Въпрос: Вие сте написали красив туит: «Неочаквано се оказахме в общество, в което действа законът: побеждава не силният, а този, който е обединен с другите».

Задават ви следния въпрос: «За какво обединение говорите? Интернет също ни обединява – за това ли става въпрос? Или все пак той е технология без душа и обединението трябва да бъде на друго ниво?“

Отговор: Това е така. В кабала се говори, че трябва постепенно да се приближаваме един към друг, за да се разбираме. Дори и да не се съгласяваме, но да се разбираме. А  ние просто отричаме и това е всичко. Поставяме ограда между нас. Не искам нищо да знам: това е мое, а това – твое и прави каквото искаш.

Днес общото състояние на природата вече не ни го позволява. Светът става глобален  не защото сме глобално свързани един с друг, а защото е дошло времето, когато трябва чувствено и морално да се свържем по някакъв начин помежду си. А това не се получава.

Мислим си, че ако направим определени общи икономически, търговски и други планове, ако прехвърляме капитали от единия край на света до другия, светът ще стане глобален. Абсолютно не. Напротив, това е глобално разделяне, а не съединение.

Затова тук става дума за необходимостта човечеството да се разбира повече, като едно единно цяло, за да разберем как влияем на природата и как природата влияе на нас. На първо място това се има предвид. А за това, хората трябва да осъзнаят общата зависимост един от друг. Природата ни го показва.

Веднага след като проникнем по неволя в тази зависимост един от друг – няма къде да избягаме, няма къде да  отидем, ние се намираме на земното кълбо, което ни свързва всички в едно цяло – веднага след като го осъзнаем, но така, че да можем да убедим себе си, веднага ще се превърнем в единно интегрално човечество.

И животът ни, естествено, ще се промени. Няма да се заплашваме един друг, защото ще бъдем като хора, които живеят в един апартамент, в един дом. Трябва все пак да се издигнем над нашия дребен личен егоизъм.

От ТВ програмата Новини с Михаел Лайтман, 25.09.2018

[235455]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Създаването на духовно кли е за сметка на приближаването към другарите. А такова сближаване е възможно само по пътя на самоотмяната, да приема от тях това, с което не съм съгласен. Аз се включвам в групата, прекланям се пред нея, вместо да привличам групата към своята гледна точка. В това е цялата работа.

Ако действително искам да се приближа към центъра на групата, в който се крие Твореца от мен, то трябва да търся проблеми и трудности, които да мога да преодолея, за да се съединя с другарите. Подаръкът ми за групата е моето сърдечно и душевно участие с вяра над знанието.

Присъединявам се към другарите си независимо от моето несъгласие. И тогава виждам, че всичко е предварително подготвоено и няма кого, освен себе си, да поправям. Всички вече са включени в общата душа и само аз, Малхут, трябва да поправя отношението си към тях. Тогава ще разкрия строежа на общата душа с нейното напълване, с Творецът, който се намира в нея.

Всичко е благодарение на това, че поправям себе си против моето желание, като правя подаръци на другарите си или групата с това, че отменяйки себе си, се присъединявам към тях. Аз не искам и това нежелание остава в мен като дълбочина на егоизма (авиют), но го правя независимо от нежеланието си, против егоизма и така правя съкращение, екран и включвам моята Малхут в деветте първи сфирот.

Деветте първи сфирот са свойствата на другарите, които са ми дадени за работа и самоотмяна, за да съкратя егоизма си и да съм готов да отдавам, да помагам, поддържайки ги във всичко. В крайна сметка откривам, че всички вече са поправени и са обвивки на Твореца, който ми е устроил всичко това, за да ми помогне да развия в себе си любов и да Го разкрия.

От сутрешния урок 15.10.2018

[234925]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→