Но ако човекът бъде враг на своя ближен, и го издебне, и се нахвърли върху него, и го убие, и избяга в един от тези градове, то нека изпратят старейшините на неговия град, и го вземат оттам, и го предадат в ръцете на кръвни отмъстители, за да умре.

Не го жали, изкорени вината за кръвта на невинния, и ще ти бъде добре.  /Тора, Дварим, Шофтим, 19:11/

Ако в човека се разкриват желания на нивото на умишлено егоистично действие, когато той иска да навреди чак до убийство на някакво желание, то той се нуждае вече от съвсем друго поправяне, отколкото при не предумишлено използване на анти духовното желание.

Става дума дори не за желанието, а за намерението, с което се използва желанието. Ако някое от намеренията на желанието на човека, в човека действа именно така, то това намерение трябва да се убие, т.е. да се изкорени от неправилното проявление на неговата дейност. В това е неговото поправяне.

Ако анти духовното желание е непредумишлено,това означава, че то не е имало никакво намерение. Тогава човекът трябва да прибави към него правилното намерение заради отдаване, любов и взаимна връзка.

Ако това е егоистично желание, с грубо намерение заради себе си, то първо ти трябва да убиеш това желание, а след това вече „да го родиш” с ново намерение. В Тора е казано, че това задължително се прави чрез съда. Ти нямаш право да убиваш никого и нищо: нито желанието, нито намерението. Желанието въобще не може да се убие, само намерението. А това всичко действа само чрез съда.

С други думи, ти трябва да създадеш вътре в себе си съдебна система и чрез нея да съдиш самия себе си, а след това да решиш, кои желания с намерение, насочени заради себе си, подлежат на смърт, т.е. трябва да се изкоренят, а кои желания са просто неутрални, без анти алтруистично намерение.

Желанията с неутрално намерение трябва да се поправят, а при желанията с егоистично намерение първо трябва да се унищожи това намерение, а след това да се добави правилното. Това се нарича възраждане на мъртвите души.

И това действие може да се извърши в човека на всички степени, незадължително,  което се нарича, в „края на дните”.

Когато се концентрираме в правилното отношение към всеки и разбираме, че това са само егоистични желания, които трябва с помощта на изменение на намерението от „заради себе се” на „заради другите” да се обърнат в алтруистични желания, то ние нямаме никакви проблеми. Нас ни интересува само, с помощта на какво можем да променим намерението, а желанията си остават същите.

Те трябва да се проявяват в нас според степента на възможността да ги възстановим  с  правилно намерение, и затова тези желания са скрити. Но с появата на възможността да се промени намерението от получаване на отдаване, те постепенно се разкриват. Въпросът е само в това, как се включваме към източника на силата, поправяща нашите намерения.

Въпрос: Оказва се, че поправянето на намерението идва от Твореца? Аз не мога ли сам да го поправя?

Отговор: Не, в никакъв случай. Нашата задача се състои в издигането на молба да станем алтруисти, за да може всяко наше желание вместо с намерение „заради себе си”, да бъде с намерение „заради другите” и чрез тях – на Твореца. Защото Творецът е съвкупността от всичко, което е извън мен. Такава е нашата работа.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга”, 07.09.2016

[201440]

Filed under: Тора - No Comments→

Въпрос: Известният американски писател Джонатан Сафран Фоер, автор на много съвременни бестселъри, в последния от тях пише: „За нас е по-лесно да се обадим по телефона, отколкото да се срещнем лично, или да продиктуваме съобщение, нямаме нужда да изслушаме отговор.

Всяка крачка по този път ни омаловажава и ни води далеч от нашите емоции и човечност. Аз се безпокоя, как все повече усещаме света на краищата на пръстите  си, той все повече се отдалечава от нашето сърце.

Как мислите Вие, към какво водят човечеството всички най-нови технологии, изкуствен разум, интелект и т.н.?

Отговор: До осъзнаването, че ние трябва да се откажем от всичко това и да се приведем към работата „от сърце  в сърце”. Да се откажем именно от всичко, което не е свързано с усещането в сърцето. Всичко останало ще достигне своя пик и след това ще изчезне. Няма да са ни нужни нито връзки чрез дълги линии и уеб мрежи, нито най-високи технологии, нито космос, нито нови градове, нищо.

Дори няма да ни трябва телевизия с огромни екрани и хиляди канали. Никой няма да иска да си забива главата във всичко това. Ще минат още няколко години и ще изхвърлим  телефоните. С кого да говорим и за какво?

Реплика: Футуристите говорят съвсем обратното. Те смятат, че ще се развива междупланетното съобщение…

Отговор: Глупости. Нищо такова няма да има.

Реплика: Вие казвате, че всичко това ще се отмени и човекът отново ще поиска сърдечна привързаност?

Отговор: Например, днес колата е  средство за придвижване, а не  самоцел. Да допуснем, че ти ще имаш космически кораб и десет планети. Там живее тъща ти и още някой. Можеш да се отдалечиш от всички. Получѝ за себе си малка планета и живей там спокойно.

Но ние разбираме, че тези неща нищо не ни дават. Човекът трябва да се напълни, а в това няма да намери напълване. Затова ние през цялото време се гоним, за да се напълним, а в крайна сметка виждаме, че макар и да има някакви средства за това, те не оправдават себе си. Аз ставам все по-празен.

Реплика: Оказва се, че цялото това бягство е  наистина бягство за напълвания…

Отговор: Разбира се! Погледнете как писателите рисуват футуристични картинки: ние се движим с огромна скорост. Накъде? – От единия пуст край към другия пуст край. Но затова те пишат бестселъри.

Въпрос: Джонатан Фоер пише, че ние се отдалечаваме от сърцето. Той сякаш се плаши от това. Възниква ли този страх у човечеството в хода на най-далечния прогрес?

Отговор: Не, няма да възникне, защото друг изход няма. Ако човечеството не разкрие за себе си причината и целта на творението, то ще потъне в наркотиците, успокоителните и сънотворни препарати.

Въпрос: Защо преминаваме такъв дълъг път? Защо са ни необходими всички тези технологии?

Отговор: Защото трябва да осъзнаем злото на нашата природа. Не осъзнавайки го докрай, ние няма да успеем да го поправим.

От ТВ програмата „Новини от Михаел Лайтман”, 01.03.2017

[204016]

Filed under: Свобода на волята, Творец, Тора - No Comments→