Entries in the '' Category

Дори небето не е предел

каббалист Михаэль ЛайтманИкономиката е най-важната област за човека. Всъщност е като отпечатък – отражение на всички други сфери на живота. Невъзможно е да се изгради правилна икономика, ако не се вземат предвид възпитанието, семейните отношения и нагласи на хората – всичко това влияе върху икономиката.

Това е като едно духовно сливане (зивуг), с което се напълва духовния парцуф. В това сливане се включва всичко: всички желания, всички мисли, всички свойства, всички взаимоотношения между всички – всичко това заедно сега влиза в съприкосновение със светлината, с напълването. Ето това означава правилна икономика!

А ние в обичайната икономика отсичаме някаква малка част и действаме с нея – просто не умеем да направим правилен глобален разчет. Въпреки, че съм чувал, че вече има опити от прости числа и формули да се премине към други оценки, които отчитат човешкия фактор.

Но за мен правилната икономика е „ударно сливане“ (зивуг де-акаа), при което ще ти се отдаде да получиш оптимално напълване за текущото ти състояние и пред тебе ще се открие път, как да постигнеш все по-голямо и по-голямо напълване. Що се отнася до духовния подем, ти никога няма бъдеш губещ и няма да допуснеш грешка, няма да получиш криза.

Ще ти се разкриват все повече нови „незапълнени области“ –възможности за напълване. И това всъщност, именно това е нещото, за което човечеството мечтае – всеки път пред нас да се разкриват нови възможности за още по-голямо напълване – и така до безкрай, безкрайно. Както се казва: „Дори небето – не е предел“.

От урока по статия на Рабаш, 09.10.2011

[59138]

Съединението привлича светлината, а разединението – тъмнина

каббалист Михаэль ЛайтманЗапочвайки още от четирите стадии на пряката светлина, Бина се разделя на две части: първата част иска да отдава, а втората решава, че за да отдаде, трябва да получи. И тогава тя създава Зеир Анпин, призван да получи заради отдаването. Действието на ЗО”Н /Зеир Анпин и Нуква/, излизащи от Бина – това, всъщност е реализиране на отдаването на Бина.

Поради това ние, творенията – сме действие на Твореца. Ние се отнасяме към ЗО”Н, а Творецът – към висшето, към Бина. В световете това се въплъщава в парцуфа Арих Анпин, чиито Кетер и Хохма остават в главата му, а Бина излиза от нея и се спуска в тялото. В следствие на това, по същият начин се разделят всичките духовни стъпала – на Галгалта – Ейнайм и АХАП, разделени от точна граница.

Ако присъединяваме към себе си АХАП, заслужаваме, Арих Анпин да започне да се занимава с нас и освен светлината Хасадим, идваща в отговор на нашето желание да се съединим помежду си, да ни предаде също светлината Хохма – светлината на духовния живот.

Трябва да молим само за съединение. Проблемът е там, че се оплитаме в множество измислени желания. Но от всички тези нищожни желания ние трябва да изберем само едно важно, наистина вечно изискване, довеждащо ни към вечната цел, а не някакви временни пориви, възникващи на пътя ни и хвърлящи ни в разни посоки, за които веднага забравяме.

Единственото изискване е желанието да се съединим. Защото ние изначално сме били единни в своето съвършено състояние, но то се е разбило и ние сме се оказали разобщени. Какво можем да искаме от това разбито състояние, за да достигнем вечността? Само съединението!

Ние няма да можем да се съединим самостоятелно – а само с помощта на светлината А”Б – СА”Г, която ще изясни и поправи нашите желания. Но ние трябва сами да започнем това действие, тоест да се опитаме да съединим и изясним, какво можем да направим със собствени сили, а каква част остава за светлината.

В нашия свят няма друга цел, освен съединението. Затова, когато днес ни се разкрива кризата – освен съединението, нищо няма да помогне. Защото тя е резултат от възникналата между нас граница, нашето разбиване.

А всички останали действия, по косвен начин ще ни доведат до осъзнаване на истината, че ни е необходимо само съединение. Но чрез разпространяването на тези знания, ние можем да съкратим пътя на осъзнаването, за да може по-бързо да разкрием истинската потребност и по-малко да се лутаме по този път.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 23.10.2011

[59128]