Виждаме как в течение на последните десетилетия, светът достига до разбиране, че е взаимосвързан, взаимнозависим, че всички имат определени задължения по отношение един на друг, и цялата световна социално-политическа система трябва да достигне до определено равновесие.

Засега войната още продължава, чуват се взривове. Но имено така се е радила Земята, минавайки последователни състояния на развитие: с взривове, с периоди на охлаждане и затопляне, с образуване на вулкани, на кратери, с периоди на заледяване и т.н. Всичко това са етапи на раждане на новото състояние.

Ако можем да ускорим развитието си, да го смекчим, много по-бързо ще достигнем до уравновесено състояние. Както на времето си Земята е достигнала равновесие (образувала се е земната ù кора, развивал се е живот и т.н.), така и човешкото общество, в резултат на всевъзможни катаклизми, в крайна сметка, ще достигне до необходимото равновесие.

Равновесието е построено върху нашите връзки и тази връзка трябва да бъде всеобща. Днес се разкрива, че природата ни задължава да бъдем такива.

Трябва да преустроим себе си, взаимоотношенията ни и тогава да преминем към съвършено друго общество. Когато достигнем до равновесие с общата природа, ще видим, как взаимовръзката ни на ниво човешко съобщество влияе положително на цялата природа и започва да се възстановява от този ущърб, който сме ù причинили.

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 30.10.2011

[61163]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгресът в Арава. Беседа на трапезата.

Творецът ни пробужда, Той изпълнява всичко и разбира се няма нито един човек по света, който би могъл сам да направи нещо. Висшата светлина прави всичко, разкрива ни се все повече и повече, и вътре в нас действа нейната сила. А ние трябва само да се стараем, колкото се може повече да ù съответстваме – да ù оказваме съдействие, да вършим всякакви вътрешни движения, за да се разкрие в нас. Това е главният стремеж.

В крайна сметка, всичко, което човек трябва да прави, е просто да не пречи. Да бъде като ”жена” (така се нарича женската сила) – съсъд в ръцете на Твореца. Така ще се надяваме, че с мъжката си сила ще успеем така да превъзмогнем себе си, че да станем като ”жените”.

От беседа на трапеза преди конгреса в пустинята Арава, 18.11.2011

[61144]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Арава. Урок №1

Въпрос: Как можeм да си помогнем един на друг на този конгрес така, че всеки да може да се издигне над себе си?

Отговор: Преди всичко, ако мисля да се издигна над себе си, с това аз вече помагам на другите. Достатъчно е, че „запушвам“ своята лична „дупка в дъното на лодката“. Това първо.

Второ: Разбира се, ако мисля за другите и се грижа за тях – аз им помагам.

Трето: Моята грижа за другите се изразява в това, че аз виждам другарите си, които са вложили толкова много усилия, време, сили и пари, въпреки множеството пречки – и аз искам да достигна такова състояние, при което моите усилия биха допринесли за тяхното духовно постижение, тъй като на тях им се полага повече, отколкото на мен.

Притеснявам се за това те да не се изключат от правилните намерения, верните желания и връзката между тях. В своето желание аз се притеснявам те да не „паднат“ – и само за това мисля.

Тази загриженост  е най-добрата защита,която е възможна само за нашето състояние, за да не отпадне и един човек от взаимното поръчителство между нас и всички ние да бъдем винаги над егоизма си. Всеки трябва да живее в такава тревога, да мисли само за другарите си – като майка, която се притеснява за всичките си деца.

От 1-я урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[61427]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ние сме обещали да се грижим един за друг, за да задържаме завоюваното в Арава и да продължаваме напред. Но какво да се прави, ако човек изведнъж открие, че е „отпаднал от темата“? Трябва ли да почувства, че е пробил дупка в общата лодка?

Отговор: Разбира се. Това трябва да бъде голяма скръб за него. Първо, не е лесно да се стигне до усещането за единство, но в краен случай, нека съжалява за това, че е откъснат от него. Второ, нека съжалява, знаейки, че всички другари вече са там. Трето, със своето отсъствие той причинява вреда на другите и цялата тази вреда се записва на неговата сметка.

По този начин той пропуска много повече от личната си грижа – защото неговата частица бездейства във всеки от другарите му, без да запълва всеки един от тях. Оказва се, че неговата вреда се умножава по броя на хората в групата.

До сега ставаше дума за егоистичните сметки, а сега да погледнем на проблема от друг ъгъл. Човек не поддържа другарите си с поръчителство, не се уподобява на Твореца и не постига свойството да Му отдава, без да работи в група. Тази духовна вреда не е толкова очевидна, но трябва да я помним.

Въпрос: Може ли да се каже, че с това човек привлича не само групата и но и целият свят към злото?

Отговор: Ако са ти дали възможност да встъпиш в поръчителство с другарите си, тогава, участвайки в общата работа ти разбира се, че привличаш света към доброто. В крайна сметка всеки човек е част от общата мрежа, а ние сме централната част от нея. Следователно като укрепвам групата, аз укрепвам целия свят в неговия духовен възход. Вярно е и обратното.

От урока по статията „Поръчителство“, 21.11.2011

[61337]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Поръчителство” (съкратен вариант): Целта на творението е възложена на целия човешки род. Обаче, вследствие на низхождането в природата на създанията в себелюбието си, безгранично властващо над цялото човечество, е невъзможно да се дадат на хората такива обяснения, за да се съгласят да излязат от ограничения си егоизъм в широкия свят на любовта към ближния.

Народът на Израел представлява изключение, и благодарение на пречистването на праотците и египетското изгнание, е станал годен за обединението ”на планината Синай”, като един човек с едно сърце, когато всеки е излязъл извън себелюбието, единствено, за да донесе полза на другия. И само тогава са станали годни за получаването на поправящата светлина.

Поправянето на света се провежда поетапно. Не може да се ограничи само с един човек – необходимо му е да се разпредели сред много души. Не може да се осъществи в едно време, в едно поколение – изискват се редица поколения. Невъзможно е, ако всички си приличат, напротив, изискват се различни типове хора. Всички тези условия са призвани да облекчат пътя.

Поправянето винаги се управлява от две сили: страданията ни бутат отзад, а силата на светлината ни тегли отпред – за какви хора става въпрос. Отвсякъде е ясно, защо душите не са равни помежду си: има част, която започва поправянето първа – това е Израел, което означава: стремеж ”право към Твореца” (яшар – Ел). Те се поправят, преди всички останали души да се присъединят към процеса.

Хората, отнасящи се към категорията ”Израел”, усещат злото на растящия си егоизъм, което се нарича ”египетско робство”. Сериозно искат да намерят духовния свят и се сблъскват със съпротивление: отблъскват ги назад, не се нуждаят от тях, към нозете им са привързани гири, които не им позволяват да напредват… Именно Израел усеща множеството пречки на духовния път.

Но в съответствие с това им дават също и силна искра на духовното желание. В крайна сметка се оказват между две противоположни сили, които ги теглят напред или назад, буквално разкъсващи ги на две: от една страна влечение нагоре, а от друга – египетското изгнание.

Този контраст се съпровожда с тягостни състояния, с трудни исторически процеси, с враждебно отношение на света и т.н. – обаче всичко това ни помага по-бързо от другите да реализираме поправянето и да поемем помощта на останалите. Ако това не е крайната цел – да се осъществят действията на Твореца в нашия свят – участта ни би била незавидна. Да се оправдае целия този път може само при условие, че разбираме тази задача, която ни е възложена.

И така, има сили, тласкащи ни напред и сили, непозволяващи ни да напредваме. Преживяваме много неприятното развитие между ”чука и наковалнята”, обаче трябва да се разбере, че всъщност се намираме в самия център на поправянето и всичко зависи от нас. Ето, днес вече човечеството започва да изпитва нужда от мисията ни.

От урок по статия ”Поръчителство”, 21.11.2011

[61334]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Няма нищо, освен четирите стадия на пряката светлина. Но, за да ги разберем, ни е необходимо цялото създадено под тях творение.

Малхут на света на Безкрайността решава, че трябва да постигне сливане, защото не може да изтърпи раздялата. Тя е пълна със светлина, и от гледна точка на светлината, на Твореца – има пълно съвършенство. Но Малхут открива съвършено противоположно нещо от своя страна.

Сякаш нисш, е попаднал на гости при богат приятел и получава от него всичко от най-добро сърце. И все пак той се чувства ощетен, защото не е заработил сам всичко това, и с нищо не може да се отблагодари на богатия си приятел.

Получавайки от приятеля си угощение, той му доставя удоволствие, но цялата тази ситуация не е създадена от него самия. Ако нищо не се промени, но всичко това излиза от нисшия – то той би приел всичко. Ще получава и ще се наслаждава точно по същия начин – в какво е разликата тогава?

Разликата е само в това, че той самия трябва да подготви това състояние. И заради това, му е необходимо да се отдалечи от това състояние, а след това да се върне там самостоятелно. Именно това е станало в Малхут на света на Безкрайността – там има всичко, освен тази добавка. Има пълно сливане от страна на светлината, но се налага да премине през съкращаване и през целия процес на развитие – само заради това, да достигне до това състояние, когато беднякът иска именно него, но по своя воля!

Беднякът си остава бедняк, и да поиска да получи от богаташа и да се прилепи към него, зависи от него, за да се наслаждава от това, че получава – той трябва да пресъздаде цялото това състояние до последната подробност. Иначе ще обиди богатия си приятел, Твореца, ако не се върне в същото състояние.

А добавката е само в това, че съм съгласен с всичко, което Творецът е построил преди, а сега сам достигам това състояние – сам правя това! И тогава нито бедността, нито слабостта на желанието, нито нищожността на творението – вече не са порок. Тогава се връща в това състояние, където няма нищо, и всичко идва от масата на богатия приятел, но това вече за него не е унижение, а почит.

Нищо не се променя в ситуацията между тези двамата, освен това, че човекът показва колко самият той е съгласен с това!

От урока по „Учението за Десетте Сфирот““, 17.11.2011

[61116]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгресът в Арава. Урок №1

Няма Висш свят. Висшият свят – това е съединението помежду ни. Ако почувстваме това единение, в него усещаме Висшия свят. Той не се намира някъде извън нас. Духовният свят сам по себе си не съществува. Сами го създаваме, формираме го.

Има проста висша светлина, има и точка, стояща сред светлината, разделена на множество части. Ако обединим тази точка в едно цяло, съединявайки всички нейни части, то тя става подобна на светлината, и по закона за подобие на свойствата се обръща в голям съсъд/кли за светлината.

Излиза, че черната точка вътре в светлината на Безкрайността се превръща в огромен съсъд, включващ в себе се цялата светлина. А без съединението на нейните части ведно, няма съсъд, няма нищо, освен черна точка. „Съществуващ от съществуващото“ – това е светлината, а „нещо от нищото“ – това е мъничкото желание, все още неусещано, несъществуващо като творение.

От 1-я урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[61221]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Мнение (Н. Рубини, икономист и глава на Roubini Global Economics LLC): Много се боя, че нещата излизат извън контрол. Необходима е помощ от поне 2 трилиона евро, но не може да се чака три месеца. Това трябва да се направи в следващите няколко седмици.

Проблемът не е, че Гърция е неплатежоспособна, а фактът, че има 2 големи слона в стаята – Италия и Испания. Те са твърде големи, за да се провалят, но също и твърде големи, за да се спасят. Дори ако са неликвидни, но платежоспособни, те вече са загубили доверието на пазара.

Стъпките, които трябва да се предприемат, за да се избегни една неплатежоспособна ситуация са масивни…

Каква е вероятността всички тези неща да се случат по последователен и реалистичен начин, за да се избегне бъркотията? Мисля, че вероятността е малка, поради политическите ограничения.

В близко бъдеще света го грози нова финансова депресия. Към нея може да се добави и текущият земеделския ръст на световната икономика. Само преди няколко месеца си мислих, че „огромна буря“ чака глобалната икономика през 2013 г. Но сега икономическата слабост на САЩ, еврозоната и Великобритания започват да набират оборот. Така ние можем да се озовем в повторна рецесия много по-рано отколкото 2013 г.

Реплика: За да се реши проблемът, е необходимо да видим бъдещето и какво ни готви то във всеки от следните сценарии:

–      Забавяне, докато самото явление се прояви ясно;

–      Неоказване на помощ;

–      Помощ.

Дори ако бъдещето не е ясно и има различни проблеми, тенденцията на нашия напредък трябва да се разбере: човешкото развитие води до пълна интеграция. И въпреки че това развитие към обединение се случва обратно на нашата личност, състояние и национален егоизъм, трябва да приемем тази естествена революция като задължение, като факт и да вземем решения в съответствие с нея.

Европа от части се обедини, страхувайки се от зараждането на една нова война, а не поради желана интеграция. Но днес не само ЕС, а целият свят трябва да помисли за необходимостта от интеграция според еволюцията на човешкото общество. Сблъскваме с факта, че интеграцията е следващата форма на човечество и не можем да игнорираме това.

С всеки изминал ден, ставаме все по-близки и съответно трябва да изградим наново нашите връзки на всички нива. Иначе цялото човечество ще се срине, във всичките си връзки и институции. И Европа трябва да ни даде пример.
[59460]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Алан Гринспен в интервю пред CNBC): Европейският съюз е обречен на провал, защото различията между северните и южните страни са много големи. Очакваше се, че южната икономика на еврозоната ще има същото влияние и на север, че поведението на италианците ще бъде подобно на немското. Но това не се случи – Северна Европа започна да плаща за прекомерното южноевропейско потребление.

Единственият начин да се обединят няколко страни под една валута е да се подберат страни със сходни качества, да допуснем, като Германия, Холандия и Австрия. Друг начин не би сработил.

Реплика: Това ще се случи под натиск и само при условие на взаимно поръчителство, когато всички получат възпитание и разбиране, как и доколко зависят един от друг, а общественото мнение ще удържа всеки в това усещане. Природата ще ни води към това   чрез страдание, затова е желателно да се устремим към него по добрия път.

[60256]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

На ниво на всеобща интегралност човек престава да усеща смъртта. Той се разтваря навътре със своите желания, мисли, чувства в общата огромна мисъл, в огромното единно желание, което всички ние създаваме и гладко, спокойно и красиво преминава в други състояния.

Това се случва още преди да умре неговото тяло, защото то става нещо общо, живеещо в една идея, в единно съществуване в природата и обществото. Неговият дух се нарича ”човека в нас”, а всичко останало – това е физическото тяло намиращо се на животинско ниво на развитие.

Човек се нарича онова ниво в нас, което може да се съедини с другите в една единствена интегрална система. Когато се появява усещането, че ти си заключен в тази система заедно с всички свои мисли и чувства, в разум и сърце, то твоето тяло престава да се усеща и сякаш ”плуваш” над него. Ти се намираш в него, но не го усещаш, както да допуснем в момент на някаква еуфория, особени усещания, когато човек за малко излиза извън тялото си.

Взаимното поръчителство извежда човека на следващото стъпало на съществуване. При това ние се включваме в общия разум, в общите чувства, когато този разум и чувства стават едно общо цяло и заедно се съединяват в единния разум и чувство на цялата вселена, на цялата природа, на целия механизъм, който задвижва вселената и я управлява. Това е закона на вселенската еволюция. Ние влизаме в този закон и ставаме негова активна част. Постигането на такова единство между нас – това е то ”човекът” в нас. Ние ставаме единни с природата и по такъв начин се приповдигаме над всичко което засяга нашето тяло.

От ТВ Програмата ”Интегрален свят”, 30.10.2011

[61206]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Общата душа "Адам" - Няма коментари→