Книгата „Зоар“. Глава ”Пкудей”, п.839: Както има степени и чертози от страна на светостта, така ги има и от страна на скверността. И всички те съществуват, управлявайки света от страна на скверността.

Затова съществуват седем чертога, съответстващи на седемте названия на ада, тоест наричат се със същите тези имена, с които и седемте отдела на ада. И всички те са призвани да съдят и да оскверняват тези грешници на света, които са се обединили с тях, пътищата на които не били пазени от тях, когато са били в този свят.

Адът е желанието ми за наслаждение и е възможно малко и слабо, което днес не ми изглежда вече така страшно, насочено против обединението с другите или не е прекалено поддържащо го, когато мисля лично за себе си – как да преуспея, какво се случва с мен и т.н.

Съгласно стъпалото, на което съм, днес това желание ми се струва напълно порядъчно и може да се нарича рай, защото с негова помощ печеля, постигам и се чувствам добре. Но с нарастването на разбирането ми във висшата система, преминавам към такова състояние, че гледам на това желание като на ад, защото в него мисля само за себе си, ”изгарям”, отделям се, противоположен на светлината, на Твореца.

Всичко зависи от това, как човек оценява желанията си. В това е разликата между ада и рая.

От урок по книгата „Зоар“, 14.11.2011

[60660]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Известно е от науката кабала, че единственото средство, способно нещо да измени, – това е светлината, възвръщаща към източника. Тя поддържа нашия живот, оживява всичко, извършва всички изменения. Съгласно нейните свойства, в самата природа на светлината е заложено желание и целия път на творението от началото до края: как да се промени материала, желанието да се насладиш, за да се приведе към подобие със самата светлина.

Ние, представлявайки този материал в ръцете на Създателя, светлината, можем да пробудим върху себе си неговото въздействие с голяма сила – и тогава да ускорим развитието си. Тъй като ние сами ускоряваме развитието си, желаейки го и разкривайки повече нашето желание – и тогава светлината повече му въздейства, извършва в него по-съществено действие, – то усещаме развитието ни добро, желателно. Защото добавяме към еволюционния процес, протичащ в „своето време“ („бейто“) – още и нашата част, добавка, наречена „ускорение на времето“ („ахишена“), доколкото се стремим към това място, към тази форма, към която светлината желае да ни приведе.

Откъде знаем, че това е така? – За сметка на това, че се стараем да се видим обединени заедно, като един човек с едно сърце, за да се слеят желанията ни в едно. И тогава, доколкото се стараем да подбудим сърцата ни да се съединят, да извършат различни действия, за да се съединят в едно сърце, без всякаква разлика между тях, наистина в единно цяло, – дотолкова пробуждаме светлината, за да подейства на това съединение, на старанията ни да се обединим, – с по-голяма сила, отколкото работи над желанието по своята обичайна, еволюционна програма, наречена „бейто“. Така ускоряваме времето.

За да пробуди въздействие светлината на желанието, трябва сами да си представим, че се стараем да се съединим в сърцата и че приемаме формата на светлината – свойството на взаимно отдаване, до такава степен, че всеки от нас изгубва усещане за своето лично съществуване, и всички приемаме общност, включваща в себе си всички, – групата, душата, която се формира от частни сърца. Тогава светлината ни въздейства и реализира, завършва действието.

От урока по Книгата Зоар, 14.11.2011

[60664]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Конгрес “Арвут“. Урок №1

Нашата основна работа се състои в това, да се издигнем над своите мисли и желания, да съумеем да се откъснем от тях и да се изкачим на тази висота, където ние се намираме всички заедно – там, където се намира душата. В светът има само една душа.

Затова е написано, че преди получаването на Тора синовете на Израел трябвало да пазят три дни въздържание – всеки се опитвал да се издигне над всички свои земни грижи, мисли, желания, разчети, за да посвети себе си само на висшата цел.

Това никак не е лесно и изисква упорита, педантична работа, все едно да събираме малки зрънца, докато не ги съберем всичките, едно след друго, и не свършат всички наши егоистични разчети. Когато в човек престанат да се пробуждат безполезни желания и мисли, увличащи го на различни страни,  тогава той повече или по-малко ще бъде готов да се включи в мислите и желанията на обкръжението.

Този аскетизъм и въздържание, огромно усилие, което той прави, за да се подготви – е трудно нещо. Човек трябва да разбие своето его, да излезе от себе си, с истински физически усилия да се откъсне от своя ъгъл и физически да се включи в другите. А след това да се постарае да наведе глава и да приеме от тях техния дух, който ще му повлияе. Не трябва да позволява на своите мисли никаква свобода, която може да го изхвърли обратно зад пределите на това общество, на групата.

Човек е длъжен да се преклони и чрез сила, в материалната форма и вътрешно – духовно, мислено, в желанията, да се съсредоточи и концентрира така, че всичко да се намира под властта на обкръжението. Трябва да изгуби себе си! Нека на човек повлияе онова, което съществува в обкръжението, за да не остане в него нито разумът му, нито сърцето му, а тях да ги управлява това, което съществува в обществото.

Това е първият етап от подготовката към включването един в друг. Ако ни се отдаде да направим това, то можем вече да говорим за влиянието на висшата сила, силата на групата.

Групата – не е това физическо образование, което ние си представяме, не е група от физически тела. На нас ще ни подейства вътрешната сила на групата и светлината в нея, възвръщаща към източника, който дава на всекиго святост, възвисяване над самия себе си. И тогава на този подем той ще успее да започне да чувства общата сила, запълваща мирозданието, и ще разбере, за какво е ставало въпрос. Затова, главното на нашия конгрес, вече пред него, дори и за три дни (и вече от днешния ден да започнем да приучаваме себе си) да бъдем над всички странични мисли и разчети, и да се ограничим само с необходимото, това без което не можем. И във всичко да постъпваме с вяра над знанието.

Особено последните три дни преди конгреса, ние трябва да започнем истинска атака, дни на въздържание – и физическо, и в мислите и желанията, за да се намираме само в единия стремеж и да чувстваме колкото може по-малко пречки.

от 1-я урок на конгреса „Арвут“, 11.11.2011

[60638]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес „Арвут“. Урок №3

Въпрос: По време на уроците заедно привличаме светлината. По време на разпространение работим в рамките на взаимоотношенията „началник – подчинен“. Как да скланям глава пред другарите през целия ден?

Отговор: Скланям глава не пред външния облик на другарите си, не пред неговото име, качества, характер. Скланям глава пред понятието група, което съдържа в себе си цялата реалност: световете, съсъдите, светлините… Искам да бъда там, включен и самоотречен, без да усещам битието си.

Това вече е не просто другар в неговата материална обвивка – аз търся само духовната форма, искам да се издигна над своите желания и мисли. Ако сега се отричам от себе си, то моето тяло, началото ми, всичко, което е в мен, е устремено към изпълняване желанията на общото сърце и мислите на общата глава. Ето какво означава самоотричане.

Например, сега, преди Конгреса, аз съм готов да направя всичко, за да бъде той успешен. Отказвам се от всякаква критика, не правя никакви сметки, където и да ме повикат, колкото и време и усилия да са нужни. Веднага щом видя, чуя, чувствам, че мога с нещо да помогна, незабавно го правя. Ако се колебая макар и за миг, това вече не е порядък, това означава, че не съм склонил глава пред другарите си.

От 3-я урок на конгреса „Арвут“, 11.11.2011

[60767]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство“ (съкратен вариант): Раби Елиазар казва, че целият свят влиза в рамките на поръчителството, но отначало само Израел – тези, които имат стремеж към това – започва поправянето на света, по време когато останалите вследствие на големия си егоизъм не са съгласни да излязат от себелюбието си.

Първи поправянето са готови да започнат тези, които, освен егоизма и обикновените беди на този свят също така имат особен порив, искра, теглеща ги напред. Те хващат посока направо към Твореца /яшар-Ел/ и затова се наричат „Исраел”.

99% от човечеството се пробуждат към развитие само под натиска на страданията. Този кръг се нарича „народите от света”. Също така има и вътрешен кръг, притежаващ, освен страданията, влечение към напредък. Тези хора се наричат „Исраел”. Разбира се, тези, които са притискани отзад и теглени напред, по-бързо достигат до реализацията на поръчителството. Но в крайна сметка целия свят трябва да влезе в неговите рамки.

В „народите на света” има и части, които ще се обединяват с „Исраел”, внезапно откривайки духовните призиви – точките в сърцата си. Другите няма да тръгнат навътре.

И затова, така или иначе, основната група трябва да се поправя, ставайки дом за всички тези, които се присъединяват към нея и които я поддържат отвън.

Изводът е прост: именно ние трябва да осъществим поправянето. Всичко е възложено на нас – да поправим себе си и света. И няма какво повече да се добави.

От урока по статията „Поръчителство“, 14.11.2011

[60687]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Конгрес ”Арвут”. Урок № 3

Въпрос: Ние разкриваме Твореца, силата за отдаване едва тогава, когато Му се уподобим по свойства. Тогава какво означава принципа: ”Не се отчайвай в милосърдието”?

Отговор: Хиляди пъти съм се обръщал с молби , подобно на цар Давид, който символизира общата Малхут, общия съд, още по-дълбок, отколкото е разкрито това в Псалмите.

Прочети ги: всичките те – това са неговите призиви и молби, възхвали и плач. Ето това означава: ”Не се отчайвай в милосърдието”. Опитай се да излееш и да реализираш своя плач и тогава ще достигнеш всъщност до благославянето.

Въпрос: Получава се, че Творецът чака, докато ние не закрещим с цяло гърло?

Отговор: Така е и казано, че Творецът чака молитвите и разбитото сърце, че Той обича съкрушените сърца и на Него му е много приятно, когато ти плачеш. Тъй като този плач е признак на слабостта на егоизма и разочарование от него.

Ние ще получим удари от егоизма, а не от Твореца – но трябва време, за да се разбере това. И действително, ако те бие твоето зло начало – какво искаш от Твореца?

И затова трябва точно да определим мястото на своята работа – групата. Едва тогава ще достигнем до истинската молитва – разбира се, това ще стане след няколко разочарования.

От 3-я урок от конгреса ”Арвут”, 11.11.2011

[60648]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос от блогa: Ако попитате човек какво е душа, повечето ще отговорят, че това е нещо като облак или някаква енергия, характерна за този човек (неговата реакция на ставащото наоколо). По време на занятията аз разбрах, че душата е свойство на характера, което не ни е известно, и че я откриваме само когато се обединим един с друг.

Но жената не може да се обединява. Това означава ли, че тя няма душа? Жената не привлича светлина, затова може да не изучава ”Учението за Десетте Сфироти” или Зоар. Някога сме имали жени – пророчици. Каква е разликата между тях и гледачките?

Отговор: Със своето участие, жената получава всичко чрез мъжа, дори без да изучава кабала, независимо, че днес това не е забранено за никого.

Въпрос от английския блог: Когато се чувствам леко и добре, какво трябва да направя за да разкрия бързо недостатъка в себе си? Тази сутрин се събудих с чувство на необходимост от връзка с другите по време на урока, но занятията започват късно през нощта. Аз имах усещането,че си губя времето напразно. Какво да правя в такива случаи?

Отговор: Да четете Шамати, Псалмите или каквото и да е от нашите източници.

[60557]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство“  (съкратен вариант): Съгласявайки се, всички в народа станали поръчители…

Какво означава това всенародно съгласие? Може би,  просто всеки да е закрещял като дете: „Искам“! Или трябва да разберем, към какво тръгваме и колко далеч ще отидем?

Затова ни е даден този свят, показващ ни всички разбираеми примери за грижа към ближния. Виждам, колко ми е отвратително това, и въпреки това, по необходимост, се обединявам с другите, нямайки друг изход в момент на опасност или голяма нужда от тях.

Съгласявайки се, всички в народа станали поръчители, за да не изпитва  лишения нито един гражданин.

А по нататък, самото поръчителство ни дава сили. По този принцип, в края на поправянето увеличаваме изобилието по света “ 620 пъти“  в сравнение с това, което е било в началото на творението. Казано иначе, вместо много тънка линия напълнена само с малко светлина хохма, ние получаваме цял кръг, в който светлината хохма струи, облечена в светлината хасадим, и  ги напълва безкрайно – в дълбочина и в ширина на взаимно обединение. При това всеки добавя своята част към другите и сам включва всички в себе си .

Откъде се взема тази чудесна добавка? Тя произтича от това, че задействаме силата на поръчителството, силата на взаимно включване. Благодарение на разбиването, съсъдите са били подготвени, за да се включат един в друг, а сега трябва въпреки своя егоизъм на дело да се предизвика това включване, това поръчителство. Противодействието на егоизма ни и водещото към единство преодоляване посредством светлината, възвръщаща към Източника, създава в съсъда вътрешно напрежение, съпротивление, както в резистор. Силата на егоизма в нас постоянно се противи на обединението, но стоим над нея и силно се свързваме във всички връзки.

Като равносметка негативните и позитивни сили, разделящи и съединяващи ни, влизат в един канал. Така достигаме „620 – пъти“ повишение на мощността.

Днес едва-едва снабдяваме с продоволствие голяма част от човечеството. Примерно една трета от него е ограничена в храната, а друга трета гладува. Така, няма никакви съмнения, че, реализирайки поръчителство, получаваме такова изобилие , каквото са открили някога първите пратеници в Израел, открили „земя, в която тече мляко и мед“. Внезапно се изяснява, че няма никаква нужда от материални инвестиции – тъй като напъсването се осигурява от светлината. Витамини, минерали, калории и други – това са одеяния на светлината, изчезващи в степента, в която ги пречистваме.

Така че, всичко зависи от това, доколко се обединяваме и преодоляваме себе си. Действайки правилно, внезапно откриваме „благословия“ – енергия, от единствената искра на която е била създадена цялата Вселена. Някога хората са горели дърва и въглища, а след това са открили нефта. Стремим се да извлечем максимално КПД от енерго-ресурсите. Тук имаме на разположение светлина без материално одеяние, несравнимо по-мощна енергия, на която се държи цялата материя. Вместо разкази за вечния двигател, откриваме действително вечния енергиен източник.

От урока по статията „Поръчителство“, 13.11.2011

[60548]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: (К. Лагард, глава на МВФ): Европейската криза създаде неопределени перспективи на икономическо развитие. Световната икономика рискува да се потопи в „изгубеното десетилетие“. Ако не действаме заедно, то икономиката по целия свят рискува да тръгне надолу по спиралата на неопределеност, финансова нестабилност и потенциален крах на световното търсене.

Реплика: Падението на егоистичната икономика все едно ще се случи и ще продължава, докато не организираме интегрално, световно, икономическо съобщество, построено на основата на глобално взаимно поръчителство, като съоръжения в единен механизъм, с цел привеждане на нашата цивилизация в равновесие с Природата – към разумно потребление, когато всеки получава само необходимото за нормално съществуване, всичко излишно се разпределя за нуждаещите се, заети сме само с необходимия труд, никъде и при никой не се натрупват остатъци, цялото си свободно време гражданите отделят за задължително участие в построяване на правилно обкръжение, което, със своето влияние, ще позволи да се създаде от нас, егоистите, интегрално алтруистично общество, подобно на Природата.

Докато съзнателно не достигнем такова състояние, Природата ще предизвиква в нас страдания (кризи, войни) – разкриване на нашето неравновесие с Природата. Никакво възстановяване на системата на обществото ни в бъдеще няма да се случи – вървим по наклонение надолу, докато не разберем необходимостта от лично и обществено поправяне.

[60491]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение ( Global Business Network, обслужващ конгрес в США): Прогноза, какво очаква човечеството през 30-те години на 21 век. Прогноза на GBN през 1961 година за 30 години напред, се е потвърдила на 90%. Някои прогнози:

Всеобща компютъризация. Миниатюрни компютри ще разбират нашата реч и почерк, ще се превърнат в личен секретар, изпълняващ множество функции.

Компютри ще управляват автомобилите. Роботизация – почистването, гладенето, готвенето ще се изпълняват от роботи, които хората ще възприемат като домашни животни.

Използва се само ядрена, слънчева и вятърна енергия. Полети със скорост 2500км/ч. Пътувания на магнитна възглавница. На луната добиване на полезни изкопаеми.

С помощта на генното инженерство са въведени растения и животни. Домат с тегло няколко килограма или кокошка с размери на куче. По съгласуване с родителите, на бъдещото дете се подбира пола, теглото, цвета на косата, очите и т.н.

Температурата на Земята ще се повиши на 2-2,5 градуса. На юг от Канада ще бъдат субтропици, а на юг от САЩ ще се превърне в пустиня. Около 15% от територията на страните в Югоизточна Азия, Япония и Великобритания ще се затопли.

Ще се прекрати помощта за слаборазвитите страни, техните територии ще ги обявят за резерви под външно управление.

В промишлеността е заета 10% работна сила. 60% – в сферата на информатиката и обслужването. 30% – безработни. За не вписаните в рамките на обществото ( просяци, алкохолици, наркомани, психично болни) са създадени специални резервации.

Ръстът на престъпност ще застави правителството да ожесточи съдебното законодателство и да въведе доживотен затвор и смъртно наказание, дори за по-леките престъпления. Самоубийството ще се счита за социално приемливо, а дългия живот ще се възприема като егоизъм.

Съотношението мъже и жени ще съставя 40:60, което ще доведе до промяна на ролята на половете. Обект на сексуално преследване ще стане мъжът. Средният ръст при мъжете ще бъде 185-190 см, при жените -175-180 см. На възраст при 50-години 60% от мъжете ще бъдат плешиви, а при жените – 20%. Едновременно, изкуственото пресаждане на коса ще стане обикновено нещо.

Поради пренаселване на планетата ще бъде въведено ограничение – не повече от две деца на семейство. Ще бъдат намерени средства за такива неизличими болести като рак, СПИН, диабет и др. Но, за съжаление, ще се появят други, не по-малко страшни. Почти 80% от хората преди полов акт ще приемат стимулиращи средства… Вратовръзката като детайл на дрехата окончателно ще изчезне.

Съветваме да съхраните тази бележка и след 30 години да се сравни с действителността.

Реплика: Всичко ще се определя от степента на вътрешна взаимна връзка между хората, – изхождайки от всеобщата зависимост, обществото ще измени своята форма, приоритети на развитие, закони на поведение и пр.. Само природното ни развитие към единен, цял, обществен организъм ( интегрално общество) ще определи бъдещето ни и никаква мярка на научно -индустриално развитие.

[59928]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→