Въпрос: Писателят и кинодраматург от Рига Михаил Димов предложил на ученици  от шест до десет години да задават на Твореца най-насъщните въпроси, за  най-важното.

Второкласничката Света пита Твореца: „Мога ли с нещо да ти помогна?“

Отговор: Отговарям от името на Твореца. Аз сякаш чета Неговия отговор.

Да-а. На мен, разбира се, не ми достига точно твоята помощ. По принцип, не ми достига от всеки човек, но от всеки поотделно, тоест от теб. Помощта трябва да бъде в това, да Ми помогнеш да поправя света.

Въпрос: „Може ли детството да продължи цял живот?“, – Марик, първи клас.

Отговор: Детство за цял живот! 🙂

Това, разбира се, зависи от характера на човека. Има хора, които си остават деца и те наистина са добри хора. Може да не са добри по характера  за другите, но през цялото време търсят. За тях опознаването на света е огромно поле за действие, стремят се през цялото време нещо да разкрият, нещо да създадат, нещо да направят.

Тоест, детското, което остава във възрастните хора е велико свойство. Това всъщност е подарък. Хубаво е, разбира се, че остава. Но това не зависи от човека, той се ражда такъв.

Въпрос:  Радик, четвърти клас, пита: „Хората толкова страдат на Земята, нима в Твоя ад е още по-лошо?“

Отговор: В ада, като цяло, е още по-лошо.

Адът е угризенията на съвестта,  чувство, от което човекът не може да се скрие. Въпреки, че той вижда и разбира, че всичко което се случва, идва от Твореца, – „Няма никой, освен Него“ – все пак той не може да се освободи от чувствата, от мислите какво изобщо е направил в живота си?

И това не може да припише на Твореца, защото не се е и опитал през живота си да достигне до състояние, когато се издига над управлението на Твореца.

Творецът ни управлява. Човекът трябва да осъзнае, че всичко, което прави, е идвало от Твореца, а не от него. И тогава няма да има за какво да се тревожи, да се изчервява, да страда.

Въпрос:  „Как да живея така, че всички в света да бъдат щастливи?“ – пита Лиза, от втори клас.

Отговор: Има само един път – да разбере какво е щастие, по какъв начин може да стигне до него. Има такава методика, която може да доведе хората до щастие и е необходимо да я приложим в живота си. Ще пораснем и ще я реализираме.

Въпрос:  Игор, четвърти клас, пита: „На Земята има толкова беди и страдания, така че хората да не съжаляват за смъртта?“

Отговор: И това също е вярно. Но не трябва да се мисли така. Разбира се, за хората може да бъде по-лесно да умрат, когато виждат, че напускат такъв ужасен свят, в който няма нищо и всички страдат, и накрая всички умират.

Но е по-добре да не го правят. Има възможност още преди да умрем, да разкрием висшия, вечен, съвършен свят и затова да не умираме, а просто да започнем да го усещаме –  следващия етап на своето съществуване, на своя следващ живот.

Въпрос: Руслан от втори клас пита: „А ако хората не Те обичат, а се страхуват от Теб?“

Отговор: За някои това е добре, те обичат такова отношение на хората към себе си: „Да се страхуват, означава да уважават“.

Но, като цяло това е погрешно. Любовта се нуждае от взаимно разбиране, когато със затворени очи можеш напълно да се отключиш от себе си и да се довериш на любимия. А той ще мисли само за теб, за твоята полза, за твоето благо. И ти ще мислиш само за него. Когато сте така взаимно загрижени един за друг, това е любов.

Въпрос:  Люба от трети клас задава пронизителен въпрос: „А аз съществувам ли всъщност?“

Отговор: Това е сложен въпрос. Аз съществувам само, когато стоя срещу Твореца. Тоест това е Той, а аз съм срещу Него, против Него. Тогава съм аз.

Въпрос:  Вие мислите, че дори на децата това е по-лесно да се обясни, отколкото на възрастните?

Отговор: Разбира се. На децата е много по-лесно да се обяснят всички тези неща, отколкото на възрастните. Те инстинктивно  разбират това.

Реплика: Виждам, че им обяснявате така, както на възрастните.

Отговор: Разбира се! Към децата не трябва да се отнасяме по друг начин.

Реплика: Тоест без глезотии…

Отговор: Не! Тези глезотии са източник на цялото зло в света.

Въпрос: Катя, четвърти клас, пита: „Кога е започнала любовта на Земята?“

Отговор: Любовта е започнала тогава, когато хората са започнали да мразят омразата.

Омразата се проявява естествено в нашата природа. И когато сме започнали да осъзнаваме нейната вреда, крайност, ужасите, които ни носи и сме започнали да я ненавиждаме, тогава постепенно сме намерили любовта.

Въпрос: Саша от втори клас пита: „Ние Твои играчки ли сме?“

Отговор: „Вие сте Мои играчки, – казва Творецът, – абсолютно, напълно. Но вие трябва да го осъзнаете. И тогава ще Ме помолите да бъдете самостоятелни. И Аз ще го направя за вас“.

Въпрос: „Защо, когато обичаш, всичко ти харесва, дори бърканите яйца?“, – пита Степа от втори клас.

Отговор: Когато обичаш, харесваш всичко, дори бърканите яйца, защото любовта покрива всички проблеми. Абсолютно всички! И дори всичко грозно ти се струва красиво, и всичко неприятно – приятно, и всичко безвкусно – вкусно. Защото всичко се покрива с любов. Значи, най-важното е, да не обръщаме внимание, че в света е лошо някъде или някак, а да развиваме любовта.

Въпрос: Вита от втори клас пита: „Защо Ти си сътворил света такъв, че когато мама си скъса чорапогащниците,  плаче?

Отговор: Да… Човекът е малък. И малкото момиче плаче заради свои проблеми, и по-голямото момиче, мама, плаче от проблемите си. И всички имат проблеми. Всичко  е сътворил Творецът, за да могат хората да намерят, какво представлява съвършеното състояние, за да има само радост и любов.

И към това може да се стигне само през сълзите: сълзи в класа, в училище, с приятелките, със скъсани чорапогащници – във всичко.

Въпрос: Миша, в четвърти клас, задава удивителен въпрос: „Как да стана  спомен?“

Отговор: Първо, човек трябва да бъде добър спомен, а не просто спомен. Защото има такива хора, които се запомнят с потръпване, с ужас, с ненавист. Бихме се радвали тези хора да не са съществували и също да не си спомняме за тях.

Трябва да живееш така, че след теб да останат хубави спомени. А това е само, ако правиш добро на хората и оставяш мека, сладка следа след себе си.

Въпрос:  Алик, четвърти клас, пита: „Какво мога да Ти поискам? Та Ти самият знаеш всичко“.

Отговор: Не е важно, че Аз знам всичко. За мен е важно ти да искаш! Защото когато искаш, ти си свързан повече с Мен, и Аз мога да ти дам повече, когато ти искаш. Аз мога още да ти дам моето специално отношение, моята любов, моята топлина. А така просто да ти дам това, което нямаш – ти няма да бъдеш свързан с Мен и затова ще се лишиш от големите, добри, топли усещания в света.

Въпрос: Гоша от четвърти клас казва: „Върни на моите родители детството, за да ми бъда мама приятелка“.

Отговор: Ако би могло да бъдеш с родителите си както със своите другари , това би било много добре от една страна. Но от друга страна, как би се развивал? Кой ще те научи?

Затова трябва да се научим да бъдем с родителите като деца  и да бъдем приятели с родителите, и с нашите приятели, връстници да бъдем съответно приятели и да се учим от тях. Тоест, да получаваме от всички добър пример и да даваме на всички добър пример от себе си.

Въпрос: На какво трябва да се научат родителите в такъв случай?

Отговор: Родителите трябва да се научат да бъдат с децата си другари, приятели. Това е много важно. Понякога се срещат такива семейства и в тях децата се чувстват комфортно, защитено, не ги притискат, не унищожават тяхната самостоятелност. Те растат открито.

 

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.04.2019

 

[247702]

 

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Въпрос-отговор - No Comments→