Въпрос: Изучавайки картината на вселената в кабала, не мога да разбера, защо ми я насаждат? Защо никой не ме пита?

Отговор: Ти се намираш в система на абсолютни закони. Това не са татко и мама, не е държавата или съдебната зала. Всички се подчиняват на точен закон и както и да се опитват да се разграничат, това също е част от закономерността.

Но ти казват: ”Погледни тези, които те обкръжават: всичко, което правят – не го правят те. Сега можеш да разбереш как постъпват с теб и от тук да разбереш Онзи, който те привежда в действие. Само това, и нищо повече. Нищо освен това.”

Тогава какъв е смисълът да се възмущаваш? Предоставили са ти единствено тази възможност. Ако погледнеш на света, ти го анализираш, ако погледнеш себе си, ти проверяваш собствените си отклици на което и да е, даже можеш да разгледаш общия закон, общата програма, управляващата Сила. Проявявайки усет в това изследване, можеш да уточниш, да увеличиш възприятието си, повече да усетиш, повече да разбереш. Такава е единствената ти възможност и на нищо друго не можеш да повлияеш.

Стараейки се с душата си да увеличиш тънките щрихи, ти все повече ще опознаваш картината, която лежи пред теб, ще разбираш пиесата, в която участваш, и разбира се, и нейния Режисьор. Дори и да не разкажеш никому за това, но за да Го разбереш, ти трябва да се запознаеш с останалите и със самия себе си, да видиш, че всичко се извършва не от тях и не от теб, че вие се намирате под контрол, че няма никой освен Него.

Старай се във всичките Му действия да виждаш целенасочеността, да откриеш в тях, че те са добри и че са призовани да водят всички нас към единство. Пиесата и по-нататък ще се развива в такова направление, но ти, оценяйки я правилно, ще можеш да разбираш, да усещаш случващото се и сякаш ще участваш в сюжета заедно с Режисьора. Тъй като ти наистина започваш да Го разбираш, а дори понякога и предварително да се досещаш за Неговите действия.

Дори да предпочиташ да постъпваш „геройски”, като хлапе на двора, все пак се огледай: какво ти е дадено. Това е твоят шанс за избавление. Предоставили са ти възможността да видиш реалната картина. Така че не обръщай внимание на външното – всички се подчиняват на управлението и всичко трябва да е така в нашия свят. Остави го и започни да осъзнаваш случващото се. Дали са ти шанс да се запознаеш с програмата, с процеса, с Висшата сила, с Висшия Разум. Не искаш този подарък – не го приемай. Затова Баал а-Сулам пише, че даряването все още не е получаване.

Тази действителност не се променя, защото такива са Природните закони. Взаимоотношенията между частите на творението се регулират от абсолютния Закон и не е по силите на човечеството да го промени. Но човек, на когото са дали такъв шанс, може да опознава тези закони, да ги разбира, и дори да се включва в техните действия, да участва в процеса по собствено желание.

Тогава ще откриеш, че тези закони са не само абсолютни, не само не приложими спрямо теб, а и добри, уникални. Искаш да ги виждаш така, както ги вижда Режисьорът, искаш чрез тях да се приобщиш към Него. Дори и все още да не ги разбираш, нека да противоречат на твоята природа, на твоето желание и разбиране, все едно ти искаш да ”течеш” заедно с тях. Защо? Защото така ти Го опознаваш.

Но за какво ти е да Го опознаваш?

Защото Той ти е подал знак, че ти си способен на това – дал ти е искрата. И тя те дърпа напред…

С една дума, получил си шанс, който е част от общия напредък на целия свят. Тогава какъв е смисълът да негодуваш срещу Законите на Природата?

Още повече, че в крайна сметка са ти предоставили възможност да ги променяш. Да, да – да ги променяш, и не само законите, а и цялата реалност. Режисьорът не те кани само да се запознаеш с Него – тъй като човек склонява към чашата на заслугите не само себе си, а и целия свят. Така че няма от какво да се оплакваш. Тъкмо обратното, в своите ръце си получил потресаваща възможност – какви претенции могат да се предявяват тук?

Ако критикуваш Режисьора, означава, че не искаш това. Ти нямаш ангажимент към света и неговото развитие,  просто се впускаш в словоохотливост. А в същото време, Режисьорът преднамерено е направил така, за да извършиш ти поправянето.

От урок по „Статия по завършване на книгата Зоар”, 13.02.2013 

[100332]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако главното е  да се разочароваш в своите сили по пътя на духовното, то защо е необходимо допълнително да ни натоварват със всякакви материални проблеми?

Отговор: Творецът не те товари с нищо, и никакви препятствия не слага на пътя ти. Ти сам себе си объркваш. Би могъл от първия миг, започвайки да се учиш, веднага да се вслушаш в съвета, че трябва да поправим отношенията между нас – там да намерим нашата връзка и вътре в нея да разкрием духовния свят.

Никой не ти е пречил просто да приемеш този съвет и да го изпълниш. И тогава постоянно усилващите се прегради нямаше да бъдат пречка за теб – това щеше да е разкриване всеки път на ново желание, на много по-високо стъпало. То нямаше да пречи, а напротив, би ти помагало да се издигнеш и да укрепиш връзката, да разкриеш нейната по-дълбока същност, която се нарича светлина.

Но ти търсиш да разкриеш Твореца не заради отдаването и не чрез отдаване на ближния, а съвсем на друго място, вместо това да го търсиш между другарите си. И кай е виновен, че не забелязваш успеха? Възможно е от момента, в който си дошъл и до днес, да си изграждал различни бариери, отделящи те от духовния свят, вместо да си се приближавал към него. Но дори и по този път накрая достигат до правилния извод, отчайвайки се и разкривайки, че са влезли в глуха улица и че трябва да се върнат назад и да поемат по друг път.

Казано е: ”Творецът е създал човека поправен, но хората са измислили много разчети”. Всъщност това е много проста точка, а ние просто не намираме правилното място на разбиването. Ние искаме да подготвим собственото си сърце за напълване – такъв е стремежът на всеки.

Но не искаме да се съгласим с това, че мястото за напълване е между нас! Между нас има разрез, пропаст, празен, черен вакуум. Но това хич не ме безпокои, аз се вълнувам от това, че вътре в мен няма напълване! Тоест, мисля за съвсем друго място, вместо за мястото, където трябва да се разкрие висшата сила.

Интерпретирам висшата сила по своему: Като примамващо напълване, прекрасно постижение, приятно усещане. Но истинската висша сила е пряката противоположност на това, което си представям. Подобното на нея е в това, че аз отдавам на ближния, напълвам го, издигам се над самия себе си, без да мисля за себе си, отменяйки се, съкращавайки се. Тъкмо обратното, аз се обирам до шушка, лишавайки се от всякакви напълвания, само за да ги предам на ближния. Само над себе си търся как да напълня другите.

Това се нарича духовно напълване, което усещам в другаря си дотолкова, доколкото мога да го осигуря, повече от напълването на собствените си желания. Но ние дори не мислим в това направление. Понякога се докосваме до такова усещане на някои от големите конгреси в пустинята, но след това отново се завръщаме към ежедневието, и всичко завършва с това.

Групата не ме поддържа, не задържа фокуса върху тази точка. А моето его увисва върху мен и през цялото време ме тегли надолу, към пропастта. И какво да се прави?

Всичко това се случва, защото не се поддържаме едни други, вътре в нашето съединение, в общото ято, а не във всеки от нас. Тази сила на нашето съединение е всъщност светлината, от там трябва да я изискваме. В онези пролуки между нас, бариери, стени – там вътре се крие светлината, Творецът.

А да го разкрием е възможно, само ако започнем да се съединяваме един с друг така, че да изчезнат тези пролуки и тогава веднага на тяхно място ще разкриеш Твореца – там, където Той сега се крие.

Цялата причина е в това, че слушаш, но не реализираш съветите на правилното място. Тъй като не можеш да се съгласиш с това, което казва Рабаш: ”Ние сме се събрали тук, за да положим основите на групата, която ще тръгне по стъпките на Баал а-Сулам…“

Трябва веднъж да се вземе решение и след това всеки миг да се изпълнява. Но ако всеки се грижи за себе си, а не за останалите, то нищо няма да се получи. Ако мисля как сам да реализирам това, то това няма да сработи. Всяка една мисъл трябва да преминава само през другите, защото това е затворена аналогова система.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 13.02.2013  

[100388]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Интегралното възпитание на човечеството

Цикъл от беседи на проф. Михаел Лайтман с психолога Анатолий Улянов

От стенограмата на 10-та беседа

16 декември 2011 г.

Особената роля на ревностните егоисти

Въпрос: Хората се различават един от друг по свойствата. Съществува тип от хора, чиято роля е особена. Те са носители на методиката на интегралното възпитание и образование и трябва да научат, да предадат, да разкажат за това на цялото човечество.

Отговор: Вярно е, има хората с особена чувствителност, възприемчивост, именно към интегралната методика.

В света, примерно 6-10 % от хората се притеглят от интегралното взаимодействие. Те представляват масата различни алтруистични организации, борците за всевъзможни свободи. Това не са революционери, а борци за обкръжаващата среда, за охрана на животинския свят и т.н. В тази бройка влизат доброволците, които помагат на другите: на бедните, на гладните и други. Това са хора, които просто се притеглят към такова общуване, към такава интеграция. Те нямат високо и задълбочено ниво за разбиране на интегралната система – те са си такива по природа.

А има хора, които по природа са най-истинските, даже бих казал, ревностни егоисти. Както виждаме от нашите изследвания, те не влизат в тези 6-10 % природни алтруисти. Това са най-обикновени егоисти, в които просто се разкрива разбирането за необходимостта от интеграция, изхождайки от желанието да разберат смисъла на света, на съществуването, на законите на природата, нейният замисъл. Те искат да знаят, към какво ни води еволюцията, защо тя е толкова задължаваща и т.н.

Това са хора с характер на учени, на изследователи, които искат да проникнат в самата същност на еволюционния процес. Те съставляват главния отряд на тези, които водят човечеството към целта. Те са алтруисти, не по природа, а по силата на своите изследвания и на осъзнаването за необходимостта от този процес.

Опитваме се да намерим такива хора в различните ъгълчета на света, с помощта на целенасочената система за разпространение.

И те идват при нас. В настоящия момент, това са около два милиона човека от различни страни на света, които се намират във връзка с нас, независимо от техния произход, религия, националност и начин на живот.

Обединява ги общият стремеж за правилната реализация на движението на човека към целта, към това да я достигне, да се преориентира човечеството от движението по пътя на страданията към движение по пътя на осъзнаването, т.е. на преднамерено, осъзнатото обединение.

С такива хора се опитваме да намерим връзка и да ги организираме.

Реплика: Такива хора могат ли да участват в изграждането на системата за интегралното възпитание? (още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

Проучване:  Ако хората се обичат един друг за дълго време, то това със сигурност ще се отрази на техния мозък. По сканирането на мозъка на влюбените може да се предскаже дали те ще бъдат заедно след три години, независимо от техните желания и показания.

Показвайки снимка на „втората половинка“, се сканира мозъка – ако се определи повишена активност в зоната, свързана с критиката и преценката, връзката има бъдеще. Следва да се отбележи, че центровете на удоволствие показали намалена активност.

Според учените, това означава, че двойките получават удовлетворение от  връзката. Следователно, механизмът на наградата е от решаващо значение по отношение на стабилността на отношенията. Когато силното чувство се съчетае със способността за регулиране на емоциите, тогава двойките имат шанс за успех. Означава, че човек гледа позитивно на партньора си и умее да разрешава конфликтите.

Коментар: Всичко в природата трябва да бъде балансирано. Има само две сили: положителна и отрицателна, отдаване и получаване и те трябва да бъдат в хармоничен баланс. Това е гаранция за стабилност на всяка система – семейството, държавата, света.

[100562]

Filed under: Здраве, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Защо кабалистите не са написали книга с инструкции за живот, за да може всеки човек да се възползва от нея?

Отговор: Ако в тази книга беше написано как да се печели и да се извлича лична полза, хората биха я прочели. Но в тази книга се говори, че трябва единствено да се отстъпва, да се отдава. На кого тогава да я предложим? Ако имаше с какво да увлека обикновения човек, отдавна бих го направил. Всички водещи ТВ канали биха ме канили на интервюта: “Той има рецепта за всеобщо и безкрайно наслаждаване!“.

Но тук е точно обратното, има психологическа бариера: ние трябва да се повдигнем над природата си, да преминем на следващото стъпало – и тогава ще получим наслаждение.

Какво средство ще ми позволи да се издигна над “прага на задушаването“, над смъртта? Хората предполагат, че ще попаднат в бъдещия свят, т.е. в духовния свят, след смъртта на тялото. Вече не зная с какво им пречи плътта, но те така го виждат: тялото ляга в земята, а душата се устремява “нагоре“. Как да си представим такова състояние, когато умъртвявам своя егоизъм? Казано е: “желаещият да живее, нека умъртви себе си“. Едва тогава аз започвам да живея истински. Как да осъществя това? Как да обясня това на хората?

Тук предлагаме лекарство, предотвратяващо усложняване на болестта. Преди всичко, ние носим до хората вестта, че те са болни – с други думи, постъпваме така, както и Творецът, разкриващ кризата между хората. Днешният недъг в тази или онази степен се усеща от всички. Каква е диагнозата? Ние сме болни от своя егоизъм.

Но това не е достатъчно. Трябва да дойде лекар специалист, който да поговори с болния така, че той да може да го чуе. Но ако хората не чуят, развитието на болестта продължава, докато болката не изостри слуха им.

По принцип, човечеството трябва да чуе главното: целият проблем е в това, че се намираме в неправилна взаимна връзка. Тъкмо поради това те не знаят как да живеят в интегралния свят, как да възпитават децата си, как да изграждат връзките помежду си. Те трябва да видят и разберат, че всичко е заради егоизма. А по-нататък ние ще можем да продължим разговора и да обясним, как трябва да се обединяваме с помощта на интегралното възпитание.

Тогава хората, най-накрая ще разберат какво се случва, ще разберат защо ги заблуждават с всякакви средства, защо искат от тях да работят по 14 часа на ден – за да нямат време за размишления. Преднамерено възпитават децата в училище така, телевизията предава убийства и насилие – и всичко това се прави, за да се сведе човек до нула, да заприлича на “животно“, за да не знае как да намери решение за изграждане на своя живот.

Въпрос: Защо кабалистите не проведат кампания срещу егоизма, подобно на кампанията срещу тютюнопушането? Защо не напишем книга за профилактика на “егоистичната треска“?

Отговор: Кабалистите не се ползват сред обществото с такъв авторитет, както докторите. Баал а-Сулам вече е опитвал да предупреди хората, но никой не го е чул.

Онова, което засяга “полезните компании“, и те имат егоистична опека. Възможно е производителите на цигари да търсят печалба, над тях се нареждат производителите на хранителни стоки, които бълват нездравословна храна. Тъкмо на тях им трябва, хората да не пушат и да не умират преждевременно от рак, а тъкмо обратното, да купуват по-дълго време стоките им. А продукцията е такава, че предизвиква множество заболявания и с това обогатява фармацефтичните компании.

Важното е хората да тънат в невежество, в рамките на съвременния живот и много, много да не се замислят.

Всичко е свързано с нечия печалба, измъкната от потребителското общество. И така всичко би продължавало вечно, ако не бе програмата на Природата. Ние бихме си останали роби, по неволя потребявайки онова, с което ни “хранят“ супермаркетите и средствата за масова информация, ако плановете на Твореца не бяха други. И затова ние се приближаваме към краха на капиталистическата тенденция.

От урока по статията “Мир“, 15.02.2013

[100763]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

След като човек има претенции към Твореца, веднага се появява скриването, и той вече не е насочен към Твореца, а се отклонява към друга цел. Тъй като Tворецът – това е единствената сила, добра и творяща блага. И ако си устремен направо към Него, то ти няма да имаш никакви претенции. А ако малко се отклониш от вярната посока, в теб веднага се появяват недоволство и оплаквания.

Върни се към правилния път и продължавай колкото можеш, докато отново не слезеш от пътя и не започнеш да се оплакваш. Така за сметка на недоволството и преодоляването ти всеки път се приближаваш до Твореца, с една дума като кораб, плаващ на тласъци. Тъй като не можеш да се насочиш направо към Твореца, в теб го няма свойството отдаване, нямаш качествата на добрия и творящия блага. Трябва да изградиш този образ над своето свойство за получаване, от противоположното. Ти създаваш отпечатък на тези свойства, а не самите свойства.

Известно е, че статуя може да се извая или от недостига, или от излишъка. Може да се вземе голям монолит и да се премахне всичко излишно, за да остане само формата. А може да се вземе гипс и от него да се изгради скулптура. Но във всеки случай – основното е границата, външната форма. Тази външна форма ние изграждаме над желанието за получаване, всеки път изяснявайки, къде преминава неговата границата с желанието за отдаване.

Затова нашата работа се състои в това, да се уподобим, и затова човек се нарича Адам, т.е. ”подобен” (доме) на Твореца. Аз не мога да се самонастроя, сам да стана добър и творящ блага, освен когото няма други. Но оправдавайки Го, аз изравнявам своята форма с Него, съотнасям се към Неговата форма.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 17.02.2013

[100875]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какви стъпки трябва да направим един към друг в семейството?

Отговор: Това е психологичeско обучение. Трябва да опознаем характера на партньора по-добре, да направим списък с изискванията му, с чертите от характера му според нас, да приемем слабостите му като даденост, която не трябва да променяме. Трябва да се научим да приемаме характера на партньора така, както майката гледа на любимото си дете.

Знаем, че в 2-3 годишното дете вече можем да видим чертите на неговия характер. А после, на 5-7 години, то ясно показва своя характер и повече нищо не може да се  направи. Трябва да го приемем и да се адаптираме. Виждаме, че едни качества то е взело от баба си, други от дядо си, от майка си, от баща си – и възприемаме всичко това с любов. Така и в партньора трябва да приемаме дори и такива качества, които не желаем.

Човек не може да промени характера си. До самия край на живота си, в човека остават същото това отношение, възглед, навици, които е получил от детството си. Поради това, само взаимните отстъпки са ключът към хармонията в семейството, формулата за успех.

Когато има две различни форми, всичко се определя от степента на взаимните отстъпки, които сме съгласни да направим помежду си.

От 40-а беседа от новия живот, 25.07.2012

[100741]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какво е чувството, появяващо се в двойката, когато се намира в „общото пространство“, тоест когато партньорът ти те разбира, когато те чувства?

Отговор: „Общо пространство“ означава пълно взаимно разбиране в него. Обикновено такава обща зона се образува по отношение на децата. Съпрузите обединяват общата си грижа за тях, важността, която те двамата им придават. Това е като чуждо тяло, не нашите собствени, но те ни принадлежат. Ако няма деца, то е по-трудно да се намери началната точка на контакт.

Трябва да открием в какво има съгласие между нас, нещо общо, където сме съгласни, разбираме се помежду си и се свързваме, независимо, че отначало сме имали различно мнение. Но ние вече сме свикнали на такива отстъпки до такава степен, че не можем без тях. Дори и да можехме да поправим разликата между нас, ние не искаме. Смятаме, всички тези противоречия за възможност за специална връзка. Вече разбираме, че без тях, тя е невъзможна.

Всички тези грапавини ни помагат да се свържем един с друг. Именно благодарение на това, аз отстъпвам и жена ми отстъпва, и ние чувстваме връзката между нас. Без взаимни отстъпки няма да има комуникация. Ако от самото начало бяхме съгласни във всичко един с друг, не бихме почувствали контакта, сякаш сме едно и също. А когато отстъпваме един на друг, ние не отменяме егоизма си, а над него градим връзка, както се казва „любовта ще покрие всички престъпления“. И затова тази връзка е стабилна – между нас все още остава вътрешното противоречие, но именно над него все по-високо и по-високо расте и се развива любовта.

„Общата зона“ – това е нашият общ, удвоен егоизъм, но именно благодарение на това той твърдо ни свързва и ни позволява да изпитаме нашата връзка. Трябва постоянно да се грижим за това „общо пространство“, да го пробуждаме и да се опитваме да го разширим по отношение на всички видове взаимоотношения: от най-материалните до най-духовните.

От 40-а беседа за новия живот, 25.07.2012

[100776]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Баал а-Сулам. „Статия по завършване на книгата Зоар“: Как можем да се слеем с Твореца? ”Нима Той не е огън поглъщащ?” И отговорили мъдреците: слей се с Него по свойства. Както той е милосърден, така и ние сме милосърдни.

Ако ние променим някои от свойствата си, обръщайки ги от егоистични на алтруистични, това как ни позволява да разберем, кой е Творецът? А още повече, по какъв начин ни помага да се уподобим на Него? Как да придобием това подобие? Как да се слеем с него? Тъй като да се докоснем до Него е невъзможно. По какъв начин определени вътрешни ”манипулации” ни придават подобие с Онзи, който въобще не може да се види? Как да разберем принципа ”По Твоите действия ще Те познаем”? Как вътрешните промени ме водят към Него? Как да обикна ближния, ако това не е присъщо на моята природа?

Ето защо мен не ме задължават да обичам непосредствено. Но мога да поправя 611 от своите желания, и тогава 612–тото поправяне ще стане придобиване на свойствата хасадим (милосърдие) в пълен обем, а 613–тото ще стане получаване, заради отдаване. Така или иначе не можеш да задължиш някого да обича, но предварителните поправяния ще позволят то да се случи.

Така се постига и подобието с Твореца. Ние произвеждаме и изграждаме в себе си всички необходими действия, но са важни не самите те, а анализът, осъществен във всеки един детайл. Натрупвайки и напрягайки се, тези изяснения се превръщат в духовен съсъд.

По такъв начин, в нашата работа няма бели полета, ние не можем с един скок да се пренесем до крайното поправяне. Всъщност, ние сме вече там, но ни липсват съответните инструменти, съсъди, за да усетим това. И затова трябва да ги събираме пътьом, за да достигнем до това разкриване.

Въпрос: Какво означава ”да се слеем с Твореца”?

Отговор: Във всевъзможните детайли на възприятието аз правя от себе си, построявам в себе си Неговото подобие. Става дума не за външни признаци, а за вътрешната същност. Творецът е духът на отдаване, раждащ, напълващ ме. Това е отношението, което съм способен да създам, отдавайки или получавайки заради отдаването. Това е еманацията, която изливам навън…

От статията по завършване на книгата Зоар, 19.02.2013

[100851]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Кои са враговете на човека, ако целият свят е вътре в него?

Отговор: Всички твои желания и мисли – те са твоите врагове.

Обикновено хората около теб, които не те безпокоят и не те засягат – не играят важна роля за теб. Но точно тези, които мислиш, че са ти врагове – това е най-ефективната помощ за твоето напредване. Само трябва да разбереш как да го използваш.

Ако това са твоите приятели от групата, то трябва да ги превърнеш от врагове в любими приятели. Без значение дали той те мрази или ти него. Обикновено при лоши взаимоотношения си виновен ти самият, но си длъжен да ги обърнеш от ненавист в любов.

Това не е лесно. Започни да изграждаш в себе си обратното  отношение на невистта и ще видиш, че всичко се заключва в тази ти работа.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 11.02.2013

[100495]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→