Икономиката – това е цяла наука за нашите егоистични взаимоотношения, които днес постепенно се преобразуват в икономика от друг тип – икономика на алтруистични взаимоотношения.

Решавайки икономическите въпроси в семейството, сядам със съпругата и децата на кръглата маса и заедно започваме да мисли как най-добре да използваме ограничения семеен бюджет. При това, вземаме под внимание потребностите и исканията на всеки от членовете на семейството: на малкия е нужна играчка, по-големият трябва да посещава кръжок, за възрастния е необходимо лекарство, колко да се отдели за храна и т.н. Тоест изхождаме от потребността на всеки и всички. Точно така трябва да се разглежда целия световен бюджет.

Обикновено всичко, което печеля, го нося в семейството, не го оставям за себе си лично, да допуснем,  30% от работната заплата, както това прави всяко предприятие. Да предположим, че предприятието пуска чаши със стойност 10 долара. От тях 5 долара взима собственикът и 5 долара отиват за заплащане на работещите, фабриката: за амортизация, застраховка и прочее.

Защо собственикът трябва да заработва 5 долара отгоре? Трябва да получава такава заплата, като всички останали. Ако се намираме в единна система, то всички получават еднакво и всички правилно взаимодействат помежду си.

В такъв случай всяка вещ ще струва 50% по-евтино и дори повече, защото всички съставни елементи: машините за изготвяне на чашите, материала, от който се изготвят, транспортните разходи и т.н. – всичко се снижава до необходимото ниво. Всеки ще получава нормална заплата за поддържане на достойно ниво на живот. И това не е най-ниската заплата!

Ще видим какво огромно количество излишък ще се освободи в света. Ежегодно изхвърляме един и половина милиарда тона добри, чисти продукти! Това е достатъчно, за да се нахрани още едно Земно кълбо.

Излиза, че неправилните ни, егоистични взаимоотношения довеждат цялото Земно кълбо до неравновесие. Ако започнем да се стремим към равновесие със себе си, по естествен път ще произтече преразпределение на всички ценности в света и ще остане огромно количество неизползвани материали, полезни изкопаеми. Вече няма да прахосваме, да изпомпваме от земята нейните ресурси, няма да се храним с плодове и зеленчуци, пропити с химия, защото ще възникне равновесие на всички системи.

Не ни е нужно да увеличаваме индустрията. Достатъчно е да въведем в порядък взаимоотношенията между нас, за да обезпечим целия свят с всичко необходимо: жилище, храна, дрехи – на нормално ниво. Променяйки себе си, издигайки се от егоистично ниво на алтруистично, ще го направим.

Преди това е звучало като фантастика: „град на слънцето“, комунизма, светлото бъдеще и т.н., но днес няма къде да избягаме. Днес към това ни принуждава природата.

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 30.10.2011

[61421]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Намираме се в предверието на голямо обединение – декемврийския конгрес. За да се подготвим за него, трябва постоянно да се грижим за съединението, за това, между нас да се разкрие общо желание. В тази степен, в която желанието ще бъде действително общо, ще можем да усетим в него духовна сила, защото общността между желанията създава условие – така наречения „съсъд“, отразена светлина, екран, понеже се съединяваме заедно в противовес на своето его.

Колкото сме по-егоистични в отношенията между нас, толкова повече всеки въпреки своето его влияе на себе си, моли, светлината да му подейства и да му помогне да се съедини с другите, толкова е по-силен екранът, голямата сила на преодоляване привеждаме в действие, издигайки се над разделящото ни его, отблъскващо ни един от друг.

Тази обща сила на преодоляване, наречена сила на поръчителство, става наша обща сила. Творецът специално, с помощта на разбиването, е създал между нас силата на отблъскване, както е казано: “ Аз създадох злото начало“, и усещаме, как се отблъскваме един друг. Но се стараем да преодолеем тази сила на отблъскване в съвместни действия и в учение, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника, желаем да се съединим въпреки тези сили, които, като малки дяволчета са между нас, през цялото време ни отделят един от друг. Трябва да удържим връх над тези зли сили  и да се съединим.

В тази степен, в която се стараем с всички сили да бъдем заедно, за да няма никаква разлика между нашите желания, мисли и действия, – наистина като един човек с едно сърце, – разкриваме, че само ние можем да си помогнем един на друг и да намерим този общ стремеж да се съединим, както е казано: „човек да помогне на ближния“.

Тогава в този общ стремеж откриваме, че не сме способни да се съединим. Но вече разкриваме нашето съвместно желание да се обединим, а не отделните желания на всеки като връзка с другите. Това общо желание се нарича молитва на многото, обществена молитва. И тогава именно от тази обща молитва от нас се издига молба към светлината, към Твореца. И само при тези съвместни усилия идва помощ свише. Свише – означава отвътре, от единството на по-високото ни стъпало. Това се нарича МАД – поправяща светлина, която създава връзка между нас, въпреки силата на отблъскване.

Тези сили на отхвърляне се наричат „авиют/ дебелина на желанието, а силите на съединение – „екран“. Тези две сили заедно, които формираме за отдаване на по-висока степен, Твореца, – се наричат отразена светлина, понеже желаем да бъдем точно такива, както поправящата ни светлина, – отдаващи. И тогава осъществяваме условието, при което в нас се разкрива Творецът – Отдаващия.

Всички тези етапи извършваме само с помощта на светлината, възвръщаща към източника. Или  ни свети, дори и нищо да не молим от нея, подобно на младенец, който вика неизвестно за какво, но за него се грижат. Или започваме да разпознаваме, какво именно ни е нужно, и тогава молитвата ни започва да става по-насочена, обмислена. Или действително издигаме молбата си – осъзнато, в правилната посока, с ясно знание, че молим способност да отдаваме на висшето стъпало.

Но всичко прави светлината, възвръщаща към източника. Истина е, ако бихме могли през цялото време да четем книгата Зоар и да извършваме всички тези действия – какво по-добро… Това е идеалното състояние. Действителността е устроена така, че човек трябва да ходи на работа, потапя се в ежедневните дела, а след това минава някакво време – и тогава издига своята молитва. Отначало натрупва в себе си всевъзможни проблеми, желания, стремежи и надежди, а след това идва Зоар. И тогава, с помощта на съвместното учене, се съединяваме заедно и издигаме общата ни молитва.

От урока по Книгата Зоар, 23.11.2011

[61527]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Разглеждайки проблема за определяне на взаимоотношенията и практическата любов към другарите в групата, какво означава „съдим за другаря си по неговите заслуги“, така че всичко по естествен начин да си дойде на мястото? Означава ли това, че в стремежа си на любов към другарите, оценката за всеки е в съответствие с мащаба на работата по поправяне на създадената ситуация? Мога ли да използвам скалата за заслуги като личен инструмент за поправяне?

Отговор: Главното в началото е да се постигне единство и чак след това да съдим другите, отнасяйки се към тях вече като към свои деца или роднини. Затова е казано, че основата на поправянето е в – „Не прави на другия това, което не желаеш за себе си“! А след усвояването на това свойство, достигане на свойството „Възлюби ближния като себе си“!

[61714]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли  да дадем на понятието „религия“ съвременно определение? В крайна сметка футболът или интернет днес точно така  пленяват хората…

Отговор: Не, това все пак не е религия. „Религия“ е това, което отговаря на въпроса ми за смисъла на живота, за възнаграждението и наказанието.

Да кажем, че живея стандартните 70 години от раждането до смъртта. Но освен това, аз си задавам въпроси за причината и резултата от своя живот, за съдбата ми. С други думи, аз искам да знам това, което лежи над мен, това което не се разкрива от обикновените сетива.

Футболът не ми дава отговор на тези въпроси. Той просто ми позволява да напълня някак си 70 годишното си съществуване, наравно с други удоволствия като храна, секс, семейство, пари, почести и знания.

Аз обаче искам да се издигна над тези неща. Вече разбирам, че те са предназначени да ме заблудят, да ме “заглушат“. Не искам да затъвам в това блато повече, отколкото изисква спешната необходимост. Какво ли не беше: храна, секс, семемйство, пари, почести, знания, завист, похот – аз ги използвам само, за да мога да разкрия същността.

Ето какво отношение към живота съм длъжен да изработя. Това е – причината, съдбата и следствието трябва да бъдат важни за мен, но не и какво има по-долу.

Разбира се, че днес ние напълваме себе си с материални наслаждения в интервала между раждането и смъртта. И затова СМИ формират общественото мнение – въпреки, че в същност кои са те? Какво знаят те? Резултатите от дейсността им ние виждаме от първа ръка. Въпреки това, публиката не се интересува кой формира нейните убеждения, дори ако това е футболът.

И все пак това е по-малкото зло. СМИ „приспиват“ масите и ги хранят със заместители. Интернет например е истинско успокоително средство, носещо не малко полза. Без него хората биха загубили разсъдака си от това, че не могат да си намерят занимание. Човек чука по клавишите, пише си с виртуални приятели, търси в мрежата всякакви глупости, а времето си тече и смъртта е все по-близо. Представете си какво бихме правили днес без интернета.

Но ако човек все пак се издигне до въпроса за смисъла, тогава той започва разследване – за какво му е този живот? Човек иска да знае, защо се е впуснал в търсене, за какво живее, защо са му предоставили възможност за размисъл, кой е дал това и до какво ще доведе. Човекът не е просто любопитен – той търси цел. И всичко това е включено в понятието „религия“.

Не става дума за философия, не и за фантазия, а за най-важните изследвания в нашия живот – изследвания, водещи се в съсъдите, които са над нашето тяло. Именно тях сме длъжни да развиваме – нови съсъди, в които действително можем да изучаваме причината, съдбата и резултата.

Всичко това не е заложено в мен първоначално. Дадена ми е само малка искра, която аз и разпространявам, за да се отворя. Как? С помощта на обединено обкръжение – група, която със своето въздействие ще ме измъкне от този свят нагоре.

Сред приятелите ми у мен постепенно израстват нови съсъди, отделни от всичко, което виждам в този свят. Те не му противодействат, светът си остава, какъвто е бил. Животинското ми тяло с петте си сетива не се променя. В същото време аз се „варя” в духовното обкръжение и заедно с другарите проявявам пет нови сетива. На езика на Кабала те се наричат КаХаБ-ЗоН.

И в тях аз разкривам „религията“ – това е Висшата сила като първопричина, нейната програма и целта на тази програма.

От урока по статия „Същност на религията и нейната цел“, 24.11.2011

[61642]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Има такова обединение, такава подготовка, които само мъжете могат да направят, ако се откъснат от семейството, от жените и се уединят. Това е особена молитва, особено усещане, когато излизаш извън пределите на всички ограничения на нашия свят и съществуваш само в единение с другарите си. И ние го усетихме това. Това действително е така и е невъзможно да си представиш друго.

Женската подготовка не се заключава в това да се обединяват самостоятелно, а да помогнат на мъжете да направят това, опитвайки се да им създадат условия, с които неусетно да ги подтикват към обединение. Жените могат да им помогнат да преодолеят егоизма си и да престъпят  към единство.

Между другото, нашите жени, по целия свят, прекрасно са разбрали това. Те ни поддържат, винаги са заедно с нас и аз съм им много благодарен за това. Тяхната поддръжка се усеща постоянно и в това е великата им заслуга.

Конгресът – това е противостояние на планината Синай, където се намират жените, старците и децата. Обаче основната опора – мъжете, 600 хиляди души, тоест толкова са не по количество, а по мощност.

А в кабала всичко се измерва с мощност, защото се говори за единение в едно общо желание. Това единно, мощно желание условно се обозначава с цифрата ”600 хиляди”, символизираща силата на обединението ни. Да се издигнеш на ниво 600 хиляди означава да достигнеш до пълно разкриване на Висшата сила, на Твореца.

Надявам се, че ще достигнем до него, понеже има всякакви предпоставки за това. Поне полагаме  всевъзможни усилия, Да! и целия свят се нуждае от действията ни и именно благодарение на това получаваме поддръжка свише. Всичко ни се получава не защото с вас сме така особени и удачни, а защото светът се нуждае от група, която би го водела напред.

От виртуален урок, 20.11.2011

[61708]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Мнение: (К. Шадер, проф., клинична психопатология в университета в Страсбург): Съвременният човек живее в епоха, когато има всичко, но се чувства нещастен. Парадоксът на нещастието се крие в това, че сега човек не страда от липса на блага. Човечеството дълго време се е опитвало да се избави от всякакви лишения, а после е открило, че без ограничения, няма и желание.

На психоаналитици ходят млади хора, които страдат от нарушения в психиката. Смущава ги това, че имат всичко, каквото си поискат. Не страдат от лишения. В модерното ни общество, когато хората могат да имат всичко, което пожелаят,  не им достигат именно тези неща, които нямат цена, например, любов.

Зигмунд Фройд казва, че нищо не може да бъде толкова тежко, както поредица от  безоблачни дни. Щастието се различава в състоянието, когато сме били нещастни и в състоянието, когато сме доволни. А получаването на личното щастие се явява цел на всеки човешки живот.

Реплика: Понеже щастието може да се усети само в процеса на напълване на желанието, то е необходимо постоянно усещане на желание/ недостатък и постоянно усещане на напълването му, което е невъзможно в нашия свят! За да се достигне такова състояние, е необходимо постоянно да обединяваме в себе си две свойства – желание и напълване. Затова и ни учи науката за постоянно напълване – науката за напълването – Науката Кабала.

[61552]

Filed under: Здраве, Кабала - Няма коментари→

Съобщение (Fresh Business Thinking): Броят на младите британци (на възраст от 16 до 24 години) без работа, за първи път в страната е надминало един милион човека.

Общото ниво на безработицата в страната достигна 8,3% – това е максимума за последните 15 години. Търсещи работа са 2,62 мил. човека. Вице-премиерът на Великобритания Ник Клег отбеляза, че страната няма да може да преодолее последствията от световна криза, ако не реши въпроса със заетостта на младите британци.

Реплика: Вече на всички им е ясно, че без работа ще бъдат все повече хора и трябва да се мисли ”не какво да се измисли като работа, за която да им се плаща” – единственото полезно занятие остава само работата на човека върху самия себе си и обществото. Така ще има за всеки достатъчно работа и най-голямо висше възнаграждение.

[61716]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгресът в Арава. Урок N:1

Намираме се в особено място – в пустинята. Всъщност, това е същият този пейзаж, същите тези места, по които минават хора, желаещи да излязат извън егото си, от своя ”Египет” и да достигнат желанието, изцяло насочено ”право към Твореца”, към Висшия.

В тази пустиня един вид няма живот, но това не е вярно – откриваме земя, пълна с живот. Тук има всичко, хората тъкмо така могат да живеят – тук има подземни води, има особен въздух, животни, растения. На човек само му се струва, че тук няма нищо, понеже не е привикнал да живее, издигайки се над себе си. Но когато разкрива това състояние, тогава вижда, че не е необходимо повече – само да се издигне.

Затова в егоистичното желание това е пустиня, но когато се издигаме над него с усилията си, тогава усещаме, че това наистина е земя, с течащи в нея мляко и мед, в която има всичко. Така пустинята се превръща в земята на Израел: отначало се е усещала като Египет, след това като пустиня, а после – като земята на Израел, в която вече разкриваме Висшия свят.

Затова, само това място –  необичайно особено, съгласно клоните и корена, трябва да ни помогне. Тук няма чужди мисли, чужди желания. Да се постараем да направим това!

Всеки, през цялото време, е длъжен да се старае да се издигне над себе си и да пребивава в общото желание. Така капките вода, сливащи се заедно, стават една капка, едно цяло, а не сбор от няколко капки. Такава е природата на свойството отдаване. Така и ние трябва да усещаме, какво има тук освен едно желание, една мисъл, едно намерение.

От 1-ви урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[61425]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Всъщност, няма какво повече да се изучава, освен понятието поръчителство. Всичко, от което живеем, което ни помага по пътя към друг живот, към друго битие, се постига в съсъда, под името ”поръчителство”.

Творецът е създал в нас егоистично, получаващо желание. То притежава самоусещане, и затова в крайна сметка представляваме съсъди на усещането.

Преди да отида при Рабаш, няколко години изучавах кабалистичните първоизточници с обичайните разсъдъчни методи, стараейки се с разума да разбера материала, както е прието това в другите науки. Защото и кабала е наука. Обаче Рабаш ми каза, че тук цялата работа е в чувствата.

За мен ”чувството”  не беше нещо многозначно, гледах на него отвисоко. Действително днес се чувствам по един начин, утре по друг. Изпивам половин кана с вино и животът става по-весел, чуя от някого лоша вест и се натъжавам. Чувството е нещо неистинско, изменчиво е, зависи от обкръжението, от слуха и от много други фактори.

Продължавах да се уча при Рабаш, придържайки се към научния подход, прилагайки разума, но и в чувствата. Науката кабала изучава светлината, доброто и наслаждението, покоя и движението, преодоляването, сближаването и отдалечаването… И всичко ни говори за това, което се случва в желанието. Макар и работата ни да се градуира по различни параметри, но като цяло единствено затова, да се възприема и да се усеща нещо в желанието. Цялото ни развитие носи чувствен характер и се определя от това, доколко откриваме и проникваме в усещането си.

Разбира се чувството е съпроводено от разума, защото осмислено трябва да развиваме себе си, осъзнато, управляемо. Усещайки нещо, трябва да имаме възможност да измерим това усещане, да си дадем отчет що за усещане е, как ни се представя: външно или вътрешно, мнимо ли е и как може да се провери, как да се премине от текущите ценности и стандарти към други, по-истински.

Трябва обективно да сравнявам едното с другото, извън субективните си усещания и текущото разбиране, което се нарича ”висше знание”. Започвам да осъзнавам, че ”знанието” е съсъдът за чувствата, напълнен със светлината хасадим и хохма. Напълвайки съсъдите ми, усещанията ми, светлината хохма ми носи факти, а светлината на вярата ми предоставя възможност да разширя този ”фактически материал”. Но така или иначе се възприемат в усещанията.

Но ако човек малко по-дълбоко прониква в същността на възприемането на нашия свят, разбира, че всичко зависи само от усещанията. Представяме си аналогови, а не цифрови системи. Служейки в армията с удивление забелязах, че в изтребителите F-16 приборният панел е пълен със стрелки, макар че в наземното оборудване повсеместно се използва дигиталното табло.

Специалистите разбират, че човекът е аналогова система. Може бързо да разпознава състоянието, но не и цифри. Оглеждайки десетки ”стрелкови циферблати”, веднага схваща общата им картина, общия ”имидж”. Трябва мислено да премести числените значения в някакво усещане, тогава когато стрелката на скалата му придава това усещане автоматично.

И така, ние сме чувстващи създания и целият ни живот е построен на чувствата. Нека го измерваме с пари, сила, власт, но в крайна сметка, единствено затова, да преминем към правилното решение: трябва да развиваме дълбоките си съсъди, съсъдите на усещанията.

Политиците, чиновниците, технократите с рационалните, научни ”цифрови” подходи към работата ни се представят изцяло съвременни. За тях сякаш е безполезно да се развиват чувствата. Обаче в действителност технократите са много ограничени, още не са преминали от личните си дребни разчети, простите като ”две и две”, към същността на изчислените. Преживявайки още няколко малки кризи, ще осъзнаят пропуснатото. Така и децата растат. Но въобще, желателно е и разумът, и чувството да се развиват в човека взаимно, хармонично.

От урок по статия ”Поръчителство”, 20.11.2011г.

[61250]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Защо са ни необходими желанията от животинското ниво, ако тях не ги поправяме? Каква е ползата от тях?

Отговор: Тези желания са ни необходими за съществуването ни извън духовния свят. Те ни предоставят възможност да извършим подем, без да сме зависими от духовния свят, за да не сме подкупни от него.

Благодарение на това можем да живеем, както се казва, без духовни задължения. Всеки път сами да решаваме, струва ли си да се обединим с ближния, с групата. Понякога ни се иска да захвърлим всичко и да си тръгнем – и действително имаме тази възможност.

От друга страна, ако имахме само желания, свързани с групата – ние бихме приличали, да кажем, на мравките. Нямайки нищо друго, бихме живели принудително живот в общество – и все пак щяхме да сме на животинско, телесно ниво.

Но аз живея в своето тяло и мога или да се стремя към духовното, или да не се стремя. Това ми позволява да бъда духовен човек – защото сам стигам до формата на отдаване, въпреки своето естествено, първично желание. Творецът е създал в мен това зло начало, за да мога, преодолявайки го, да стана свободен човек. И аз сам, по свой избор, определям искам ли това или не.

А иначе бих живял в духовния свят на животинско ниво. Бих бил „ангел“ – „духовно животно“, което инстинктивно обича всички.

От урока по статията „Поръчителство“, 23.11.2011

[61539]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→