Въпрос: Защо не съществува нито един признат от всички отговор на въпроса за смисъла на живота?

Отговор: За да може човек сам да търси отговор: „Смисълът на живота – вътре в този живот или в постигането на нещо извън него?“

Въпрос: Има ли изобщо такова понятие като смисъл на живота? Той трябва да бъде един за всички, или при всеки е свой?

Отговор: Ако аз нямам отговор на този въпрос, тогава животът ми няма смисъл. За какво да съществувам? В края на краищата, този въпрос се задава на нивото на човека, а не на нивото на животното.

Оказва се, че аз се питам, не за същността на животинското си съществуване, а за това, което се намира над това. И ако аз не намирам смисъл в материалния живот, то за какво тогава да съществувам, по-добре би било да не се съм раждал. А щом съм се родил, това означава, че трябва да разбера защо.

Не може да бъде така, че природа, която е предвидила всичко с такава прецизност във всяка част на своята система, не би предвидила и смисъла на своето съществуване.

От логиката на природата и от нейните велики закони, не може да произтича липсата на този процес. Той трябва да приключва и да продължава на следващото ниво. Тоест всичко това, задължава да има смисъл, само че ние за сега не можем да го разкрием.

[170513]

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

Реплика: Наяве излезе едно от последните интервюта на психоаналитика Карл Юнг, в което му задават въпроса: „През 30-те години Вие предсказахте, че ще има Втората световна война. Сега можете ли да кажете, че идва Трета световна война?“ Карл Юнг отговорил, че „не вижда нервни признаци за това“.

По-нататък той казал: „Повече се нуждаем от психологията, от разбирането на човешката природа, защото единствената съществуваща опасност  е самият човек. Той е голямата опасност. А за съжаление не осъзнаваме това. Ние нищо не знаем за човека, знаем нищожно малко. Трябва да изучаваме психиката на човека, защото ние сме източникът на възможното идващо зло“.

Отговор: Психиката на човека е източникът на всичко, което ни очаква в бъдеще. Сигурен съм, че както по-рано сме преминали от механични машини към електрически, от електрически машини към компютърни, сега ще преминем от компютърни системи към 3D-технологии и постепенно ще се убедим, че всичко това въобще не е нещо, с което трябва да се занимаваме.

Всичко това е външно, грубо. Трябва да се занимаваме с нашата система, с  човека вътре в себе си.

Вътре в нас се намира цялата тайна на природата. Светът се постига и се рисува вътре в човек.

Виждаме това също и от много изследвания, провеждани в частност с космонавти. В материалите на изследванията са предоставени огромно количество интересни данни за промяната на човешката психика в космоса, при възвръщането на Земята и т.н., които нямат никаква научна обосновка.

Постепенно се натрупват сериозни сведения за това, как човекът в други условия получава напълно различно зрение, друг слух, той вижда на разстояние 300 км пясъчник, в който играят деца, или внезапно чува това, което мисли намиращият се до него приятел. Затова трябва да изучим човека, вътре в когото се намира цялата тайна на природата.

Движението по посока на ниските нива на природата – животинско, растително, неживо , е неестествено движение на развитието на науката. Науката трябва да се развива по-високо! А по-високо от човека е само неговата психика. Това е постижение на самия човек. Именно от неговата психика, психология е и изходът на следващото ниво.

Кабала  е висша психология. Тя разяснява от какви нива на познание се състои човекът, какви нива на познание все още трябва да се развият в него и как именно чрез тези нива да се издигнем от усещането на този свят, който виждаме и строим в себе си, до усещането на Висшия свят, който също трябва да построим в себе си. В това е целият проблем.

И войната тук няма място. Да вдигаме шум с оръжия, танкове и самолети?! Всичко това са играчки за деца. Трябва да престанем с тях, защото човечеството трябва да се устреми вече към нещо по-развито, по-необходимо.

Аз все пак се надявам, че ще има пробив в правилното направление и ще престанем да мислим за Трета световна война. Така или иначе войната нищо не решава, както и кризата.

Затова нека да се заемем с най-висшето, с което можем да се занимаваме , с човешката психика.

От ТВ програмата „Новости с Михаел Лайтман“, 12.04.2016

[181673]

Filed under: Възприемане на реалността, Криза, глобализация, Наука - Няма коментари→

Конгресът в Москва. Урок №3

Вратата на сълзите е особена врата, която води към Твореца. Има много врати към Твореца, но само една се отваря – вратата на сълзите.

В Зоар е обяснено много лесно: има само един вход към Твореца и няма защо да се бъркаме и лутаме.

Човекът влиза в контакт с висшата сила, когато плаче истински от безсилие, от невъзможността да живее повече така, от това, че е отдал всичко, което е могъл. И тогава се разтърсва от сълзи и Творецът му се разкрива.

Веднъж се опитах да заплача пред Рабаш от цялото си сърце. В отговор на това той ми се изсмя в лицето. Тогава бях готов да го разкъсам. Но какво да направиш. Така беше на сравнително ранен етап на обучение.

Действително всички врати са заключени, освен вратата на сълзите. Човекът разкривайки целия си егоизъм, цялото си желание, отдавайки и съотнасяйки всичко към Твореца, достига до най-последното си състояние: „Край! Нищо повече не мога да направя!“

Но ако не получава отговор, значи това са напразни сълзи, като при дете, което плаче по всеки повод. Тогава трябва да продължи да работи и все някога всичко ще му се разкрие.

Правилното желание не се изразява в това, щото човекът да плаче задължително с горещи сълзи. Просто, от една страна, той се намира в състояние на собствено безсилие, а от друга – в огромно желание да отдаде на Твореца това, което Той му е приготвил, а Творецът не желае да го приеме.

В това състояние човекът изведнъж започва да разкрива, че в него има някакво материалистично егоистично желание, което, се оказва, дълбоко скрито в „чистите“ му духовни стремежи. И той започва да го чегърта от себе си, да се изчиства от него.

След това отново се обръща към Твореца с молба и изведнъж отново вижда, заседналото в него егоистично желание, макар по-рано да му се е струвало, че е абсолютно чист, светъл.

И тук главното е, в никакъв случай, да не се уморяваш, разбирайки, че отношението ти към Твореца е такова, каквото е и Неговото към теб. Извършва се абсолютна рефлексия. Творецът е висша светлина, която се намира в абсолютен покой, а творението е това, което се изменя.

Затова, ако ти се струва, че в Твореца съществуват някакви изменения, то тези изменения са в тебе и ти виждаш себе си като в криво огледало.Тъй като преди да поправиш себе си, ти и Твореца виждаш в обратно на себе си отражение – в негатив спрямо позитива.

Така е и казано: „Творецът е близък до тебе според степента, в която ти си близък до Твореца“. Баал Шем Тов е обяснил това с думите „Творецът е твоя сянка“. Тоест, ако можеш да наблюдаваш сянката си – своето отражение на фона на бялата светлина, то това е Твореца.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187826]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Последните анкети показват, че все повече граждани от Евросъюза искат да излязат от него. Днес те са 50% от населението на Англия, а във Франция и Швеция по 38%.

В края на месеца ще бъде проведено окончателно допитване и е напълно възможно страната да напусне Евросъюза.

Мислите ли, че е въпрос на време и, че така или иначе, всичко ще се разпадне?

Отговор: Бях уверен от самото начало, тъй като вместо обединение на сърцата, беше създаден европейски „пазар“, а не съюз.

Въпрос: До къде ще стигнем? Какво може да се направи?

Отговор: Нищо, освен да се разделим спокойно, докато все още можем да го направим. Уверен съм, че ръководителите на Евросъюза не могат да постигнат нищо. Но и не ни слушат.
Ние, като кабалисти, не можем да достигнем до тях и да ги убедим в правотата си. Те имат друга система от възгледи, разбирания и затова няма да възприемат нашата програма.

Въпрос: Но нали няма да свърши всичко това с война?

Отговор: В това е проблемът, че всичко е все още непредсказуемо.
Мога да предскажа как работи система, която се намира или в динамично развитие, или напротив, в антиразвитие. А тук липсват и едното, и другото. В Европа ще дойдат още милион бежанци. Всичко ври и кипи като в котел и не е ясно какво ще излезе от всичко това.

Въпрос: Смятате ли, че разделянето на Европа е именно заради бежанците?

Отговор: Ако не бяха бежанците, Европа би преживяла всичко това много по-лесно. Страните на Евросъюза биха намерили общ път.

Въпрос: Възможна ли е появата на лидер, който да успее да обедини Европа?

Отговор: Нов Хитлер? Напълно е възможно. Такъв завой може да се случи и във Франция, и в Унгария, т.е в страни, близки до нацизма. И останалаите страни ще се заразят. Всяка една от тях ще има свой лидер, но по принцип, всичко е непредсказуемо.

Доближаваме се до следващото състояние на света. Нищо не предсказвам, а само казвам, че трябва много бързо и в срок да внесем в този свят Висшата сила на добро и любов. А как ще действа тя в този свят – не е наша грижа. Нашата задача е да донесем светлина на народите по света.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 02.06.2016

[187844]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Адам бил първият човек, разкрил висшата сила на природата. След него е имало много поколения негови ученици, на които е предал методиката на разкриване на тази добра сила и нейното използване за компенсация на отрицателната сила вътре в човека.

Двадесет поколения след Адам, в древен Вавилон, се родил човек на име Авраам.

Във Вавилон се случило много интересно състояние. До тогава жителите на Вавилон живели прекрасно и спокойно, успявайки да сдържат негативната си, егоистична сила. Те водили тих и спокоен селски живот. Изведнъж между тях изригнала злата сила на нарасналия егоизъм, нарушавайки цялото спокойствие.

Тогава във Вавилон живял един мъдрец, местен жрец, на име Авраам. Той се опитвал да разбере какво се е случило с вавилонците и разкрил, че е необходимо да се притегли, скритата в природата, добра сила, за да може с нейна помощ да се уравновеси отрицателната сила на егоизма.

Авраам разбрал, че това е възможно само ако хората се обединят помежду си, без да обръщат внимание на ненавистта и враждата един към друг. Ако те седят заедно и се опитват да разкрият между себе си добрата сила над цялата зла сила, то я получават и посредством нея неутрализират егоизма.

Авраам усъвършенствал методиката на Адам, допълвайки към нейните възможности активното извличане на положителната сила от дълбината на природата и започнал да обучава вавилонците. Той ги призовал да поправят състоянието и да прекратят враждата. Много откликнали на неговия зов и започнали да се учат при него. Вавилон се разделил на две: на тези, които били способни да чуят Авраам и да приемат неговата методика, и на тези, които не могли.

Тогава Авраам събрал учениците си и ги извел от Вавилон в земята Кнаан. Така се образувала голяма група от негови последователи, която в крайна сметка се нарекла Израел, съгласно насоката си “направо към Твореца” (яшар-ел). Те се стремели към добрата сила, която могли да притеглят и уравновесят в живота си.

Освен това, чрез съединяването на тези две сили, те започнали да виждат една нова, както ние виждаме с двете си очи, картина на света. Те видяха какво се крие зад външната, дадената им по рождение, картина на света, проникнали вътре в нея, разкрили механизма на природата, действащите върху нас сили, и започнали активно да работят с тях.

Следва продължение…

От 730-а беседа от нов живот, 02.06.2016

[187802]

Съюзът, сключен на планината Синай, ч.1

Filed under: Древен Вавилон, Духовна работа, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Светът достигна до всеобща криза, все по широко се разпространява състояниетo на отчаяние и безизходност. Днес хората са вече готови да чуят, какво предлага кабала, как може да се устрои животът в новият глобален свят. Само в Кабала има решение на всички проблеми, има методика за излизане от създадената безизходица, методика за уравновесяване на нашият живот.

[179877]

Filed under: Кабала, Клипове, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо душата не помни опита от изминалите земни животи?

Отговор: Защото тя няма никакво отношение към земния живот.

Душата е това, което влагаме в другите, когато се намираме в тях и усещаме чрез тях вечното си състояние, бъдещето, докато още се намираме в този свят, в този живот, в това тяло.

Структурата на душата се състои от десет сфирот. Ние трябва да знаем как да съберем и оживим тази структура, за да може всички части на душата взаимно да се допълват, за да може, да предположим, всички десет човека, които са се събрали заедно и желаят да създадат такива взаимоотношения, да се разтворят в тях и всеки да успее да излезе от себе си, без да остава малък егоист.

Когато излизам от себе си в деветте ми приятели, и всеки от тях прави същото, между нас се образува мрежа от връзки и започваме да усещаме, че се намираме в нея. Това е и усещането за другия свят. Аз в себе си – егоист, но когато влагам в тях, ставам алтруист. А общото желание и намерение, което създаваме между нас, се нарича „душа“.

Мрежата от нашите взаимоотношения в свойството отдаване се нарича съсъдът на душата, а разкриващата се в него определена форма висшата светлина – Творец.

От урока на руски език, 01.11.2015

[170771]

Filed under: Въпрос-отговор, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Къде се пресичат кабала и обикновеният живот?

Отговор: Те не се пресичат никъде. Обикновеният живот си тече вътре в кабала. Както, например, Земята е обкръжена от атмосферата, така и кабала – това е атмосферата, а Земята отвътре – е нашият живот.

Кабала е система, в която ние съществуваме, независимо от това дали знаем или не знаем за това, представяме ли си го или не.Това не зависи нито от човека, нито от нещо друго. Кабала е система за управление на нашия свят.

Въпрос: Всяка наука е призвана да облекчи живота на човека, Може ли да се каже същото за кабала?

Отговор: Има хора, които се занимават с кабала , защото искат нещо да разберат и узнаят, това са философите. Кабала се изучава в 1800 факултета по света., но само от гледна точка на философията, без практическото й приложение.
Но има и хора, които изучават кабала, за да я прилагат на практика, Тези хора се наричат кабалисти.

По принцип кабала се занимава с това, че ни разкрива управлението на нашия свят. И затова човек започва да вижда, да разбира, да усеща и да проверява в себе си, в обкръжаващото общество, в пространството, наистина ли това е така. Този, който идва в кабала, става естествоизпитател.

Въпрос: Как се идва в кабала? Къде е тази врата, на която можеш да почукаш? Трябва ли да знаеш адреса или сам можеш да отидеш?

Отговор: Когато бях тийнейджър, аз много се увличах от физика и електроника, След това се появиха компютрите, аз се заинтересувах от тях и постъпих в институт по тази специалност. После ми се стори, че са интересни не самите компютри, а техните биологични модели и започнах да се занимавам с биокибернетика. Тоест, човекът се води в живота от вътрешното си желание.

Така е и в кабала. Хората идват от далеч, изобщо не разбирайки за какво, как, защо – случайно са чули, нещо им се сторило интересно, някъде е попаднала книга, чрез познати и така нататък. Към кабала подсъзнателно се примъкват тези, които търсят смисъла на живота.

Въпрос: Но нали това е въпрос, на който, по принцип, няма отговор. А ако кабала дава отговор, навярно това не става веднага?

Отговор: Може веднага да се чуе , но да се постигне – не. За да се постигне смисъла на живота, трябва „да се изяде един пуд / около 16 кг / сол”

От уебинара на zahav.ru. 10.02.2016

[177627]

Filed under: Въпрос-отговор, Кабала - Няма коментари→

Кабала не само облекчава живота в нашия свят, но и учи човека, как да се издигне във висшия свят и оттам вече да управлява своята съдба и съдбата на цялото човечество…

[179893]

Filed under: Кабала, Клипове - Няма коментари→

Конгрес в Москва. Урок №3

Правилната молитва трябва да се състои от две части:

1. От благодарност, от възхвала на Твореца, че ни е довел в групата, съединил ни е, образувал е от нас общо цяло; за това, че откликва на нашите промеждутъчни глупави и умни искания и капризи. Иначе към кого да се обръщаме?

    2. От настоятелната молба един за друг, а не за себе си. Тъй като, ако всички се обединим правилно, то тази молба един за друг вече няма смисъл, тъй като веднага се превръща в молба за Твореца, т.е. ние желаем да се обърнем към Него.

Задължително условие трябва да бъде разбирането, че само Творецът може да отговори на нашата молба. Той е единствено съществуващ, единствено реагиращ и действащ в цялата система на мирозданието.

При това трябва да страдаме, че в нас има огромно желание, а ние засега не сме получили отговор на него.

А в последствие, когато получавам отговор на своята молба, то усещам радост, наслаждение, напълване. Разликата между големината на страдание в момента на молитвата (не животинска за себе си, а за благото на творението и Твореца) и моето наслаждение при получаване на отговор, представлява количеството и качеството на тази радост, която ме напълва, т.е. групата.

Затова, колкото повече усилия влагаме в правилното оформяне на желанието към светлината, толкова ще застанем по-наблизо и по-бързо ще преминем пътя към формиране на вярното желание, на което светлината ще отвърне с влизане в него. Така ще се удостоим с разкриване на Твореца.

И не е важно колко красиво ще бъде формулирано това желание, облечено в някакви възвишени думи. Има значение само едно – искреността на сърцето в молбата за другарите, за групата, за света, за Твореца. Тогава моето желание действително ще стане желание за отдаване, на което светлината ще реагира мигновено по закона за подобие на свойствата.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187817]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовност, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→