Целият свят е егоистично състояние на материята. Всичко, което съществува в неживата, растителната и животинската материя, съществува в такъв вид, за да запази себе си в най-добрата форма.

В човешката материя това още повече е преувеличено: и аз искам да се запазя в най- добрата форма в сравнение с всичко, което ме обкръжава: неживо, растително, животинско и човека. Аз трябва да се намирам в най-оптималното, комфортно състояние, така че цялата Вселена да се занимава с обслужването на моето его. Това е естественият устрем на човека.

Ако можехме да видим как вътрешно се сдържаме, не желаейки да страдаме. Защо трябва да се терзая, че не съм Айнщайн или Пикасо? Аз не искам да се безпокоя напразно, с една дума, отрязвам това от себе си. Е, не станах нито Лев Толстой, нито Шекспир…

Затова егоизмът поставя защитна реакция върху несбъднатите желания. Но там, където мога, искам да заграбя всичко и да го подчиня. Това е нашата природа: човек е готов да погълне целия свят.

Ние не можем сами да променим природата си. Тя е създадена и се поддържа в нас и в цялото огромно пространство благодарение на силата, наречена светлина, която не се вижда и усеща от нашите осезателни органи. Тя през цялото време поддържа егоизма, създава го и го развива.

Но вътре в егоизма се намира отделна точка, която не се отнася към него – точката за анализ на самия егоизъм. Въздействащата му светлина оказва влияние на тази точка. Тя започва да се развива и да усеща къде се намира. ”Аз се намирам вътре в някаква природа? Кой съм Аз и къде се намирам?” – се пита тя.

Ако тази точка се развива сериозно в човека (тъй като тя съществува във всеки от нас: при едни повече, а при други – по-малко), то той започва да си задава въпроси: ”Това за какво ми е, от къде е?”. Принципно, в него се развиват въпроси към светлината: ”Защо си ме създала? За какво? Ако е за да страдам, то аз те проклинам като източник, обричащ ме на такова съществуване. А ако е за нещо друго, то тогава за какво? Искам от теб обяснение!”

Когато човек настойчиво изисква обяснение от светлината/Твореца, тогава той започва да контактува с Него с помощта на точката в сърцето. Тъй като тази точка се явява човекът. Всичко останало е животинско състояние.

Принципно, какво може да ме интересува. Или моята собствена природа и как максимално комфортно ще просъществувам в нея за n-количество години, влагайки малко, а получавайки повече наслаждения? Или устрем към своя корен, към своя източник: кой си ти, че си ме създал и ме управляваш? Това e най-висше устремяване в дипола на егоизма и точката, която може да се развива в него.

Щом точката в сърцето започне да се развива, веднага може да и се даде методиката за нейното неегоистично развитие, което се осъществява само под въздействието на Висшата светлина. При това аз искам тя да идва в по-голямо количество при мен, повече да ми влияе, да ми се разкрие логически, разбираемо, осезаемо, последователно, в целите и плановете спрямо мен. Тъй като това е източник на сила, информация – на всичко.

Тъкмо това иска точката в сърцето или ”човекът в мен”. И тогава ми се дава Тора и аз започвам да работя с нея. Всеки, в когото се пробужда такъв устрем, трябва да го цени и да се страхува, че може да го загуби и той ще остане като вкаменен егоизъм или животно.

От ТВ програмата”Тайната на вечната Книга”, 30.09.2013 

[130589]

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment →