Казано е: „Тъмнината ще свети като светлината“. Няма ден или нощ в нашата вътрешна работа. Светлината свети във всичко и запълва цялата малхут на Безкрайността. Съществуваме в океан от светлина. Как може да има нощ?…

Няма ден или нощ в духовното, а усещаме различни промени в нашите състояния. Нужно е да разграничим тези промени. Може би това са моите дни и нощи, които чувствам в своя егоизъм, когато ден означава, че съм получил и завладял, а нощ показва, че не съм успял. Междувременно, денят и нощта на Твореца са противоположни. За Него ден е способността да отдаваш, обичаш, напълваш и да се свързваш, а нощта, обратно, е липса на силата на отдаване и любов.

Затова винаги трябва да разграничаваме в какво живеем: в тъмнината на нощта или в светлината на деня, моя или на Твореца, и да се опитваме да останем в правилното определение.

От 6-тия урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[57316]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

От поколение на поколение сме се развивали, стремейки се да израстнем своето желание за наслаждение и да го напълним с всичко възможно. Тези напълвания само са увеличавали желанието ни. Та нали, когато съм получавал 100, аз незабавно съм започвал да желая 200, а получавайки 200 – съм искал 400. Напълването, идвайки към егоистичното желание, само още повече го е раздразвало и го е тласкало да търси нови напълвания.

Десет килограма напълвания влиза в 10 кг желания и създава вътре в желанието допълнитено още 10 кг напълване, т.е. аз съм започнал да искам 20 кг и т.н. Така напълванията само са увеличавали желанието. Тъй като неутрализирали наслаждението и затова са предизвиквали ново желание, двойно по-голямо от предишното.

И сега, съгласно програмата на природата, ние започваме да откриваме, че не можем да напълним егоистичното си желание. А от друга страна намираме, че това желание ни свързва един с друг. Тоест това вече не е лично желание на всеки, отделящо го от останалите, а съединено с другите. И това създава двоен проблем.

В такова развитие има особена цел – постигане разума на Създателя. Нали  ако аз се развивам само вътре в своя егоизъм, както е било в течение на нашата история, то при това не постигам никакъв съзидателен разум, без да мислим за Създателя – за някой, стоящ зад мен.

Но когато нашето егоистично желание започне да се проявява като свързано  едно с друго и отнасящо се към единна система, аз започвам да разглеждам себе си по отношение на тази система. Възможно е все още да не разбирам какво става, но вече виждам, че има разрив между това, което съм способен да разбера и усвоя със своя индивидуален личен разум  и между това, което става в света. Защото светът представлява някаква огромна система, в която всичко е свързано помежду си. Всички части на науката, всички процеси, всички явления.

Аз, със своя единичен, обособен разум не съм способен да възприема такава система, за да се впиша в нея и да я обърна в своя полза. Именно затова човечеството сега усеща себе си безпомощно. А всичко това е, за да разбере съзидателният разум, започващ да ни се разкрива днес вътре  в общата, съвършенна система, всички части, на която са свързани и зависими една от друга.

И ако всичко е така свързано, то се получава, че ние не можем да напредваме, да управляваме състоянието си и да го подобряваме. В такова състояние изобщо не можем да действаме и точно това се разкрива сега на човечеството. Така е направено специално, за да може чрез тази безпомощност да напреднем към постигането на съзидателният разум, който управлява тази система отвътре.

От урока по статията „Съзидаващия разум“, 21.10.2011

[58266]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Човечеството не ще може да се съхрани като вид, не ще успее да продължи съществуването си, ако не унищожи съществуващия между нас егоизъм. Само това ще ни позволи да се отнасяме към Земното кълбо като към наш общ дом.

Създадохме помежду си егоистична система на взаимосвързаност, която се нарича „икономика и финансии“. Това е много ясна, правилна система – ти на мене, аз на тебе! Колкото заработиш, толкова ти се полага. Аз съм по-умен от тебе и съм заработил повече – полага ми се повече. Ти си по-слаб, по-ленив – полага ти се по-малко. „От всекиго според способностите, всекиму според труда“ – това е демокрацията. Цялата.

Откъде накъде трябва да даваме на всекиго според потребностите?! Аз съм против това. Всеки ще заявява за потребностите, които трябва да му се обезпечават?! Не. Всекиму според труда – в съответствие с вложеното. Всичко е нормално и върви добре…

Само че се оказва, че не е достатъчно. Оказва се, че с това нарушаваме помежду  си някакъв баланс. Днес не сме в състояние да свържем двата края. Между нас се появява нова връзка, която нарушава всички икономически разчети, всички финансови мрежи. И ние не знаем какво да правим с това!

Виждаме че става някакво странно, ново продължение на еволюцията? Какво? „Ефекта на пеперудата“ – всеки влияе на всички.

Как да оцелеем в свят, в който зависиш от всички  и всички зависят от тебе? Да купя гранатомет и да се добера до вишката и така да прекарам целия си живот, без да мигвам с очи – и тогава няма да ме прострелят? Това е невъзможно! Значи, трябва да се сдобием с някакви други връзки между нас.

Идваме до състояние, когато егоизмът ни ще унищожи не само обкръжаващата среда, но ще започне да поглъща сам себе си. Да унищожава семействата, спокойствието, живота.

Поради егоистичното си отношение към света човек сам си строи затвор. От работа – в къщи, от къщи – на работа. И това е – няма друго. Към това се добавя телевизора, хамбургерите и това е цялото ми съществуване. След работа сядам пред екрана на телевизора, по време на работа – пред екрана на компютъра. Пред мен са два екрана, нищо друго няма.

Днес не можем да устроим живота си, ако не оправим общочовешките си отношения. В това е проблема.

От беседата по  поръчителството, 25.09.2011

[58079]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Еволюцията на човечеството, движението напред през цялото време се осъществява на основата на развитието на нашите желания. В нас постоянно възникват нови желания: искахме да разработваме технологии, селското стопанство, науката, културата, откривахме нови земи и т.н. Като цяло, човек се опитваше да ”погълне” този свят, и на практика това му се отдаде. Той стигна до там, че успя да осакати природата – може би даже безвъзвратно.

Но сега в природата се извършва съвършено друго действие – в нас вече не се развиват нови желания, а всички развили се желания, свойства, взаимоотношения започват да придобиват съвършено нови по своето качество връзки.

Ние вече не сме свързани просто егоистически, когато можем да регулираме своите отношения с юридически, практически, с обществените закони, даващи ни възможност някак си да съществуваме, без да се изяждаме един друг. Днес започваме да се усещаме извън всякакви закони, приети в човешкото общество.  Ние започваме да усещаме, че по неволя сме свързани един със друг – ето кое е лошото. Не искам с никога да съм свързан, не мога!

Ние излязохме от пещерите, построихме градове, откъснахме се от земята и образувахме човешко общество, в което всичко толкова е объркано и взаимно свързано, че аз не мога да съществувам без хилядите други хора, а днес и без целия свят. Зависим съм от различни страни: едно е произведено в Китай, друго –  в Япония, трето – в Америка. Колата ми е японска, телевизорът  – немски и т.н. Като цяло, всичко което имам не е мое, а неразбираемо от къде.

Така съм вързан с целия свят в получаване и отдаване, доколкото трябва да отдавам. Това е, което засяга икономическите, финансови и търговски отношения.

А ако се вземе под внимание всичко останало: здравеопазване (лекарства материали) образование, възпитание, не споменавайки книгите и средствата за масова информация? Днес нищо не може да съществува в отделно взета държава. Светът е толкова взаимно обвързан, че всички сме задължени един към друг.

И тук възниква проблемът: нашият егоизъм желае да си остане индивидуален: ”Не ми пука за нищо, оставете ме на мира! Какво общо имам с вас и вие с мене?! ” Но това вече е невъзможно – аз съм зависим от всички. Всички искат нещо от мене, а аз по неволя също трябва да получа нещо от тях.

А тази връзка вече противоречи на нашия егоизъм. Готов съм да използвам всички в света, а да отдавам? Моля заповядайте аз съм готов да купувам – да давам. Не! Тук се разкрива съвсем друга връзка: Ние влияем един на друг с нашите мисли, свойства, чувства – всичко се предава един на друг, целия свят е станал някакъв си общ!

Аз пристигам в случайна държава и не усещам, че съм в друга държава: хамбургерите са същите, пиците също, колата и тя – всичко е едно и също. Ако знаеш езика, а днес международен е английския, то няма никаква разлика, къде живееш. Влизаш в супер маркета и т.н. – навсякъде едно и също: стоки, машини, фирми. Т.е. светът е станал едно цяло.

Дотолкова съм обвързан с целия свят, че изведнъж се чувствам задължен към останалите. Ето това е лошо! Моят егоизъм това не търпи!

Оказва се, че създадената от нас система – финансова, търговска, световна – не предвижда такава възможност, която се нарича взаимно поръчителство и се базира на нормалното, доброто отношение един към друг. Това не е предвидено в договорите. И възниква такова състояние, когато от мен се изисква някакво волево, чувствено, нравствено взаимодействие с останалите. Аз не го искам! А светът и цялата система ме принуждават. В това се състои кризата.

От беседата за поръчителството, 25.10.2011

[58083]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: По целият свят нараства безработицата. Тя обхваща и наши другари от различни групи и региони…

Отговор: Светът не разбира пред каква беда стои. Скоро без работа ще остане половината от населението.

И затова първият пункт от предлаганото от нас решение се състои в това, да не гледаме на безработицата като катастрофа, с която трябва да се справим, за да работят всички пак по 10-15 часа на ден. Не, всички трябва да работят толкова, че да си обезпечат храна, дрехи и прочее базови продукти.

Защото встъпваме в такова време, в такъв период, когато може смело са забравим за всичко, което е било преди. Трябва мислено да превключим на нов режим, защото връщането към стария е изключено. Много скоро ще се наложи да се погрижим само за необходимите вещи. Наближаващият етап ще промие целия свят, като цунами, и ще ни се наложи да направим прост икономически разчет: какво трябва да направим, за да си обезпечим малко или много нормални базови условия, и не повече.

С други думи, това означава: да поддържаме равновесие с природата. Висшето управление няма да ни позволи да правим каквото ни се прииска, както не позволява на вълка да се запаси с месо за няколко месеца, за да бъде спокоен за бъдещето си. Светът ще се измени кардинално, и Творецът ще ни задължи да живеем, както се нарича, на „вяра“: ако всички се грижат един за друг – ще имаме ред, а ако не – глад, разруха, война.

Разчетът ще бъде прост: работим само за това да обезпечим необходимото на всеки. Нищо освен това, никакви излишъци.

Разбира се, това изобщо не означава, че всички ще умират от глад. Забравили сме какво е това нормален живот, какъвто е бил преди 200-300 години.

И тук работата не е в безработицата – просто по такъв начин човечеството ще се избави от излишните занимания, които само разрушават и замърсяват Земята. „Безработни“ – това е неправилна дума. Става въпрос за хората, които най-накрая престават да се занимават с безполезни дейности. Сега те трябва да започнат да учат, което наравно с обединението и разпространението ще стане най-важната работа, докато производството ще се ограничи до необходимите продукти.

Не си струва да се надяваме на това, че тенденцията ще се промени. Хората ще губят все повече работата си, а не да я намират. Трябва да изменим своето отношение към живота и тогава ще видим, че тези, които са се лишили преди от работното си място, съвсем не са безработни. Лишавайки се от излишния, вреден за всички труд, те са готови да се захванат с истинската работа, работата по поправянето. Това е и „служенето на Твореца“.

От беседата за икономическата ситуация в света, 20.10.2011

[58246]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Ако ти напредваш към правилното състояние, то цялата реалност ти се представя, намираща се в твоето желание. Освен твоето желание няма нищо повече. А всички външни детайли, които са ти се стрували отделени от теб, противоречащи си и ненавистни, приближаваш към себе си в своята работа. И тогава тази сила на отблъскване се обръща в свързваща сила, и всичко се съединява в една система.

Само в това се състои поправянето. Там, където е станало разбиването, трябва да направим обратното, за да го поправим. Първият човек, Адам Ришон, е бил една система, и сега неговите частици – нашите души, трябва да се съединят.

Но на всяка част е дадена свободата самостоятелно да приведе всички останали части към съединение. Защото всички частици са включени във всеки, и затова аз трябва да съединя всички, и ти трябва да съединиш всички, и той. И когато всеки от нас съединява всички, той създава плосък кръг, своят разрез.

А след като всеки реализира своята свобода на волята, от всички тези кръгове, срезове, се построява пълната сфера, която и ще бъде окончателното поправено състояние.

От урока по статия на Рабаш, 18.10.2011

[57955]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение ( Мохамед Ел-Ериан, гл. исп. директор на PacificInvestmentManagementCo.): МВФ трябва да предотврати протакането на банките с проблемите по дълга на страните от ЕС. Приближаваме се до пълен мащаб на кризата в банковата сфера на Европа. Ръстът на икономиката се забавя синхронно по целия свят, пада доверието към икономическата политика на Европа и САЩ.

Реплика: Макар че участниците в срещата на МВФ и ВБ вече да са разочаровани от своите възможности, то други засега не виждат. Какво трябва, за да чуят? – Струва ми се – гласът на народа. Когато секнат наличните средства за поправяне на кризата, ще започнат протести в развитите страни на Европа и САЩ, ще се предизвика революция в умовете на хората – и те ще разберат, че се намират пред проблем „над тях“, какъвто не е по силите им да решат – и тогава ще се вслушат в гласа на движението „Арвут“.

[57532]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Мир в света“:  Строителите са тези, които желаят съзидание и блага на обществото. Заради това често са готови да отстъпят своето достояние на другите.

Тези, които, по своята природа, са склонни към разрушение и беззаконие, им е изгодно заради лична полза да се държат за категорията истина, тоест на принципа „моето – е мое, а твоето – твое“. Никога не са искали да жертват нещо свое за другите, независимо от заплахата за съществуване в обществото, доколкото, по своето естество, се явяват разрушители.

Две тенденции към разрушение и съзидание виждаме в света и днес. При което съзидателният аспект касае не само отделни хора и организации, извършващи благотворителна дейност, но и държави, които създават специални спомагателни механизми за нуждаещите се, макар че законите  не ги задължават за това. Така се подслажда предизвиканото от нашия егоизъм отсъствие на порядък, честност и справедливост в човешкото общество.

Носи ли полза? Всъщност, ако не е целта на творението, подобни средства биха достигнали нужния ефект. Проблемът е, че днес промените подлежат не само на вътрешни обстоятелства, но и на външни условия. Ако се променяше само нашето егоистично желание, проявявайки все по-голям напор, – бихме компенсирали тези необходими поправяния и съжителствали в обществото повече или по-малко комфортно. Така, по същност, сме живели в последно време, внасяйки в нашите взаимоотношения определена степен на справедливост, честност и общо съгласие.

Обаче  в съвременната епоха се разкрива нещо ново – променят се обкръжаващите условия. Иначе казано в добавка към нашия егоизъм се разкрива, че по неволя сме взаимосвързани и не можем да се откъснем един от друг. Ето, това  ни създава проблем. Ако не беше тази взаимовръзка, предизвикваща глобална, интегрална криза, на нас ще са ни достатъчни социалните механизми на взаимопомощ, обновяващи се от време на време. Бихме подържали старците и младите, самотните майки и нямащите.

Обикновено държавата не действа праволинейно, предпочита да не оставя човека на улицата без средства, дори всичко да е напълно законно. Винаги сме се старали да смекчим жестоките порядки – в някаква степен да поправим недостатъка, предизвикан от Твореца, който ни е направил различни. Удобства и стипендии за постъпване в университет, налогови намаления и т.н. – всяко общество, всяка страна предприема подобни мерки, защото „инстинктивно“ иска да запази своето благополучие.

Но ето беда: до сега това работеше, а вече – не. Работата е там, че днес между нас се проявява, взаимна връзка, и в същото време сме лишени от взаимно поръчителство. Като следствие, се създава отрицателен разчет: аз завися от всички и съм в дълг пред всички.

Въпросът сега е, как да живея в съответствие с новите условия.

От урока по статия „Мир в света“, 12.10.2011

[57441]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Как поръчителството може да отчете коефициента във формула? Нима могат да се измерят човешките отношения: 50% поръчителство или 75% поръчителство…

Отговор: Разбира се, отношенията могат да се измерват: съществуват 125 степени на поръчителство ( тези същите 125 духовни степени, за които навярно си слушал). Всичко се поддава на точно измерване, нали всяка душа се състои от рош-тох-соф (глава, вътрешни части на тялото и окончания) съгласно отношението на човека към другите – има такива части, които той съкращава, други използва частично, наполовина или на четвърт.

В духовните светове няма никакъв проблем да се измери поръчителството – то съответства на твоята степен. А ти питаш, как да оценим поръчителството вътре в икономиката на нашия свят? Но в нашия свят няма поръчителство и не може и да има. Първата степен на поръчителство – това е първата духовна степен.

Сега се намираме в преходен период, който се нарича „времева подготовка“ за встъпване в духовния свят. Когато говоря, че поръчителството трябва да внесе коефициент във формулата на икономиката, имам предвид, че целият проблем на разбиването и усещаната сега криза е в това, че  не ни достига един параметър от по-висока степен. Ако го получим, то за някакво време достигаме покой и насита, равновесие.

И всеки път ще се чувстваме като загубили това равновесие – недостатък на поръчителството и нестабилността на икономиката. Така ще произтича на всяка нова степен – докато не достигнем такова състояние, където всеки човек ще се удовлетвори на необходимите за живота нива, които той сам ще си назначи.

При това, всеки ще отдава максимума в степента на своите способности – и този максимум ще бъде определян от самия него. Доколкото всичко бъде поправено.

Но ако човек още не е достигнал това поправяне, тези желания, с които още не може да работи, те се намират под охрана. И тази охрана се произвежда не от неговите собствени сили, той не е способен на това – а за сметка на обкръжението, което му оказва натиск. Бал а-Сулам обяснява, че обществото на бъдещето ще проверява, колко е необходимо да се даде на всеки, също да се поощрява с награди, да се влияе на човека с поощрение или присъда.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 02.10.2011

[57526]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Мнение: Науката за икономиката не успява да осмисли измененията в глобалната и национална икономика. Старите модели на анализ стават неуместни и водят към обратни резултати. След Втората Световна война настава златният век на Америка – икономиката и благосъстоянието на хората бързо израснали.

Но това време приключи, въпреки, че не ни се иска да мислим така. Икономистите сами са създали проблем, който ги е разрушил, защото са самодоволни, заработили са милиарди и не са склонни да видят собствените си грешки, вече не са способни да мислят трезво, да виждат в дългосрочна перспектива и отговорно да управляват.

Корабът остана без ясно и съгласувано управление. Събитията се развиват така бързо, и са толкова мащабни, че никой не може да събере всички главни сектори на икономиката – държавни и частни, които са необходими за развитие на националните и световни икономически стратегии.

[57737]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→