Въпрос:Искам да разбера, какво е това ”Бней Барух”?

Отговор: „Бней Барух“ е особена група от хора, призвана за първи път в историята на човечеството да извърши поправянето на целия свят и да достигне сливането с Твореца.

За първи път това се случва, не защото Творецът е избрал, някаква определена личност, както по-рано е избирал от всяко поколение кабалист, който е трябвало да продължава тази верига. Тук става въпрос за истинското поправяне, за голяма маса от хора, теглещи след себе си цялото човечество. Това е първата вълна, която се издига и се устремява към Твореца.

Най-напредналият отряд, вървящ в авангарда на поправянето – това е групата ”Бней Барух”, която аз възглавявам. Няма за какво да се притесняваме от това, а следва да усетим възложената ни отговорност и поддръжката, която получаваме. Не трябва да се страхуваме от нищо. Задължени сме да се научим да стоим между двете сили и да умеем да противодействаме на своите вътрешни и външни врагове, на световния Фараон.

Такава е нашата задача. Невъзможно е да напредваме по друг начин, освен между двете сили. Ние стоим по средата и организираме тяхната борба помежду им. Не само целият свят е срещу нас, но и самите ние вътре, също сме против! И все пак, трябва да се отъждествим с нашити точки в сърцето и да ги съединим, и тогава ще победим.

По степента на нашето напредване, войната ще става все по-широка, по-ожесточена, по-дълбока, по-заплашителна. От една страна, светът ще разбира, че няма изход, получавайки удар след удар, а от друга страна, все пак ще се съпротивлява. Творецът ще ожесточава, все повече сърцето на Фараона.

Би ни се сторило, че е време вече да престанем да протестираме, тъй като светът пада в пропастта. Но сърцето е така ожесточено, че човекът не разбира и не усеща опасността. Може да помислим, че след тежките удари, хората ще се съгласят, ще се опомнят и ще хукнат към нас за методиката на спасението. Но всичко ще е,  обратно.

Трябва да разберем този процес. Това е война, която зависи от нас. Творецът не може сам да воюва срещу Фараона, ако не използваме Неговата сила. Моисей трябва да стои по средата между тези великани, тези две сили: Творецът и Фараонът. Тъкмо Моисей със своята гега определя  точно, каква ще бъде тази война.

Затова ни е необходимо да растем и възмъжаваме, за да разбираме повече и да усещаме повече. Няма от какво да се страхуваме, трябва просто да знаем, че върви война за поправянето и да се наслаждаваме на този процес! Да не се наслаждаваме егоистично, а да се радваме на това, че е започнал процесът, в който се явяваме най-авангардната сила, приближаваща цялата Малхут от света на Безкрайността към поправянето.

От урок по статия на Рабаш, 06.12.2013

[122616]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

От статията „Смисълът на самопожертването“ („Шамати“ №219): В малкото състояние (катнут), човек не усеща полза за себе си, не чувствайки никакво наслаждение в робството за Твореца…

И колкото повече усилия полага, толкова повече се увеличават неговите страдания, докато не се натрупат в определената степен страдания и усилия, така че Творецът се смили над него и му даде да усети вкуса в робството, както е казано: „Докато не се излее над него светлината свише“.

Въпрос: Какво означава, че Творецът се смилява над човека?

Отговор: Всъщност Творецът нищо не е задължен да прави за нас. Това го изискваме ние и мислим, че Той е длъжен да ни помогне. Но на какво основание? Той с нищо не ни е задължен.

В миналите векове е съществувала традиция, при която осъденият на смъртно наказание падал на колене пред царя и благодарил за оказаната му милост. Царят е такава висока персона, че дори неговият съд, това е милосърдие. Малхут (царство) означава съд, правосъдие. Понеже, Царят е удостоил човека с внимание от своята безгранична висота, то каквито и да са, неговите заповеди се превръщат в милост и е необходимо да ги приемат като най-добрите. Така е прието, съгласно законите на истинското царство.

Човек работи и като резултат, получава сили, позволяващи да се повдигне на следващата степен. Но той разкрива, че не се е повдигнал със своите сили, а просто е изпълнил условие, след като е получил помощ свише. Творецът му дава екран, благодарение на който той разкрива висшата степен. От страна на Твореца това винаги е милост, тъй като човекът още не е работил над тази степен.

Ние никога не работим над висшата степен и въобще не знаем, какво правим. Нашата задача е да изпълним няколко условия, след които Творецът се смилява и ни помага. Важно е нашето усилие. Свише, поставеното условие, което човек получава за своите усилия е такова, което сам не е способен да достигне.

Това идва като дар от висшето милосърдие. От целия огромен кръг на света, ние постигаме едва тънка линия. Всичко останало се присъединява към нас по-късно, извлечено от безкрайното море нечисти сили, по висша милост. Но не трябва да кажем, че всичко това получаваме даром, защото наградата идва, в зависимост от нашите усилия да поправим отношенията един с друг.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 08.12.2013

[122470]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Заповед се нарича, действието по поправяне на желанието да се насладиш, очистването му от егоистичното намерение. Опитите на човек да се издигне над егоизма си и да се съедини с другарите се счита, като изпълнение на заповедите, като поправяне на разбитата душа, като съединяване на частите й.

В този процес за поправяне на душата преминаваме през различни състояния, създадени за нас от обкръжаващата светлина. От време на време, човек се усеща в подем, във възбуда, чувства се добре. Това се нарича материален подем. Той може да усеща подем също и от това, че е вдъхновен от духовната цел, цени отдаването, съединението, Твореца. Той изведнъж се пробужда и започва да се стреми към всички тези ценности. Той съди за състоянието си, не по настроението си, а по степента на важност, която придава на единството и на разкриването на Твореца. Тъкмо това той смята за свой подем.

Въпросът е в това, как използваме всички тези ситуации, които ни се дават в живота от обкръжаващата светлина – ще извлечем ли от тях полза за своя духовен напредък? Затова трябва да погледнем, кое е по-ефективно – времето, когато се чувстваме добре или не много добре? Времето, когато се измъчваме от отчаяние и безсилие или времето на пробуждане, когато се устремяваме напред?

В това е цялата сложност, тъй като следвайки разума, може да решим, че тъкмо, когато духовната цел губи всякаква важност, у нас възниква възможността да приложим усилия и да преодолеем тези пречки. Но и това не е точно така. Има определена работа, която трябва да се изпълни в приятните  състояния на пробуждане и на духовно въодушевление, изобщо при добро настроение. А има работа, която се провежда, обратно, при такива състояния, когато духовната цел ни се струва не така важна или въобще, нямаме настроение за нищо.

Ние не знаем, какво възнаграждение ще получим за изпълнението на ”заповедите”, т.е. не можем да определим, кога си струва да се прилагат усилия и кога не, върху какво да ги съсредоточим. Всяко състояние е организирано от обкръжаващата светлина, в която всички ние живеем, цялото човечество. Светлината някога е напуснала нашия разбит съсъд и сега ни присветва отвън, обкръжавайки ни. Как във всяко състояние да я използваме в най-добрата, в най-оптималната и форма?

За целта трябва да влагаме сили в обкръжението. Обкръжението, групата, подобно на обкръжаващата светлина, идваща при нас отвън и обгръщаща ни от всички страни, също се намира около нас и ни поддържа отвън. И тогава на всички изменения, идващи от страна на обкръжаващата светлина, ние ще можем да противопоставим влиянието на групата върху нас.

Групата също оказва ”обкръжаващо въздействие”, но то зависи от нас – от нашето вложение в групата, от поръчителството и единството, от съюза за взаимната помощ,  който сме сключили помежду си. Затова ние сами променяме времената и ги управляваме, вместо да отдадем всичко във властта на обкръжаващата светлина.

Това нарочно е създадено, за да може влияейки на своето материално обкръжение, с помощта на групата, човек да оказва влияние на своята духовна среда. Благодарение на това, ние излизаме от властта на времето и постигаме вечния ден, вечната светлина. Ако групата е свързана правилно, то в нея винаги една част ще е във възход, а другата в падение. Падащата част добавя на всички дълбочина на желанието (авиют), а издигащата се може да повдигне цялата група.

Тъй като, това не се случва на едно място, а в различни желания. Един се намира по-ниско, друг – по-високо и се получава като някакъв танц, в който ние скачаме. А в крайна сметка, ние напредваме, с една дума като колело, на което части се въртят напред, а други – назад, но цялата машина винаги върви напред.

От подготовка към урока, 04.12.2013

[122290]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как е възможно мъдреци да спорят и да не могат да се съгласят един с друг?

Отговор: Ако аз не съм съгласен с другите – това означава, че ние не сме достигнали до съединението, до единството. И за това не е виновен разумът ми или неговият разум. Разумът само ни помага да изясним степента на разединяването ни, един от друг, в желанията.

Естествено е, винаги да сме отделени, един от друг и да сме разделени в нашите желания. Между нас съществува разрив, който не ни позволява да се сближим един с друг. И аз не моля другия да измени своето мнение с моето! Ние искаме, всеки един да остане на своето мнение, да се опита да се съедини, за да достави удоволствие на Твореца.

Другарят си остава със своите свойства и мнения, а аз със своите, но ние се издигаме над нашите желания и мнения и се съединяваме, т.е. Творецът ни помирява. В нашия свят не съществува това и ние не можем да разберем за какво става дума. Затова ни се струват странни и невероятни споровете и войните между мъдреците, ненавистта, която усещат един към друг.

Истинската ненавист избухва от това, че си изясняваме, че не се съотнасяме един с друг. Разкриваме нечистата сила, наричаща се „Клипат Еймори“ и виждаме, че тя не се отнася към земята на Израел. И тогава разбиваме тази клипа и влизаме на святата земя. Всеки, разбира се, остава на своето мнение, но целта е обща и затова споровете се прекратяват.

Винаги ще има проблеми, тъй като всяка душа е противоположна на останалите. Дори, ако с един грам, с едно свойство се отличава от останалите души, то вече е обратна на тях. Цялата нейна работа е да бъде противоположна. Затова ние всички сме противоположни и напълно разделени. Когато се издигаме към света на Безкрайността, то няма нито един, макар и в нещо, подобен на другия. Ние достигаме такова огромно общо желание, в което нито един не прилича на останалите, всички са обхванати от страшна ненавист от своето пълно несходство.

На такова високо ниво се съединяваме един с друг, само чрез Твореца, а не чрез някакви подобни свойства в нас. Колкото по-високо се издигаме, толкова по-ясно осъзнаваме, че нямаме никава връзка с останалите. Това е, сякаш спорът между големите мъдреци. Колкото са повече мъдреци, толкова са по-яростни техните спорове, толкова повече те чувстват различията. Малките хора недоумяват, защо така те спорят за всякакви глупости? Но за мъдреците това не са глупости – това е цялата тяхна реалност, целият свят и затова не могат да се съгласят един с друг.

Всеки от тях действа в своята линия, които не се пресичат. Съединение е възможно само чрез Твореца и колкото по-високо е, толкова това условие е по-категорично. На най-пследната степен е възможно да се съединят само чрез Него, за да може „творящият мир на небесата, да го установи и между нас.“

От урок по  Книгата Зоар, 01.12.2013

[122083]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако външната аудитория няма голямо желание да разбере нашите рецепти за щастие, как да се научим хармонично, без насилие, без натиск да работим над запитването? Как да почувстваме тази нужда? Иначе  отиваме към външната аудитория със значителна доза интегрален фанатизъм.

Отговор: Вие правите всичко погрешно, като че ли, прехранвате новороденото и то веднага повръща всичко, защото това не му доставя никакво удоволствие и у него няма да остане никакъв добър привкус. Винаги, отначало трябва да има желание, а чак след това съответстващото му удовлетворяване. Ако през цялото време работите „на пренагряване“ и вкарвате със сила лъжицата в устата, по този начин, вие заслужавате  само отвращение към вашия метод.

В никакъв случай не трябва да се постъпва така! Стратегията трябва да бъде тънко премислена. Как у тях да предизвиквате постоянно, все по-голям апетит, по какъв начин да ги въртите така, че през цялото време да се намират в безпокойство – откъде, защо и т.н.

Така натрупвате в тях всичките тези въпроси, без да им давате отговор, а след това, заедно с тях, сядате в кръг и нека самите те търсят отговорите. Това е игра, флирт. Зараждате в тях ново кли/ съсъд, желание.

Заради какво съществува флиртът? За да разкрие взаимното желание към този вид напълване, който вие искате да им дадете. Това е много прецизна работа по настройката на човека, по проявяване в него, именно на тези стремежи, които са ви нужни и които досега, може би, не са били у него.

Към това трябва да се подходи постепенно, при това с някаква тайна, която е необходимо така да се разгадае, сякаш търсиш съкровище на необитаем остров. Всичко това трябва да е предварително обмислено, не може да се “налее в главата“.

Като инструктор, вие само насочвате човека, водите го, вървите, редом с него. И ако той сам не е преминал целия път – не е страдал в желанието и не се е насладил в напълването, нищо не сте направили.

Например, най-силното физиологично удовлетворение е сексуалният акт. Представете си, че трябва да доведете публиката до екстаз, подгрявайки я в нужната посока. Първата половина от работата се състои в това, че ги възбуждате, като се въртите около тях, както младоженката се върти в танц около младоженеца. А втората половина е ответната реакция, нали вече сте довели жениха до екстаз и сега самият той работи над невестата.

Какво означава флирт? Първата част започва едната страна, загрявайки партньора, а втората част завършва той самият, до взаимната наслада на двамата.
Семинарът трябва да завърши с екстаз.

От беседа с групите, 24.11.2013

[122160]

Filed under: Образование, Общи - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „съкращение“ (цимцум) в групата?

Отговор: Докато не започнем автоматично да възприемаме думата ”желание” като общо желание – нищо няма да помогне. Ако се говори за съсъда, веднага трябва да разбираме, какво означава това ”заедно”. Ако се говори за светлината – това е удоволствието, разкриващо се в нас, когато ние сме се съединили.

Това трябва да се случва напълно инстинктивно. Този инстинкт трябва да се вживее в сърцето, за да ни стане ясно, че това е така и иначе не може да бъде. Сякаш, чувам за нещо кисело и моментално усещам киселината в устата.

Да направя ”съкращаване” на своя егоизъм означава, че ние искаме заедно да издигнем величието на Твореца, силите за отдаване над силите за получаване във всички ситуации, които се случват с нас. Тоест, първото условие е: „Каквото и да се случва, ние се задължаваме, преди всичко да се съединим и да останем като един човек с едно сърце“.

Второ: „Да запазваме силата на взаимното поръчителство, отново и отново, укрепвайки се всеки, за сметка на останалите и всички, за сметка на всеки“. Това ще означава, че ние сме постигнали едно общо желание.

И така, ние стоим в подножието на планината Синай, около тази планина на ненавистта, съединени в едно сърце и свързани с взаимно поръчителство. Тоест, изпълнили сме тези две условия.

А освен това, на върха на планината са ни нужни Моисей и Тора. Това означава, че там, на върха сме достигнали съединението с Твореца. Моисей е нашата обща сила, намираща се над нас.

Третото условие е: „Величието на Твореца, на духовната цел“.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 05.12.2013

[122371]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Съединението е такова състояние, при което не остава нищо, отнасящо се към мен или към теб, а само „наше“. В това съединение е невъзможно нещо да се отдели, отнасящо се към едната от страните. Това вече не съществува. Сякаш са изсипали цветове във вода и са ги размесили.

И това дори не е най-точният пример, защото остават молекулите на водата и на цветовете. А тук се получава нещо, в което даже няма спомен от предишното разделяне. Възниква напълно нова същност.

Дори у детето може да се отделят черти, унаследени от бащата и от майката. Същото се случва и при спускане на световете отгоре- надолу – част идва към Зеир Ампин от Аба, а другата от Има. Но после, когато започнем да работим и започнем да се издигаме отдолу-нагоре, всичко се обединява в Твореца.

Съединението се нарича такова промеждутъчно действие или състояние, в резултат на което ние достигаме до единството. А единство означава, че има само едно – изчезва и едната, и другата страна. В нашия свят такова единство не съществува, защото една двойка днес може да се съедини, а утре да се раздели.

От урок по книгата Зоар, 01.12.2013

[122087]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да разберем, че между нас съществуват различни форми на връзка? Как връзката между нас може да се измени?

Отговор: Представи си, изведнъж разкриваш, че всеки познат човек, седящ до теб, името на когото дори не можеш да си спомниш, се оказва твой роден брат. Твоята майка ти изпраща писмо: „Аз видях как вие седите заедно и се поразих как е възможно, изведнъж моите синове да се срещнат! Аз нищо не знаех за неговата съдба, откраднаха го от мен, като малко дете. И изведнъж, намери се и се оказа, редом с теб. Какво щастие!“

Неочаквано си изяснявате, че сте родни братя и всичките ви отношения се преобръщат. Именно това и изясняваме. Внезапно откриваш, че другият човек се намира вътре в теб – даже не редом, не кръвно свързани с обща майка или баща, а непосредствено вътре. Сливане се нарича такова състояние, когато другият човек става за теб по-важен от самия теб. Ако от теб отделят тази част, която се нарича „ближен“ – ти умираш. Не можеш с това да се съгласиш! Твоят живот не струва нищо без съединяването.

Само за това говори науката кабала: за липсата на връзка и за нейното създаване. Няма нищо друго. Ние имаме желанието да се насладим, в което не разбираме нищо, изучавайки него и напълващата го светлина от разбиването и от поправянето, тоест от съединяването. Няма никакви други действия, освен това. Ако става дума за възприемането на цветовете, музиката и звуците – ние само ги усещаме като движение: по-далече или по-близо едно от друго.

Ние не чувстваме самото това, което се намира далече или близо, не постигаме същността, а усещаме само изменението. На такъв принцип са построени всички прибори. Можем само да сравняваме едното спрямо другото, във всички техни свойства, на всички нива. Не ни е известна същността на желанието да се насладим – това е „нещо от нищото“. А така също и не знаем какво е това „желание да отдава“ – „съществуващо от съществуващото“.  Съществуваме в условията на изменящи се отношения между тях и само това възприемаме.

Ако желанието да се насладим и желанието за отдаване не се преместваха едно спрямо друго, то щяхме да се лишим от всички усещания в своето желание да се насладим и бихме престанали да съществуваме. Всичко зависи от измененията на нашите отношения един към друг: повече или по-малко любов. Именно това усещаме. Не се намираме вътре в самите свойства: желание да се  насладим и желание за отдаване, а вътре в производната,  определяща изменението на техните отношения. Тоест, измерваме не „скоростта“, а „ускорението“, долавяйки само измененията.

Ако има движение с постоянна скорост, то нищо не ще чувстваме, сякаш стоим на едно място (както и следва от принципа на относителността в механиката). Само, ако скоростта се изменя, т.е. има производна, то ще започнем да я усещаме. Излиза, че живеем вътре в „производната“ и никога няма да узнаем същността: „нещо от нищото“ и „същинско от същинското“. Нали, ние сме следствието от тяхната среща.

От урок  по  Книгата Зоар, 01.12.2013  

[122080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата работа е в това, как се пробуждаме. Основното за нас е да се обединяваме при всякакви обстоятелства, постоянни добавки сплотяване при всякакви състояния. И особено по време на паденията. По своя потенциал тези периоди са истинска съкровищница.

Защото при подема, при въодушевлението ”отработвам” горивото, с което са ме снабдили. Свише идва светлината и аз ”скачам” на тази вълна,  „яхам я“ за известно време.

Затова при падение, дори малкото усилие струва скъпо.

Изобщо, трябва да се стараем да се виждаме в развитие, в последователен напредък. Така закрепването на колелата в старите локомотиви,  постоянно се движи напред-назад, отново и отново. Ето и човекът по духовния път, дори да се отдръпва, все пак отива напред.

Така по време на падение, ако сме способни да сплотим силите си, това ни дава много по-голяма яснота, отколкото при подем, тъй като, осветява мрака на ”животинската” природа, в която сега съм поместен и тогава, тъкмо от тази ”дебелина” идвам до разкриването. Това във висша степен е желателно. Даже, ако виждам, че едва ли ще преуспея, дори отново да падам след миг, все пак съм постигнал много…

От урок по статия на Рабаш, 03.12.2013

[122075]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал a-Сулам, „Свобода на волята“: Независимо, че всеки има ”своя основа” – на практика, във всеки един случай силите се разкриват само посредством обкръжението. Само с избора на обкръжение се определя властта на човека над самия себе си, за която е достоен за възнаграждение или за наказание. Но след като е избрал обкръжението, той е отдаден в ръцете му, като глина в ръцете на грънчаря.

Възможността да избере правилно обкръжение е дадена единствено на онези хора, които имат точка в сърцето. Тъй като, сега им предстои да се развият на стъпалото Човек (Адам), подобен (доме) на Твореца. Тъкмо хората, в които се е пробудила тази точка, коренът на тяхната душа, получават импулс да встъпят в правилно обкръжение. И тогава, те трябва да решат за себе си: ще направят ли това или не.

И това е свободният избор – между получаващото желание и точката, ”зачатието” на отдаващото желание, не от него самото, а неговата обратна страна. При наличие на тези ”полюси” аз мога да избирам. Как? Като се закрепвам в правилното обкръжение. С това искам да засиля единия фактор, в противовес на другия.

А ако нямам такава втора точка, ако целият аз съм само едно получаващо желание, то и ще движи моя ”избор”. В такъв случай, като куче, душещо нещо на улицата, преследвам собствената си изгода – и това е всичко.

Въпрос: Но в същото време, в рамките на интегралното образование ние предлагаме ли, на хората, сами да си създават по-доброто обкръжение.

Отговор: Вярно, да се създава по-добро обкръжение за тяхното желание за получаване, а не за точката в сърцето. Така, че човек да знае: в общия кръг, в единението можем да подобрим своя материален живот.

Но всъщност, точка в сърцето има всеки, тя е заложена във всяко желание, на една или друга дълбочина. За това е казано: ”Всички ще Ме познаят, и мало и голямо”. И затова, организирайки и събирайки хората, провеждайки към тях светлината, възвръщаща към Източника, ние форсираме пробуждането на тази точка, за да започне тя да ”изплува” нагоре. И един път човек, преминал през курса по интегралната методика, ще ни каже, че иска да изучава науката кабала. Защо? И той самият не знае – изведнъж му се е приискало…

Така или иначе, интегралните групи не са кабалистично обкръжение, тъй като те нямат лява линия. Ние се грижим за тях, като за свои питомци, обучавайки ги на добри взаимоотношения, на отзивчивост и обединение, но без вътрешни препятствия от страна на егоизма, ”усещащ”, накъде вървят работите. А за по-сериозната работа ние говорим в своята среда.

От урок по статията ”Свобода на волята”,04.12.2013

[122183]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→