Ню-Йорк, урок №2

Въпрос: Трябва ли разпространението на науката кабала в Америка да се различава от разпространението й в другите държави, поради влиянието на „американската мечта“, която сякаш може да бъде достигната тук – много пари, добър живот, красиви жени …? Как да се справим с този стереотип?

Отговор: Мисля, че при другите народи има още такива фантазии, че в Америка може да се постигне тази „мечта“. Струва ми се, че всичко това е в миналото. Ние трябва да се събудим от илюзиите си. Не мисля, че тази „мечта“ ще издържи още дълго време –  и за пребиваващите в Америка, и за намиращите се извън границите й.

Вижте как американците губят уважението по цял свят, как се лишават от доброто отношение към тях, което преминава в пренебрежение, и скоро ще се превърне в омраза. Особено за това, че хората не искат да търпят такова отношение към тях от страна на Америка, която си позволява да прави всичко.

И затова не мисля, че тази „американска мечта“ има сила. Със степента на нарастването на кризата, все повече хора в света ще открият, че вече разсейващата се „американска мечта“ е построена за тяхна сметка, тъй като Америка хитроумно е експлоатирала целия свят. И това ще се върне към нея като най-силния бумеранг.

Доколкото разпространим метода на поправяне, който се състои в обединението, равенството, взаимното поръчителство – дотолкова, всички ще се спасим от вината и ударите, както се казва:. „Любовта ще покрие всички престъпления“.  Ние няма да разчистваме стари сметки, а ще изградим нови, добри отношения. Каквото било – било, не си струва да ровим миналото.

Защото, ако започнем да разчистваме старите сметки, тогава целият свят ще се обърне към Америка с претенции, тъй като икономическите й системи са изградени за сметка на другите нации. Само методиката, която предлага науката кабала, ще изчисти всички предишни сметки, включително до днешния ден. И с това ще започнем да изграждаме нещо ново, без да си спомняме за нищо вчерашно.

От 2-рия урок в Ню Йорк, 12.09.2011

[54425]

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение (Л. Ивашов, бивш началник на упр. на съвместните международни военни действия при КГБ): Началото на 21 век се превърна в исторически кръстопът, където човечеството, преживяващо процесите на глобализация, стои пред избора за начина на своето по-нататъшно развитие. На фона на усилващата се опасност възниква въпросът: къде и по какъв начин ще напредва човечеството, за да съхрани цивилизацията на Земята и да не падне в пропастта на взаимното унищожение?

Ние предлагаме модел на особеното глобално общество, което може да се нарече ”междукултурна хармония”, като модел на световния ред. В неговата основа лежи идеята за глобализацията на света като нов етап в развитието на особения жив организъм. Този организъм включва в себе си човешката цивилизация с множеството й култури и земното кълбо – като среда на нейното обитаване.

Такъв светоглед подразбира принципите на естественото разпространяване на идеологията на общностите и преимуществата на обществото над личността, като основа на светогледа и процеса на живота на народите на глобално геополитическо ниво.

В действителност се говори  за преход от взаимното угнетяване и войната на културите към съвместно действие и взаимопомощ, когато печалбата и успехът на всяка от културите се определя, благодарение на създаването на условия за нейното развитие и поддръжка от страна на обединеното световно сдружение.

Реплика: И тук, както на практика във всички други случаи от изказвания на политици, се сблъскваме с противоречието на правилния вид на техните мисли с неправилния, противоположен начин на техните действия….

[54560]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Всичко, което трябва да направим е да се обърнем с желанията си към Висшия, да отправим молитва (МАН). Но тя трябва да бъде молитва за поръчителство, а не „дай ми квартира, дай ми продукти, които да са ми достъпни“. Ако тя не бъде стремеж към поръчителство – няма да можем да я отправим нагоре – тя трябва да бъде насочена нанякъде. Не мога просто да моля: „Дай ми добавка към заплатата“ – това няма да помогне.

Затова, преди всичко, трябва да се учим на поръчителство. Всички трябва да узнаят, че само за сметка на нашето обединение, ще преуспеем всички. Този елемент е необходим във всяка молба. Във всяка, дори и най-житейската молитва, поръчителството трябва да бъде включено – във всичко. Искам квартира, защото нямам – получавам я за сметка на поръчителството. Искам всичко, което ми е нужно за живот, за здравето, отпуска, пенсия, безплатна детска градина за децата ми – и всичко това го получавам, но при условие, че облека земните си нужди в такава обвивка, че те се постигат за сметка на нашето обединение.

Тъй като обединението е това, което се разкрива в природата, показвайки ни, че тя е глобална и интегрална. Нищо не можеш да направиш против това, на нас също ни е нужно обединение. Иначе няма да можем да пристъпим към решаването на нищо. Всяка молба, с която сега се обръщаш, всяка нужда може да бъде удовлетворена само при условие, че съответстваме на това, което става с нашето човешко общество – т.е. правилно да се съединим.

В крайна сметка, трябва да пожелаем да тръгнем в тази посока, нищо че все още не се получава да се обединим. И нека не ви се струва, че никой не иска да слуша за него. Хората искат да се съединят, те са готови да слушат за това – дори ако не слушат днес, утре сами ще заговорят за същото това съединение. Така работи това, затова и не е нужно нищо повече. Ако в човек, в главата му, се появи дори и бегла мисъл за поръчителство – достатъчно е. А всички останали негови грижи са естествено за насъщния хляб, защото преди всичко трябва да се храним всеки ден.

Всички молитви в крайна сметка ще се излеят в много прости нужди: жилище, храна, здраве, безопасност. Всичко останало не е толкова важно – главното е да има къде да живеем, с какво да се храним, физическо здраве и безопасност. Това са основно грижите на човека. Но ако всичко това го обличаме в такава обвивка, когато поне малко разбираме и усещаме, че само заедно можем да разрешим тези проблеми – това вече е достатъчно.

Всеки разбира, че съединението е изгодно дори от чисто материална, рационална гледна точка – ако се обединим и си помогнем един на друг и бедни, и богати, всички заедно. Получава се такава атмосфера в народа, че хората сами ще поискат да поделят, да въведат по-голяма справедливост в обществото. А това също ще работи и над разбирането ни, там където не виждаме никакво рационално решение. Затова нямаме избор, можем да решим проблемите си само по пътя на взаимното поръчителство – и рационално, и над всякаква рационална логика.

Ако обясним това на всички, така че всеки да свърже надеждите си и всички свои стремежи с постигането на поръчителство – това вече ще бъде истинска молитва, на която ще се получи отговор. Аз мисля за изварата, но в комплекс с поръчителството, мисля за квартира, за безопасност и ги свързвам с поръчителството, с общото обединение. И тогава молитвата ми се издига и достига до Висшия.

Иначе не достига до върха. Нима Творецът ще седне да слуша моята молитва само за квартирата или за изварата? Той сам ме е лишил от всичко това, именно за да присъединя към тази молба елемент на поръчителство. И тогава то ще бъде истинско искане – искам извара за своя корем, а освен това – искам поръчителство за душата. Това вече е свойството Бина – така на най-ниското ниво се съединяват Бина и Малхут. Едното желание идва от корема, а другото – от сърцето: извара + поръчителство. Едното без другото не може да бъде.

И тогава отправяме МАН – молитва, която се приема свише. А иначе има да крещиш на Твореца: „Трябва ми извара!“, а Той отговаря: „ Знам, самият Аз съм ти я отнел“.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54621]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Засега все още оставаме в старото си състояние на стопани на света и се надяваме по някакъв начин да поправим положението. А след това ще открием, че никакви наши действия вече не работят – и не знаем какво да правим по-нататък. А ако не трябва нищо да правим, то остава само да чакаме, как то ще се развие от само себе си – каквото е, това е! Нямаме избор и оставаме абсолютно безпомощни.

И тук, някак си отстрани, се разкрива науката кабала и обяснява на заблудилите се и на отчаяните от своите сили в света, че тук се разкрива новата власт на природата.Тя казва: спрете да се отнасяте към природата като към нещо примитивно, намиращо се на неживо, растително и животинско ниво. Природата се намира на много по-съвършена степен и тя има програма за всички свои части и особено за човека!

Едва сега, накрая, настана времето, когато действително трябва да се отделим от маймуната! Досега бяхме маймуни, т.е. действахме съгласно заключената в нас природа – ръководехме се само от своите желания: какъв банан да откъснем. Но отсега нататък ще ни се наложи да се развиваме съгласно програмата на природата, по която сме се развивали и до днес, но сега вече съзнателно, като хора! Това е, което ни се разкрива днес!

Ясно е, че такова обяснение е трябвало да бъде направено със странична сила. (Разберете сега, колко е необходима науката кабала и защо е трябвало да се случи в такава, сякаш изкуствена форма, чрез пробив отвън). А Творецът е можел и сам да ни разкрие всичко това. Но, ако Той беше направил това със своята власт, в нас нямаше да остане избор и ние щяхме така да си продължим да напредваме по-нататък като маймуни – като „свети животни“.

Творецът би се разкрил и ние бихме приели Неговата власт като условие на природата и съгласно нея послушно бихме изпълнявали действия като животни. Но от това не бихме станали самостоятелни личности, не бихме станали хора – Адам, което означава „подобен“ (доме) на Твореца. Бихме могли да бъдем само нежива, растителна, животинска степен на святост, защото природата – Творецът ни задължава това.

Но за да станем независими като Него, нашият метод за поправяне трябва да дойде до нас в косвена форма – независимо от Него, за да ни остави свобода на избор. За да не стоим срещу Твореца, а да стоим срещу групата, срещу книгите и срещу нещо такова, което не ни задължава пряко, не въздейства на чувствата и разума ни.

С нищо не ме задължават! Чета кабалистични книги и се впечатлявам само до определен предел – до нулева, първа, втора и трета степен, но не и до четвърта. За да се впечатля на четвърта (човешка) степен, аз трябва да активирам сам себе си, да се вдъхновя за особени действия, да привлека висшата вселена, възвръщаща към източника и тогава започвам да разбирам и да усещам изменения на своето четвърто ниво, т.е. в моя материал.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54338]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Всички закони на нашето съществуване, всичко, случващо се в хиляди различни ситуации, произтича само от един главен процес за достигане подобие с природата – стъпалообразно, по веригата от причини и следствия, водеща към една цел. Освен него, няма нищо друго, тъй като всичко това следва от самото начало, от това висше решение – че желанието за наслаждение, създадено “от нищото“, трябва да достигне формата отдаване.

Затова, ако приведеш себе си в съответствие с този закон – това означава, че попадаш в най-хубавото състояние. А докато не му съответстваш, ще страдаш с такава сила, която съответства на нивото на твоето развитие. Докато човек не е много развит, не страда много. Но ако се развива, а не изпълнява закона за подобие на свойствата, съгласно своето ниво, то ще страда все повече. В съответствие с това, природата, като вездесъщ съдия, наказва всички.

Природата – това е същият този Творец, същият този закон за съответствие по свойства, който стои пред нас. Няма друг някакъв Творец и висше желание и замисъл. Всичко това е било вече в самата точка на създаването, където е било взето решението, и по – нататък то просто се изпълнява. Сякаш тези две основни противоположни сили: на отдаване и на получаване, са навъртели пружина и тя е започнала да се развива, приближавайки ги една към друга.

Промяната става, защото човек сам се изменя и започва по-различно да вижда света. Тъй като, всъщност, живеем в света на Безкрайността. Но съществува закон на природата, според който в  степента, в която съответствам на този закон и на природата, виждам всичко по-съвършено – тъй като аз самият съм станал по-съвършен. Цялата природа се разкрива вътре в мен и никъде другаде. Не може да стане така – да направя крачка напред към равновесието, съединението, подобието на свойствата – и в нещо да се почувствам зле! Няма такова нещо!

Но ако не съм направил тази крачка напред, а в това време механизмът работи, тази пружина се развива и броячът се е придвижил с още едно деление, тоест моето изоставане все повече се увеличава -тогава, разбира се, ще се чувствам по-зле. Тук няма никакви пропуски – този закон е абсолютен. Колкото по – близко го спазваш – печелиш все повече, но ако си далеч – губиш повече.

Как може да стане така, че да правя добри стъпки, а да ми става по-зле? Ще ми стане зле само в мислите, че отдавам недостатъчно, че не съм достигнал още голямото съединение. Това се нарича страданието на любовта. В този смисъл ние действително ще страдаме все повече: колкото по-напред се развиваме и чувстваме по-голямо съвършенство, толкова по-силно ще чувстваме недостига на съвършенството. Както ученият, който търси някаква загубена микрочастица и не може да се успокои, докато не разреши това несъответствие – счита това за световен проблем. А друг живее спокойно, защото дори не подозира за нейното съществуване. Всеки възприема съгласно своето стъпало.

Затова при всеки напредък ще почувстваме добрите изменения и в материалния свят, и във всичко.  Hяма да ни се наложи да усещаме злото, защото природата няма да трябва да ни подтиква отзад чрез страдания. Ще чувстваме само страданията от любовта, които ще ни дърпат напред: “Защо не съм достигнал още по-голямо съединение!“. Това са душевни страдания, които идват едновременно с усещането за своето напредване – доброто, светлината.

От урок по статията на Рабаш, 02.09.2011

[54600]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Очевидно е, че обстоятелствата ни подтикват към обединение, като че ли за преодоляване на кризата, а всъщност е за поправяне на нашата природа и издигането на ниво „човек“. Каква е разликата между обединението в група и обединението между хората и в света?

Отговор: Цялата наука кабала ни разказва, как да се обединим в група. И това е била методиката по време на изгнанието (галута), когато са се обединявали малко количество кабалисти в групи. За това са писали Ари, Рамхал, Рабаш, Баал а-Сулам. И цялата наука кабала се е реализирала в група, в обединение – и от обединението са усещали висшия свят, това, което се усеща в свойството отдаване, развивано заедно в групата.

Днес от състоянието, което се постига в група, трябва да се излезе към състояние, когато всички наши групи  се обединяват в една – и тази обща група се намира вътре в човечеството, като негова част.

От друга страна, дошло е време за обединение вътре в Израел – това, за което пише Баал а-Сулам. Но, откъде може да се започне? – От тази кабалистична група, която работи над своето обединение, и изхождайки от него, обяснява на народа, в какво е необходимостта от обединението – защо възниква такава необходимост, вече не отвътре в човека, от точката в сърцето, а с подтик от природата, когато всички, Израел и особено народите по света, усещат натиск, проблем, обща глобална и интегрална криза, и затова са подтиквани отзад чрез страдания към обединение.

Виждаме, че в наше време възниква необходимост от обединение не затова, че в нас възниква индивидуалната потребност, точката в сърцето, а затова, че ни принуждават обстоятелствата, историческата необходимост от обединяване, да станем единно цяло, пример за света – да станем „светлина за народите в света“, както е заповядано в Библията.

По-такъв начин, продължаваме нашето движение от същата кабала, от Авраам и от неговата методика, от народа на Израел в древността, неговото обединение във взаимна любов, и постепенно осъзнаваме, че днес трябва да достигнем такова състояние – да се върнем към своите корени и да продължим вече обединението от нас към целия свят, който се е развил от този Древен Вавилон, който не е пожелал в своето време да приеме методиката за обединение от Авраам.

По-този начин, вътре се намира кабалистичната група, тя се занимава с кабала – хора, водени от потребността на душата отвътре, а около нея се групира народът, който усеща криза, натиск отвън, и поневоля приема поправянето върху себе си. А около народа се групира светът, с помощта на нашите групи в света, които се отнасят и към вътрешната група, и към народите в света.

Вътрешната група се нарича „Кабала ле-ам“ и се занимава с кабала. Народът на Израел трябва да приеме формата на група, не кабалистична, а като обединение в едно семейство „Взаимно поръчителство“ („Аравут“). Това е нашето движение. Поправянето на душата е за групите, а за народа – обединението „взаимно поръчителство“.

Изхождайки от необходимостта за прокарване методиката за обединение, трябва да се обръщаме към правителството, към всички инстанции, където можем да прокараме тази идея, да се обръщаме към министерството на образованието, да се занимаваме с възпитанието на хората чрез учени, да привличаме учени, които ще потвърждават днешната криза, необходимостта от обединение, изхождайки от обективните социални причини, от реалността. И така да се обръщаме с помощта на учените надолу и нагоре, нагоре – към правителството, надолу – към народа, да привличаме учените на нашите симпозиуми и да предизвикваме интереса на СМИ.

[54353]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Мнение (Б. Джентелсон, проф. по дипломация, дир. на Центъра за обществена дипломация): Светът навлиза в нов световен ред. Знае ли Америка как да се подготви, в съответствие с този ред, или по-точно казано, може ли външната политика на Америка да съответства на новите сили, действащи днес?

В действителност днес правителствата се явяват само един глас от многото гласове, а в някои случаи  – най-слабата сила за привличане на масите, защото те, по правило, се явяват най-малко възвисената сила.

Реплика: Правителствата в новия интегрален свят представляват, сами по себе си, най-изостаналите форми на миналия свят, а масите са много по-чувствителни към формите на единство, което цялото човечество трябва да приеме.

Затова именно изменението на масите ще донесе на света новата форма, но организирането на правилното външно обкръжение за поправяне на масите без правителството е крайно трудно, защото в ръцете на правителството се намират средствата за масова информация(СМИ). Очевидно чрез натиск на масите върху правителството, те ще го заставят да създава условие за оформяне на правилното обкръжение, необходимо за създаване на обществото на следващото поколение.

[54306]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (М. Хазин, икономист): Преди десет години американският елит окончателно се е отказа от диалог с обществото и е взе курс за запазване на доходите си на всяка цена.

През лятото на 2001 година теорията за структурната икономическа криза беше, според мен, готова в незавършен вид. Да се избегне кризата, тоест, да се предпази фондовия пазар от падания, вече беше невъзможно – и започнах да подозирам, че властите на САЩ ще решат, че ако не избегнат процеса, то трябва да го възглавят във вид на крупен терористичен акт , който е изгоден за всички участници в процеса.

Журналистите, започнали да обсъждат това, бяха изгонени от професията с желязна ръка – в свободата на словото днес, след Либия, никой не се съмнява вече… Всичко това вече не е за първи път: гибелта на броненосеца „Мейн”, на рейд в Хавана, началото на войната с Испания през 1899 година, Пърл Харбър, инцидентът в Тонкинския залив, арабските революции и вълненията в Израел.

Естественото развитие доведе до това, че рационалните въздействия на ситуацията са неефективни и се налага да се променят „правилата на играта” – да се демонстрира неизбежността на измененията, да се променят методите за управление, за да се компенсират негативните изменения при тяхното влияние върху елита.

Разривът между богатите и бедните в САЩ достига рекордни стойности и реалните доходи на домакинствата продължават да падат.

Ще произтекат събития, които ще покажат на част от елита, че загубата на нейния статус и доходи се явява обективно и неизбежно като банкрута на Lehman Brothers. Подобни събития ще се повтарят все по-често и жертвите на богатите ще бъдат все повече.

Сериозен проблем ще стане политическата ситуация в света, тъй като разпалването на регионалните конфликти и манипулациите със световните цени винаги са били повод за отстраняване на неугодните. Така че 11 септември 2001 година стана символ на влизането в съвършено нов, ужасно некомфортен свят, в който и сега живеем и ще живеем още дълго.

Реплика: Надявам се, че е за кратко, дори и затова, че работата е стигнала до Израел…

[54469]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Не трябва да се страхувате от нищо – не е страшно, ако се объркаш или нещо не знаеш. Защото тази работа до сега не се е разкривала на нито един човек в този свят, за цялата история. Няма откъде да вземем пример – всичко е за първи път.

Затова трябва да ценим ролята, която ни е отредена – сами не знаем как се удостоихме с нея и можем само да се гордеем с нея и да прилагаме сили, за да можем колкото се може повече да разпространяваме и да обясняваме знанието за глобалния свят на всички езици. С това ще предизвикаме все повече изменения отгоре, а по-нататък, както се казва, „Творецът ще завърши работата вместо нас“.

Задачата ни е само да желаем и да прилагаме усилия, като малки деца, които по такъв начин растат – и измененията ще дойдат.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54512]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да водим разпространението, така че то да не предизвиква антагонизъм?

Отговор: Подходът е прост. Преди всичко, разкриваме кризата, без да плашим хората, показвайки им реалната ситуация.

А ситуацията е такава, че сме противоположни на глобалната и интегрална природа. От биологията, зоологията, кибернетиката, физиката, астрофизиката и другите научни дисциплини знаем, че природата е глобална и всички нейни части са взаимосвързани, всички се намират в хомеостаза, равновесие, хармония. Всички, освен човекът.

Човекът е бил насочен нарочно по егоистичния път на развитие, продължаващ до днешно време. И ето – сега се оказваме в криза по отношение на природата. В своето развитие човешкото общество само се превърна в глобална система и навлезе в пряк конфликт с природата.

Намирайки се в природата, ние ѝ се противопоставяме. В това се състои кризата: не съответстваме на природата. И докато не приведем себе си до съответствие с нея, ще ни бъде лошо. Така става при което и да е понижение на параметрите, било то температура, налягане или нещо друго. И затова, ако не се адаптираме към обкръжението, изпитваме криза.

Оттук следва да разберем какво можем да направим, как човешкото общество може да постигне съответствие с природата. Съответствието означава, че трябва да бъдем хармонично обединени помежду си и, също така и хармонично свързани  с природата. А хармонията изисква от нас балансирано да получаваме и отдаваме. Защото в природата действат само две сили: на получаване и на отдаване.

Ако реализираме такъв подход и в човешкото общество, и по отношение на външния свят, то ще заживеем добре. Хиляди научни статии го потвърждават. Трябва само да покажем и обясним това на хората. Ние не добавяме нищо от себе си, просто подреждаме материалите и ги предоставяме: “Вижте, ето в какво се заключава нашият проблем. Това казват учените, икономистите, социолозите. Така че, нека в съответствие с тяхната диагноза, да се погрижим за лекарството. Нека излекуваме себе си.“

За обяснение не прибягваме нито към науката кабала, нито към религията. Единствено подреждаме правилно притежаваните научни данни и ги показваме на хората.

Оттук възниква въпросът: как да поправим нашите взаимоотношения? Как да поправим човека? В отговор обясняваме това, което сме преминали в раздела “Свобода на волята“ и в едноименната статия на Баал а-Сулам: човекът е следствие на обкръжението, затова трябва да изменим обкръжението така, че то да въздейства по друг начин на всекиго. Трябва изкуствено, чрез игрови методи, да създаваме между нас правилната среда.

Аз изграждам обкръжението, въздействието на което променя самия мен. Да, аз играя и се преструвам , всъщност не желая да съм добър и отзивчив. Но все пак съм създал широко обкръжение, което ми влияе по различни начини и, благодарение на това, се променям.

Ето какво трябва да правим – подобно на това, как възпитават децата. Изграждайки обкръжението и усещайки промените в себе си, ще опозная своята природа и Природата като цяло. Ставам мъдър като Твореца и издигам себе си на Неговото стъпало. Точно в това е и целта – не в това да се справя с кризата и да заживея добре в нашия свят, а в това, поправяйки кризата, да издигна себе си на следващото стъпало.

От 1-я урок в Ню-Йорк, 11.09.2011

[54540]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→