Трябва да се борим с безразличието, защото това е възможно най-лошото състояние. Равнодушието се нарича смърт.

Тук има две противоположни форми: любов и омраза. Фараонът, Хаман и всички останали грешници, описани в Тора, са много важни характери. Без тях ние не бихме могли да се издигнем към светостта. Ние получаваме всички свои съсъди, желания, от тях. Всички праведници са противоположни на тях, защото Творецът ги е създал един против друг.

Затова няма значение дали един човек подкрепя или оспорва дадено нещо. Най-важното е, че той е много загрижен за него, а не остава безразличен, чувствайки, че не е „нито тук, нито там”.

Във всеки един може да се пробуди искрата. Тази искра е скрита във всеки човек, защото той произхожда от разбитите съсъди. Затова в него определено има духовна искра и тя може да се пробуди. Въпросът само е: колко надълбоко е скрита тя?

Но когато тази искра е пробудена, той може да реагира отрицателно: човек не иска да чуе за нея, ругае себе си, Твореца, кабала, целия път на отдаване. Той не се съгласява с него и го ненавижда. Но Баал а-Сулам казва, че това не е от значение – еднакво е дали се съгласява с него и дали го иска, защото той разкрива своето желание в тази форма. Дори ако желанието е не поправено, той вече го има.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 31.07.2011

[49828]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът е сътворил всичко и е дал наслаждение на човека. Но ние се нуждаем от съсъд, желание, за да получим доброто, което Той иска да даде. Той иска да даде наслаждението, което Той самият изпитва. Няма друго наслаждение в света!

Но за да почувства наслаждение, творението трябва да притежава противоположното свойство – недостиг на напълване, защото противоположното на желанието за отдаване е желание за получаване на наслаждение. Затова Творецът сътворил желанието за наслаждение – изкуствено творение, което не е съществувало преди – като отпечатък на Себе си.

И сега то чувства тази противоположност в себе си. От една страна, творението чувства, че може да се наслади от напълването на своето желание. Но след това прави разчет и започва да желае отдаване. Тоест то повече не търси напълване.

Отдаването не е напълване, а свойство, желание за даване. В отдаването човек не се наслаждава от полученото, а самото действие на отдаване става напълване за него. А в получаването действието е отделено от напълването. И когато напълването влезне в мен, аз чувствам наслаждение. Тоест моето желание и напълване са две противоположни неща и аз трябва здраво да се потрудя, за да получа напълване, тъй като то е противоположно на мен.

А в отдаването трябва само да чувствам желанието на някой друг и да го напълня. Имено това действие относно другия човек, когото напълвам, ме напълва. Не очаквам да получа нещо в замяна. Моето наслаждение е в действието даване.

Поради тези различия човек, работещ с получаване, винаги трябва да проверя и оценява: колко съм дал и колко ще ми платят? Защото отплатата зависи не от мен, а от другия, колко той би искал да ми плати. Но ако работя в отдаване и искам само него, тогава аз не завися от никого и мога сам да реша къде е моята граница.

Затова този, който върви по пътя на отдаване, сам определя до каква степен иска да бъде в него. И Творецът се съгласява с него! Има само един общ закон на отдаване и любов, който покрива и изпълва цялото творение. Няма никакво ограничение или забрана на отдаването! Затова всяко творение може да определи за себе си на какво ниво иска да бъде по отношение на това свойство, мисъл, намерение за отдаване.

Тук не може да бъде изчислено колко съм направил и колко ще ми платят. Няма нужда да се страхувам, че ако направя по-малко, ще получа по-малко. Аз съм в този общ закон на взаимно отдаване, покриващ и изпълващ цялата вселена, защото „няма никой освен Него”. Аз сам определям на какво стъпало искам да съм. В зависимост от това ниво, аз усещам разкриването или скриването на своите свойства на отдаване и така се наслаждавам.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 29.07.2011

[49673]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Във връзка с движението на протеста в Израел трябва да обясним на хората какво се крие зад тези искания, които днес те предявяват пред правителството. Всъщност им даваме разумни, реални определения, за да разберат същността на своите призиви.

Каква е ползата само да викат за равенство? Защото то може да бъде само сравнително относително.

Каква е ползата думите да призовават към обединяване? Защото сме егоисти и се ненавиждаме един друг. Следователно, трябва да се обединим над своя егоизъм. А за това трябва висока цел. Така, както по време на война, желаейки да се спасим, чувстваме някакво сближаване, макар все още да не е единство.

Каква е ползата да хабим много сили за взаимно поръчителство? Какво означава то? Банкова гаранция ли? Не, това означава, че в нашето общество всички са споени заедно и да избягат от това е невъзможно. Тогава, по неволя, от безизходност, за да не се пресечем един друг, създаваме такава взаимовръзка, която се и нарича поръчителство.

Природата вече е заложила тази връзка вътре в системата, но човечеството все още не осъзнава това. Ние, от своя страна, вече чувстваме и разбираме, че всички се намират в едно котле и нямаме други варианти освен спазването на единния закон за поръчителство.

Обаче поръчителството изисква от нас на първо място да проявяваме отговорност: всеки отдава на другите и зависи от тях. Така, както в общото семейство: аз завися от децата, а те – от мен. Свързва ни силата на любовта, взаимната зависимост – за радост и за беда.  И ето сега, хайде да направим тази неразривна връзка между нас добра, приятна, за да разтвори тя пред нас бъдещето. Както и да усукваме, вече се намираме в тази ситуация – така че да я направим желана.

Ако съжалявам, че зависим един от друг, то ми е по-лесно да оставя всичко и да избягам. Но ние се повдигаме на друга степен – искаме тази връзка и дори ако не би я имало, ние сами, от нулата бихме изградили помежду си взаимно поръчителство.

В кабала това се нарича: „като един човек с едно сърце”. Ако нашите манифестанти искат такова единство – моля. Но отначало трябва всичко да им се обясни. При поръчителството всеки получава необходимото, а всичко останало отдава на обществото, като без това отдаване обществото не може да съществува. Ето какво е взаимното поръчителство, ето как ние трябва да се грижим за околните.

Реплика: В част от протестиращите има точни изисквания. Под „социална справедливост” те имат предвид безплатно образование, жилище на нормални цени, грижа за всеобщото благосъстояние, достъпно за всеки медицинско обслужване, достойно заплащане на труда на медиците, прозрачност в дейността на правителството…

Отговор: Много добре. Но това трябва да повдигне целия народ на такова ниво, че хората да разбират как действа законодателната и изпълнителната власт, как се приемат законите и как се привеждат в живота. Всеки трябва да разбира какво означава това: да се анализира ситуацията, да се вземат решения и да се реализира те на практика.

Моля, привличайте народа. Някога така и са се решавали проблемите – както се казва, от целия свят. Обаче милиони не могат да се съберат на събрание и затова хората дали мандат на отделни представители или приели властта на господря, като хвърлили от себе си товара на отговорността.

Ако искаме да повдигнем хората към смислени решения от социален, държавнически характер, трябва да въведем съответстващо възпитание. Днес не е достатъчно просто да имаш знания за структурата на властта – човек трябва да бъде приобщен за приемането на решения в рамките на поръчителство и единство между всички.

Искате справедливост – моля: обединете се, както тя го изисква. Само тогава ще можете да проанализирате и да изясните ситуацията, само когато вие разберете и изпълните закона за справедливостта.

Така или иначе, стигаме до необходимостта от възпитанието. Да се надяваме, че хората ще разберат това.

От урок по статията „Мир”, 01.08.2011

[49955]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Мир”: В своето възприятие хората разделели и разложили всяко от общите действия на части, тоест на сила, богатство, надмощие, красота, глад, смърт, объркване и т.н. Те определили за всяко управител и разширили системата както пожелали.

Аз искам да постигна всякакъв вид неща в живота. За да ги постигна, аз претеглям всяко качество, което е добро за мен, и търся подкрепата на природата, когато се опитвам да го придобия. Аз приписвам на природата определена сила, която ще ми помогне. Например, на мен не ми достига доблест – значи ми е нужен бога на войната. За да имам много пари, ми е нужен бога на парите. Така „намирам” спомагателни сили в природата за себе си.

Ако не успея в нещо, тогава очевидно има лоши божества в природата, които трябва да се поглезят и поласкаят, за да отвърнат по същия начин.

Егоистичното желание непрестанно расте и ми носи повече и повече разочарования, докато в отговор човек развива този тип „митологично” отношение към природата, приписвайки независимост на нейните различни сили и наричайки ги божества.

Човечеството вече е преминало през този етап до някаква степен посредством религията, но все още е потопено в суеверия. Хората вярват във всякакви сили, знаци на щастие и нещастие. Как купуването на червен конец се различава от принасянето на жертва на някой бог чрез „свещено” дърво? Това е същото нещо, същото ниво.

Тук човечеството се намира в нашата „прогресивна” епоха. Хората са започнали тази практика преди хиляди години и не са се променили и до днес. По същия начин както преди, те все още вярват в помощта на определени предмети, които им се продават, и в ефекта на моментни приноси, които, очевидно, директно ще идат в сметката на определен бог, така че той да се отплати с чудодейна помощ. Всички вярвания и религии са изградени върху такива схеми.

Без вътрешното поправяне на човек, което ще го доведе до ниво на връзка с висшата сила на природата, всичко друго по същество е „почитане на идоли” в терминологията на науката кабала. В крайна сметка, аз не искам да променя себе си, а някаква външна сила, за да стане тя по-милостива към мен.

Ето как ние успешно сме преминали от материализъм към вярвания, които приписват една мисъл, едно желание и един план на природата. И аз като че ли мога да променя всичко това чрез определени външни действия. Излиза, че една проста церемония ми позволява да „изменям” целта и програмата на творението.

Значи какъв е този бог, който може да се променя? Що за „могъщество” е той, ако неговото добро отношение може да се купи с „пари”? Ето колко ниско е сегашното ниво на човечеството.

Само ако човек придобие сили и използва цял комплекс от средства, за да промени себе си, издигайки се до нивото на Бог, Всесилния, висшата сила, тогава този метод е практически, автентичен и правилен. И е наистина реалистичен. Просто няма никакви други пътища освен него.

От урок по статията „Мир”, 01.08.2011

[49946]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Мир”: Природата е подготвила прекрасна основа в утробата на майката, така че нищо външно да не може да навреди на новия живот. Тя се грижи за всяка негова нужда като обучена бавачка, която няма да го забрави нито за момент… Като любяща майка природата му дава такива обичливи, лоялни хора, на които може да се довери, наречени „майка” и „баща”, да му помагат в дните му на слабост, докато не порасне и не стане способен да се поддържа…

Но онези, които разглеждат реалността от гледна точка на обезпечаване и запазване на съществуването, ясно могат да видят голямо безредие и объркване, сякаш няма водач или управление. Всеки прави това, което в неговите очи е правилно, изграждайки своето благополучие от несгодите на другите…

Имайте предвид, че това противопоставяне, което всеки разумен, образован човек вижда, е занимавало човечеството дори в древни дни. И има много теории за обяснение на тези две очевидни противоположности в Провидението, които се случват в един и същ свят.

От една страна, виждаме, че природата е мъдра и старателна към всяко творение. Тя развива всеки елемент успешно и внимателно. Вижте структурата на организмите, тяхната способност да растат, да раждат потомство и да взаимодействат. Всичко е изградено в интегрална форма, всеки човек има свое място и е в равновесие с другите. Ако можехме да видим балансирания свят, необезпокоявани от човешкия деспотизъм, ние щяхме да разкрием прекрасна система, която не е статична, а е идеално уравновесена за развитие.

Но ние не виждаме причините за това развитие и не разбираме защо всичко трябва да бъде точно по такъв начин. Затова не разбираме етапите по пътя. Освен това гледаме на него през призмата на егоизма и го оценяваме според нашите критерии. Затова виждаме света на обратно, сякаш обръщайки го в нашето възприятие.

Въпреки всичко, от научни изследвания ни е ясно, че за да развива видове, природата е създала, произвела и сформирала всички необходими системи, които се грижат за идеалното създание.

Но от друга страна, възниква проблем с последващото съществуващо. След като някоя част от природата порасне и „застане на краката си”, тя започва да се бори за оцеляване и за интегриране в обкръжението без родителска помощ. Това се случва с всички живи същества, но сред хората то приема най-трудни форми, защото човекът трябва да се подготви за живот в общество, което е сложно и изкуствено, изградено на множество механизми. В него се запалват завист и похот, като го тласкат да се противопоставя на другите. Другите изглеждат успешни, а той сякаш се тътри след тях, поради природата си или поради обстоятелствата.

Природата, която се грижи така добре за нас, докато растем, сега ни поставя в условия, които изискват усилия за оцеляване. Така че съществува ли Творецът или не? Ако всичко беше наред, тогава щяхме да кажем „Слава богу”. Но ако не всичко е наред, тогава какво можеш да кажеш?

Това е проблемът, който Баал а-Сулам описва, преди да говори за опитите да го разрешим.

От урока по статията „Мир”, 31.07.2011

[49845]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Нашата свобода на избора е в това да се включим в група и да получим възможност да работим против природния си егоизъм. От нея получавам стремеж за отдаване, за молба за екран и отразена светлина – в степента, в която наистина ги поискам.

Но ако не искам това, откъде да взема желание?! И затова се намираме на такова стъпало, което не се отнася към духовното, а се нарича материално! То винаги остава с мен, даже когато се изкача на последното стъпало преди края на поправянето (Гмар тикун), аз все още ще си стоя на стъпало, което се нарича „този свят”. И тук аз ще мога чисто механично, без каквото и да е желание, да се задължа да се намирам вътре в групата и да получа от нея въздействие без каквато и да било предварителна потребност.

Така обкръжението ще разкрие в мен потребността за отдаване, която ще ме накара да се уча и да участвам във всички дела. И в крайна сметка ще ме доведе до отдаване – тоест до екран и отразена светлина.

Затова човек изгражда около себе си обкръжение, рамки, различни кръгове – в степента, в която иска да се развива духовно. И тогава той може да работи без всякакво желание, без всякаква потребност и даже да изпитва отхвърляне. Но ако му е даден някакъв начален стремеж към духовното, той трябва да се присъедини към общество, което да сформира в него потребност за отдаване.

И затова, както е написано в книгата „Зоар”, даже учениците в групата на Раби Шимон преди самото начало на ученето усещали ненавист един към друг. Никой от тях не е желал отдаване и всеки е чуствал, че не понася групата и другарите си. В такова състояние, всъщност, те идват на урок – като изсъхнали, мъртви зърна. Идват чисто механично, без сърце и разум.

След това сядат и започват да се учат, също механично отначало, без всякакво настояване в сърцето. Започват да говорят – и лъжат, защото никой не иска обединение, то не е необходимо на никого. Но ние започваме отдалече и постепенно за сметка на разговорите и учението привличаме светлината, възвръщаща към източника, която ни променя.

Тази далечна, обкръжаваща светлина осветява желанието ни да се насладим – такова егоистично и разбито, и малко помалко го променя. Вътре в него отново започва да се пробужда точката в сърцето – все повече и повече и така човек започва да възкръсва от мъртвите.

Така „Зоар” описва тези велики кабалисти, намиращи се на стъпалата ГА”Р на света Ацилут и по тази причина съумяли да напишат такава книга за нас. Но всеки път преди това те изпитвали огромно падение. Раби Шимон преди самия край на поправянето се усетил паднал до нивото на Шимон, обикновен търговец на пазара, изгубвайки изцяло духовното си постижение.

Обаче благодарение на това, че са се намирали в този свят и са усещали неговите материални желания, тоест физическите тела, те са могли да се прегърнат, да се съединят, да се впечатлят един от друг с прост разговор от „уста в ухо” – на нивото на най-низкото духовно стъпало, в реалност, където не е останало никакво духовно отдаване.

Но в него се намира особена, велика сила, такава, че можеш да започнеш отново от нулата да изграждаш връзката си с духовния свят – за сметка на връзката с желания, намиращи се на такова ниво, когато ти се струва, че са просто материални тела. Така се пробуждаме, за да се издигнем още по-високо – докато не достигнем до целта на творението, до края на поправянето.

И само когато достигаме окончателното поправяне, всичките предишни стъпала, включително и стъпалото на този свят, се навиват като килим и се присъединяват към Малхут на света на Безкрайността за сметка на финалното действие, което се нарича ”зивуг Рав паалим у-мекабциел” – великото сливане. И тогава цялата реалност се връща в Безкрайността.

Но до тогава ние ще съществуваме в усещането на този свят, на най-ниското стъпало на духовната стълбица, защото без това никога няма да можем самостоятелно да извършим духовно действие. Затова човек сам определя доколко иска да се издигне към светостта по стъпалата на духовната стълбица – от стъпалото на този свят, напълно откъснато от духовното и затова предоставящо му винаги свободата на избора за влизане в духовното.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.07.2011

[49670]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В творението през цялото време се променят две контрастни състояния: тъмнина и светлина, отдалечаване и приближаване, противоположност и сливане, обратната форма и нейното подобие. През такива обратни състояния преминава нашия път и същността винаги е една – ние с Твореца ли сме или сме ”против”? Разликата е само в това, на какво ниво на осъзнаване на своето състояние се намира творението.

Отначало преминаваме през тези състояния неосъзнато – и това се нарича ”неживо” ниво на развитие. След това започваме по малко да ги разбираме – на ”растително” ниво. След това някак си се самоопознаваме, но още не знаем относително Кого и как се променяме – това се нарича ”животинско” ниво. И когато разбера вече, че се променям относно Твореца и съответствено на Него – това вече е стъпалото на човека.

В това се състои цялата историята на развитието ни, изградена на постоянните противоположности: на нашето полюсно различие или съответствие на Твореца. Всички тези състояния вече са заложени, обединявайки се във веригата на причината и следствието, която трябва да изминем.

Няма какво да добавим към тези състояния освен своето осъзнаване. И накрая започваме да осъзнаваме, че този процес е насочен към определена цел. Сами се стремим да я опознаем и достигнем, да разберем какво става с нас и какъв е този филм, в който живеем. И тук вече се появява свободата на избора ни да участваме в този процес осъзнато и по собствено желание – да се стремим към онази същата цел или да и се съпротивляваме.

В наши дни цялото човечество навлиза в този много интересен етап на развитие, на който трябва да достигнем осъзнаване и да участваме в него, сякаш искаме да го ускорим или не. Трябва да намерим начин сами да участваме в този процес, да влияем на неговата скорост, да изразяваме съгласието или несъгласието си със състоянията, през които преминаваме.

Ако отнеса всички състояния към реализацията на замисъла на творението, вътре в което се развивам, то с това ускорявам развитието си, защото то зависи само от осъзнаването на моето състояние. И колкото повече се подтиквам да разбера кой съм аз по отношение на Оня, който ме развива – тази единствено съществуваща извън мен сила, т.е. развивам своето участие – толкова повече укрепвам своята независимост, собствената си мисъл, разбиране, желание.

С това създавам своето ”аз”, раждащо се вътре в творението – целта, за която е предназначен целият този процес. И финалната точка е да усетя силата на замисъла, в който се намирам, и да се прилепя към него. А нашата самостоятелност е в това, да помолим тази висша мисъл да ни разкрие каква е възможността за нашето лично участие в тази работа.

От урока от статия по книгата ”Шамати”, 01.08.2011

[50048]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да се прояви моята потребност за поръчителство?

Отговор: Тя се проявява в теб като разтърсваш останалите, разбуждаш ги вътре в себе си, а не с думи. Думите всъщност омаловажават смисъла. Цялата ни работа се върши отвътре, а не отвън. Важна е степента, в която се опитвам да събудя другаря вътре в себе си, така че заедно да се отправим към поръчителство.

Ние не го постигаме със свои собствени сили, а изискваме разкриването от Твореца. В крайна сметка, поръчителството е силата на Твореца, която ни свързва един с друг. Сами не можем да прокараме нишките на съединение и да извършим отдаване един на друг. Нищо не ще работи освен разкриващата се между нас светлина.

Днес ние сме свързани чрез омраза. Но ако светлината се настани между нас, ние ще се обединим в любов и отдаване. Общото отдаване, където Твореца запълва пространството на нашите взаимоотношения, е и поръчителството.

Ние трябва да се стремим към него, въпреки че не можем да го постигнем сами. Всичко ще се реализира от тъмнината, ако действително желаем да разкрием поръчителството заради Твореца. И заради Твореца означава заради свойството на абсолютно отдаване.

От урока по статията „Поръчителство”, 26.07.2011

[49336]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Цялата група и цялото човечество първо строят „права форма” (йешер). Аз съкращавам своето желание за наслаждение, изграждам екран и с част от това желание продължавам да работя с вяра над знанието, в отдаване, във връзка с останалите.

Но в определени желания аз не мога да работя в отдаване на останалите и ги използвам само за свое собствено благо. Така, аз просто съкращавам тези желания. Аз искам да събера себе си в една „линия”, да се насоча в една посока – към отдаване.

Затова аз изграждам „линиите на връзка” между себе си и останалите – правилната система за общуване. Ако след цялата своя работа аз успея да обърна своето желание за наслаждение в отдаване, напълно да го прехвърля извън себе си и да го използвам да отдавам на другите, това показва, че съм изградил образа на даващ извън себе си. А самият аз се превръщам в „кръг”.

Аз вече не съм в линия, а във всички свои желания, във всички посоки и възможности аз се стремя да обезпеча другите без да правя различие, без да избирам дали да дам на някого повече, а на друг по-малко.

Всъщност, има много различия и проверки, но аз не проверявам своите възможности, защото аз съм „кръг”, вече не съм ограничен. Но по отношение на мен, те все още не са кръг; затова аз мога по различни начини да им давам повече и повече. И така до края на общото поправяне, когато всичко се обединява в сливане, наречено „зивуг Рав паалим у-мекабциел” и се превръща в кръг (игулим).

С други думи, „кръгът” е състояние на младенец, който все още не се е развил и се намира в ръцете на своята майка. И той няма никакви отговорности освен да отменя себе си. Така Малхут на света на Безкрайността се отменя пред висшата сила, висшата светлина, която я изпълва, и затова има „кръгла” форма. Тя дори остава в сливане, но само благодарение на висшия.

Но в самия край, в състояние 3, когато отново се върнем в Безкрайността, ние изграждаме сами този „кръг”. Затова правим съкращение на изначалното състояние, създаваме за себе си място за работа и в него изграждаме идеалното състояние – сами, вместо Творецът. За това е казано: „Победиха Ме синовете Мои”.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 25.07.2011

[49220]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение (от The Independent): Националната статистическа служба на Британия се опита да измери феномен, който до сега е бил запазен само за поети и писатели на песни… индекса на щастие…

„Всички възрасти са съгласни, че, като оставим на страна мимолетните наслаждения, има свята тройка, когато става дума за това, колко добре се чувстваме и къде живеем: добро здраве, изправни отношения и задоволителна работа.”

Коментар: За всички хора в света щастието се свежда до задоволяване на следното:

–      Три телесни желания, изхождащи от „животинското” тяло (храна, секс и семейство (приятели));

–      Три „социални” желания, възникващи под влияние на обществото (богатство, власт или слава и знание).

Проучвания във всяка страна могат да определят как жителите и виждат щастието, защото всеки има гореспоменатите шест желания. Но във всеки човек те са изразени в определена пропорция, а във всеки народ – в специфична пропорция за дадения народ.

Има друг вид хора, които освен тези шест желания, имат по-висше желание да разкрият смисъла на живота – неговия корен, Твореца. Задоволяването на всички други желания ги интересува само доколкото е необходимо за тяхното съществуване.

[49691]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→