Самооценка от неутрално състояние

Въпрос: Освен обикновената грижа за собственото съществуване и благополучие, у човек в течение на еволюцията се е сформирал вътрешен механизъм за критична оценка на себе си и на обществото.

Защо съществува той и как правилно да го използваме така, че да не бъде разрушителен, а развиващ и продуктивен?

Отговор: В съвременното общество не виждам обективна критика. Очевидно е, че човечеството не разбира какво се случва с него и с всеки ден се сблъсква с все по- сериозни проблеми.

Не е нужно да бъдеш добър пророк, за да видиш това. Ние сами разрушаваме семейството и обществото си. Със собствените си ръце сме изградили света такъв, че в него да има 1% богати и 99% бедни.

Достатъчно е да погледнем безпристрастните цифри. Колко разрушени семейства е имало по време на младостта ми, когато се женех и колко са днес? Колко проблеми е имало с децата и изобщо в живота на обществото тогава и днес?

Въпрос: На какво е основана вашата лична система за самокритика?

Отговор: Моята система за самоконтрол е изградена на това, че с помощта на науката кабала се привеждам в относително неутрално състояние, позволяващо ми да проведа експертиза, да погледна себе си и във всеки момент да оценявам колко правилно действам. А правилността се определя от висшите ценности, които съм си поставил.

На никого не ги налагам. Всеки трябва да реши това за себе си. Моята висша ценност е безкористната, съвършена любов към ближния, която изисква от нас Тора. Казано е, че „любовта към ближния както към самия себе си е главното правило в Тора“.

В такъв случай, освен заработването на необходимото за съществуването като глава на семейството, целият ми живот е насочен само към достигане на неутрална позиция, от която ще мога да оценя състоянието си по отношение на любовта към ближния, което и изисква от нас науката кабала.

С помощта на науката кабала се поставям под светлината „възвръщаща към източника“. Именно за нея е казано: „Аз създадох злото начало и в допълнение Тора, като средство за неговото поправяне“. Особената сила, скрита в Тора е способна да поправи нашия егоизъм. Това е светлината, възвръщаща към източника.

Правилно изучавайки вътрешната част на Тора, кабала, човек привлича към себе си поправящата го светлина и достига до неутрална позиция, постигайки законите на Твореца, доброто и злото. Той се оказва между две сили: от една страна е злото начало, естественият, зъл егоизъм, а от друга страна е доброто начало, получено с помощта на светлината, възвръщаща към източника. Затова той може да определи доброто и злото не според личното си мнение, а съгласно тези две действащи в него сили: позитивната и негативната.

Той не прави тази оценка, а променя себе си така, че висшата система на природата да го проверява, да изяснява всичко в него и да го поправя. В тези няколко изречения се състои цялата реализация на науката кабала, цялото поправяне на човека.

Продължение ч. 4

От 686- та беседа за новия живот, 04.02.2016

[177292]

Предходни публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 1

Обективната самокритика, ч. 2

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Първата стъпка към правилната самооценка

Въпрос: Обикновено на човека му е много трудно да съди самият себе си. Той се измъчва от съмнения за правилността на действията си и от угризение на съвестта за грешки в миналото. Случвало ли ви се е да изпитвате такава самокритика?

Отговор: Моята самокритика и съмнения са от съвсем друг  характер: дали съм успял да привлека към себе си светлината, връщаща към източника в оптимална, максимално възможна форма? Аз се тревожа само за това. Защото след като съм го направил, всичко останало ще довърши светлината.

Светлината ми дава правилния поглед , организира необходимото състояние, виждането към бъдещето, подсказва ми как да се държа във всякаква ситуация, на всяко място в личния живот и в живота на обществото, изобщо в отношенията към цялото човечество, разкрива предназначението ми в този свят. Висшата светлина устройва целия ми живот.

Затова аз не се страхувам от грешки, а просто се старая през цялото време да бъда подвластен на светлината, защото в нея е цялата сила. Няма за какво да се боя, освен за това дали съм вложил максимални усилия, за да привлека светлината , която ме прави човек.

Въпрос: А как се отразява това на отношенията в обикновения живот: в работата, в семейството?

Отговор: Там се старая да действам рационално, както е редно. Но аз проверявам себе си само относно светлината, висшата сила, която съм имал възможност да привлека или не. Защото само в това ми е дадена свобода на волята.

След като висшата светлина ми въздейства и ми е предала някакви свои ценности, свойства, разбиране за света, аз започвам да използвам това, което тя е създала в мен. Светлината ме е създала с егоистично начало, но му е извършила поправяне, като същевременно ми е предала доброто начало. Сега аз се намирам между тези две свойства и това определя отношението ми към живота.

 Към работата си аз се отнасям както всички, но през цялото време се проверявам доколко се намирам под въздействието на поправящата светлина. В сегашното време, на дадения етап на развитие, всеки трябва да се научи да прави така.

Въпрос: Коя е първата стъпка на човека за правилната самооценка?

Отговор: Той трябва да започне да изучава науката кабала, където ще се научи да привлича към себе си светлината, връщаща към източника – положителната сила, скрита в природата, която сме длъжни да разкрием. Само тя му дава възможността правилно да оценява самия себе си. Той трябва да се безпокои само за това как да привлече към себе си повече от тази сила.

Във всеки случай ние се намираме под властта на вътрешната сила на егоизма. Ние не познаваме тази сила, не сме способни да я изследваме, за да видим, че тя е вътре в нас, да разберем своите пориви и желания. Затова науката кабала съветва: да се грижим само за това как да притеглим към себе си позитивната сила, колкото се може повече, във всеки миг, а всичко останало не е важно. Цялата твоя самокритика нищо не струва.

Позитивната сила уравновесява злата сила на егоизма и те ще работят заедно като две линии. А човекът ще се окаже между тях, в средната линия, и затова ще може правилно да се придвижи в живота към правилната цел, с единствената грижа: така че висшата сила, светлината, връщаща към източника да му въздейства все повече и повече.

Повече нищо не можем да изменим в живота си и на нищо не можем да повлияем, освен на това. Така че, аз нямам други вълнения, освен тези за светлината.

Предходни публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 1

Обективната самокритика, ч. 2

Обективната самокритика, ч. 3

От 686-а беседа за нов живот, 04.02.2016

[177296]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовна работа - No Comments→

Реплика: В Обединените Арабски Емирства са въведени две нови министерски кресла: министър на щастието и министър на веротърпимостта.

Смята се, че министърът на щастието ще прави обществото по-щастливо с помощта на консолидацията на всички държавни планове, програми и политики.

Отговор: Получава се, че след като всички министри и правителствени мъже толкова много са направили, нееднократно извивайки ръцете на обществото, идва ред на министъра на щастието, който ще започен да убеждава хората, че те са щастливи. Нима ще тръгне да действа против всички министерства?

Значи, неговата задача е в това – да внуши на човека, че е щастлив, поглаждайки го и дресирайки го като малко кученце.

Проблемът е в това, че Обединените Арабски Емирства в най-близко бъдеще очакват големи проблеми от падането на цените на нефта и поради това, че американците са ги заменили с иранците и т.н. Най-общо, там ще има сериозни проблеми в сравнение с тези от последното десетилетие.

Вопрос: Какво представлява щастието от гледна точка на кабалиста?

Отговор: Щастие е, когато се намираш в пълна хармония с общата сила на природата, с всичко това, което те обкръжава, над времето, пространството, движението. И независимо от целия твой егоизъм, който непрекъснато те раздира на части, ти само плуваш в единство с природата, в нейния вечен покой. Това е щастието.

Но това не означава, че човекът става пасивен. Напротив. Цялата му природа постоянно се изменя, тласка го в различни страни, а той се издига над това към постоянния покой и по такъв начин влиза в равновесие с природата.

Тъй като цялата природа се намира в абсолютен покой. И всичко, което ни се струва изменящо се, се променя само в нашите усещания.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 09.02.2016

[176916]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

В статията “Науката кабала и нейната същност”, размишлявайки за целта на творението, Баал а-Сулам пише: Тъй като няма никой, работещ безцелно, несъмнено и Творецът е създал стоящото пред него творение с определена цел.

И от цялото разнообразие на тази действителност, особена важност представлява усещането за своето съществуване, присъщо за всичко живо. Но най-главното е усещането в разума, дадено изключително на човека, благодарение на което той чувства също така страданията и огорченията на ближния.

А ако е така, то разбира се, единствената цел на творението може да бъде само човека. И за него е казано: “Всичко, което е направил Творецът, е за него”.

След всички изследвания и проверки, в крайна сметка разбираме, че ако творението е имало някаква цел, то, безусловно, тя може да бъде само човека – най-сложното и развито творение. Затова висшата сила движи напред творението само заради човека.

Светът преминава своето развитие през неживата, растителната, животинската степен. Висшата степен на днешното развитие – това е човекът, който трябва да се развива по-нататък и да достигне своята нова форма, следващата степен.

Системата на природата е толкова голяма и съвършена, че независимо от всички наши старания, не можем да я разкрием. Законите на света са толкова сложни и дълбоки, че с труд преоткриваме тяхна мъничка част. И за какво е нужно всичко това на човека? Всичко е заради това, за да се повдигне той на важна и достойна степен, където ще чувства Твореца толкова реално, както сега чувства другите хора.

При това, егоизмът ни разделя и ни пречи да се почувстваме един друг. Виждаме другите такива, каквито ни рисува нашият егоизъм, а не каквито са всъщност. Ако се стараем да отменим своето его и да се свържем с другите направо, без неговото вмешателство, то тогава ни е необходима връзка с висшата сила без всякакви ограничения, бариери и скривания.

Казано е, че “Краят на действието се заключава още в началния замисъл”. Тоест, създавайки мирозданието, висшата сила преди всичко си е поставила цел: за какво е нужно всичко това. И тази крайна цел от самото начало определя цялото творение.

Творецът е искал да доведе човека до съвършенство, а то е възможно само при съблюдаване на две условия. Първото – човекът трябва да остане самостоятелен, иначе няма да има никакво творение. Тоест, той трябва да остане човек. Но при това, трябва да стане подобен на Твореца, във всичко да прилича на Него.

Как в човека да се построят две такива противоположни точки? От една страна, той трябва да е противоположен на Твореца, за да е независим. От друга страна, трябва да е подобен на Твореца, за да стане съвършен човек.

Затова Творецът създава желанието за наслаждение, егоизма. И ние не заменяме самия егоизъм, а само работим с него по друг начин – над него, заради отдаване. Затова за нашата връзка е казано: “Всички престъпления ще покрие любовта”. Нашето его, индивидуализмът остават, но над всичко строим връзките на любовта.

Между нас се появяват две нива на отношения. Първото ниво са старите егоистични отношения, с горящия долу егоизъм. А над него, целия този егоистичен огън, превръщаме в пламък на любовта.

Разликата между тези две нива се определя от нашата духовна висота, която е толкова по-висока, колкото повече се уподобяваме на висшата сила. Егоизмът отдолу все повече расте, а над този егоизъм все по-силно става нашето обединение. Колкото по-голяма е разликата в потенциалите на тези две противоположни сили, толкова по-близо стигаме до разкриването на Твореца, както “преимуществото на светлината на фона на тъмнината”.

В резултат, за сметка на поправянето на нашите отношения, установяваме между нас такава система на взаимовръзки, подобна на Твореца.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а-Сулам, 14.03.2016

[179601]

Filed under: Духовна работа, Творец - No Comments→

Въпрос: Възможно ли е самостоятелно да определя на кое от 125-те духовни стъпала се намирам в настоящия момент?

Отговор: Възможно е. Само въпросът е в това, как ще измервате своето състояние? Какво знаете за себе си?

Преди всичко, човек трябва да придобие инструменти за измерване на такива параметри, тъй като единицата за духовно състояние е един грам отдаване, силата, с която отдавам. Как можем да я измерим?

В нашия свят не притежаваме тези инструменти, тъй като нямаме такива мерни единици. Да допуснем, идват при мен и ми казват: “Твоите събеседници искат кафе. Може ли да го приготвим с твоята кафеварка?”

Аз отначало се съмнявам, някак ми е жал да хабя и електричество, и кафе, и вода! А и още захар, мед, мляко. Но, в края на краищата, за да не изглеждам алчен и за да не ме осъждат после, за да не си навлека ненавист и да не получа в отговор същото, се съгласявам.

Но дори ако откривам в себе си абсолютно чисти мисли да направя приятно на хората без каквито и да е било задни сметки, как мога да измеря отдаването? По количеството кафе, захар, мляко, вода, електроенергия, износване на кафеварката? Как?

Получава се, че нямаме инструменти за измерване на силата на отдаване. Затова не можем да разберем къде се намираме.

Но ако аз се изкачвам по духовната стълбица, точно измервам нивото, където се намирам, относително своя егоизъм, относително всички условия. Там няма никакви грешки, в никоя страна. Всички сфирот: основните, вторичните, третичните и т.н., заедно се включват и ми дават отчет къде се намирам.

При това трябва постоянно да се контролирам и да гледам по какъв начин мога да използвам себе си и в името на какво. Тъй като в духовния свят вече не съм кукла, управляема свише и правя всичко осъзнато. Цялата система се намира под мен! Аз се включвам в нея и мога лесно да я управлявам.

Вместо да произвеждам всевъзможни неосъзнати автоматични действия, трябва да ги управлявам, тоест, да ги разчитам и да вземам решения.

Реплика: Вашият пример с кафето много ме впечатли. Да допуснем, изпил съм кафето, било е много вкусно и Ви го казвам.

Отговор: Ето тогава аз започвам да получавам наслаждение от това, че ми говориш така, че ти ме уважаваш.

Но следващият път ще ми бъде доста по-трудно да ти приготвя кафе, защото ще започне друг разчет: давам ли ти кафе, за да продължиш да ме уважаваш още повече.

А, може би, обратното, нищо няма да направя за теб, за да получа усещането, че действам против своите егоистични желания. “За какво го правя? За да ме уважава ли? Няма да го направя!”

Но тогава ти няма да получиш наслаждение. Значи, трябва въпреки своите егоистични разчети, все пак да ти приготвя кафе, но на следващото ниво, не приемайки във внимание твоето отношение към мен. Това е вече съвсем друга работа!

Въпрос: А къде в цялата тази картинка са разчетите на Твореца? Има кафе, вие, аз, а къде е Творецът?

Отговор: Творецът го няма, ако аз сам не Го въвеждам в тази картина. В това се и заключава смисъла на живота! Ако не беше Творецът, аз никога нямаше да ти приготвя кафе! Тъй като става въпрос безвъзмездно да направя приятно на човека. Ако очаквам от теб отдаване, значи, че не отдавам.

Заради какво искам да достигна състояние на пълно отдаване? – За да доставя наслаждение на Твореца. Затова съм готов да ти направя кафе, но не заради себе си, а за да насладя Твореца. Това вече е заявка за духовно стъпало.

Какво по-нататък? Да допуснем съм направил това заради Твореца и сега Творецът се отнася добре към мен. Трябва ли да приемам това от Него? Ако да, значи, имам с Него търговски отношения. Как да направя така, че да произведа отдаване за Него или за теб – не е важно за кой, без всякакъв разчет?

Мога ли да направя това? Не мога! Ако аз съм егоист, на мен ми трябва да напълня своя егоизъм, както автомобилът с бензин и тогава той ще тръгне. Значи, трябва да поставя в своя егоизъм тръбичка и да го напълвам. Напълнил го – сега мога да отдавам. Напълвам – мога да отдавам.

А ако отдавам и чак след това се напълвам, това вече е проблем! Трябва да съм уверен, че ще се напълня. И ако се получи, то добре. А ако не? Край! Линията на доверие престава да съществува.

Какво да се направи? Може би, да вляза с Твореца в такива взаимоотношения, че взаимно да отдаваме един на друг? Но ако аз наистина искам да отдавам, Той е длъжен да измени моята природа.

Виждам, че милиарди хора по света се молят на Твореца, правят всичко, което Той каже, всеки според своето разбиране, но от техните действия няма никаква полза. Как да стигна до такова ниво с Него, че Той да може да ме промени и да не завися от своя егоизъм? Защото Той може някак да направи това, аз да се повдигна над себе си! Той е създал творението – значи, само Той и може да направи това.

Затова започвам да действам. Но тъй като засега не мога да отдавам безвъзмездно, Го моля: “Помогни ми, да мога да отдавам в една посока. Е какво ти струва?!” И ако в мен действително има пробуждане към това, то Творецът ме довежда в групата.

Възможно е и преди това да съм бил в нея, но да не съм знаел как да я ползвам и какво да правя. Може би даже автоматично съм изпълнявал всичко, което е казано от кабалистите, но да не е имало никакъв резултат.

А сега започвам да разбирам, че когато работя със своите другари, отдавайки им и получавайки от тях и всички сме настроени на това Творецът да ни даде възможност да действаме в една посока без обратна реакция: отдал съм кафе и това е – нищо в замяна, никакви облаги за в бъдеще, никакви сметки. Тогава групата става за мен тази лаборатория, в която започвам да се формирам като неземно същество, което може да отдава, нищо не получавайки в замяна.

Но самият аз нищо не мога да направя! Получавам енергия от светлината, която ми дава Твореца! Сякаш в мен е поставен маркуч, както на бензиностанцията, и чрез него се напълвам. Но затова пък мога да отдавам!

Става обичайният кръгооборот в природата: аз отдавам на другите, за да отдавам чрез това на Твореца и Той да види, че мога да отдавам, и в замяна да ми даде енергия за това. Но това не е заплащане, а само възможност да отдавам.

Тази енергия се нарича Висша светлина, която идва и напълва човека, дава му възможност за отдаване. В крайна сметка човек започва да работи без всякакво възнаграждение.

Тук съществува много просто отношение между мен и Твореца: “Ти си ме сътворил?! Ти си създал моят егоизъм?! Ти и ми дай възможност да работя с него!” И това не е възнаграждение, а възможност за работа.

От урока на руски език, 10.01.2016

[178221]

Filed under: Духовна работа, Духовност - No Comments→

Въпрос: Какво е специфично за духовните желания в сравнение с обществените?

Отговор: Всички ние представляваме желание.  Това, че се виждаме във вид на определена биологична структура, е само защото така ни се струва. Всъщност всичко е натрупване, сгъстяване на желания. Нищо друго не съществува в света.

Творецът е създал само желание, което се представя пред нас и се усеща в различни форми.

Душата също е желание. Когато съществува желание, насочено към получаване, то се нарича „тяло“. Има и желание, което е построено на свойството на отдаване и е насочено от себе си към другите.

Желанията, които можем да променим от получаване на отдаване стават душа, а желанията, които не можем да променим, остават нашето биологично тяло.

От урока на руски език, 13.12.2015

[176150]

Filed under: Uncategorized - No Comments→

Линейна и интегрална природа

Човекът стои на най- високото стъпало на развитие по своя разум по отношение на останалите части на природата. И заради това е способен да изследва останалите нива на природата – неживо, растително и животинско. Животинските и растителните клетки, минералите са на по-ниско ниво от човешкия разум, затова можем да ги изучаваме.

Камъкът, растението или животното нищо не могат да скрият от човека. Аз разбирам тяхното поведение, а те не са способни да разберат моите мисли и замисли, защото съм много по-хитър и развит от тях. А да изследваш мисълта на друг човек е много по- сложно. Тук се изисква специално изследване, което се нарича „психология“.

Психологията не е „наука“, защото е много трудно да изследваме мисълта на човек с помощта на мислите на изследователя, човек също като него. Затова психологията не е точна наука, а само предположения, основани на натрупания опит.

Съществува сила на мислите, по-висша от човешката и ако се повдигнем на нейното ниво, ще можем да изследваме човешкото мислене. Принципът е, че не може да изучим което и да е явление от неговото собствено ниво. Неживото не може да изучи неживото, а растителното вече може.

За да разберем бебето, трябва да пораснем поне до десет годишна възраст. Тогава тези деца се намират на различни нива на развитие, буквално както животното и растението, и на по- голямото можем да доверим по-малкото.

Проблемът с човека е, че той се явява последно стъпало над неживата, растителната и животинската природа, над което няма никой. От своето ниво не мога да проверявам и изследвам себе си, за да разбера кой съм аз. За това ми е необходимо да се издигна на по-висока степен, недостъпна за простата психология.

Ако с помощта на науката кабала се издигна на нивото на висшите сили, на общата интегрална природа, висша относно нашата обичайна „линейна“ природа, от нейното ниво ще мога да разбера мотивите на човешките мисли. Предварително ще мога да определя моите действия ще донесат ли очакваната полза или не.

Въпрос: Какво означава да се издигна на нивото на висшата интегрална природа? Каква мисъл има там?

Отговор: На това ниво се намира мисълта, която се разпорежда с нас, системата на нашето управление. Ако познаваме тази система и започнем да получаваме нейните мисли, ще разберем какво иска човек, каква е неговата природа, какво го движи.

Ще започнем да изследваме какво иска от нас управляващата ни природа, която се нарича Творец и как човек може да съответства на нейните действия и заповеди. Той ще може да провери правилно ли изпълнява нейните изисквания.

Проблемът е в това, че нашият разум не е интегрален, обхващаш цялата природа, а е линеен, ограничен, точно както при малките деца. Той винаги действа в един ограничен аспект, а не на нивото на цялата система на ръководство и управление като цяло. Затова е необходимо да се изучава науката кабала и да се проникне във висшата психология.

Всъщност науката кабала е материалистична психология, която трябва правилно и пряко да изучим, за да се разберем, че става дума за степените на човека, само че на по-високо, над обичайното ниво . Относно това ниво, днешното може да се нарече животинско.

Мисълта, която е над човека, е силата на Твореца. Творецът е мисълта, запълваща цялата природа и свързваща всичките ѝ части заедно. Затова е мисъл на единството, съединението, интегралността. Целият свят е включен в единна система и ако аз се включа в тази мисъл ще зная миналото, настоящето и бъдещето, контролирайки цялата система. Всички части на тази система са еднакво важни за мен.

Желанието, действащо в системата, всички части, които са свързани една с друга, се наричат висша сила или Творец. В степента, в която ставам подобен на общата природа, съединявайки се с всички и отдавайки на всички, мога да опозная тази висша природа и дори да я управлявам. Издигам се от степента на човека на висшето ниво, наречено Творец и мога да го изследвам. Макар че, на пръв поглед ,за това се изисква да се издигна още по-високо от него, аз имам възможност да го постигна благодарение на силата на сливането, силата на любовта. Такава чудесна възможност е предоставена на човека.

От 688- та беседа за новия живот, 09.02.2016

[177868]

Други публикации на тази тема:

Силата на мислите, ч.1

Силата на мислите, ч.3

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Имам приятел, който работи в завод. Той казва „Слушам лекциите на проф. Лайтман, всичко ми харесва, но не мога да направя повече от това. Имам семейство, деца, работя по 14 часа на ден и, не дай си Боже, кривна малко, всичко започва да се разпада.“ Тоест става дума за някакво социално неравенство.

Защо вашата организация не оказва влияние на ниските слоеве на населението, за да може те да се присъединят към процеса на поправяне?

Отговор: Нашата организация ще може да повлияе на случващото се, ако има много такива хора като вашия приятел.

Реплика: Но той  не може да се присъедини към вас…

Отговор: Не, той може, като всички останали. Нека първо да научи как трябва да действаме, за да направим нашето общество единно. И когато някоя част от обществото започне да се обединява, тя ще може да повлияе на всички останали.

Освен това, науката кабала обяснява по какъв начин трябва да се обединяваме, за да може между нас да се появи особена сила, като  усилвател, в който влиза малък сигнал, а излиза огромен. Такова можем да направим обществото.

Трябва да се научим да се обединяваме правилно помежду си, за да може малко на брой хора да променят цялата система, цялата страна. Освен това, ние не го правим, защото сме социалисти, леви или десни, а защото работим по методиката, която ни разкрива науката кабала и която ни обучава как да съответстваме на природата.

Ние  вземаме  законите на човешкото съжителство, сътрудничество и обединение от природата. И понеже постепенно се опитваме да се приближим към тази система от връзки, която съществува в природата, в нас се проявява огромна усилваща сила. Ние можем да направим всичко.

Въпрос: Значи е достатъчно да разбираме идеята и да я поддържаме?

Отговор: По принцип да. Затова вашият приятел не трябва да напуска работа, не трябва да се задълбочава в кабала,  достатъчно е просто да поддържа връзка с нас.

В нашата организация участват хиляди хора и никой от тях не напуска работа. Всички ние просто изучаваме как  правилно да се обединяваме, за да постигнем такава усилваща сила, с която наистина ще можем да повлияем на цялото общество.

От уебинар на zahav.ru, 13.01.2016

[175223]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Израел днес, Разпространение на методиката - No Comments→

Как да бъда независим съдия?

Въпрос: В човека самооценката започва да се развива от най- ранна възраст, от една до три години.

Детето попива от обкръжението, от родителите, от братята си и в него се развива вътрешен глас, който му подсказва кои постъпки са правилни и кои неправилни.

Счита се, че самокритиката помага за успеха в живота, но не винаги е така. Понякога тя достига такива размери, че потиска човека и не му дава да постигне целите си. Що за механизъм по самоконтрол е даден на човека от природата?

Отговор: Цялата история на развитието на човечеството е необходимо да се раздели на две части. В първата част е всичко случило се до днешно време, когато сме се развивали за сметка на собствения си егоизъм, растящ от поколение в поколение, от година на година, от ден на ден, от секунда на секунда. Всички оценки на себе си и на обкръжаващия ни свят са произлезли от нашия егоизъм.

Дори ако човек се отнася положително с околните, това също е следствие от егоизма. Осъзнал е, че си струва да се разбира с другите и да се държи добре. Егоистичната природа на човека може да се използва както по отрицателен, така и по положителен начин.

В днешно време, в нашето поколение, егоизмът е нараснал до краен предел и затова не е способен да вземе под внимание абсолютно никой и да се съобрази с чуждото мнение. Съвременният човек не може да се обедини с никого и използва само виртуални връзки, които никой с нищо не задължават.

Защо виртуалната връзка е станала толкова популярна в последно време? Защото това не е връзка! Всеки си остава в собствената ниша. Никой при никого не навлиза и затова хората са съгласни на такава свободна връзка с другите.

Разбира се, той изхвърля във виртуалната мрежа цялата си злоба към другите, цялата си отрова. 99% от публикуваното в интернет, по радиото, телевизията, във вестниците е напоено с отрова. Средствата за масова информация са лицето на нашето поколение. Това вече не е критика, а просто изплискване навън на цялата зла природа.

Критичното отношение в човека е възможно на две нива. Едното ниво е следствие от развитието и възпитанието, влиянието на бащата и майката, братята и сестрите, домът, улицата, обкръжението, детската градина, училището, учителите, приятелите, средствата за масова информация, филмите. Пораствайки, над всичко това той изгражда своето отношение и метода, по който ще оценява другите.

Защото, ако не го научат по какъв начин да го прави, той ще възприема всяка ситуация като насочена срещу него. Съгласно възпитаните в него принципи ще оценява света, хората, обществото.

За обективна критика е необходимо да си експерт, който се издига над себе си, над полученото възпитание и жизнена  философия. „Експертът“ е способен да „влезе под кожата“ на някой друг и да погледне с неговите очи, от гледната точка на чуждата философия, образование, партия.

Човек, който може да преминава на различни нива и от там да оценява случващото се, се нарича съдия. Той съди обкръжаващото общество, а по отношение на себе си се явява само независим експерт, тоест, в тази оценка не привнася нищо от себе си.

Не може да има обективен съд, ако съдията предварително има предубедено мнение, например, принадлежи към дясна или лява партия. Съдията е длъжен да бъде неутрален, иначе ще съди предубедено, като подкупен. Това вече няма да бъде обективна критика, а оценка на другите относно себе си.

В този случай, естествено обвинявам другите, че не са като мен, тоест, по-лоши от мен. Дори ако си по-умен, по-богат, по-образован, по- солиден, все едно, аз ще те критикувам, твърдейки, че намирам недостатъци в теб.

Излиза, че за да съдя другите, е необходимо преди всичко да издигна себе си до ниво експерт, в съвършено неутрална позиция. Способен ли е човек на това? Очевидно не е.

Продължение ч. 2

Следващи публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 3

Обективната самокритика, ч. 4

От 686- та беседа за новия живот, 04.02.2016

[176985]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Развитие на егоизма - No Comments→

Преди да влезе в земята на Израел (да се издигне на следващото духовно ниво), народът на Израел се подготвя 40 години, скитайки се в пустинята.

Съществува определен период на време, за който човек трябва да се подготви за адаптиране към духовното ниво: сближаване с другите, в които се разкрива Твореца.

Земята на Израел е това ниво, на което постигаме Твореца. До него човек се намира на по-ниско ниво, където постоянно се сближава с другите, т.е. става последователно сближаване на всичките дванадесет колена.

„40 години“ означава подем от Малхут в Бина, от състояние на пълна липса на единство (егоизъм) до състояние на пълно отдаване (алтруизъм). В такова състояние на пълно единение и сливане в едно общо цяло народът вече може да се издигне и да влезе в земята на Израел („земя“ – „ерец“ от думата „рацон“ – „желание“).

И тогава желанието да се обединят, в което се работи по принципа „възлюби ближния както себе си“, прераства на „възлюби своя Творец“, т.е. от любов към ближния към любов към Твореца.

От обединението между хората се образува тяхното качествено ново обединение с Твореца, в което Той се разкрива. Това се нарича „влизане в земята на Израел“.

Въпрос: Било ли е намерението на народа на Израел да се обедини заради последващото го съединение с Твореца постоянно в течение на всичките 40 години?

Отговор: Разбира се! От момента, когато са получили Тора и е станало ясно за какво живеят и се развиват, това направление абсолютно ясно ги е преследвало. Не е възможно да направиш нито една малка крачка, ако не знаеш крайната цел.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 24.09.2015

[177571]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Критиката ни убива

Въпрос: Съвременният човек е на такова високо ниво на развитие, че критикува всичко и всички. От друга страна, прекалената ни критичност ни е довела до състояние, което вече започва да ни убива?

Отговор: Човешкото развитие се дели на два етапа. През първия етап, който продължава и досега, всеки се развива в своя егоизъм.

Но в наши дни животът стана необичайно труден. Ние се оказахме затворени на Земното кълбо, като в едно малко село, където всички се ненавиждат един друг и не могат да се погодят.

Над нас е надвиснала опасността от взаимно тотално унищожение. Затова човекът започва да се замисля: „А каква ми е ползата от това, че аз критикувам всички? Как мога да се освободя от тази критика? Той открива, че би му било по-добре да не критикува другите.

В миналото се смяташе, че критиката ни помага да напредваме, да постигаме успехи, да подобряваме обществото, да изграждаме по-добър живот. Но днес ситуацията ни изглежда съвсем елементарна: всички ние сме лоши и не можем да изградим нищо добро, от нас никога няма да излезе нищо добро. Ние сме дошли до тотална разруха и няма кого да критикуваме, защото всички сме такива: разбити и зли.

И дори ако биха ни посъветвали как да се поправим, от някоя външна експертна система, от друга звезда, ние все едно не бихме могли да реализираме това, защото всеки от нас е затънал в своя тесен егоизъм.

Въпрос: Но това се възприема като много силна критика?

Отговор: Аз не критикувам, аз просто наблюдавам човешкото общество, себе си и всички останали и констатирам нашето състояние. Извеждам своята гледна точка навън: извън нашето общество и самия себе си, и оттук правя извод, че никаква обективна критика е невъзможна за нас. И в такъв случай критиката само поражда раздори и още по-голяма война.

Продължение ч. 3

Други публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 1

Обективната самокритика, ч. 4

От 686-а беседа за новия живот, 04.02.2016

[177284]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - 1 Comment →

Въпрос: Как обикновеният човек може да се уподоби на Твореца в нормалния живот?

Отговор: По своите свойства. Всички свойства, които има човек в даден момент са абсолютно противоположни на висшата сила. Просто трябва да започнем да ги обръщаме.

Всичко, което сега съществува в мен, е необходимо и постепенно изучавайки го го преобразувам в обратното, като в огледало. В това няма нищо сложно.

Оказва се, че дори не е необходимо да ровя в себе си и да изучавам нещо. Аз не познавам Твореца и не познавам не само Неговите свойства, но и своите. Затова ние трябва да се събираме в група със своите съмишленици, желателно не повече от 10 човека, и по системата, която кабала ни обяснява, да започнем да се обединяваме с тях.

Обединението, което се случва въпреки нашето отблъскване, недоверие и неприязън ще ни преобразува и ще ни направи подобни на Твореца.

При това не трябва сами да се променяме. Това сближаване автоматично ще ни трансформира. Необходимо е само по малко да започнем да търсим общ език между нас. Не можете да си представите колко лесно работи това. Обединението постепенно ще ни промени до пълно подобие на Твореца.

Въпрос: Откъде мога знам какви са свойствата на Твореца?

Отговор: Ще го постигнете във връзката между вас.

Реплика: На човечеството е позната груповата работа, например анонимните алкохолици, наркоманите и други, които чрез нея излизат от критични състояния.

Отговор: В много случаи групата е положителен елемент, средство, лекарство за много тежки състояния.

Но тук се има предвид особено свойство на групата, когато тя се събира по указанията на кабалистите, които обясняват как да се уподобим на висшата сила. И тогава се получава.

Въпрос: Трябва ли човек първоначално да има желание да се уподоби на Твореца?

Отговор: Да. Желание именно сега, още в този живот да се разкрие висшата сила, висшият свят, вечността, съвършенството, следващото състояние.

Въпрос: А ако това желание го няма?

Отговор: Това желание е във всеки, само е маскирано, скрито е с егоистичен слой.

Човек го отлага, не иска да мисли за него: „Защо ми е да мисля какво ще бъде неизвестно кога, къде и как? Всичко ми трябва днес и сега“. По този начин той успява така да се обърка до края на живота си и накрая умира! И това е всичко! Животът е минал!

Изумителната възможност да направи нещо със себе си изчезва. За момент преди смъртта човек чувства огорчение от това, че е изживял живота си по този начин.

А в работата в група от десет човека по кабалистичната методика той започва да почиства егоистичния слой, както при археологическите разкопки. В тази десятка се разкрива свойството, което се нарича Творец.

Връзката между нас, която преди се казваше наша група, наш свят, наш общ егоизъм, се превръща в обратното, в добра алтруистична връзка, във взаимна любов. И това ново свойство се нарича Творец.

Това е полет, който ни отвежда на следващото ниво на развитие, когато ние преставаме да усещаме себе си съществуващи в тяло и започваме да вярваме, да виждаме и явно да разкриваме следващата система на съществуване. Цялото човечество трябва да я постигне, защото заради това съществуваме през всички векове на Земята. Успех в това!

Из ТВ програмата „Беседи с Михаел Лайтман“, 25.01.2016 г.

[176391]

Filed under: Духовна работа - No Comments→

Мнение: Учените установили, че за цялата история на човечеството сме преминали редица етапи на развитие и на всеки етап сме правили скок напред в знанията, морала и психологията.

И всеки път, когато човечеството се е изкачвало на нов етап, е изобретявало нов начин за сътрудничество и нов модел на организация.

Нов стадий на развитие: Всички предприятия са разделени на екипи от по 10 човека. Те самостоятелно се управляват и организират. Заплата и почивните дни се съгласуват вътре в екипа. Дори приемането на нови служители се решава заедно.

Ако възникне недоразумение се обръщат към „централния офис“ за препоръка. Единственото, което прави началникът е да представя компанията пред света, а останалото се извършва само от екипа и управлението.

Тук няма кариерно развитие, защото в определен период сътрудниците си предават задълженията един на друг и стават ту търговци, ту работодатели, ту наставници на колегите си. Тук няма стратегия, разработена от ръководството. Няма наложени лозунги. Но всеки разбира какво и за какво го прави.

Главната задача е да направят света по-добър, а печалбата да престане да бъде самоцел. Това е само в резултат от добрата съвместна работа. И, парадоксално, компаниите остават конкурентоспособны и с достойни доходи. Изглежда утопично? Но работи.

Премери са марката Patagonia, разработчиците на компютърни игри Valve, енергийната компания AES.

Това не са теоретични изчисления, не са утопични идеи, а нови конкретни способни за управление на организациите. Пред нас е прототипът на бъдещите организации.

Реплика: Търсенето на нови форми на организация и управление ще продължава, но така или иначе ще доведе до още по-голямо разочарование в края, тъй като без промяна на природата на човека, от егоистична на алтруистична, а възнагражденията от нашия свят на разкриване на Твореца, няма да можем да намерим никакво решение.

Така че без разпространение на методиката на кабала и нейната реализация, няма да достигнем до никакъв добър резултат.

[175689]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Защо думата “жена (иша השא)”, произлиза от думата “огън (еш שא)”? Защото тя съдържа в себе си както “съд“, така и “милосърдие“.

Думата “жена (иша השא)”, това са буквите на думата “огънят на Твореца (еш а-шем ה שא’)”. “Огънят е съда, Творецът е милосърдието. [Книгата Зоар, “Бемидбар”, “Матот”]

Става въпрос не за мъжът и жената във физиологичен смисъл на думата, а за духовни свойства.

Женското свойство се явява творението и може да бъде реализирано само чрез мъжкото свойство – Твореца. Но всичко, което има в женската част, е желание за получаване, което трябва да се поправя по подобие на желанието за отдаване.

А мъжката част е само проводник, който адаптира Твореца към женската част, така тя да стане подобна на Него в работата с мъжката част.

Всичко съществуващо в мирозданието, включително човечеството, представлява творение и всичко се нарича “женска част”.

Въпрос: А кога тя се нарича мъжка част?

Отговор: Никога. Тя може да бъде просто подобна на мъжката част, защото мъжът е Творецът. Само по подобие на свойствата ние влизаме в пълно съчетание с Него, в сближаване, съединяване. Това се и явява целта на творението.

Жената (Малхут) сама не е достатъчна  да създаде условията за каквото и да е духовно действие. Всичките ѝ обети трябва да преминават или чрез бащата, или чрез мъжа, иначе нейните желания няма да бъдат подобни на желанията и свойствата на Кетер – Твореца.

Затова, когато в Тора се говори, че мъжът или бащата са премълчали, означава, че те нямат възражения, тъй като всички действия и намерения на Малхут са правилни. Ако те не са премълчали, то, естествено, всички нейни желания се отменят, и тя трябва по такъв начин да провери правилността на намеренията си.

Зеир Анпин (мъжът) или Аба (бащата) са две духовни конструкции, които стоят като адаптери между Малхут и Кетер/Твореца, тъй като жената няма възможност по друг начин да се съедини с Него, само чрез бащата или чрез мъжа. Оттук и произлиза законът, че тя е длъжна да бъде само под властта на бащата, а след това само под властта на мъжа, и в никакъв случай сама. Самотната жена се счита за враг на обществото.

Въпрос: Какво е това “самотна жена” в мен?

Отговор: Самотна жена е желанието, което не поставя за своя цел да се адаптира под свойството отдаване на Твореца.

Въпрос: Що за калибровка става пред влизането в Земята на Израел?

Отговор: Ако синовете на Израел не калибрират всички свои микро желания от създадената в пустинята схема, където всички 12 колена са съединени помежду си по определен начин, ако те не проверят и не проконтролират себе си преди влизането в Земята на Израел, то те могат просто да паднат – земята ще ги отблъсне обратно.

Проверката на всички желания, които се наричат “женски”, е необходимо и достатъчно условие за влизането в Земята на Израел. Тук проработва веригата за съединение с Твореца.

От ТВ програмата “Тайните на вечната Книга”, 24.09.2015

[177352]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Мъжът и жената, Тора - No Comments→

Въпрос: Днешната икономическа система не удовлетворява потребностите на хората. Повече от половината от населението на планетата живее в тежки икономически условия и само един милиард се ползва от всички блага.

Освен това, икономическото развитие, което е в основата на капиталистическата цивилизация, практически е прекратило своето действие.

Но заедно с това има икономика от друг тип, например, роботика, изкуствен интелект и т. н. Може ли да се каже, че това е основата на новата икономика? Как ще изглежда икономиката след фазовия преход към новото човечество?

Отговор: Аз мисля, че преходът ще бъде именно фазов, качествено нов. Работата не е нито в икономиката, нито в екологията, а в това, че човечеството ще съществува по други принципи, на друго ниво.

То ще живее в постигането на външното пространство, което ще разкриваме, изхождайки не от нашите пет земни, егоистични сетивни органа, когато ще усещаме света вътре в себе си. Тоест, какъвто го наблюдаваме сега, такъв ще се рисува вътре в нас.

Обединявайки се, ние ще започнем да развиваме в себе си чувства, предаващи картината на света, съществуващ извън нас, а не минаващ през нашите материални органи на усещането. Точно затова сега го усещаме толкова тесен, безизразен, ограничен.

А новият свят е съвършено друг. Това е светът на силите и чувствата, а не на обектите и явленията, които се рисуват в нашето егоистично въображение. И тогава, естествено, икономиката, културата и целият наш живот ще придобият съвършено друг, „извънземен” смисъл.

Ние ще станем такива същества, които няма да имат нужда от никакви материални блага, свойства, атрибути на обкръжението и т. н. Ще се храним с енергия, построена на синергетиката, на взаимодействието, на равновесието на положителните и отрицателните сили на природата, между които и ще съществуваме.

Тоест, следващото ниво на човечеството не е материалното ниво, а нивото на мислите, на намеренията, на енергиите. Затова аз не мисля, че ще остане нещо от нашата икономика, екология и от цялото ни общество. Трябва да се преродим. И това прераждане се състои именно в това, че излизаме от себе си и започваме да възприемаме света извън нас.

Реплика: Тоест, няма смисъл да говорим за продължаване на технологичното развитие…

Отговор: Всичко това ще умре. В него няма никакъв смисъл. Днес почти не сме ограничени във възможностите си. А за какво са ни? Единственото, в което човечеството преуспява са страданията.

Всички блага, които бихме могли да придобием с помощта на икономическите и технологични възможности не ни радват. Вече не чувстваме потребност от тях. Хората употребяват наркотици, за да се самозабравят, не искат да се женят, да раждат деца. Човекът като че ли крещи вътре в себе си: „Оставете ме на мира с вашите технологии. Не ме интересува този живот!”.

Надявам се, че ще дадем отговор на хората заради какво той съществува. На първо място, човечеството трябва да се вслуша и да разбере, а след това да мисли за това как да организира новия живот. Иначе няма да иска да живее.

От беседа с Михаел Лайтман”, 29.11.2015

[172705]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Мнение: Концепцията “мъдростта на тълпата” не винаги сработва – често груповото мислене подтиква хората към вземането на нерационални решения. Взаимодействието между хората обикновено не води до консенсус, а към вземане на най-лошото от всички възможни решние.

Ние не си обменяме информация, а обменяме собствените си предубеждения. Хората често вземат гледната точка на мнозинството, дори ако тя е невярна и дори ако това води до отричане на собствените усещания.

Ефектът „мъдростта на тълпата“ се заключава в това, че обобщеното мнение на голяма група хора позволява да се дават по-точни отговори или прогнози, от мнението на отделно взет член на групата.

Но това се случва само, ако членовете на тълпата внасят своето мнение независимо един от друг и най-голям ефект се наблюдава в групи с еднороден състав. А в сплотените групи връх взема стремежът към колективно мнение.

Получава се, че интернет е информационна магистрала, по която се движат нашите лъжливи представи. „Туитър“ и „Фейсбук“ са инструменти за обмен на информация, но нашето влечение към използването им за разпространение на предразсъдъци ни прави по-глупави.

Реплика: Обобщеното мнение ни води до „поумняване“, а не до „оглупяване” само при обобщаване по метода на кабалистичната „десятка“. В нея става не просто сумиране на мненията, а напротив, сумиране на отрицанията на собствените мнения. Членовете на групата се стремят да анулират личните си мнения и да обединят усилията за създаване на единно желание, способно да приеме мисълта от висшата степен на Природата.

Само по такъв начин ще успеем да се издигнем над себе си, да възприемем програмата на Природата, нейната цел и да я следваме, намирайки се при това в разумно и комфортно състояние.

[177979]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Ту би-Шват е химн на развитието, на способността за съзряване и плодородност. Празник на дърветата? Не, празник на хората, открили благотворно обкръжение за себе си.

“И ще бъде той като дърво, посадено до воден поток, което дава плода си навреме и чиито листа не вехнат, и преуспява във всичко, с което се е захванал“. Псалм, 1:3

По примера на дървото, кабалистите блестящо илюстрират растежа на човека, формирането на личността, реализираща целият си потенциал. Вкоренявайки се в подходяща почва, нашето дърво развива широка корона, издига се над земята и върховете му „галят“ небесата. Но най-важното е, че то дарява плодовете на своето развитие на другите и в това вижда своето предназначение.

Празникът Ту би-Шват ни разказва за това. Той ни се струва второстепенен в сравнение с трите молитвени „стълба“ – Песах, Нова година и Сукот. Всичко не е толкова просто. Трите „основни“ празника символизират големите цикли и финалните моменти от духовния път, докато „леките“ Ту би-Шват, Ханука, Пурим, Шавуот разказват за самия процес. И затова те са несравнимо близки до нас днес.

Казано е: „Човек е като дърво в полето“. Моят учител Рабаш, последният от великите кабалисти, прави паралел между развитието на дървото и нашето развитие. Той ясно и подробно е описал етапите на това развитие – от момента на попадането на зърното в добра почва, до най-висшите степени на зрялост на плодовете. Хайде да се разходим за малко до полето, където е нашето дърво.

“Цялата работа по отглеждането на дърветата, за да раждат плодове, се отнася също и до човека… Плодовете са неговото предназначение“. Рабаш, писмо 18

Първа стъпка: подготвяме почвата

Представете си, че в ръцете си имате семе от дърво. Ясно е, че първо трябва да намерите добра почва, която да му предостави необходимите хранителни вещества. По същия начин и на човек му е нужно добро обкръжение, което да осигури ефективното му развитие.

Необходимо е да се разкопае и разрови земята наоколо, за да покълне семето и да пусне корени. Така и човек „копае“ в себе си, прави вътрешно изследване в търсене на смисъла, на същността на своето развитие, свързва се с корените си, със силата на природата, която му въздейства.

Не можем да минем без двата компонента на търсенето: външно и вътрешно.

Първо, не живеем само сред хора, в кръга на близки и познати. Обкръжението включва също и източниците на информация за света – именно те формират нашите възгледи и мироглед. Днес имаме възможност да запълним тази картина със знания от науката кабала, мъдростта на народа, грижливо съхранявана и актуална днес повече, отколкото в миналото.

И второ, трябва да разберем какво искаме от живота? Какво би го направило наистина смислен? Какво може да помогне на всеки човек, общество, страна, да разцъфтят? Тези въпроси стоят незабележимо зад икономическата и политическа „фасада“, но ние изобщо не се фокусираме върху тях, ограничавайки се в твърде тясна перспектива.

Втора стъпка: подхранваме почвата

Между другото, това е една отлична дума – подхранваме. Ако почвата за човека е обществото, то истинските, добри отношения в него ще бъдат катализатор на растежа.

Но аз не се замислям над това, потънал съм в делнични грижи и възприемам растежа на Човека в себе си като нещо несъществено, безсмислено, „отпадъчно“. И сега, благодарение на обкръжението „отпадъка“, пригоден за наторяване на полето, става подхранващ като тор за самия мен. То оплодотворява средата за моето развитие и ми дава сили. Още…

Filed under: Израел днес, Празници - No Comments→

Въпрос: За какво ни е да усещаме духовните светове?

Отговор: Необходимо ни е да усещаме духовните светове, защото без това усещане не знаем как да се държим правилно в този свят, какво да правим със себе си, как да се отнасяме един към друг, какви сили ни управляват, къде е нашата свобода на волята, а къде нямаме свобода.

Трябва да разберем в какво сме напълно зависими от силите на природата, а къде можем да вложим нещо свое. И ако можем, то как да го направим: случайно, когато изведнъж ни се прииска, или знаейки правилната цел на движение към нещо хубаво, добро за нас самите и за другите.

Трябва да познаваме тази система, в която живеем, иначе действаме като слепи котета. Но котетата поне имат майка, а ние се намираме в “лапите” на слепите сили на природата. Съществува мрежа от сили, в която сме затворени и изобщо не знаем кои нишки да дърпаме.

Еволюцията, постоянното развитие на природата върви по определен закон. Но, започвайки от някакъв момент и по-нататък, това развитие изисква разумното правилно вмешателство на човека. И ако човек не е готов правилно да се впише в тази формула на развитие, то тогава тя работи против него, принуждавайки го все повече и повече да усвоява тази система на развитие.

Виждаме, че както и да е, сме стигнали до такова състояние, когато всичко се руши и светът, който сме построили е ужасен. Разрушаваме природата, бъдещето е неизвестно, утре каво ще се случи е непонятно и започваме да откриваме себе си, нашия егоизъм, като източник на всички проблеми.

И тук вече възниква въпросът не за това, да вярваме ли в духовните светове, а за това как да се спасим. Как да направим така, че да не влизаме в никакви проблеми. Вижте какво се прави в Русия, в Америка, в Европа, на Близкия и Далечния Изток, в Латинска Америка и в Африка, всички страдат. Няма нито един човек на Земята, който може да каже, че се наслаждава и е безоблачно щастлив. Може би само тези, които употребяват наркотици.

Доведохме се до задънена улица. И тук, от една страна, се разкрива необходимостта да разберем, къде все пак е източникът на нашите проблеми, а от друга страна, се разкрива науката кабала, която казва: “Ще ви разкажа за всичко и ще ви дам възможност сами да “управлявате” правилно”.

Живеем в особено време: от една страна, то е много страшно, лошо, зло, непредсказуемо, а от друга страна е особено време, защото можем да разкрием цялата система на управление на нашия свят и да започнем да работим в нея.

Затова трябва да се радваме на такова стечение на обстоятелствата: от една страна, те ни принуждават да разкрием системата на управление, така наречения висш свят, а от друга страна в нас самите се появява такава възможност.

От урока на руски език, 27.12.2015

[176724]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - No Comments→

Реплика: В Холандия са разрешили официално разплащането със секс за услуга. Например, плащането на уроците по кормуване със секс не се смята за проституция.

Новината беше потвърдена от министрите на транспорта и правосъдието на заседание в парламента. Те считат, че това е подобно на бартерна замяна: услуга за услуга.

Отговор: Добре е, че престанаха да свързват секса с любовта, защото сексът няма никакво отношение към любовта.

Любовта е душевно чувство, което възниква поради привързаност към човека, доколко сте направили добро един за друг, доколко сте привикнали и колко привързани сте един към друг. Така кучето обича стопанина си, а стопанинът – кучето.

Всъщност любовта е такова състояние, когато чувстваш желанието на друг човек – без значение дали ти е близък или чужд – и да искаш тези желания да се напълнят. То няма никакво отношение към пола. Може да е човек или животно – няма значение. Просто правиш това, което желае това същество.

Секс се нарича напълването на личните ни желания, които се наричат сексуални. Така, както искаме да похапнем, да поспим, да се разходим, да погледаме нещо интересно, така и желаем да удовлетворим сексуалните си желания.

Имат ли един към друг дълбоко отношение? В това е въпросът.

Разбира се, че много изхожда от човешката култура, която се е развивала през хилядолетията. Твърде много е свързано с продължаването на рода, на желанието това да бъдат мои деца, мое потомство, както е при животните. Например лъвът, срещайки самка, която има малки лъвчета, убива децата й и живее с нея. Той иска свое потомство.

Тоест, става дума за удовлетворение на обичайно, плътско желание – това, което в кабала се нарича материално желание. То е сързано с продължение на рода, с това, че привиквам към определено тяло и удовлетворявам себе си за негова сметка, именно по този начин. Възможно е, другото тяло да не ми дава такива състояния, както това и т.н.

Тук има прекалено много различни телесни условия между хората: навици, усещане на наслаждение и т.н. Ако получавам наслаждение от нещо, то аз започвам да се грижа за този обект: как ще се наслаждавам с него след няколко часа или дни. Всичко това са егоистични сметки, няма нищо друго тук.

Но освен това, през цялото време ние се развиваме егоистично. И затова сексът става нещо отвлечено. Днес се появяват множество други възможности за сексуално удовлетворение: и филми, и таблетки и всякакви механизми. Когато съм в чужбина аз виждам такива сексшопове, че универсалните магазини не струват нищо пред тях. Това показва, че човечеството е много изобретателно и не се спира пред нищо, за да се наслади.

Проституцията е най-древната професия. Освен всичко останало, тя е легализирана в Холандия. Желателно е, разбира се, по-внимателно да се разглеждат тези проблеми. Защото ако е възможно всичко да се разплаща със секс, то и учителката ще иска от учениците си такова заплащане за добри оценки…

Реплика: По твърдението на министрите на транспорта и правосъдието заплащането в натура за уроци по кормуване не се класифицира като проституция. А обратното предложение на секс за урок по кормуване се счита за престъпление. С други думи, урок за секс – е законна сделка, а секс за урок – нелегална търговия с тялото.

Отговор: Е, те ще се договорят по някакъв начин помежду си. Навлизаме в епоха, когато вместо пари в джоба си ще носим тялото си. Това е – нищо повече не ни е нужно. След две десетилетия всичко това ще се възприема нормално от всички.

Реплика: Някога филмът „Този луд, луд, луд свят“ беше  любимият ми. Сега като гледаш света – той действително е станал безумен. До какво ще достигнем?

Отговор: Интересно е да наблюдаваме как светът се трансформира. Всичко върви по плана на творението, който трябва да бъде изпълнен.

Проблемът е в това до каква степен глупавото човечество трябва да бъде още по-изстрадало, за да разбере, че трябва да върви към правилното съединение с природата, в уподобяването си с нея.

А цялата природа е взаимосвързана помежду си. Ако не се отделяме от нея и ако намерим правилна връзка между себе си, тогава бихме намерили връзка с неживата, растителната, животинската природа и бихме образували едно общо цяло. В него бихме разкрили висшата сила, която е създала всичко и управлява всички. Тогава бихме видели своето светлото бъдеще.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 20.12.2015

[172660]

Filed under: Криза, глобализация, Мъжът и жената - No Comments→

Мнение: На власт днес не идват професионалните политици, а неспособните  да управляват непрофесионалисти, „гастрольори“, които обществото е избрало от рекламите в средствата за масова информация.

Но дори и да бяха попаднали истински политици в правителството и дори и да имаха добри планове за промяна на света към по-добро, след избирането им те попадат в система на доста жестока конкуренция, затъват в тресавището на политическия бит и циничната борба за длъжности.

Струва им се, че за реализирането на поставените задачи не им достига власт. Оттук водят начало скандалните конфронтации, като проява на отчаяние в борбата за власт. За да подобрят картината на резултатите си, политиците въздействат на средствата за масова информация. Но картинката от резултата властите трябва да променят вътре в себе си и тогава обществото ще я отрази в съответствие с качеството на промяната.

Реплика: Несъмнено се намираме още под властта на злата „демокрация“, която в правилния си вид трябва да се опира на общество от отговорни хора, възпитани в истина, разбиращи целта и пътя за нейното постигане и избиращи да изпълняват избраната от тях цел и план.

Това трябва да бъде осъзнато, обсъдено и избрано от обществото. Затова главното в наше време е възпитанието на обществото от следващото поколение.

[173845]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация - No Comments→