Науката кабала дава отговор на въпроса за смисъла на живота. В крайна сметка този въпрос е много важен. Защото в търсенето на отговора му, преди всичко го разбирам в себе си: правилно ли се отнасям към живота, към всичко, което правя?

В мен има желание за наслаждение, което ме задължава да създам семейство, да родя деца, да се грижа за тях, за работата си, за бъдещето си, за родителите си, за близкото обкръжение, за града, за страната, даже е възможно и за целия свят. И всичко това, за да страдам по-малко.

В крайна сметка, по такъв начин страданията ме направляват в една или друга степен, а в най-добрия случай – полза, която мога да извлека над тях. Но какво, ако се бях издигнал над тях, ако не бих зависил от страданията и наслажденията, а бих станал обективен, като Човек с главна буква? Възможно ли е тогава да се избавя от този път? Защото няма друго, освен животинските инстинкти, които ме подбуждат да създам семейство, а социалните инстинкти –  да съблюдавам законите на съвместното съществуване. С какво бих се занимавал, ако не ме движеха страданията и наслажденията?

Днес приличам на животно, което направляват на всяка крачка, подкарват или спират с две юзди: от болка или от сладост. Аз съм като кукла, марионетка, крехък механизъм, нямащ и най-малката възможност да направи нещо самостоятелно, нито на милиметър от пътя си.

Ще успея ли да надделея над тези юзди? И ако не – макар анализирайки ситуацията, да разбера, защо и за какво се случва това? И струва ли си въобще да се стремим нагоре? Може би е по-добре да си затворим очите и да се потопим в религиозни и прочее практики? Възможно е, откъсвайки се от същността, да си върна покоя до края на живота си?

Точно тук се проявява Човекът, който не отстъпва, не се отказва от главното. Независимо от наслажденията, от страданията, срама, гордостта и прочее средства, които ги движат и управляват, все пак търси независимостта.”Ще бъде каквото ще бъде, необходимо ми е да открия същността – имено в това усещам себе си като човек. По никакъв друг начин.” На времето Авраам е искал такива хора в Древен Вавилон и е намерил няколко хиляди.

Това е и критерият за човечеството, помагащ да се определи до какво ниво стига животинската му същност и с какво ниво е готово да стане Човек.

Можем ли да ускорим човешкото развитие с помощта на разпространението и възпитанието, за да достигне по-бързо към този основополагащ въпрос? По принцип, в това се и заключава в наши дни ”социалната” работа…

От урок по статия ”Същността на религията и нейната цел”, 24.11.2011

[61645]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Занимавайки се с кабала, изпитвам различни усещания. Откъде да знам, че те са верни, че не са фантазия?

Отговор: Единственият ни духовен критерий е групата. Трябва да видя събрани нашите желания. Искам всички да са споени със силата на взаимното поръчителство – над материалния живот. Нека той тече в своя коловоз, не по своя воля се раждам, живея и умирам. Но сега става въпрос за основополагащият стремеж на човека, за по-високото стъпало, на което трябва да се обединим помежду си. Относно тази обща сила проверявам себе си.

В такъв случай, имам някакъв стандарт, критерий, позволяващ да определям какво е духовният свят. Всички други „картинки“ са въображаеми и неверни.

От друга страна, ако съм неспособен да си представя общата сила, царяща в групата, това точно ми указва, колко съм се отклонил от духовното направление. Хората си въобразяват всевъзможни духовни небивалици, в същото време, в което единствената ни опора, единствената духовна същност – това е именно съвместната сила на групата.

С това разбери колко погрешен е бил твоя подход досега. Духовното ти се е струвало нещо съвсем друго, то те е въвличало във всякакви направления, освен това. Така че, дръж точния курс и всеки път го коригирай само в страната на групата. За каквото и да четем, каквото и да изучаваме, всичко това се отнася само за нашето обединение, и за нищо повече.

Да допуснем, ненавиждаш някого – но даже това няма отношение към доброто и злото, както ги описва Тора. Защото тя говори само за сплотените другари в групата. Очисти духовната си същност от черупката, абстрахирай се от дома, семейството и работата, от целия този свят – остави в картината на своето възприятие само силите, които искаме да обединим.

Само тази обща сила търсиш на занятията и сред другарите, и всяка дума от науката кабала трябва да провеждаш през това понятие. Само тогава оптимално се движиш напред. Всяко друго напредване ще те поведе по пътя на страданията.

От урока по „Въведение в книгата Зоар“, 25.11.2011

[61738]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Четейки книгата Зоар, през цялото време се отвличам в мисли. Разбирам, че това е хубаво, доколкото от „От Сион ще излезе Тора“ („Сион“ – в превод „изход“). Но все пак, как да се удържа във вътрешна концентрация?

Отговор: Трябва старание. Да допуснем, че ме призовават в съда, за да се разбере, доколко се грижа за групата, и съгласно това трябва да ми се присъди награда или наказание.

Тогава, четейки текста, се безпокоя, как да привличам към себе си всевъзможни добри сили и как да отделя или подсладя злите сили. За това чета Зоар.

Преди всичко, съдът над мен се води само в едно направление – съединение или изключване от групата, доколкото съм свързан или откъснат от нея. Затова трябва да пробудя върху себе си въздействието на добрите сили, помагащи ми да се обединя с групата, и обратно – да отстраня силите, които ми пречат.

И освен това, трябва да видя, че всички протичащи в мен действия са предназначени само, за да ми покажат изясненията, които трябва да премина, и всевъзможните фактори, усилващи моята връзка с групата пряко или по-обратен начин. Защото  в крайна сметка и доброто, и злото са предназначени само, за да ме пробудят и укрепят връзката ми с обкръжението. Само на този принцип над мен се извършва съд.

От урока по книгата Зоар, 15.11.2011

[60771]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Известно е, как Бaал а-Сулам е уважавал материалистическата психология, защото от нея сякаш се открива вход в науката кабала. Психологията говори за силата на душата на живото същество, намираща се в този свят на животинско ниво.

А науката кабала говори за развитието на тези сили в човека, когато той започва да се развива за сметка на пробудилата се в него духовна искра и светлината, възвръщаща към източника. Тази светлина въздейства на човека сякаш отвън, но се пробужда вътре в него по молба на човека.

И тогава човек започва да се развива и да вижда, какви сили на Божествената душа, тоест форма на отдаване, се развиват в него, в какви направления, в какъв вид. В хода на развитието им, той ги развива във вид на гематрия (числови значения), имена, но вече усеща вътре в себе си, какви сили идват от дясната или от лявата страна. Това не са страни в нашия свят, а дясната и лявата линии в своя духовен корен. Всичко внезапно се свързва в човека с езика на клоните. Но всичко това – вътрешните сили на душата, вече е духовна психология – кабала.

От урока по Книгата Зоар, 16.11.2011

[60903]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Етапите на развитие на желанието често се наричат разузнавачи. Човек се намира под влияние на светлината и усеща разочарование и слабост, несъгласие със светлината и нейната програма, със собствената цел. Недоволен е от своите желания, своите природни свойства, помощта, която му оказва светлината. Изпада в състояние, когато в него се събират всички сили.

Но тези впечатления са необходими за нашето желание, точно да узнае, какво не му достига, за да се уподоби на светлината. Защото вътре в желанията, естествено, няма собствени сили и разум, няма нищо – само реакция на светлината. Желанието за наслаждение е построено като отпечатък на светлината, и всичко, което има в светлината – отсъства в желанието. Тоест то е не повече, от „нищо“!

А светлина – „има“, тя съществува. И затова в това достигане на разликата между „съществуващо“ и „нищо“ – се заключава цялото богатство, цялото придобиване на желанието за наслаждение. Не достигащото като добавка към него – се нарича „екран“ (масах), с което желанието само достига стъпалата на светлината.

А разузнавачите, разкриващи се в нас и ругаещи творението, Твореца и създаденото от тях желание за наслаждение – това са тези състояния, именно които ни помагат да вървим напред. Трябва само да се постараем да съберем сили с помощта на групата, обкръжението, и с тях да напредваме – тоест да победим разузнавачите.

От урока по статия на Рабаш, 17.11.2011

[61002]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Бъдещото творение вече съществува в потенциала вътрешно в Твореца. Както при човек, желаещ да построи дом, отначало в мечтите възниква планът на дома. А после той започва да развива тази мечта, съставя план за работа, спецификации за всички необходими материали, сметки.

Но преди всичко, трябва да знае бъдещата картина. Тоест в самия замисъл творението вече се намира в крайно състояние – там съществува бъдещото творение, в пълно сливане с Твореца. Всичко вече съществува в този замисъл.

Какво е съществувало преди него, какво е довело до този замисъл – не знаем. Затова никъде не е писано. Дадено ни е да видим само фрагмент от цялото творение. А какво е било преди него, и какво ще бъде след окончателното поправяне, когато се върнем обратно към този замисъл на творението – е неизвестно. Кабалистите не могат да ни го разкрият поради недостатък от духовни съсъди, инструментите на възприятията.

Когато извърша пълното поправяне, тогава ще мога да го разкрия – защото ми е необходим инструмент за разкриване на това, което е предшествало замисъла на творението.

В замисъла на творението се намира абсолютно всичко – всички подробности за пътя на всяка душа: дали искам да вървя или не, така или иначе – тоест включвайки моя свободен избор. Но при това, ние все едно оставаме свободни.

Целият този замисъл се скрива в РАДЛА – „непознатата глава“ на парцуфа Атик в света Ацилут. И казваме, защо ни е нужна, след като не я постигаме и не я чувстваме? Но на нас ни трябва място, където се съединяват заедно началото на действието и неговия краен замисъл. Ако оттук слиза към нас светлината и започва да действа, то няма съмнение, че ще бъдем на правилния път.

Затова се създава този „непостижим разум“, РАДЛА – не е важно, че ти не го постигаш, но оттук ще се управляваш, тоест, безусловно, от правилното място вървиш в правилно място.

И е разбираемо, че тази глава трябва да бъде отделена от всичко останало. Всички останали глави могат да бъдат повредени, разрязани, за да си играят с теб, да те лъжат и объркват, заставяйки те по-малко да поумнееш. Но тази глава – е над всичко това, и там се намира центърът на нашето управление.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 17.11.2011

[61121]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Арава. Урок 1

Тук се събраха множество искри, във всеки от нас гори голяма искра – да се постараем да ги съединим заедно! А светлината чака, за да ни съедини в една душа (едно кли).

В този миг, когато достигаме първото съединение между нас, много леко и слабо – наистина първоначалното по стълбата на духовните стъпала оттам и до света на Безкрайността, вече разкриваме в него светлината, присъствието на Твореца между нас.

Да се надяваме, че това ще се случи! Всичко зависи от нашите усилия. Нашата задача е – да се издигнем над телата си, над всички лични мисли и желания и да живеем заедно – над тях, само в едно желание и една мисъл. И всеки миг все по-силно да се стараем, колкото може по-малко да чувстваме тялото си – а да усещаме само тази висша реалност, където всички сме съединени заедно.

Духовният свят – това е съединение, единство. И макар тук да са се събрали толкова много съвършено различни хора, именно благодарение на това е възможно по-бързо и успешно съединение.

Много се радваме, че пристигнаха наши приятели дори зад граница – само за един ден. Погледнете, за колко особено и важно считат това събитие. Трябва да направим това усилие, има още милиони хора по света, които са свързани с нас и ни гледат.

Ние сме централната група, и от нас светлината вече се разлива по всички и идва наоколо. Почувствайте важността на тази задача и това огромно напрежение. Няма никакви външни пречки, няма външен свят – само ние, обединени в едно сърце и една мисъл, и в това съединение между нас да разкрием висшата сила.

От 1-ия урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[61177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

За да развиваме  духовното си усещане се обединяваме и сплотяваме. Трябва да достигнем такова единство, което се нарича „взаимно поръчителство“. Всъщност , това е и съсъд за усещане на извънтелесен, духовен, вечен и съвършен живот.

Затова трябва да правим каквото ни препоръчват кабалистите – хора, вече преминали пътя. Те са наши учители, и затова се наричат на иврит „рабаним“ – мн. число от „рав“, т.е. „голям“ човек, пред който скланям глава, както пред опитен наставник, към когото се прислушвам.

Той е извършил преход от усещането си в този свят към усещане на висшия свят, повече от това, там е преминал множество състояния и степени, и затова може да ми помага със съвети по целия път, докато не завърша своето развитие в истинския свят. Благодарение на кабалистите откривам неговата врата, встъпвам в нея и се движа напред.

Кабалистите ни препоръчват да се обединим – и в това обединение, вкарвайки големи усилия, въпреки своя егоизъм и естествено пренебрежение, в спойката, в сплотяването между нас да търсим именно тези усещания, които презираме. Отблъсквам ближния, ненавиждам го, неспособен съм и да помисля, че с него можем да бъдем по настояще близки. Защото  кабалистите ни говорят, че трябва да бъдем като един човек с едно сърце, обединени в разум и чувства до такава степен, че между нас не бива да остава никаква преграда нито в мислите, нито в желанията.

Всичко това е до болка противоположно на природата ни. Предлагат ни такива условия, които сме готови да променяме на каквото ни е изгодно. Това ни е отвратително и всеки миг го отхвърляме, във всички направления – само да не се обединяваме. Ето да се прикрием под някакви половинчати съвети и действия, да залъжем себе си и другите, че всичко е нормално… Но не.

Да помогнат тук могат изисквания, наложени от физическо обединение: действаме всички заедно, и никой не може да избяга от своите задължения. Именно затова се намираме в този свят на нещата, не обусловени от мисли. В духовното мисълта е и действие, а в материалното те са разделени: мога да мисля за едно, да желая нещо друго, и да правя нещо трето.

Това е забележително свойство на нашия свят: тук можем да започнем пътя си в духовното, още не мислейки за него истински и не желаейки го искрено. Имаме силата да възпроизведем действие, към което ни пробужда гордостта, страстта, честолюбието, завистта, срама – всичко това, което е свойствено на егоизма ни.

И затова, намирайки се в група, в крайна сметка, трябва да изпълнявам това, към което тя задължава всеки свой член. А по-нататък, благодарение на това, от безизходност, напредвам. Трябва само да се потопя в групата, да приема задълженията, да подпиша с приятелите „съюзен договор“, при всякакви обстоятелства те да задължават мен, а аз тях, те да се нуждаят от мен, и аз – от тях. Така напредваме, използвайки егоизма си.

И така, в нашия свят имаме възможност да започнем духовния път от нулата, от чисто себелюбие. Задействаме негативните му свойства, свързвайки се помежду си със съюза на взаимопомощ, и използваме всичко лошо само за съблюдаване на този съюз. При такова подреждане, ти задължаваш приятеля, а той – теб, и вие двамата се движите напред, поради отсъствие на друг изход.

Именно това видяхме, когато пристигнахме на конгрес в пустинята Арава. Оказвайки се заедно извън външни усещания, открихме, че групата може да задължи всеки да се издигне и приближи към извънтелесно усещане, когато „зад кожата на своето тяло“ човек започва да различава неведомите преди детайли, друго битие. Оказва се, че действително е възможно извън нас. Така и напредваме.

Днес можем да се обединим помежду си в този свят посредством правилни егоистични действия. Обаче сега всеки от нас е длъжен да „излезе от кожата си“ – да се издигне над собствения си егоизъм, над цялото си същество, и да се обедини с приятелите в едно цяло. Иначе казано, всеки трябва да се издигне над себе си и да премине от материална в духовната група.

Тогава се формира общия съсъд, общата душа, святата Шхина, където ще разкрием Твореца на първото духовно стъпало. Направили сме голяма стъпка към това и сме добили общо усещане – а сега трябва да укрепнем.

Строейки съсъд на поръчителство: се задължаваме да не забравяме един за друг и всички заедно да се грижим за духовния си живот. Това е и целта на днешното ни съществуване в материалния свят, цел на всички хора и на цялата ни реалност. Само благодарение на взаимната грижа ще можем да се издигнем на стъпалото на духовно единство.

От урока по статията „Поръчителство“, 20.11.2011

[61241]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Нeобходимостта от всеобща взаимна връзка вече отчасти разбират политици, още повече – финансисти, икономисти, защото те са свързани с тази система. Те изведнъж откриват, че техните пари не са техни, защото се въртят в една и съща обща система и те не могат да се измъкнат с тях никъде. Те виждат, че егоистичните връзки вече не работят – стартира една различна система.

На моята банкова сметка има пари. Аз искам да си ги взема, а ми казват: „Момент господине, това не са ваши пари, те се намират в обща система. Ние сме ги вложили в промишлеността, във възпитанието, в образованието – там са в обръщение.“ Но аз искам да си ги получа обратно, аз съм ги донесъл тук. „Донесохте ги – да, но да получите – не трябва“. Това разкриват сега финансистите. Те просто са ужасени от това, в какъв свят са се оказали.

Те са готови вече да ни слушат, въз основа на тези проблеми и страдания, които преживяват поради загубата на своите милиарди. От ръцете им се изплъзва властта на парите, политическата власт, защото светът е кръгъл. А този свят те не познават, не умеят да работят в него. Защото винаги са работили с „юзди“.

Ако всички усещаха това, би ни било много по-лесно.

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 30.10.2011

[61762]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баaл а-Сулам, „Поръчителство“ (съкратен вариант): Въодушевлението от отдаването на Твореца е съвършено същото, както към отдаване на приятел, ако е безвъзмездно.

Тук любовта към Твореца и любовта към приятел се съединяват в едно цяло, и човек способства разпространението на любов към ближния сред всички жители на света. Ако не може да преодолее себелюбието, то склонява себе си и целия свят към зло.

Не знаем, какво означава отдаване. Известно ни е само, че то ни е противоположно, на природата ни, на желанието ни, на  наклонностите ни, на всички наши свойства.

Как да вървим против природата? Как да се възпротивим на исконната си сила? Рибите плуват на повърхността на реката към това място, където ще хвърлят хайвер. Трудно им е, но природата ги задължава – и това е намек за нас: ако човек иска, от него да излезе нещо полезно, трябва да върви срещу течението.

Откъде сили за това? Дори и да ги има, как да се изискат? Защото не са ми нужни, искам покой, а не тежка работа по преодоляване на собствената си природа. Нима съм способен да сломя себе си, да си причиня вреда? Напротив, потопен съм в егоистично желание. Ако си причиня вреда, е само за да се компенсира тази уловка с лихва. Моят егоизъм расте, и в хода на нещата ми става изгодно да минавам дори през неприятни състояния.

Тук става въпрос за реално отдаване. Как всъщност да напредна в негова страна, ако природата ме мами с такава възможност? Моята „кола“ просто не върви без бензин – т.е. без разчета на егоистичната печалба.

Действително, казват кабалистите, не можем сами да достигнем към отдаване, не можем само да помолим силата на отдаване, достъпна ни е само егоистичната молба към отдаване с някакво отделяне от себе си. Такова намерение на максимално възможен разрив със себе си се нарича „ло лишма“.

Как да се достигне? За това трябва да бъда в група – друг път няма. Групата се намира извън мен, и аз искам да й действам за благото й. За какво? Говорят ми, че с това печеля за себе си висшия свят. “ Аха! Вечният и съвършен свят? Това си струва“.

И ето, влагам усилия в отдаване, разчитайки на добра печалба. Всеки иска да печели, това е естествено, законно. Едновременно не действам сам, а заедно с приятелите, които също искат да печелят за себе си висшия свят. Нека бъдем – „здрави егоисти“, готови да дадат един на друг само, за да получат нещо свише в замяна, обаче се уча заедно с приятелите, склонявам пред тях глава, слушам, колко е важно отдаването.

Отначало всичко превеждам през термина лична изгода: „Разбира се, отдаването е важно, защото, благодарение на него ще получа висшия свят“. Тоест вместо „отдаване“ чувам: „получаване“ – но въпреки всичко слушам, и постепенно това послание започва да се преобразува в мен, превръщайки се в нещо, за което всъщност не съм молил. Така от ло-лишма постепенно преминавам към алтруистично намерение лишма.

„Възможно ли е“? защото наистина не съм го искал…“ Вярно е, но сега виждам, каква полза носи. В мен започват да се сменят ценности, и изведнъж свойството отдаване само по себе си става за мен съкровище. „Струва си да приключа с получаването, от него само беди. По-добре да бъда отдаващ. Нека другите да се втурват, ако искат, докато аз се лутам между небето и земята…“ Това е още ло-лишма, но продължавам пътя, искам да се избавя от беди и проблеми, търся истинския смисъл на живота – и малко светлина, криеща се в кабалистичната методика, възвръщаща ме към Източника.

Всичките ми действия и намерения са егоистични, вътрешно презирам целия свят и „плюя“ на всички. Само да уловя Твореца за нозете… И още повече, от това се добирам до светлината, възвръщаща към Източника.

Все ми е едно, с какви качества изначално съм надарен, – тях ги е създал Твореца. За мен е все едно, какви мисли и желания възникват в мен, – всички са от Него. За мен е важно в степента на възможностите да полагам усилия в обединение и учение. С това предизвиквам светлината, а тя ме преобразява, буквално провежда хирургическа операция на сърцето, и на душата.

И ето вече отдаването като такова става за мен ценност. Все по-малко мисля за получаване – привличаме отдаването в чист вид. В мен зрее нова концепция: няма нищо по-добро, да живееш в отдаване, забравяйки за себе си.

На първо време разчитам на избавяне от всички беди, на благодат от висшия свят – а след това и тази стръв ще изчезне. Трябва само да се даде на светлината да извърши делото си – и тогава сам не ще повярвам, че съм бил толкова закален егоист. Светлината провежда тази дълга операция и постепенно вживява в мен свойството отдаване, докато то не се възцари.

От урока по статия „Поръчителство“, 21.11.2011

[61342]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→