството учени виждат реален изход от създалата се ситуация. Така че защо, мислят те, напразно да плашим хората?

Но има много сериозна причина за безпокойство. Нашият общ кораб почти потъва. Глобалната икономическа криза обхваща все повече нови сфери. И нито политиците, нито икономистите бяха готови за това.

Дори нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц признава:

Ясно е, че страните са обречени на катастрофа, ако намалят разходите, а също и ако не го направят.

Светът се промени

Колкото повече се приближаваме до колапса на световната икономическа и социална система, толкова по-силно усещаме общата зависимост един от друг.

Както се посочва в доклада на Експертната комисия на ООН, „… провалът на икономиката на една държава сега води до глобална рецесия или депресия“. Светът се промени.

Вече няма външни работи“, пише Хавиер Солана, бивш генерален секретар на НАТО, „всичко стана национално, дори лично. Проблемите на другите вече са наши проблеми, вече не можем да ги гледаме с безразличие или да се надяваме да извлечем полза от тях.

Откъде да вземем енергийни източници?

Развитието на световната криза е особено силно повлияно от ограничените запаси от въглеводороди и в резултат на това постоянното покачване на цената на енергията.

Според МВФ увеличението на цената на барел петрол с 10 долара намалява световния БВП с 0,6% годишно. И въпреки, че петролът в близко бъдеще няма да свърши, ограничеността и трудния достъп до останалите запаси вече намаляват световния БВП, което забавя растежа му.

Академик Ибрахим Гулиев казва:

Времето на абсолютна хегемония на въглеводородите в историята на цивилизацията изтича. Оптимистите уверяват, че няма за какво да се притеснявате през следващите 30-40 години, но хората, които са по-осведомени и следователно по-предпазливи, дават срок от 10-15 години, не повече.

Според Международната агенция по енергетика производството на петрол в света непрекъснато намалява в 580 от 800-те големи петролни находища. През последното десетилетие в света са произведени повече от два пъти  въглеводороди, отколкото се съдържат в новооткритите находища. А откриването на нови находища се случва все по-рядко и стават все по-малки.

Алтернативните източници на енергия също не решават проблема. Възвръщаемостта на енергията при използването им варира само от 1,3 до 1,9. Освен това някои видове алтернативна енергия са вредни за околната среда не по-малко от традиционното изгаряне на въглеводороди.

Вече се вижда дъното

Изчерпват се не само запасите от петрол, но и всички други земни ресурси. По данни на организацията Global Footprint Network днес човечеството изразходва 50% повече ресурси, отколкото Земята е в състояние да възпроизведе.

Това се отнася за плодородна земя, горски ресурси, вода, която се напълва естествено във водоемите, трева в пасищата, морски и сладководни рибни запаси. Човечеството изсмуква всички сокове от Земята и дъното вече се вижда.

Превърнахме се в крадци, които крадат от бъдещите поколения, но идва моментът, в който няма да има от кого да крадем. Мотото на Мичурин „Ние не можем да чакаме ласки от природата, наша задача е да й ги вземем“ ни доведе до ръба на пропастта.

Изведнъж се оказа, че не може безкрайно да вземаме всичко, от което се нуждаем, че човекът изобщо не е цар на природата и не властва над нея, въпреки че се намира на върха.

Продължавайки да действа по старата схема, човечеството рискува да остане на отровена планета без никакви ресурси, с гладни тълпи от хора, въоръжени с ядрени оръжия. Малко вероятно е ползите от модернизацията да оправдаят този риск.

Екология и глад

Но ако изчерпването на петролните запаси може да ни лиши от енергия, то екологичните проблеми могат да ни лишат от храна и дори от въздух. И следователно, екологичната опасност е не по-малко страшна от проблема с ресурсите.

Учените все още не са стигнали до консенсус дали глобалното затопляне е следствие от човешката дейност. Но този спор не променя нищо в ужасяващата статистика на природните бедствия. По данни на ООН в сравнение с 1970 г. броят на природните бедствия се е увеличил пет пъти. Това свързват с промяната на климата.

Броят цунамита, земетресения, вулканични изригвания, торнадо и други природни бедствия също нараства. И тъй като всички екологични проблеми са взаимосвързани, в крайна сметка това ще доведе до хранителна криза по веригата, тоест до глад.

Има изход!

И все пак има изход от създалото се положение. Трябва да създадем възможно най-бързо широка мрежа от образователни институции, в които цялото население на Земята да се обучава на принципите на живота в глобалния, интегрален, взаимозависим свят. Свят, в който вместо омраза и ожесточена конкуренция има любов към ближния и взаимопомощ.

За да се направи това, също така е необходимо да създадете подходяща среда, включително медии, виртуална среда, култура, театър, музика, филми, песни, книги и т.н. Всичко трябва да разказва на човека за новия свят. И въпреки, че все още не живеем в него, трябва да започнем да играем, както играем с децата си.

И макар да звучи утопично, но именно така ще се издигнем на по-високо, по-зряло, по-сериозно ниво и от там ще изградим система, която ще ни влияе.

Ние знаем каква власт има околната среда над човека. Виждайки добри примери навсякъде, постепенно ще започнем да ги следваме. Навикът става втора природа и вече ще се държим по различен от сега начин  в името на децата ни, в името на безопасността и доброто бъдеще.

Така постепенно целият свят ще се превърне в едно голямо, дружно семейство. И животът ще бъде наистина проспериращ и безопасен.

Да, човешката общност е изключително многостранна. Има много различни религии и вярвания, навици и поведенчески модели, нрави и обичаи. Но въпреки това можем да започнем да се отнасяме към всички сектори на човешкото общество с уважение и разбиране, давайки на всеки човек възможност да живее достойно и по начина, по който е живял преди.

Възпитателният процес, който трябва да започнем, ще ни позволи да не слагаме всички под общ знаменател, като насила изглаждаме различията и насилствено насаждаме хомогенна култура. Начинът на живот, с който човек е свикнал днес, ще остане и утре. Нужно е просто да установим добронамерени отношения помежду си.

А поетапното образование ще промени човека и ще доведе до фундаментални промени в социалната и държавна структура, до сътрудничество между народите, до премахване на границите между държавите, а след това до премахване на самите държави и образуване на единно, „кръгло“ човечество на земното кълбо.

Междувременно не е нужно да въвеждаме никакви нови рамки и закони, с изключение на едно: всичко, което правим, трябва да бъде в полза на интегралното човечество. В такъв свободен формат ще градим бъдещето си само благодарение на влиянието на добро обкръжение, което носи  на човека чувство за ангажираност, готовност за отстъпки и грижа за другите, до появата на любов към ближния.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - No Comments→

Разводът днес се превърна в много разпространена и обикновена процедура. Повечето бракове се разпадат още през първата или втората година от съвместния живот.

Има дори мнение, че бракът може би вече се е изчерпал, защото животът е пълен с изкушения и е много трудно да устоиш на опитите да започнеш живот с нов партньор.

Жена, която има проспериращо семейство – любящ съпруг, деца – изведнъж чувства, че вече не обича съпруга си. Той е прекрасен съпруг, забележителен баща, но това не е важно, тя просто не го обича.

Това никога не е било характерно за жената. Преди, живеейки с мъж, жената се привързваше към него, чувстваше, че той е нейната защита и опора. Но днес всичко свърши и не можем да обвиняваме жената за това, такъв е естественият резултат от нашето развитие.

И тъй като това е природен феномен, първо трябва да го изучим, а след това да видим какво трябва да се направи в тази ситуация.

От частното към общото
Днес човечеството достигна до такъв етап на развитие, на който се прекъсват всички частни, лични връзки. Природата е глобална и извеждайки ни от частната рамка на семейството, тя иска отново да намерим семейни връзки, но вече на друго ниво.

Всеки помни усещането от първата любов, предизвикващо необикновено силни чувства. Заради любимия човек сме готови на всичко и единственото ни желание е винаги да сме с него. Така се създават семействата. Обаче по-късно това усещане за любов, като правило, изчезва. И винаги със съжаление си спомняме времето, когато любовта на своите криле ни издигаше нагоре.

Защо в природата има състояние на влюбеност, което изчезва, карайки ни след това да го търсим до края на живота си?

Природата иска да постигнем истинската любов като се изключим от егоистичната, която не е способна на дълго съществуване. Трябва да заменим този инстинктивен контакт, постигнат чрез естествения стремеж към противоположния пол с по-дълбока връзка.

В обикновения живот когато любовта си тръгва, остават уважението, привързаността, грижата за децата, за общия дом. Освен това е удобно да бъдем заедно, защото можем да си помагаме в живота, да се подкрепяме в старостта.

Но днес тези стимули вече не са достатъчни. За да запазим семейството, имаме нужда от висш стимул, точно както трябва да постигнем мир и съгласие в целия свят, в противен случай просто няма да оцелеем.

Основната печалба
И установявайки добри връзки в целия свят, изведнъж ще открием, че основната печалба изобщо не е в материалното благополучие, то е било само повод да ни подтикне към установяване на добри отношения.

Всъщност откриваме, че в тази връзка има съвсем ново усещане, което ни отключва от материалния живот. Разкрива ни се такова напълване, каквото никога досега не сме изпитвали. Сякаш започваме да се реем във въздуха, усещаме необикновена лекота на битието и не усещаме смъртта.

Трудно е да си го представим, защото никога досега не сме се чувствали така. Затова природата просто ни тласка един към друг със страдания, принуждава ни да променим нашите отношения, докато не сме унищожили себе си и нея. И ние се обединяваме от безизходица, но в крайна сметка ще разкрием цялата красота на тази нова връзка.

Същото се случва и в семейството. Сега се мразим, не искаме да общуваме и искаме да се разведем. Но когато всеки от нас усети, че в света не достига точно любов, в него възниква потребност и желание да обича. Човек ще почувства какво висше, никога не усещано до сега от тях напълване носи любовта и ще изгради такива отношения в семейството си.

Тогава за нас вече няма да има значение, че след години ще остареем и че няма да бъдем толкова красиви, както преди. Няма да ни интересува какъв характер и какви навици има половинката ни. Просто няма да го забелязваме. Ще изпитваме тази първоначална влюбеност, но по различен начин…

Всичко това обаче става само след като се научим да изграждаме взаимоотношенията си, свързвайки се с целия свят за това.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Мъжът и жената - No Comments→

В психологията съществува понятието вътрешен диалог със себе си. В същото време някои смятат, че разговорът със себе си  е нещо като полезна процедура, в която може да изясним някои важни неща за себе си. А други мислят, че вътрешният диалог е отклонение и дори признак за лудост.

Кое е повече в разговора със себе си – позлата или вредата?

Ако отхвърлим наистина патологичните случаи, разговорът със себе си не е нищо друго, освен самозаблуда. Аз винаги съм вътре в егоизма си, затова оценявам всичко само от неговата позиция и не мога да направя друго.

Аз лъжа също и себе си. Културата и възпитанието,  получени от моето обкръжение, по същество са фалшиви ценности. Заради тях се отнасям към себе си като към враг, защото другите през цялото време ме учат как трябва да изглеждам.

Защо ми е диета? Защо трябва да изглеждам красиво? Защо правя усилия в работата? За да умират другите от завист, защото имам вила и хубава кола и почивам на Малдивите?

Кой съм всъщност?
Използвам целия си живот, за да служа на другите. През цялото време се самозалъгвам, защото не знам какво наистина е добро за мен. Живея по чужди заповеди, вместо да разбера за какво трябва да живея и да се насоча към истинската цел на моя живот, наистина важна и скъпа, която ще изпълни сърцето и желанията. В противен случай, както пишат кабалистите, човек стига до края на живота си без да е реализирал и половината от своите желания.

На практика животът, който живея, не е моят живот. Другите си играят с мен от сутрин до вечер и от вечер до сутрин. Всъщност аз съм просто техен роб. Дори сам със себе си съм принуден да служа на тези ценности, да изпълнявам тези закони и указания, които другите са вградили в мен.

В същото време дори не зная кой съм всъщност. Не познавам себе си. Възпитанието, културата, навиците съм получил от предишните поколения, от родителите, училището и те са създали в мен лъжлива личност. И всъщност не знам кой съм аз.

Всички желания, които усещам, са на така нареченото животинско ниво, те обслужват само животинското ми тяло. Дори стремежът към богатство, власт и знания е предназначен, в крайна сметка да осигури комфортно съществуване на тялото ми. Не чувствам в себе си желания от нивото Човек, защото не знам какво е това. Аз съм просто биологична машина, програмирана от обкръжението през целия си живот да извършва определени действия.

При такива условия мога ли да имам връзка с истинското си Аз? Разбира се, че не. Въпреки че във всеки човек тази точка съществува. Но тя е скрита под слой от нагласи, получени от другите. Нагласи, които ме карат да разбирам отношенията с други хора, докато аз все още не съм разбрал себе си.

Раждането на Човека

 В резултат на това през цялото време се оглеждам в другите. Но какво виждам? Много разочаровани от живота, депресирани хора. За да забравят, те се обръщат към наркотиците, влизат „в обувките на Сатаната“, опитват се да се задържат на повърхността, но нима някой от тях наистина е доволен от живота си?

Милиард фанатици искат да поробят целия свят, милиард други искат да го унищожат с война, а трети милиард искат да подчинят всички с помощта на парите. До какво ще ни доведе това, ако не осъзнаем злото в нас, което ни заставя да извършваме всички ужаси, които виждаме днес в света и не започнем да търсим в себе си Човека?

Разбира се, няма да е лесно. Защото Човекът още не се е родил във всеки от нас. В нас живее само неговият зародиш, така наречената малка точка в сърцето. Човекът се появява само при съединяването на тази точка с други такива точки. Съединение въпреки омразата, завистта, желание да потискаме, да подчиняваме другите – всичко, което е нашето зло начало. Просто трябва да се отърсим от тази повърхностна обвивка.

И тогава съединяването на нашите сърца ще създаде съвсем различна реалност. Истинска, а не лъжлива, рисувана днес от нашето зло начало, от нашия егоизъм.

 

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

„Къде отива детството, в какви градове? И как да намерим начин да попаднем там отново?“ Помните ли тази песен в изпълнение на Алла Пугачова? Много от нас си спомнят детството с лека тъга и не биха имали нищо против още веднъж да се потопят в неговата безгрижна атмосфера. Отново да почувстват любовта и грижата на родителите. Да си спомнят веселите игри и безгрижните дни, прекарани с приятели…

Защо природата, погрижила се за оранжерийните условия за новороденото бебе, появило се на бял свят, се „проваля“  и не продължава същото грижовно отношение към възрастните? Защо всичко е устроено така, че в периода на своето развитие детето  усеща добро отношение от околните, а след като порасне, сякаш лети с ускорение към стена? Вместо приветливост и ангажираност, открива студенина и дори враждебност.

Той би искал да продължи да се държи като дете, без да чувства отговорност, да получава прошка за лудориите и да се наслаждава на първоначално доброто отношение на другите. Но това не се случва. Напротив, всички започват да изискват нещо от него: „Къде са резултатите? Защо не си направил това, което е трябвало да направиш? А ако не си го направил, няма да получиш нищо…“ Около двадесетгодишна възраст човекът вече не получава това снизхождение, с което е свикнал през годините на детството и юношеството.

Но изглежда, че всичко трябва да бъде наобратно. Ние сме достатъчно разумни хора, използваме знанията си, за да променяме света, правейки го по-добър и комфортен. Защо не го оптимизираме и по отношение на възрастния човек? Дори и след двадесет години той да има дружелюбно, приветливо обкръжение, в което всички се отнасят с любов един към друг.

Защо природата, която ни е развила чрез еволюцията, все пак е решила, че трябва да страдаме и да се променяме именно под натиска на тези страдания? Какво иска от нас? Какво ни пречи да продължим здравословно, положително развитие? И случвало ли се е това някога?

Защо сме загубили това, което сме имали?

Ако погледнем към историята на древните времена ще видим, че нашите предци са живели наистина така – едно племе, една общност, в която всички са се грижили за всички. Тази формация може да се нарече комунистическа или примитивна, няма значение. Мъжете заедно са ходили на лов, за да обезпечат общността с храна, а жените заедно са готвили храната и заедно са се грижили за децата. Дори днес в различни краища на света може да се види нещо подобно.

Какво се случи след това? Защо не продължихме да се развиваме така, само в по-големи мащаби? Защо това не се превърна в основа за последващите постижения в техниката и технологията, културата и образованието? Защо не запазихме това прекрасно обкръжение? Какво лошо имаше в тези отношения? Какво се промени?

Факт е, че през цялата история расте личният егоизъм на човека. В резултат на това се отдалечихме един от друг и започнахме да виждаме околните вече не като братя, а като конкуренти, съперници. Човекът иска да ги победи, да има власт над тях, да ги продаде в робство или да ги експлоатира. Краят на съвместната собственост, съвместното домакинство откри пътя към насилието и грабежа.

За разлика от човека, животните се подчиняват на инстинктите и са лишени от егоизъм. Всички техни желания в крайна сметка са насочени само към обезпечаване на комфортни условия на съществуване. Разбира се, те се убиват едно друго. Но не причиняват зло на другия, получавайки удоволствие от това.

А човекът е надарен с „излишък от желания“, на които абсолютните закони на природата не придават ясна посока. Този излишък му се дава за свободно приложение: „прави каквото искаш“. Човекът има някаква свобода на действията, която му позволява да се издигне над животинската природа.

Виждаме обаче, че не умеем да използваме правилно свойствата си извън животинското ниво и в крайна сметка ставаме по-лоши от животните. И вместо добър, щастлив живот, получаваме обратния резултат.

Излишната храна, която изхвърляме, може да нахрани целия свят. Със средствата, които се изразходват днес за въоръжаване, е възможно да се построят къщи с басейни за всички хора. Но егоизмът не вижда в това никаква полза за себе си. И в резултат на това стотици милиони хора в света гладуват, а десетки хиляди умират във войни по целия свят.

Нашият егоизъм поглъща огромни богатства, не позволява да се освободят и използват за изграждането на добър живот. Но ако спрем надпреварата във въоръжаването, сложим край на разточителството и поне малко се съобразим с неотложните нужди на човечеството, ще се окаже, че щастливият живот е точно зад ъгъла. Дори днес  да изглежда утопия.

Но това не е утопия
Днес можем да започнем да живеем по различен начин, когато всеки ще получава всичко необходимо за нормален живот и ще се грижи за другите. Затова трябва само да се научим да използваме егоизма си по различен начин. Той няма да изчезне никъде – завистта, страстта, суетата, властолюбието, огромните знания, хитростта – всички те ще останат, но ще ги използваме за благото на цялото човечество. Това е ново, много интересно и увлекателно приключение, което ни предстои.

В същото време никой не казва, че трябва да се ограничаваме с удовлетворяването само на основните потребности: храна, секс, семейство, подслон, безопасност, здраве, образование и други подобни. Просто всеобщото издигане над прага на бедността не е пределът на мечтите. Ние можем постепенно да повишим нивото на живот в целия свят, но вече в равновесие с природата. Тогава няма да бъдем подложени на удари от нейна страна и ще можем да увеличим благосъстоянието си до безкрайност.

Ще бъдат взети предвид специалните, лични нужди на всеки човек. Компютърните технологии позволяват лесно да го направим дори сега. Така, че в крайна сметка никой няма да се тревожи за насъщните си нужди.

За правилността и неправилността на своето поведение човекът ще разбира от реакцията на другите, които го одобряват или не го одобряват. Ако намерението на човека е за благото на обществото, той ще се ползва с всеобщо уважение, а ако не е, социалният натиск ще го накара да промени поведението си.

Няма да има нужда човека да се притиска или да лежи в затвор. Осъждането от приятелите, роднините и околните ще бъде единственото и много важно средство за въздействие.

За някои това може да изглежда утопично, но щом започнем да правим първите крачки в тази посока ще видим, че самата природа ще ни помага. И в никой вече няма да възникне въпроса: защо вече не ме обичат?

 

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание, Възприемане на реалността - No Comments→