Конгрес в Ню Джърси. Урок №6

Единственото нещо, което е било създадено, е желанието за получаване, желанието за наслаждение. Това е цялото творение, развиващо се подобно на нашата Вселена. В резултат на взрива, от искрите на светлината се е формирал материала на желанието за получаване, противоположен на светлината.

От този материал се е развивала неживата природа, а след това по повърхността на Земята са се развили растенията, животните и накрая хората. Всички тези форми са желание за наслаждение, все повече и по-развити.

Достигайки човешкото ниво, желанието за наслаждение, се е развивало на много етапи, докато не е започнало да усеща проблеми и страдания в своето развитие.

Тогава, преди почти 6 000 години, един човек на име Адам открива, че егоизмът, желанието за наслаждение, присъщо на хората, се разкрива в своята отрицателна форма, за да може да го поправим. И ако можем да го поправим, то постигаме „отваряне на очите“, способност да съзерцаваме дълбоко в общата природа.

Така Адам разкрива науката кабала. По своята същност тя е наука за обединението. Наричат я по различни начини: скрита наука, тъй като тя говори за скритата сила на природата, положителната сила, предназначена да компенсира негативната сила, божествена мъдрост, тъй като разкрива тези сили и системата от връзки между тях. Започваме да разбираме как действа цялата реалност, разкриваме висшата сила, която се нарича „средна линия“, тъй като се движим по средната линия между двете сили – положителната и отрицателната, силата на отдаването и силата на егоизма. Тази наука има много имена.

Всъщност, кабала включва в себе си всички земни науки, тъй като говори за общата природа. Човек стига до изучаването на кабала, защото изпитва потребност от напълване, усещайки страдание. Понеже човечеството не може да се справи с негативната сила, страда от нея и от безнадеждност търси, докато не открие, че в природата има положителна сила.

Това се разкрива от особени хора, които според тяхната вътрешната природа, имат нужда от разкриване на смисъла на живота, на целта на живота. Те гледат звездите и небето и търсят за какво живеят. Такъв е бил и Адам Ришон (първият човек, разкрил духовното), и Авраам, и всеки следващ човек, израснал в кабалист. Всички те са търсили в какво е смисъла на живота.

Следва продължение…

От урок №6 на конгреса в Ню Джърси, 20.05.2016 г.

[187610]

Filed under: Древен Вавилон, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как в кабала се разглежда проблема с разводите, които се предават от род на род? В моето семейство например, жени от четири поколения са разведени и самотни.

Отговор: Така се случва, защото ние не можем да се поправим.

Аз съм живял не лек живот, в който всичко далеч не беше гладко. Но си дадох ясна задача: „Няма разводи, те не съществуват! Ти имаш деца, семейство, длъжен си да се грижиш за тях и нямаш право да ги оставиш“.

Взаимоотношенията могат да бъдат различни, както се случи. Но отговорностите са такива, че това е твоето семейство и с това всичко е казано.

Въпрос: Нима лошите взаимоотношения на родителите са по-добри за децата от развода?

Отговор: Мисля, че е по-добре да се живее така, отколкото в непълно семейство. Детето без баща постоянно се чувства незащитено. До него няма човек, който да хване другата му ръка. Усещането за остър недостиг на това, което трябва да бъде близо до него, се отразява на целия му живот.

Реплика: Днес броят на разведените семейства възлиза на 50% и тази цифра непрекъснато се увеличава.

Отговор: Работата е в това, че светът все повече и повече се нуждае от поправяне. За да почувства тази потребност, той влиза в толкова тежки състояния, че хората в края на краищата да решат, че трябва да направят нещо със себе си.

Въпрос: Може ли кабала да задържи човека в семейството?

Отговор: Тя помага за укрепването на семейството. Днес сме малко или повече запознати с тази методика, включваща групови беседи в десятки, семейни семинари, включващи взаимодействието между мъжа и жената. Още нямаме достатъчно сили да помогнем на всяко семейство. Но всичко това постепенно трябва да се въведе.

Въпрос: Могат ли разводите, изневерите и т.н. да повлияят на духовното развитие на човека?

Отговор: Не. Нищо в нашия свят не може да повлияе на духовното развитие на човека, освен духовните раздори. Но нашите материални, земни отношения, могат да влияят на духовните връзки.

От урока на руски език, 06.03.2016 г.

[187750]

Filed under: Въпрос-отговор, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Откъде се взема силата на магнетичното привличане между мъжа и жената, която се пробужда, започвайки от най-млада възраст?

Отговор: Нашата Вселена е започнала да се развива преди около 14 милиарда години в резултат на Големия взрив, създал съвършено ново място, ново творение, което преди това не е съществувало.

Така започнала да се образува материята, която изначално се състояла от две противоположни частици: положителна и отрицателна, плюс и минус.

Плюсът се отнася към мъжкия род, а минусът към женския. Единият не може да съществува без другия. Видимо, в най-първата частица, послужила за прототип на цялата материя, плюсът и минусът са съществували заедно.

След това, минусът и плюсът започнали да се разпространяват все повече и повече, и да създават помежду си все по-сложни съединения, електрони, протони. От тяхната среща и взаимодействие се родили всички основни елементи на периодичната таблица, които сега наброяват около 120.

От тези елементи се образували по-крупни обекти: газови съединения, твърди предмети, земното кълбо, на което това съчетание между минуса и плюса се развило по-нататък: атомите се съединили в молекули, в кристали. Молекулите станали органични, живи, тоест, съдържащи в себе си програма за собственото си развитие.

Изкуството за съединяване на плюса и минуса се развивало от неживото стъпало към растителното, след това към животинското и накрая към човешкото. Съединяването между плюса и минуса, мъжките и женските частици в природата, станало необикновено сложно.

На неживото стъпало веществата се разделят съгласно количеството отрицателни и положителни частици, валентности. А още повече, след като неживото вещество се развива в растение, което израства от неживата почва, тоест, е способно да се роди и развива. Цялото развитие става за сметка на съединяването на плюсовете и минусите по определена програма.

Във всяко същество има вътрешна програма, както в компютъра, създаваща в него все по-сложни връзки.

По тази причина растението расте и продължава да живее, иначе би било мъртво. Отношенията между двата „пола“: плюса и минуса в растението, са много сложни. И тези отношения съществуват не само вътре във всяко растение, но и между тях.

Връзката между цветята се осъществява с помощта на птиците, насекомите, съединяващи плюсовете и минусите. Това вече не са просто атоми и молекули, а особено съединяване на химични и биологични вещества, които също се делят на „мъжки“ и „женски“.

Така върви еволюцията на растителния свят, докато не достигне до животинската степен, където съществува огромна разлика между мъжките и женските индивиди. Между тях възникват особени видове връзки, в зависимост от сезоните. Това е цяла култура на отношенията, макар и тя да се управлява от инстинктите.

Човекът, като висш стадий на животинското развитие, създава за себе си особена култура, образование, среда на обитаване, човешко общество. Затова той се откроява от целия животински свят и стои над него. В човечеството съществуват много сложни отношения между плюса и минуса, мъжете и жените, които построяват заедно живота си.

В продължение на цялата история, мъжът и жената са създавали общо семейство за дълго време, тъй като са се нуждаели един от друг за да отгледат децата си, за което се изискват много години. Тъй като колкото е по-развито съществото, толкова по-дълго време се изисква за неговото развитие.

Очевидна е много голямата разлика между взаимодействието на положителните и отрицателните елементарни частици, възникнали при създаването на нашата Вселена и това, което се случва с хората. Дори ни се струва, че човекът притежава свободен избор и добавя нещо към своята програма на развитие, сам определяйки своето поведение, особено що се касае до взаимоотношенията между половете.

Всъщност, ние нищо не добавяме към програмата на природата. Точно както животното, растението, камъка, така и човека е подвластен на природните инстинкти и се държи съгласно заложената в него програма, която се проявява в него и го води към крайната цел.

Следва продължение…

От 709-та беседа за нов живот, 05.04.2016

[188875]

Следващи публикации на тази тема:

Мъжът и жената – магнитът между тях, ч. 2

Filed under: Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Бихте ли дал определение на понятието Висши сили?

Отговор: Силите, които действат във висшия свят са силите на алтруизма. Силите, които действат в нисшия свят са силите на егоизма.

Затова всички ние сме егоисти. Изначално Творецът е заявил: „Аз създадох злото начало…“, тоест, ако имате проблеми или претенции, се обръщайте лично към Мен. И веднага добавил: „…и дадох Тора (методиката) за неговото поправяне“.

Нашият свят е въплъщение на цялото зло, което е било специално създадено в нас. Злото, егоизмът са мисли и действия само заради себе си, за собствена наслада, при това съвсем краткотрайна. Това сега се разкрива във всеки обект от неживата, растителната, животинската и човешката природа.

Живот в себе си се нарича зло. Животът е кратък, непълноценен. Човекът през цялото време е затворен в себе си, удовлетворявайки собствените си моментни потребности. Той го изживява само за да може, доколкото е възможно, да се поддържа малко или много в комфортно състояние.

Представете си, че сте създали машина, която работи само за да може известно време да поддържа жизнената си дейност, а след това благополучно да умре. Що за неефективно и непроизводително изделие на Твореца е човека, който мисли само за себе си и, следователно, има отрицателен коефициент на полезно действие?

Първоначално не е ставало въпрос за създаване на такава биологична машина като човека и изобщо цялата природа, която работи само за собствено възпроизводство в страшни мъки и проблеми.

Целият живот на човека е стремеж някак си да просъществува, по-малко да страда, а след това, все едно, ще се прости със своето кратко, абсолютно некомфортно съществуване и отново ще се разложи на елементарни частици. По-просто казано ще изгние.

Разбира се, в такова действие на Твореца не може да се улови никакво съвършенство и нищо, което да говори за Него като за нещо висше, мъдро, целенасочено. Затова не виждаме нищо мъдро в съществуването си. Напротив, от първия миг на появяването си, човек се приближава към гроба. И ако животът му е толкова краткотраен, то изначално в това няма нищо хубаво.

Такова творение не може да бъде създадено от Абсолютния Съвършен Творец и това, че ние живеем, не се вписва в неговия замисъл да наслади творението.

Още…

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Мнение: Американците на възраст от 18 до 29 години продължават да губят интерес към брака. Само 19% от „поколението Милениум“ (millennials- родените от началото на 80- те до края на 90- те години) живеят в официални семейни отношения. Всички опити да се върне интереса към институцията на брака, предприети от правителството и религиозните учреждения, са се провалили с гръм и трясък.

Младежите разбират защо родителите им са се женили, но те самите не смятат да вървят по техните стъпки. Много от тях считат брака за остаряла процедура, която от гледна точка на законодателството само усложнява живота. Както е известно, без брак няма и развод, делба на имуществото и други съдебни процедури.

Как свидетелството за брак може да промени живота ни? Бракът е изгубил религиозната си магия… Получаването на образование, собствено жилище, покупката на къща и автомобил, раждането на дете са много по-важни за съвременните младежи от сватбата.

Институцията на брака получава защита от американците над 45 годишна възраст. Те са отраснали с други ценности и искат да научат на тях децата си. Никой не оспорва факта, че брака като институция отмира. Целият въпрос е в това, как да се отнесем към този факт. Не можем да върнем времето назад.

Реплика: В основата на поведението на човека лежи неговото единствено свойство – егоистичното напълване. То определя цялото ни поведение. Затова причина за промяна на поведението е в промяната на самото базисно явление, на егоизма.

Той се е променил, развил се е и продължава да се развива рязко, най-вече качествено. В основата на природата е заложена програма за нейното развитие и програма за развитието на човека. За отсъствие на свобода на волята вижте в поста „Свобода на волята не съществува“.

Според тази програма човек трябва да проникне в програмата на природата, да я изучи върху себе си и да действа в съгласие с нея. В днешно време той действа обратно на тази програма. И това е нормално и също е заложено в самата програма, така наречения период на ръста, подобно на растежа на децата в нашия свят.

В днешно време се намираме в стадия на преход към активно участие в програмата на творението. Тази програма ще ни принуждава да постигнем нейната същност и да постъпваме именно в съответствие с нея. Подобно е на периода, в който децата ни преминават към самостоятелен живот. Част от това може да бъде лесно, а друга част трудно.

Науката за развитието на човечеството – кабала, е призвана да ни обясни случващото се с нас, да ни подготви за правилно взаимодействие (Ахишена) с природата (Твореца).

[187619]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Авраам разкрил, че в Древен Вавилон избухнала егоистичната сила, която била възможно да се уравновеси с добрата сила. Той разбрал, че това не е местен конфликт, касаещ само Вавилон, а се отнася до цялата Вселена, до цялата висша система, включваща в себе си не само този свят, но и петте висши свята.

А след това Авраам започнал да си задава въпроса: как е възможно да се достигне до равновесие? В крайна сметка егоизмът ни е много малък в сравнение с висшите светове и огромните сили на добро и зло, действащи в тях. Каква огромна сила на злото трябва да разкрием, за да постигнем цялата позитивна сила на природата? Как можем да изтърпим такъв егоизъм?

И Творецът успокоил Авраам, че няма за какво да се безпокои, защото потомците му ще попаднат в изгнание. Тоест, групата на Исраел ще получи такава огромна отрицателна сила, която ще ги задължи да разкрият положителната сила, за да я уравновесят.

Равновесието на тези две сили започва със стоенето при планината Синай и получаването на Тора. Ние не можем сами да извлечем от природата положителната сила, която би уравновесил огромната сила на егоизма ни.

За постигане на позитивната сила и за уравновесяване на двете сили ни е необходима цяла система, която се нарича “Храм” — огромен съсъд, особено състояние, в което отрицателната и положителната сила се намират в хармония една с друга.

Когато Авраам чул това от Твореца, разбрал, че успехът е гарантиран. Най-важното е разкриването на достатъчно мощна отрицателна сила, която се нарича Египет. Цялата тази отрицателна сила се разкрива като фараон, властващ над синовете на Израел, заставяйки ги да почувстват, че са длъжни да се издигнат над него.

На планината Синай се случва чудо. На нея те получават положителната сила. Това е голям празник и огромна радост от издигането над природата си. Пред човека се разкриват нови хоризонти.

Без разкриването в нас на огромната отрицателна сила е невъзможно да се разкрие положителната, защото егоизмът действа като “помощ от противното” и ни тласка напред, принуждавайки ни да търсим положителната сила. Ние чувстваме, че не можем повече да съществуваме в робството на егоизма ни. Всички египетски наказания, удари по нашето его, ни подтикват към разкриване на добрата сила.

Въпрос: Какви изводи можем да направим за днешния ни живот от случилото се на планината Синай?

Отговор: Всеки ден става даряването на Тора и човек отново трябва да си представя, че стои пред планината Синай. Във всеки миг трябва отново и отново да обновяваме този корен, защото егоистичната сила в нас през цялото време се обновява и е необходимо да се притегля положителната сила против нея, за да бъдат те уравновесени.

Така ще напредваме, докато не разкрием цялата негативна сила и против нея цялата положителна сила, всеки път достигайки до тяхното равновесие. Това означава изкачването по 125-те стъпала. В крайна сметка цялата егоистична сила, отделена на творението, ще бъде уравновесена с положителната сила, наричана Творец. И тогава ще се почувстваме в хармония между тези две сили и ще достигнем до разкриване на добрата висша сила.

А отрицателната сила не е била лоша. Тя ни е помогнала да разкрием Твореца и да се съединим с Него.

От 730-та беседа за нов живот, 02.06.2016

[187936]

Filed under: Древен Вавилон, Празници - Няма коментари→

Конгрес в Америка. Предварителен урок №1

Правилото на компенсацията

Очевидно на Адам не му е било лесно. И все пак, движен от бремето и болката, е разкрил общата система, която нарочно е била разбита. Връзките между нас специално са били разрушени и объркани.

Взаимоотношенията ни са толкова чудовищни, че всеки базира успеха си на краха на ближните си. От ден на ден, от поколение на поколение, ставаме все по-жестоки един към друг. Всеки нов, небивал скок на егоизма, се превръща в навик за следващото поколение и се оказва в реда на нещата.

Така и ние вървим напред, под въздействието само на една зла сила, която цари и гори в нас. Целта на това развитие е без да обръщаме внимание на силата в нас, да се опитваме да се обединим. Тогава, посредством лошата сила, ще разкрием как, в каква степен, с каква мощ, в каква форма, в какъв „стил“ е необходимо да използваме добрата сила, така че във всеки миг да компенсира лошата.

Ако благодарение на своите старания успеем да живеем в хармония между тези две сили, то животът ни ще приеме нова форма. Ще се издигнем на ново ниво, ще влезем в нова епоха на възприятие. Системата, в която се намираме, ще усещаме чрез призмата на равновесието. Освен това ще открием, че обкръжаващата система също съдържа в себе си две сили, а не една, негативна.

Тогава явно ще видим, че се намираме в нов свят, в състояние, лишено от всякакво зло. Тук няма живот и смърт в обичайния смисъл. Тук ние безусловно ще познаем цялата действителност, именно защото добрата сила компенсира лошата, която ни е дадена по рождение.

Следва продължение…

От предварителния урок №1 в Америка, 19.05.2016

[183941]

За какво живея? Ч. 1

За какво живея? Ч. 2

За какво живея? Ч. 3

Filed under: Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Конгрес в Одеса “В кръга на единството“. Урок №1

В нашия свят съществува единственото условие, за да започнем да усещаме висшия свят, създаването на малко общество, минимум от 10 човека, които трябва да се стараят винаги да бъдат взаимно свързани, като жив организъм, в пълно, добро, интегрално съединение.

И ако ние се опитаме да създадем помежду си такава структура, то след това постепенно ще започнем да усещаме в нас нови интегрални свойства. Но те няма да се отнасят към всеки от десетте участници, а ще станат тяхно общо свойство.

Общите желания, проявяващи се между нас, ще ни съединят в един духовен човек, който ние създаваме сами, а допълването на мислите ни, ще се превърне в наш общ разум. В края на обединението ще създадем нов духовен образ, на един общ човек от всичките десет.

Всеки от нас ще може да усети в него себе си, защото, когато влизаме в този образ, го усещаме като себе си. Разтваряйки се в него, започваме заедно да се превръщаме в единна система, в един орган на усещания.

Всеки, излизайки от своето егоистичното възприемане на света, достига чрез обединението, чрез включването на всички в нещо единно, до ново, независимо от миналото състояние на възприемане на света.

И в този създаден от нас сетивен орган, ние започваме да усещаме едно ново състояние на Природата, така нареченият висш свят, системата на управление, въздействието ѝ върху нас, съвсем други свойства на света, не егоистични,  а тяхната им противоположност.

В нашия свят всичко е изградено от две противоположни свойства – плюс и минус, топло и студено и т.н. Балансът между тях създава състояние на живот, комфорт, хомеостазата (динамичното равновесие) това, към което се стремим. Балансът съществува във всичко, освен в равновесието с нашите егоистични вътрешни желания.

Но разкриването на висшия свят позволява да се изгради нова система на равновесие на нашите егоистични желания с алтруистични, не унищожавайки егоизма, а допълвайки го. При което алтруистичните желания, не се отнасят към нашия свят, защото това, което ние смятаме за алтруизъм на земното ниво, също е егоизъм.

Влизането в равновесие между егоизма и новата система, системата на отдаване, включване, излизане от себе си, в кабала се нарича „любов“. Любовта е такова състояние, когато ти напълваш желанията на другия, не искайки нищо за себе си. Това е състояние е противоположно на сегашната природа на човека.

След като ние достигнем до такова състояние, поне един път, на най-минималното егоистично ниво, ще можем да балансираме егоизъма, защото всички тези състояния се градуират, ние веднага ще усетим, къде в действителност се намираме.

Около нас ще се проявят силите управляващи нашия свят. Ще започнем да усещаме себе си намиращи се в пълната мрежа от сили и тогава ще ни стане ясно какво се случва с нас и какво трябва да направим. Това е нашата задача.

Затова човек, в който наистина има сериозно желание за постигане на смисъла на живота и системата на управление на висшия свят, веднага автоматично, неволно, като заряд в електрическо поле, плъзгайки се по своя живот, се оказва в една от нашите групи, а ако не, то ни намира чрез интернет.

Това е закон на Природата, защото в този човек има определен отрицателен заряд, който търси подходящата му положителна точка, за да се включи в нея и да получи желаното. Така е устроена цялата система на природата.

И когато той попада при нас, ние веднага започваме да го обучаваме на правилната връзка с приятелите, защото най-важното нещо, са практическите занятия. В процеса на тези занимания човек се свързва с подобните му, създава заедно с тях общ, единен сетивен орган и започва да усеща в него системата на управление или висшия свят.

Много се надявам, че ще можем да извършим велика работа и да разкрием истинската картина на нашия свят, това от което толкова се нуждаем.

Всъщност, ние практически пребиваваме в източника на всичките проблеми и намираме възможност за тяхното разрешаване, издигаме себе си на ниво по-високо от всичките недостатъци на нашия свят и влизаме в новата система – системата на пълна хармония помежду си и природата на всички нива.

[168759]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако си представим, че човечеството  е огромен егоистичен организъм, притежаващ голяма сила – изведнъж почувства клетка, която е станала алтруистична, няма ли той да насочи цялата си сила за унищожаването на тази клетка?

Отговор: Ние, кабалистите, чувстваме това върху себе си. В продължение на цялата история на човечеството кабалистите са били силно принизявани и то от всички, включително и от най-близките им хора.

Такова отношение и до ден днешен е участта на тези, които изучават кабала. Трудно е да се каже, че такова занятие се одобрява, приветства и уважава от останалите. Огромен егоистичен механизъм работи за това, да се потиска алтруистичната клетка.

За съжаление, отношението на света към кабала не може да бъде положително. То е особено отрицателно, неуважително, презрително, основано върху страха и догмите. Нашият егоизъм изобретява какво ли не – различни мистики, вярвания, практики, за да отклони хората от кабала.

Въпрос: И това никога ли няма да се промени?

Отговор: Трябва да се промени. Мисля, че вече в нашето поколение. Възможно е да преживеем още няколко неприятни моменти, но в крайна сметка всичко ще се промени.

Въпрос: Но ако вие казвате, че такава е природата на човека, излиза, че не обвинявате своите противници?

Отговор: Не. Аз не ги обвинявам. А в какво да ги обвиня? Те нямат никаква свобода на волята, тях ги управлява Творецът. Разбира се, аз не обичам тоягата, която ме бие, но и да ѝ придавам някакво значение, да приписвам свобода на волята и собствени решения, аз не мога, това се управлява свише.

Затова, когато слушам нападки срещу себе си и срещу нашата световна организация, аз гледам на тях като на стимул в нашата работа и още едно подтвърждение за това, че Творецът не ни забравя.

Въпрос: Не се ли страхувате, че тези сили могат да спрат разпространението?

Отговор: Аз съм длъжен да изпълнявам работата си на фона на всичко, което се случва.

От урока на руски език, 13.03.2016
[184427]

Filed under: Разпространение на методиката - Няма коментари→

Когато в човека възниква вопросът за смисъла на живота, въпрос – кой е той и за какво живее, – това означава, че той е съзрял за това, да получи отговори на своите въпроси.

[179885]

Filed under: Въпрос-отговор, Кабала, Клипове, Уебинари - Няма коментари→