Ние преминаваме през много интензивни промени, благодарение на своята вътрешна и външна работа. И не трябва едното да влияе на другото. Тъй като във външната работа напредваме с такава скорост, с каквато се движи света, обръщайки се към него с онова, което той е готов да чуе. Казано е: ”Възпитавай подрастващия съгласно неговия път”, и този ”подрастващ” е целият свят и затова изисква такова отношение към себе си.

Докато вътре в себе си, трябва да бъдем насочени към една обща цел, към ясни  определения. И дори, когато стават промени във възприятието, всички впечатления трябва да се съберат в една обща картина, която постоянно се проявява с една по-голяма резолюция, ставайки по-точна. Така че ние все повече се фокусираме, все по-ясно виждайки целта пред нас.

Не може да се сменя ”професията”, за да се търси друг начин за печалба. При всякакви промени, тези форми трябва да останат и да си приличат по това, как те се обличат в групата и се опират на нашето съединение.

Човек трябва да съхрани своето постоянство в работата и усилията, за да възприема положително постоянно променящите се и явяващи се пред него образи и препятствия, всеки миг, заставащи на неговия път. Той трябва да разбере, че всички те се изпращат от един висш Източник, ”освен Него, няма нищо” и са призовани да ги насочват към единна цел.

Ако той подхожда към всичко с такова отношение, то няма да му се наложи да затъва в проблемите. Той ще ги приема конструктивно, ще се издига над тях и над тези проблеми ще се свързва с целта. Така той ще може всяка секунда да се самопроверява.

От урока по статия на Рабаш, 29.10.2012

[91530]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →