Ако духовният път се усещаше като приятен и полезен за нашата природа, за нашия егоизъм, кой щеше да го отхвърли? Целият свят щеше да дотича, за да седне зад чиновете и да учи. Целият свят щеше да дойде, ако това се усещаше като радост и наслада.

Никой не би отказал примамливата възможност да разкрие всички знания. Нашето его би ни дърпало напред, без да ни даде и миг почивка. Завист, богатства и почести ще горят в човека, обещавайки всякакъв вид напълване в този свят и във Висшия свят, Райската градина. Всичко това би го привличало и вдъхновявало все повече и повече.

Разбира се, това съвсем не е така и ни е трудно да разберем и приемем факта, че цялата реалност, освен собствената ни,  е точно обратната на това, което виждаме. Тя е изпълнена с радост и удоволствие от  разкриването на Висшата сила. Всичко това се разкрива на човек, придобил свойството да отдава.

Не е възможно постигане на духовното, степента на Твореца по друг начин. Така истинският път е скрит зад другата си форма, а ние не сме способни да го оценим и да разберем какво значи намерението за отдаване. Ние нямаме инструмент, за да се насладим на отдаването.

Моля, дайте на който и да било! Но ние няма да усетим удоволствие от това, защото желанията ни са противоположни. И единствено у когото е запалена искрата в мрака на егоизма, принуждавайки го да търси отдаденост,  и който се грижи за тази искра, напредва. В действителност малцина са избрани от всички хиляди хора.

1–ва част на Сутрешния урок по Кабала 02-12-12 въведени в ТЕС

[94523]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →