Реплика: Новите изследвания показват, че човешкият мозък много по-емоционално реагира на лошите действия, извършени от други хора. Следователно за нас е по-лесно да обвиняваме, отколкото да направим комплимент.

Оказва се, че за да похвалим човека, трябва да задействаме зоната в мозъка, която отговаря за аналитичното мислене, а за обидите и осъжданията са ни достатъчни чистите емоции и спонтанните чувства.

Получава се, че за всичко е виновен мозъкът. А вие казвате: “За всичко е виновен егоизмът”.

Отговор: Мозъкът е просто машинка. Той не произвежда нищо. Но в крайна сметка, когато четем информацията, ние виждаме, че да се говори нещо положително за друг човек е по-трудно, отколкото да се говори  отрицателно.

Отрицателното е чиста емоция, а емоциите са нашият егоизъм в чист вид. Затова ние не се нуждаем от енергия, за да го използваме. А за да направим някакви положителни изводи за друг човек, е необходима много голяма вътрешна работа. И разбира се, човекът не е предразположен към това.

Въпрос: Тоест всички тези безумни, напълно необясними войни, които сега се водят, са сблъсък на емоции?

Отговор: Разбира се! Нима това е здрав смисъл?

Въпрос: И вие казвате, че трябва да се издигнем над емоциите, но веднага твърдите, че е невъзможно.

Отговор: Невъзможно е. А как  можеш да се издигнеш над тях, когато емоциите, това сме ние? Без емоции ние не сме хора, ние сме компютри. И така не можем да действаме

Въпрос: Значи човечеството през цялото време ще воюва?

Отговор: Докато не промени  своите емоции, не промени егоизма, не го поправи. Ето защо пред нас е период на поправяне на егоизма. Той е много труден, но светъл, хубав. И тук се  разкрива кабала като методика  за поправянето на егоизма.

Въпрос: Тоест всичко, до което е необходимо да достигнем, е осъзнаването на злото, на егоизма? И това ли е всичко?

Отговор: Всичко. А какво друго е необходимо? Освен него, в света няма никакво зло. И всичко ще се подреди добре.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 18.12.2018

[240065]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Казват, че Земята  е ядосана на човечеството. През лятото имаше изключителни горещини. Учените направиха изследвания и установиха, че повишаването на температурите с един градус, води до увеличаване броя на самоубийствата с един 1%.

Как се отнасяте към това, че природата все повече и повече поставя под натиск човечеството?

Отговор: Работата е в това, че в природата има запас от устойчивост. Тоест, тя издържа, сякаш постепенно абсорбира в себе си, а след това започва да връща обратно, когато ние преминаваме  някаква нейна бариера, някаква нейна граница, която първоначално не знаем в какво се изразява.

Или ние влияем на природата с нашите мисли, или плюс това, с нашите  действия и с каквото искаш, неразбираемо защо. И изведнъж започваме да виждаме какво се случва със Земното кълбо.

Въпрос: До какво може да доведе това?

Отговор: Напълно е възможно да ни очаква най-страшната зима, с ужасни студове. И това не е жега, това е много по-лошо, защото, когато всичко е сковано от лед, целият живот замръзва.

Ако изведнъж удари по Южна Европа, по Африка и така нататък с минус 30, минус 40 градуса, това е катастрофа.

Въпрос: И какво да правим?

Отговор: Спасението, всъщност, е в човечеството. Ние трябва  да се върнем към нормално взаимодействие между нас и между нас и  природата. Ние не можем да продължаваме да задръстваме морето и земята и да правим всичко, което искаме. Иначе човечеството в тази форма няма бъдеще. Но за него това не е важно.

Тогава природата сериозно ще ни бие, не само с температурни скокове. Ще има сериозни проблеми: наводнения, изригвания на вулкани, земетресения.

Човечество трябва да разбере формулата за равновесие на живота на Земята. Интересно е, на какъв етап човечеството най-накрая ще започне  да слуша кабалистите –  по какъв начин да стигне до равновесие с природата. А това е възможно само по пътя на добрите взаимоотношения между хората.

Когато хората свържат едното с другото, тогава за нас ще бъде по-лесно да обясним какво да правим.

[238342]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

В живота на всеки човек настъпва период, когато детските илюзии отстъпват място на реалността. В живота на човечеството това се случва точно сега.

Историята на човешката цивилизация датира от хиляди години. И въпреки, че „декорите“  през това време да са  били много, сцените на действие всеки път са подобни. Раждал се човек, жевеел и както излиза, и умирал.

При много се е случвало така, удовлетворявали са се с малко, по желание или по неволя. Други са се „хващали“ за нещо и са се впускали в преследване на пари, слава, власт. Някой е завладявал сърца, друг е подчинявал умове,  някой е знаел мярката, някой е „минавал през трупове“. Някого е прелъстявала философията, на някого са му трябвали знания за света и заради тях се е отказвал от други блага.

Но във всяко поколение е имало единици – особени, странни хора, в които е сработвал друг контур, горял е друг огън. Като кост в гърлото е стоял въпросът: „ За какво живея?“

Не, те са били нормални хора, живеели са като всички, не са се отклонявали с „предписани“ наслади. Но дори и с пари, дори и във  власт, са замирали вътрешно  и са си задавали този проклет въпрос…

А може би не проклет, а радостен? Как да проверим? В какво е смисълът на живота?

Под погледите на идолите

Авраам – знатен свещеник в Древен Вавилон, син на самия придворен жрец, изведнъж се отвръща от идолите, за които е имало голямо търсене на неговата сергия и се замисля за живота, за нещо голямо.

„И започнал да размишлява ден и нощ: как колелото може да се върти без управляващ? Кой го върти? Та нали не може да се върти само? Никой не го е учил и вразумявал. И той бил хвърлен в Ур Халдейски в средата на група от идолопоклонници“. /Рамбам/

Духовните открития не се случват сами по себе си. Те са предшествани от въпроси, съмнения, страдания. Първо трябва да излезем от уютната ниша, да разбием идолите в себе си – общопризнатите „истини“ и да се впуснем в търсене, изследване по трънливия път на познанието.

В същност, това е „бунт на кораба“, въстание срещу привичния образ на мислите, срещу „правилния“ поглед върху света и дори срещу собствената си природа, която се бои от такива въпроси и се дърпа от тях.

С една дума, Авраам е встъпил в противопоставяне с цар Нимрод. Именно благодарение на това е станал Авраам.

Нимрод за вавилонците не е бил просто цар и диктатор. Той е бил „бог на земята“, олицетворение на абсолютната сила и власт. Никой не е можел да се сравни с него по могъщество и коварство. От него са се страхували, пред него са благоговеели. Да му се хвърли предизвикателство, е означавало предварително да се обречеш на гибел.

Обаче, Авраам вече е излязъл от влиянието на покварените човешки взаимовръзки с техните богчета. Той не е бил наивен, не е витаел в облаците, съвсем не е вървял към сигурна смърт. Вървял е към живот на отдаване и любов. Изучавал е свойствата на духовната координатна система.

Той е пробивал към новото и старото не е властало над него. Събирайки единомишленици, ги е отвел далеч от Вавилон, от закостенялото световъзприятие. В крайна сметка е „обърнал“ цялата история на човечеството.

Така науката кабала за първи път се е отворила за света и е демонстрирала колосалния си потенциал. Малко са тези, които могат да го оценят и реализират, но от тогава се е появила алтернативата на егоистичния път и той е престанал да бъде единствената опция по подразбиране.

Да убиеш египтянина

Огромна сила притежават единиците, замислящи се за смисъла. Мойсей, както и Авраам, е  имал в живота си „всичко“. Той е бил по-близо до Фараона, отколкото Авраам до Нимрод. Но веднъж буквално се събудил. Потърсил същността, огледал се настрани, разгледал себе си и открил, че целият му живот е подчинен на Фараона, на егоизма, на користта, на изгодата за сметка на другите. Той мислел, че властва над египтяните, а се оказало, че им служи, на тези жреци на себелюбието и егоцентризма. Оказало се, че те са около него и в него. Да, да, в самия него – подкупват го с хубав живот в клетката на егоизма.

Тогава Мойсей убил египтянина в себе си и веднага се оказал в „опозиция“, стъпил на пътя на съпротивлението. Наложило му се е да избяга при Итро и да започне всичко отначало, от нулата, за да стигне до истината. Заекващ, съмняващ се, той изобщо не е планирал да стане предводител на народа. Но разбрал, че това е повелята на времето, че въпросът не е във Фараона, а в човечеството, което е под петата на егоизма и вечно избира кървавия път.

Мойсей е въстанал против царя египетски, който шепне на човека: „Няма никой, освен мен“. Изправил се е срещу властта на егоизма, горделивостта, вечното разединение и от тази точка начертал нова линия в човешката история, пътя на цялостния народ, наречен „Исраел“.

Само така  можеш да се развиваш – в издигане над себе си, в противоборство с противниците. Те ни придават сили, заставят ни да работим, да дерзаем, да се протягаме нагоре. А всъщност, не самите те, а единният закон на Природата, нейната фундаментална диалектика, ни изпращаща тръни, за които би следвало да благодарим…

Пътят през вековете

Мойсей дал на народа мощен импулс, превел го  до ново състояние, позволяващо му да стъпи на земята на Израел. С други думи, с желание за отдаване и да се настани, обоснове, и изгради в него. Народът на Израел тръгнал нататък: строил е Храмове на любовта, падал е в ненавист и междуособици, навличал си е външни врагове – вавилонци, гърци, римляни. Цивилизациите и империите все повече са затягали пръстена, разорявали са страната, убивали са, изгонвали са от вътрешния съюз на сърцата и са извиквали ответен порив за единство. Всеки път са връщали евреите към корена, към наследството на Авраам, към планината от ненавист (Сина), под която са стояли на стан, готови да загинат, но да не се предадат.

Това наследство е заложено в еврейския народ много дълбоко – в гените, в епигенетиката, в системните параметри, на нивото BIOS. И този порив е неизкореним, защото служи като противовес на разрушителните сили на цялото човечество. От зората на човечеството той се колебае между две тенденции – към разединение и към сплотяване. Тяхната амплитуда е нараствала хилядолетия, докато светът не се е събрал най-накрая в единно глобално кълбо, раздирано от непримирими противоречия.

Народът на Израел междувременно е преживял най-дългото изгнание от единството – две хиляди години, пропити от болка и страдание. За това време евреите се разсеяли по цялата земя, по всички „територии“ на човешкия егоизъм и без сами да осъзнават, се разпръснали в общата системна мрежа, готова да ги приеме, новите алтруистични кодове.

Тъй като това, което е започнал Авраам, не трябва завинаги да остане съдба за единици. Човечеството е единен организъм и ние започваме да разбираме това.

Епохата на края на илюзиите

Ако от тук, от XXI век се огледаме към изминатия път, ще видим, че историята ни е водела към задънена улица. По-точно, към изходния конфликт на Авраам и Нимрод, в който те не могат просто да се разделят, да си тръгнат, да вървят напред по пътя си.

Навремето Нимрод е бил за прогреса, за новите технологии (особено в строителството на вавилонските кули), дори за свободата според неговото разбиране. Да, нека човекът да е стопанин на живота си, нека да строи кула до небесата, че дори те да обслужват неговите искания.

А Авраам като че ли обратно, задържал „движението към щастието“, обяснявайки, че зад него се крие разрушителен потенциал, че това не е никакво съзидание, защото на егоизма ще му бъде малко и накрая, на руините на своите „постижения“, ще остане без нищо.

Може да се строи само на твърдия фундамент на нерушимите добри взаимовръзки между нас. И тогава – това е автентичен прогрес, движение напред, любов към ближния, а не използване на другия….

Обаче, светогледът на Нимрод, разбира се, е надделял и неговите последователи, също от времето на разселващите се по целия свят, са достигнали в наши дни пределите на развитието. Днес на глобуса не е останало повече място. Човешкият егоизъм е изчерпан и за първи път започва да търпи неуспехи. Преди той с бурни изблици е разкъсвал оковите, а сега, пренаситен, се доварява в собствен сос.

Ние разбира се, градим планове за бъдещето, но това е тактика, а не стратегия. Решаваме проблемите по реда на тяхното постъпване, но твърде много отлагаме за после – за нашите деца. Не виждаме напред нещо високо, струващо големи усилия, примамващо.

Свободата се изражда в потребителство, мечтите се отегчават, светът се свива. Съвременните технологии го показват като на длан. Остава впечатлението, че планетата се е „обърнала наопаки“ и сега живеем не на нея, а в нея. Вместо хоризонт имаме запашкулваща се, затваряща се „картинка“, обозрима, ясна, динамична, но неспособна да учуди с нищо. Глобална, но не сближаваща хората истински.

След  Авраaм

До това ни е довело нашето его и никой друг. Довели са ни страданията, бедствията, деретата, минните полета, кривите пътища на безкрайните амбиции, ненаситността, раздора. През цялото това време човечеството е отхвърляло прекия вектор на Авраам към единение, надявайки се, че ще може, някак си, да мине и без него. Но колкото и да строи идилия върху слогани и лозунги, все едно, получава се, че е върху нечии кости съвсем не е идилия.

Тази експанзия на човешкото естество не е могла да продължава вечно. Още щом светът станал „кръгъл“, линейният път завършил. И станал в цял ръст въпросът на Авраам: какво задвижва сферата на нашите страсти? Какво има зад нея? Какъв е смисълът ѝ?

Подобно на Алиса, израстваме от приказката, от фантазиите и миналите си стремежи. Нимрод още ни държи в желязна хватка, изисквайки „да се върне в реалността“, но Аврам се събужда, той не е подвластен на стари догми. Всичко се връща към него, към открития от него закон за всеобщото единство, с който така и не сме се научили да работим.

Затова, в наши дни кабала става достояние на милиони хора по целия свят. Те разбират, че пътят на Авраам не са обичаи и традиции, не е обещание за задгробни блага, а именно път, по който може да се върви! Нещо повече, вече няма време за празни приказки.

Кабала е нужна тогава, когато се обострят вътрешните противоречия, а те се обострят и още как! Тя е нужна, когато изчезват обичайните ориентири и ни е нужна помощ, ръководство, за да преминем „между теснините“,  тя е нужна на тези, които вече реално, или все още подсъзнателно, се чувстват в задънена улица, и това се приема не като проклятие, а като шанс, от който е необходимо да се възползваме.

[216277]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Разпространение на методиката - No Comments→

Реплика: През 2002 година ние с вас пътувахме из Америка и вие вече говорехте за кризата, която се случи през 2008 година. След това, през 2006 година в Ароса, вие също предупредихте, че ще има криза.

А сега казват, че през 2020 година светът ще се изправи пред суперкриза. Анализаторите прогнозират масови безредици, недостиг на храна. За разлика от 2008 година, последствията от новата криза ще бъдат мащабни социални вълнения в света, особено в  САЩ.

Отговор: По принцип, кризата отдавна е узряла. Днес е много лесно да се направи глобална криза. Чрез банковата система можеш за един миг да затвориш всичко и хората няма да имат нищо, защото всичко е в банката. Дори ако имат налични пари, не зная кой ще ги приема.

Магазините ще опустеят, защото ще се страхуват да внасят там стоки, за да не започнат хората да грабят, поради липсата на възможност да купуват дори със собствените си пари.

Всичко е изградено върху доста изкуствена система от връзки между нас, която ние сме създали. Ето кое ще доведе до огромни проблеми и  сривове.

Като цяло, светът го очакват големи сътресения и всичко това трябва да се случи.

Въпрос: Смятате ли, че всичко е закономерно?

Отговор: Ако не е това, то ще има война. Какво е по-добре – изберете сами. В противен случай човечеството няма да се стресне. Това е само средство.

Въпрос: От какво ще се стресне човечество?

Отговор: Човечество  ще се стресне от страдания, естествено. От нищо друго,  защото човешкият егоизъм възприема само доброто или лошото.

Въпрос:  Защо го стряскат?

Отговор:  За да се вразуми най-накрая.

Въпрос:  За това са нужни удари?

Отговор: И още какви! Ние виждаме, че малките удари нищо не изясняват. Ние виждаме какво се случва: земетресение в Индонезия, горски пожар в Америка, тероризъм в Израел, в Седиземно море потъват бежанци от Африка… На кого му пука? На никого, освен на техните близки.

Когато няма да има какво да ям, тогава ще се развълнувам. И тогава вече ще мисля:” А какво да правя?”

Въпрос: Какво да правим? Как да избегнем кризата?

Отговор: Да установим  добра връзка между нас. Тогава изобщо няма да има криза. Кризата е само за да се вразумим, да видим в каква интегрална система от връзки се намираме и как да направим така, че всички да бъдат свързани в добра система от сили, добри взаимоотношения. За това трябва да възпитаваме себе си, да разберем и усетим тази система.

Кабала говори за това, че трябва да се просвещаваме, да се занимаваме с обучение, с възпитание на хората, за да видят в каква система от естествени връзки се намират по неволя и не могат  да избягат от нея.

И в резултат на това, човечеството ще започне да се отнася един към друг по различен начин и всичко ще се успокои. Ние ще можем да установим добри връзки помежду си, няма да се експлоатираме един друг. Ще разберем, че се намираме в една система и затова всички зависим един от друг, всички сме равни и в еднаква степен важни.

Визията на тази глобална, интегрална система на взаимовръзки между нас ще промени не само  нашето съзнание, но и  ще изгради от нас друго човечество. Но това е необходимо да направим или ние, като се образоваме, или природата ще го направи, вече с нейните твърди методи.

От ТВ програма “Новини с Михаел Лайтман”, 02.10.2018

[236767]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Реплика: Южнокорейците са развили следното качество: по време на работа те трябва да работят непрекъснато. Тяхната ефективност трябва да бъде 100%. Срамно е да не се изпълнява дневната норма, срамно е да се боледува, срамно е да не се прави нищо.

И това ги води до депресия, ужасни нервни сривове, самоубийства. В това отношение те са измислили нещо, което се нарича “затвор  вътре в мен”.

Близо до гора, на 90 километра от Сеул, има затворническа сграда, в която  влизат за два или три дни. Условията в затвора са: слагат ги в изолатор, дават им килимче за  йога, дават им тетрадка, писалка …

За мен е интересна психологията на човека, търсенето на свобода.  А се оказва, че тя е в затвора.

Отговор: Тя е в затвора. Когато не се насилвате и не се принуждавате да тичате по целия свят, имате физическа свобода.

Това е много интересно състояние: да се заключиш в стая, да получаваш хляб  два или три пъти на ден и нищо друго. Дори и книги. Без радио, телевизия и всичко останало. Ти си сам. Ето, вижте какво ще правите, колко ще можете да живеете по този начин с мислите си, с плановете си. Това е добре…

Въпрос: Какво трябва да мисли човек в такива състояния?

Отговор: Защо живея? За какво съществувам? Какво става с мен? Кой ми заповядва, определя съдбата ми? Какво съм направил с живота си? Как ще свърши той? Какво ще стане след това? И ако не след това, тогава какво ще оставя на потомците си?

Има специална молитва, преди човек да умре, наречена водач, когато той много сериозно преминава през целия си живот и го преглежда: направил ли е нещо или не. От една страна, той го отнася към Твореца, а от друга страна, към себе си. Като цяло се подготвя за сериозна противопоставяне със съдията.

Когато му  показват живота, който е преминал, той вижда, че в действителност е бил подтикван към познаването на Твореца, към познаването на природата, към правилните действия, така че да осъзнае тяхната реалност и т.н. А той е избирал друга посока.

Реплика: Обикновено човек оправдава живота си, като казва: “Аз преживях живота си щастливо”.

Отговор: Това е за момента. На всеки човек, когато отиде в съда, му изглежда, че ще оправдае себе си, защото всеки човек е близък със себе си. Но всъщност, нито един човек няма възможност да се оправдае. Никаква!

А този, който си мисли, че е праведен, се сблъсква с такова невероятно обвинение, че дори не може да си го представи.

Друго нещо е, че ние неправилно си представяме наградата, наказанието, обвинението, насърчението. Но когато пред човека преминава целият му живот… Това, в края на краищата, не отнема време, това вече е духовно измерение. И когато той вижда и разбира не това, което е направил, а това, което е мислил … Тук вече, приятелю мой…

Реплика: Става страшно,  честно казано …

Отговор: Това е чистилището, реално, сериозно. Това е истинският ад. Това са съжаления, угризения – не за миналото, а за да поправиш свойствата си и да се устремиш към бъдещето.

И след това ти предлагат: “И така, приятелю, да повторим? Само избирай за себе си сериозни условия, за да направиш нещо наистина”. И човекът отново се гмурка в нашия живот, в същия момент забравя за всичко, което му се е случило, и това объркване започва отново.

Реплика: Това е, както казват, влиза ангелът на забравата – и това е всичко?

Отговор: Да. Ангелът удря човека и той забравя всичко. Това е особено поправяне. Има 13 черти на лицето, които определят нашето поправяне. Човекът получава удар не по носа, а в точката под носа (т.нар. “урха”) и всичко забравя.

Въпрос: Защо забравя всичко? Защо не продължава високите си размишления?

Отговор: За да действа по свободен начин.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 27.11.2018

[238482]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Терорът е силен и безстрашен. Терористът не се страхува да умре. В този случай се налага да се изобретяват мерки за влияние, които са по-лоши от смъртта за него. И тук се оказва, че нашият арсенал е празен. Ние сме цивилизовани хора, не можем да отговорим на терористите със същата монета. И какво остава за нас?

Да унищожим къщата на семейството му? Но това изобщо не е наказание, защото за тях ще бъде построено ново, по-добро от първото. Още по-лошо, ако остане жив, ще се наслади на славата на герой, ще яде, ще пие, ще поддържа атмосфера на омраза и дори ще получи диплома за висше образование в затвора.

Не можем да направим нищо по въпроса. Милиарди отиват при палестинските терористи и техните семейства, целия свят знае за това, но какво означава нашата кръв за него?

Ако хората в „световната общност“ са равнодушни към нашите нещастия, това ще ни позволи да направим нещо. Но те изобщо не са безразлични, не ни оставят без внимание, те внимателно ни наблюдават и не ни позволяват да направим стъпка без вик, гняв, заплахи и дори реални санкции. В резултат на това се появи парадокс: всеки може да убива евреин, а ние не можем да докосваме никого с пръст.

(more…)

Filed under: Израел днес, Мир - No Comments→

От урокът по подготовка за виртуалния конгрес

Висшата реалност е една — това е Творецът, освен когото нищо не съществува. Творецът е мисъл, замисъл на творението, който се проявява относно нас като излъчващ добро, любов.

Но, за да бъдем творения и да усещаме Твореца, ние трябва да съществуваме в противоположното на него свойство. В края на краищата, всичко се възприема само от противоположното състояние, както тъмнината от светлината и светлината от тъмнината.

Съществува само една мисъл на Твореца, вътре в която ние живеем, плуваме в нейното течение и освен това няма нищо. Казано е, че “С една мисъл е сътворено всичко”. Но сътвореното вече съществува извън тази мисъл, замисъл. Творецът е създал обратно изображение на себе си, като печат и неговия отпечатък.

Ние постепенно се развиваме вътре в това изображение до такава степен, че се чувстваме противоположни на светлината на Твореца. А нашата задача е в това, да не се опитваме да унищожим нашите изначални, егоистични, противоположни на Създателя и дори вредни за нас свойства, а да се издигнем над тях.

Тогава, от една страна ние ще бъдем противоположни на Твореца, което се нарича лява линия в нашето постижение, а от друга страна, подобни на Твореца, което се нарича дясна линия. От тези две линии ние създаваме за себе си “кли”, средната линия.

Този духовен съсъд, орган на усещания, ще бъде самостоятелен, тъй като ние не унищожаваме нашата противоположност, не се опитваме да я нивелираме. Но в същото време, в дясната линия, през цялото време се опитваме да се уподобим на Твореца.

Върху връзката на тези две линии ще изградим свой орган на усещане, средна линия, така наречената вяра над знанието, любов над омразата, обединение и единство над разединението и отхвърлянето.

Тези две обратни свойства през цялото време се увеличават в степента на нашето развитие, което се определя от тяхната противоположност. Увеличавайки светлината, ние увеличаваме тъмнината. А колкото е по голяма тъмнина, толкова по силно тя ни принуждава да призоваваме повече светлина.

* * *
В Книгата Зоар е казано, че “Няма друга светлината, освен тази, която идва от тъмнината”. Първична относно нас се явява тъмнината, злото, егоизма, осъзнаването на нашата зла природа. А светлината, отдаването, любовта, са вторични в тази степен, в която сме способни да ги създадем, над нашата тъмнина.

В зависимост от това, до колко можем да подчиним нашия егоизъм, да се издигнем над него, без да го изтриваме и унищожаваме, ние създаваме потенциална разлика между егоизма и отдаването, омразата и любовта, които определят мощността, номера на нашата духовна степен.

* * *
Служенето на Твореца се извършва само от тъмнината. Тъмнината е забележително свойство, което ме тласка към Твореца, не ми дава покой. Тя определя кой съм аз в действителност. В края на краищата, творението започва с това, че Творецът създава егоизъм, зло. “Само от злото се ражда благо”, казва Книгата Зоар. Доколкото човек издига Твореца в своите очи, дотолкова той самият се издига над своето зло.

Затова съвършенството се проявява в правилната съвместимост на доброто и злото: не в лявата линия, в егоизма и не в дясната линия, в свойството любов, а именно в средната линия. Правилно манипулирайки с лявата и дясната линия, ние изграждаме средната линия.

* * *
Злото е нашият велик помощник, в края на краищата, само от злото можем да почувстваме потребност от доброто и да се обърнем към доброто. Затова няма благо, което не се излъчва от злото и в това благо се извисява величието на Твореца. Такива големи егоисти като нас се сещат за Твореца само, когато им е зле. Правилната работа със злото и доброто е съвършената служба на Твореца.

[234591]

Filed under: Духовна работа, Сутрешни Уроци - No Comments→

Въпрос: Във Франция седемгодишно дете съобщило в Туитър, че иска да се самоубие. Той със сълзи на очи разказал: „Аз съм на седем години. От много време едно момче ме бие. Сега той бие и малкия ми брат. Казах на мама, че искам да отида при Бог и да умра. Не мога повече.“

Средствата за масова информация са разпространили това в Швеция, Франция и Белгия. Надигнала се голяма шумотевица. Оказало се, че в тези три страни 30% от децата страдат от насилие в училище.

ЮНЕСКО е публикувало информация, че всяко трето дете по света е подложено на насилие от страна на съучениците си. Цифрата е плашеща, 246 милиона деца по целия свят.

Виждаме, че сега децата или извършават самоубийство, или искат да завършат живота си със самоубийство. По целия свят се разпространяват вирусни игри в интернет, където децата играят на „син кит“, извършват някакви нелепи постъпки под въздействие или на внушения, или от желание да разберат това, което е зад прага на този живот.

Защо в тази ранна възраст у децата възникват такива решения?

Отговор: Точно в тази възраст  възникват. От шест- седемгодишна възраст и нататък, човек започва да усеща въпроса за смисъла на живота. На него, разбира се, няма отговор. То вижда, че всички възрастни живеят като навити играчки.

По такъв начин то ясно усеща, че и то също трябва да работи със себе си по този начин: да става, да ходи, да ражда деца, да ги възпитава, да работи, да се връща в къщи, да върви нанякъде, нещо, по някакъв начин, а след това да умре.

На шест- седемгодишна възраст е просто невероятно да приемеш такава картина на света, такова човечество, такъв живот. Напълно естествено е, че възниква въпросът, че няма смисъл в живота. И тогава, най- доброто е просто да се избави от него.

Реплика: Човек, който взема такова решение, би трябвало да се чувства абсолютно самотен, беззащитен.

Отговор: Вътрешно се чувства самотен. И няма с кого да го сподели, защото това е негово вътрешно чувство и не може особено да разказва за него. То не му дава възможност да се разкрие.

Въпрос: Но в лабиринта на живота винаги има някакви задънени коридори, а има коридори, които водят до другата страна. Как малкото човече да намери този коридор?

Отговор: Затова в нашето поколение се разкрива науката кабала и хората вече започват да усещат състоянието на безизходност. В крайна сметка, с науката кабала трябва да се срещне  и разочарованото поколение, което ще намери чрез науката кабала смисъла на живота, входа във висшия свят, във висшия живот.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 15.11.2018

[238122]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: Днес  Европа се превръща в горещ континент. Във Великобритания – страх от неуправляемия хаос след окончателното излизане от ЕС. Във Франция „жълтите жилетки“ започват да завладяват Франция.

 В Германия  преход от епохата Меркел  към нещо друго, все още неразбираемо. В  Испания  на регионалните избори в Андалусия преди всички излитат ултра десните.

Полша, Унгария, Чехия, Словакия изглежда ще излязат от Европейския съюз. Какво става там?

Отговор: Нищо не става. Колкото по-бързо се разбягат, толкова по-добре. Аз съм говорил за това много пъти?

Реплика: Вие понякога казвате, че да се разбягат не е изход.

Отговор: За егоистите? Това  непременно е изход. Така и е казано, ”сборище от  негодници – лошо за тях, лошо и за света“. Негодници – има се предвид егоисти. Напротив, нека да се разбягат – тук един егоист, там един, там един.

Въпрос: Вие смятате, че ако сега Европейският съюз сега приеме решение – „Хайде сега мирно да се разделим“, това би било най-гениалното решение?

Отговор: Те няма да могат да го направят. Те ще го направят чрез световна война.

Въпрос: Предполагате, че може да бъде така?

Отговор: Мисля, че ще бъде така. Те не са в състояние, те не могат да управляват себе си и своя егоизъм. Аз виждам как се разделят с Англия. Виждам с каква злост те ще освободят държавата от себе си, с какви контрибуции!

Въпрос: Тоест, те смятат това за предателство.

Отговор: Разбира се!

Ако аз съм осъзнал, че това е във вреда на моя народ, аз искам доброволно да изляза  и ние така сме се договаряли по принцип помежду си, на доброволни начала и така нататък, то защо сега ми поставят такива глоби, такива условия, че буквално, аз трябва  да изляза разорен от това състояние. Кой би се съгласил с това?

Въпрос: Тоест няма да се съгласят и така ще се приближават към война?

Отговор:  Те ще направят такъв своя развод, че нито една държава, включително Германия,  няма да може да спечели от това!

Нито една държава! И обратното – тези, които най-много са спечелили от тази работа, те най-много ще пострадат. Ще останат разрушени, в руини!

Въпрос: Защо му трябва това на Твореца, кажете, моля?

Отговор:  Да покаже егоизма, какво струва той. За да демонстрира егоизма на всички свои ползватели … какво  е това ”аз ”. А-а, искате да си имате работа с мен? Ето какво ви нося!”

Въпрос: Тоест аз винаги ви довеждам до война, да?

Отговор:  Да, иначе няма да могат правилно да се  разпръснат.

Въпрос: Какъв е изходът от това състояние? Може ли да бъде  нещо мирно?

Отговор:  Аз не мисля, че ще имат сили, разум, воля. От къде ще я вземат ?! Това  са природни закони!

От къде  ще я вземат? Те няма да могат правилно да се разделят, спокойно. Това е като семейство, което се развежда.

Въпрос: И после наемат адвокат, едната страна унищожава  другата.

Отговор:  Да. От това печелят Америка, Русия, Китай. Тези, които наблюдават схватката.

Реплика: Ако сега изведнъж там биха били някакви умни глави, стратегически …

Отговор:  Там ги няма. Ние го виждаме…

Реплика: Времето на лидерите  някак си завърши…

Отговор:  Разбира се. Като цяло завърши, особено в Европа. Настъпва времето на събранията, на великото събрание. На човечеството му трябва могъща група от хора ( 100-200 човека). Нито тори, нито комунисти, нито социалисти и така нататък, заседаващи там някъде, с такива тоги, с които се представят пред всички.

Нужни са наистина могъщи,  духовно силни хора, които ще могат да се договорят, да се издигнат над своя егоизъм, да се съединят помежду си и да построят помежду си такава система от сили, която ще може да управлява човечеството.

Въпрос: Как човечеството ще се съгласи с  това?

Отговор:  То няма да има друг изход. Или  ще се съгласи, или световна война. И след това ще се съгласят.

Въпрос: В какво изразява   се  Изходът за Европа, ако тя изведнъж намери сили?

Отговор: Европа е най–напредналият континент, мешана туршия такава от езици, страни, нации.

Изходът от това състояние може да е само в по-голямото обединение, правилното, наистина  доброволно обединение, а не така както те са го създавали –  привличали, завличали страните и поставяли условия.

Тук те трябва да се съединят при други условия – при условието на абсолютно единство не  ”аз на теб – ти на мен“ и по средата там някъде се договаряме”, такова няма. Никакво диктуване, нищо!

Но това може да бъде само след като е създадено такова единно правителство, европейско, което може да влияе на цяла Европа, което със своя първи декрет ще заяви всеобщо задължително, възпитание на всички европейци.

Въпрос: На единния европеец?

Отговор: Дори не на  единния европеец, а на единния човек.

И когато те направят това, ще разберат при какви условия могат да приемат емигранти, въобще какво да правят. Тогава у тях  всичко ще се преобразува. И тези, които не съответстват на това ще преминат, превъзпитание.

Въпрос: Ако има такъв обединен, единен европеец, няма ли да обезцени това характера на  всяка страна, всяка нация? Не отнема ли?

Отговор: Нищо няма да обезцени. Създава се една единна общност – европеец. А не просто там французинът се хвали пред италианеца, а немецът пред Източна Европа и така нататък.

Това го няма, не. Трябва да има сериозно възпитание в единство. Самата структура е готова за това, само е необходима методика и нея я има. Напред европейци! Иначе… иначе лошо!

От ТВ Програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 18.12.2018

[239120]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Защо не мога да се откъсна от кабала?

Отговор: И защо да се откъснеш? Какво друго  остава в живота на човека? Ако аз някога бях се откъснал от кабала, какво щях да правя по цял ден? С какво бих се занимавал? За какво щях да живея? Просто бих пропилявал годините? Да кажем, още година-две. И по-нататък какво

Въпрос: С какво вие живеете днес? Какво ви движи?

Отговор: Ако в денонощието имаше четиридесет часа, за мен би било още по-добре.

Въпрос: Какво искате да постигнете, какво още не сте постигнали?

Отговор: Аз бих искал всички хора да са започнали да разкриват Висшия свят. Тогава нашият свят ще стане друг.

Въпрос: Кабалистите от това ли се наслаждават?

Отговор: Това е една душа! Затова кабалистите получават огромна радост, когато други хора са привличат към този процес, започват да разбират, усещат, възприемат, напълват се с невероятна информация — състояния извън времето, вечността, съвършенството.

При това кабалистът чувства как тласка хората към Създателя, предизвиква в Него специално състояние.

Въпрос: А това, че тези хора са вашите ученици, носи ли ви особена радост?

Отговор: Не. Аз не чувствам, че това са “мои” ученици. Аз отдавам и това е. Нямам усещане, че това е “мое”. Аз искам всички да имат възможност за излизане в следващото измерение и копнея това да се случи.

На хората давам всичко, което мога. А по-нататък, това не е мое, това е тяхно.

От урока на руски език, 18.02.2018

[229387]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Защо духовността не оставя в границите на материалното, егоистично възприятие никакви доказателства? На какво да разчита човек без доказателства?

Отговор: А, вие на нищо не разчитайте. Нашият свят по никакъв начин не може да бъде доказателство за съществуване на Висшия свят. Може да убеждавате вашето куче или котка в каквото поискате, от това нищо няма да излезе, все пак тя ще открадне парче месо.

При това то ще маха с опашка и ще ви гледа предано в очите, защото с нищо не е виновно. Виновни сте вие, защото не разбирате природата на животното.

Ние трябва задължително да разберем, че преминаването във Висшия свят се намира в получаването на свойството отдаване.

Никакви доказателства няма и не може да има. Не си мислете, че някъде има доказателство за съществуването на Висшия свят, на душата, на живота след смъртта.

За да разбере това, човекът трябва да се издигне на по-висше ниво, да го намери в този живот и тогава няма да чувствате никакъв преход между двата свята.

От урока на руски език, 01.04.2018 г.

[231113]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Как Творецът, добър и творящ добро, е измислил всички извращения, които се случват в света? Как кабалистите разглеждат това?

Отговор: Кабалистите разглеждат това като абсолютно добро. Те виждат от собствения си опит, колкото са слаби и не могат да направят нищо, всичко прави Творецът. Като и да се въртиш и да казваш:” Това съм аз, аз, аз” – всички действия идват от Твореца.

Проблемът е само в това, сред всички влияния върху нас, да започнем изграждането на система за правилно въздействие на обратна връзка, но само чрез групата. А преди това, ти нищо не можеш да направиш. Така че, ние трябва да имаме правилно отношение към света и разбиране, че да се промени нещо е възможно само чрез обединяване на хора в тяхното общо намерение, насочено към целта на творението.

От урока на руски език, 17.06.2018

[235232]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа в група - No Comments→

Реплика: В Америка е създаден прецедент: компаниите дават едноседмичен отпуск на служителите си, когато  си купуват потомство – кучета, за да свикнат с тях, да ги обгрижват, да им организират бита.

Колички за домашни любимци, разкрасяване за домашни любимци, кучешка терапия, кучешка ароматерапия, кучешка йога, кучешка църква, шест най-добри басейни за кучета, които можете да купите през тази година.

Изследователите казват, че в САЩ   културата вече не е за обслужване на кучетата, а цялата култура  са кучетата.

Отговор: Кучешка култура – това звучи добре!

Реплика: С това се занимава класата „средна плюс“, която може да си го позволи.

Обикновено, когато жена ражда деца, тя има само две седмици след раждането, а след това оставя детето на медицинска сестра, в ясла и т.н., и бяга на работа. Ние вървим към замяната на децата от кученца.

Отговор: Да. Но от друга страна, човечеството не губи желанието си да се грижи за някого. Помните ли играчката тамагочи? През цялото време трябваше да го храня или нещо такова.

Трябва да разберем, че за човека е свойствено да се привързва. Той, все още, се привързва неволно – към апартамента си, към аромати, към всичко! Аз виждам в това огромен вътрешен, но още неосъзнат копнеж за общуване между хората, който, за съжаление, не получава своето нормално изразяване, изход.

И за това заместваме хората с животни. По принцип, не сме стигнали много далеч. Но във вида, в който съществува моето куче, аз го чувствам като приятел и той ме чувства като приятел, и стопанин, и ние сме си взаимно   предани.

На практика знаем, че хората, които имат домашни животни, се хранят от една и съща чиния с тях. Те не чувстват никаква разлика между себе си и животното, защото тази връзка е на животинско ниво.  Тук не се изисква висок изказ, постижения, напрежение, участие.  Аз се принизявам до нивото на животното, аз към него и то към мен, и на нас ни е добре.

Да се надяваме, че този период ще отмине, а той ще отмине непременно, защото човечеството еволюира и ние ще сме принудени, все пак, да стигнем до контакт помежду си. А това с животните, постепенно ще изчезне. Както всяка друга част от еволюцията и движението към низшите в крайна сметка ще изчезне. Няма да ни интересуват нито котките, нито кучетата, нито папагалите, нито хамстерите и така нататък.

Въпрос: Ще имаме ли такъв стремеж един към друг? Ще го открием ли? Ще го разкрием ли?

Отговор: Ние ще открием, че, все пак, ни липсва общуването. Телефони, виртуални връзки, кучета, самотни квартири, самотни пейки в парковете и така нататък – всичко ще отмине, защото ние се променяме, искаме ли или не. Дайте на времето да свърши своето.

От ТВ програмата “Новини с Михаэлем Лайтманом”, 27.08.2018

[234036]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос:  5 октомври e Международен ден на усмивката.

През 1963 година, един посредствен художник рисувал картини и нищо не предвещавало влизането му в историята, докато към него не се обърнала рекламната служба на  една голяма компания и го помолила да измисли лого  на компанията.

Той веднага измислил жълтия емотикон, усмихващото се жълто лице. Тя толкова допаднала на вкуса не само на самата компания и на нейните служители, че те започнали да я поставят върху тениски, писалки, чанти.

Оттук са тръгнали емотиконите и веднага са се разпръснали десетки хиляди копия. Ние виждаме как те набират скорост и усмивката е най–популярният емотикон.

Каква роля играе усмивката в живота на човека? Защо я използваме толкова рядко в наши дни?

Отговор:  Не, ние я използваме навсякъде. Ако хората искат нещо да рекламират, да ви излъжат, да спечелят за ваша сметка, да направят нещо, изгодно за тях, то, естествено, те се усмихват.

Ако ние се усмихваме един на друг, както се усмихваме на нашите малките деца, тогава, разбира се, светът щеше да бъде друг.

Въпрос: Може ли да се използва усмивката като инструмент, който ще стартира механизма на положителните отношения между хората?

Отговор: Не. Само, ако на хората се заплаща за това.

Въпрос: Творецът може ли да се усмихва?

Отговор: Творецът не се усмихва, ако може така да се каже. Той има толкова открито сърце, от което постоянно произтича само добро, че тук няма място за усмивка.

Въпрос:  А може ли през Международния ден на усмивката да се пусне някаква образователна, тренировъчна програма, за да се научат хората да се отнасят един към друг така, както майката към детето си? Защото майката се усмихва на детето си искрено, с цялото си сърце.

Отговор:  Не. За това трябва да чувстваме, че сме  наистина взаимно свързани, че сме много по-близки, отколкото братята и сестрите, че сме толкова свързани един с друг душевно, че всеки от нас действително  е като майка с дете. Всеки от нас!

Това ние можем да почувстваме, но трябва и да го разкрием. Но, когато почувстваме нашето истинско състояние, тогава ще видим, че тук има място не само за усмивка, а също за много внимателно, нежно отношение към другия, за да се постараем да създадем в него максимален комфорт.

Въпрос:  Как да разкрием това?

Отговор: Това е невъзможно да се разкрие самият човек. Трябва и втори, за да го разбере, трябва непременно да е в сътрудничество, в развитие на такива взаимоотношения. Това не е лесно.

Въпрос: Какво бихте пожелали на хората в деня на усмивката?

Отговор: Нека да се опитаме на тази вълна да им обясним, как наистина да преминат от усмивки към такова вътрешно общуване един с друг, че да се стопли сърцето, да се отпусне и да позволи в него да влезе топлия, добър поток.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 03.10.2018

[234772]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - No Comments→

Реплика: В света стават много трагични събития. В частност, в Америка казват: “Ние не знаем как да спрем масовите убийства, извършени от деца. Всяко следващо произшествие намалява прага на следващото. Днес ние се оказахме в центъра на бавния разгул  на масовите убийства”.

Разгулът  продължава и нови хора се замислят за извършване на масови убийства, за да привличат внимание към техните „обиди и недоволство“.

Отговор: Това е и причината за всякакви произшествия. Хората искат да обърнат вниманието към себе си, за могат другите да видят, че те са в  безизходица, в неразрешим конфликт и никой не може да им помогне да го разрешат.

Реплика:  Учените казват: „Днес  ние наблюдаваме , че в този разгул участват момчета, които по-рано са се занимавали с химически реактиви в мазетата на своите домове. Сега проблемът не е, че имаме безкрайно много превъзбудени момчета, а в това, че има много хората, които нямат нужда да се превъзбудят, за да извършат такива масови убийства.“

Отговор:  Всичко е следствие от факта, че хората не разбират смисъла на живота си,  какво е пред тях.  Те търсят изход от своето безполезно съществуване и не го намират. Искат да привлекат към себе си внимание – не разбират как.

Те се опитват да разрешат някакви вътрешни конфликти и не намират възможност. Те гледат своите родители и виждат техния  безполезен,  тежък, труден живот.  Те гледат своите връстници и виждат, че отстрани това изглежда скучно.

Факт е, че ние сме в такова състояние, когато нашето поколение вече е готово  за изход към следващото ниво на развитие, разбиране на природата, усещане на силите, които ни управляват, към извън егоистичното, друго пространство. А ние все още сме тук и това много ни потиска.

Това състояние ще продължава дотогава, докато хората не разберат, че е възможен изход в друго пространство, в друга сфера, в друга реалност.

Всички тези момчета по своята природа не са глупави, не са вредни, не са престъпници. Просто при тях по такъв начин се задейства вътрешното налягане, което, по принцип, ги тласка към следващото ниво, но те не разбират къде е то и как да стигнат.

Въпрос: На какво трябва да учим човека?

Отговор:  Как да излезем  от парадигмата на нашия свят, от състоянието, когато усещаме този филм, който се върти в нашия мозък. Ние трябва да сменим програмата.

Във всички страни по  света ще има още много такива конфликти.

Това ще доведе до обща криза на човечеството, когато то ще каже: „Стига! Всичко, което сме направили днес е без изход, порочно. Ние трябва да изберем друг път. Как да се издигнем над това, което правим? Можем да продължим да го правим, но то не ни води никъде“.

И тук науката кабала трябва да даде своя отговор.

От ТВ програмата` “Новини с Михаел Лайтман”, 15.11.2018

[237999]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - No Comments→

Кръгла маса на независими мнения. Берлин. 2006г.

Въпрос: Защо храната, която ядем  е с такова ниско качество?

Отговор: Нашата храна не може да бъде с хубаво, естествено качество, защото ние се стремим да нахраним целия свят, милиарди хора.

 В резултат сме принудени да разработваме всевъзможни генетични форми, за да не се разваля бързо нашата храна и въпреки отдалечаването ни от природата, нейният вкус да е близък до природния. Затова по-голямата част от нашата храна носи в себе си различни генетични добавки, целият и вкус и мирис е изкуствен.

Поради това ние наблюдаваме ускореното израстване на новото поколение. Защо то расте толкова бързо, с различни отклонения и така се отличава от предишното? Защото ядем храна с много генетични  добавки и изменения.

От друга страна обаче, за съжаление, нямаме изход. За да се нахранят милиарди, да се достави  храна на милиарди в добър вид и да стигне за всички, ние сме длъжни да действаме така.

Нямаме изход,  докато човечеството не промени своя подход към живота, да се грижим повече за себе си, за своите ценности, за ценностите на своя живот и да не преследваме само една цел –да спечелим колкото може повече от всичко. Едва тогава ще можем да преустановим участието на генетиката в приготвянето на нашата храна.

Именно трансформацията на общественото съзнание от егоизъм към общото благо на човека, ще доведе също до промяна в областта на приготвяне на вкусна и здравословна храна. Както обикновено, егоизмът е коренът  на целия проблем и на това ниво, в сферата на храната, която ядем или в това, към какво ни тласкат, рекламирайки напълно нездравословни продукти наистина вредни  и отровни. Някой печели от това.

Кръгла маса на независими мнения. Берлин.09.09.2006

[236123

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Известно е, че този който притежава информацията, притежава всичко. Но през последните години, с развитието на новите технологии, информацията става не само много, а твърде много! И е много трудно  да се управлява. Психолозите казват, че хората получават информационен стрес.

Какво е това информация? Защо толкова я искаме ? И защо, разбирайки, че е боклук, се страхуваме да я загубим?

Отговор:  Ние се храним с този “боклук“, тоест с „отпадъци“. За нас да изгубим „отпадъците“, означава да изгубим хранителната си среда. От това се страхува човечеството.

То не може да абсорбира правилната, правдивата, естествената информация, говореща за актуалността, за необходимостта, за истината. То може да се храни точно с такива жълтички, сивички новини, да препира „мръсното бельо“. С  това живее.

Така съвременното общество възпита човечеството. И ние виждаме какво се случва с него. Разбира се, ако премахнем целия този фалш и оставим само истината, хората ще ревнат. А какво ще консумират?

Въпрос: Кое тегли човека към информация? Какво търси той зад информацията?

Отговор: Съвременният човек не може без нея. Това е тази среда, в която той съществува. Това е все едно да го откъснеш от дома му, от близките му, от работата му, от каквото и да било. А от информацията – още повече, защото тя го напълва отвътре.

Без да получава информация, съвременният човек просто ще полудее.

Въпрос: Какво е правилна информация?

Отговор: Правилната информация  е тази, която разкрива, какво съм аз в този свят в степента, в която мога  да внеса положително влияние върху него и чрез света, обратно да повлияя на на себе си.

Въпрос: Вие казвате, че правилната, правдивата, истинната информация ще бъде  негодна за консумация, нежелателна?

Отговор: Човекът не иска да слуша истината! Истината боли. Истината е неприятна.

Той желае да чува това, което му се иска: малко клюки, малко секс, малко да го сплашат, малко да се зарадва. Всичко това е дозирано, нали се управлява от всички тези специалисти.

Въпрос: Какво e информация за кабалиста?

Отговор: За кабалиста информация e съвсем друго. Той не се интересува за какво се карат хората по кабеларките или по другите средства за свързване. Той се интересува от връзката с Висшата сила, от която произлизат всички действия, всички условия, всички събития в нашия свят.

Когато човек има тази връзка, нищо друго не му трябва. Тя му дава възможност да бъде във всичко и навсякъде, едновременно и в двата свята.

Въпрос: Да допуснем, че са дали във вашите ръце всички медии. Как бихте подавали информацията? Каква информация?

Отговор: Аз бих оставил същото, което има и сега, и малко по малко, с управлявани дози бих въвеждал „лекарството“, тоест по-правилната информация, която поддържа правилните изменения в човека, развива в него усет към истината, към самоконтрола и така нататък.

За да започне човекът правилно да се адаптира в заобикалящия го свят и да разбира каква е неговата природа, каква е природата на заобикалящия го свят, какво трябва да постигне…

Ние, кабалистите, очакваме, кога човечеството ще достигне до осъзнаване на злото. Да осъзнае, че  се намира в зло, в лъжа, че се храни със заместители.

В степента, в която осъзнаем, че това е гадост, буквално отрова, тогава, в същата степен, ще можем постепенно да заменим  фалшивата информация с правилна, която ще ни възпитава.

Защо да получавам информация? За да имам своя представа за света и да се променям в съответствие с новия свят. Тази информация трябва да бъде правилна, правдива, и най-важното – грижовна.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 25.11.2018

[238127]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Реплика: Виртуални супермодели пресъздават живи модели.

Отговор: Разбира се! Защото виртуално можете  да създадете перфектни форми за всеки вкус.

Но хората разбират, че всичко това е изкуствено и няма никаква стойност. Представете си, че можем да изваем пред нас не виртуален модел, а реален. Тук пред мен стои човек и мога да го извая както искам. А може би, дори и себе си.

Ние също сме виртуални. Съставени сме от клетки, от сили. Това са само вектори, които ни се рисуват в нашите сетива.

Виждам нещо пред себе си, но всичко е вътре в мен. От всички вектори, мозъкът ми създава определен образ в мен. Така че, каква е разликата между това, което виждам в мозъка си, или освен това, аз също мисля, че е пред мен? В това, че мога да го докосна, да хвана? ..

Въпрос: Каква е разликата между виртуалния свят, който рисуваме, правим дигитален и виртуалния свят, който създава мозъкът за нас?

Отговор: Разлика е само в нашата представа. Няма друг начин. И едното, и другото са виртуални. Има само степен на виртуалност: към която сме свикнали и към която не сме свикнали..

Ако имаме рентгеново зрение, термично зрение, на други честоти, в други диапазони, ние ще възприемаме света по различен начин. Не бих чувствал стената като нещо, което стои на пътя на моето зрение или другите ми органи на усещане. Ако сетивата ми не се сблъскват с препятствия, ще чувствам, че светът е съвсем различен.

Така че, всичко зависи от модела, който имаме в мозъка си. Просто в този момент ние сме програмирани от природата така, че да усещаме само тесен диапазон от това, което действително съществува.

Реплика: Пластичните хирурзи казват, че жените искат да си правят пластични операции не за да приличат на тези, които са били в младостта си, а  да бъдат такива, каквито ги  прави фоторедакторът в социалните мрежи.

Отговор: И какво от това? Всичко това е външно. Трябва да погледнем човека вътрешно и тогава ще видим, какво ценим в него, какво трябва да се промени и какво не, какво е красиво и какво не е. И той сам ще го види и ще се опита да се промени.

И ние ще го оценяваме по истинското му състояние по отношение на другите: колко е добър, готов ли е за общуване с другите, или обратното. Това е най-важното! Такъв портрет трябва да видим в човека, а не да гледаме външното.

Въпрос: Вие говорите за вътрешния образ на човека, че е добър, отзивчив и така нататък. И няма ли той да се страхува да не съответства на това?

Отговор: Не, напротив! С удоволствие се откъсни от това, което си днес, от това отвратително, злобно нещо в теб! Защо не? И с това спечелѝ целия свят със твоята доброта и твоето разбиране за света. А какво ще кажеш за факта, че през цялото време ще бъдеш красив на външен вид, докато такъв красив не те сложат в ковчег?…

Реплика:  Хората се страхуват да бъдат добри, защото смятат, че ще ги използват.

Отговор: Ако човек е наистина добър, не можете да го използвате. Защото няма да успеете. Ако той наистина е поправен, няма да имате никакъв контакт с него, за да изпълни той вашите егоистични желания.

Той няма да може да ви разбере и вие няма да можете да му посочите, поръчате, да му изпратите някаква програма, за да я изпълнява. Защото той не е този, не е ваш!  Той е различен! Има други мисли, други причини за действие, други задачи, други цели. Вие виждате, че той прави нещо, а защо го прави, тълкувате по свой собствен начин.

Въпрос: А каква е мотивацията на действията му?

Отговор: Абсолютното добро.

Абсолютното добро е когато виждаш света от край до край и виждаш каква наистина е вечната, съвършената полза за всеки от съществуващите в света.

Въпрос: Възможно ли е да се създаде мода на поправен човек?

Отговор: О-о! Ако може да се създаде такава мода!

Това е съвсем различен поглед към света. Това са съвсем различни мисли, желания, действия, които се виждат отстрани по различен начин. В края на краищата, всеки човек вижда в степента на своята непоправеност или в степента на своята поправеност. Затова не ги виждат. Ние интерпретиране всички хора под себе си.

Въпрос: Ще бъде ли заменен истинският виртуален свят?

Отговор: Ще бъде. Но за това трябва добре да пострадаме.

Трябва да разберем, че нашият свят е обърнат отвътре навън, че в него има абсолютно зло и че ние трябва да поправим себе си, а светът няма какво да поправи. И когато започнем да поправяме себе си, ще започнем да виждаме нашия свят различен.

Ние ще започнем да виждаме в него напълно различни, други сили, обекти, връзки … Внезапно всичко се разкрива… Така, като малко дете, – то не разбира какво се случва между възрастните. То гледа от едно на друго, от едно на друго – не разбира. Така сме и ние. Ще започнем да разкриваме света.

От ТВ програмата „Новини от Михаел Лайтман”, 16.09.2018

[236596]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Трудностите на децата са по вина на бащите. Готови ли сме да поемем нашата отговорност и да погледнем истината в очите? Един от признаците на системния провал на Запада се превърна в мащабен спад на сексуалните отношения сред младите хора.

“Нашата култура никога не е била по-търпима към секса, – констатира списанието The Atlnantic, – но сексът при американските тийнейджъри и млади хора е намалял”.

В рамките само на едно поколение, от 1991 до 2017 година, частта на гимназистите от горните класова, които имат полови контакти, който надхвърляше половината, тръгна в обратна посока, намаля от 54 на 40 процента.

Аз мога да обобщя така: ние атакувахме основния инстинкт от различни страни и го притиснахме в ъгъла.

Преди всичко, ние юридически регулирахме сферата на ухажване и сексуални контакти. Един неприличен поглед, една необмислена фраза, един неочакван порив, може да струват много скъпо. Мъжът трябва да бъде изключително внимателен на работа, в кафенето, на танци – навсякъде, където влиза в контакт с жени, дори ако в мислите си няма „нищо такова“.

Изискването за ясно записано съгласие за полов контакт в различните му етапи, също не добавя страст и романтика.

Нашата прогресивност не знае граници: понякога хомосексуалността и лесбийството  се представят като нещо по-почтено и легитимно от традиционния секс.

Заплетени сме в собствените си свободи: от една страна са „идеалите“ на сексуалното разкрепостяване, които заставят мъжете да се хвалят с много партньорки, от друга страна, някои от тях чак на 40–50 години узряват за брак и отглеждане на деца. А други изобщо не искат да се женят, дори и ако най-накрая са се изнесли от родителите си.

За младите днес е много по-лесно, както морално, така и материално, да получат еднократен секс на определени места, където се отдават на своя инстинкт като животни.

С една дума, за сто години ценностите са променени безвъзвратно. Ние създадохме нови правила на играта, нови стандарти, нова култура на отношения и в резултат на това, както се оказа, сексуално се замъглихме.

Най-мощният импулс в този процес стана разпадането на семейната институция. Тя вече не е необходима нито на мъжете, нито на жените. Всеки може да се обезпечи самостоятелно. Децата като продължение на работата, занаятите, професиите, също вече не са необходими.

От основния инстинкт са отстранени всички покрития и „тежести“ – остана само животинското наслаждение, раздаващо анахронизъм.

Повратен момент

Може леко да съм засилил цветовете, но всичко върви към това. Пред нас е обществото на самотници, деца от епруветки и други прелести на непрекъснато развиващото се его. А това означава, че така ще бъде.

Мислите ли, че съм съкрушен? Не, далеч съм от отчаянието. Еволюцията продължава и е безсмислено да се борим с нея, трябва да я разберем. Защото тя все по-ясно ни показва какви сме, все по-отчетливо разкрива същността на нашия егоизъм.

Всъщност, човечеството като вид, постепенно се самоубива. Не защото игнорира ключови повици, а защото се лишава от стимули за просперитет. Развитието ни е довело до момента, в който осъзнаваме нашето зло и виждаме, че собствената ни природа ни води към бездна.

А това означава, че непременно трябва да се променим.

Как? Чрез връзка с тази сила, която ни е създала, с Природата. Всъщност, тя ни отвежда до „стената“,  но не за да ни довърши.

Просто е дошъл специален етап на израстване, който отдавна е описан в науката кабала: човечеството се осъзнава като едно цяло и открива ключов проблем – разрушената взаимовръзка между хората.

Невъзможно е да продължим да се отнасяме един към друг потребителски – нито в икономиката, нито в политиката, нито в социалната сфера, нито в секса.

Защото сексът е основна част от човешкото общество, подсъзнателна основа на взаимовръзката. В наши дни стремителният ръст на егоизма буквално е „смачкал“ и „надупчил“ тази сфера.

Сега ние „си стреляме в краката“ – изкривяваме естествените до този момент отношения. И въпреки, че намеренията ни са като че ли добри, в крайна сметка жените ще страдат все повече и повече.

За съжаление, нашето общество първоначално е изградено по такъв начин, че не е в състояние да изработи правилно отношение към секса, към отношенията между половете. Невъзможно е да изтрием различията им, да ги неутрализираме, колкото и да се стараем.

Опитвайки се да насади изкуствено равенство, без да разбира природата на нещата, съвременната демокрация извращава естествените механизми и предизвика растеж на патогенни клетки, които поглъщат всичко здраво и естествено.

Така идеологическият неолиберализъм постепенно унищожава обществото под лозунгите за всеобщо благо.

В същото време, Европа е наводнена от имигранти от мюсюлманските страни, където всичко е много традиционно. Те никога няма да се влеят в западната култура и няма да се интегрират в тенденцията на саморазпадане. В дългосрочен план те няма да обогатят самоубийствената европейска култура, а ще я заменят.

Между две начала

Време е вече да разчетем подсказванията на Природата. Ние сме затънали в неправилни взаимовръзки. Егоизмът лесно ни заблуждава, разделя, обръща ни един срещу друг. Неговият апетит няма ограничение.

По принцип, няма нищо ново, но в наши дни ние сме позволили на обществото законно да наруши правилата. Отворили сме люковете и водата залива трюма. Това е парадоксът на егоистичната патология.

Обществото е болно и болестта отнема все повече сили. Ето защо младите хора губят драйв и се събират в Мрежата  почти от ранно детство. Тази криза има за цел да ни разкрие колко много ни липсва това, което ще ни обедини, не виртуално и сексуално, а истински.

Сега ние говорим за изконната сила а Природата, от която възникват противоположните начала: мъжко и женско. Развивайки се в нашия свят, те не могат правилно да взаимодействат, защото са егоистични. И под това противостояние ние изграждаме обществото.

Лимитите на егоистичното развитие обаче са изчерпани. Ние вече приближаваме до нова социална и семейна структура, вече осъзнаваме, чувстваме, че трябва да променим негативната сила на егоизма с позитивната сила на самата Природа.

Понякога се случва така, че сам бързаш за операция, нетърпелив си пред лекарите: „Кога!?“, бързаш да минеш под ножа… Защото те боли. Защото искаш да живееш.

Човечеството сега е в същата ситуация, макар, че е дезориентирано от наркотичното опиянение на медиите. Обаче, ако честно си дадем сметка за случващото се, ще напипаме вярното решение и ще се „запишем за операция“.

Тогава можем да започнем социални промени, да разработим принципи за ново възпитание, да намерим общи интереси, да определим общи цели. След като се разделим с деградиращия елит, с неговите разрушителни послания, ние ще се учим от Природата без сътресения, без революции – ще се променяме отвътре, приближавайки се един към друг.

Да, това е хирургична намеса в собствената ни природа, операция на егоизма. Но ние имаме науката кабала, а тя има средствата, които ще помогнат на всеки и на обществото като цяло да преживеят тази  трансформация „на крака“, без страдание и ексцесии.

В крайна сметка, ние просто трябва да променим отношението си, да пропуснем през нашата връзка друг системен сигнал, носещ послание за единство.

Нищо повече  не е необходимо, всичко останалото постепенно ще се подреди под тази система и ние ще получим здраво, проспериращо общество.

[237855]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - No Comments→