Трудностите на децата са по вина на бащите. Готови ли сме да поемем нашата отговорност и да погледнем истината в очите? Един от признаците на системния провал на Запада се превърна в мащабен спад на сексуалните отношения сред младите хора.
„Нашата култура никога не е била по-търпима към секса, – констатира списанието The Atlnantic, – но сексът при американските тийнейджъри и млади хора е намалял“.
В рамките само на едно поколение, от 1991 до 2017 година, частта на гимназистите от горните класова, които имат полови контакти, който надхвърляше половината, тръгна в обратна посока, намаля от 54 на 40 процента.
Аз мога да обобщя така: ние атакувахме основния инстинкт от различни страни и го притиснахме в ъгъла.
Преди всичко, ние юридически регулирахме сферата на ухажване и сексуални контакти. Един неприличен поглед, една необмислена фраза, един неочакван порив, може да струват много скъпо. Мъжът трябва да бъде изключително внимателен на работа, в кафенето, на танци – навсякъде, където влиза в контакт с жени, дори ако в мислите си няма „нищо такова“.
Изискването за ясно записано съгласие за полов контакт в различните му етапи, също не добавя страст и романтика.
Нашата прогресивност не знае граници: понякога хомосексуалността и лесбийството се представят като нещо по-почтено и легитимно от традиционния секс.
Заплетени сме в собствените си свободи: от една страна са „идеалите“ на сексуалното разкрепостяване, които заставят мъжете да се хвалят с много партньорки, от друга страна, някои от тях чак на 40–50 години узряват за брак и отглеждане на деца. А други изобщо не искат да се женят, дори и ако най-накрая са се изнесли от родителите си.
За младите днес е много по-лесно, както морално, така и материално, да получат еднократен секс на определени места, където се отдават на своя инстинкт като животни.
С една дума, за сто години ценностите са променени безвъзвратно. Ние създадохме нови правила на играта, нови стандарти, нова култура на отношения и в резултат на това, както се оказа, сексуално се замъглихме.
Най-мощният импулс в този процес стана разпадането на семейната институция. Тя вече не е необходима нито на мъжете, нито на жените. Всеки може да се обезпечи самостоятелно. Децата като продължение на работата, занаятите, професиите, също вече не са необходими.
От основния инстинкт са отстранени всички покрития и „тежести“ – остана само животинското наслаждение, раздаващо анахронизъм.
Повратен момент
Може леко да съм засилил цветовете, но всичко върви към това. Пред нас е обществото на самотници, деца от епруветки и други прелести на непрекъснато развиващото се его. А това означава, че така ще бъде.
Мислите ли, че съм съкрушен? Не, далеч съм от отчаянието. Еволюцията продължава и е безсмислено да се борим с нея, трябва да я разберем. Защото тя все по-ясно ни показва какви сме, все по-отчетливо разкрива същността на нашия егоизъм.
Всъщност, човечеството като вид, постепенно се самоубива. Не защото игнорира ключови повици, а защото се лишава от стимули за просперитет. Развитието ни е довело до момента, в който осъзнаваме нашето зло и виждаме, че собствената ни природа ни води към бездна.
А това означава, че непременно трябва да се променим.
Как? Чрез връзка с тази сила, която ни е създала, с Природата. Всъщност, тя ни отвежда до „стената“, но не за да ни довърши.
Просто е дошъл специален етап на израстване, който отдавна е описан в науката кабала: човечеството се осъзнава като едно цяло и открива ключов проблем – разрушената взаимовръзка между хората.
Невъзможно е да продължим да се отнасяме един към друг потребителски – нито в икономиката, нито в политиката, нито в социалната сфера, нито в секса.
Защото сексът е основна част от човешкото общество, подсъзнателна основа на взаимовръзката. В наши дни стремителният ръст на егоизма буквално е „смачкал“ и „надупчил“ тази сфера.
Сега ние „си стреляме в краката“ – изкривяваме естествените до този момент отношения. И въпреки, че намеренията ни са като че ли добри, в крайна сметка жените ще страдат все повече и повече.
За съжаление, нашето общество първоначално е изградено по такъв начин, че не е в състояние да изработи правилно отношение към секса, към отношенията между половете. Невъзможно е да изтрием различията им, да ги неутрализираме, колкото и да се стараем.
Опитвайки се да насади изкуствено равенство, без да разбира природата на нещата, съвременната демокрация извращава естествените механизми и предизвика растеж на патогенни клетки, които поглъщат всичко здраво и естествено.
Така идеологическият неолиберализъм постепенно унищожава обществото под лозунгите за всеобщо благо.
В същото време, Европа е наводнена от имигранти от мюсюлманските страни, където всичко е много традиционно. Те никога няма да се влеят в западната култура и няма да се интегрират в тенденцията на саморазпадане. В дългосрочен план те няма да обогатят самоубийствената европейска култура, а ще я заменят.
Между две начала
Време е вече да разчетем подсказванията на Природата. Ние сме затънали в неправилни взаимовръзки. Егоизмът лесно ни заблуждава, разделя, обръща ни един срещу друг. Неговият апетит няма ограничение.
По принцип, няма нищо ново, но в наши дни ние сме позволили на обществото законно да наруши правилата. Отворили сме люковете и водата залива трюма. Това е парадоксът на егоистичната патология.
Обществото е болно и болестта отнема все повече сили. Ето защо младите хора губят драйв и се събират в Мрежата почти от ранно детство. Тази криза има за цел да ни разкрие колко много ни липсва това, което ще ни обедини, не виртуално и сексуално, а истински.
Сега ние говорим за изконната сила а Природата, от която възникват противоположните начала: мъжко и женско. Развивайки се в нашия свят, те не могат правилно да взаимодействат, защото са егоистични. И под това противостояние ние изграждаме обществото.
Лимитите на егоистичното развитие обаче са изчерпани. Ние вече приближаваме до нова социална и семейна структура, вече осъзнаваме, чувстваме, че трябва да променим негативната сила на егоизма с позитивната сила на самата Природа.
Понякога се случва така, че сам бързаш за операция, нетърпелив си пред лекарите: „Кога!?“, бързаш да минеш под ножа… Защото те боли. Защото искаш да живееш.
Човечеството сега е в същата ситуация, макар, че е дезориентирано от наркотичното опиянение на медиите. Обаче, ако честно си дадем сметка за случващото се, ще напипаме вярното решение и ще се „запишем за операция“.
Тогава можем да започнем социални промени, да разработим принципи за ново възпитание, да намерим общи интереси, да определим общи цели. След като се разделим с деградиращия елит, с неговите разрушителни послания, ние ще се учим от Природата без сътресения, без революции – ще се променяме отвътре, приближавайки се един към друг.
Да, това е хирургична намеса в собствената ни природа, операция на егоизма. Но ние имаме науката кабала, а тя има средствата, които ще помогнат на всеки и на обществото като цяло да преживеят тази трансформация „на крака“, без страдание и ексцесии.
В крайна сметка, ние просто трябва да променим отношението си, да пропуснем през нашата връзка друг системен сигнал, носещ послание за единство.
Нищо повече не е необходимо, всичко останалото постепенно ще се подреди под тази система и ние ще получим здраво, проспериращо общество.
[237855]
Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата -
Няма коментари→
Въпрос: Защо духовността не оставя в границите на материалното, егоистично възприятие никакви доказателства? На какво да разчита човек без доказателства?
Въпрос:
Реплика: 
Въпрос:
Реплика:
Въпрос:
