Системно форматиране

Въпрос: Не за първи път наблюдаваме, как нов чoвек попада в политическата система с искрено желание за благотворни промени, но се оказва в порочен кръг.

За да постигне резултати, той трябва да действа по правилата на системата – и тогава тя започва да го “форматира”, докато духът на нововъведенията в него не се замени със застоялата атмосфера на старите рамки. Може ли да се избегне това? Може ли да бъде иначе?

Отговор: Не. В рамките на старата система ние нямаме никакви шансове. Попадайки тук, човек преминава през неизбежно “прекрояване” и вече не поражда нищо качествено ново.

Въпрос: В последния, 19-ти Кнесет, (Израелското Народно събрание – б.п.) влязоха 53 нови депутати – почти половината от състава му. Първоначално те бяха мощна сила, стремяща се към промени. Но, в крайна сметка, принципно, нищо не се измени. Това е нелогично?

Отговор: В егоистично, развалено общество политическото ръководство е егоистично и развалено повече от всички. Нали лидерите са избрани по критериите на точно това общество като най-успели негови представители. Те са огледалото на народа. „Те” това сме ние, само че в прогресия.

Системата ги “поглъща”, подобно на машина за унищожаване на документи, и ги “изплюва” вече други. Човек трябва да общува, да играе своята роля, да се занимава с дела, да се изказва в медиите, да заседава, работи, съблюдавайки всички съществуващи норми. Друг изход няма за него – така или иначе, той попада в много твърда система и е принуден да се адаптира към нея. Иначе тя “не го слуша”, не може да се съобразява с него.

Отначало го приветстват горещо, а после, когато повдигне дума за нещо конкретно, му казват: “Не, при нас редът е друг. Да, разбира се, нужни са промени, но трябва да се действа по правилата, да се отчитат различните интереси и сфери на влияния…”

В крайна сметка системата прави от човека това, което и е нужно, не оставяйки и камък върху камъка така, както са били по-рано. “Преформатират”, “смилат” го, като дървена кукла: била една кукла – станала друга.

След половин година от такава аклиматизация в системата, човек забравя, какъв е бил по-рано. Той вече не е същия, вече не помни грандиозните замисли – да кажем, за поевтиняване на жилищата или хранителните продукти. Още повече, че му дават да управлява тези структури, в рамките на които може да намали цените и той, оглавявайки някое министерство, нищо не може да направи. Още

Filed under: Възпитание, Израел днес, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Да си представим, че при нас в студиото има 10 човека от най-различни слоеве на обществото: мъже и жени, които искат да се справят със своите тревоги и вълнения. Как може да им се помогне да намерят точката на равновесие: да не бъдат безчувствени като камък, но и да не раздуват до крайност всякакви дреболии?

Отговор: Важно е всеки един човек да се разглежда като малка индивидуална система, намираща се в равновесие с общата система, в която индивида съществува.

Очевидно всеки от 10-те члена на групата усеща необходимостта да промени своя живот. Преди всичко, на тази група хора и е необходимо да си представи своето прекрасно бъдеще. Да поиграе на подреден, спокоен живот, в който всички наоколо излъчват надежда, увереност, топлина. Ако всеки се намира под въздействието на своето малко обкръжение, то съответно всички ще започнат да се отнасят по друг начин към живота.

Въпрос: Как да се впечатля от обкръжението?

Отговор: В него трябва да се чувствам малък сред големи, подобно на това както детето се чувства до родителите си. Преди всичко е нужно да уважавам това обкръжение, да го считам важно и велико, да се уча от него. Това е първото.

Второ, трябва да чувствам себе си по отношение на тези хора голям, даващ. И започвам да играя на това, че съм спокоен и уверен човек. Даже ако в живота далеч не съм такъв, все едно, включвам се в играта: „Хора, всичко е наред. Хайде да погледнем ситуацията от друга страна.“

При това не трябва да наричаме такова поведение несериозно – ние просто неутрализираме своите с нищо неоправдани реакции на външните фактори, които някой умишлено раздува, желаейки да ни продаде нещо или само да привлече вниманието ни. Ако всички присъстващи тук спазват правилата на играта, всеки внезапно ще почувства, че където и да се намира, хората са привлечени от него като с магнит, защото той излъчва увереност в утрешния ден.

От 87-та беседа за новия живот 21.12.2012

[151554]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - No Comments→

Началото е в поста Свят, който няма място

Цялата материя желае да се наслаждава – неживата, растителната, животинската природа, хората. Осъзнато или неосъзнато, но всички искат само едно, да им бъде хубаво във всеки миг. Това е единствения естествен стремеж на всеки.

Въпрос: Сега аз се стремя да ми е хубаво. Как с това са свързани буквите?

Отговор: Буквите се намират в твоята материя, желанието за получаване, и отпечатват върху нея своя печат. Буквите идват към нас във всеки миг. Точно като клавишите на пишещата машина, те през цялото време чукат по твоя материал, желанието да се насладиш, и ти постоянно получаваш всевъзможни впечатления, желания, мисли. И така е за всичко.

Въпрос: Но как буквата чука по мен? Къде?

Отговор: Сега ние се намираме в телевизионното студио, около нас работи снимачната група, а зад стените му се случват други събития. Всичко това отпечатват буквите в материала – нежив, растителен, животински и човешки, за да съществува всичко и да се развива в някакво направление.

Всички нас ни привеждат в действие с помощта на това, че някой свише натиска клавишите на своята печатна машина, отпечатва текста, и съгласно този текст действаме. Това е както програмен код в компютъра.

Въпрос: И този код ме привежда в действие?

Отговор: Да. Той определя какво ще пожелаеш, какво ще помислиш, какво ще решиш, какво ще направиш, и какво ще се случи. Всичко се случва в този код. Всичко! Затова всички искат да знаят буквите, но им е неизвестно какво са те.

Следва продължение…

От 479-та беседа за новия живот, 21.12.2014

[151292]

Filed under: Възприемане на реалността, Език на кабала - No Comments→