Когато пътят е в мъгла, първо трябва здраво да се хванем за ръце, за да не се изгубим поотделно. Живяхме с коронавируса една година, време е да си научим уроците. Какво научихме? До какво стигнахме? Разбираме ли какво предизвикателство ни е отправено? Готови ли сме за това, което ни очаква?

Всъщност, научихме много. На първо място осъзнахме, че всички наши основи са нестабилни и ненадеждни. Осъзнахме колко здраво сме свързани и как не искаме да признаем тази връзка. Разбрахме на какво сме способни и на какво не сме. Разбрахме колко струват нашите принципи и ценности и кой ги има.

Все още не осъзнаваме какви промени се случват с нас. В края на краищата, през тази година трябваше значително да намалим изискванията си към живота, летвите и очакванията си. Представете си: поръчвате пълен обяд в ресторант, а получавате салата. Първоначално възмущението ви е огромно, но няма друг ресторант, а магазините в града вече са затворени и не се знае кога ще отворят. С течение на времето продължават да ви сервират салати и неохотно свиквате…

Така е и с коронавируса: въпреки нервите и неприятностите, ние вече малко се успокоихме, поехме удара и „минахме в защита“. Да, ще трябва да продължим да живеем с него, неизвестно колко време, без никакви гаранции за бъдещето.

Пред нас е мъгла със съмнителни просветлявания. Може да се окаже, че 2021 година ще премине през нас още по-чувствително от миналата. Какво ще кажем за нея следващата зима? Ще продължим ли да вървим в неизвестност или малко ще излезем от мъглата?

Струва ни се, че малко зависи от нас. Но от друга страна, има нещо, което зависи само от нас.

Граници на самодържеца

На тесногръдия човек, по принцип, всичко му е ясно. Геният се съмнява дори в основите. Детето не се грижи особено за утрешния ден, защото живее в кръг от светлина – любовта и грижата на близките си хора. Границите на този кръг са много различни. Възрастният човек, напротив, вижда много по-сложна картина.

Кръгът на нашия живот до 2020 година беше ясен и разбираем. Но ето, дойде беда и ни въведе за ръка в един зрял, интегрален свят, където всичко зависи от всички, на всяко ниво, във всяка област. Границите на кръга се размиха, обхванаха планетата, но не изчезнаха и продължават да ни притискат с всякакви ограничения.

Парадоксалното е, че карантината стесни жизненото ни пространство, но хоризонтите, напротив, се разшириха. Преди ние, като деца, бяхме ограничени, но не го забелязвахме. Сега виждаме границите релефно засенчени от пандемията. Тези граници съществуваха и вчера, но не ги забелязвахме. Ясният вчерашен ден ни подведе, а днешната несигурност просто разкрива истината: ние сме ограничени, защото не разбираме законите на взаимосвързания свят. И може би този пласт от реалността все още не ни е познат, но поне започваме да си даваме сметка за него.

Излиза, че за една година не сме се върнали назад, а сме се придвижили напред. Нашата предишна детска увереност беше плод на незнание, на скрити граници на възприятие. Сега, когато те започнаха да се проявяват, ние се чувстваме затворени и в същото време започваме да порастваме, да надничаме от детството.

Пандемията ни показва колко е ограничен човек и колко важни неща са останали извън полезрението му. Невидимата за погледа заплаха проби цялата ни защита и стигна до всички, спря планетата. В резултат на това осъзнаваме  малко по малко, че живеем не само в света, но и в Природата, в нейната неразривно сързана система, в мрежата от нейните сили и закони. И ако човекът се нарича цар на природата, венец на творението, то е дошло време да разберем какво стои зад всичко това. Да разберем не заради спорта, а за да продължим напред.

Преди всичко, нека да признаем фактите. Открихме, че сме напълно зависими от Природата и сме в нейната власт. Нейният „цар“ изобщо не е самодържец и най-накрая започва да го разбира.

Всъщност, станахме не по-ограничени, а по-осведомени. Може би дори малко по-умни. И с цената на това, нашата несигурност е в следващия момент. Така сред мъглата отваряме очи.

Като цяло, истината сама по себе си вече е голямо достижение. Илюзиите се разсейват, падат пиедесталите на догмите и стереотипите, разпадат се митовете – нима това е лошо? Напротив,  чудесно е, подтиква ни да разберем себе си и света, в който живеем. Всъщност, като цяло не знаем почти нищо за него.

И въпросът съвсем не е в това, какво има в центъра на Земята или колко галактики има във Вселената. Ние сме абсолютни невежи в най-важното – в глобалната мрежа на взаимосвързаност, която прониква през всички нива на Природата и през всички нейни части. Ние не знаем за това, което ни свързва извън времето и пространството – вътрешно, неизбежно, системно. Оказва се, че същността ни е убягнала. И това откритие има колосална ценност. То свидетелства за факта, че ние растем и напивайки границите на сегашния етап на развитие, за първи път се докосваме до следващия етап.

Краят на безразсъдството

Всъщност, властта на Природата не е проблем. Проблемът е, че не разбираме Природата, не разбираме как да живеем в нея, как да се свързваме правилно с нейната интегрална единна цялост. Това и е задачата на човечеството, „венецът на творението“ – да изгради между нас такива връзки, които ще позволят да се създаде позитивна връзка с Природата. Неслучайно всички древни учения говорят за това, защото преди хората са били по-близо до  нея и по-добре са разбирали нейните изисквания.

Вярвам, че 2021 година ще разнищи бъркотията в главите и сърцата ни и ще постави тази задача на първо място. Мъглата на несигурността няма да изчезне веднага, но ще разберем как да действаме заедно, за да създадем нови, истински човешки отношения, превръщайки обществото в единно, хармонично цяло, в подобие на самата Природа. Повярвайте, това веднага ще ни донесе голяма радост и облекчение. Защото вътрешно ще се издигнем над водовъртежа от събития, ще  намерим перспектива, ще поемем по правилния курс и ще видим първите резултати.

Най-важното сега е здравия, трезв подход, който няма да позволи предизвикателствата на времето да бъдат замъглени с лъжи и празни надежди. Няма нищо случайно в събитията и няма никакъв шанс да се върнем в детството. Игрите свършиха. Това вече е очевидно и „цялото кралско войнство“ от лъжливи медии няма да го скрие от нас.

Човечеството се чувства изтощено, изцедено като че ли от коронавируса, но в действителност е от лудостта от излишни потребности, които ни лишиха от нормален живот, положителни емоции, участие, разбирателство, истинска увереност в утрешния ден. Някой ден ще си признаем, че до 2020 година бавно полудявахме…

Отрезвяването вече започна. Човечеството, „царят на природата“ се превръща в гол крал пред очите ни. Лъжата постепенно изчезва, измива се от дъжда от проблеми и разкрива истината – раздробен свят, съсипан от егоизма. Остават ни все по-малко възможности да живеем по стария начин и в един прекрасен ден ще се почувстваме голи, лишени от обичайните „дрехи“ от статус, имущество, социална йерархия и дори социално разделение. Кризата изравнява всички.

Тогава ще пробваме други „дрехи“ – взаимно отдаване, топлина, единство. Всичко, което трябва да култивираме между нас още сега.

Без това ваксината няма да помогне. Понеже нямаме работа с коронавируса, а с Природата. И тя няма да отстъпи. По един или друг начин, ще продължи да пробужда човечеството да се замисли: „Какво ми е? Какво лекарство ще ме излекува?“

Това лекарство не се предлага от фармацевтите. Няма лечение за порастването. Трябва да го приемем в душата си.

[277439]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→