Въпрос: Къде е границата между реализацията на вашите съвети и сляпото поклонение?

Отговор: Границата е критичния анализ. Човек, който работи правилно, който не се съгласява с учителя, изпитва към него ненавист, антипатия и най-голямо презрение – и едновременно с това го преодолява, издига се над себе си, с душа и сърце приема величието на учителя и се самоанулира напълно пред него.

В поклонника медалът има само една страна, той се прекланя без каквато и да е критика. Той бяга от всяка неодобрителна мисъл като от огън. Но вътре в самите нас нещата не стоят така. Това не значи, че трябва изкуствено да предизвиквате в себе си протест и отблъскване.

Просто започни да се сближаваш с ближния и ще видиш колко много го ненавиждаш. Ненавистта трябва да се проявява съобразно потребността от любов, в противен случай тя няма да бъде съзидателна. Ние не я разпалваме, тя сама идва.

В това се състои проверката: любов и ненавист действат заедно, паралелно една на друга, а човек работи в средната линия, над тях двете.

От урока по статия на Рабаш, 09.09.2011

[54691]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Торонто. Урок №1

В кабала 1995 година е посочена като преломна. Дотогава свобода на избор са имали само кабалистите – хората с точка в сърцето, които се развиват с личен темп. Обаче, примерно от 1995 година цялото човечество навлиза в нова фаза на развитие, за което се изисква самостоятелно да изградиш себе си, реализирайки свободния си избор, който ни се разкрива за пръв път.

И ето, ден след ден аз виждам как силите, оказващи своето въздействие върху мен, увеличават натиска. Това е признак, че вчера не съм реализирал техния натиск правилно. Та защо да не се движа в такт с тях, или да изпреварвам тяхното темпо?

Аз не мога да се предвижвам без натиск отзад и без да ме дърпат отпред. Това е – животинската форма на развитие.

От друга страна, човек се развива по-иначе. Получавам отрицателен (-) натиск от отзад, от егоизма, който расте в мен съобразно времето (t). И при това самостоятелно търся позитивното (+), което ме дърпа напред: какво може да бъде благото? Не това ”благо”, което ми диктуват, – а сам търся и проверявам, в направление към какъв идеал имам сметка да се развивам (?).

Това е то степента (Адам), подобен на Твореца: постоянно търся Висшата сила, висшата идея, настоящата цел, която си струва да се достигне. На всяко стъпало на развитието, през цялото време, се подлагам на натиск и през цялото това време продължавам своето търсене.

Но може ли да се избегне страданието, натиска отзад? За какво ми е то? Възможно ли е, да задраскам цялото това егоистическо развитие? Разбира се, няма да ми се отдаде да анулирам своя растящ егоизъм, обаче искам да напредвам по-бързо, отколкото той ме натиска от зад. Искам да премина към ”страданията на любовта”, виждам минуса отпред, изпитвам собствената си потребност за развитие: ”Защо все още не съм там?”

Така, вместо дебелият черен минус да е отзад, вместо бедствията, войните, болестите и всичко останало, аз генерирам за себе си ”добър (-)” минус. Това също са страдания, но вече ”страдания на любовта” – тъй като аз се наслаждавам чрез тях, те са ми мили. Благодарение на тях, аз се готвя за срещата с Любящия. И нека все още да не съм там, но се стремя напред към нещо добро. Аз съм празен, но усещам напълването, което ме очаква напред.

Ето това е желателния път, по който можем да вървим. Тук всичко зависи от нашата работа: нашата група трябва да предава на човека точно такава форма за развитие. Ако ние не направим това, светът ще продължи да страда. Той не разбира по-големия, той въобще не е способен да напредва без импулс от наша страна.

И затова ние трябва да сменим силата, която ни развива: да изберем силата, дърпаща ни отпред, вместо силата която ни тика отзад.

От 1-я урок от конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54930]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Торонто. Урока преди конгреса

Баал а-Сулам, Предговор към ТЕС, п.42: Това, че сме толкова далеч от Твореца и до такава степен сме готови да престъпим Неговото желание, е предизвикано не от каквото и да било, а от една причина, станала източник на всичките ни страдания и мъчения, които ние търпим и всичките злоумишлени грешки на които се препъваме.

По усмотрение на тази причина, ние можем веднага да се избавим от всякакво страдание, мъка и веднага да се удостоим със сливане с Твореца, с цялото си сърце и душа. Тази първична причина се състои не в нещо друго, а в ”нищожността на нашите разбирания за Неговото управление върху своите създания”. Ние не Го разбираме както подобава.

И действително, имаме много голям проблем с верните определения. Стила на кабалистическите текстове понякога ни се струва толкова религиозен, че ни отхвърля понякога много далече от реалността и от вярната позиция, с която трябва да се отнасяме към самите себе си и към света, към определения ред от сили и системи с характерните за тях взаимни връзки, вектори, числени показатели с дадени измерения.

Привикнали сме именно към такъв подход и затова на многовековните термини трябва да се дадат съвременни, разбираеми определения, за да не се объркаме с тях и да не се бъркаме в собствените си фантазии.

Ето защо Баал а-Сулам пише, че причината за нашето отдалечаване от Твореца – е в това, че ние не Го разбираме. Това неразбиране, на първо място, се отнася към определянето на термините.

Предисловие към Учението за Десетте Сфероти е най-важното от всички предисловия на Баал а-Сулам. Това е основен труд, който ни показва, в каква система на взаимна връзка се намираме, какво се случва помежду ни, как се обвързваме един с друг и с цялата реалност. Ние излизаме от самите себе си в пространството между нас, където се намира силата, отблъскваща хората един от друг. Започвайки да преодоляваме тази сила, образуваме друго поле – не поле на отблъскване, а поле на сближаване/отделяне.

Сега между нас лежи негатива, неприятното (-) поле, в което всички ние се отблъскваме един друг. Ако ние излизаме от самите нас си и започваме да усещаме онова, което е между нас, такова състояние се нарича ”висш свят”

Разединението между нас – това е престъпление: както пише Баал а-Сулам, ние престъпваме желанието на Твореца. Привличането към единство между нас се нарича ”заповед” (+). Прехода от престъплението към заповедта – това е поправката. Старанието, което влагам, за да премина от престъплението към заповедта, от своя егоизъм, от получаване към отдаване, се нарича “усилие”.

Всичките тези сили аз мога да измервам: колко съм искал да получа, колко съм преодолял, доколко съм обърнал себе си от получавана на отдаване. Колко сили съм изхабил. Колко усилия съм вложил, до каква степен по-рано съм усещал своето егоистическо желание и в него – този свят, до колко сега излизам извън себе си и започвам да усещам по външното направление висшия, духовен свят: с каква мощ, на какво ниво. Всичко това може да се измери.

С това и се занимава науката кабала – физиката на човешките желания. Разбира се, ние с вас засега не можем да осъществим такива измервания на практика, доколкото все още не сме овладели съответстващите сили. А по принцип, с всичките тези параметри реално може да се работи, на дело проверявайки нашите взаимоотношения: колко ти давам на теб и колко получавам от теб. Затова трябва да се приповдигнеш над нашата природа и да заемеш обективна позиция извън нея – извън получаването, извън отдаването, извън всичко – и отстрани, отвън да проверяваш, да наблюдаваш и измерваш произтичащото.

Способността към това се нарича ”съкращаване”. Посредством него се изключваме от нашата природа. Нека да не сме в сила да се откъснем истински от нея – затова пък можем да се домогнем до това, тя да не властва над нас. Това се нарича освобождаване (изход) от нея. След това ние наистина сме готови да измерваме всичките параметри.

От урока в Торонто. Урока преди конгреса, 16.09.2011

[54851]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Защо Творецът е сътворил душата в съвършено и вечно състояние, а след това е трябвало да „опустоши съсъда“, оставяйки го без светлина, и да скрие Себе си?

Баал а-Сулам. ТЕС, ч.1, “ Вътрешно съзерцание“, гл.1, п.6: Ако намерението за сътворение на света е било да се насладят Неговите творения, то защо е потрябвало на Твореца да създава този материален свят, мрачен и пълен със страдания? Изглежда, че и без това Той, разбира се, може да наслади душите колкото пожелае? Защо Той е довел душата в това мрачно, замърсено тяло? И отговорили на това: който получава милостиня, той се срамува да погледне в очите дарителя.

Това означава, че във всеки безплатен подарък има недостатък – срам. И за да може душата да избегне този недостатък, Той е сътворил този свят, в който се извършва работа. Сега за техния труд има бъдеще, тъй като те вземат от Съвършения възнаграждение за своите усилия и по този начин се спасяват от недостатъка на срама.

[54594]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Торонто. Урокът преди конгреса

Въпрос: В какво се състои целта на разкриването на злото между другарите в групата?

Отговор: Между нас цари злото. Всички връзки, които ни съединяват са – лоши. На нас ни се разкрива разбитата система. Разбита – това не означава, че тя се е разбила на отделни части. Разбита – означава, че цялата ѝ работа е напълно противоположна на вярната. Т.е. сама по себе си системата посочва своята вярна формула.

Та нали ако не се разкрие злото, няма да разбира какво представлява неговата противоположност? Затова, докато не се беше разкрило цялото зло в нашия свят, в 21-ви век, ние не говорихме за глобалното, интегралното, всеобщото, за пълната криза. Злото помалко разкриващо се тук и там, се струваше не дотолкова страшно.

Сега се е разкрила цялата тази система, но в злото и това зло е във всевъзможни форми, проявления, направления, във взаимните връзки, във всичко съществуващо – противоположно на доброто.

За това е казано: ”Аз създадох злото начало”. Разкривайки това зло, ние виждаме Кой го е създал. ”Аз създадох злото начало”. – казва Творецът, -”Аз си играя с тебе сега”. Аз ти поднасям разбитата форма. А ти трябва да видиш в нея, че тя е разбита, противоположна на правилната, и че Аз специално съм я направил такава разбита – от правилната и съвършена, каквато тя е била по-рано”.

Творецът казва: ”В началото беше доброто. Аз го разбих със светлината, за да извършиш ти обратното действие – с помощта на същата светлина, да направиш от злото добро”.

Защо получаваме всичките тези лоши състояния? Защото, обръщайки това зло в добро, с това аз познавам Твореца – тази висша сила на отдаване, ставам мъдър, чувствителен, разбиращ, включващ в себе си цялата реалност. Аз самият ставам като Твореца. Аз извършвам работата на Твореца, приемайки я върху себе си. Затова сме получили разбитата система.

От урока Преди конгреса в Торонто, 16. 09.2011

[54833]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Торонто. Урокът преди конгреса.

Въпрос: Как човек формира в себе си свойството отдаване?

Отговор: Няма Творец без творение. А Творецът има това свойство на отдаване, което формираме. Ако не сме го сформирали – няма Творец.

А какво има? Съществува Неговата непознаваема същност, Ацмуто, изконният корен на всичко съществуващо, който никак не е свързан с нас. Ние формираме, създаваме Твореца, прилагайки усилия и извършвайки свойството отдаване. Генерираме това свойство чрез съвместната работа между нас. Ако го реализираме и пораждаме, то ще се нарича ”Творец”.

Духовният парцуф, който строим в отношенията между нас – това е нашето получаващо желание, което сме съкратили, напълнили с отразената светлина, с желание за отдаване и съобразно с това, сме разкрили вътре свойството отдаване, което се нарича ”Творец”. Казано иначе, ”Творецът” – това е светлината НАРАНХАЙ, която разкриваме в духовните си съсъди, поправени на отдаване.

В действителност ”Творецът”- това е общата светлина НАРАНХАЙ, която в крайна сметка ще достигнем. Така пише Баал а-Сулам: общата светлина НАРАНХАЙ, напълваща Малхут на света на Безкрайността, се нарича ”Творец”. А малките части на междинните етапи са мярката на Неговите постижения.

Творецът не е личност, в Него няма индивидуални черти, няма образ. И затова няма към кого да се обърнеш, ти сам Го създаваш. Творецът няма форма, сам Му я придаваш. Над получаващите си желания поставяш съответните даващи желания – това и означава, че си създал Твореца. Няма друг начин.

Ако смяташ, че Творецът има форма, още преди да си я образувал, означава, че се покланяш на някакъв образ, на идол. Това е ”чужда работа”, идолопоклонничество.

Такъв е принципът на правилното отношение към природата. Ето защо не бива да си въобразяваме всевъзможни образи и подобия. Това било първото откритие на Авраам, когато ”разбил идолите”, т.е. разбрал, че сам е формирал силата на отдаване. А до този момент съществува единствено някакъв изконен корен, който е невъзможно да си представим по някакъв начин.

От урока преди конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54876]

Filed under: Велики кабалисти, Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Торонто. Урок преди конгреса.

Въпрос: Възможно ли е да се обясни просто как осъществяваме изхода от самите себе си?

Отговор: Ние пребиваваме в Природата. Цялата тази външна Природа сама по себе си представлява отдаване (+). А ние сме ѝ противоположни. Всички ние пребиваваме в получаване (–).

Как да се изменим? По същия начин, по който се изменят децата, когато растат. Трябва да създадем един вид адаптер, който постоянно ще ни приближава към даващата Природа, превеждайки ни по 125-те стъпала на съответсвието и поправянето.

Този адаптер трябва да построим сами. Създавайки го, всъщност сами формираме духовните свтове. Казано е, че праведниците се явяват партньори на Твореца: Той е създавал световете и ги е разрушавал, а праведниците поправяли тези светове. В нашия корен вече са заложени всички необходими предпоставки.

Така че тябва според големината на нашата възможност, да изграждаме общество, в което всички извършват отдаване, всички обичат, всички потдържат правилни взаимоовръзки. За тази цел трябва да изучим това, което е казано от кабалистите, вече достигнали това.

Трябва да се замислим над това, какво означава свойството на съвършеното отдаване, какво е това – да се пребивава над желанието, в кои наши отношения трябва постоянно да виждаме промените към по-добро. Казано на кратко, тук, между нас – не само между телата, а и между нашите желания – се стараем да изградим системата на взаимното отдаване, взаимното поръчителство.

Преди всичко, трябва да се определи злото: всички сме егоисти, противоположни на отдаването. След това търсим възможност да се издигнем над себе си, да преодолеем злото и да преминем към отдаване – както е казано: “Не прави на другия това, което е омразно за теб“.

След това ще преминем към следващия етап на поправянето и ще установим между себе си такава връзка, че всеки ще поиска да напълва желанията на другите както майката, която се грижи за своето дете. Получавам желанието на ближния вместо своето собствено. Поставяйки своето желание на служба на неговото желание, получавам онова, което иска той, и му го отдавам. Така всичко преминава през мен към него. Това вече се нарича: да получаваш заради отдаване или да обичаш ближния както себе си.

Така, поетапно вървим към целта.

Трябва да се разбере, че кабала – това е най-практичната наука. Тя ни е дадена, за да я реализираме в нашата взаимовръзка, тук и сега. Това е първото условие, за да поставим правилно себе си в съвремения свят. Затова светът се намира в криза и ние се намираме в криза – всичко това е, за да разпознаем работното място. А останалото вече зависи от нас.

От урока преди конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54871]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Торонто. Урок преди конгреса

Въпрос: Какво означава да се чувстващ отдаващ?

Отговор: За усещанията не можем да питаме, защото ако чувствам – то чувствам. А това, което не чувствам – засега не съм способен да усетя. И затова няма отговор на въпроса: „Какво означава да чувствам това, което не усещам?“.

В нашия свят ние можем да задаваме такъв въпрос с надеждата да получа намек за нещо подобно, вече познато ни. Но да се пита за усещане, което никога не е било в мен, в никаква форма, и няма на какво да се уподоби, е безсмислено. С какво може да се сравни това, на какво прилича?.. Няма на какво.

Задавал съм такъв въпрос на своя учител, Рабаш. Той каза така: „Първото духовно стъпало – това е светлината, вместо мъничката искра, създала целия този свят, всичко намиращо се в него, цялото наслаждение, изпълващо цялата материя на неживата, растителна и животинска природа, за цялото време на съществуване на реалността, в протежение на всички поколения“.

Може да се каже по-просто. В света има седем милиарда човека. Всички техни наслаждения, събрани заедно – това са мъничка искра в сравнение със светлината, която ти постигаш на първото духовно стъпало.

Но това не е по количество, а по качество. Ти усещаш в това постигане на вечността и съвършенството. И само тогава си способен да ги оцениш. И всичко това е съгласно желанията, които си подготвил.

Въпрос: Но как може да получиш цялата тази светлина и да не се „взривиш“ при това?

Отговор: Ти няма да се „взривиш“, защото преди това подготвяш желанието. Желанието трябва да предшества светлината. Въпросът е правилен. Ако сега се опитам да погълна цялата огромна светлина в себе си, в крайна сметка ще ме „размаже“, както атомен взрив. Но това е, ако ние я получаваме в егоистичните желания, поглъщащи в себе си.

А ако изляза от своето его, в отдаващите желания, придобивам неограничен съсъд и светлината само преминава през мен към другите. Тя не се спира в мен. Аз се наслаждавам от това, че тя преминава през мен към другите. Според степента на това, как присъединявам към себе си желанията на останалите, аз ги напълвам, и светлината преминава през мен без да спира. Затова аз се наслаждавам и в мен няма проблем с това, защото не задържам светлина, тя преминава чрез мен по-нататък. Светлината не може да се спре нито за миг, в мига в който спре и изчезва.

Затова методиката на получаване на светлината се нарича „наука кабала“ – наука за получаването. Защото ти можеш да получаваш светлина само при условие, че я провеждаш към другите. Тогава не си ограничен, и оставаш вечен и съвършен.

И затова е невъзможно да получиш светлината егоистически. Ако подходиш към това егоистически, то усещаш още по-голяма тъмнина.

От урока преди конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54836]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Къде е гаранцията, че ако народът на Израел се обедини в поръчителство, той ще успее да достигне до мирът и безопасността?

Отговор: Това е закон на природата. Природата поставя пред нас проблема, и ние, всички хора ще загубим във всичко ако не ѝ съответстваме. Ние сме длъжни да достигнем съответствие и подобие по свойства с природата. Ако не ѝ подхождаме, то ще загубим сериозно. А особено ще загуби народът на Израил, защото той притежава тази методика за поправянето. И ако той не я изпълнява, то спира всички останали, които стоят след него.

Представи си, че зад теб стоят на опашка 7 милиарда души, а ти си пръв, но се опъваш, не искаш да вървиш. Те всички те бутат отзад, а ти не им даваш да минат. Ето това е състоянието, в което се намира народа на Израил.

По този начин ние действаме против природата. Общата програма на природата действа чрез цялата еволюция, от самото начало на възникването на Вселената, от Големия взрив (и изобщо от света на Безкрайността) и до ден днешен, стремейки се да доведе всичко до равновесие. Природата не търпи неравновесие, и тук възниква натискът, който трябва да компенсира това неравновесие. Още Аристотел е казал, че “природата не търпи празнотата“.

Затова ние сме задължени да изпълним закона на природата, и ако го изпълним – върху ни няма да има никакво отрицателно въздействие, отникъде. Ако ние изпълним своята особена мисия, то в целия свят ще се установи спокойствие.

От урока по статията на Рабаш, 02.09.2011

[54702]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как можем да сме уверени, че ако сега се обединим, то веднага ще видим най-доброто в живота? А ако е обратно, ако стане по-зле?

Отговор: Доколкото се стараем да се обединим, получаваме малко по-голямо разкритие в усещанията, в разбирането, получаваме облекчаване на всичките ни състояния, в това число и материалните. Всичко това зависи само от нашите усилия.

Дори Ари, някога преди да умре е казал на своите ученици, че ако те действително са искали да напреднат, то него не биха го отделили от тях и той e нямало да умре. А сега той умирал, защото все още нямало нужда от него – той не им е нужен. Те викали: ”Как така не си ни нужен!”. Но всъщност той им бил ненужен и си заминал – престанал да се въплъщава в материално тяло.

Но ако имаме желание да напредваме към отдаване, към обединение, незабавно ще видим положителните резултати. Независимо, че ги виждаме в не егоистично напълване – иначе никога нямаше да излезем от своя егоизъм. Виждаме в отдаване, в способността ни да се обединим – в онова устремяване, което разкриваме. Това се нарича отразена светлина, вътре в която се разкрива пряката светлина. Тъй като съм искал да бъда в отдаване, в съединение и сега разкривам, че съм способен на това. Виждам напредъка си в отдаването – това е моята награда.

И ако се намирам в отдаване, то и в материалния свят ще видя подобренията – в нормалния живот. Това е законът на природата, успехът ти е гарантиран. Има хора, които нямат никакви проблеми с пари и здраве, но не са доволни от своя живот. А ще достигнеш такова състояние, когато ще бъдеш доволен от всичко. И наистина ще имаш всичко! Творецът и силата на светлината нямат никакви недостатъци. Той може да ти напечата колкото искаш долари.

В онзи миг, в който променим своя подход – веднага ще видим следствията, почти на същото място. Ако започнем да се доближаваме до поръчителството с целия народ, то ще видим как ще започне успокояването на нещата: върху нас ще престанат да падат ракети, ще спре инфлацията, по пътищата ще намалеят катастрофите – ще се нормализира всекидневният ни живот. Говоря съвсем сериозно.

Тук действа един и същ закон, който се разкрива на същото това място, където ти действаш. Трябва само да се уподобим на Него, да променим подхода си, всеки според мярката на собственото си разбиране – а повече от това не се иска от нас.

Баал а-Сулам пише в статията ”Мир”, че ако сме приели закона за поръчителството, то за броени години бихме постигнали пълен разцвет във всичко: относно здравето, жизненото ниво, отношението ни с децата, с управлението на държавата, отношението на народа към правителството, безопасността.

Тъй като всичките ни проблеми произтичат от недостига на подобие с природата. Няма друг закон, освен природното равновесие, подобието по свойства. Творецът е създал желанието за наслаждаване и е посочил към него: ”Ето го, то трябва да е подобно на Мен!”. И от тогава всичко се върти около това – няма нищо повече, започвайки от първото съкращаване и решението да стане като Него. Това се нарича закон за подобието. А ако не искаме да го изпълняваме, ще страдаме, за да може да го изпълним.

Само в това ни е дадена свобода – да изберем за сметка на какво искаме напредваме; с помощта на камшика или със сладост. Моля, избирай.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54603]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→