Въпрос: Какво е душа?

Отговор: Човекът има множество желания, в които усеща целия свят и себе си. Но сред тях има такава част от общото желание, която чувства Твореца. И тя се нарича душа.

Въпрос: Къде се намира това желание – душата? Ако попитаме за това обикновения човек, той ще каже: „Желанието се намира в мен, аз желая”.

Отговор: А ако заменим неговото сърце, той ще желае ли същото?

Когато за първи път била направена трансплантация (присаждане) на сърце, хората мислели, че това ще бъде съвсем друг човек. Но нищо подобно не станало, нищо не се променило. Значи, желанията не се намират в сърцето, сърцето просто реагира на тях, и затова ние свързваме нашите желания с него.
Мисля, че ако присадим глава, то ще открием, че и в нея няма не само желания, но дори мисли.

Желанията се намират извън човека. Тях можем да разделим на две части: егоистични и алтруистични.

В егоистичните желания аз усещам себе си и целия наш свят. Но има възможност частично да се преработят егоистичните желания в алтруистични. В тях аз ще обичам другите, но ще ги обичам истински, а не на думи. Тогава в това желание, в което ще обичам другите, аз ще започна да усещам Твореца.

Става сякаш излизане от себе си – от живот за себе си в живот за другите. И това не се намира в тялото на човека. Тялото съществува като животно. Нашето сърце е мотор, който снабдява с кръв целия организъм. Нашият мозък управлява животинското тяло и нищо повече от това.

Въпрос: А какво съживява тялото? Ние ходим, чувстваме, дишаме, усещаме себе си, чувстваме другите. Това не се ли нарича душа?

Отговор: А нима животните не правят същото? Това няма никакво отношение към душата. В никое от земните същества я няма. Има жизнена сила, която дава възможност тялото да съществува.

А душата е част от Твореца свише. Тоест, това е такова наше желание, което е достигнало състояние на сходство с Твореца – абсолютно безкористно, беззаветно свойство на отдаване и любов. То съществува извън тялото на човека, извън егоистичното му желание. Това е придобита, но вечна съставляваща на нашето духовно „аз”. Ако го е придобил – това е духовното „аз” на човека, а ако не, то той е животно.

Някои се стремят към това, някои не. Но във всеки, който е слязъл от дървото и се е превърнал поне в нещо от маймуна в човек, не е важно на какво ниво, но той вече има зародиш на душа, т.е., способност и възможност да развие душа. Но тя е погребана под огромен слой егоизъм.

Въпрос: Как да стигнем до там, че да получим „кълн”?

Отговор: Човек няма за това никакви подбуди. Той счита всички видове благородни, културни и социални импулси за душа: изкуство, музика и т.н.

Но животните също пеят. В това няма нищо особено. Всичко, което човек развива, изхождайки от тази същност, с която се е родил, не се отнася към духовното, към висшето, а представлява от само себе си по-нататъшно развитие на неговите животински желания, подбуди, мисли.

Въпрос: Излъчва ли тази точка, зародиша на душата, някакво особено удоволствие, към което се стреми човек?

Отговор: Когато човек действително се стреми към разкриване на душата, в него се появява тягостна носталгия, депресия, страдания от желание и същевременно невъзможност да узнае смисъла на живота: за какво живея, кой ме управлява, по какъв начин мога да изляза от рамките на този свят и да започна да съществувам извън неговите ограничения.

Това се нарича стремеж за придобиване на душа. Сега то вече се проявява в множеството, защото от поколение на поколение ние все пак се развиваме и достигаме в егоистичното си развитие до състояния, които ни изтласкват от нашата егоистична природа. Самият етоизъм отблъсква човека от себе си, давайки му отрицателни усещания в неговото съществуване.

Въпрос: Днес светът ни тласка към големи страдания, безработица, роботи, които ще дойдат и ще ни изтласкат от работните места, и т.н. Това не е ли своеобразно движение на човечеството към разбирането, какво е душата?

Отговор: Естествено е, че всичко ставащо в нашия личен и обществен живот, в света, в природата, в космоса, се извършва само, за да ни приближи до Твореца, за да Го разкрием, да станем напълно подобни на Него, чак до сливането с Него.

Когато заменим всичките си егоистични желания, за да станат такива, като на Твореца, в отдаване и в любов към другия и чрез другите към Него., това ще бъде придобиване на нашата душа, нейното пълно поправяне.

Нека оставим всички наши тела, всичко, което виждаме и чувстваме в нашия свят чрез петте си животински, телесни органи на чувствата. Освен това има желание. То изначално е егоистично.

Него трябва да преработим в алтруистично – на пълно отдаване и любов към ближния, т.е. към всеки човек, към всеки заедно, което е извън вас. И тогава вие ще започнете в това желание, според мярата на неговото поправяне, да усещате Твореца. Именно това поправено желание от получаване на отдаване ще се нарича душа.

Придобийте душата!

От ТВ програмата „Беседи за душата”. 30.3.2017

[206399]

Filed under: Духовност - No Comments→

Въпрос: Рав Пинхас Уинстон, автор на повече от 50 книги с религиозно-мистична тематика, заявил, че Израел трябва спешно да се готви за война, която ще се случи на тази земя, а след нея може да настъпи краят на света. Войната може да продължи само 12 минути, но ще обхване  целия свят.

Хората се притеснили и изведнъж забелязали , че всички признаци водят към това. Например, неотдавна по Стената на Плача пропълзяла змия, намерена била жива риба в Мъртво море. А има предсказание на пророка Йезекил за появата на живот в мъртвите води преди края на света.

През септември 2018 година се родило червено теленце , – за това се споменава в Тора, като предсказание за края на времената. И ето неотдавна от Стената на плача паднал голям камък, едва не притиснал молеща се жена.

Вие как мислите? Всичко води към края на света от гледна точка на признаците…

Отговор: Признаците, разбира се, са много интересни. Те могат да вълнуват някого. Хората обичат да се занимават с мистика, тя малко гъделичка нервите. Това тревожи, изпълва живота с някакво особено напълване, свойства.

Реплика: И всичко съвпада.

Отговор: Съвпада всичко, което поискаш. Можеш да вземеш Медицинската енциклопедия, „Майн Кампф” , всичко, което искаш,  – всичко съвпада навсякъде, по всякакъв начин. Така работи нашата фантазия. Има ли това някаква основа, реалност?

Успокойте се. Краят на света се отменя. Пренася се в по-далечен период. Както обикновено, това се е случвало много пъти в човечеството, така е и този път.

Въпрос: Тогава за какво се пише, когато се говори за края на света, за войната на Гог от Магог?

Отговор: “Край на света” на иврит се нарича “соф а-олам”. “Олам” – от думата “алама” (скриване). Краят на света означава край на скриването, т.е. начало на разкриването на Твореца от творенията. И нищо повече.

Може ли преди това да има големи страдания? – Да!

Войни? – Да!

Изтребления? – Да!

Но все едно, това няма да бъде краят? Светлината – висшата светлина, божията светлина, не е важно как се нарича, – няма да изгасне. Нашето слънце още дълго ще гори. Ние дотогава ще направим  такива поправяния над себе си, че всичко, което ни изглежда, – като слънце, планети, ние, тази Земя и всичко останало, постепенно ще изчезне от усещанията ни.

Ние сякаш ще преминем в друго състояние. Възможно е това да се има  предвид под „края на света”? Но това е желан край на света, преход в ново измерение.

Тоест, краят на нашия свят  е най-хубавото  събитие, което може да се случи. Ние преминаваме в друго състояние.

Нашата душа – усещането за Твореца – е вечна и няма отношение нито с материята, нито с нищо. Затова материята постепенно изчезва, сякаш се разтваря, става все по-просторна и ние преминаваме в други усещания, в други измерения. За това, по принцип, днес вече говори и физиката.

Така че, не трябва да се страхуваме от това. А ако някой иска по този начин да се прослави – той, разбира се, има възможност.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 20.11.2018

[237300]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Реплика: В Израел се готви преврат в училищната система – ще бъде отменена домашната работа.

Отговор: В този вид, в който до сега децата се занимаваха у дома , аз мисля, че може да се отмени.

Какво ще правят те у дома? Заради това, че няма да им дават домашна работа, те ще станат още по-ограничени чрез интернет и през цялото време ще играят на своите игри: ще убиват някого или ще правят нещо друго в интернет.

Въпрос: Мислите ли, че така ще използват свободното си време?

Отговор: Разбира се. Те и сега така използват свободното си време.

Аз не разбирам, защо не може да се дава домашна работа чрез същия интернет – всички го имат – чрез същите телефони! Защо да не се направи това ?!

Щом те през цялото време са с телефоните, то тогава нека преподавателите да използват тези същите телефони и да започнат с тяхна помощ да възпитават децата. Да им изпращат някакви задачи, да получават отговорите, да обсъждат всичко заедно.

Въпрос: Струва ли си това да се превърне в игра?

Отговор: Разбира се. А така, привидно освобождавайки ги, се освобождавате вие. Сигурен съм, че това ще доведе до още по-трагични резултати.

Аз мисля, че училището трябва да бъде пълно с психолози, които да работят по сериозна, държавна, задълбочена програма. Те трябва да направят всичко, за да изградят човек.

Това означава да му дадат знания за природата, за природата на човека, за еволюцията, за Вселената – като цяло за всичко за света, в който живеем. Детето трябва много добре да знае не това, което е създадено от хората, а това, което е създадено от природата.

Ние сме вътре в тази природа и няма къде да отидем. С всеки изминал ден ставаме все по-свързани с нея. Някога ни се струваше, че можем да се отдалечим от нея, можем да бъдем над природата.  А сега започваме да виждаме, че природата постепенно  ни подчинява и всичко, което се опитахме да направим с нея, сега тя ще прави с нас.

Въпрос: Трябва ли детето  да разбира  това?

Отговор: Да, защото ние го готвим за бъдещия свят.

Въпрос: Дори най-малкото дете?

Отговор: Да, именно най-малките. Защото ще им бъде много трудно, външните условия на техния живот ще бъдат много лоши: урагани, мусони, земетресения. Земята ще заприлича на планетата, каквато е била педи два-три милиарда години.

Въпрос: И как ще помогне на детето това, че ще знае всички закони на природата?

Отговор: То ще разбере, че може само, със своето поведение, със своето отношение към  себе си, към другите и към природата  да се защити и да направи природата по-мека и удобна, за да може да продължи да съществува в нея.

Детето трябва да осъзнае, че ако не промени отношенията между себе си и другите, защото отношенията между хората са най-висшите отношения, които имаме към обкръжаващия ни свят, тогава няма да имаме място на Земята.

На първо място, трябва да възпитаме човека, а след това той винаги може довърши образованието си. Ако го научим как да се обучава сам и главното, ако го научим на правилно отношение към живота, тогава той ще се научи на всичко останало.

От ТВ програма “Новини с Михаел Лайтман”, 21.08.2018

[232622]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Деца - No Comments→

Въпрос: В духовното има две състояния: любов и омраза. Те се намират заедно. А в нашия свят идват отделно?

Отговор: Не, също заедно. Само че в нашия свят ние не усещаме двете свойства едновременно. Невъзможно е едното без другото. Затова се казва: “От любовта до омразата има една крачка”.

Ако ти обичаш нещо, то в теб едновременно подсъзнателно съществува друга, отрицателна картина: че го ненавиждаш.

От урока на руски език, 25.02.2018
[229590]

Filed under: Духовна работа - No Comments→

Въпрос от Facebook: Ако правилно съм разбрала, всичко води своето начало от корените в духовния свят и се спуска по клоните в нашия свят.

Тогава излиза,че всичко случващо се сега на Земята, започва своето начало от духовния свят, и всички безчинства и тежки съществувания в материалния свят, са проявления на духовния корен? Тази безграничност на Земята отначало започва в света на корените?

Отговор: Не. Работата е в това, че съществува спускане на духовните корени в нашия свят. И по пътя на това спускане (опитайте се да разберете тази дума) произтича морална деградация на всички духовни сили, докато те не преминат дори такова състояние, което се нарича “разбиване”, когато всички те се променят в противоположните им жестоки, егоистични сили, които наблюдаваме в нашия свят.

Ето това е нашия свят – най-низкия, най-жестокия, абсолютно обратен на духовния.

Въпрос: Може ли по случващото се в нашия свят да съдим за духовните корени?

Отговор: Обърни всичко обратно, омразата в любов – и ще получиш духовното.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 17.04.2018

[229629]

Filed under: Въпрос-отговор, Строеж на мирозданието - No Comments→

Милиарди хора използват съвременните технологии за облекчаване на живота си, но само някои от тях се опитват да надникнат в бъдещето на технологиите и внимателно да следят тенденциите в развитието.

Да вземем за пример историята на пералните машини, преди изобретяването на които процесът на пране е бил дълъг и тежък: жените обработвали бельото с различни перилни препарати, след което са го изплаквали и сушили.

През 1782 година англичанинът Хенри Сиджиър изобретил перална машина с барабан, с дървени пръчки и ръчка за въртене на механизма. Барабанът с бельо се пълнел с вода през дупките. Така прането от изморителен труд се превърнало в относително просто и лесно занятие.

Оттогава продължава еволюцията на пералните машини и въпреки, че основният принцип остава непроменен, всеки нов етап добавя нещо ново: електрически двигател, таймер, дренажна помпа, избор на програма за пране, кутийка за сипване на перилен препарат и омекотител, центрофуга и др.

Пералните машини притежавали явни преимущества и отговаряли на всички нужди: прането се изпирало по-добре, процесът на пране станал по-бърз и икономичен, свеждайки до нула необходимостта от физически усилия. Благодарение на тази модернизация днес ние можем да хвърлим мръсното бельо в пералнята, да натиснем бутона и да отидем да пием кафе.

Представете си пералня от XVIII век, която да предлага подобно чудо на техниката…

Щипка мисъл

Човечествотои все още не осъзнава, че и то, подобно на тази пералня е поробено с каторжна работа, въпреки че вече е изобретена «машина», която може кардинално да улесни живота му. От края на Втората световна война егоистичните желания неимоверно нарастнаха и ни принудиха капитално да обезпечим своите нужди във всички сфери. Днес, само ако се научим да живеем заедно, никой няма да изпитва никакви материални недостатъци. Има всичко и всичко е в изобилие. Западният свят използва това вече десетки години.

И все пак нещо липсва. Като че ли петното не се отмива от парадната риза. Като че ли готвачът е забравил да подправи главното блюдо. Не всички чувстват това, но много са готови да признаят, че не са доволни от живота си. Гнетят ги най-различни проблеми, гложди ги вътрешен дискомфорт, неустроеност, разминаване с очакванията, а често те просто не намират смисъл в предстоящето – същата тази подправка, без която ястието губи вкуса си.

Какво не е наред? Накратко, всичко е заради неправилните отношения между хората. Всъщност взаимното разбирателството е велико изкуство. Но егоцентризмът расте и ние не знаем как да се справим с него. Вместо да създаваме здрави връзки и да се наслаждаваме съвместно на плода на човешкия разум, ние само се тъпчем взаимно и търсим възможност да се възползваме и живеем за сметка на другите, дори и заради кратковременно наслаждение.

Достатъчна е капка елементарен здрав разум, за да видим, че така не можем да продължаваме повече. С тези темпове себелюбието бързо ще ни въвлече в безсмисленна война за оцеляване. Нашите взаимоотношения са толкова развалени, че нашето въображение скоро няма да бъде достатъчно, за да им предаде вид на благополучие.

В режим на  обединение

За да използвате пералнята, не е необходимо да знаете точно как работи. Изобретенията са дело на единици, а техните изобретения служат на милиарди. И никой не разбира това по-добре от еврейският народ, който вечно е в авангарда на човечеството, вечно търси новото и оказва огромно влияние върху всички, въпреки своята малобройност.

Точно днес можем да дадем на хората социална иновиация, която ще сложи край на «каторгата» – всеобщото отдалечаване един от друг – и да направим света единен. По-добър, по-истински, без егоистични игри. Защото имаме уникална методика за обединение на хората, лесна и ефективна програма за издигане над користолюбието, над всичко, което ни разединява, към истинско взаимодействие, към братство, към единно семейство.

В това обединение не трябва да бъдем големи специалисти, трябва само да «натиснем правилния бутон». Например, сядаме в общ кръг и за начало обсъждаме нашата взаимовръзка на различни нива, в различни сфери, цялостната, неразривна връзка, която изисква постоянно внимание, за да се изравнят дисбалансите и да ни доведат до позитивно отношение един към друг. Когато се проникнем от нея, постепенно, на вълни, започваме да усещаме топлината, която е необходима за едно задружно семейство, общество, социум, на всеки поотделно и на всички заедно. И тогава нещо започва да се изчиства, да се изяснява – и работата потръгва.

Така човек изпира своето «мръсно бельо» – жаждата за изгода, съперничеството, равнодушието, презрението, омразата към другите. Смекчаваме се, изчистваме се, изграждаме правилни връзки, стабилизираме контактите си и изведнъж откриваме цял свят, за който никога не сме и подозирали.  Да, затова е необходимо някои неща да «изтръгнем» от собственото си его, други неща трябва да «дезинфекцираме», а след това «да изплакнем» и «изсушим» както трябва. Ще се наложи да се завъртим, да се въртим в кръг, да се разделим с пластовете на егоизма, но безболезнено, мирно, «комфортно». А накрая ще станем не просто по-чисти, а ще станем, в известен смисъл, нови. Наистина нови.

Тази технология еврейският народ е взел от основната структура на природата. Всичко в нея се стреми към равновесие и човешката степен не трябва да бъде изключение. Напротив, тя трябва да овенчае великата система на мирозданието и да ѝ предаде съвършенство. Помислете: без нас, всичко това би било безсмислено. И затова страдаме и не ненамираме правилната връзка: самата система и висшето ни предназначение не ни дават покой.

Затова, нека да действаме според инструкцията: събираме прането, избираме програма за обединение и започваме нашия кръг. Само той може да ни «изпере» до белота, до нормални човешки взаимоотношения, да «отмие» целия инат, цялата враждебност. И тогава, гледайки се един друг, дори няма да разберем как сме могли да живеем без любов.

[238286]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Въпрос: Психолозите си задават въпроса: “Защо най–ненужните за човека вещи – диаманти, злато – се ценят толкова?” И веднага отговарят: “Именно изключителните, прецизно изработени украшения могат да спасят вашата индивидуалност в този свят на всеобща глобализация”.

Кажете, какво е за човека – “Аз притежавам това, което другите не притежават”?

Отговор: Това е само защото диамантите и златото се приемат от хората като нещо, което носи увереност, като скъпоценност. И в какво се изразява тази скъпоценност? В това, че така я оценяват другите, нищо повече.

Въпрос: В блокирания Ленинград скъпоценност е бил късче хляб. И това наистина е  ценност. Защо се нуждаем от всички тези дрънкулки?

Отговор: За да оценим живота! Само за това! Но това ще мине. Мисля, че ще достигнем до състояние, в което ще се появят съвсем различни носители на ценности.

Всъщност истинският носител на ценност е духовният екран. Това е най-важното. Това е личното, духовно постижение на човека. Никой няма да ти го отнеме, няма на кого да го продадеш, не можеш да го предадеш, дава ти смисъл за съществуване, и най-важното – вход към вечния живот.

Въпрос: Тогава всички тези дрънкулки ще се превърнат в дрънкулки?

Отговор: Те няма да струват нищо, точно както всичко в нашия свят. Когато започнем да овладяваме  Висшия свят, на мястото на нашите пари и нашите ценности, ще дойдат духовните пари.

А духовните пари са “кесеф” (“кисуф” – “покриване”) – не напълване на егоизма, а покриване на егоизма, слагане на екран над него.

Как ще го измерваме? Това е индивидуално.

Как ще го обменяме? Невъзможно е да се обменя само чрез връзка с Твореца.

Затова аз съм толкова богат, колкото мога да присъединя всички към себе си, да вляза в тях и да ги напълня. Свързването с другите, напълването на другите е моето богатство.

Тоест, къде е моето “гърненце”, което напълвам? То е във всички останали. И то е  вечно, съвършено, никъде не изчезва. Това е мое.

Въпрос: Кое в тези отношения е най-скъпото, най-големият диамант?

Отговор: С какво качество напълвам другите хора: нефеш, руах, нешама, хая, ехида. Себе си не напълвам, само отдавам. Аз съм инструмент за напълване. Това е много интересно.

Въпрос: Кое в духовните взаимоотношения е еквивалент на златото, диамантите, простите дрънкулки?

Отговор: Властта! Диамантите, златото, дрънкулките, какво и да е, са власт, власт над другите. Ако съм в пустинята и на Земята няма никакви хора, тези дрънкулки или злато нищо не ми дават.

Властта над другите е богатството в нашия свят. А властта над себе си, която ме съединява  с Твореца, е духовното богатство.

Въпрос: Властта над себе си е власт над  егоизма ми?

Отговор: Да. Това е  екранът.

[236841]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

„Виждам как се сгъстяват буреносните облаци и се страхувам, че работата по предотвратяване на кризата не е приключила“. Дейвид Липтън, зам. главен секретар на МВФ.

В началото на новата година световните икономисти дават изключително мрачни прогнози. Вината, разбира се, се хвърля на който и на каквото е удобно, само не на самите тях. Тези хора добре са се устроили: всякаква критика по техен адрес е неефективна, защото те оперират с термини и модели, от които повечето от нас нищо не разбират.

И тогава ме питат: как можете да оценявате икономиката и дори да критикувате някого, без да сте специалист? Защо да слушаме вас, а не професионалните икономисти?

Моят отговор е прост: точно икономистите не си струва да слушаме, защото виждаме резултата от тяхната работа. Не трябва да разбираме икономиката като научна дисциплина, за да оценим реалната икономика, в която всички живеем. Именно тяхната наука, обслужваща елита, ни доведе до непрекъсната криза. В съответствие с нейните канони, ние работим все повече и получаваме все по-малко удоволствие.

За какво ни е икономика, която повече от десет години е неспособна да излезе от конвулсиите, да не говорим за това, да ни ги обясни популярно? За какво ни е икономика, която откровено служи на миниатюрно малцинство? Защо в XXI век човек работи все повече, а получава все по-малко? Как стана така, че поколението на бащите беше по-богато и по- обезпечено от сегашното? Говорят ни за „изтичане“ на богатството отгоре в масите, но в действителност то се натрупва по сметките на богаташите, които вече не знаят какво да правят с тях.

Каква е логиката, каква е ползата от такава икономика? Ние изтощаваме земните ресурси, изпиваме сока на хората. Откъсваме от дома нашите деца от ранна детска възраст, за да могат и двамата съпрузи да работят, в противен случай не могат да изхранят семейството.

В действителност, ние построихме за нас робство под името Economics, а надзирателите-икономисти ни облъчват от своите храмове за прелестите на свободния пазар, въпреки, че тяхната „религия“ отдавна не е в крак с развитието на човека и социума.

Не, съвременната икономика трябва да бъде различна – социално ориентирана, балансирана, стабилна. Тя трябва да произлиза от единството на човешкото общество, от неразривната спойка на социалните и стопанските отношения, от стремежът за растеж на човека, а не от портфейла му. Или ще разберем това, и ще започнем да реформираме нашата вазимовръзка, или старата, остаряла икономика ще ни задушава с потребителската парадигма, докато не изчерпи всичко до дъно и не погребе и нас, и земното кълбо.

Това е естествено за егоизма: тесни са му условностите, стреми се към свобода и изобщо не се замисля за последствията. Дайте власт на фармацевтичните компании и те ще ни лекуват от раждането до смъртта, без да ни оставят да бъдем здрави. Дайте власт на юристите и те биха регулирали всички сфери, така че през целия си живот ще работим, за да плащаме искове един към друг. Дайте власт на икономистите и „невидимата ръка на пазара“ ще стане най-лошият диктатор в историята.

Икономиката трябва да бъде интегрална

Днес Economics прави разрушителни, опустошителни действия в най-различни области: във всеобщата задлъжнялост, в пенсионната катастрофа, в студентските кредити, в производството на безполезни стоки и услуги, в екологията, в отношенията, в душите на хората. Време е вече да отворим очи.

Защото икономиката е нещо повече от пътя на парите между портфейла, магазина и банката. Истинската икономика се определя от човешката природа, човешките отношения и обхваща всички нива на нашата дейност.

Не разбирайки това, ние „отиваме в минуса“ от самото начало, не изпълняваме дори основните изисквания. Плащаме ли на природата за това, което вземаме от нея? Възстановяваме ли на земята реколтата, която е произвела? Ако отговорът е не, то нашата икономика вече е неправилна, погрешна, и дисбалансите постоянно нарастват. Всъщност, трябва да плащаме за всичко, дори за въздуха, който дишаме.

Как да платя? На кого? Със сигурност не на правителствата и корпорациите.

Тук имаме нужда от наука, която е в състояние да води точен отчет на всичко, което потребява и да дава на  всеки поотделно и на обществото като цяло, във всички сфери на живота. Нашето домакинство е цялата планета и цялото човечество. Нашите сметки трябва да бъдат глобални и далеч не само парични.

Оказва се, че ние дори не си представяме какво е истинска икономика, която ни позволява да изграждаме правилни отношения в нашата обща, неделима система, сведена до всеобхватен бюджет не за сметка един на друг, не във вреда на бъдещото поколение и която да процъфтява така, че всеки да може да се реализира пълноценно в полза на всички.

Такава икономика ще намерим само в науката кабала. Единствено тя е универсална, не работи с деривати и безкрайни абревиатури, не с всички тези изкуствени, изсмукани от пръстите инструменти и показатели, а с истински знания за нашето естество и за света, в който живеем.

Основната ни грешка е, че сме разделени и търсим полза за сметка на другите. Сегашната икономика, в крайна сметка, е само математически апарат, който обслужва умишлени егоистични амбиции и позволява поддържането на система за изпомпване на богатствата към върха. Днес тази „наука“ прави пари от парите, от въздуха, вече е напълно откъсната от реалността.

Междувременно, по отношение на природата, човечеството е единно цяло, общ, жив, динамичен организъм. Глобализацията е факт, искаме или не. И затова икономиката повече не може да се базира на лъжливо, фрагментирано възприятие. Такъв подход води до крах, въпреки, че икономистите стократно са прави и ще останат прави, докато всичко не се разпадне окончателно.

Веднъж по тази тема се откъсна вик от душата на Ели Ципори, заместник главен редактор и водещ журналист на израелското икономическо издание Globes:

„И тогава ние забелязваме презрение и насмешка от „икономистите“ или „експертите по икономика“ по отношение на всеки, който не мисли като тях, към този, който на пръв поглед не разбира икономика и не я е изучавал. Икономическият „журналист“ на централния телевизионен канал превръща икономиката в „учение“ в „наука“, в някакви неприложими истини. Който не ги спазва е глупак, който е по-добре да не мрънка, да не се опозори.

Лозунгите са толкова прекрасни: необходимо е правителството по-малко да се намесва, трябва да има много по-голяма конкуренция, няма нужда от работнически комитети и няма нужда от организация на трудовата заетост, а трябва само свободен, свободен, свободен пазар – и всичко ще се реши от само себе си чрез качеството на действащите в него „сили“. Цените ще станат по-ниски, работниците ще получават повече пари, разцвета ще бъде чудесен и всички ще бъдат доволни. А който не е доволен, той е просто комунист, болшевик или плебей, който нищо не разбира от съвременна капиталистическа икономика.

Дойде време да се освободим от мнението на всички тези коментатори и специалисти, които смятат, че голямата част от публиката е икономически неграмотна, защото не е изучавала икономика и не разбира от бюджети, дефицити, БВП, ръст, разходи и други безсмислици от този род.

Публиката може би  не разбира от всичко това, но отлично разбира едно: икономиката, която специалистите тълкуват по каналите на медиите, същата икономика, която по думите им работи за хората и просперитетът от която изтича към тях, по своята същност работи против тях, обезценява техните заплати, повишава цените на потребяваните от тях стоки и позволява на много малка част безгранично да забогатява – понякога за тяхна сметка.

Какви сме били глупаци, купени от пропагандата и безрезервно повярвали на специалистите само защото те ни се представят като такива“.

На съвременният свят са нужни кабалисти – икономисти от ново ниво, разбиращи принципите на безкористното, прогресивно управление. Икономиката трябва да се основава на реална, естествена основа, така че да осигури на обществото здрава жизнена дейност. В противен случай гръмотевичните облаци ще гръмнат със страшна сила.

[238460]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→