Началото е в поста Свят, който няма място

Въпрос: Как духовния свят е свързан с нашия живот? Има ли той отношение към нас?

Отговор: Духовния свят е свързан с нас, тъй като ни управлява. Той се намира на по-високото стъпало, където е мечтал да проникне Айнщайн и други физици. Но при тях не се получило нищо, защото това е невъзможно. Само кабалистите могат да го постигнат.

От този висш, духовен свят, ни въздейства сила, която ни управлява и ние се подчиняваме на нейното управление. В духовния свят има само две сили – сила на получаване и сила на отдаване, които по различни начини се свързват помежду си. Силата на получаване е желанието да привлечеш всичко към себе си, да погълнеш всичко, а силата на отдаване е желанието да отдаваш навън.

В нашия свят тези две сили пораждат всички явления, на всевъзможни нива, тъй като действат вътре в материята, желанието за получаване на наслаждение.

Действайки в материята, в желанието за наслаждение, тези две сили създават в тази материя всевъзможни нови свойства, усещания. Излиза, че тази материя, под въздействието на тези две сили получава нова форма, започва да бъде подобна на тях или противоположна. С този материал стават всевъзможни промени.

Следва продължение…

От 479-та беседа за новия живот, 21.12.2014

[151281]

Filed under: Без категория - No Comments→

В духовния свят няма линии, няма форми, няма тела, няма нищо. Духовния свят е свят на две сили: сила на получаване и сила на отдаване и освен тях, няма нищо. В духовния свят няма разстояния, той не изисква обем, за разлика от нашия свят, нашата Вселена.

Тъй като преди това, в резултат на Големия взрив да се е образувала нашата Вселена, тези две сили е трябвало да създадат пространство, в което след това е пробила искра от висшата енергия и е започнало да се заражда творението – силите, планетите, галактиките.

Затова на материалния свят му е необходимо пространство, място. Не си представяме какво означава извън пространството, ние живеем в него. Без това наше триизмерно пространство и без тези три оси, не сме способни да се ориентираме.

Нашият проблем е в това, че се намираме в много ясен, разбираем свят, в който всичко е ясно определено, за всичко има своето място и ние знаем, кое какъв обем заема.

В духовния свят това го няма. Духовния свят е свят на свойствата получаване и отдаване и само тези две сили действат в него.

Въпрос: Но къде е този духовен свят?

Отговор: Няма такъв въпрос “къде е той?”. Тъй като, за да се отговори на този въпрос, къде, трябва да се укаже мястото, а него го няма.

Следва продължение…

От 479-та беседа за новия живот, 21.12.2014

[151266]

Filed under: Възприемане на реалността - 2 Comments →

Въпрос: Потиска ме и дори ядосва нарисуваната от вас картина: нима цялото ми възприятие на света е чисто субективно и ограничено от моите усещания?

Отговор: Защо те потиска нашето възприятие на света? Ако погледнем рибката в аквариума, то тя си живее спокойно. За нея този аквариум, водата и всичко, което има в нея е нейният живот.

Рибата има желание да живее и да съхранява себе си, и тя е доволна от живота в аквариума. Защото за нея е важно да има вода, наситена с кислород, и храна. Няма желание за повече.

Аквариумът е нейния свят. Рибата не знае какво съществува извън аквариума. Ето така и ние живеем в този свят, в такъв аквариум, не знаейки какво става извън него. Науката кабала е наука за възприемане на действителността, позволяваща на човека да разшири своите хоризонти.

Въпрос: Но рибката не се дразни от живота си в аквариума. Защо нас ни вълнува какво има зад стените?

Отговор: Защото сме избрани от всички създания, да бъдем родени и да се развием с такова желание, което излиза извън границите на аквариума. Искаме да се измъкнем от аквариума и да узнаем какво съществува извън него. Това е ново желание, което не се отнася към човека от този свят. То принадлежи вече към следващата степен, намираща се извън нашето тяло. Него трябва да изследваме.

Аз чувствам, че трябва да разкрия какво се крие там, зад стъклото на аквариума. Този живот вътре в аквариума ме задушава, чувствам се като в затвор. По-добре смърт, отколкото такъв живот, защото моето желание е много по-голямо от това, което може да ме напълни в този свят.

Искам да получа знание и усещане на широката реалност, за външния свят. И затова чувствам себе си в този свят, сякаш съм затворен в карцера или живо погребан. Макар и жив, но усещайки себе си като в тесен гроб, и рия навън.

Макар че има хора, които напълно ги устройва живота в аквариума, и такива са 99%.

Въпрос: Но всички хора са също недоволни от нещо?

Отговор: Те са недоволни, че в аквариума не сипват навреме храна, или лошо се помпи кислород. Тяхното желание не отива по-далеч от това. Но има хора, желанието на които е доста по-голямо и те искат да разкрият какво има извън пределите на аквариума.

От програмата “Среща на световете”, 12.05.2014

[151104]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Царственната йерархия

Въпрос: “Традиционният” разрив между народа и властта напоследък се превръща в бездънна пропаст. Политическите лидери стават много внимателни към нас през предизборния период, но веднага след изборите ние сякаш изчезваме от тяхното полезрение.

Още по-странно става, ако отчетем, че съвременните технологии позволяват да се подържа пряка двустранна връзка между народа и всеки един от неговите „слуги”, а анкети в обществото се провеждат едва ли не ежедневно. Независимо от този „комуникационен пакет”, ние чувстваме, че власт-имащите „акустират” все по-далече от нас.

Не е тайна, че коридорите на властта и началниците на кабинетите сменят хората и издигат стена, отделяща ги от народа, дори ако по-рано те действително са поддържали връзка със своята аудитория. В какво състояние според вас се намира днес системата от взаимовръзки между народа и неговите избраници?

Отговор: Тази връзка е толкова нестабилна, че трудно се подава на определение.

За правилната работа на избирателния механизъм и народът, и неговите лидери трябва да бъдат добре обучени, за да разбират своите задачи, нужди и средствата за тяхното реализиране. Доколко лидерът е готов да оглави народа?

До каква степен народът или по-голямата му част разбират ролята на лидера и са готови да го следват? Защо народът е разделен на групи, всяка една от които предпочита своя лидер? Такова ли трябва да бъде състоянието на човешкото общество от гледна точка на природата и развитието?

Ние виждаме, че животните имат „цар” – предводител на стадото, на когото се подчиняват всички и всичко. Така е било и в първобитните племена. До днес съществуват племена, кланове, управлявани от шейхове, от вождове, старейшини и т.н.

Тази йерархия с главнокомандващ е действала във всички народи, във всички времена. По-късно се появили царете и кралете, които също са били „истина от последна инстанция”. Тя е могла да се харесва или да не се харесва, но е била неизменна и е изхождала от „представителя на бог на земята”.

С други думи, съществува определен стандарт, определена даденост, по отношение на която всичко се „нарежда”. Това разрешава много проблеми в управлението: този, който не се „вписва в рамките”, на него просто му вземат главата…

А от друга страна, ролята на „цар” може да се изпълнява от мъдрец или от съвет на мъдреците – например от Синедрион. Те разбират случващите се в света събития, познават нисшата и висшата материя, запознати са със силите в природата и чрез тях Висшата сила ни предава посланието си.

Крах на едновластието

По такъв начин, на народа, на обществото, така или иначе му е нужна „глава”, която е свързана с Висшата сила и, на която никой не може да противоречи.

Но проблемът е в това, че от поколение на поколение човешкият егоизъм расте и „царственната” конструкция започва да се подкопава. Множат се религиите и вярванията, откриват се нови насоки, обострят се раздорите между различните подходи и течения. Религиозни конфликти и войни е имало и в християнството, и в исляма, и в еврейството.

В следствие на това, предаността към царствените особи съществено е намаляла. Човекът е престанал да вярва, че в нашия свят има представител на Висшата сила.

В такива ситуации се появяват най-различни мнения и публиката се разделя на франкции, начело на които застават различни лидери. Отново започват раздори, сеещи разцепление и разбиващи дори семействата: бащата казва едно, майката друго, а децата гледат разтреперени този идеологически пожар в дома им.

Продажба на власт

Какво да се прави? Ако става дума за интелигентни, за умни хора, хора, проникнати от идеали, с определена философия, с определени възгледи за живота, с парадигма, основана на определен фундамент, то тогава е ясно.

Но ако става дума за масите, то те съдят за живота по цените на жилищата и стоките за потребление. Нищо друго не ги интересува – единствено състоянието на джоба им в края на месеца. Ако там остава по нещо – то правителството е добро, а ако нищо не остава и балансът е на минус, то правителството е лошо.

С други думи, ние не обучаваме народ. Нещо повече, лидерите нямат интерес от това. Нито в училищата, нито в университетите, нито на курсовете, нито в армията – места, през които преминават много хора – никъде няма „социално образование”.

Биха могли да се провеждат занятия за безработни и за работници, тази инициатива би могла да бъде прокарана чрез законодателството, още повече, че съществуват всички необходими средства за комуникация за всеобщо обезпечаване.

Но властта няма интерес от това и в крайна сметка народите по цял свят спонтанно избират тези, които по-добре се продават, които по-силно викат, които по-широко се усмихват и т.н. По същество, изборите се превръщат в цирк или в „пазар за невести”. А в действителност всичко зависи от парите, вложени в предизборната агитация.

Да кажем, ако аз имам милиард долара, със сигурност мога да стана премиер-министър. Купувам вестниците, телевизията, сайтове, поръчвам филми и видео клипове за себе си и т.н. Навсякъде се перча, лъчезарен, решителен. Известни политици, учени и обществени деятели говорят с уважение за мен.

Изхитряване на властта

По такъв начин няма отношения между кандидата и избирателите, а има отношения между избирателите и средствата за масова информация. Кандидатът може да се занимава със собствените си проблеми – СМИ сами ще свършат цялата работа. Интернет в дадения контекст само изглежда като свободна площадка – в действителност той е същото това средство за пропаганда. Само да има пари.

И излиза, че обществото по никакъв начин не е свързано с властта, тъй като между тях лежат средствата за масова информация. И в крайна сметка става дума не за идеология, не за човека, който ще управлява страната и народа, а единствено за продажба на изборни инструменти. Те струват много скъпо, но от тях зависи всичко.

И затова с всеки изминат изборен период лидерите стават все по-невзрачни – чак до такива недостатъци, че е невъзможно да си представим как даден човек може да ръководи цяла една държава.

Не е изненадващо, че политиците все по-често попадат в затвора – тъй като им се налага по незаконен път да връщат средствата, които са заплатенени за тях. Освен това, всеки един от тях има интимни слаби места, които позволяват да бъде шантажиран.

В крайна сметка виждаме: няма цар – няма и управление. Който и да седне на високата позиция, той ще изглежда съмнително. Дори ако на власт дойде силен човек, няма да му позволят да управлява страната. Тук се намесва парламента със своите фракции и лагери. С една дума, проблемите на народа ярко и концентрирано се проявяват във властта.

От 474 беседа за новия живот, 16.12.2014

[151071]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Израел днес, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Позволява ли кабала на човека да стане щастлив? Как се случва това?

Отговор: От детството човек си задава въпроси за смисъла на живота, докато в него не започне хормоналното развитие. След това той забравя за тях. Когато мине време, те отново възникват в него и тогава вече търси отговори на тези въпроси.

В наше време тези хора не са малко. Виждаме го по броя на изпадналите в депресия или притъпяващите се с наркотици заради липсата на отговори на измъчващите ги въпроси. Днес тези хора съставят повече от половината от населението на Земята. В крайна сметка, огромен процент от жителите на планетата приемат таблетки против депресия.

Затова е време хората да разберат, че отговори на техните въпроси им дава науката кабала. Още повече, това са ясни отговори, които те сами разкриват и възприемат като постигане на света, постигане на природата. При което, отговорът в тях съответства на въпроса не само чисто умозрително, а виждат как това работи в усещанията, в разкриването на света.

До това трябва да се доведат хората и да им се даде възможност не само да постигнат света, но и да го променят, да променят себе си и да доведат себе си и света до правилното взаимодействие, носещо щастие, комфорт, хармония и равновесие между човека и околния свят.

Тук на помощ идва науката кабала, която обяснява как е устроена природата и какво може да се промени в човека, за да постигне хармония с нея и да съществува в нашия свят в състояние на абсолютно равновесие. Равновесието – ето това е щастие.

От беседите на тема “Нова Година”, 25.12.2014

[150795]

Filed under: Възпитание на децата, Кабала, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Защо науката кабала изследва всички закони на природата чрез човека, приемайки неговите вътрешни изследвания като един от параметрите и опитвайки се да разбере чрез него цялото мироздание?

Отговор: Нима имаме друга възможност за изследвания и можем да излезем от своята кожа, от своето тяло? Цялата картина на света възниква само в моите усещания. А ако изчезна аз, то изчезва и тази картина относително мен.

Съществува ли този свят без мен, и ако съществува, то в каква форма: такава, каквато аз го виждам, или някаква друга, в други диапазони – това не мога да кажа. Всичко възприемам само чрез своето тяло.

Въпрос: А как кабалистът вижда света?

Отговор: Науката кабала е наука за “получаване” (кабала), затова кабалистът изучава своето възприятие на действителността. За сметка на определени действия той започва да се променя и изследва как в зависимост от неговите вътрешни изменения, се променя картината на света, която вижда.

Той променя своите вътрешни свойства: форми, желания, възприятия, връзката със ставащото извън него, в обкръжаващата го реалност. Започва да работи със своите желания и тяхната връзка с външната реалност така, че строи нови светове.

Сега усещаме себе си в огромен свят, съдържащ множество различни предмети и явления. А човекът, започнал да работи активно със своите желания, построява от него нов свят, нова реалност.

Той остава да живее във физическото тяло и както по-рано възприема земната картина на света с петте си телесни сетивни органа. Тази картина е постоянна, като необходима основа. Но в допълнение към нея, кабалистът формира в себе си пет нови органа на възприятие, с които усеща допълнителен свят. Той вижда този свят, чувства, работи с него – живее в него в допълнение към своето тяло, живеещо в петте си телесни сетивни органа.

Това допълнително усещане се нарича висш или духовен свят. А старото възприятие чрез петте физически сетива, в което е съществувал преди и е останал да съществува, се нарича този или нашия свят.

Ако има други хора, също така притежаващи тези допълнителни възприятия в петте си “извънтелесни”, духовни сетивни органа, то те могат да се свържат помежду си.

Въпрос: Ако бих могъл да осъзная, че цялата картина на света възприемам чрез себе си, в зависимост от своите вътрешни свойства, то бих ли разкрил много нови явления?

Отговор: Преди всичко, трябва да се съгласим, че цялото възприятие зависи от човека, от наблюдателя. А ако нямаше хора, никой нямаше да разкрие съществуването на тази реалност, на тази Вселена. Тя съществува само в нашето възприятие.

Тя не е съществувала преди на Земята да се появят хората и да я разкрият. Тъй като тя се е появила само относително човека. Да речем преди десет години съм разкрил, че Вселената е възникнала преди четиринадесет милиарда години. Но аз така си представям действителността в моя разум, а не че тя обективно съществува в такива времеви и пространствени граници. Всичко това съществува само относително човека.

От програмата “Среща на световете”, 12.05.2014

[151068]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Началото можете да намерите в постинга „Деца на Вселената, ч.1“

В наши дни сме повдигнали леко завесата над тъмната материя и други феномени, но не ги разбираме и чувстваме – само ги изчисляваме и записваме като резултат получени данни, и постулираме това, което не достига в тях.

Но не знаем източниците на действащите в природата сили, тяхната същност, отношението между тях. Самият факт, че те съществуват постигаме като следствие, а не като знание.

Но главното: всичко, което сме способни да изучим и постигнем се ограничава в контурите на нашите пет сетива, с които ние усещаме света. И тъй като в края на всяка верига опити и изследвания стои човекът със своите сетивни органи, разум и усещане, въображение и способност да създава едни или други модели и да изгражда от тях общ модел на Вселената, дотолкова и разбира се, всички резултати от неговите изследвания са много ограничени.

В действителност, ние не знаем нищо – подобно на буболечка, излязла от убежището си и преминала няколко малки стъпки за няколко десетки или стотици хиляди години. А всъщност тя не се намира далеч от храста, под който е стояла, със заровена в пръста глава. И все още нищо не може да знае.

Още повече, вървейки постепенно напред, тя пак нищо няма да разбере. Колкото и да сме се развивали в сегашното си състояние, няма да узнаем нищо качествено ново. Можем да съберем огромно количество факти и данни, но няма да съумеем да ги обработим и усвоим така, че те да ни обрисуват общата картина.

Всичко това е защото за истинското изследване на себе си, е необходимо да преминем на по-високо стъпало от сегашното – към по-високо чувство и разум. С други думи, да не зависим от трите оси – време и пространство, чувство и разум, които притежаваме днес, а да се приповдигнем над тях и да видим всичко в друга светлина, сякаш не сме хора от Земята. И чак тогава ще постигнем знанията, присъщи на нивото „човек“, ще разберем кои всъщност са хората.

За тази цел ни трябва нова наука. И неслучайно днес учените вече започват да признават, че традиционната наука преживява криза. И вероятно има някаква причина? Уж са осигурени достатъчно средства, умеем да строим гигантски, сложни съоръжения, извеждаме телескопи в земна орбита, а микроскопите и колайдерите ни проникват в света на микрочастиците.

Милиарди се внасят в научни изследвания, но, в крайна сметка, ползата им ни се струва толкова илюзорна, чак до такава степен, че дори се присмиваме на учените, които сякаш просто удовлетворяват собствената си природна любознателност за сметка на данъкоплатците.

Не придаваме на науката предишната тежест, още повече, че нашето естество – егоизмът, разваля всички нейни плодове, защото използваме постиженията, за да властваме един над друг, да печелим за сметка един друг , а добри плодове от такова дърво, почти никога няма да се намерят.

Следва продължение…

Из „Беседа за новия живот, № 308“, 02.03.2014

[146842]

Другите части на статията:

Децата на Вселената, ч.1

Децата на Вселената, ч.2

Децата на Вселената, ч.4

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - 1 Comment →

Началото можете да намерите в постинга „Деца на Вселената, ч.1“

Не можем да кажем, че човек е опознал себе си, а въобще да не говорим за човечеството като цяло. И като следствие, ние не можем да разберем този свят, защото сам по себе си, той представлява комплекс от всички нива: неживо, растително, животинско и човешко.

Не можем, на първо място, защото не познаваме себе си. Налага се да признаем, че дори психологията не се явява наука в пълния смисъл на думата. Същността на човека за нас винаги остава със въпросителен знак. Наблюдаваме върху самите себе си резултати, които са следствие на нещо, отклици от нещо, но и тях дори изучаваме по изцяло ограничен начин, тъй като сме зависими и необективни в своите преценки.

И още повече – безпомощни сме, защото желаем да се издигнем на по-високото ниво, онова, което ни е създало, и дори и още по-високо – чак до програмата на творението.

По различни събития и по опита от собствения напредък, ние виждаме, че всички сили в природата пребивават в единна, целенасочена, интегрална система. И тези сили действат съгласно някакъв процес, задействат се съгласно някаква обща програма, която обаче е неизвестна за нас.

При това ние самите сме също обхванати в нея. Но ако неживата, растителната и животинската природа реализират тази програма инстинктивно, по команда от силата на природата, то при нас заедно с чувството че сме задействани, има също така и усещане за собствено действие.

Ако ние можехме да подхождаме към изследването на природата, изхождайки от тези два вектора в нашето чувство, то бихме могли и да достигнем до нещо. Но, науката по принцип, не се занимава с изследвания на човешко ниво, тъй като там не притежаваме реални средства за замерване.

В резултат, ние просто наблюдаваме случващото се, и в това е цялата същност на нашите изследвания. Наблюдаваме, събираме данни и от тях съставяме системата от научни данни. Освен това, използваме своите скромни възможности за въздействие на едни, или други явления и състояния на неживата, растителна, животинска и човешка природа и наблюдаваме реакцията, която също ни позволява да разберем нещичко.

Дори ако се абстрахираме от това, че всички наши наблюдения и изследвания се базират на собственото ни субективно възприятие, въпреки това крайните сведения, в края на краищата, отново ни дават съвсем малко. Тъй като те са почерпени от нашите пет ограничени сетивни органи.

Изучавайки представителите на флората и фауната, ние виждаме границата в диапазона на техните възприятия, но и тези наши оценки са съмнителни, тъй като отново сравняваме тях със себе си, а не с истинския еталон. Нашето триизмерно зрение, нашият пулс, отмерващ секундите, движението на небесните тела, отмерващо денонощието, геоложките периоди и възрастта на Вселената – всичко това са много субективни показатели.

И затова нашето желание да познаем Вселената е всъщност – несериозно. Човекът, като едно малко дете, си приписва прекалено големи възможности. А в крайна сметка, използваме само тези сили на природата, до които можем да се докоснем – събираме ги, попълваме ги в не сложни схеми и ги изпълняваме според големината на нашите сили.

По такъв начин, по отношение на използването на природата, сме се отдалечили сравнително малко от първобитния човек, взел в ръце тоягата, за да строи и разрушава. Вярно е, че сега имаме няколко други „палки“ – ускорени частици, обсерватории и прочие. Само че принципът е същият: както малкото дете иска да изпита и изпробва всичко на вкус, така и ние, само че на друго ниво.

Дори и не осъзнаваме степента на нашето ограничение. Само тук-там разкриваме, че природата е много по-широка и дълбока, но докъде и доколко тя се разпростира, ни е неизвестно. Не е по силите ни да проникнем в по-високите измерения, не е по силите ни да се измъкнем от своя триизмерен „шаблон“, от координатите време-движение-пространство.

Следва продължение…

Из „Беседа за новия живот № 308“, 02.03.2014

[146838]

Другите части на статията:

Децата на Вселената, ч.1

Децата на Вселената, ч.3

Децата на Вселената, ч.4

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - 2 Comments →

Формулата на доброто
Въпрос: Какво е това сила на получаване и сила на отдаване? Носят ли те различни енергии?
Отговор: Това са различни енергии и едната не може да съществува без другата. Винаги са заедно, една срещу друга. Но на неживата, на растителната и на животинската степени съществуват вече автоматично, в предварително уравновесен вид, за сметка на програмата на природата.
А на човешка степен е необходимо да разберем тази програма и сами да уравновесим тези сили. От това учим програмата на природата и опознаваме висшата природа. За това са ни дадени тези две сили, за да ги изучим и да се издигнем на висотата на човека, Адам, „подобен“ (доме) на висшата сила.
Въпрос: Каква е формулата на равновесието?
Отговор: Формулата на равновесието е хармонията между всички части на реалността: нежива, растителна, животинска и основно, вътре в човешкото общество. Хармония означава, че аз съединен с всички и всички, съединени помежду си и с мен, ние всички сме като братя. Не чувстваме, някой над другите, по-близо или по-далече, а всички сме като един човек с едно сърце.
Такава степен ни е нужно да постигнем. Тогава ще живеем в равновесието между двете сили: на получаване и на отдаване, и това ще бъде наистина добър живот. Тогава ще кажем, че в света съществува само една сила, силата на доброто – по средата, в равновесието!
От 392-та беседа за нов живот, 03.06.2014
[150839]

Силата на доброто и силата на злото, ч.1

Силата на доброто и силата на злото, ч.2

Силата на доброто и силата на злото, ч.3

Силата на доброто и силата на злото, ч.4

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Въпрос-отговор - 1 Comment →

В света няма зло

Въпрос: Може ли, човек да се защити от всякакво зло?

Отговор: Човекът може да се защити от злото, ако се учи от изминалите грешки или ако отрано, го научат родителите, учителят, обществото.

Предаваме това възпитание от поколение на поколение, което го няма при животните, за да не греши човекът. Той трябва да знае, че няма сила на доброто и сила на злото, а има две противоположни сили – на получаване и на отдаване, и трябва да умее да ги уравновесява помежду си.

В света няма зло, а има възможност през цялото време да се твори добро, да се съхранява равновесието. Не бихме видели никакво зло, ако бе възможно да установим равновесие в целия свят и да го възприемаме като една съвършена система. Единствено, поради своя поглед от неправилния подход, виждаме света толкова изкривен и лош.

Но самите ние сме го влошили, не сме установили равновесието, нито в едно място и основно в човешкото общество! Затова ни изглежда, че този свят е лош и всичко в него е лошо. Струва ни се, сякаш са ни дали това земно кълбо като играчка, за да го разрушим и изхвърлим. На тази земя човечеството се държи като неразумно дете.

Но е време да се вразумим и да разберем какъв трябва да бъде правилният подход към природата. В нея няма зло и няма добро, а има две сили – плюс и минус, електрон и позитрон, а между тях сме длъжни да изградим своя живот. Хайде, така да го организираме, това може да бъде чудесен живот, ако премине в хармонията между тези две сили!

Доброто се намира не от някоя, страна, а по средата, в състояние на равновесие. А от страните, просто действат двете противоположни сили. „Положителната сила“ се нарича така, не поради това, че е „добра“, а защото отделя, отдава, изхвърля навън. Втората сила се нарича „отрицателна“, защото получава, притегля към себе си.

Това са просто две противоположни сили и ако правилно ги уравновесим, то ще можем да създадем такава връзка между тях, която се нарича „живот“.

От 392-та беседа за нов живот, 03.06.2014
[150832]

Силата на доброто и силата на злото, ч.1

Силата на доброто и силата на злото, ч.2

Силата на доброто и силата на злото, ч.3

Силата на доброто и силата на злото, ч.5

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Въпрос-отговор - No Comments→

Мнение: Планетата навлезе в период „разкриване на истината и прозрение на човечеството”. Това е периода на Плутон. Той започна в началото на 2014 година и ще завърши през 2016 година. Плутон символизира смъртта и възраждането, поврата на масовото съзнание.

С него ще са свързани откриването на неизчерпаем източник на енергия, свръхпроводимостта, глобалното свързване. Всичко това ще измени радикално живота на човечеството и световния ред. Човечеството се намира на прага на епоха, която може да бъде наречена Апокалипсис, когато става разрушаване на стария порядък в света и раждане на съвършено нов ред. Думата „Апокалипсис” може да бъде преведена като „разкриване на истината”.

Чака ни период на прозрение на човечеството, когато ще падне завесата от очите на стотици милиони хора. Без съмнение, такъв обрат в съзнанието ще се съпровожда от забележителни политически и икономически решения, от въплащаване на ярки и главозамайващи идеи, от появата на харизматични личности.

Реплика: Планетата навлезе в период на „разкриване на истината и прозрение на човечеството” – с това науката кабала е напълно съгласна. Но не по пътя на големите открития в науката и технологиите, а в духовната промяна на човека.

 [150952]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Изследване (Университет „Охайо“, САЩ): Да се поддържате „във форма”, е възможно и без физическа активност в спортната зала. Напълно достатъчно е развито „спортно” въображение. Експериментът е показал силна взаимовръзка между въображението и тялото.

Учени разделили участниците в експеримента на две групи и след месец участниците „мечтатели” имали два пъти по-голяма сила от тези, които мислено не са посещавали фитнес залата. Още повече, въображаемият фитнес на „спортната” група въздействал положително на тези области, където преминават нервно-мускулните импулси.

Изследването също показало, че „спортните мечти” се борят с атрофията на мускулите.

Реплика: Постепенно разкриваме все по-голямото влияние на света на мислите, въображението, намеренията – докато не осъзнаем, че всъщност само мисълта влияе на света, а действието – то е само за оформяне на мислите.

[151021]

Filed under: Здраве - No Comments→

Тора, „Левит“, 19:35: Не извършвайте несправедливост на съда с измервания, тежести или течности.

Тора води човека до целта и всичко, което той прави е само за да напредне още малко по пътя. Неправилното равновесие между дясната и лявата линия се нарича „неправедност на съда“. Равновесието се измерва „с тежести или с измервания“, т.е. по вътрешните човешки свойства и по външните отношения между хората. Затова трябва винаги да следвате средната линия, златния път, съединявайки правилно дясната и лявата линия.

Тора, „Левит“, 19:36 – 19:37: Трябва да имаш верни везни, верни тежести, верни ефа и верни ин. Аз съм Господът твой, който те доведе до земята на Египет. Трябва да съблюдаваш всички Мои закони и всички Мои укази и трябва да ги изпълняваш. Аз съм Господа.

За да превърнем отрицателната егоистична сила в положителна, т.е. за да облечем лявата (егоистичната) сила на дясната (алтруистичната), за да могат те да действат заедно, трябва правилно да ги уравновесим. Тоест доколкото имаш в дясната ръка алтруизъм, свойството на любов и отдаване, дотолкова можеш да използваш егоизма, за да бъде присъединен към свойството отдаване. Това общо действие създава средната линия, която определя и служи като връзка на двете линии.

Колкото повече напредвате към съединяването, любовта и отдаването, толкова повече Творецът разкрива егото във вас, за да може да имате какво да балансирате. Затова егоизмът на всеки издигащ се нараства все повече и повече. Това напълно противоречи на логиката на нашия свят: ние вярваме, че ако сме поправени, ставаме по-добри.

В духовния свят човек напредва по две линии, укрепвайки средната линия с помощта на двете, постоянно ставайки все по-добър в дясната линия и по-лош в лявата. Той непрекъснато преминава от едната линия в другата и е ту прекрасен, ту ужасен, и всичко това е само за да се научим да работим в правилното съединение на двете свойства.

Казано е: „верни везни, верни тежести, верни ефа и верни ин.“ „Верни“ се отнася до средната линия, т.е. до правилното съчетаване на двете свойства.

Реплика: В нашия свят за верен човек, който е лоялен, се казва, че е „добър човек, който не е егоист и който непрекъснато отдава и винаги мисли за другите“!

Отговор: Такъв човек просто не се е развил достатъчно, и е наивен, подобно на малко дете. Той все още не е събрал и не е изкарал всичко, което е в него.

Хората, които следват духовния път поглъщат целия вселенски егоизъм. Те разкриват невероятен егоистичен потенциал вътре в себе си, но той се държи под капака на масаха (екрана) и това е причината за техния огромен духовен потенциал. Това е така, защото всички сили на егото са съсредоточени на отдаване в духовна посока.

Затова е много трудно да се изкачат духовните висоти. Егото непрекъснато притегля надолу, а вие трябва да се издигнете нагоре. Затова е казано, че всичко във вас трябва правилно да бъде отмерено.

Въпрос: Може ли състоянията, през които преминават кабалистите, да се видят с просто око?

Отговор: Кабалистите представят духовни и телесни състояния, които, следователно, не са очевидни за обичайния човек. Аз знам през колко много състояния преминаваше денем моя учител Рабаш, които обикновения човек не би ги разбрал.

Въпрос: Какво почувствахте от тях? Как, усещайки човека във всички негови проявления, може да не забравите, че пред вас стои велик учител?

Отговор: Това са двете страни на една монета: отношението към тялото и отношението към духа. Аз лесно мога да ги различа, защото тялото е физическото състояние и знам как мога да се справя с него, тъй като знам нещо от медицината и съм израснал в семейство на доктори. Но що се касае до духа, то тук се опитвам да не се намесвам.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“, 16.04.2014

[150626]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Началото е в постинга Децата на Вселената, ч.1

Хората, изучаващи законите на Вселената, според вътрешното си усещане, казват, че по същността си, тя цялата е програма, замисъл. И преди всичко тази система, безусловно, е единна. Всички нейни части са свързани една с друга. Това действително е така, дори в рамките на нашия днешен рационален разум.

Защото, ако всички те са произлезли от един източник посредством Големия взрив, то, от този момент и нататък са се развили, макар и в различни направления, пораждайки различни явления, но съгласно действащите в системата закони.

Случайности не съществуват и беззаконието, толкова характерно за човешкото общество, не е възможно във Вселената. Всичко има своите причини и следствия.  Означава, че последствията от Големия взрив, съобразно със законите на взаимодействие от различни части и сили, съставляват единна, затворена система.

Неслучайно хората, още от древни времена, започнали да изчисляват по звездите своята съдба, мащабните събития, ставащи на Земята, времето, различни явления, в това число и подземни, и въздушни. Всичко говори за това, че от хилядолетния опит на наблюдение на небето, природата, климата и хората, може да се разгледат връзките, и да се съставят всевъзможни таблици, отнасящи се към различни области на знанието, било то астрология, астрономия или нещо друго.

В крайна сметка, търсим именно връзките, защото инстинктивно или осъзнато виждаме, че всичко само по себе си, представлява единна система.

А също така виждаме, че развитието на Вселената се състои не в раждането и разпространението на частиците вещество, продължаващо и досега. Честно казано, това е наше субективно наблюдение, и зад скоби е изваден най-сериозният въпрос: така ли е всъщност, наистина, или само ни се представя в нашето възприятие?

Но ще съдим по това, което виждаме. И така, разпространяващите се частици започнали също така да се събират в някакви натрупвания. Първоначалната енергия започнала с времето да поражда всевъзможни сгъстявания, тела, като облаци газ, звезди, планетен материал и т.п. Всички тези части се формират именно, благодарение на концентрацията, скупчването на вещество. С други думи, от една страна, става разсейване на частиците, а от друга, тяхното събиране, свързване. И тези две тенденции не си противоречат, а се съпътстват.

Тенденцията за разсейване е призвана сякаш да “напълни” Вселената. В началото на Големия взрив, преди всичко, е било създадено самото “място” – пространството, което смятаме за безкрайно, между другото, нямайки за това реални основания. Също както, гледайки в дълбока тъмна яма, мога да я нарека бездънна. Но остава въпросът: действително ли Вселената се разширява или инфлационният модел отразява само нашето възприятие? Този “нюанс” трябва винаги да държим в ума си.

Въобще, нашият проблем е в това, че при всяко изследване, ние не добавяме уговорката: “съгласно човешкото възприятие”.

И така, съществува тенденция към “напълване” на създаденото пространство, в което прокрадналата се енергия е формирала части и ги е подредила, съобразно с първоначалната обща програма. Както виждаме, развитието на материята се състои в това, че частиците, частите на веществото, се събират във все по-големи блокове, създавайки помежду си, според сближаването и отдалечаването, различни форми на взаимовръзка, позитивна и негативна.

Разбира се, това са не повече от термини, взети от нашия лексикон. И досега този процес демонстрира голяма динамика на огромните за нас скорости.

Следва продължение…

От 308-ма беседа за нов живот, 02.03.2014

[146846]

Другите части на статията:

Децата на Вселената, ч.1

Децата на Вселената, ч.2

Децата на Вселената, ч.3

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността - 1 Comment →

Въпрос: По-малкият ми брат завърши университета и се колебае къде да работи и с какво да се занимава. Неговата нерешителност го заставя дълго да преценява всички варианти. Какво бихте го посъветвал?

Отговор: Бих препоръчал да осъществи по-тясна връзка с обкръжението си, дори с различни общности. Бих учил на това в училище, в университета, бих открил различни курсове, така че всеки да може да дойде и да си изясни какъв начин на живот му е близък, какво иска и как да го постигне.

Днес много хора са извън пазара на труда и не знаят къде да кандидатстват. Няма друг изход, освен да предоставите възможност на самия човека, в интеракция с обкръжението, да избира кой начин на живот счита най-удобен за себе си, съгласно своята природа, свойства и навици.

Въпрос: Няма ли опасност, че ще тръгвам след всеки съвет в работата със своето желание?

Отговор: Ако се вслушвах в различните мнения, волю-неволю щях да се науча да ги сравнявам и в края на краищата да ставам по-мъдър. Всъщност, защо компютърът е умен? Той просто е способен бързо да прави много изчисления. Ако имам много възможности и голям опит, аз също ще стана малък гений. В това е цялата мъдрост.

Въпрос: Как да подсилим своя “компютър”, за да станем по-умни?

Отговор: Само за сметка на това, че се включваме в неголеми общества, в семинари от по 10 човека и там започваме да работим. Придобивам жизнена мъдрост чрез обкръжаващите ме, даже ако те грешат или са недостатъчно образовани. В десятката могат да седят музикант, работник, учителка, обущар, готвач и учен.

Когато седим заедно в кръга и обменяме мнения, в този момент, в разума и в чувствата си изграждам съсъд от връзки с 9 човека. Колкото повече се включвам във всеки от тях, толкова по-обемен ставам – сега цялото човечество е в мен.

Тогава разделям желанието за наслаждение на множество клетки и осъществявам различни връзки между тях. Това е нещо като игра: едно желание има твоя образ, друго – неговия и т.н. Сега, всеки път когато в мен възникне желание за наслаждение на всяко едно ниво, задействам нужния ми начин на мислене, един от тези, които съм съхранил от обкръжението. Това се нарича, че съм получил мъдростта на живота.

От 247-та беседа за новия живот, 7.11.2013

[150658]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: Защо е нужна цялата тази игра между силите на доброто и злото? Не би ли било по-добре, ако имаше само една сила  на доброто?

Отговор: Точно с това и егоизмът разваля целия ни живот, тъй като иска само едно: на него да му е добре. Той не разбира, че силата на злото трябва да бъде използвана така, както и силата на доброто, но привеждайки  двете в равновесие. На егоизма това не му е удобно.

Въпрос: Какво означава равновесие между силите на злото и доброто? Аз искам да бъда в хармония с доброто, но как бих могъл да съм в хармония със злото?

Отговор: Не може да има хармония само с доброто или хармония само със злото. Хармонията съществува само между двете, в тяхната взаимовръзка, в равновесие. Затова животът ни трябва да се състои от добро и зло, в противен случай това не е живот.

Въпрос: Но представяте ли си колко би било чудесно, ако в света имаше само едната сила –  на доброто?

Отговор: Трябва да престанем да наричаме едната сила добро, а другата зло.  Доброто и злото са относителни понятия. Ти им залепяш едни етикети, а аз мога да им залепя точно противоположните.

Има две противоположни сили, които са ни дадени от природата. Това, което възниква между тези две сили, се нарича „живот”, съществуване. Камъните, растенията, животните, хората съществуват само, защото са създадени от преплитането на тези две сили, взаимно уравновесяващи се една с друга. Такава е природата.

Ние съществуваме в този свят в животинско тяло, и ето защо трябва да съхраняваме този баланс, към който природата заставя всяко едно животно.  А това, което е над животинското ниво, което получаваме благодарение на човешкия си разум и чувства, трябва също да уравновесим, но не, за да го използваме на животинско ниво, а като хора.

Човешкото стъпало предполага съвършено различно равновесие между силите на доброто и злото. Като човек, аз трябва да се отнасям обективно към силите на доброто и злото и да призная правото на съществуване и на двете сили, решавайки какво може да бъде между тях. По такъв начин формирам своето възприемане за света, осъзнавайки, че трябва да използвам и едната, и другата сила в тяхното взаимодействие, в баланс, в правилна взаимовръзка.

За мен не съществува добро и зло. Когато се съчетаят помежду си, тези две сили ще произведат моето добро състояние, т.е. по-напредналото, по-висшето състояние. Хармонията между тези две сили се превръща за мен в добро. Не някаква си една или друга сила – а връзката между тях.

Въпрос: Това вече е добро и зло в своя абсолютен вид, спрямо нашето развитие. Но аз, обикновеният човек ще възприема ли това развитие като добро, или не?

Отговор: Това зависи от човека, от неговата подготовка, образование, възприемане на света. Докато не порасне, новороденото до определена възраст, не разбира нищо, и върви след своето желание, просто като животно. То по естествен начин избира това, което му харесва или не му харесва.

Затова ни се налага да го ограничаваме, защото то, вече от самото си раждане – не е животно, а малък човек. В животното е заложена вътрешна програма, позволяваща му правилно да използва силите си.

Животното няма да падне от високо, няма да изяде това, което е вредно за него, няма да увреди себе си. Докато при човека – още от първия ден на раждането, ние сме длъжни да започнем да го възпитаваме.

Животното няма нужда от възпитание. Ако малките му са захвърлени в гората, но наблизо има храна, те могат да оцелеят. Те самите знаят какво могат да ядат, какво не трябва да вкусват, от какво трябва да се пазят и – ще останат живи. Но новороденото човече няма да оцелее само.  Трябва през цялото време да го обучаваме на това, какво е добро и какво е лошо за него, и как трябва да използва вещите, за да може да порасне.

А детето трябва и да расте не само физически, въпреки че и на това да трябва да го учим. Когато поотрасне и се научи да живее в този свят, да се грижи за своето тяло, тогава трябва да го обучаваме ментално, вътрешно, психологически.

Разбирането за доброто и злото означава, че детето умее да използва тези две сили, които се намират около него, вътре в него и в другите, съхранявайки постоянното си  равновесие със своето обкръжение. Всъщност животът – е вътрешно равновесие и равновесие със заобикалящото ме. На това трябва да научим малкия човек: как да постигне вътрешно равновесие и баланс с обкръжаващата го среда на животинско ниво, където се намира нашето тяло, и на човешко ниво – в обществото, във връзката с останалите хора.

От „Беседа за новия живот № 392“, 03.06.2014

[149276]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Въпрос-отговор - 2 Comments →

Страданието е от недостиг на равновесие

Въпрос: Защо изобщо съществува лошата сила? Нима нe е можело да се направи така, че в живота всичко да е добро, без всякакви страдания?

Отговор: Страданието свидетелства за някакъв недостиг: липса на кислород, на хлад, на топлина, на храна. Страдаме от отсъствието на пълнота, на съвършенство, на равновесие. Това страдание ни принуждава да отстраним неравновесието, да добиваме недостигащото, за да допълним себе си.

Постоянно усещаме страданието, даже ръката, спокойно поставена на масата, страда от нейния натиск. Но ако това е малко страдание, то ни помага да усещаме предметите и да ги използваме, тоест да реагираме на околния свят.

Но има такива реакции, които вече преминават прага на приятното чувство и започват да се усещат като истинско страдание и болка. Болката също е полезно явление. Болката предпазва, заставя ни да бягаме от опасността, принуждава да лекуваме своята болест. В света не съществува, просто така зло, а всичко зависи от това, как се отнасяме ние към него.

Въпрос: Ще дам пример: вчера, по време на моето отсъствие, са разбили прозореца на колата ми и са откраднали чантата с парите и документите. Как ще отстраня този недостиг и неравновесие? Какво мога да допълня тук и да уравновеся?

Отговор: Това е прекрасен пример. Ти, разбира се, страдаш и това доказва, че си болен. Цялото ни общество е болно.

Още не осъзнаваш, но по такъв начин са ти показали, че си болен: всеки гражданин на тази страна и всички ние, заедно сме болни. А сега, се опитай да намериш лекарството.

Не мисли, че се е случило без някаква причина, като детето, изпускащо чашката и твърдящо, че сама се е счупила. Във всяко явление има причина и е необходимо да я изучим, за да не се повтаря отново.

Въпрос: Получава се, че още от по-рано сме обречени на болест, ако светът е създаден от недостатъци и болка?

Отговор: Не, самите ние създаваме болестта. Болката се дава само, за да ни покаже, къде се изисква допълване. Ако си сложа ръката в огъня и не чувствам болка, то тя ще изгори. Това е полезната болка.

Страданието се преобръща в зло не от това, че ме боли, а от това, че не реагирам правилно на болката. Това зло се намира само в мен, а не другаде.

Ако иска да ме изяде лъв, то не трябва да го обвиня, че е лош. Той действа съгласно своята природа, своите вътрешни инстинкти. Прегладнял е и му изглеждам достатъчно вкусен. Лош е не лъвът, а самият аз, защото съм се поставил в такова положение, че може да ме нападне.

Затова следва да се отдалеча от това зло, за да не попадам повече в такива лоши ситуации. Повече няма да отивам в джунглата или ще поставя лъва в клетка.

Няма зло! Ако един път сгреша, то ми е за урок. Ако повторя грешката, вече е глупост.

От 392-та беседа за нов живот, 03.06.2014

[150829]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - 2 Comments →

Проучване: Еволюционният процес е довел до това – хората да се ориентират повече спрямо мнението на другите, отколкото според своите собствени инстинкти. Това поражда така нареченото „стадно чувство“ и понижава  чувствителността към промени в средата. Стадното чувство може да заставя човека да приема неправилни решения.

Оказва се, че е много лесно да се попадне под влиянието на другите. Стадният инстинкт води до това, че хората започват да копират действията на другите, а не да правят собствен избор. В много ситуации това е полезно. В същото време, ако личните убеждения противоречат на мнението на другите, възниква проблем.

Реплика: Човек въобще, никога и в нищо няма свое лично мнение, а всичко, което се е оформило в него, е продукт на обкръжаващата го среда. Ако той иска да има свое мнение – това е възможно, когато го получи при разкриването на Твореца. В самия човек има само желание да придобие мнение. Затова няма нито един човек, освен кабалиста, със свое мнение.

[150739]

Filed under: Криза, глобализация, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Каква е връзката между смисъла на нашето съществуване и постигането на висшата сила?

Отговор: Това е най-първичната сила на природата. Тя е висша, защото именно тя управлява всичко, тъй като е сила на отдаването, на любовта, която се разпространява около всичко, което е в нея: енергия, напълване. Тя специално е създала силата за получаване, за да я напълни и да я доведе до особено ниво на съществуване.

Силата на отдаване е съвършена, тъй като не се нуждае от никого. А създадената от нея, сила за получаване, е изцяло ограничена и бедна, защото винаги нещо не ѝ достига, но тя е неспособна да си го набави.

Реплика: Хората са свикнали да си представят висшата сила, Твореца, като някаква личност, с която сме сключили съюз и която сега ни придружава. Трудно е да си представим това във вида, просто на  сила, на нещо безжизнено.

Отговор: Нима е трудно да си представим това? Даже в нашия материален свят има много различни сили, които са ни известни. Защо ни е трудно да възприемем съществуването на висша сила? Обратно, освен сили, нищо повече не съществува.

Всичко, което виждам около себе си, това са сили, които се формират в моето възприятие, във вида на сякаш, съществуващи материални образи: на неживата природа, на растенията, на животните, на хората. А всъщност, всичко това са проявите на тази висша сила.

Въпрос: Как да създадем отношенията с нея?

Отговор: Това е силата на „желанието“. Когато създаваме отношение с някого, по такъв начин използваме своите сили, че да се отдалечим или да се съединим, да се приближим, да установим контакт. В реалността съществува само сила и нищо повече. Даже физиката, една изцяло материална наука, в днешни дни достига до този извод.

При по-задълбочени изследвания, видимата за нас материя изчезва, съществува само в нашето възприятие. Целият, усещан от нас свят, е плод на нашето въображение. Съществуват само сили, които въздействат на нашия мозък, рисуват там картина, сякаш появяваща се пред нас. Но всичко това е резултат от работата на силите като изображение на екрана на компютър.

Въпрос: И всеки от нас е също сила?

Отговор: Човекът е само сила за получаване. Но тази сила се състои от различни получаващи сили, свързани в някакви отношения. И затова всички хора се различават, един от друг. Силата за получаване е силата на желанието да се наслади.

Човек  е  желание да се наслади. Но в него съществуват многобройни желания за различни напълвания, преплитащи се помежду си. Във всеки има негова, особена комбинация, свойствена за мъжете, за жените, за децата или за възрастните. Но всъщност, това е само желанието да се наслади от всевъзможни източници.

Въпрос: Какво се подразбира под „връзката на еврейския народ с висшата сила“?

Отговор: Авраам е научил хората, как да постигат целта на живота си, общата програма на природата, ако в тях съществува това желание. Това е възможно, ако човек познава силата за отдаване, намираща се по-високо от нас. А да я постигнем е възможно, при условие, че изградим, помежду си отношения, които ще бъдат подобни на силата за отдаване. За това ни е необходимо да постигнем любовта към ближния, както към самия себе си, взаимната любов.

Според степента, в която помежду си, започнем да разкриваме такива сили на любов, на единство, на взаимно участие, в тях ще разкрием силата за отдаване.

Въпрос: Ако помежду си, установим отношение на любов, на взаимност, то в тях ще разкрием тази най-висша сила, с която, както казват еврейският народ е сключил съюз? Що за висша сила е това?

Отговор: Това е висшата сила на любовта и на отдаването, желанието да направиш добро на другите, според силата на своята любов. Народът, притежаващ връзката с такава висша сила, се нарича еврейски народ, июдеи (егуди), защото разбира, че е необходимо единство (ихуд) между нас самите и между нас, и висшата сила.

Силата за получаване ни е дадена с раждането и е огромна, именно в този народ, заради което той е наречен „най-упорит“. Но ние разбираме, че тази сила ни е необходима, само за да успеем с нейна помощ  да разкрием силата отдаване. Силата на егоизма гори в нас и ни разделя, един от друг, принуждавайки ни да търсим силата за отдаване, за съединение.

Следва продължение …

[150663]

От „Беседа за нов живот, № 484“, 25. 12. 2014

Filed under: Възпитание на децата, Егоизъм, Творец - No Comments→

Въпрос: Хайде „да излезем в открития Космос”, във Вселената, която всъщност ни е дала живота. Вселената е система от мирозданието, състояща се от материя и енергия. Тя обхваща целия известен ни свят, включително пространството и времето.

Вселената е динамична. Съгласно теорията на Големия взрив, тя еволюира от първоначална точка, постепенно разширявайки се. Вселенските процеси датират от милиарди години и се подчиняват на законите, които съвременната наука изучава. Какво можем да почерпим като цяло от това, което знаем за Вселената?

Отговор: Преди всичко, изучавайки каквото и да е, следва да се установи същността на изследователя. Изследователят е човек, който също се явява част от природата, от Вселената, от глобалната система.

След това, трябва да се разбере какви средства за изучаване притежаваме. Тук се появява първата ни грешка: мислим, че сме способни обективно да изследваме природата.

А в същото време, както вече беше казано, ние самите сме нейна част, при това доста дефектна и много субективна. Ние ценим и превъзнасяме, което е добро за нас, а лошото за нас обратно, принизяваме, омаловажаваме. И това става в нашето подсъзнание.

Освен това, много сме ограничени в своите усещания, в сетивата и не можем да знаем, къде ще ни подведат, в какво са фалшиви. Също не можем да “уловим” като грешка своите аналитични качества, способностите си за анализ и сравнение. Не е в нашите сили, защото сме лишени от критерии за проверка, просто нямаме с какво да съпоставим своят разум и своите чувства.

И ако, в крайна сметка, сме готови да признаем собствената си ограниченост, това вече е добре. Защото осъзнаваме, че няма нищо абсолютно в нашето възприятие и никога няма да познаем Абсолюта. Ако можем да изследваме нещо, то ще е само на нивото на стоящите по-ниско – неживата, растителната и животинската природа. Тя е развита, не до такава степен, както сме ние и затова сме способни да я изучим отчасти.

От друга страна, не можем изследваме самите себе си. Тъй като, всяко нещо се познава само от по-високата степен. Само така, можем да постигнем неговия корен. И съответно, не познаваме самите себе си, тъй като нашият корен е сила, програма по-висока, отколкото сме ние. Причините, заложени в основата на нашето естество, остават непостижими за нас.

Следва продължение…

От 308-ма беседа за нов живот, 02.03.2014

[146761]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - 3 Comments →