Въпрос: Със сигурност много семейни двойки си мислят, че си отстъпват един на друг, без да разбират, че го правят не заради другия, а само за да се отърват един от друг. Тогава, какво е това да отстъпиш?

Отговор: Истинска отстъпка – това е когато се въздържам, а в това време отвътре ми идва да се взривя, защото мисля, че правият съм аз. Аз реагирам на партньора така, както би му се искало на него. Тоест поставям се на неговото място.

Тази система трябва да се развие и тя обезателно изисква поддръжка от обкръжението. Семейните двойки трябва постоянно да споделят тези ситуации помежду си и да тренират, за да достигнат до такива състояния, когато навикът става втора природа.

Да допуснем, че в къщи цари безпорядък. Защо трябва да се упрекваме един друг и да си казваме неща, които са излишни? Веднага преминете към една обща, взаимна и добра платформа. Започнете да се прегръщате и да се целувате насред бъркотията.

Главното е да се чувстваш добре. Та нали когато си щастлив, ти няма да искаш да правиш каквито и да е промени в своя живот и спокойно ще живееш в този хаос.

Понякога посещаваш нечий дом, а там всичко е облизано, чисто, но липсва топлина. А у вас е топло, цари атмосфера на любов и разбирателство, има взаимен контакт.

В един японски стих е казано: ”Умряло детенцето, и каква хладнина обхванала дома, нямало вече кой да прави дупки в хартията на прозореца.” Тоест, докато детето лудувало, в дома царяла топлината, а сега него го няма и настъпила хладина.

Така и в този случай. Всичко зависи от чувствата. И това е основното, което трябва да се направи.

От беседа за семейството, 28,05.2014

[136851]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Filed under: Духовна работа, Клипове - Няма коментари→

Filed under: Кабала, Клипове - Няма коментари→

Filed under: Кабала, Клипове - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да разбера дали имам точка в сърцето?

Отговор: Ако ви привличат нашите материали. Тъй като в тях се намира това, което може да напълни тази точка.

Въпрос: Ако парите, властта, знанието никога особено не са ме интересували, но ме привлича към нещо друго от този свят, може ли това да означава, че имам точка в сърцето? Вие говорихте за това, че човек трябва да премине през желанията за пари, власт, знание.

Отговор: Не е задължително, зависи от свойствата на душата – от какво място в общата душа тя се е спуснала в този свят. Но искате ли вие напълване от източник, който се намира в този свят, или от неизвестен за вас източник?

[3184]

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

[ 113 862]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Клипове - Няма коментари→

 [ 113848]

Filed under: Здраве, Клипове - Няма коментари→

Въпрос: Откъде в нас се появява усещането за времето? Защо при едни то е точно до минута или секунда, а при други изобщо липсва такова усещане за време?

Отговор: Това зависи от развитието на желанието за наслаждаване. Ако желая да се насладя, то деля своето желания на части от секундата, за да напълня всяка частичка от секундата с наслаждение, напълване. И затова за мен е важно да усещам времето.

Животът никога не ни се струва дълъг, защото мога да го напълня с наслаждения, в широк смисъл: храна, секс, семейство, пари, власт, знания. И тогава 80 години живот са ми малко – и хиляда не биха ми стигнали, за да направя всичко.

Въпрос: Понякога възприемаме времето като негативно явление: с времето вещите се развалят, разпиляват, а тялото ни остарява. Но от друга страна, времето може да бъде полезно, тъй като то лекува, примирява. Как да възприемаме времето: като лошо явление или като добро?

Отговор: Времето зависи от това, с какво го запълвам. И преди всичко, трябва да се разбере, как мога аз да го управлявам, а не то мен. Аз не съм съгласен с такива изказвания, че ”времето лекува” и че трябва да се приема спокойно, сякаш времето е нещо, намиращо се извън мен. Това е форма на отношенията на слаби хора, които не умеят да се разпореждат със своето време. При такова отношение към времето си навличаме много неприятности.

Времето трябва да е под наш контрол и ние трябва да се издигнем над него. Това не означава да удължим живота със 100 години за сметка на успехи в биологията и генетиката. Та нали тогава и 200 години ще са ни малко и животът ще ни се стори твърде кратък.

Човекът, живял преди 500 години, е усещал 30-те си години живот не кратък, а дори по-дълъг отколкото съвременният човек, живеещ 80 години. Затова аз не мисля, че трябва да вървим в тази посока. Трябва просто да се издигнем над понятието време, което означава да го управляваме.

Времето зависи от това, дали съм получил повече или по-малко наслаждения.  Промените в моето желание за наслаждение ми създават усещане за това, че времето минава. А ако усещах някакво постоянно напълване в не променящо се желание, то изобщо не бих се усещал жив. Бих загубил не само усещането за време, но и за живот.

Тъй като в мен не биха се извършвали никакви промени, а без промени няма усещане за живот. Да живееш – това не е някакво усещане, а разликата между две състояния. А ако състоянията не се променят, то през цялото време се усеща едно и също състояние, и затова аз не се усещам съществуващ.

Излиза, че усещането за време е вътрешно, чувствено, съвършено субективно разбиране. Всичко, което трябва да направя – е да променя своите органи за възприемане, вътрешната си програма, действаща в мен сега, както във всеки жив организъм. Ако се издигна над тази програма и започна да функционирам по друг начин, да не използвам своето желание за наслаждаване, да не живея с това, което идва, а сам да се само-напълвам и да управлявам тези напълвания, то аз ставам стопанин на времето.

За това трябва само да се издигна над егоистичното си желание и да престана да съм зависим от него.

От 352 беседа за новия живот, 17.04.2014

[136708]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се каже, че семинарът – това е дискусия без спорове?

Отговор: Семинарът е „акумулативно изясняване“, където всеки добавя за изясняване на отговора, на проблема, явлението, на силата на обединението.

За всеки проблем има ключ, който се нарича мъдрост на тълпата, когато при осредняването на голям брой отговори, се получи най-правилното решение, независимо от факта, че всички отговори са били грешни. Така че, нека да решаваме нашите проблеми с помощта на мъдростта на тълпата, с мъдростта на групата.

Ако не спорим един с друг, а събираме заедно нашите знания, усещания, единство, то изведнъж започва да се разкрива особен феномен в рамките на нашето съединение. По този начин, ние изясняваме проблемния въпрос или явление.

Тъй като съединението е над нас и ни придава допълнителна мъдрост, IQ. Да предположим, че всеки има IQ 100, сумата на пет от нас се получава 500, а резултатът от нашето обединение ще бъде 1000. Така работи обединението на хората. Има експериментално потвърждение на това явление, наречено колективен интелект.

Въпрос: Мъдростта на тълпата проявява само при добра комуникация по време на семинар или се допускат и спорове?

Отговор: Мъдростта на тълпата не може да се прояви когато възникне спор, защото това няма да доведе до обединяване на мненията. Само тогава, когато всички мнения се обединят, ние стигаме до по-високо мнение.

В споровете не се постига съгласие между хората. Просто някой се примирява поради различни причини, но той вече не ви допълва. A на семинара ние се допълваме помежду си.

От подготовката към урока, 28.05.2014

[136114]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Практическо обединение - Няма коментари→