Тора, “Изход” (Ки Tиса), 32:2: И Аарон им каза: „Свалете обеците от ушите на вашите съпруги, синове и дъщери и ми ги донесете.“

Това означава, че всички вътрешни свойства и усещания на човек, които спомагат за израстването му: зрение, слух, обоняние, вкус и допир, сега получават егоистични тенденции и са ориентирани егоистично. Но човек не разбира и не усеща, че отива в обратна посока.

Изпитвайки силна нужда от подкрепа, той се оповава на това, което му е под ръка – разумът. Той няма нищо освен него.

Съществуват желания и тяхното напълване. Напълването чрез знание е най-високата форма на напълване след храна, секс, семейство, богатство и контрол.

Напълването чрез знание ни дава усещане за власт върху нещо важно, усещане за контрол. Докато в духовната работа трябва да напредваме, да придобием нов, по-висш разум, който да замести материалното познание с отдаване и любов, т.е. да напредваме обратно на разума.

Да се издигнем над разума се случва, когато виждам, че според моя разум, моето егоистично разбиране, трябва да направя тази стъпка, но аз извършвам тотално различна калкулация, но не против разума, а над разума. Много е важно да се усети какво означава „над“. Понякога казваме „против разума“, но нямаме предвид отричане на разума, а издигане над него.

Чрез отричане на разума и не вземайки го предвид, аз привидно го анулирам. Докато тук аз си имам своето предходно знание и за да се издигна до ново ниво на разум, трябва да използвам метод на повишаване на вярата, увеличавана на отдаването и любовта без никаква егоистична база, обратно на егоистичните ми пориви. В този случай основа на напредването става основното правило: “Обичай ближния като себе си“.

От ТВ предаването ”Тайната на вечната Книга”, 09.09.2013

 [126592]

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment →