Баал а-Сулам, „Един закон“: Светът няма защо да се надява, че ще дойде време и ще се появи решение, благодарение на което хората ще пристъпят към поправяне алтруистически. И в миналото, и сега, и в бъдеще всеки поправящ се трябва да започне работа егоистически, и оттук да премине към отдаване.

Започваме отдалеч, с егоистчното желание да получим за себе си това, което ни се струва стойностно: пари, почести, власт, знания, отличия, здраве, бъдещия свят, предвидливост, постигане на тайните. Всеки го влече към науката Кабала от нещо свое, близко до неговото сърце. С това той и започва пътя.

Но постепенно, благодарение на комплексното въздействие на групата, учението и разпространението, човек предизвиква върху себе си светлината, възвръщаща към Източника. Светлината е единствената действаща сила, но я активизираме с помощта на различни, сякаш странни средства и действия, които сякаш по никакъв начин не са свързани с нея.

Нека просто да се шегувам с приятелите или с усилие да седя на урока без правилното намерение, нека моето разпространение да е поради егоизма, който иска да наложи на всички собствени ми ценности, – няма значение. Ако самите действия са близки до светлината, ако те са насочени към отдаване, към учение, и обединение – те предизвикват светлината, възвръщаща към Източника. За това е казано: „Заповедите не изискват намерение“.

Така, има действие, и има и намерение. Моите действия са – учението, разпространението, събрания на приятели, работа в група. А над намеренията аз не съм властен. Мога да се представя като ангел или, обратно, изчадие на ада – не е важно. Ако в степента на силите си изпълнявам необходимите действия, то предизвиквам светлината, възвръщаща към Източника, която постепенно ме превежда от егоистично намерение към алтруистично – от ло-лишма в лишма.

Цялата разлика е в намерението. Действията остават същите: аз все още уча, участвам в събрания на приятелите и разпространение, но моето намерение се поправя все повече, принуждавайки ме наистина да се обединя с ближния, с Твореца, и да извърша отдаване.

Така върви процесът, и трябва само да го продължаваме, да не го задържаме. Никой няма да избяга от това. Трябва само да се търсят най-ефективните действия за ускоряване на пътя и да се напипват все по-близки към отдаването намерения, които мога да присъединя към работата.

Всички минават едни и същи етапи, и на никой не е по силите да прескочи някоя степен. Само можем да форсираме темпа на придвижване – и в това е цялата наша работа. Казано е, че Исраел ускорява времето. Тук Творецът не може да прави отстъпки – нали всички етапи по пътя са необходими за придобиване на разум и чувства, за формиране на съсъди, които ще ни позволят да Го разберем и да Го познаем, да преминем към подобие и да се слеем с Него.

От урок по статията „Една заповед“, 21.10.2011

[58290]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Икономическата система на сегашния свят е най-нагледната демонстрация на връзката ни един с друг. Тъй, като ние основно сме свързани чрез икономиката, промишлеността и търговията. И виждаме, че в света има няколко хиляди корпорации, свързани помежду си и по такъв начин, покриващи цялата земя, без да ни дават възможност да се помръднем.

Но и те също не могат да се помръднат! И те с голямо учудване откриват това сега, без да знаят какво да правят. Те нямат никаква свобода на движение един спрямо друг.

Така ни се разкрива общата глобална система на поръчителството. Само, че тя не е желана от нас, ние от своя страна не се стремим към нея – но природата, Творецът ни показва това поръчителство, връзката ни един с друг. С какво ще ми помогне разумът в такива условия?

Разумът трябва да ми помогне само в едно: да изоставя своя животински ум, тъй като той е личен, индивидуален. Той ми помага да съществувам в този егоистически свят, посочвайки ми как повече да спечеля и какво да направя в своя полза, смятайки че другите са създадени, за да ми прислужват.

Но сега, когато се разкрива системата, с която съм свързан много здраво и съм напълно зависим, моя предишен разум престава да работи. Трябва да се приспособя към тази нова система! Сякаш пристигам на някое непознато за мен място, и се опитвам да се огледам, да изуча обичаите, за да се приспособя. А когато вече добре съм го опознал, то мога да започна да действам и да подобря своето състояние.

Но как да се запознаем с тази глобална система, в която се озовахме, щом не можем да се ориентираме в нея със своя земен разум? А също и всичките тези огромни корпорации, които сякаш управляват света –а всъщност те нищо не управляват. И това сега ни се разкрива – не действа нито разума на отделния човек, нито корпоративния разум.

Така се получава, че практически трябва да изхвърля своя животински ум и да придобия нов разум – интегрално мислене. То вече ще бъде съзидаващия разум, разум на общата система, т.е. разум на Твореца.

Няма да ни бъде никак лесно да го придобием. Затова ще трябва да разбием самите себе си, да направим от нас едно свързано цяло, да се постараем да се усетим като един човек, като една система. И когато опознаем тази единна свързана система, с това ще сгънем своите собствени егоистически желания и ще се съединим помежду си. Ще изграждаме постепенно нашия общ съсъд, присъединявайки обратно частите на пръснатото лего.

А във връзката между нас ще се разкрие висшият разум, програмата, нейната същност и тогава ще разберем, какво се случва! Само в този случай положението ни ще се поправи.

От урока по статията”Създаващият разум”, 21.10.2011

[58353]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: В подкрепа на акцията ”Окупирай Уол стрийт”, милионерите излязоха на улиците на Ню Йорк. Сега към лозунга на стотиците хиляди демонстранти ”Ние сме 99%” се присъедини и надпис на плаката на американския елит: ”Аз съм от 1%, вземете от мен по-високи данъци”. Участниците в движението на специален сайт в интернет приканват правителството към реформи, които ще помогнат да се съкрати разрива в американското общество. Според тяхното мнение, първата крачка към равенството е повишаването на данъците на най-богатите, т.е. на самите представители на управляващите кръгове.

Реплика: Ето на, ние се приближаваме към разбиране на решението по въпроса за прехода към общество на разумното потребление. Необходимо е да се привлекат техните средства за организирането на общото световно интегрално образование за всички, особено за безработните, вместо отработените часове, да се смята обучението като такова, защото друга работа в бъдеще няма да има!

[58459]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Положението ни ще се поправи не от това, че ще построим сами нещо ново. Ние само ще приведем себе си в съответствие с разкриващата ни се, вече свъществуваща система на взаимно поръчителство.

Нашето поправяне, единственото ни действие – е да се съединим. И когато се съединяваме, разкриваме, че се включваме в единна висша система и всичко се подрежда.

Ако до сега икономистите трябваше да строят най-сложните системи от връзки и да сключват договори – то повече това няма да се налага. В тази нова система има вече всичко ! Трябва само да построим под нея нашите човешките взаимни връзки – това е всичко. Нищо повече не е нужно – всички борсови брокери могат да отидат да си починат.

Изведнъж ще открием, че е пропаднала необходимостта от всички професии, освен тези, които обезпечават най-необходимото за живота. В тази нова система на взаимна връзка няма да съществуват никакви други професии, тъй като тя ще се разкрие вече съединена, съвършена, съгласувана, вече построена.

Това не са тези системи, които трябва постоянно да строим за сметка на егоизма си – да правим революционни преобразувания, да установяваме нови връзки. Нищо такова няма да е нужно. За сметка на това, че поправяме отношенията помежду си, свойствата си, ние ще се включваме във вече съществуващата идеална система.

Тя съществува и днес. Просто не знаем как да се включим в нея, затова се случва и такава криза.

И така човечеството ще открие, че всъщност нищо не трябва да се прави! Целият този минал, животински разум трябва да се изхвърли – с него нищо повече не можем да направим. А всичко, което ни е нужно, е да поправим себе си във взаимното поръчителство, с което да влезем във висшата система, която ще се разкрива все по-ясно. Вече готова и съвършена. И ние ще се включим в нея и така ще продължим да съществуваме.

Докато не ни се разкрие, че тази система е вътрешният разум на творението, природата или Твореца, което е едно и също. Ние ще разкрием вечния и съвършен живот вътре в тази система, навлизайки по-дълбоко в нея. Животинските ни тела ще умират и изчезват, но ние въобще няма да го чувстваме и ще съществуваме в тази система слети с разума на Създателя.

Тази система от връзки, която днес откриваме помежду си, е разкриването на висшата, духовна система. Затова се случва и икономическата криза – т.е. криза на отношенията между нас. Защото именно икономиката ни свързва един с друг. Както е написано в Тора – „Вървете и печелете взаимно“.

Това и трябва да разкрием – какво можем да спечелим  от това, че ще отдаваме един на друг. Настъпва съвършено особен период, в който встъпваме в наши дни.

От урока по статия „Съзидаващия разум“, 21.10.2011

[58348]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава висшият разум, който всеки човек трябва да постигне в края на поправянето?

Отговор: Разумът – това е светът Хохма, който постигам с това, че привеждам себе си от страна на желанието си, Малхут, в съответствие с 9-те първи сфирот.

Малхут – това е получаващият съсъд, желание за наслаждение. И ако я обърна на отдаване, която ми представят 9-те първи сфирот, то така я обръщам в съсъд за светлината Хохма (мъдрост). Това се и нарича разум – светлината на мъдростта (Хохма), обличаща се в желанието на творението.

Със земния си разум не можем да достигнем висш разум. Висшият, съзидаващ разум – разумът на Твореца, който е създал творението със светлината на Мъдростта (Хохма). Можем да го постигнем съгласно подобието на свойствата, в степента на поправянето му.

Ако поправям желанието си за наслаждение на отдаване, тоест напълвам със светлината Хасадим (милосърдие), то намирам антиегоистичен екран, с който произвеждам ударно сливане със светлината (зивуг де-акаа), повдигайки отразената светлина. И тогава висшата светлина се облича в мен и постигам разума на Съзидателя.

Затова науката кабала се нарича така (хохмат кабала), защото учи как да се получи (получаване – кабала) тази светлина на мъдростта (Хохма), светлината на разума, и така се постига Твореца. Но постигаме този разум постепенно, в степента на подобието ни, отдавайки Му.

Това не е този земен, животински разум, с който се раждаме. Трябва да намерим Висшия разум, благодарение на поправянето си. Колкото повече човек се поправя, толкова по-голям духовен разум постига.

И това съвсем не зависи от земните му интелектуални способности. Той може да бъде Айнщайн, но това ни най-малко няма да му помогне в духовното напредване.

Земният разум, помагащ на човека да разбере, как по-добре да се възползва от егоизма си, няма никакво отношение към този разум, който получава именно за сметка на принизяването си, на работата в група, на такива действия, които сякаш са неразумни, нерационални и презрени от всеки.

От урок по статия ”Съзидаващият разум”, 21.10.2011

[58269]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да отделим ума, получен по рождение, от съзидаващия, висш разум?

Отговор: Постепенно, чрез жизнения опит ще започнем да се убеждаваме, че земният ни разум не струва нищо. Макар засега да го въздигаме, защото това е единственото, което ни отличава от животните.

Но в крайна сметка виждаме, че с целия си ум и интелектуални способности, вървим към такъв живот, който е още по-зле от този на животните. Постоянно пребиваваме в страх, опасения, преживявания, в напрежение, в някакви си хиляди разчети. Сами провокираме в себе си болка, отравяме обкръжаващата ни среда. Кое животно разваля така средата на обитаването си?

А ние нарочно създаваме около себе си врагове и ненавистници. Кой друг постъпва така, освен човекът?! Накрая всички наши действия ще ни доведат до разрушение. Разумът прави от човека най-лошото и действително нещастно животно. С какво ни помага той?!

До  какви изводи достигаме постепенно, макар и да не ни е лесно да се съгласим. Това е този разум, който сме получили от природата, определящ всички наши желания и наклонности. И с разума (главата) и в желанията си (сърцето) трябва да решим, че всичко това ни вреди, и би било по-добре, ако въобще не ги използваме.

Постепенно човечеството започва да разкрива това. Пропадат желанията ни да се занимаваме с развитие на науката, която не води до усещането, че животът става по-щастлив. А в наши дни човечеството пристъпва към нова система на отношения и скоро ще ни се разкрие, показвайки абсолютната ни връзка и зависимост един от друг.

Намираме се в обща система, която ни свързва и в ръцете, и в краката и вече нито чувствата, нито разума могат да ни помогнат. Ако съм окован с милиарди други хора, съединен с невидими нишки така, че не мога да направя нито едно независимо движение, то с какво може да ми помогне чувствителността ми и интелекта? Защото вече изначално не  мога да извърша и най-малкото действие в такава система по собствен избор.

Изведнъж откривам, че съм някакво винтче, мъничък елемент от системата, който действа принудително и не притежава никаква свобода. Мога колкото си искам да се паля, но всички тези движения се случват само във въображението ми – само ми се струва, че нещо променям. А в крайна сметка се намираме в твърда и добре уравновесена система и никой не ни пита дали сме съгласни.

От урок по статия ”Съзидаващият разум”, 21.10.2011

[58356]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Европейските страни предположиха, че създавайки обща валута и обединявайки се срещу Америка и Русия, ще станат третата сила. Но се оказва, че обединението предвижда още и доверие, и усещане за общност, взаимно участие, общи финанси, туширане на границите, тоест културно – всичко по-общо.

Границите между страните още могат да се оправят, но не бива да се създава обща ”кесия”. Ами че това е най-главното! Това отразява чувствата и отношенията ни. Кога се смята, че хората живеят заедно? Когато у тях има ”общ котел”. Така е било и в древността, и в наше време.

Ако и жените, и мъжете имат различни сметки в банката, отиват на ресторант и всеки плаща за себе си – нима това е семейство? Но днес това се счита за норма, аз плащам за това, а ти за онова и така си живеем.

Еволюционният прогрес е довел до това, че днес се оказваме свързани един с друг не само в Европа, но и по целия свят. Макар че по различните места се усеща различно. Светът трябва да стигне до състояние, когато хората ще се отнасят добре един с друг. Ето в какво е проблемът!

Не можем просто дипломатично да се договорим един с друг. Това например се вижда в Европа. Не могат! Необходимо е да се разрушат егоистичните връзки и вместо тях постепенно да се създадат алтруистични, тоест общи връзки. Трябва да има общност! И тази общност да стои най-високо над всичките ни различия. Няма се в предвид тук противоречията. Те трябва да се унищожат, а различията да се оставят, и над тях  да създадем общност, която ще се нарича ”общ народ” – европейци. Това е всичко. Нищо друго.

Защо испанците, италианците, гърците, французите, немците и т.н. трябва да се чувстват като отделни народи? Защото говорят на различни езици ли? Постепенно тях ще ги замени един език или смесица от езици, да речем –  есперанто. Не е важно! Природата ни принуждава към това, иначе няма да можем да се оправим.

От беседа за поръчителството, 25.09.2011

[58081]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да измерим усилията? Виждаме, че във времето пътят за някои кабалисти е бил лесен, а за други е струвал огромни страдания. Какво ако един е минал махсом за пет години, а друг – за трийсет, а трети впрягащ се като вол, изобщо нищо не е постигнал?

Отговор: Ние съизмерваме усилията на хората. Тъй като не ни е известна стартовата позиция на всеки и неговото място в общата система.

Да допуснем, че някой заема петата отгоре надолу позиция в пирамидата на душите. Обаче в съответствие на това, той се ражда с най-лошите желания, с най-порочните свойства и трябва да работи над тях много години, да речем не просто трийсет, а трийсет, умножени на десет прераждания. Колко време отнема пътя към тези състояния, които ще му позволят да заеме своята ”кутийка”, да достигне корена на своята душа. А през това време ти го съжаляваш: ”Бедничкия!”

Затова пък друг се отнася към средните пластове и с лекота преодолява своята работа за няколко години.

Що се отнася до нас, хората с точка в сърцето, с други думи, душите отнасящи се към Исраел – ние ще трябва да извършим много тежка работа. Преди всичко, ние вече сме пребивавали горе и сме се разбили (разпръснали), за разлика от ”народите на света”. Тяхното получаващо желание изначално е било такова, а в нас то – няколко пъти по- лошо и затова нашата поправка е по-тежка. Виждаме това по онази ненавист и онези бедствия, които са съпровождали народа на Исраел през цялата история.

И самият духовен път, изкачването на тази планина, ни се дава многократно по-трудно, отколкото на света, за който този подем ще бъде лесен. Хората просто ще се присъединят към нас: ”да, ние искаме, да – готови сме”. Те действително ще усетят, колко струва това. Имено в нас, а не в тях се крие злото начало – разбитото (разпръснатото) желание. И сега ти трябва да изобретиш механизъм, който да издигне тази тежест.

Как да си направим такъв кран? Как той ще работи? Какви материали са необходими? Това трябва да решим ние. Хората ни донасят своя багаж и го слагат на конвейера, както на аерогарата, а товаренето и доставката са предоставени на нас.

Тук няма на какво да се възмущаваме. Повече от това, никой не може да утвърждава, че му се дава по-лек или по-труден път, отколкото на някой друг. Тъй като ти не си ”облечен” с друг и затова не можеш да направиш сравнение и да предявиш някакви претенции. По своята природа, ти си вглъбен в себе си и си лишен от възможността да съпоставяш усилията.

От урока по статията”Една заповед”, 21.10.2011

[58287]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Ти стоиш пред света и сега всичко зависи от това, как се отнасяш към него: към себе си ли го дърпаш или искаш да му дадеш всичко и да го свържеш със себе си, за да му повлияеш добре? Ти определяш всичко и цялата светлина, сила на връзка, посвещаване и изясняване, тоест всички форми на отдаване могат да преминат през теб.

Точно както когато лекуваш болен – първо, е необходимо да изясниш от какво е болен, какво лечение изисква болестта и какви лекарства трябва да се използват. Когато лекарството най-после започне да работи, проверяваш дали пациентът се е излекувал напълно и дали е в отлично състояние.

Или използваш всеки за своя лична ползва, възползвайки се от лъжата, в която живеем сега, или се опитваш, независимо от всичко, да отдаваш на всички във всички обстоятелства и условия. Ако отдаваш на другите, се наричаш „Израел“, което идва от думите на иврит „ли рош“ (аз съм глава), тоест този, който определя всичко и се грижи за другите.

Няма нищо освен намерение. Всичко си остава така, както е: ти, твоите желания и този свят. Единственото нещо, което се променя, е твоето намерение към света и тогава го виждаш различно. Ако го приближиш към себе си чрез любов, ти и светът се сливате в едно цяло. Ще видиш всичко това със собствените си очи.

Ще видиш, че неживото, растителното, животинското и говорящото ниво на природата са една затворена система. Неживата, растителната и животинската природа са ангели, а хората са души. Тази картина се проявява, докато висшата светлина действа. Ти молиш, изискваш, изясняваш и се опитваш да го изпълниш, и тогава светлината идва и осъществява тази връзка.

От урок по статия на Рабаш, 18.10.2011

[57952]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Масовите медии са средства за „промиване на мозъка“, за създаване на напълно програмиран човек. Резултати от психологични, социологични и психиатрични изследвания потвърждават, че масовите медии влияят на поведението на хората. Това не са масови медии, а средство за „масова манипулация“.

Това, което ние правим, се нарича „средство за масово възпитание“. Възпитание! То трябва да може да даде на хората усещане за общност и зависимост. Осланяме се на нормалния, здрав егоизъм, който ще покаже на хората, че са напълно зависими от всички останали. Още повече, ние не ги подвеждаме. Просто им показваме реалната картина, която егоизмът скрива от тях.

Ако аз наистина завися от всички други хора в света, но не взимам това под внимание и нямам желание да го направя, то е само защото моят егоизъм целенасочено ме подвежда. Той ми пречи и ме кара да се чувствам зле, което ми причинява страдание.

Средството за масово възпитание увеличава усещането за моята зависимост от другите и започвам да усещам, че завися от всички други. Точно както обясняваме на едно дете, с кого трябва и с кого не трябва да играе, така и аз, получавайки това влияние, ставам по-чувствителен към моите връзки с другите и започвам да ги изграждам според напълно различна система.

Тогава ще мога да вляза в напълно различна финансова и икономическа система и да преодолея кризата. Наистина ще можем да облекчим обединението на Европа, вместо да бъдем в ситуация, където някой заема нещо на някого, за да може последният да оцелее, въпреки че накрая колапсът е неизбежен.

Трябва да усещаме по-голяма зависимост един от друг, не формална или въображаема, а истинска, която съществува в природата и се проявява пред нас като все по-голяма връзка всеки ден. Има голяма разлика между начина, по който сме били свързани преди 100, 50 или дори 5 години. Непрекъснато се движим към дори по-голяма зависимост.

Трябва да получа необходимата информация, влияние от всички страни, през всички мои усещания, така че вместо информация и влияние, трябва да възникне усещане и възприемане. Трябва да увеличим усещането ни към зависимостта един от друг и тогава ще изградим напълно различни социални връзки.

От беседа за поръчителство, 25.09.2011

[58077]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→