Критиката ни убива

Въпрос: Съвременният човек е на такова високо ниво на развитие, че критикува всичко и всички. От друга страна, прекалената ни критичност ни е довела до състояние, което вече започва да ни убива?

Отговор: Човешкото развитие се дели на два етапа. През първия етап, който продължава и досега, всеки се развива в своя егоизъм.

Но в наши дни животът стана необичайно труден. Ние се оказахме затворени на Земното кълбо, като в едно малко село, където всички се ненавиждат един друг и не могат да се погодят.

Над нас е надвиснала опасността от взаимно тотално унищожение. Затова човекът започва да се замисля: „А каква ми е ползата от това, че аз критикувам всички? Как мога да се освободя от тази критика? Той открива, че би му било по-добре да не критикува другите.

В миналото се смяташе, че критиката ни помага да напредваме, да постигаме успехи, да подобряваме обществото, да изграждаме по-добър живот. Но днес ситуацията ни изглежда съвсем елементарна: всички ние сме лоши и не можем да изградим нищо добро, от нас никога няма да излезе нищо добро. Ние сме дошли до тотална разруха и няма кого да критикуваме, защото всички сме такива: разбити и зли.

И дори ако биха ни посъветвали как да се поправим, от някоя външна експертна система, от друга звезда, ние все едно не бихме могли да реализираме това, защото всеки от нас е затънал в своя тесен егоизъм.

Въпрос: Но това се възприема като много силна критика?

Отговор: Аз не критикувам, аз просто наблюдавам човешкото общество, себе си и всички останали и констатирам нашето състояние. Извеждам своята гледна точка навън: извън нашето общество и самия себе си, и оттук правя извод, че никаква обективна критика е невъзможна за нас. И в такъв случай критиката само поражда раздори и още по-голяма война.

Продължение ч. 3

Други публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 1

Обективната самокритика, ч. 4

От 686-а беседа за новия живот, 04.02.2016

[177284]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Как обикновеният човек може да се уподоби на Твореца в нормалния живот?

Отговор: По своите свойства. Всички свойства, които има човек в даден момент са абсолютно противоположни на висшата сила. Просто трябва да започнем да ги обръщаме.

Всичко, което сега съществува в мен, е необходимо и постепенно изучавайки го го преобразувам в обратното, като в огледало. В това няма нищо сложно.

Оказва се, че дори не е необходимо да ровя в себе си и да изучавам нещо. Аз не познавам Твореца и не познавам не само Неговите свойства, но и своите. Затова ние трябва да се събираме в група със своите съмишленици, желателно не повече от 10 човека, и по системата, която кабала ни обяснява, да започнем да се обединяваме с тях.

Обединението, което се случва въпреки нашето отблъскване, недоверие и неприязън ще ни преобразува и ще ни направи подобни на Твореца.

При това не трябва сами да се променяме. Това сближаване автоматично ще ни трансформира. Необходимо е само по малко да започнем да търсим общ език между нас. Не можете да си представите колко лесно работи това. Обединението постепенно ще ни промени до пълно подобие на Твореца.

Въпрос: Откъде мога знам какви са свойствата на Твореца?

Отговор: Ще го постигнете във връзката между вас.

Реплика: На човечеството е позната груповата работа, например анонимните алкохолици, наркоманите и други, които чрез нея излизат от критични състояния.

Отговор: В много случаи групата е положителен елемент, средство, лекарство за много тежки състояния.

Но тук се има предвид особено свойство на групата, когато тя се събира по указанията на кабалистите, които обясняват как да се уподобим на висшата сила. И тогава се получава.

Въпрос: Трябва ли човек първоначално да има желание да се уподоби на Твореца?

Отговор: Да. Желание именно сега, още в този живот да се разкрие висшата сила, висшият свят, вечността, съвършенството, следващото състояние.

Въпрос: А ако това желание го няма?

Отговор: Това желание е във всеки, само е маскирано, скрито е с егоистичен слой.

Човек го отлага, не иска да мисли за него: „Защо ми е да мисля какво ще бъде неизвестно кога, къде и как? Всичко ми трябва днес и сега“. По този начин той успява така да се обърка до края на живота си и накрая умира! И това е всичко! Животът е минал!

Изумителната възможност да направи нещо със себе си изчезва. За момент преди смъртта човек чувства огорчение от това, че е изживял живота си по този начин.

А в работата в група от десет човека по кабалистичната методика той започва да почиства егоистичния слой, както при археологическите разкопки. В тази десятка се разкрива свойството, което се нарича Творец.

Връзката между нас, която преди се казваше наша група, наш свят, наш общ егоизъм, се превръща в обратното, в добра алтруистична връзка, във взаимна любов. И това ново свойство се нарича Творец.

Това е полет, който ни отвежда на следващото ниво на развитие, когато ние преставаме да усещаме себе си съществуващи в тяло и започваме да вярваме, да виждаме и явно да разкриваме следващата система на съществуване. Цялото човечество трябва да я постигне, защото заради това съществуваме през всички векове на Земята. Успех в това!

Из ТВ програмата „Беседи с Михаел Лайтман“, 25.01.2016 г.

[176391]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Мнение: Учените установили, че за цялата история на човечеството сме преминали редица етапи на развитие и на всеки етап сме правили скок напред в знанията, морала и психологията.

И всеки път, когато човечеството се е изкачвало на нов етап, е изобретявало нов начин за сътрудничество и нов модел на организация.

Нов стадий на развитие: Всички предприятия са разделени на екипи от по 10 човека. Те самостоятелно се управляват и организират. Заплата и почивните дни се съгласуват вътре в екипа. Дори приемането на нови служители се решава заедно.

Ако възникне недоразумение се обръщат към „централния офис“ за препоръка. Единственото, което прави началникът е да представя компанията пред света, а останалото се извършва само от екипа и управлението.

Тук няма кариерно развитие, защото в определен период сътрудниците си предават задълженията един на друг и стават ту търговци, ту работодатели, ту наставници на колегите си. Тук няма стратегия, разработена от ръководството. Няма наложени лозунги. Но всеки разбира какво и за какво го прави.

Главната задача е да направят света по-добър, а печалбата да престане да бъде самоцел. Това е само в резултат от добрата съвместна работа. И, парадоксално, компаниите остават конкурентоспособны и с достойни доходи. Изглежда утопично? Но работи.

Премери са марката Patagonia, разработчиците на компютърни игри Valve, енергийната компания AES.

Това не са теоретични изчисления, не са утопични идеи, а нови конкретни способни за управление на организациите. Пред нас е прототипът на бъдещите организации.

Реплика: Търсенето на нови форми на организация и управление ще продължава, но така или иначе ще доведе до още по-голямо разочарование в края, тъй като без промяна на природата на човека, от егоистична на алтруистична, а възнагражденията от нашия свят на разкриване на Твореца, няма да можем да намерим никакво решение.

Така че без разпространение на методиката на кабала и нейната реализация, няма да достигнем до никакъв добър резултат.

[175689]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Защо думата „жена (иша השא)“, произлиза от думата „огън (еш שא)“? Защото тя съдържа в себе си както „съд„, така и „милосърдие„.

Думата „жена (иша השא)“, това са буквите на думата „огънят на Твореца (еш а-шем ה שא’)“. „Огънят е съда, Творецът е милосърдието. [Книгата Зоар, „Бемидбар“, „Матот“]

Става въпрос не за мъжът и жената във физиологичен смисъл на думата, а за духовни свойства.

Женското свойство се явява творението и може да бъде реализирано само чрез мъжкото свойство – Твореца. Но всичко, което има в женската част, е желание за получаване, което трябва да се поправя по подобие на желанието за отдаване.

А мъжката част е само проводник, който адаптира Твореца към женската част, така тя да стане подобна на Него в работата с мъжката част.

Всичко съществуващо в мирозданието, включително човечеството, представлява творение и всичко се нарича „женска част“.

Въпрос: А кога тя се нарича мъжка част?

Отговор: Никога. Тя може да бъде просто подобна на мъжката част, защото мъжът е Творецът. Само по подобие на свойствата ние влизаме в пълно съчетание с Него, в сближаване, съединяване. Това се и явява целта на творението.

Жената (Малхут) сама не е достатъчна  да създаде условията за каквото и да е духовно действие. Всичките ѝ обети трябва да преминават или чрез бащата, или чрез мъжа, иначе нейните желания няма да бъдат подобни на желанията и свойствата на Кетер – Твореца.

Затова, когато в Тора се говори, че мъжът или бащата са премълчали, означава, че те нямат възражения, тъй като всички действия и намерения на Малхут са правилни. Ако те не са премълчали, то, естествено, всички нейни желания се отменят, и тя трябва по такъв начин да провери правилността на намеренията си.

Зеир Анпин (мъжът) или Аба (бащата) са две духовни конструкции, които стоят като адаптери между Малхут и Кетер/Твореца, тъй като жената няма възможност по друг начин да се съедини с Него, само чрез бащата или чрез мъжа. Оттук и произлиза законът, че тя е длъжна да бъде само под властта на бащата, а след това само под властта на мъжа, и в никакъв случай сама. Самотната жена се счита за враг на обществото.

Въпрос: Какво е това „самотна жена“ в мен?

Отговор: Самотна жена е желанието, което не поставя за своя цел да се адаптира под свойството отдаване на Твореца.

Въпрос: Що за калибровка става пред влизането в Земята на Израел?

Отговор: Ако синовете на Израел не калибрират всички свои микро желания от създадената в пустинята схема, където всички 12 колена са съединени помежду си по определен начин, ако те не проверят и не проконтролират себе си преди влизането в Земята на Израел, то те могат просто да паднат – земята ще ги отблъсне обратно.

Проверката на всички желания, които се наричат „женски“, е необходимо и достатъчно условие за влизането в Земята на Израел. Тук проработва веригата за съединение с Твореца.

От ТВ програмата „Тайните на вечната Книга“, 24.09.2015

[177352]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Мъжът и жената, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Днешната икономическа система не удовлетворява потребностите на хората. Повече от половината от населението на планетата живее в тежки икономически условия и само един милиард се ползва от всички блага.

Освен това, икономическото развитие, което е в основата на капиталистическата цивилизация, практически е прекратило своето действие.

Но заедно с това има икономика от друг тип, например, роботика, изкуствен интелект и т. н. Може ли да се каже, че това е основата на новата икономика? Как ще изглежда икономиката след фазовия преход към новото човечество?

Отговор: Аз мисля, че преходът ще бъде именно фазов, качествено нов. Работата не е нито в икономиката, нито в екологията, а в това, че човечеството ще съществува по други принципи, на друго ниво.

То ще живее в постигането на външното пространство, което ще разкриваме, изхождайки не от нашите пет земни, егоистични сетивни органа, когато ще усещаме света вътре в себе си. Тоест, какъвто го наблюдаваме сега, такъв ще се рисува вътре в нас.

Обединявайки се, ние ще започнем да развиваме в себе си чувства, предаващи картината на света, съществуващ извън нас, а не минаващ през нашите материални органи на усещането. Точно затова сега го усещаме толкова тесен, безизразен, ограничен.

А новият свят е съвършено друг. Това е светът на силите и чувствата, а не на обектите и явленията, които се рисуват в нашето егоистично въображение. И тогава, естествено, икономиката, културата и целият наш живот ще придобият съвършено друг, „извънземен” смисъл.

Ние ще станем такива същества, които няма да имат нужда от никакви материални блага, свойства, атрибути на обкръжението и т. н. Ще се храним с енергия, построена на синергетиката, на взаимодействието, на равновесието на положителните и отрицателните сили на природата, между които и ще съществуваме.

Тоест, следващото ниво на човечеството не е материалното ниво, а нивото на мислите, на намеренията, на енергиите. Затова аз не мисля, че ще остане нещо от нашата икономика, екология и от цялото ни общество. Трябва да се преродим. И това прераждане се състои именно в това, че излизаме от себе си и започваме да възприемаме света извън нас.

Реплика: Тоест, няма смисъл да говорим за продължаване на технологичното развитие…

Отговор: Всичко това ще умре. В него няма никакъв смисъл. Днес почти не сме ограничени във възможностите си. А за какво са ни? Единственото, в което човечеството преуспява са страданията.

Всички блага, които бихме могли да придобием с помощта на икономическите и технологични възможности не ни радват. Вече не чувстваме потребност от тях. Хората употребяват наркотици, за да се самозабравят, не искат да се женят, да раждат деца. Човекът като че ли крещи вътре в себе си: „Оставете ме на мира с вашите технологии. Не ме интересува този живот!”.

Надявам се, че ще дадем отговор на хората заради какво той съществува. На първо място, човечеството трябва да се вслуша и да разбере, а след това да мисли за това как да организира новия живот. Иначе няма да иска да живее.

От беседа с Михаел Лайтман”, 29.11.2015

[172705]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Концепцията „мъдростта на тълпата“ не винаги сработва – често груповото мислене подтиква хората към вземането на нерационални решения. Взаимодействието между хората обикновено не води до консенсус, а към вземане на най-лошото от всички възможни решние.

Ние не си обменяме информация, а обменяме собствените си предубеждения. Хората често вземат гледната точка на мнозинството, дори ако тя е невярна и дори ако това води до отричане на собствените усещания.

Ефектът „мъдростта на тълпата“ се заключава в това, че обобщеното мнение на голяма група хора позволява да се дават по-точни отговори или прогнози, от мнението на отделно взет член на групата.

Но това се случва само, ако членовете на тълпата внасят своето мнение независимо един от друг и най-голям ефект се наблюдава в групи с еднороден състав. А в сплотените групи връх взема стремежът към колективно мнение.

Получава се, че интернет е информационна магистрала, по която се движат нашите лъжливи представи. „Туитър“ и „Фейсбук“ са инструменти за обмен на информация, но нашето влечение към използването им за разпространение на предразсъдъци ни прави по-глупави.

Реплика: Обобщеното мнение ни води до „поумняване“, а не до „оглупяване” само при обобщаване по метода на кабалистичната „десятка“. В нея става не просто сумиране на мненията, а напротив, сумиране на отрицанията на собствените мнения. Членовете на групата се стремят да анулират личните си мнения и да обединят усилията за създаване на единно желание, способно да приеме мисълта от висшата степен на Природата.

Само по такъв начин ще успеем да се издигнем над себе си, да възприемем програмата на Природата, нейната цел и да я следваме, намирайки се при това в разумно и комфортно състояние.

[177979]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Ту би-Шват е химн на развитието, на способността за съзряване и плодородност. Празник на дърветата? Не, празник на хората, открили благотворно обкръжение за себе си.

„И ще бъде той като дърво, посадено до воден поток, което дава плода си навреме и чиито листа не вехнат, и преуспява във всичко, с което се е захванал“. Псалм, 1:3

По примера на дървото, кабалистите блестящо илюстрират растежа на човека, формирането на личността, реализираща целият си потенциал. Вкоренявайки се в подходяща почва, нашето дърво развива широка корона, издига се над земята и върховете му „галят“ небесата. Но най-важното е, че то дарява плодовете на своето развитие на другите и в това вижда своето предназначение.

Празникът Ту би-Шват ни разказва за това. Той ни се струва второстепенен в сравнение с трите молитвени „стълба“ – Песах, Нова година и Сукот. Всичко не е толкова просто. Трите „основни“ празника символизират големите цикли и финалните моменти от духовния път, докато „леките“ Ту би-Шват, Ханука, Пурим, Шавуот разказват за самия процес. И затова те са несравнимо близки до нас днес.

Казано е: „Човек е като дърво в полето“. Моят учител Рабаш, последният от великите кабалисти, прави паралел между развитието на дървото и нашето развитие. Той ясно и подробно е описал етапите на това развитие – от момента на попадането на зърното в добра почва, до най-висшите степени на зрялост на плодовете. Хайде да се разходим за малко до полето, където е нашето дърво.

„Цялата работа по отглеждането на дърветата, за да раждат плодове, се отнася също и до човека… Плодовете са неговото предназначение“. Рабаш, писмо 18

Първа стъпка: подготвяме почвата

Представете си, че в ръцете си имате семе от дърво. Ясно е, че първо трябва да намерите добра почва, която да му предостави необходимите хранителни вещества. По същия начин и на човек му е нужно добро обкръжение, което да осигури ефективното му развитие.

Необходимо е да се разкопае и разрови земята наоколо, за да покълне семето и да пусне корени. Така и човек „копае“ в себе си, прави вътрешно изследване в търсене на смисъла, на същността на своето развитие, свързва се с корените си, със силата на природата, която му въздейства.

Не можем да минем без двата компонента на търсенето: външно и вътрешно.

Първо, не живеем само сред хора, в кръга на близки и познати. Обкръжението включва също и източниците на информация за света – именно те формират нашите възгледи и мироглед. Днес имаме възможност да запълним тази картина със знания от науката кабала, мъдростта на народа, грижливо съхранявана и актуална днес повече, отколкото в миналото.

И второ, трябва да разберем какво искаме от живота? Какво би го направило наистина смислен? Какво може да помогне на всеки човек, общество, страна, да разцъфтят? Тези въпроси стоят незабележимо зад икономическата и политическа „фасада“, но ние изобщо не се фокусираме върху тях, ограничавайки се в твърде тясна перспектива.

Втора стъпка: подхранваме почвата

Между другото, това е една отлична дума – подхранваме. Ако почвата за човека е обществото, то истинските, добри отношения в него ще бъдат катализатор на растежа.

Но аз не се замислям над това, потънал съм в делнични грижи и възприемам растежа на Човека в себе си като нещо несъществено, безсмислено, „отпадъчно“. И сега, благодарение на обкръжението „отпадъка“, пригоден за наторяване на полето, става подхранващ като тор за самия мен. То оплодотворява средата за моето развитие и ми дава сили. Още…

Filed under: Израел днес, Празници - Няма коментари→

Въпрос: За какво ни е да усещаме духовните светове?

Отговор: Необходимо ни е да усещаме духовните светове, защото без това усещане не знаем как да се държим правилно в този свят, какво да правим със себе си, как да се отнасяме един към друг, какви сили ни управляват, къде е нашата свобода на волята, а къде нямаме свобода.

Трябва да разберем в какво сме напълно зависими от силите на природата, а къде можем да вложим нещо свое. И ако можем, то как да го направим: случайно, когато изведнъж ни се прииска, или знаейки правилната цел на движение към нещо хубаво, добро за нас самите и за другите.

Трябва да познаваме тази система, в която живеем, иначе действаме като слепи котета. Но котетата поне имат майка, а ние се намираме в „лапите“ на слепите сили на природата. Съществува мрежа от сили, в която сме затворени и изобщо не знаем кои нишки да дърпаме.

Еволюцията, постоянното развитие на природата върви по определен закон. Но, започвайки от някакъв момент и по-нататък, това развитие изисква разумното правилно вмешателство на човека. И ако човек не е готов правилно да се впише в тази формула на развитие, то тогава тя работи против него, принуждавайки го все повече и повече да усвоява тази система на развитие.

Виждаме, че както и да е, сме стигнали до такова състояние, когато всичко се руши и светът, който сме построили е ужасен. Разрушаваме природата, бъдещето е неизвестно, утре каво ще се случи е непонятно и започваме да откриваме себе си, нашия егоизъм, като източник на всички проблеми.

И тук вече възниква въпросът не за това, да вярваме ли в духовните светове, а за това как да се спасим. Как да направим така, че да не влизаме в никакви проблеми. Вижте какво се прави в Русия, в Америка, в Европа, на Близкия и Далечния Изток, в Латинска Америка и в Африка, всички страдат. Няма нито един човек на Земята, който може да каже, че се наслаждава и е безоблачно щастлив. Може би само тези, които употребяват наркотици.

Доведохме се до задънена улица. И тук, от една страна, се разкрива необходимостта да разберем, къде все пак е източникът на нашите проблеми, а от друга страна, се разкрива науката кабала, която казва: „Ще ви разкажа за всичко и ще ви дам възможност сами да „управлявате“ правилно“.

Живеем в особено време: от една страна, то е много страшно, лошо, зло, непредсказуемо, а от друга страна е особено време, защото можем да разкрием цялата система на управление на нашия свят и да започнем да работим в нея.

Затова трябва да се радваме на такова стечение на обстоятелствата: от една страна, те ни принуждават да разкрием системата на управление, така наречения висш свят, а от друга страна в нас самите се появява такава възможност.

От урока на руски език, 27.12.2015

[176724]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - Няма коментари→

Реплика: В Холандия са разрешили официално разплащането със секс за услуга. Например, плащането на уроците по кормуване със секс не се смята за проституция.

Новината беше потвърдена от министрите на транспорта и правосъдието на заседание в парламента. Те считат, че това е подобно на бартерна замяна: услуга за услуга.

Отговор: Добре е, че престанаха да свързват секса с любовта, защото сексът няма никакво отношение към любовта.

Любовта е душевно чувство, което възниква поради привързаност към човека, доколко сте направили добро един за друг, доколко сте привикнали и колко привързани сте един към друг. Така кучето обича стопанина си, а стопанинът – кучето.

Всъщност любовта е такова състояние, когато чувстваш желанието на друг човек – без значение дали ти е близък или чужд – и да искаш тези желания да се напълнят. То няма никакво отношение към пола. Може да е човек или животно – няма значение. Просто правиш това, което желае това същество.

Секс се нарича напълването на личните ни желания, които се наричат сексуални. Така, както искаме да похапнем, да поспим, да се разходим, да погледаме нещо интересно, така и желаем да удовлетворим сексуалните си желания.

Имат ли един към друг дълбоко отношение? В това е въпросът.

Разбира се, че много изхожда от човешката култура, която се е развивала през хилядолетията. Твърде много е свързано с продължаването на рода, на желанието това да бъдат мои деца, мое потомство, както е при животните. Например лъвът, срещайки самка, която има малки лъвчета, убива децата й и живее с нея. Той иска свое потомство.

Тоест, става дума за удовлетворение на обичайно, плътско желание – това, което в кабала се нарича материално желание. То е сързано с продължение на рода, с това, че привиквам към определено тяло и удовлетворявам себе си за негова сметка, именно по този начин. Възможно е, другото тяло да не ми дава такива състояния, както това и т.н.

Тук има прекалено много различни телесни условия между хората: навици, усещане на наслаждение и т.н. Ако получавам наслаждение от нещо, то аз започвам да се грижа за този обект: как ще се наслаждавам с него след няколко часа или дни. Всичко това са егоистични сметки, няма нищо друго тук.

Но освен това, през цялото време ние се развиваме егоистично. И затова сексът става нещо отвлечено. Днес се появяват множество други възможности за сексуално удовлетворение: и филми, и таблетки и всякакви механизми. Когато съм в чужбина аз виждам такива сексшопове, че универсалните магазини не струват нищо пред тях. Това показва, че човечеството е много изобретателно и не се спира пред нищо, за да се наслади.

Проституцията е най-древната професия. Освен всичко останало, тя е легализирана в Холандия. Желателно е, разбира се, по-внимателно да се разглеждат тези проблеми. Защото ако е възможно всичко да се разплаща със секс, то и учителката ще иска от учениците си такова заплащане за добри оценки…

Реплика: По твърдението на министрите на транспорта и правосъдието заплащането в натура за уроци по кормуване не се класифицира като проституция. А обратното предложение на секс за урок по кормуване се счита за престъпление. С други думи, урок за секс – е законна сделка, а секс за урок – нелегална търговия с тялото.

Отговор: Е, те ще се договорят по някакъв начин помежду си. Навлизаме в епоха, когато вместо пари в джоба си ще носим тялото си. Това е – нищо повече не ни е нужно. След две десетилетия всичко това ще се възприема нормално от всички.

Реплика: Някога филмът „Този луд, луд, луд свят“ беше  любимият ми. Сега като гледаш света – той действително е станал безумен. До какво ще достигнем?

Отговор: Интересно е да наблюдаваме как светът се трансформира. Всичко върви по плана на творението, който трябва да бъде изпълнен.

Проблемът е в това до каква степен глупавото човечество трябва да бъде още по-изстрадало, за да разбере, че трябва да върви към правилното съединение с природата, в уподобяването си с нея.

А цялата природа е взаимосвързана помежду си. Ако не се отделяме от нея и ако намерим правилна връзка между себе си, тогава бихме намерили връзка с неживата, растителната, животинската природа и бихме образували едно общо цяло. В него бихме разкрили висшата сила, която е създала всичко и управлява всички. Тогава бихме видели своето светлото бъдеще.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 20.12.2015

[172660]

Filed under: Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Мнение: На власт днес не идват професионалните политици, а неспособните  да управляват непрофесионалисти, „гастрольори“, които обществото е избрало от рекламите в средствата за масова информация.

Но дори и да бяха попаднали истински политици в правителството и дори и да имаха добри планове за промяна на света към по-добро, след избирането им те попадат в система на доста жестока конкуренция, затъват в тресавището на политическия бит и циничната борба за длъжности.

Струва им се, че за реализирането на поставените задачи не им достига власт. Оттук водят начало скандалните конфронтации, като проява на отчаяние в борбата за власт. За да подобрят картината на резултатите си, политиците въздействат на средствата за масова информация. Но картинката от резултата властите трябва да променят вътре в себе си и тогава обществото ще я отрази в съответствие с качеството на промяната.

Реплика: Несъмнено се намираме още под властта на злата „демокрация“, която в правилния си вид трябва да се опира на общество от отговорни хора, възпитани в истина, разбиращи целта и пътя за нейното постигане и избиращи да изпълняват избраната от тях цел и план.

Това трябва да бъде осъзнато, обсъдено и избрано от обществото. Затова главното в наше време е възпитанието на обществото от следващото поколение.

[173845]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→