Конгресът в Ню Джърси ” Затваряйки кръга” Урок №1           

Изкуството на подготовката

Кабалистите са открили, че науката кабала може да се раздели на две части:

• първият раздел е подготовката за изучаването на системата на управление и подготовката за запознаването с Твореца.
• вторият раздел е изучаването на действията на Твореца.

Неговите действия изучаваме с помощта на кабалистичните първоизточници, такива като ”Въведение в науката кабала”, ” Учението за Десетте Сфирот”, научните статии на Баал а-Сулам.

Но проблемът е в това, че ако просто ги четем, то наистина нищо няма да разберем. Можем да фантазираме нещо и да залъгваме себе си, сякаш разбираме написаното, но всъщност това не е така.

Защото ние изучаваме непознат свят, система, която е задвижвана от скритата от нас Висша сила. Не усещаме тази система и затова зад думите не улавяме скрития смисъл. Както детето остава безпомощно за обясненията на възрастните, до които то още не е дорасло.

Оттук следва, че най-важният раздел на обучението се явява подготовката, насочена към разкриването на Твореца. Тя, на свой ред, включва в себе си множество подраздели, а като цяло се нарича „Тора”.

На подготвителните етапи ни е необходимо да съберем хората, които действително се стремят към разкриването на Твореца. Хората, които разбират, че ”Творецът” това е същността на силата на отдаването и ще трябва да го разкрият в себе си, като се променят вътрешно, като се превключат от получаване на отдаване. Те ще трябва да се откажат от своя егоизъм и да променят обикновения си подход към живота.

И всичко това не е на думи, колкото и красиви да са те. Не, кабала е практическа наука. Работим над ”материала”, в който се привнасят промени, и този материал сме ние.

Като следствие, на нас ние необходимо да се съединим в група, в десятка, така че чрез натиск от страна на учителя и другарите, да приемаме промените, желаейки това или не. Честно казано, по собствено желание това е невъзможно да се направи. Има базово съгласие, а останалото се осъществява под натиск, въпреки нашето естество, което не го иска.

Да включиш другарите в себе си

Всичко се реализира благодарение на това, че всеки един от нас със сила се опитва да преклони себе си и по някакъв начин да се включи в другарите. Аз освобождавам в себе си някакъв сегмент, сектор, в който другарят може да влезе. След това освобождавам друга част, и още, и още, докато всички другари не ме напълнят. В резултат отменям себе си до нула, а другарите съставляват 100%.

Доколкото ме запълват другарите, в същата степен усещам Твореца. Всъщност, няма никакви другари, това е Творецът, който си ”играе” с мен и по такъв начин демонстрира Себе си във вид на различни хора. Затова нашият учител Рабаш пише, че зад всеки другар трябва да виждам Твореца. Обаче тук е невъзможно да се изпреварят събитията, всичко ще стане от само себе си.

В зависимост от това доколко освобождавам в себе си място, където, вместо моя егоизъм, могат да влязат другарите, в същата степен постигам Твореца. За мен Той и те не се различават един от друг.

Другарите запълват мястото на моя егоизъм и това означава, че аз започвам да ги обичам вместо себе си. В крайна сметка, от любов към тях придобивам любов към Твореца. И това се случва именно там, където изначално е властвало себелюбието.

Облекло за егоист

Така, целият успех на нашия стремеж да разкрием вечният, съвършен свят и да живеем в него, зависи от подготовката, от това доколко ще успеем да се свържем един с друг.

В това обединение от нас се изисква особена работа. Трябва да осъществявам действията зависещи от мен и да оставям място за действието на Висшата сила, която в дадения случай се определя като ”обкръжаваща светлина” (ор макиф), или ”светлината възвръщаща към Източника”, или ”светлината Тора”, или просто ”Тора”.

Тази сила е такава, че ако съм готов да се откажа от своя егоизъм, то тя идва и действително ме поправя. Всъщност, аз не съм бил готов да вървя до края и дори съм се опасявал от реализацията на собствените си очаквания, но това не е важно. Такива сме днес, малки егоисти и такава е нашата работа.

Трябва да се стараем колкото може повече да бъдем заедно, колкото може повече да се обединяваме и да предоставяме възможност на светлината да ни въздейства. Това не означава, да тичам и се прегръщам с всички в искрена и предана любов.

Напротив, знам, че от мен зависи само половината работа, а всичко останало зависи от висшата светлина. Тя представлява сама по себе си силата на отдаване и тя може да ми предаде това свойство, така че да се напълня с него.

Тогава, в степента на напълването със свойството на отдаване, започвам да разбирам и да усещам какво е действителността, противоположна на нашата. Сякаш я обличам върху себе си.

При което моята предишна природа не изчезва. Там, в дълбините си, аз оставам един прегорен, гнил, ужасен егоист, но отгоре се обличам в новото одеяние на отдаване и любов, подобно на Твореца.

Ето защо Човекът се нарича Адам, това означава: ”подобен” (доме) на Твореца по свойства.

От 1-я урок на конгреса в Ню-Джърси, 24.07.2015

[163649]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Ако аз се поправя дотолкова, че да мога да обичам съпруга си без никакви условия, какъвто е, ще виждам ли неговите недостатъци?

Отговор: Ако моля висшата сила да ме поправи и да ми помогне да видя моя съпруг без никакви условия, то го виждам абсолютно поправен. Това се нарича „Любовта ще покрие всички престъпления”.

Така майката не вижда недостатъците на своето дете, то е най-доброто, най-умното, най-красивото за нея.

Въпрос: Тоест, аз се издигам над своето недоволство от някакво качество на съпруга ми, моля се да поправя своето отношение на любов, и тогава то изведнъж ми се вижда добро?

Отговор: Само по този път може да се достигне до любовта, чрез поправяне на самия себе си. Не се опитвам да не забелязвам недостатъците на партньора, заблуждавайки себе си, а се издигам над тях. Искам да го обичам такъв, какъвто е.

Но поправянето трябва да започне от любовта към приятелите. Докато не започнем да поправяме отношенията между всички нас, не можем да поправим отношенията в семейството. Затова институцията на семейството се разрушава и продължава да се руши все повече.

Реплика: Но хората търсят романтична любов, а не любовта към приятелите.

Отговор: Това е защото хората търсят материалната, егоистична любов, която никога няма да намерят. Любовта съществува само над егоизма и е необходимо да се търси единствено вътре в самия себе си.

Няма нужда да търсим привлекателен обект за любовта. В мига, в който разберем какво е истинска любов, трябва да търсим партньор, който също разбира как да я постигне.

И тогава не е важно дали външността един на друг ни харесва. Мога дори да отида при някой мъдър човек и да му кажа за своето желание за женитба, за да ми намери той подходящ мъж, с когото мога да построя правилното семейство.

Такива съпрузи искат да намерят любовта, която е по-висша от тях. И затова те не се вълнуват нито от лицето на партньора, нито от характера му, а само от неговата готовност да изгради отношения на взаимна любов, която е над всички недостатъци. Те разбират, че всеки е длъжен да поправи себе си и в тази степен на поправяне, се сближават и съединяват.

От 601-та беседа за нов живот, 30.07.2015

[164074]

Filed under: Възпитание, Деца, Мъжът и жената - No Comments→